BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

кино

Кuro / Черно

25/6/2016

Comments

 
Picture

​Тази вечер ще ви разкрия, какво могат да постигнат независимите японски режисьори, когато насочат таланта си в правилната посока.

Филмът, който ще ви представя, е експериментална инди-арт комедия с две заглавия. Едното е Кuro, а другото, преведено дословно от японски, означава „Да се разделим”. Световната му премиера е през октомври 2012 г., по време на Токийския кинофестивал. Лентата излиза по кината в Япония близо 2г. по-късно. Това закъснение може да се обясни с факта, че става дума за некомерсиална продукция с участия и награди от няколко световни фестивала, без амбицията да бъде комерсиален хит. Затова пък тя има множество други, очарователни предимства, които я правят необикновено творение.

Kuro (Айри Кидо) използва свободното си време, докато работи в малка пекарна, за да лети в облаците на мечтите. Уволнението бързо я приземява на крака и я изпраща на приказно пътешествие. По пътя си тя среща две сродни души - фотографът Ейто (Ю Сайто) и театралният сценарист Го (Хидео Накайзуми). Тримата нямат нищо, което да ги свързва, освен внезапното желание да избягат от Токио. Пътуването ги отвежда в изоставен хотел, близо до морето, където всеки открива възможност да преосмисли бъдещето си.

Бих определила това идейно бижу за гениално! Креативно във всяко едно отношение. Филм-пътуване. Филм-игра. Филм-бягство. Ням филм. Филм-танц. Филм-хармония. Всичко това можете да видите на екрана, показано по нетрадиционен начин.

Тази лента е като свеж морски бриз, който довява приятното усещане за прераждане. Това чувство остана в зрителя, след като изгледа невинното бягство от действителността на персонажите.Смях от сърце и истинско удивление!

Концепцията на лентата цели да сведе диалога до минимум. Всяка сцена е разтеглена в дълъг кадър, който подчертава, емоционалното разстояние между героите. Изпълненията на тримата главни са брилянтни (особено на Айри Кидо, която загатва за голям потенциал в този своеобразен дебют). Действието в застиналото недействие, може да се окаже пленително за голяма част от зрителите. Извеждам на преден план Ю Сайто, който напомня донякъде на Джо Одагири. Обаче, за разлика от Джо, този младеж има прекалено малко роли на екрана. Той е син на актьор. Първоначално е започнал кариерата си като модел, но след това се е отдал на театъра и киното.
Хидео Накайзуми е другият изпълнител. Много интересен актьор, с доста богат опит в киното. Макар да не блести с главни роли, той е снимал за някои от най-известните режисьори в Япония и Китай.
Comments

Swallowrail Butterfly / Пеперуда "Лястовича опашка"

11/6/2016

Comments

 
Picture
Творението, за което ще чуете тази вечер, принадлежи на един от независимите режисьори в съвременното японско кино - Шунджи Иваи.  "Пеперудата лястовича опашка" и е криминална драма, снимана през далечната 1996 г. Може да се похвали с възхитителен каст и няколко награди от международни кинофестивали.

"Имало едно време град, в който парите съществували като най-мощна сила. Той се наричал Yen Town. Това е историята на града и на хората, живеещи в него."

Пеперудата е приказна алегория за променящата се социална структура и ценности в Япония, която на практика развенчава мита за хомогенността на нацията. Тя разказва за алтелнативен град, населен от всевъзможни емигранти, дошли в него, за да направят бързи пари и да се срещнат със съдбата си.

Филмът материализира идеите на двама професионални мечтатели - Йохей Танеда и Шунджи Иваи. Визуализацията на целия измислено-футуристичен Yen Town, е изящна проява на изтънчената педантичност на Танеда. Той успява да създаде и улови същността на този чуден град: тъмнина, анархия, насилие, отчаяние, мръсотия, безпомощност, мечти и надежди.
Заглавието е заснето с ръчно държани камери, използващи т. нар. "скачащи кадри" и други визуални техники, носещи на моменти почти документално усещане у зрителя. Продукцията обхваща широк спектър от теми и жанрове: представени са социалният реализъм, израстването, престъпността, дори са включени фантастични елементи. Това е един от най-многоезичните и мултиетнически филми, правени някога. Диалогът в него се води на японски, английски и мандарин. Той показва нагледно необикновения талант на Иваи.

