BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

кино

Индонезийско кулинарно пиршество в "Tabula Rasa"

24/3/2018

Comments

 
Picture
Табула Раса (Tabula Rasa) - 2014
  • Режисьор - Адриянто Дево
  • Сценарист - Тумпал Тампуболон
  • В ролите - Яю Унру, Деви Ираван, Джими Кобогау, Озол Рамдан
  • Жанр - драма
  • IMDB рейтинг - 7.8 

Младият Ханс губи всичко. Професията си, връзката си с родното, желанието си изобщо да... продължава напред. Мак, собственичката на скромен ресторант, се появява като ангел-пасител точно, когато не само той има нужда от нея, но и тя от него. Едно топло ястие може да значи толкова повече от просто храна, а готвенето се превръща не просто във физическа потребност, а душевна. 
​
Tabula rasa на латински означава буквално празна или чиста дъска, на каквито са пишели римляните посредством восък. Каквото и да е написано обаче, ако се нагрее и заглади вече се превръща в tabula rasa - празно (или по-точно изтрито!) пространство, върху което можем да пишем на ново. Но новото начало винаги е лесно само на теория, особено като си спомняме как е изглеждал восъка преди да го разтопим и загладим.

Макар и да звучи твърде отнесено, "Tabula Rasa"  илюстрира брилянтно именно тези моменти на преход, които всеки човек преживява многократно през битието си, и то през призмата на нещо на пръв поглед толкова тривиално - храната. Храната, която всички поглъщаме по няколко пъти на ден (дано), която е неизменна част от ежедневието и битието, до толкова, че забравяме духовната стойност, която носи. Филмът особено деликатно и с финес ни пренася не просто в кухнята на Индонезия, но и в културната душа на страната и на хората. Ястията не са просто нужният ни фураж за преживяне, а носят история. От къде идваме, кои сме, накъде отиваме. Особено силни са всички кадри, в които Мак не просто готви, а създава, извайва с любов шедьоври. Героинята казва, че храната, цялата храна трябва да мине през ръцете, затова всичко обработва тя. С такава любов и внимание подхожда към готвенето, сякаш сме свидетели на сакрален ритуал в името на най-святото реално нещо. Храната, а с нея и животът.
Picture
 Няма особено значение дали ще навлезете във филма без никакви познания за Индонезия, "Tabula Rasa"  ще ви въведе в културата с мека усмивка и ще ви предложи да опитате някои от деликатесите, които са ключови са живота на местните. Това е един от тези филми, за които не е нужно да се подготвяте, защото той ще ви подготви. Също и ще ви вдъхнови, размечтае, може да понасълзи очите, но не от тъга, а някак от умиление, от съпреживяване. Най-сигурно е обаче, че затичат ли финалните надписи по екрана, страстно ще си мечтаете за малко индонезийска кухня.


Повреме на филма си мислех, че очевидната tabula rasa са животите на всички герои, всеки е преживял или преживява катарзисен момент, след който е принуден да започне "на чисто" по български казано. 
​След като свърши обаче, а аз гледах екрана с надписите, все още в тъмнината на кино-салона, някак моят собствен живот бе тази изравнена, изчистена дъсчица, готова за новото и вълнуващото. Дори ми се готви. Ама така - с душа.

"Табула Раса" на София Филм Фест
Facebook страница на Посолството на Индонезия в България

The article is available also in English - here.
Автор: Лилия Божинова
Comments

"Нощта, в която плувах" в рамките на СФФ

22/3/2018

Comments

 
Picture
Нощта, в която плувах (La Nuit où j'ai nagé) - 2017
  • Режисьор - Дамиен Манивел, Кохей Игараши
  • Сценарист - Дамиен Манивел, Кохей Игараши
  • В ролите - Такара Когава, Кейки Когава, Такаши Когава, Чисато Когава
  • Жанр - драма
  • IMDB рейтинг - 6,3

Сняг, сняг, сняг. Снегът е обхванал всичко наоколо. Баща всяка нощ потегля към работата си на рибния пазар. Едно дете ту будува, ту сънува, а най-често плува през преспите, опитвайки се да стигне до определено място и да визуализира своите рисувани "приятели." 
"Нощта, в която плувах" вероятно няма как да се хареса на всеки. Изпълнен с фини детайли, специфична операторска работа и кадри като still life картини - френският подход към киното определено се усеща още с първите минути на лентата. Целият сюжет се върти около малкото момче, което с абсолютна оправност оцелява в привидно безцелната си обиколка из снеговития японски град. Филмът започва и завършва в рамката на почти идентични кадри - едно стълбище, сняг през прозореца, припряно допушена цигара. Уж имаме някакъв завършек на историята, но в същото време осъзнаваме, че сюжетът е цикличен. Каквото и да прави малкото момче, както и да се видоизменя историята - бащата винаги отива на рибния пазар и двамата вечно се разминават, оставяйки си послания на любов я една картина, я тъжен поглед в тъмното. Въпреки дълбоко тъжната си история, "Нощта, в която плувах"  изисква да се отпуснем. Да следваме течението без да се питаме на къде води. Да пообиколим с главния герой, да се насладим на света през неговите очи. Бонус е, че не ни трябват езикови познания нито по японски, нито по френски, за да разберем, нужно е само сърце.

