Kiseki
Искало ли ви се понякога да гледате филм, който да ви успокои и извиси? Ако се чувствате претоварени от ежедневието и ви се иска да се отпуснете от постоянните грижи и проблеми, следващото предложение е за вас. Един филм по действителен случай. Заглавието се нарича Kiseki Ano Hi no Sobito или Чудо - Историята на Greeeen. Филмът е за живота на популярната японска група Greeeen. В него е показано създаването и трудносите, през които е трябвало да минат челновете й, за да се превърнат в истинско чудо на музикалната сцена в Япония. Главните герои - Джин и Хиде, са двама братя, отдадени на музиката. Само че докато по-малкият от тях, Хиде, се опитва да следва стъпките на баща си и да стане лекар, Джин изобщо не се интересува от медицина, а се посвещава на първата си и единствена страст - метала. След поредният семеен конфликт между баща и син, по-големият наследник се изнася от къщата и заживява самостоятелно с надеждата са осъществи мечтата си. Само че, въпреки дебюта на неговата група, дългосрочното й оставане на сцената се оказва под въпрос. Проблемът е, че феновете вече не търсят подобен тип пузика. Загърбват добрия стар рок и се увличат по по-лекия поп. Тогава във фокус се появява по-малкия брат на Джин - Хиде, който заедно с трима приятели от университета, с които учи стоматология, решават да се забавляват като създават свои песни. Съвсем скромно и непретенциозно, момчетата навлизат с гръм и трясък в света на музиката като тяхното единствето желание е да не показват лицата си пред публиката, тъй като това ще навреди на репутацията им като лекари. Така се ражда групата Greeeen, чието парче Чудо през 2008г. влиза в книгата на Гинес като най-изтегляната песен в Япония. Мелодията е включена към спортната дорама Rookies и това я прави още по-запомняща се, дори за западната публика.
С какво групата печели симпатиите на феновете? С откровената лекота, с която прави музиката си, с позитивизъм и усмивка, които даряват надежда и светлина на хората.
Да правиш музика в гардероба и с нея да лекуваш души. Ето това е изкуство.
Филмът е истинско вдъхновение. Едно от заглавията, които с удоволствие бихте гледали отново и отново.
В началото лентата е представена като изключително силна човешка, семейна драма. Хубавото тук е, че главният фокус в историята е музиката. Музиката, която ни се струва недостатъчна, дори и след финалните надписи. Четирите момчета, които играят вокалисти на групата, издават свой сингъл, който включва едни от най-известните песни на Greeeen.
Усмихнати, позитивни и изпълнени с мечти. Това са те - GreeeeN. Нищо чудно, че музиката им продължава и днес има такъв ефект върху слушателите. Да излъчваш и даваш положителна енергия е най-голямото чудо на света. То лекува. Носи надежда и светлина.
За финал е хубаво да разтълкувам и заглавието на филма. Sobito е името на завършващата песен (терминът е комбинация от думите широто + сора хито и означава "човек, който предизвиква себе си", "свободен дух"). Ето това искат да ни кажат изпълнителите. Духът на хората трябва да бъде свободен, за да върви напред.
Горещо препоръчвам това заглавие на всички. То е създадено през 2017г., но преди няколко седмици се сдоби с български субтитри. Приятно гледане!

