„Снимка с Юки“
Първата копродукия между България и Япония е нагледен пример за успешно сътрудничество!
Щрак! Усмихнато детско лице. Щрак! Неземно красива природна картина. Щрак! Празничен момент от живота. Щрак...
Виждалили ли сте снимки, направени с „Полароид“? Това е необикновен фотоапарат. Той улавя и отпечатва спомените на хората за един миг. Оставя ги такива, каквито са били – тъжни, щастливи, реални.
Фотоапаратът се оказва в центъра на действието на най-новия български филм, създаден в сътрудничество с Япония - „Снимка с Юки“. Българското кино спешно се нуждаеше от подобен проект, който да обърне сюжета на филмите не навън - към експресивното и агресивното, а навътре - към духовното и ценното.
Георги (Рушен Видинлиев) и Юки (Кики Сугино) са съпрузи, които отчаяно се опитват да имат дете. Срещнали са се на запад и са пристигнали в България за серия от ин витро процедури, които да им помогнат в тази посока. За да избягат от стреса на големия град, двамата се отправят в провинцията, където остават в къщата на бабата и дядото на Георги. Тя е необитаема, разположена в село, чиито жители са единствено старци и цигани.
Георги и Юки запечатват всеки свой спомен с фотоапарат „Полароид“. Много бързо моментните снимки се превръщат в атракция сред селяните, но стават и причина за нелеп инцидент с неочакван край. Това води до промяна в отношенията между съпрузите и жителите на местността.
Играта на артистите е изключително силна. Малко съвременни български филми могат да се похвалят с толкова убедително актьорско присъствие на екрана. Изпълнителите (дори непрофесионалисти като бившият боксьор Серафим Тодоров) правят пълнокръвни и запомнящи се образи, оставащи дълбоко в съзнанието на гледащия.
„Снимка с Юки“ е дълбоко хуманен филм, който засяга важни теми, актуални за съвремието ни (особено тези за човешките взаимоотношения и насилието в семейството). Много фино, нежно и красиво.
Въпреки романтичната представа за нещата, която не всеки в нашия свят може да оцени като възможна в реалността, все пак ми се иска да вярвам, че подобна проекция (макар и малко вероятна) е по-скоро възможна, защото, както самите създатели споменаха на пресконференцията – всички сме хора и се надяваме да останем такива докрай. Историята обръща внимание на човешкото и духовното, което е най-важно за нас самите. Не съм срещала по-духовен български филм, от времето на „Писмо до Америка“ насам.
Вероятно тук от съществено значие е другият поглед и показването на последствията от човешките действия. Наличието японска нишка, особено в лицето на актрисата Кики Сугино, омекотява нещата и придава особено приятен оттенък на историята. Без нея филмът нямаше да изглежда по този начин. С помощта на Кики, лентата работи дъблоко в духовен план, особено що се отнася до посланията и общочовешките въпроси, които задава, съврзани с вината, изкуплението и моралните поуки.
Интересно е, как персонажите са представени в двете крайности. Мъжът изглежда по-слаб и страхлив, а жената се оказва силната и дейната. Нейната героиня вижда нещата от съвсем различен ъгъл. Тя иска те да се променят и работи усилено за тази промяна. Това е идеята на източната философия, според която човек трябда да се пречисти (физически и духовно), за да продължи напред. Благодарение на нейното смело решение да остане честна и откровена със себе си и хората, животът й в края на филма наистина започва да се променя.
Филмът остава с отворен финал, но не ни навява негативни мисли, а точно обратното. Носи позитивизъм и надежда, че на хората могат да се случват и хубави неща, когато те сами ги поискат и се борят за тях.
„Снимка с Юки“ е продължение на
романа „На изток от запада“ на писателя Мирослав Пенков. Създателите го определят като „измислица след историята“, която се превръща в творение, понеже точно това е трябвало да се случи.
Реализацията на проекта отнема цели 6 години. Бюджетът му е 1 000 000 лв.
Локацията на снимките включва Български Извор, както и махала „Пауново“ край Вакарел. Изключително живописни са природните картини в лентата. Пещерата „Очилатата дупка“, разположена сред скалите до село Ъглен е древен мистичен център, за който се счита, че притежава мощна енергийна сила.
Красота и естетически поглед лъхат от кадрите на филма. Операторът, който твори всичко това, е от немски произход и се нарича Торстен Липсток.
Филмът получи Наградата на зрителите на София филм фест 2019! Създателите се надяват лентата да бъде показана и на други фестивали (в Сърбия и Гърция например). Актьорът Димитър Маринов, който се изявява с кратка, но запомняща се роля, обеща да направи премиера в Лос Анджелис.
Благодарности нарежисьора Лъчезар Аврамов за интервюто, което даде за Friday chopsticks!
„Снимка с Юки“ тръгва по кината в България от 5 април! Не го пропускайте!
Коя е Кики Сугино?
