Днес ще ви върна назад във времето - към митологичното минало на Япония. Филмът, който ще ви представя, е дело на култовия режисьор Тошиаки Тойода. Сниман е през 2009г. и остава незабелязан за масовата публика.
След няколкогодишно отсъствие от големия екран, режисьорът възкръсва своята творческа кариера чрез Yomigaeri no Chi ("Кръвта на прераждането"). През пролетта на 2008г., той се запознава с известната кабуки легенда за Огури Ханган и решава да я превърне във филм. Целта му е да покаже силата на човешкия дух.
Действието във филма се развива през Средните векове, когато земята била управлявана от богове и демони, а хората все още се подчинявали на волята им. По онова време светът бил място, където бродели гладни духове и безпомощни създания.
Историята съсредоточава вниманието си върху странстващ масажист на име Огури (барабанистът на Twin tail Татсуя Накамура), призован от крал Даио (Кийохико Шибукава), за да го излекува от болежките, които го измъчват. Въпреки че владетелят получава перфектно лечение, той е оскърбен от нетипичните възгледи на госта по отношение на живота и смъртта. Виждайки, че Огури е свободен дух, който не се подчинява на никакви закони, Дайо решава да го унищожи. Примамва го на банкет, където му поднася чаша с отровно питие и Огури умира.
Когато се озовава в междинния свят, главният герой застава пред Пазителя на Портите, който му предлага да избере една от двете отвъдни пътеки. Огури отказва да поеме в която и да е от предложените посоки и моли за шанс да се върне в света на хората. Пазителят се съгласява, при едно условие: Огури е задължен да приеме живота като безпомощно дете, прероден гледен дух. За да възстанови напълно силите си, той научава от преминаващ монах (Хирофуми Араи), че трябва да се потопи в далечен горещ извор, наречен "Водите на възкресението" (Waters of Resurrection, Spring of rebirth). Израствайки бързо, героят среща Терубе (Маю Кусакари), момиче, избягало от кралското попечителство и двамата тръгват на дълго пътешествие сред приказно красива гора, за да открият тайнствения извор на живота.
Благодарение на удивителната кинематография, пред очите на зрителя се разкрива цяла фентъзи вселена, която използва познатата кабуки легенда само като основа на разказа. Останалото е добавено от въображението на режисьора. Тойода успява да създаде един от онези филми-пътувания, в които главните действащи лица търсят път към себе си и се опитват да разберат света, който ги заобикаля.
Макар че филмът не предлага динамика от физическо естество, в него могат да се открият философски препратки и духовни "сражения", примесени с мистична сила. Тойода разказва тази средновековна приказка стъпка по стъпка, без да бърза, като на места умишлено забавя темпото, подправяйки го със злокобно настроение и визуално вълшебство. От друга страна, виждаме изобилие от червен цвят - запазената марка на режисьора. Прави впечатление и начинът, по който е представен архаичния свят на хората, живели в далечното минало - техните нрави и обичаи, страхове и забавления.
Музиката създава допълнително еуфорична обстановка. Мелодиите в продукцията са пресъздадени от групата Twin tail. Барабаните са дело на Татсуя Накамура, а цигулката е в ръцете на Юджи Катсуи.
Легендата за Огури Ханган: (можете да я откриете преведена на български сред разказите на Лафкадио Хърн)
Oguri Hangan Daisukeshige (1398~1464) бил син на провинциален владетел, който бил лишен от своето имущество по вина на клана Ашикага. Като млад, Огури водел приключенски живот и най-известният му талант се криел в ездачното майсторство, което притежавал. Легендата се зародила, благодарение на истинските приключения на героя. Тя притежавала всички необходими елементи, за да се превърне в незабравим мит и била една от уникалните класики на музиката Sekkyô (повествователно пеене, разказващо будистки истории). Според оригиналната история, Огури бил роден в аристократично семейство от Киото. След като бил изгонен от дома си, той започнал да се скита из страната, като накрая пристигнал в жилището на Дайзен, намиращо се в източната провинция Хитачи. Там се запознал с дъщерята на собственика, Теруте, но баща й решил да го убие. Донякъде успял, благодарение на отрова във виното, което сложил. Обезобразен и полу-мъртъв, Ханган тръгнал да странства отново и открил Светите земи в Кумано, където си възвърнал живота.