Пеперудата е най-уникалният му филм! Рядко ценно творение! Остави ме без думи и с някаква необяснима усмивка на финала!
​
В лентата откриване изключителния дебют актрисата Аюми Ито! С подкрепата на Чара, която еднакво добре се изявява не само в киното, но и на музикалната сцена. Останалите арстисти са Хироши Миками, Ацуро Уатабе, Йоске Егучи, Каори Момои, Нене Оцука, Мики Къртис, Анди Хюи и Кенджи Кохаши, който тук е бил още дете. Музиката в лентата е дело на Такеши Кобаяши. Песента "Аи но ута" на създадената специално за историята група, Yen Town Band, се изкъчва до No. 1 в седмичната класация за сингли на Орикон. Освен нея, можем да чуем хита на Франк Синатра  My Way в изпълнение на Чара.

Comments

Tokyo Sonata / Токийска соната

3/6/2016

Comments

 
Picture
Днешният избор на филм е свързан със семейството. Избрах да ви представя драмата Токийска соната от 2008г. Тя е дело на един от най-добрите съвременни японски режисьори - Кийоши Куросава. С 10 отличия от международни участия, включително Наградата на журито в секция Особен поглед в Кан, филмът с право може да се причисли към стойностните японски продукции от последното десетилетие.

Токийска соната е портрет на едно обикновено японско семейство, което се бори да оцелее в съвременния свят.

Бащата (Теруюки Кагава), е принуден да напусне работа, но няма смелостта да признае това пред близките си. Големият син Такаши (Ю Коянаги) рядко посещава дома си, тъй като учи в колеж и се интересува главно от военни дела; малкият син Кенджи (Кай Иноваки) решава тайно да взима уроци по пиано, без съгласието на родителите си; а майката Мегуми (Кьоко Коизуми), чиято роля е да поддържа семейната основа, не успява да открие в себе си воля да продължи това свое задължение и решава да предприеме приключенско пътуване в неизвестна посока.

Филмът обхваща съвременни теми като тези за отчуждението между деца и родители и социалните проблеми в обществото. В началото имаме едно средностатистическо семейство, което се радва на тих и спокоен живот. Но ето, че неочаквано се появява пукнатина, която води до срив в отношенията между четиримата главни герои. Тя започва да расте и тихо, но бързо да подкопава устоите на фамилията.

Тази истинска антиутопия показва, как дори в свят, подреден според строгия ред на закона, и най-малката поява на нещо необикновено може да освободи човека от отговорност и да премахне правилата, които са го карали да си движи еднопосочно до момента.

Благодарение на Токио Соната, Кийоши Куросава (няма роднинска връзка с Акира Куосава) продължава да развива своя многостранен талант. Този филм се явява своеобразен връх в творчеството му до момента. Опитът в различни жанрове му е помогнал да развие тънък усет, чрез който да успее да докосне деликатната чувствителност на зрителя. Така той знае, в кой момент е най-добре да го разсмее, в кой да го разплаче, или изплаши. Но най-възхитително е неговото умение да изненадва и удивлява, като оставя размишленията да провокират ума дълго след финалните надписи.

Запитан в едно интервю, дали лентата е портрет на съвременния живот в Токио, Куросава отговаря, че това е по-скоро утрешната реалност на хората в този град.

Токийска соната е очарователен филм, но неговата обаятелност не идва с първоначалните кадри. Тя се появява внезапно, изневиделица, точно когато героите са изгубили всякаква надежда и са достигнали дъното на своето падение. В този миг изгрява светлина и се ражда ново начало. Начинът, по който е показано това прераждане (духовно и физическо), е феноменален. Всичко е направено много скромно, но ефектно.

Актьорският състав включва имената на Теруюки Кагава, Кьоко Коизуми, Ю Коянаги, Коджи Якушо и малкият по онова време дебютант - Кай Иноваки, който печели награда за млад талант заради прекрасното си изпълнение.
​
В стила на един истински творец е, да обърне специално внимание на музиката. Класическата нишка е свързана с Дебюси - перфектният композитор за подобен тип филми. Той, като че ли, най-добре пасва на японската душевност и чрез него авторът винаги успява да предаде завършеност и спокойствие на разглежданата история. Надявам се и вие да се насладите на една от частите на Бергамската сюита, наречена с поетичното име Лунна светлина. Другият бонус за зрителите, е българският превод.

Comments

    Архив

    December 2019
    April 2019
    March 2019
    November 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    May 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    April 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    May 2015
    March 2015
    December 2014
    July 2014
    June 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    December 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    April 2013

    Категории

    All
    Бутанско кино
    Индонезийско кино
    Китайско кино
    Корейско кино
    Тайванско кино
    Японско кино

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​