Наясно съм с две неща - повечето вече сте гледали филма и повечето го харесвате. Второто беше основната причина все пак да напиша това ревю. Дълго време избягвах да го гледам точно, защото всички го препоръчваха, включително и хора, които принципно изобщо не са фенове на хорър жанра. Това предизвиква диво съмнение в мен, което за жалост бе оправдано. Добре направен филм, брилянтна драма, но ужасяващо лош хорър. Вероятно ако бях тръгнала с желанието да видя сърцераздирателни моменти, множество драматични 5 минутни погледи (въпреки че уж адски бързи зомбита заплашват да ги убият) и повече сълзи от средностатистическа к-драма - да, сигурно щях да подивея от радост като гледам Train to Busan. Само дето по всички постери, трейлъри и анотации филмът беше наблегнат като хорър, такъв е сред жанровете си също. Бях готова да съм шокирана, изплашена, ужасена, поне погнусена. Нищо.

Няма как да отрека, че ми беше приятно да го гледам - естетически добре заснет, гримът на зомбитата беше изпипан много добре, актьорската игра беше силна, вероятно щях да му дам максимален рейтинг, ако не знаех, че се води хорър. При положение, че нито веднъж не усетих  дори дискретна уплаха обаче, нито после ме беше страх в 3 през нощта да си изляза от стаята - филмът не си свърши работата.

Последни критики мога да отправя и към не малкият брой противоречия в сюжета и зомбитата във вселената на филма. Те, за разлика от повечето си филмови събратя, са адски бързи, бягат с пълна сила, чупят крайници и гърбове почти като в The Grudge, но имат слабост - на тъмно се дезориентират. Не ни бива обяснено как тъмнината възпира обонянието или слуха им, но това е факт. В няколко сцени тези две сетива не им помагат много дори на светло и героите се измъкват въпреки подозрителната си близост до ходещите мъртъвци. В едни моменти чупят врати и стъкла моментално, в други тактично се бавят, за да могат героите да проведат драматичен разговор. Подобни ситуации внасяха комичност в образа на зомбитата, което определено не помогна на филма да бъде страшен.

С всички тези пояснения, държа да отбележа, че се насладих на лентата. Важно е обаче да се гледа не с очакването за ужаси. Ако се надявате да ви изплаши - недейте. Но пък ако просто ви се гледа добър корейски филм, гарниран със зомбита, хвърлете му око.

Трейлър на Train to Busan

Останете ужасяващи и ужасени!

Честно казано - не съм гледала английския вариант на историята, но поне от шепата клипове, които видях - изглежда достатъчно сивкав, маниерен и монотонен. Накратко - типичната британска костюмна драма.

През 2016г. Парк Чан Уук взима сюжета на романа, като го пренася в началото на XXв. по времето на японската окупация в Корея. В ролята на прислужницата е Ким Те Ри, което е и първата голяма роля за младата корейка (не си проличава, спокойно). Нейната героиня Сук Хи е невъздържана, непримирима, изпълнена с жар и спонтанност. Тъкмо чаровната ù експресивност се превръща в емоционалния център, който раздвижва статуквото. От другата страна е пълната противоположност - нейната партньорка по роля, Мин Хи Ким, която е зад героинята на лейди Хидеко с овладяно, но запленяващо присъствие. Тя е ту крехка и невинна, ту мистериозна и отдалечена, почти като котка. Партнира им Ха Джунг Ву като безскупулният и пресметлив граф Фудживара, а Джин Уонг Джо е в ролята на Кузуки, чичото на Хидеко, който въпреки краткото си екранно време, създава запомнящ се образ, заплахата от който е осезаема дори в негово отсъствие.

Стилът на режисьора е силно повлиян от множество класически истории (англоезичният му дебют "Изгубена невинност" - силно повлиян от вампирската класика на Брам Стокър), от които вероятно и оригиналът на тази история е бил вдъхновен (като творбите на Дикенс и сестрите Бронте). Пътуването на Сук Хи към бъдещия нов дом напомня началото на мрачна приказка, докато камерата проследява лъкатушещите и мъгливи горски пътища. А в края им - тайнственото имение, самото то смесица между английски и японски стил, което е израз на възхищението на собственика му към тези два така различни свята. Това е нещо нечувано за онова време и моментално ни дава сигнал, че не можем да очакваме обикновена история на подобно място. Оттук нататък започва пиршество за сетивата, което е и най-голямото достойнство на "Слугинята". Не става въпрос само за богатството на костюмите и декорите - клишето "всеки кадър е картина" тук важи с пълна сила. Майсторската операторска работа дължим на Джон Джон Хун, който неведнъж е работил с режисьора, а последният му проект беше световния бокс-офис хит "То" по Стивън Кинг.