Автор: Мария Симеонова

​

​Харесвате ли истории за пътуване във времето? Любители ли сте на мистериите, които животът поднася в подобни ситуации? Интересна ли ви е темата за съдбата и нейното място в човешкото съществуване? Предлагам на вниманието ви една дорама, излъчена в началото на 2018г.
Repeat: 10 месеца, които променят съдбата съчетава в едно мистерия, романс и научна фантастика. Лентата е създадена по едноименната новела на Куруми Инуи. В десетте епизода участват Каната Хонго, Шиори Канджия, Гори, Харука Шимазаки, Юми Адачи и др.
Историята зопчва повече от странно, след като мистериозно обаждане кани главната героиня Аюми да предприеме непредвидимо начинание, което да я върне 10 месеца назад във времето. Човекът е същество, склонно да съжалява за извършени в миналото постъпки и да смята, че ако има шанс, може да изиграе картите на живота си далеч по-добре и да промени негативните събития, които са се случили.
Гласът, който се обажда на Аюми, моментално потвърждава истинността на думите си, след като познава, какво ще се случи час по-късно. Тази убедителност води героинята до ресторант, в който се запознава с още 7 души, , решили да променят съдбата си. Всички те са отведени на непознато място и преминават през природен катаклизъм, който отваря врата във времето, за да ги приземи 10 месеца по-рано. Какво се случва след това и успяват ли героите наистина да поправят миналото си, за да заживеят щастливо като в приказките? На тези и още любопитни въпроси се опитва да отговори заглавието. Интересното е, че персонажите превинават през поредица от събития, които ги променят и учат.
Напоследък японците зачестиха с правенето на дорами, в които основна тема е пътуването във времето. Тази, подобно на Тодоме но кис, не прави изключение. Само че тук сценаристите се опитват да дадат научно обяснение на феномена, макар не изцяло - какво ли щеше да стане, ако всички знаехме ключът към пътуването във времето?
Чудя се, дали нямат основателна причина да се вгледат в тази сфера? Кой знае, докъде са стигнали в това отношение, но с природата и съдбата човек по-добре да не си играе.
Историята и развитието й са достатъчно интересни, за да държат в напрежение до финала. Началото не е особено силно, понеже се набляга повече на романтичния елемент, но с напредването на действието, нещата коренно се променят.  Големият минус тук е актьорската игра. Единствено Гори и Юми Адачи правят достоверни образи. Останалите са на етапи. След онази върховна игра, която Каната показа в Акаги, тук определено бледнее. Като характер героинята на Шиори Канджия бие Нао-чан от Лиър Game по всички показатели, особено в началните епизоди. Хубавото е, че към финала нещата се променят.
 Въпреки това, притегателната сила на дорамата е безспорна. Тя навява  дълбок размисъл по отношение на нас самите и собствения ни живот. Какво всъщност искаме от него и дали едно повторение наистина би ни помогнало да си решим проблемите и да живеем по-дълго и достойно? Въобще, продължителността има ли значение, понеже както казва една китайска поговорка, "Малка е разликата между дългия и късия живот - и двата са само моменти във времето."
За приятното впечатление от сериите, се грижи и чудесната музика. Финалната песен е на корейската поп-рок група Day 6. Момчетата без съмнение са свеж полъх сред тамошните изпълнители.
За финал предлагам да видите настоящата дорама, понеже държи в напрежение до последната секунда.

Rikuoh е история за силата на човешкия дух. 10-серийна дорама, създадена по едноименната новела на Джун Икейдо и излъчена през есента на 2017г. по TBS. Като жанр, това е човешка драма със спортни и бизнес елементи.
Още с първия епизод усетих, че това е дорамата на 2017г. Всепоглъщаща!
Вдъхновяваща и нахъсваща. Издига те високо, високо и ти позволява да летиш. Дава ти криле и сили да осъществиш мечтите си. Чудесна е за депресирани състояния. Би вдигнала веднага всеки на крака. Може би, на някои японските дорами ще се сторят леко наивни, но вярата в собствените сили, упоритостта, сплотеността и подкрепата на околните правят чудеса.
Лентата е комбинация между иновативност и традиция. Това е историята на Миязава-сан (в ролята големия японски актьор Коджи Якушо), чиято компания за традиционни японски чорапи таби започва да запада под натиска на конкуренцията. Единственият шанс на фабриката да изплува на повърхността, е да започне нова продуктова линия, наречена Рикуо. Миязава-сан решава да се конкурира с големите в бизнеса с маратонки и изобретява революционен вид обувки за бягане, който е достатъчно удобен и изчистен, благодарение на уникална технология, въведена от г-н Иияма. В ролята на Иияма влиза друг ветеран в японското кино – Акира Терао. Дори само с тези две култови имена в състава, човек може да е сигурен, че ще види нещо изключително и неповторимо на екрана. Една история, която докосва до дъното на душата. Към тях прибавяме няколко момчета от новото поколение актьори, които блестят с изявите си на екрана, благодарение на дадената им възможност. Кенто Ямазаки е в ролята на Дайчи – синът на г-н Миязава. Дайчи е завършил университет и издирва работа, но когато започва да помага в компанията на баща си, разбира че неговите знания могат да бъдат използвани по най-добрия начин именно в семейната фирма. Рьома Такеучи се представя като елитен бегач – талант, който има договор с голяма американска фирма за маратонки, но в момента, в който тази компания го изоставя заради контузия, той решава да изпробва Рикуо и открива силата на новия продукт.
Рикуо е балансирана във всяко едно отношение, без слаб персонаж. Чудесни изпълнения от всички, но най-ярко блести Якушо-сан. Толкова отдаден е на ролята и това се забелязва на екрана. Мога да каржа същото за всеки друг атист, включително за Кенто, който имаше нужда от такова участие, за да разнообрази изявите си.
Всички заедно правят бижуто, наречено Рикуо!
Уникално измислен сюжет, без съмнение. За първи път виждам, как японците дръзват да се изправят срещу Америка. Разбира се, не директно, а чрез една малка тръдиционна фабрика, която се опълчва на голяма американска компания, производител на маратонки за състезатели по бягане. Показват ни, колко трудно е на малкия и средния бизнес да оцелее при създалите се условия в световен мащаб (историята звучи достатъчно актуално и за нашите условия - нима у нас не е същото и големите не поглъщат малките?). За щастие, създателят на компанията за таби, която запада все повече, отчита един важен факт, който за Япония е много ценен. Подобно нещо големите фирми никога не се стараят дори да забележат. Хората там се доверяват на тези, които им отвръщат със същото. Тези, които са истински отдадени на работата си и правят това за някой друг, на когото искат да помогнат. Дават всичко от себе си и това се вижда на практика.
Чест, достойнство и душа. Именно с душа малкият може да надвие големия. Перфекционизъм във всичко, дори това да означава отново да се направят 200 броя маратонки, само заради една миниатюрна драскотина на подметката, която даже не се забелязва.
 