Кики Сугино е родена на 12 март 1984г. в Хирошима, в корейско семейство. Изучава икономика в университета Кейо и пътува до Южна Корея като студентка. Тогава се появява първият й филм - „Един блестящ ден”. През 2010 г. работи с японския режисьор Коджи Фукада като продуцира комедийната му лента Hospitalité. Заглавието печели награда на Токийския кинофестивал и е показано на близо 100 международни форума.
Сугино прави режисьорския си дебют през 2014 г. с комедийния филм "Kyoto Elegy", заснет за единадесет дни. Премиерата му е по време на Международния филмов фестивал в Токио. Две години по-късно режисира "Снежната жена" - преразказ на японската фолклорна приказка за Юки-онна.
През 2014г. режисира филма „Yokudō“. С него печели награди на Tallinn Black Nights Film Festival и Hong Kong Asian Film Festival.
Филмография:
Режисьор
2016 Snow Woman
2014 Yokudō
2014 Short Plays
2014 Kyoto Elegy
Актриса
21st Century Girl (2019)
A Picture with Yuki (2019)
Snow Woman | Yuki-onna (2017)
Kyoto Elegy | Manga Niku to Boku (2016) - Satomi
Gunjyou Iro no, Toori Michi (2015) - Yuika Kurata
Chigasaki Story | Sanpaku Yokka Goji no Hitomi (2015) - Maki
Kinki (2014) - Sala Asai
Taksu | Yokudo (2014) - Kumi
Au revoir l' ete | Hotori no Sakuko (2014) - Tatsuko
Odayaka | Odayaka na Nichijo (2012) - Saeko
Wildlife | Kalayaan (2012) - mermaid 2
Two Rabbits in Osaka | Osakawa Dumari Tokki (2011)
Hospitalite | Kantai (2011) - Natsuki
Magic and Loss | Hyanggiui Sangsil (2010)
Clearness | Kurianesu (2007)
Time | Sigan (2006) - waitress in cafe
One Shining Day | Nunbushin haru (2006)
Продуцент
Kyoto Elegy | Manga Niku to Boku (2016)
Chigasaki Story | Sanpaku Yokka Goji no Hitomi (2015)
Taksu | Yokudo (2014)
Au revoir l' ete | Hotori no Sakuko (2014)
Odayaka | Odayaka na Nichijo (2012)
Wildlife | Kalayaan (2012)
Two Rabbits in Osaka | Osakawa Dumari Tokki (2011)
Hospitalite | Kantai (2011)
Magic and Loss | Hyanggiui Sangsil (2010)
Награди:
Best New Actress(Hospitalite) - 2012 (7th) Osaka Cinema Festival - March 4, 2012
Автор: Мария Симеонова
Първата копродукия между България и Япония е нагледен пример за успешно сътрудничество!
Щрак! Усмихнато детско лице. Щрак! Неземно красива природна картина. Щрак! Празничен момент от живота. Щрак...
Виждалили ли сте снимки, направени с „Полароид“? Това е необикновен фотоапарат. Той улавя и отпечатва спомените на хората за един миг. Оставя ги такива, каквито са били – тъжни, щастливи, реални.
Фотоапаратът се оказва в центъра на действието на най-новия български филм, създаден в сътрудничество с Япония - „Снимка с Юки“. Българското кино спешно се нуждаеше от подобен проект, който да обърне сюжета на филмите не навън - към експресивното и агресивното, а навътре - към духовното и ценното.
Георги (Рушен Видинлиев) и Юки (Кики Сугино) са съпрузи, които отчаяно се опитват да имат дете. Срещнали са се на запад и са пристигнали в България за серия от ин витро процедури, които да им помогнат в тази посока. За да избягат от стреса на големия град, двамата се отправят в провинцията, където остават в къщата на бабата и дядото на Георги. Тя е необитаема, разположена в село, чиито жители са единствено старци и цигани.
Георги и Юки запечатват всеки свой спомен с фотоапарат „Полароид“. Много бързо моментните снимки се превръщат в атракция сред селяните, но стават и причина за нелеп инцидент с неочакван край. Това води до промяна в отношенията между съпрузите и жителите на местността.
Играта на артистите е изключително силна. Малко съвременни български филми могат да се похвалят с толкова убедително актьорско присъствие на екрана. Изпълнителите (дори непрофесионалисти като бившият боксьор Серафим Тодоров) правят пълнокръвни и запомнящи се образи, оставащи дълбоко в съзнанието на гледащия.
„Снимка с Юки“ е дълбоко хуманен филм, който засяга важни теми, актуални за съвремието ни (особено тези за човешките взаимоотношения и насилието в семейството). Много фино, нежно и красиво.
Въпреки романтичната представа за нещата, която не всеки в нашия свят може да оцени като възможна в реалността, все пак ми се иска да вярвам, че подобна проекция (макар и малко вероятна) е по-скоро възможна, защото, както самите създатели споменаха на пресконференцията – всички сме хора и се надяваме да останем такива докрай. Историята обръща внимание на човешкото и духовното, което е най-важно за нас самите. Не съм срещала по-духовен български филм, от времето на „Писмо до Америка“ насам.