Абсолютен филм-пътуване, направен по всички правила на арт киното. Ням, естествен, реалистичен, снежнобял детски сън. Творбата показва пътешествието на едно дете сред снежната пустиня на северния град Аомори. Но не по начин, познат ни от други подобни продукции, а по-различно. Без думи. Със стъпки.
Picture
Това е един от тези филми, дето можем да тълкуваме с часове и всеки да види нещо различно и свое, а можем и абсолютно да изключим мисълта и просто да се насладим. Предвид, че за мен е по-лесно първото, някак натурално се питах защо единствената спорадична музика беше "Пролет" на Вивалди и защо се появяваше само на определени места? Защо камерата, която беше статична през почти целия филм, се мръдна точно в конкретни моменти? Нарочно ли главният герой беше постоянно заобиколен от вода под различна форма - фигурките му риби и снимките, рисунката, снегът, реката, рибния пазар? Истината е, че няма значение дали и кое е нарочно. 

Трудно е за възрастните да надникнат в съзнанието на малкия човек и да разберат, какво води момченцето през целия път. Малкият беглец носи важна рисунка, която трябва да покаже на баща си. Пътуването е опасно и на моменти рисковано, но той не се отказва. Минава през множество перипети, за да достигне крайната си цел - рибната борса. За негова голяма изненада, когато пристига, пазарът вече е затворил врати. Всичко наоколо е празно и пусто. Хората са си отишли. В този момент умората натежава и сънят надвива детето. Цялата Одисея на детето е показана в три безмълвни сегмента, озаглавени "Рисунката", "Рибната борса" и "Дългият сън."

Пред Cineuropa Дамиен Манивел споделя: „Преди снимките говорихме много какви точно чувства искаме да провокираме. След това се опитахме да разберем как да постигнем този ефект. Но понякога, даже през повечето време, на самия Такара Когава му хрумваха нови неща, които тотално променяха онова, което имахме предвид. И беше страхотно!"  

Ако търсите динамика и екшън, по-добре не гледайте това заглавие! Ако решите, че се нуждаете от спокойствие и тишина, доверете му се!

Силно препоръчваме не само да обърнете внимание на лентата, но и да се оставите да чувствате. Последният шанс за гледане на широк екран на родна почва (засега) предстои тази събота, 24.03 от 12:15 часа в Дом на киното.
​
"Нощта, в която плувах" в София Филм Фест
Билети за последната прожекция в Дом на Киното

The article is available in English as well - here.
​Автори: Лилия Божинова и ​Мария Симеонова
Comments

Dorama: Haha ni Naru

12/3/2018

Comments

 
Picture
Обръщам внимание на една тема, която японците често разработват в дорамите си. Това е темата за майката и майчинството. Какво е да бъдеш майка в съвременния свят? Лесно ли се отглежда едно дете, още повече, когато съдбата е решила то да бъде разделено за известно време от биологичните си родители?
​Коя е истинската майка - тази която ни е родила, или тази, която ни е отгледала? Над тези важни въпроси се опитва да разсъждава пролетната дорама от 2017г. Хаха ни нару (Да станеш майка). Десетте епизода, преведени на английски, се проследяват на един дъх и оставят у зрителя чувство на приятна удовлетвореност.

