 Рейтинг 4/5 от мен. | "Общи приказки" (Small Talk/日常對話) - 2016
Тайванската режисьорка Хуанг е наясно, че майка ѝ е лесбийка и до там. Нищо повече. Двете живеят заедно от години, удавени в мълчание без да се познават. Проследяваме разкритията за миналото на майката (и на дъщерята), когато Хуанг събира смелост да я накара да говори. Дали са готови обаче да се чуят взаимно? |
В рамките на Sofia Pride Film Fest намират място художествени и документални филми, късометражни и пълнометражни от всякакви държави. За моя радост втора поредна година (откакто аз лично ходя) и пълнометражно далекоизточно заглавие се промъква из графика на фестивала. Тази година това е пълнометражният документален филм "Общи приказки". На най-очевидно ниво лентата изобразява търсенето на отдавна изгубена (ако изобщо я е имало) връзка между майка и дъщеря. Чрез кадри от ежедневието на двете жени и половина (малката дъщеря на режисьорката) надникваме в животите им в Тайван. Търсенето се простира и до интервюта с роднини, както и с бивши приятелки на майката. Със серия от разговори, стари ленти от миналото на семейството, лични истории и мълчаливи кадри на Тайван постепенно навлизаме в света на майката Ану и цялото семейство.
Понякога мълчанието крещи повече от думите.
Почти медитативно Ану ни води из миналото си. С много паузи, с прекъсвания и мълчание, но ние разбираме - това, което има да се казва, не е лесно. Не става изведнъж. От филма сякаш неусетно научаваме и за тайванското общество. Малки детайли тук и там. Знаете ли, че дъщерите просто не се споменават на надгробните плочи? Аз не знаех. А жените във филма го споменаха някак между другото, с абсолютна практичност на границата с непукизъм. Нравите, езикът на тялото, начинът на комуникация едновременно е коренно различен и абсолютно същият. Виждах в очите им да напират сълзи - и в моите напираха. Нечия ръка нервно потрепваше в мълчанието и усещах колко трудно е да споделиш и да се разкриеш след години тишина.
Красив филм. Не заради ефекти, пейзажи, монтаж. Емоционално красив. Както се казва - смях се, плаках, разбирах и не разбирах. Дълго после се чудех защо комуникацията на практика е толкова трудна - не само между дъщеря и майка или между хомосексуален и роднините му. Защо споделянето между човек и човек, без етикети, е често най-тежкото нещо?
Трейлърът на "Общи приказки", както и интервю с режисьорката може да намерите точно под това изречения, а ако са ви нужни още информация и връзки - очакват ви линкове в края на статията. Приятно гледане!
Красив филм. Не заради ефекти, пейзажи, монтаж. Емоционално красив. Както се казва - смях се, плаках, разбирах и не разбирах. Дълго после се чудех защо комуникацията на практика е толкова трудна - не само между дъщеря и майка или между хомосексуален и роднините му. Защо споделянето между човек и човек, без етикети, е често най-тежкото нещо?
Трейлърът на "Общи приказки", както и интервю с режисьорката може да намерите точно под това изречения, а ако са ви нужни още информация и връзки - очакват ви линкове в края на статията. Приятно гледане!
| | |
Facebook събитието за отминалата прожекция.
Facebook страница за филма "Общи приказки".
"Общи приказки" на Berlinale 2017.
"Общи приказки" на Open City London Festival 2017.
Facebook страница за филма "Общи приказки".
"Общи приказки" на Berlinale 2017.
"Общи приказки" на Open City London Festival 2017.
Автор: Лилия Божинова
