 | Табула Раса (Tabula Rasa) - 2014
Младият Ханс губи всичко. Професията си, връзката си с родното, желанието си изобщо да... продължава напред. Мак, собственичката на скромен ресторант, се появява като ангел-пасител точно, когато не само той има нужда от нея, но и тя от него. Едно топло ястие може да значи толкова повече от просто храна, а готвенето се превръща не просто във физическа потребност, а душевна. |
Tabula rasa на латински означава буквално празна или чиста дъска, на каквито са пишели римляните посредством восък. Каквото и да е написано обаче, ако се нагрее и заглади вече се превръща в tabula rasa - празно (или по-точно изтрито!) пространство, върху което можем да пишем на ново. Но новото начало винаги е лесно само на теория, особено като си спомняме как е изглеждал восъка преди да го разтопим и загладим.
Макар и да звучи твърде отнесено, "Tabula Rasa" илюстрира брилянтно именно тези моменти на преход, които всеки човек преживява многократно през битието си, и то през призмата на нещо на пръв поглед толкова тривиално - храната. Храната, която всички поглъщаме по няколко пъти на ден (дано), която е неизменна част от ежедневието и битието, до толкова, че забравяме духовната стойност, която носи. Филмът особено деликатно и с финес ни пренася не просто в кухнята на Индонезия, но и в културната душа на страната и на хората. Ястията не са просто нужният ни фураж за преживяне, а носят история. От къде идваме, кои сме, накъде отиваме. Особено силни са всички кадри, в които Мак не просто готви, а създава, извайва с любов шедьоври. Героинята казва, че храната, цялата храна трябва да мине през ръцете, затова всичко обработва тя. С такава любов и внимание подхожда към готвенето, сякаш сме свидетели на сакрален ритуал в името на най-святото реално нещо. Храната, а с нея и животът.
Макар и да звучи твърде отнесено, "Tabula Rasa" илюстрира брилянтно именно тези моменти на преход, които всеки човек преживява многократно през битието си, и то през призмата на нещо на пръв поглед толкова тривиално - храната. Храната, която всички поглъщаме по няколко пъти на ден (дано), която е неизменна част от ежедневието и битието, до толкова, че забравяме духовната стойност, която носи. Филмът особено деликатно и с финес ни пренася не просто в кухнята на Индонезия, но и в културната душа на страната и на хората. Ястията не са просто нужният ни фураж за преживяне, а носят история. От къде идваме, кои сме, накъде отиваме. Особено силни са всички кадри, в които Мак не просто готви, а създава, извайва с любов шедьоври. Героинята казва, че храната, цялата храна трябва да мине през ръцете, затова всичко обработва тя. С такава любов и внимание подхожда към готвенето, сякаш сме свидетели на сакрален ритуал в името на най-святото реално нещо. Храната, а с нея и животът.
Няма особено значение дали ще навлезете във филма без никакви познания за Индонезия, "Tabula Rasa" ще ви въведе в културата с мека усмивка и ще ви предложи да опитате някои от деликатесите, които са ключови са живота на местните. Това е един от тези филми, за които не е нужно да се подготвяте, защото той ще ви подготви. Също и ще ви вдъхнови, размечтае, може да понасълзи очите, но не от тъга, а някак от умиление, от съпреживяване. Най-сигурно е обаче, че затичат ли финалните надписи по екрана, страстно ще си мечтаете за малко индонезийска кухня.
Повреме на филма си мислех, че очевидната tabula rasa са животите на всички герои, всеки е преживял или преживява катарзисен момент, след който е принуден да започне "на чисто" по български казано. След като свърши обаче, а аз гледах екрана с надписите, все още в тъмнината на кино-салона, някак моят собствен живот бе тази изравнена, изчистена дъсчица, готова за новото и вълнуващото. Дори ми се готви. Ама така - с душа.
"Табула Раса" на София Филм Фест
Facebook страница на Посолството на Индонезия в България
The article is available also in English - here.
Повреме на филма си мислех, че очевидната tabula rasa са животите на всички герои, всеки е преживял или преживява катарзисен момент, след който е принуден да започне "на чисто" по български казано. След като свърши обаче, а аз гледах екрана с надписите, все още в тъмнината на кино-салона, някак моят собствен живот бе тази изравнена, изчистена дъсчица, готова за новото и вълнуващото. Дори ми се готви. Ама така - с душа.
"Табула Раса" на София Филм Фест
Facebook страница на Посолството на Индонезия в България
The article is available also in English - here.
Автор: Лилия Божинова
