Първата история се нарича "Провалът на човека" и е правена по краткия роман на Осаму Дадзай - "Ninngen shikakku". Общо 4 епизода по 25 мин. всеки. Дизайнът е дело на Такеши Обата (който стои зад Death Note). Това е странен разказ, който пленява със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и потискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека. През 2010г. японците правят игрална версия по темата с участието на Тома Икута в главната роля. Ако след края на филма остават неизяснени моменти, те получават отговор едва след като се изгледа анимето. В него има разказвач, който уточнява повечето случки. Двете ленти са отлични адаптации на краткия роман на Дадзай, който е дълъг само 120 стр. и се смята за негова автобиография. Общо взето, филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията, а показва някои под формата на спомени (това е интересен похват, който много отива на анимираната версия). В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Във филма имаме един добавен образ, който не откриваме в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, който е историческа личност. Режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Шицуджито също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на основния образ и върши почти същата работа. Но друго е когато използват Шицуджи и неговото обръщение Botchan.
Вторият сегмент отразява произведението на Анго Сакагучи "В гората, под цъфналите сакури". Дизайнът на двете серии е направен от Тите Кубо, който работи по създаването на анимето Bleach. Близък до Осаму Дадзай, Сакагучи показва, как нежната красота на вишневите цветчета могат да се превърнат от естетически символ в хорър елемент. Това е странна, изкусителна кратка история за същността на човека и демоните, които подклаждат страховете му. Съществуват много различни интерпретации на тази алегорична приказка, която е пълна със символи и е идеална за екранизация във всякакъв вариант. Нейна филмова адаптация прави реж. Масахиро Шинода през 1975 г.
Третият сегмент на Аои бунгаку се нарича "Сърце" и е на друг велик японски писател - Нацуме Сосеки. Двата епизода отново са дело на Такеши Обата. Историята е разказана от две различни гледни точки. Аниматорите се осланят на стария изпитан подход, използван от големия Рюноске Акутагава в това отношение. В оригиналната творба не съществува втория вариант на описанието, но в анимето той е повече от необходим, за да си обяснят зрителите последните действия на един от героите.
С четвъртия сегмент отново се връщаме към Осаму Дадзай и неговия кратък разказ Бягай, Мелос! Общо 2 серии, с дизайн на Такеши Кономи (който работи върху Prince of Tennis). В лентата е представена класическата гръцка история за Дамон и Питиас, само че от необикновена гледна точка. История за истинското приятелство, която можем да видим и в дорамата от 2005г. "Продуцирането на Нобута". В нея са заложени идеи и от Бягай, Мелос, и от Провалът на човека - краткият роман на Осаму Дадзай.
Последните 2 сегмента са посветени на 2 от разказите на гениалния Рюноске Акутагава. Писателят е добре познат на българската публика. Той има 2 преведени книги до момента, а тази година негови произведения са включени в двуезичен сборник с японски разкази на издателство Изток-Запад. "Паяжинката" е уникално творение, което ни показва рая и ада само в няколко изречения. Анимираната му версия дава живот и цвят на всичко това, още повече - с прекрасното озвучаване от страна на Мамору Мияно, който сам е подходящ да се превъплъти в живата версия на главния герой.
"Параванът със сцени от ада" също е преведен на български. В оригиналния разказ картината, която художникът рисува, е върху параван, а в анимето всичко е представено още по-грандиозно - създаден е цял мавзолей.
Героите и обстановката от двете анимации по разказите на Акутагава много напомнят на тези от друго известно аниме - Самурай 7. Рисунките също са подобни. Факт е, че Аои бунгаку ни показва непреходни творби, носещи ценни послания за бъдещите поколения. Хубаво е те да бъдат представени на публика с различна възраст. Без съмнение, анимираните интерпретации внасят нов живот в тези стари класики и помагат да бъдат запомнени завинаги.