След няколкогодишно отсъствие от големия екран, режисьорът възкръсва своята творческа кариера чрез Yomigaeri no Chi ("Кръвта на прераждането"). През пролетта на 2008г., той се запознава с известната кабуки легенда за Огури Ханган и решава да я превърне във филм. Целта му е да покаже силата на човешкия дух.
Действието във филма се развива през Средните векове, когато земята била управлявана от богове и демони, а хората все още се подчинявали на волята им. По онова време светът бил място, където бродели гладни духове и безпомощни създания.
Историята съсредоточава вниманието си върху странстващ масажист на име Огури (барабанистът на Twin tail Татсуя Накамура), призован от крал Даио (Кийохико Шибукава), за да го излекува от болежките, които го измъчват. Въпреки че владетелят получава перфектно лечение, той е оскърбен от нетипичните възгледи на госта по отношение на живота и смъртта. Виждайки, че Огури е свободен дух, който не се подчинява на никакви закони, Дайо решава да го унищожи. Примамва го на банкет, където му поднася чаша с отровно питие и Огури умира.
Когато се озовава в междинния свят, главният герой застава пред Пазителя на Портите, който му предлага да избере една от двете отвъдни пътеки. Огури отказва да поеме в която и да е от предложените посоки и моли за шанс да се върне в света на хората. Пазителят се съгласява, при едно условие: Огури е задължен да приеме живота като безпомощно дете, прероден гледен дух. За да възстанови напълно силите си, той научава от преминаващ монах (Хирофуми Араи), че трябва да се потопи в далечен горещ извор, наречен "Водите на възкресението" (Waters of Resurrection, Spring of rebirth). Израствайки бързо, героят среща Терубе (Маю Кусакари), момиче, избягало от кралското попечителство и двамата тръгват на дълго пътешествие сред приказно красива гора, за да открият тайнствения извор на живота.
Благодарение на удивителната кинематография, пред очите на зрителя се разкрива цяла фентъзи вселена, която използва познатата кабуки легенда само като основа на разказа. Останалото е добавено от въображението на режисьора. Тойода успява да създаде един от онези филми-пътувания, в които главните действащи лица търсят път към себе си и се опитват да разберат света, който ги заобикаля.
Макар че филмът не предлага динамика от физическо естество, в него могат да се открият философски препратки и духовни "сражения", примесени с мистична сила. Тойода разказва тази средновековна приказка стъпка по стъпка, без да бърза, като на места умишлено забавя темпото, подправяйки го със злокобно настроение и визуално вълшебство. От друга страна, виждаме изобилие от червен цвят - запазената марка на режисьора. Прави впечатление и начинът, по който е представен архаичния свят на хората, живели в далечното минало - техните нрави и обичаи, страхове и забавления.
Музиката създава допълнително еуфорична обстановка. Мелодиите в продукцията са пресъздадени от групата Twin tail. Барабаните са дело на Татсуя Накамура, а цигулката е в ръцете на Юджи Катсуи.
Легендата за Огури Ханган: (можете да я откриете преведена на български сред разказите на Лафкадио Хърн)
Oguri Hangan Daisukeshige (1398~1464) бил син на провинциален владетел, който бил лишен от своето имущество по вина на клана Ашикага. Като млад, Огури водел приключенски живот и най-известният му талант се криел в ездачното майсторство, което притежавал. Легендата се зародила, благодарение на истинските приключения на героя. Тя притежавала всички необходими елементи, за да се превърне в незабравим мит и била една от уникалните класики на музиката Sekkyô (повествователно пеене, разказващо будистки истории). Според оригиналната история, Огури бил роден в аристократично семейство от Киото. След като бил изгонен от дома си, той започнал да се скита из страната, като накрая пристигнал в жилището на Дайзен, намиращо се в източната провинция Хитачи. Там се запознал с дъщерята на собственика, Теруте, но баща й решил да го убие. Донякъде успял, благодарение на отрова във виното, което сложил. Обезобразен и полу-мъртъв, Ханган тръгнал да странства отново и открил Светите земи в Кумано, където си възвърнал живота.
