Наясно съм с две неща - повечето вече сте гледали филма и повечето го харесвате. Второто беше основната причина все пак да напиша това ревю. Дълго време избягвах да го гледам точно, защото всички го препоръчваха, включително и хора, които принципно изобщо не са фенове на хорър жанра. Това предизвиква диво съмнение в мен, което за жалост бе оправдано. Добре направен филм, брилянтна драма, но ужасяващо лош хорър. Вероятно ако бях тръгнала с желанието да видя сърцераздирателни моменти, множество драматични 5 минутни погледи (въпреки че уж адски бързи зомбита заплашват да ги убият) и повече сълзи от средностатистическа к-драма - да, сигурно щях да подивея от радост като гледам Train to Busan. Само дето по всички постери, трейлъри и анотации филмът беше наблегнат като хорър, такъв е сред жанровете си също. Бях готова да съм шокирана, изплашена, ужасена, поне погнусена. Нищо.

Няма как да отрека, че ми беше приятно да го гледам - естетически добре заснет, гримът на зомбитата беше изпипан много добре, актьорската игра беше силна, вероятно щях да му дам максимален рейтинг, ако не знаех, че се води хорър. При положение, че нито веднъж не усетих  дори дискретна уплаха обаче, нито после ме беше страх в 3 през нощта да си изляза от стаята - филмът не си свърши работата.

Последни критики мога да отправя и към не малкият брой противоречия в сюжета и зомбитата във вселената на филма. Те, за разлика от повечето си филмови събратя, са адски бързи, бягат с пълна сила, чупят крайници и гърбове почти като в The Grudge, но имат слабост - на тъмно се дезориентират. Не ни бива обяснено как тъмнината възпира обонянието или слуха им, но това е факт. В няколко сцени тези две сетива не им помагат много дори на светло и героите се измъкват въпреки подозрителната си близост до ходещите мъртъвци. В едни моменти чупят врати и стъкла моментално, в други тактично се бавят, за да могат героите да проведат драматичен разговор. Подобни ситуации внасяха комичност в образа на зомбитата, което определено не помогна на филма да бъде страшен.

С всички тези пояснения, държа да отбележа, че се насладих на лентата. Важно е обаче да се гледа не с очакването за ужаси. Ако се надявате да ви изплаши - недейте. Но пък ако просто ви се гледа добър корейски филм, гарниран със зомбита, хвърлете му око.

Трейлър на Train to Busan

Останете ужасяващи и ужасени!

Честно казано - не съм гледала английския вариант на историята, но поне от шепата клипове, които видях - изглежда достатъчно сивкав, маниерен и монотонен. Накратко - типичната британска костюмна драма.

През 2016г. Парк Чан Уук взима сюжета на романа, като го пренася в началото на XXв. по времето на японската окупация в Корея. В ролята на прислужницата е Ким Те Ри, което е и първата голяма роля за младата корейка (не си проличава, спокойно). Нейната героиня Сук Хи е невъздържана, непримирима, изпълнена с жар и спонтанност. Тъкмо чаровната ù експресивност се превръща в емоционалния център, който раздвижва статуквото. От другата страна е пълната противоположност - нейната партньорка по роля, Мин Хи Ким, която е зад героинята на лейди Хидеко с овладяно, но запленяващо присъствие. Тя е ту крехка и невинна, ту мистериозна и отдалечена, почти като котка. Партнира им Ха Джунг Ву като безскупулният и пресметлив граф Фудживара, а Джин Уонг Джо е в ролята на Кузуки, чичото на Хидеко, който въпреки краткото си екранно време, създава запомнящ се образ, заплахата от който е осезаема дори в негово отсъствие.

