„Снимка с Юки“
        Първата копродукия между България и Япония е нагледен пример за успешно                                                                          сътрудничество!
Щрак! Усмихнато детско лице. Щрак! Неземно красива природна картина. Щрак! Празничен момент от живота. Щрак...
Виждалили ли сте снимки, направени с „Полароид“? Това е необикновен фотоапарат. Той улавя и отпечатва спомените на хората за един миг. Оставя ги такива, каквито са били – тъжни, щастливи, реални.
Фотоапаратът се оказва в центъра на действието на най-новия български филм, създаден в сътрудничество с Япония - „Снимка с Юки“. Българското кино спешно се нуждаеше от подобен проект, който да обърне сюжета на филмите не навън - към експресивното и агресивното, а навътре - към духовното и ценното.
Георги (Рушен Видинлиев) и Юки (Кики Сугино) са съпрузи, които отчаяно се опитват да имат дете. Срещнали са се на запад и са пристигнали в България за серия от ин витро процедури, които да им помогнат в тази посока. За да избягат от стреса на големия град, двамата се отправят в провинцията, където остават в къщата на бабата и дядото на Георги. Тя е необитаема, разположена в село, чиито жители са единствено старци и цигани.
Георги и Юки запечатват всеки свой спомен с фотоапарат „Полароид“. Много бързо моментните снимки се превръщат в атракция сред селяните, но стават и причина за нелеп инцидент с неочакван край. Това води до промяна в отношенията между съпрузите и жителите на местността.
Играта на артистите е изключително силна. Малко съвременни български филми могат да се похвалят с толкова убедително актьорско присъствие на екрана. Изпълнителите (дори непрофесионалисти като бившият боксьор Серафим Тодоров) правят пълнокръвни и запомнящи се образи, оставащи дълбоко в съзнанието на гледащия.
„Снимка с Юки“ е дълбоко хуманен филм, който засяга важни теми, актуални за съвремието ни (особено тези за човешките взаимоотношения и насилието в семейството). Много фино, нежно и красиво.
Въпреки романтичната представа за нещата, която не всеки в нашия свят може да оцени като възможна в реалността, все пак ми се иска да вярвам, че подобна проекция (макар и малко вероятна) е по-скоро възможна, защото, както самите създатели споменаха на пресконференцията – всички сме хора и се надяваме да останем такива докрай. Историята обръща внимание на човешкото и духовното, което е най-важно за нас самите. Не съм срещала по-духовен български филм, от времето на „Писмо до Америка“ насам.
Вероятно тук от съществено значие е другият поглед и показването на последствията от човешките действия. Наличието японска нишка, особено в лицето на актрисата Кики Сугино, омекотява нещата и придава особено приятен оттенък на историята. Без нея филмът нямаше да изглежда по този начин. С помощта на Кики, лентата работи дъблоко в духовен план, особено що се отнася до посланията и общочовешките въпроси, които задава, съврзани с вината, изкуплението и моралните поуки.
Интересно е, как персонажите са представени в двете крайности. Мъжът изглежда по-слаб и страхлив, а жената се оказва силната и дейната. Нейната героиня вижда нещата от съвсем различен ъгъл. Тя иска те да се променят и работи усилено за тази промяна. Това е идеята на източната философия, според която човек трябда да се пречисти (физически и духовно), за да продължи напред. Благодарение на нейното смело решение да остане честна и откровена със себе си и хората, животът й в края на филма наистина започва да се променя.
Филмът остава с отворен финал, но не ни навява негативни мисли, а точно обратното. Носи позитивизъм и надежда, че на хората могат да се случват и хубави неща, когато те сами ги поискат и се борят за тях.
„Снимка с Юки“ е продължение на
романа „На изток от запада“ на писателя Мирослав Пенков. Създателите го определят като „измислица след историята“, която се превръща в творение, понеже точно това е трябвало да се случи.
Реализацията на проекта отнема цели 6 години. Бюджетът му е 1 000 000 лв.
Локацията на снимките включва Български Извор, както и махала „Пауново“ край Вакарел. Изключително живописни са природните картини в лентата. Пещерата „Очилатата дупка“, разположена сред скалите до село Ъглен е древен мистичен център, за който се счита, че притежава мощна енергийна сила.
Красота и естетически поглед лъхат от кадрите на филма. Операторът, който твори всичко това, е от немски произход и се нарича Торстен Липсток.
 
