Alice no Toge е поредната силна дорама от пролентия сезон на 2014 г. Заглавието комбинира съспенс и човешка драма в едно. Лекарският елемент също подсилва историята. Джури Уено е в ролята на мистериозна лекарка, която си извоюва място в една от най-престижните болници в страната. Пред очакващата я блестяща кариера на медик обаче тя избира пътя на отмъщението и решава сама да накаже хората, отговорни за смъртта на баща й преди години. Отмъщението й е методично, добре премислено и в началото наистина се оказва печеливш ход от нейна страна, но с веремето нещата се усложняват и главната героиня е изправена пред множество други дилеми в живота. Безупречното изпълнение на Джури Уено е достойно да й спечели приза за най-добра женска роля в серийна продукция. Добавям чудесната изява на Джо Одагири, както и остоналите поддържащи артисти – Чияки Курияма, Аои Накамура, Джун Кунимура и Норика Фудживара. В сюжета умело е вплетена лека препратка към Алиса в страната на чудесата. Въпреки че тя предразполага към приказен сценарий, оказва се че тайнствените й образи са доста полезна добавка и към съспенс жанра. В сюжета умело е вплетена загадъчната книга Алиса в страната на чудесата. Въпреки че тя предразполага към приказен сценарий, оказва се че тайнствените й образи са доста полезна добавка и към съспенс жанра. Остът е чудесен! Ю Такахаши с Тайо то хана (слънце и цвете) за финал е най-доброто, което можем да очакваме.
![]() На вашето внимание е едно съспенс заглавие, наречено с необикновеното име Мозу. Дорамата пожъна голям успех тази пролет, след което веднага се решиха на продължение (само 5 епизода, но го имаше). Изключително вълнуваща поредица, задължителна за гледане! Освен чудесният сценарий и актьорска игра, лентата може да се похвали с удивителна цветова феерия, запомнящи се светлини, невероятни звукови ефекти, използване на различни ъгли на снимане от страна на камерата. Чели ли сте кратката история на Урсула Ле Гуин - Онези, които напускат Омелас (The Ones Who Walk Away from Omelas, 1973)? Тя разказва за град на щастието, на име Омелас - утопично място, без бедност, което приличало на идеалния свят. Но дори там имало светлина, която не можело да бъде достигната. Далеч от красотата на града, в тъмно и влажно мазе, било заключено едно дете. Всички знаели за него, но никой не идвал да го спаси. Мизерното страдание на молкото дете било условието да бъдат щастливи останалите жители на Омелас. Централната идея на Мозу е взета именно от този разказ. Омелас е представен като проекция на съвременния свят. В началните кадри на дорамата, зрителите стават свидетели на бомбен инцидент, чиято същност се разследва през целия филм. Той поражда множество въпроси, на които героите търсят отговори. Защо загиват именно тези хора, които са се намирали на мястото на взрива? Асоциираме тези мъртви с детето от Омелас. Те са пожертвани в името на на щастието за останалите хора. Това е парадоксът на живота и съвременното общество. Виждали сме го десетки пъти и продължаваме да го наблюдаваме с ужас. Но кой смъртен има силата да избира жертвите и спасените? Кой създава умишлено подобен парадокс в нашата реалност? Ако всеки живот е ценен, струва ли си да се жертва под какъвто и да е предлог? Каква е абсолютната истина, която героите търсят през цялото време? Съществува ли тя, или е само химера? Името Мозу означава сврачка - малка, хищна птица, подобна на врабче, която се храни с дребни гущери, насекоми и птички. Шокиращото тук е начинът, по който се справя с жертвите си - окачва ги на остри бодли и започва да ги разкъсва или ги оставя да гният, за да ги изяде по-късно. Дорамата е съвместна продукция между TBS и WOWOW - още едно доказателство за силен филм. Нещата, които WOWOW създава, винаги са нетрадиционни и изненадващо добри. Друг