BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

кино

Азиатски късчета из фестивала Master of Art

28/4/2018

Comments

 
На територията на България се проведе фестивалът Master of Art с документални филми от всякакви разновидности, категории и теми. Измежду заглавията в каталога им изпъкнаха няколко по някакъв начин свързани с любимата Азия, които ни накараха да наострим уши и да отидем на кино! Екипът ни успя да посети само първите две (като второто беше неподозирана изненада и още по-неподозирано се свърза с Азия). Ако сте в търсене на добри документални филми, е, на правилното място сте. Следващите заглавия бяха не само развлекателни, а образователни и адски вдъхновяващи!
Picture
Мисията на Кент Нагано (La mission de Kent Nagano), 2017
  • Режисьори: Надя Френц и Инге Кльопфер
  • Продуценти: Мари-Одил Демай, MODemay, Vincent TV, ARTE

Кент Нагано е диригент, излизащ от всякакви стереотипи, които имаме за тази позиция в главата си. Филмът е вдъхновен от неговото желание да достигне публиката си, където и да е тя. 
Да представи класическата музика на всякакви хора, от всякакви възрасти - това е и една от основните му мисии, тъй като той смята, че тя е създадена за всички хора, не за един отбран елит. Чрез изкусна смесица от спомени за детството на Нагано, сегашната му работа в различни държави и инициативата му за запознаване на деца с музиката пред нас бива изграждан един плътен, жив, цветен образ не просто на диригент, а на човек, който обожава музиката и работата си. От словото на Кент Нагано през филма буквално може да се цитира всяко изречение като ценно.

„Музиката е за всички. Елитарното отношение към нея според мен е като червен плащ за бик.“

Тъй като филмът няма трейлър (или аз не намерих), реших да оставя кратко изпълнение на Лебедово Езеро от Чайковски под диригентската палка на Кент Нагано. Все пак той би желал да достига хората. А ако търсите повече информация за филма - страницата на фестивала Master of Art може би държи отговорите, които търсите.
Веднага след прожекцията на "Мисията на Кент Нагано" можехме да гледаме и втори филм (те си вървяха заедно), но изобщо не бях готова, че в привидно далечен от азиатската ни тема филм, пак ще намерим нишката на познатото. 
Мечта за еврейска коледа (Dreaming of a Jewish Christmas), 2017
  • Режисьор: Лари Уайнстийн
  • Продуценти: Джейсън Чартърс, Лиам Ромалис, „Ридъл Филмс“

Или как евреи и китайци намират общ "език" в празнуването на една привидно християнска Коледа.
Да, фокусът на филма (разбираемо) е върху еврейския принос към това, което наричаме Коледа днес. Абсолютно прекрасна лента - лека, щастлива, някак приповдигната напук. Никога преди не съм подозирала обаче, че най-популярното "празнуване" на Коледа за евреите в Северна Америка е..... в китайски ресторант. И някак две различни култури се събират по най-магичен начин в най-магичното време на годината. Пъстър филм, пълен с красиви кадри, танци, музика и много прекрасно послание за повсеместна доброта и разбиране. Абсолютно препоръчителен!

​В сайта на Master of Art.
Двойно щастие (Double Happiness), 2014
  • Режисьор: Ела Райдел
  • Продуцент: Ела Райдел

Двойно щастие за китайците се отнася към щастието, което се увеличава двойно, когато е споделено между двама души. Филмът е отвъд документален дори, представяйки с деликатност съвременен Китай и бързата му урбанизация. Как изглежда страната-гигант в така деликатен момент от своето политическо, социално и икономическо развитие? С добре подбрани събеседници и кадри, сме поведени сред множество съвременни въпроси, които засягат не само Китай, а и целия свят.

Филмът на страницата на Master of Art.
Чаплин на остров Бали (Chaplin in Bali), 2017
  • Режисьор: Рафаел Мийе
  • Продуценти: Nocturnes Productions, Man’s Films Productions, Phish Communications
​
Как изглежда остров Бали през очите на Чарли Чаплин, който забягва натам през 1932. Райско кътче, където артистът успява да намери вдъхновение и сила да продължи кариерата си в кино вече с говор. Филмът е уникално бижу, с които можем да съпреживеем творческия катарзис на Чаплин, да прогледнем през неговите очи и да преоткрием едно абсолютно съвършено място в Индонезия.