Филмът получи Наградата на зрителите на София филм фест 2019! Създателите се надяват лентата да бъде показана и на други фестивали (в Сърбия и Гърция например). Актьорът Димитър Маринов, който се изявява с кратка, но запомняща се роля, обеща да направи премиера в Лос Анджелис.
Благодарности нарежисьора Лъчезар Аврамов за интервюто, което даде за Friday chopsticks!
„Снимка с Юки“ тръгва по кината в България от 5 април! Не го пропускайте!
 
 
Коя е Кики Сугино?
Кики Сугино е родена на 12 март 1984г. в Хирошима, в корейско семейство. Изучава икономика в университета Кейо и пътува до Южна Корея като студентка. Тогава се появява първият й филм - „Един блестящ ден”. През 2010 г. работи с японския режисьор Коджи Фукада като продуцира комедийната му лента Hospitalité. Заглавието печели награда на Токийския кинофестивал и е показано на близо 100 международни форума.
Сугино прави режисьорския си дебют през 2014 г. с комедийния филм "Kyoto Elegy", заснет за единадесет дни. Премиерата му е по време на Международния филмов фестивал в Токио. Две години по-късно режисира "Снежната жена" - преразказ на японската фолклорна приказка за Юки-онна.
През 2014г. режисира филма „Yokudō“. С него печели награди на Tallinn Black Nights Film Festival и Hong Kong Asian Film Festival.
 
Филмография:
Режисьор
2016   Snow Woman
2014   Yokudō         
2014   Short Plays  
2014   Kyoto Elegy
 
Актриса
21st Century Girl (2019)
A Picture with Yuki (2019)
Snow Woman | Yuki-onna (2017)
Kyoto Elegy | Manga Niku to Boku (2016) - Satomi
Gunjyou Iro no, Toori Michi (2015) - Yuika Kurata
Chigasaki Story | Sanpaku Yokka Goji no Hitomi (2015) - Maki
Kinki (2014) - Sala Asai
Taksu | Yokudo (2014) - Kumi
Au revoir l' ete | Hotori no Sakuko (2014) - Tatsuko
Odayaka | Odayaka na Nichijo (2012) - Saeko
Wildlife | Kalayaan (2012) - mermaid 2
Two Rabbits in Osaka | Osakawa Dumari Tokki (2011)
Hospitalite | Kantai (2011) - Natsuki
Magic and Loss | Hyanggiui Sangsil (2010)
Clearness | Kurianesu (2007)
Time | Sigan (2006) - waitress in cafe
One Shining Day | Nunbushin haru (2006)

Продуцент
Kyoto Elegy | Manga Niku to Boku (2016)
Chigasaki Story | Sanpaku Yokka Goji no Hitomi (2015)
Taksu | Yokudo (2014)
Au revoir l' ete | Hotori no Sakuko (2014)
Odayaka | Odayaka na Nichijo (2012)
Wildlife | Kalayaan (2012)
Two Rabbits in Osaka | Osakawa Dumari Tokki (2011)
Hospitalite | Kantai (2011)
Magic and Loss | Hyanggiui Sangsil (2010)
 
Награди:
Best New Actress(Hospitalite) - 2012 (7th) Osaka Cinema Festival - March 4, 2012
 