Стилът на режисьора е силно повлиян от множество класически истории (англоезичният му дебют "Изгубена невинност" - силно повлиян от вампирската класика на Брам Стокър), от които вероятно и оригиналът на тази история е бил вдъхновен (като творбите на Дикенс и сестрите Бронте). Пътуването на Сук Хи към бъдещия нов дом напомня началото на мрачна приказка, докато камерата проследява лъкатушещите и мъгливи горски пътища. А в края им - тайнственото имение, самото то смесица между английски и японски стил, което е израз на възхищението на собственика му към тези два така различни свята. Това е нещо нечувано за онова време и моментално ни дава сигнал, че не можем да очакваме обикновена история на подобно място. Оттук нататък започва пиршество за сетивата, което е и най-голямото достойнство на "Слугинята". Не става въпрос само за богатството на костюмите и декорите - клишето "всеки кадър е картина" тук важи с пълна сила. Майсторската операторска работа дължим на Джон Джон Хун, който неведнъж е работил с режисьора, а последният му проект беше световния бокс-офис хит "То" по Стивън Кинг.

Филмът е зареден и със сексуална енергия, която работи най-добре тогава, когато е само загатната, а не толкова в случая на една предълга еротична сцена (която от един момент нататък ми се стори прекалено самоцелна, за да оправдае присъствието си). Макар на пръв поглед да изглежда като костюмен филм с елементи на трилър, в лентата присъства достатъчно еротика, комедия, драма, дори малко и от хорър жанра. Сюжетът е разделен на три части, като всяка нова гледна точка освен всичко и променя смисъла на предишната. Разпиляни са множество дребни подсказки, които ни подготвят за това какво ще се случи, без задължително да ни подсещат какво конкретно ни очаква. Неведнъж думите на персонаж се оказват по-късно в устата на друг, като понякога е нещо толкова дребно, колкото да предизвика приятното усещане за déjà vu. Визуално такива препратки се изразяват и в необичайните гледни точки спрямо героя и отдръпванията на камерата, която хем ни показва кой е в кадъра, хем като че ли намеква за нечие чуждо присъствие. Подобен похват е и честата употреба на огледала, загатваща за двойнствената природа на героите.

Сещам се за един цитат от "Интервщ с вампир" на Ан Райс: "Само куклата имаше човешко лице, само куклата..." Е, тук всички си имат човешки лица, но е трудно да отгатнем какво се крие под тях.

​Криминалната дорама на 2017г., която привлече вниманието на публиката далеч преди дебюта си, през месец април, се нарича Кризис: специален екип за кризисни ситуации. Причината за неистовия интерес към заглавието, е не само наличието на две големи звезди основния каст - Шун Огури и Хидетоши Нишиджима. Факт е, че още в началото на месец март стана известно, че лентата ще бъде промотирана на най-големия международен пазар за визуални продукти в Кан. Това е първата азиатска продукция, включена в събитието.
 Моите лични очаквания към Кризис също бяха сериозно завишени, след като научих, че сценаристът стои зад култови поредици като Border и Mozu.
На пръв поглед, Кризис е типична екшън лента с криминални елементи, разкриваща работата на секретен специален отдел за разследване на сериозни случаи, причислен към Националната полицейска академия.  Целта на петимата членове на екипа е да реагират светкавично на терористични атаки и да се справят безапелационно с политически проблеми, възникнали в страната. Това, което отличава Кризис от подобни западни заглавия, е човешкият фактор, на който е обърнато специално внимание. 
10-те епизода се гледат неусетно. Още повече - зрителите могат да се радват и на български превод. Наистина, историята не е толкова мистериозна и иновативна в техническо отношение като в Мозу, например, но всичко останало е достатъчно занимателно, за да притегли публиката към екрана. Епизодите обръщат внимание на младото поколение и проблемите на съвременното общество, които съвсем не са маловажни днес. Краят е отворен и плаче за продължение. Ако сравнявам дорамата с други подобни, Мозу съдържа повече съспенс, докато тук историите са по-изчистени в това отношение. Има стил и реализъм. Визуално най-впечатляващ е еп. 8. Там основната битка е предадена фантастично през окото на камерата, която улавя по удивителен начин всяко движение на персонажите. В музикално отношение сериите съдържат безупречни мелодии, дело на големия Хироюки Савано. Завършващата песен е изпълнена от Бевърли - малайзийка, която наскоро дебютира в Япония.
За финал ще кажа, че комбинацията Огури-Нишиджима е взривоопасна. Заглавието не бива да се пропуска. Още повече, в отделните епизоди има впечатляващи гостувания (Джин Ширасу, Тетта Сугимото, Кодай Мацуока и Нобуаки Канеко), които правят историите още по-вълнуващи.