Вероятно тук от съществено значие е другият поглед и показването на последствията от човешките действия. Наличието японска нишка, особено в лицето на актрисата Кики Сугино, омекотява нещата и придава особено приятен оттенък на историята. Без нея филмът нямаше да изглежда по този начин. С помощта на Кики, лентата работи дъблоко в духовен план, особено що се отнася до посланията и общочовешките въпроси, които задава, съврзани с вината, изкуплението и моралните поуки.
Интересно е, как персонажите са представени в двете крайности. Мъжът изглежда по-слаб и страхлив, а жената се оказва силната и дейната. Нейната героиня вижда нещата от съвсем различен ъгъл. Тя иска те да се променят и работи усилено за тази промяна. Това е идеята на източната философия, според която човек трябда да се пречисти (физически и духовно), за да продължи напред. Благодарение на нейното смело решение да остане честна и откровена със себе си и хората, животът й в края на филма наистина започва да се променя.
Филмът остава с отворен финал, но не ни навява негативни мисли, а точно обратното. Носи позитивизъм и надежда, че на хората могат да се случват и хубави неща, когато те сами ги поискат и се борят за тях.
„Снимка с Юки“ е продължение на
романа „На изток от запада“ на писателя Мирослав Пенков. Създателите го определят като „измислица след историята“, която се превръща в творение, понеже точно това е трябвало да се случи.
Реализацията на проекта отнема цели 6 години. Бюджетът му е 1 000 000 лв.
Локацията на снимките включва Български Извор, както и махала „Пауново“ край Вакарел. Изключително живописни са природните картини в лентата. Пещерата „Очилатата дупка“, разположена сред скалите до село Ъглен е древен мистичен център, за който се счита, че притежава мощна енергийна сила.
Красота и естетически поглед лъхат от кадрите на филма. Операторът, който твори всичко това, е от немски произход и се нарича Торстен Липсток.
Филмът получи Наградата на зрителите на София филм фест 2019! Създателите се надяват лентата да бъде показана и на други фестивали (в Сърбия и Гърция например). Актьорът Димитър Маринов, който се изявява с кратка, но запомняща се роля, обеща да направи премиера в Лос Анджелис.
Благодарности нарежисьора Лъчезар Аврамов за интервюто, което даде за Friday chopsticks!
„Снимка с Юки“ тръгва по кината в България от 5 април! Не го пропускайте!
Коя е Кики Сугино?
Кики Сугино е родена на 12 март 1984г. в Хирошима, в корейско семейство. Изучава икономика в университета Кейо и пътува до Южна Корея като студентка. Тогава се появява първият й филм - „Един блестящ ден”. През 2010 г. работи с японския режисьор Коджи Фукада като продуцира комедийната му лента Hospitalité. Заглавието печели награда на Токийския кинофестивал и е показано на близо 100 международни форума.
Сугино прави режисьорския си дебют през 2014 г. с комедийния филм "Kyoto Elegy", заснет за единадесет дни. Премиерата му е по време на Международния филмов фестивал в Токио. Две години по-късно режисира "Снежната жена" - преразказ на японската фолклорна приказка за Юки-онна.
През 2014г. режисира филма „Yokudō“. С него печели награди на Tallinn Black Nights Film Festival и Hong Kong Asian Film Festival.
Филмография:
Режисьор
2016 Snow Woman
2014 Yokudō
2014 Short Plays
2014 Kyoto Elegy
Актриса
21st Century Girl (2019)
A Picture with Yuki (2019)
Snow Woman | Yuki-onna (2017)
Kyoto Elegy | Manga Niku to Boku (2016) - Satomi
Gunjyou Iro no, Toori Michi (2015) - Yuika Kurata
Chigasaki Story | Sanpaku Yokka Goji no Hitomi (2015) - Maki
Kinki (2014) - Sala Asai
Taksu | Yokudo (2014) - Kumi
Au revoir l' ete | Hotori no Sakuko (2014) - Tatsuko
Odayaka | Odayaka na Nichijo (2012) - Saeko
Wildlife | Kalayaan (2012) - mermaid 2
Two Rabbits in Osaka | Osakawa Dumari Tokki (2011)
Hospitalite | Kantai (2011) - Natsuki
Magic and Loss | Hyanggiui Sangsil (2010)
Clearness | Kurianesu (2007)
Time | Sigan (2006) - waitress in cafe
One Shining Day | Nunbushin haru (2006)
Продуцент
Kyoto Elegy | Manga Niku to Boku (2016)
Chigasaki Story | Sanpaku Yokka Goji no Hitomi (2015)
Taksu | Yokudo (2014)
Au revoir l' ete | Hotori no Sakuko (2014)
Odayaka | Odayaka na Nichijo (2012)
Wildlife | Kalayaan (2012)
Two Rabbits in Osaka | Osakawa Dumari Tokki (2011)
Hospitalite | Kantai (2011)
Magic and Loss | Hyanggiui Sangsil (2010)
Награди:
Best New Actress(Hospitalite) - 2012 (7th) Osaka Cinema Festival - March 4, 2012
Автор: Мария Симеонова
