'Vanishing Days' ('Man You')
„Изчезващи дни“ ни връща към безгрижното детство
Дебютният филм на младия китайски режисьор Джу Син вплита реалност и фантазия в едно, за да ни потопи в един свят, който ще ни удиви.
Странни и неочаквани неща се случват на малката Ли Сънлин в рамките на един горещ летен ден. Баща й отива на командировка и в близкия парк се среща със загадъчно момче. Водната й костенурка изчезва безследно, а есето, което трябва да напише за домашно, съвсем не се получава. На гости у тях идва леля Ку, която разказва още по-необикновени истории за собствения си починал съпруг. Детето става свидетел на множество чудатости, които провокират въображението и отприщват пламъка на фантазията. През очите на малкия човек светът изглежда различно и в един момент всичко видяно през деня, изведнъж се преобрязава до неузнаваемост вечерта. Отегчението на Ли (както и конфликта с майка й) съвсем се изпарява, когато детето започва да издирва миналото на леля Ку, а с това и собствената си идентичност. Докато Ли, майка й и леля Ку пътуват през вълшебен парк, момиченцето преживява историята на съпруга на лелята и загадъчния остров, който двамата съпрузи посещават в миналото. За да стане още по-интересно, лелята дава на детето да пие „магическа вода“ от извора в парка и я моли да живее с нея. С времето границите между реалност и фантазия се размиват, благодарение на оригиналния подход на режисьора.
Втората част трансформира историята и й придава почти приказен оттенък. Започва едно сюррелано пътешествие във времето и пространството, предпоставки за което се оказват жегата, есето и породилите се съмнения на Сънлин.
Надписите, които в определени моменти се появяват на екрана, могат да се тълкуват не само като есе за опасно пътуване по въздух с кораб, но и като сентенции, писани от някой, живял в миналото.
Сън или действителност?
Как режисьорът успява да модифицира монотонното начало и да го преобрази в уникален пъзел, наподобяващ поетична приказка?
Детското въображение се оказва сложен лабирит, през който не е лесно да се премине.
Джу Син е мистериозен, но остава недоразбран. Може би, прекалено много въпроси не намират своя отговор на финала. Като усещане, втората част на филма е много интересна и привлекателна, особено с енигматичните препратки и някои умело заснети кадри и смели решения, които наподобяват нещата на Би Ган. Тълкуването е оставено на зрителя.
Режисьорът
„Ние обитаваме реални места, но можем да преодоляваме разстоянията чрез филмте“.
Джу Син е роден през 1996г. Завършва Китайската академия за изкуства с Департамент „Кино и телевизия“. Режисьорът е 21-годишен студент, когато заснема игралния си дебют „Изчезващи дни“. Стартът му е с късометражен проект.
През 2017г. „Изчезващи дни“ е включен в листата с препоръки на най-новите режисьори, което му дава тласък да върви напред.
В интервюта по повод продукцията, режисьорът казва, че бюджетът на този филм е безумно нисък (един от най-евтините филми, състезавали се в секция „Форум“ на Берлинале). Родителите му дават 20 000 юана, които се добавят към собствените му спестявания. Общата сметка възлиза на около 30 000 юана ($2500).
„Изчезващи дни“ е заснет в родния град на режисьора, Ханджоу. Филмът показва детската гледна точка за света наоколо. Въображението на малкия човек носи носталгия, спомени и чудеса. Множество истории, които авторът е слушал като малък, оживяват на екрана. Градът е показан като спомен и реалност. Филмът представя съмненията на режисьора по отношение на бъдещото развитие на Ханджоу. Усещането му за загуба на естествените пространства в големите градове и създаването на изкуствена среда, която убива старото им очарование. За щастие, въображението и паметта могат да създават чудеса и да преобразяват всяка история.
Снимките са правени само няколко дни през август 2016г. Работата е денонощна и много интензивна. След това настъпва едногодишно затишие. Режисьорът иска да обмисли сериозно засненото. Накрая отново презаснема всичко за 3 дни.
Възможно е, гледайки този филм, да почувствате прилика с нещата на тайландския творец Апичатпонг Вирасетакул. Джу Син признава, че е страстен почитател на големия режисьор. В желанието си да изрази своето преклонение към творчеството му, пост-продукцията е възложена на тайландската компания White Light, с която работи и Апичатпонг (звуковият дизайн също е дело на негови хора от компанията Kantana). Тя се съгласяват да помогне на преференциални цени.
Актьорският състав е подбран от дебютанти. Главната актриса е ученичка на майката на Джу Син, а нейната майка във филма е близка приятелка. Лелята е майка на един от продуцентите. Режисьорът се радва, че въпреки ограниченията в бюджета, независимото кино днес е свободно да се изрази.
Какво е следващото предизвикателство за Джу Син? Вероятно съспенс или биографичен филм.
„Изчезващи дни“ дебютира на кинофестивала в Пусан през 2018г. Следва участие в Маракеш. 2019г. го отнася на „Берлинале“, където е прожектиран в секция „Форум“. По времето, когато е включена в конкурсната програма на София филм фест, лентата се състезава и за наградата Young Cinema Award на кинофестивала в Хонконг.
Благодарности на продуцента Йентао Ся (Янтао Ксия, преведено от СФФ), който присъства на премиерата в София и даде интервю за “Friday chopsticks”, със съдействието на организаторите от София филм фест.