Музиката е неразделна част от продукцията. Епично звучи и въздейства допълнително. Използвани са 2 песни на момичетата от Little Glee Monster - “Jupiter” и “Seasons of Love”.
Представям тази дорама с цел тя да бъде видяна от повече хора.
Рикуо обра есенните награди за тв продукии в Япония: Най-добър сериал и Най-добър актьор!
За силата на дорамата съдех и по добрия рейтинг, въпреки че той почти никога не е водещ. Но факт е, че заглавието взе общ такъв от 15%, при положение, че напоследък творбите рядко минават границата от 10%, с малки изключения.
​
Автор: Мария Симеонова

Борбата за власт, пък била тя и в една обикновена ферма, е перфектна основа за идеалната черна комедия.
Заснет във военно време, филмът Mr. No Problem разказва историята на г-н Дин (в ролята Уей Фан), оглавяващ провинциална ферма в Чунцин, която работи на загуба, поради подкупната политика на нейния директор. Собствениците, водени от трудолюбивия шеф Тон и богатия акционер Сю, са недоволни, но с нищо не успяват да подобрят положението. Виждайки, че позицията му е застрашена, Дин решава да зарадва всички с подаръци. На тях особено се радва неговата покровителка - Третата съпруга на Сю (изиграна от звездата на Пекинската опера Шъ Йихон). За капак, Дин приема под покрива на фермата непознат младеж на име Цин (Чао Дзан) - самоуверен, поет и художник, изхвърлен от предишния си покровител. Цин е класически пример на изкусен използвач и манипулатор, който на този етап не пречи на плановете на Дин. Проблемът се появява с пристигането на новия мениджър на фермата - високообразован, интелигентен човек с диплома от чужбина. Стратегията му проработва безотказно и за една седмица той успява да въдвори ред и да вдигне рейтинга на фермата. Това, обаче, се оказва в разрез с стремежите на Дин и той измисля хитър начин, за да изгони новодошлия.
Стилната монохромна сатира се оказа един от най-добрите китайски филми, правени през последните години.
Безпроблемните проблематични герои на Фън Мей остават тънка усмивка у зрителя с дискретния хумор, породен от нелепи ситуации, на фона на изисканата визия на лентата. 
Черно-бялата басня е създадена по кратка история на литературния гигант Лао Шъ (1940), която се оказва далеч по-остра и саркастична от филмовия си двойник.
Фън Мей е много известен сценарист, работил дълги години с Лоу Йе (Spring faver, Summer palace). Това е режисьорският му дебют.
Страхотен филмов дебют и за актьора Чао Дзан, когото помним от китайската серийна версия по Принцът на тенисаа. Той показва, че и айдълите могат да бъдат полезни в качествени продукции!
Заглавието е пълно с известни китайски комици от Пекинската опера. През 2016г. то е включено в конкурсната програма на Муждународния филмов фестивал в Токио, а месец по-късно печели 2 преснижни отличия на тайванските награди Златен кон – За най-добра мъжка роля и за адаптиран сценарий. Има и 2 номинации на Азиатските филмови награди (главна мъжка роля и операторско майсторство). Филмът заслужава внимание, понеже е различен от всичко, което сме гледали до този момент. 
​

Автор: Мария Симеонова