Филмът е зареден и със сексуална енергия, която работи най-добре тогава, когато е само загатната, а не толкова в случая на една предълга еротична сцена (която от един момент нататък ми се стори прекалено самоцелна, за да оправдае присъствието си). Макар на пръв поглед да изглежда като костюмен филм с елементи на трилър, в лентата присъства достатъчно еротика, комедия, драма, дори малко и от хорър жанра. Сюжетът е разделен на три части, като всяка нова гледна точка освен всичко и променя смисъла на предишната. Разпиляни са множество дребни подсказки, които ни подготвят за това какво ще се случи, без задължително да ни подсещат какво конкретно ни очаква. Неведнъж думите на персонаж се оказват по-късно в устата на друг, като понякога е нещо толкова дребно, колкото да предизвика приятното усещане за déjà vu. Визуално такива препратки се изразяват и в необичайните гледни точки спрямо героя и отдръпванията на камерата, която хем ни показва кой е в кадъра, хем като че ли намеква за нечие чуждо присъствие. Подобен похват е и честата употреба на огледала, загатваща за двойнствената природа на героите.

Сещам се за един цитат от "Интервщ с вампир" на Ан Райс: "Само куклата имаше човешко лице, само куклата..." Е, тук всички си имат човешки лица, но е трудно да отгатнем какво се крие под тях.

Освен, че напрежението между 4те момичета ескалира, намират и подозрително захвърлен запис на песен. Тя става и новият им хит - слава, пари и фенове започват да валят. Както се казва обаче много добре - не е на добре.

Признавам си - гледах филма само, защото в главната роля е любимката ми от реално съществуващата група T-ARA. Виновна съм. Във филма може да видите също и групата After School под името Pure - главните конкурентки на нашите нещастни героини. Въпреки позорната ми причина за интерес към филма - доста се радвам, че все пак го гледах. Да започнем от лошото или поносимото - актьорската игра не е отвъд небесата, но не е и най-неприятната, която съм виждала. Ефектите също няма да шокират с особен реализъм, а и все пак са отпреди 6 години. Ужасите не липсват, но не са нищо особено откъм атмосфера. По някое и друго стряскане тук и там, доста описателни сцени с кръв, режисьорите не са се срамували да покажат каквото са искали. 

От тук скачам на най-големият плюс за мен - сюжетът. И реалният обект на ужас. Кпоп индустрията. В продължение на цялата лента бива изобразяван пътят на млади артисти, които с всеки изминал ден, с всяка изминала загуба не просто се отчайват - те се обезчовечават. Това ги притиска да правят невъзможни избори, да потъпкват конкуренцията, да правят всичко възможно за малък шанс. Кръвта и стрясканията са само глазурата, под която се крие истинският ужас.     
Ние.

Трейлър на White: Melody of the Curse 
Предишният филм от хорър маратона - Spellbound

Останете ужасяващи и ужасени!

Сюжетът настрана, филмът е изключително приятен за разпускане. Бих казала, че е малко пресилено изобщо да се говори за хорър като жанр. С изключение на няколко момента с по-така тъмна атмосфера и самото съществуване на духове във вселената на филма, почти всичко основно се върти около романтичната страна от живота на героинята и опитите ѝ да живее нормално. Въпреки това, като хорър фен, пак ми беше особено приятен.

Ефектите не са нищо особено, но и лентата не го изисква. Актьорската игра е на високо ниво, а за мое безкрайно щастие даже химията между главните герои беше налична и задоволителна. Голям коз от страна на филма, който и силно наклони везните в оценката ми, беше хуморът - умело вплетен сред мешавицата от духове и романтика. Като цяло винаги оценявам, когато филм не се взима особено на сериозно. За почти два часа забравих проблемите си и се посмях, че и поплаках с корейската лента. 

Остава въросът доколко изобщо този филм може да бъде причислен към ужасите? Ще трябва да го гледате и да ми кажете.

Трейлър на Spellbound 
Предишният филм от хорър маратона - "Phantom of the Theater"

​Останете ужасяващи и ужасени!