​В сайта на Master of Art.
Макар фестивалът да полага своя край за тази година, за нас остават доста ценни заглавия, към които може да се обърнем. Всяко едно от тях изпъква с едно много важно нещо - страст към темата, върху която е фокусирано. Любов.
Автор: Лилия Божинова
Comments

Най-синьо е нощното небе над Токио

5/4/2018

Comments

 
Picture
Рейтинг 5/5 от мен
The Tokyo Night Sky is Always the Densest Shade of Blue (夜空はいつでも最高密度の青色だ) - 2017
  • Режисьор - Юя Ишии
  • Сценарий - Тахи Саихате, Юя Ишии
  • В ролите - Микако Ичикауа, Соске Икемацу, Шизука Ишибаши и др.
  • Жанр - драма, романтика
  • IMDB рейтинг - 6,7
  • Rotten Tomatoes - N/A

В съвременен Токио царуват напразните обещания, отчаянието, изолацията. И в същият този Токио паралелно се крият надежда и доверие, може би дори любов. Мика работи като медицинска сестра и хостеса в бар, Шинджи е строителен работник. Всеки прави каквото може, за да оцелее. Но струва ли си?
Изненадана бях да прочета крайно смесените отзиви за "Нощното небе над Токио е винаги най-наситеното синьо" ​​(поетично дълго имe, нали). Трудно ми беше да повярвам и че IMDB рейтингът му е само 6,7 и постоянно се подсещах за това в шок, докато го гледах. Истината е май, че просто не е леснохаресваем филм. Не ухажва зрителя, не се опитва да спечели публиката си, а е създаден с идеята, че вече има определен тип зрители, на които ще се хареса. Колкото - толкова.

В кредитите за сценарий ще видите името на Тахи Саихате и може би даже ще го разпознаете като съвременна поетеса от Япония. Тя не само участва в направата на филм, а самата лента е базирана на нейна стихосбирка с това заглавие. Гледали сме ленти по книги, анимета, приложения дори, но филм по поезия, признавам - не бях гледала. Тук се раждат и много от критиките към филма сред онлайн ревютата. Изтъквано бива, че сюжетът върви твърде хаотично и че диалозите не приличат изобщо на ежедневна реч, а на рецитал. Напълно съм съгласна, но предвид, че филмът дава плът именно на стихове, даже очаквах повече хаотичност. В стихосбирката емоцията съединява смислово отделните поеми, a не сюжета и същата тенденция (според мен) успешно вплита в кадрите си и тази японска лента. 
Picture
Арт филм без никакво съмнение с изобилие от метафорични кадри, неясни вътрешни монолози-стихове и символика под път и над път. С циклично дублиращи се елементи, най-очевиден от които е цигарата. Запалена цигара, догаряща цигара, пепелник с цигари, кофа с цигари - опитах се да броя колко пъти се появи, но над 15 изоставих тази мисия. Май трябва да кажа, че това не е критика - всяка символно натоварена цигара си беше баш ама точно на мястото.  

​"Нощното небе над Токио е винаги най-наситеното синьо" може да бъде абсолютно буквален филм за болните теми на съвременна Япония - земетресенията, самоубийствата, самотата, живот прекаран само в работа и всичко под покрива на всепоглъщащия Токио. Може да бъде и една огромна метафора с главен герой смъртта, който драматично се появява всеки път като цигара задими, и епизодична поддържаща роля за любовтта, повечето време скрита зад студени погледи. Абсолютно мой тип филм, заобожавах го от първите секунди.
Със сигурност не става за разпускане, може би даже би натоварил много хора с морбидността си. Или темата за смъртта ще им се види твърде натрапчива (доста срещано оплакване сред ревютата също) без да видят, че във филма е натрапчива просто защото в Токио е натрапчива (както и в живота изобщо). За мен "Нощното небе над Токио е винаги най-наситеното синьо" беше точно обратното - свежа глътка надежда. Казах аз още в началото, че се преплитат антиподи.

Определено не е филм, който "всеки трябва да гледа", не, но ако горните описания не ви оставят с  лош вкус в устата и имате нужда да преоткриете заедно с героите ежедневната надежда в малките неща - пуснете си го. Двамата - Мика и Шинджи, водят дълго време паралелни монолози за самотата, докато накрая успяват да ги слеят в един не-толкова-самотен диалог.
И изведнъж едно "Добро утро!" е достатъчно.
"Благодаря за храната!" стига.
За да имаме надежда,
че ще се случи нещо
​много, много добро.
П.С. Филмът адски ми напомни на песента Dead End in Tokyo. Като късометражна, по-енергична версия на лентата е някак.
Автор: Лилия Божинова
Comments

    Архив

    December 2019
    April 2019
    March 2019
    November 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    May 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    April 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    May 2015
    March 2015
    December 2014
    July 2014
    June 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    December 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    April 2013

    Категории

    All
    Бутанско кино
    Индонезийско кино
    Китайско кино
    Корейско кино
    Тайванско кино
    Японско кино

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​