Историята ни отвежда при младо семейство, което отглежда 3-годишният си син Ко с обич и грижа. То е щастливо и на пръв поглед няма никакви трудности, до момента, в който Ко е отвлечен от нестабилен младеж с ментални проблеми. Той се оказва бивш студент на бащата и след като извежда на преден план фактът, че е отвлякъл детето, се самоубива. От този момент настъпва повратна точва в живота на семейството. Родителите се опитват всячески да открият Ко, но безуспешно. Не помагат дори издирванията на полицията и обявите по улиците. Отчаяните родители се отчуждават и всичко около тях помръква. Девет години по-късно, случайността помага на семейството да намери изгубената си рожба в сиропиталище. ДНК тестовете доказват, че това е отдавна изчезналият Ко. Къде е бил през цялото това време? Какво е правил? Как е живял?
Повратният момент в живота на героите е причина за огромна радост, но успоредно с нея, в сърцето на майката се прокрадва и доза тъга. Ще успее ли едно 12-годишно дете да си спомни миналото и да припознае родителите си? Дали ще ги обича така, както преди? Борбата на възрастните тепърва предстои, тъй като се оказва, че през цялото време за Ко се е грижела друга жена, на която той е казвал Мамо. Как да постъпят родителите, за да не наранят детето?
Хаха ни нару е истинска семейна дорама, показваща топли взаимоотношения, от които само можем да се поучим. 
Набляга се абсолютно на човешкия фактор. Най-удивителното е, че зрителят симпатизира на всички герои. Тук няма добри и лоши персонажи. Има истински хора с искрени чувства и реакции.
Изключително силна дорама. Заслужени награди на Ерика Саваджири и Ейко Коике за изпълненията им. Ерика определено изглежда различно на екрана - по-улегнала и спокойна.
Сценарият дава различни гледни точки, което е полезно и убедително. Лентата буквално изследва характери и реакции. Показва отлични взаимоотношения. И най-вече уважение.
Страхотно изпълнение на малкият дебютант в ромята на Ко, който идва от редиците на Джонитата!  Името му е Шунске Мичиеда. За първи път се появява на екран и с първия кадър изглежда като ангел. Отлично е избран за ролята. Има голяма прилика с Ерика. Чудесен образ и за неговия семпай Юто Накаджима, макар и като второстепенен герой! Показва, колко е ангажиран и предан на работата си, а тя е да помага на децата от сиропиталището.
Това е дорама на жените. Всички те присъстват осезаемо тук с майчинската си отдаденост на семействата и най-вече - към децата. Мъжките персонажи са ненатрапчиви и полезни.
Финалът е повече от убедителен! Както винаги, японците обръщат внимание на дребните неща, които въздействат на зрителя най-силно. Красиво, докосващо и откровено.
Оупънингът или началната откриваща сентенция е дзен! Толкова успокояващ и възвисяващ. Звучи като сутра. Визуализяцията му също е пленяваща. Изпълнителката се казва Ami Taguchi. Ендингът е на Амие Амуро. 
Haha ni naru е още една дорама, която се нуждае от български превод, за да бъде видяна от повече хора. Ето такива примери трябва да даваме на подрастващите от екрана! Вижте ги!
Comments

Movie: Cure

12/3/2018

Comments

 
Picture
Cure 
キュア
Страна: Япония
Премиера: 06 Ноември 1997
Времетраене: 111 мин.
Жанр: криминален, хорър, мистерия
Режисьор: Кийоши Куросава


Повече от сериозна е лентата на един от култовите режисьори в съвременното японско кино – Cure ("Лек"). Зад това заглавие стои не кой да е, а самият Кийоши Куросава. Заснема го преди 21г., но то продължава да бъде актуално и днес. В главните роли се подвизават Коджи Якушо и Масато Хагивара.
Cure е интелигентен криминален трилър, мистерия, пълна със символи, която открито си играе с подсъзнанието на човека. Историята на детектив, разследващ поредица от серийни убийства, които на пръв поглед разкриват извършителите, но най-странното е, че всички те имат амнезия по отношение на престъпленията, които са извършили. Как се е случило всичко и какъв е мистериозният символът „X“, изписан върху всяка от жертвите?
Скорсезе определя лентата като "най-ужсяващият филм на Куросава".Южнокорейският режисьор Бонг Джун Хо включва Cure в 10-те си най-любими филми. Сравняват го с Last Year at Marienbad. В жанровото определение, към психологически трилър добавят и думата хорър, въпреки че това не е хорър в този смисъл на думата, който влагат съвременните американски филми.
Убийството като лек за убитите и за душите на убийците. Гениално! Това е филм, без саундтрак. Мелодии те са сведени до минимум. Куросава не обича да използва звук, когато разказва историите си, тъй като героите са двуизмерни, а мелодията може да ги направи триизмерни, което води до различно послание.
Уникално е умението на режисьора да въвлича зрителя в същината на историята, която буквално го поглъща. Филмът е игра с психиката на героите и зрителя, поредното предизвикателство за ума. Зад необикновените кадри винаги е скрито повече, отколкото предполагаме. Сложна, многопластова история, която не може да се разтълкува еднозначно. Куросава не обяснява истинското значение на този филм. Като интелигентен японски режисьор, оставя ние да си блъскаме главите и да достигаме до философските разсъждения.
Умопомрачителна игра на артистите, особено на Хагивара, представен като съвременния Мефистофел. Неговият герой буквално хипнотизира от екрана.
За пореден път Куросава използва естествени картини и природни елементи, за да въздейства максимално - автентични сгради, разрушени от времето, които са предадени от нестандартен ъгъл и изглеждат по необикновен начин. Всеки кадър е изпипан детайлно, благодарение на умелата работа с камерата.
Cure, подобно на друг филм на режисьора – Харизма, са снимани сред руини. Ето какво отговаря Куросава в интервю по този повод:
"...Склонен съм да правя филмите си в и около Токио. Тъжно е това, че щом нещо остарее, то се разрушава и превръща в нещо ново. Предполагам, че когато намеря руини или разпадащо се място знам, че това няма да трае вечно. Скоро ще се преобрази... Усещам, как се намирам там, за да направя запис на това прекрасно разрушено място."
Comments
<<Назад

    Архив

    December 2019
    April 2019
    March 2019
    November 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    May 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    April 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    May 2015
    March 2015
    December 2014
    July 2014
    June 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    December 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    April 2013

    Категории

    All
    Бутанско кино
    Индонезийско кино
    Китайско кино
    Корейско кино
    Тайванско кино
    Японско кино

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​