​Днес ще ви върна назад във времето - към митологичното минало на Япония. Филмът, който ще ви представя, е дело на култовия режисьор Тошиаки Тойода. Сниман е през 2009г. и остава незабелязан за масовата публика.

След няколкогодишно отсъствие от големия екран, режисьорът възкръсва своята творческа кариера чрез Yomigaeri no Chi ("Кръвта на прераждането"). През пролетта на 2008г., той се запознава с известната кабуки легенда за Огури Ханган и решава да я превърне във филм. Целта му е да покаже силата на човешкия дух. 
​
Действието във филма се развива през Средните векове, когато земята била управлявана от богове и демони, а хората все още се подчинявали на волята им. По онова време светът бил място, където бродели гладни духове и безпомощни създания.

Историята съсредоточава вниманието си върху странстващ масажист на име Огури (барабанистът на Twin tail Татсуя Накамура), призован от крал Даио (Кийохико Шибукава), за да го излекува от болежките, които го измъчват. Въпреки че владетелят получава перфектно лечение, той е оскърбен от нетипичните възгледи на госта по отношение на живота и смъртта. Виждайки, че Огури е свободен дух, който не се подчинява на никакви закони, Дайо решава да го унищожи. Примамва го на банкет, където му поднася чаша с отровно питие и Огури умира.

Когато се озовава в междинния свят, главният герой застава пред Пазителя на Портите, който му предлага да избере една от двете отвъдни пътеки. Огури отказва да поеме в която и да е от предложените посоки и моли за шанс да се върне в света на хората. Пазителят се съгласява, при едно условие: Огури е задължен да приеме живота като безпомощно дете, прероден гледен дух. За да възстанови напълно силите си, той научава от преминаващ монах (Хирофуми Араи), че трябва да се потопи в далечен горещ извор, наречен "Водите на възкресението" (Waters of Resurrection, Spring of rebirth). Израствайки бързо, героят среща Терубе (Маю Кусакари), момиче, избягало от кралското попечителство и двамата тръгват на дълго пътешествие сред приказно красива гора, за да открият тайнствения извор на живота.

Благодарение на удивителната кинематография, пред очите на зрителя се разкрива цяла фентъзи вселена, която използва познатата кабуки легенда само като основа на разказа. Останалото е добавено от въображението на режисьора. Тойода успява да създаде един от онези филми-пътувания, в които главните действащи лица търсят път към себе си и се опитват да разберат света, който ги заобикаля.

Макар че филмът не предлага динамика от физическо естество, в него могат да се открият философски препратки и духовни "сражения", примесени с мистична сила. Тойода разказва тази средновековна приказка стъпка по стъпка, без да бърза, като на места умишлено забавя темпото, подправяйки го със злокобно настроение и визуално вълшебство. От друга страна, виждаме изобилие от червен цвят - запазената марка на режисьора. Прави впечатление и начинът, по който е представен архаичния свят на хората, живели в далечното минало - техните нрави и обичаи, страхове и забавления.

Музиката създава допълнително еуфорична обстановка. Мелодиите в продукцията са пресъздадени от групата Twin tail. Барабаните са дело на Татсуя Накамура, а цигулката е в ръцете на Юджи Катсуи. 

Легендата за Огури Ханган: (можете да я откриете преведена на български сред разказите на Лафкадио Хърн)
Oguri Hangan Daisukeshige (1398~1464) бил син на провинциален владетел, който бил лишен от своето имущество по вина на клана Ашикага. Като млад, Огури водел приключенски живот и най-известният му талант се криел в ездачното майсторство, което притежавал. Легендата се зародила, благодарение на истинските приключения на героя. Тя притежавала всички необходими елементи, за да се превърне в незабравим мит и била една от уникалните класики на музиката Sekkyô (повествователно пеене, разказващо будистки истории). Според оригиналната история, Огури бил роден в аристократично семейство от Киото. След като бил изгонен от дома си, той започнал да се скита из страната, като накрая пристигнал в жилището на Дайзен, намиращо се в източната провинция Хитачи. Там се запознал с дъщерята на собственика, Теруте, но баща й решил да го убие. Донякъде успял, благодарение на отрова във виното, което сложил. Обезобразен и полу-мъртъв, Ханган тръгнал да странства отново и открил Светите земи в Кумано, където си възвърнал живота.

Днес ще ви потопя в необятния свят на японското кино. Какво си представяте, когато чуете думите Космос и астронавт? А ако добавя още нещо, например клонинг? Със сигурност пред очите ви изникват апокалиптични сцени от епични филми за спасяването на Земята от извънземни същества, таящи се някъде из дебрите на необятната Вселена.
Какво обаче ще си помислите, ако прибавим към космическата тематика държава Япония и уточнението че става въпрос за авторско кино? Не ви ли идва нищо на ум?

Това е така, понеже сценарият на подобен филм е непредвидим. Тук няма да видим Атаката на клонингите или Междузвездни войни. Експерименталното японско кино ще ни поднесе наслада от съвсем друго естество.

„Клонингът се завръща у дома“ е  земно пътуване с космически отглас. Скромна провокация, която се опитва да разгледа в дълбочина парадокса на живота и смъртта.  Продукцията излиза на бял свят през 2009г. Главните роли в нея са поверени на талантливи артисти като Мицухиро Оикава, Ери Ишида и Хироми Нагасаку. Режисьорът Канджи Накаджима е написал и сценарият, който е оценен с награда от Сънданс през 2006г. Изпълнителен продуцент е всеизвестният Вим Вендерс. Другото отличие, спечелено от заглавието, е наградата за кинематография на фестивала Фантазия в Монреал.

Заснет във въображаемо бъдеще, филмът разказва историята на младия астронавт Коухей (в ролята Митсухиро Оикава), живеещ със спомените за мъртвия си брат-близнак Нобору.

Един ден при изпълнение на служебните си задължения, Коухей претърпява инцидент, който скъсва връзката му с живота. Единственият начин да се върне отново при семейството си, е да бъде създаден негов клонинг. Обратно на очакванията на учените, след експеримента, паметта на Коухей го връща в детството му. Търсейки изгубеното си минало, неговото второ "аз" предприема пътуване към някогашния си дом, където е живял щастливо с майка си и Нобуро.

Изпъстрен с незабравими картини, погълнати от тишина и спокойствие, филмът умело съчетава фино нюансирана научната фантастика и уникален японски поглед върху универсалните теми за семейството, живота, любовта и смъртта. Клонирането днес е достигнало изключителни висоти. Но дали наистина то би било най-удачният избор за съхрарнението на човешката памет?

Какъв би бил ефектът на оригиналната душа върху клонинга? Това са въпросите, които се опитват да изследват във филма. Тук е използван похват, свързан със Синдрома на Капгра, при който човек счита, че има двойник, или този двойник е заменил негови близки.

Накаджима действително е изплел завладяваща история, свързана с паметта и съзнанието на човека. Зашеметяваща операторска работа! Абсолютен шедьовър, който може да застане редом до най-добрите образци в жанра.

Музиката към продукцията е впечатляваща комбинация от цигулка, виола, пиано, чело и шум, напомнящ Космическо ехо. Челото носи тази носталгична тъга, която се прокрадва в дадени моменти от сюжета.
​
Ако търсите качаствена лента, която да пробуди зрителните и мисловните ви процеси, това заглавие е за вас.