голям плюс е, че заглавието е адаптация по новела на Го Осака, Актьорският състав е безупречно подбран! Любопитно е, че тук не се откроява един единствен герой като главен. Дори образа на Хидетоши Нишиджима не е изцяло такъв, нито тези на Йоко Маки или Теруюки Кагава. По-скоро бих извела на преден план изпълнението на Соске Икемацу. Персонажът, който изигра, е съвсем нов за него и съм сигурна, че това е повратната му роля като актьор. Изразително, силно присъствие на екрана. Всяка дума, всеки жест са премерени до съвършенство. Комплексният, дуалистичен характер на импулсивен убиец , който изгубва паметта си след инцидента и се опитва да осъзнае и обясни собствените си действия, се оказват най-интересната идея през първата половина на Мозу. Изненадващият обрат, който следва, довежда до шокиращи разкрития и естествена развръзка на фабулата. И още добри думи за поддържащия каст, който също се представи на високо ниво. Отлични злодеи в лицата на Хироки Хасегава и Котаро Йошида. Прекрасна и отново убедителна Касуми Аримура. Ацуши Ито, Хана Сугисаки и Юрико Ишида. Прибавям и името на Шота Сометани, който се появи само в 2 сцени. Те обаче се оказаха важни за развитието на сюжета. В музикалното оформление няма оп/ед. Има само една мелодия, която въздейства дълбоко, на подсъзнателно ниво. ![]() След като миналата година филмираха Братя Карамазови на Достоевски, тази пролет японците решиха да представят нова екранизация на световно известен роман – "Дългото сбогуване" на Реймънд Чандлър. 5-серийната поредица е излъчена през април и май по националната телевизия. Оказва се, че за пореден път на малкия екран е направена идеалната адаптация по западно четиво. Действието в японската версия се развива през 50-те години на 20 век, когато Харада Тамоцу (в ролята Го Аяно) е заподозрян в убийството на собствената си съпруга, която е дъщеря на известен магнат. Моментът е изключително важен за семейството й, тъй като бащата се готви за избори, а един евентуален скандал може да окаже неблагоприятно въздействие върху по-нататъчната му политическа кариера. Затова е намерено решение – Тамоцу бяга в Тайван и се самоубива, а случаят е решен и закрит набързо. Тук се намесва достолепната фигура на Асано Таданобу, който изиграва ролята на един от най-известните детективи, шествали из световните криминални романи – Филип Марлоу или Масузава Банджи в нашия случай. Той решава да защити с всички сили невинността на заподозрения самоубиец, след като без да иска сам е въвлечен в цялото приключение. Историята в Дългото сбогуване е интерена, обвита в тайнственост, но артистите са тези, които й вдъхват живот и сила. На първо място е Асано, разбира се, който така добре е залепнал за образа, сякаш цял живот е бил детектив. И то не кой да е, а точно този. Изключителен представител на човешкия род, показан с всичките му предимства и недостатъци! Го Аяно показва чудесна поддръжка, заедно с Акира Емото, Арата Фурута, Кеничи Ендо, Рейя Масаки, Юки Изумисава и Кьоуске Ябе. Женските персонажи правят страхотно впечатление. Такъв силен подбор рядко се среща на едно място. Рина Ота, съпругата на Рюхей Мацуда доказва, че не случайно е попаднала в това семейство на талантливи актьори. Коюки с поредната блестяща изява. Още едно име добавям към гениалния каст - това на Аи Томинага, която се представи изключително. Обръщам внимание и на прекрасните кадри, които ни карат да гледаме оживял детективски роман. Много близки планове, детайлно шлифовани образи, скрити зад светлосенки, тъмни нюанси и умопомрачителни декори. Операторът е направил чудеса! Кинематографията е повече от перфектна. Грим, костюми - изваяни до последния детайл. Сценарият е на Ая Уатанабе (Mezon do Himiko, Jose, the tiger and the fish, Tennen kokekko). |
Архив
December 2019
Категории
All
|