Автор: Мария Симеонова
„Изчезващи дни“ ни връща към безгрижното детство
Дебютният филм на младия китайски режисьор Джу Син вплита реалност и фантазия в едно, за да ни потопи в един свят, който ще ни удиви.
Странни и неочаквани неща се случват на малката Ли Сънлин в рамките на един горещ летен ден. Баща й отива на командировка и в близкия парк се среща със загадъчно момче. Водната й костенурка изчезва безследно, а есето, което трябва да напише за домашно, съвсем не се получава. На гости у тях идва леля Ку, която разказва още по-необикновени истории за собствения си починал съпруг. Детето става свидетел на множество чудатости, които провокират въображението и отприщват пламъка на фантазията. През очите на малкия човек светът изглежда различно и в един момент всичко видяно през деня, изведнъж се преобрязава до неузнаваемост вечерта. Отегчението на Ли (както и конфликта с майка й) съвсем се изпарява, когато детето започва да издирва миналото на леля Ку, а с това и собствената си идентичност. Докато Ли, майка й и леля Ку пътуват през вълшебен парк, момиченцето преживява историята на съпруга на лелята и загадъчния остров, който двамата съпрузи посещават в миналото. За да стане още по-интересно, лелята дава на детето да пие „магическа вода“ от извора в парка и я моли да живее с нея. С времето границите между реалност и фантазия се размиват, благодарение на оригиналния подход на режисьора.
Втората част трансформира историята и й придава почти приказен оттенък. Започва едно сюррелано пътешествие във времето и пространството, предпоставки за което се оказват жегата, есето и породилите се съмнения на Сънлин.
Надписите, които в определени моменти се появяват на екрана, могат да се тълкуват не само като есе за опасно пътуване по въздух с кораб, но и като сентенции, писани от някой, живял в миналото.
Сън или действителност?
Как режисьорът успява да модифицира монотонното начало и да го преобрази в уникален пъзел, наподобяващ поетична приказка?
Детското въображение се оказва сложен лабирит, през който не е лесно да се премине.
Джу Син е мистериозен, но остава недоразбран. Може би, прекалено много въпроси не намират своя отговор на финала. Като усещане, втората част на филма е много интересна и привлекателна, особено с енигматичните препратки и някои умело заснети кадри и смели решения, които наподобяват нещата на Би Ган. Тълкуването е оставено на зрителя.
Режисьорът
„Ние обитаваме реални места, но можем да преодоляваме разстоянията чрез филмте“.
Джу Син е роден през 1996г. Завършва Китайската академия за изкуства с Департамент „Кино и телевизия“. Режисьорът е 21-годишен студент, когато заснема игралния си дебют „Изчезващи дни“. Стартът му е с късометражен проект.
През 2017г. „Изчезващи дни“ е включен в листата с препоръки на най-новите режисьори, което му дава тласък да върви напред.
В интервюта по повод продукцията, режисьорът казва, че бюджетът на този филм е безумно нисък (един от най-евтините филми, състезавали се в секция „Форум“ на Берлинале). Родителите му дават 20 000 юана, които се добавят към собствените му спестявания. Общата сметка възлиза на около 30 000 юана ($2500).
„Изчезващи дни“ е заснет в родния град на режисьора, Ханджоу. Филмът показва детската гледна точка за света наоколо. Въображението на малкия човек носи носталгия, спомени и чудеса. Множество истории, които авторът е слушал като малък, оживяват на екрана. Градът е показан като спомен и реалност. Филмът представя съмненията на режисьора по отношение на бъдещото развитие на Ханджоу. Усещането му за загуба на естествените пространства в големите градове и създаването на изкуствена среда, която убива старото им очарование. За щастие, въображението и паметта могат да създават чудеса и да преобразяват всяка история.
Снимките са правени само няколко дни през август 2016г. Работата е денонощна и много интензивна. След това настъпва едногодишно затишие. Режисьорът иска да обмисли сериозно засненото. Накрая отново презаснема всичко за 3 дни.
Възможно е, гледайки този филм, да почувствате прилика с нещата на тайландския творец Апичатпонг Вирасетакул. Джу Син признава, че е страстен почитател на големия режисьор. В желанието си да изрази своето преклонение към творчеството му, пост-продукцията е възложена на тайландската компания White Light, с която работи и Апичатпонг (звуковият дизайн също е дело на негови хора от компанията Kantana). Тя се съгласяват да помогне на преференциални цени.
Актьорският състав е подбран от дебютанти. Главната актриса е ученичка на майката на Джу Син, а нейната майка във филма е близка приятелка. Лелята е майка на един от продуцентите. Режисьорът се радва, че въпреки ограниченията в бюджета, независимото кино днес е свободно да се изрази.
Какво е следващото предизвикателство за Джу Син? Вероятно съспенс или биографичен филм.
„Изчезващи дни“ дебютира на кинофестивала в Пусан през 2018г. Следва участие в Маракеш. 2019г. го отнася на „Берлинале“, където е прожектиран в секция „Форум“. По времето, когато е включена в конкурсната програма на София филм фест, лентата се състезава и за наградата Young Cinema Award на кинофестивала в Хонконг.
Благодарности на продуцента Йентао Ся (Янтао Ксия, преведено от СФФ), който присъства на премиерата в София и даде интервю за “Friday chopsticks”, със съдействието на организаторите от София филм фест.
Автор: Мария Симеонова