Автор: Мария Симеонова
​
 

"Видение" е десетият филм на японската режисьорка Наоми Кавасе и накратко може да бъде описан като дълбоко емоционално и духовно пътуване към природата. Вярна на темите, които разисква в почти всички свои творби, Кавасе и тук поставя на преден план еко проблемите на планетата като ги съчетава изящно с най-фините човешки чувства и взаимоотношения. Далеч от цивилизацията, в девствените гори на Йошино, Сатоши (Масатоши Нагасе) прекарва дните си в самотен дом, където единственият му другар е едно куче. Самотата обаче е привидна. Тя се оказва спасителна нишка за героя, който е дошъл на това място преди 20г., за да избяга от тежестта на проблемите в големия град. Спокойствието и тишината помагат на Сатоши да води обикновен живот и да спасява дървета, както сам се изразява. Това е неговата мисия - възстановяването на баланса между човека и природата. На това забравено от боговете място, няма жива душа, освен сляпа старица на име Аки, която съществува в уникална симбиоза с природата наоколо. Аки е усмихната и мъдра. Прилича на митична магьосница. Никой не знае, на каква възраст е. Самата тя казва, че е на 1000 години. Но възможно ли е човек да съществува толкова дълго време на този свят? Нима има плът, която да издържи подобен период от време, без да се стопи? Един ден спокойствието на гората е нарушено от появата на нови посетители. Две жени от другия край на света пристигат в Йошино с надеждата да открият рядка билка, наречена "видение." Според легендата, тя се появява на всеки 997г. и изцерява всички душевни терзания. Привлечена от неописуемата красота на гората и решена да открие митичната билка, Жан (Жулиет Бинош) остава в планината, завладяна от спокойствието на Сатоши и омаяна от срещата с Аки. Думите, които чува сред дърветата, окончателно я свързват с това загадъчно място. "Очаквах появата ти" - прошепва старата шаманка и това е достатъчна причина Жан да продължи търсенето си. ​

Може да гледате "Видение" в рамките на Киномания 2018 на 23 ноември от 20:00 в Euro Cinema и на 25 ноември от 20:30 в Люмиер Лидл.

Kiseki
Искало ли ви се понякога да гледате филм, който да ви успокои и извиси? Ако се чувствате претоварени от ежедневието и ви се иска да се отпуснете от постоянните грижи и проблеми, следващото предложение е за вас. Един филм по действителен случай. Заглавието се нарича Kiseki Ano Hi no Sobito или Чудо - Историята на Greeeen. Филмът е за живота на популярната японска група Greeeen. В него е показано създаването и трудносите, през които е трябвало да минат челновете й, за да се превърнат в истинско чудо на музикалната сцена в Япония. Главните герои - Джин и Хиде, са двама братя, отдадени на музиката. Само че докато по-малкият от тях, Хиде, се опитва да следва стъпките на баща си и да стане лекар, Джин изобщо не се интересува от медицина, а се посвещава на първата си и единствена страст - метала. След поредният семеен конфликт между баща и син, по-големият наследник се изнася от къщата и заживява самостоятелно с надеждата са осъществи мечтата си. Само че, въпреки дебюта на неговата група, дългосрочното й оставане на сцената се оказва под въпрос. Проблемът е, че феновете вече не търсят подобен тип пузика. Загърбват добрия стар рок и се увличат по по-лекия поп. Тогава във фокус се появява по-малкия брат на Джин - Хиде, който заедно с трима приятели от университета, с които учи стоматология, решават да се забавляват като създават свои песни. Съвсем скромно и непретенциозно, момчетата навлизат с гръм и трясък в света на музиката като тяхното единствето желание е да не показват лицата си пред публиката, тъй като това ще навреди на репутацията им като лекари. Така се ражда групата Greeeen, чието парче Чудо през 2008г. влиза в книгата на Гинес като най-изтегляната песен в Япония. Мелодията е включена към спортната дорама Rookies и това я прави още по-запомняща се, дори за западната публика.
С какво групата печели симпатиите на феновете? С откровената лекота, с която прави музиката си, с позитивизъм и усмивка, които даряват надежда и светлина на хората.
Да правиш музика в гардероба и с нея да лекуваш души. Ето това е изкуство.
Филмът е истинско вдъхновение. Едно от заглавията, които с удоволствие бихте гледали отново и отново.
В началото лентата е представена като изключително силна човешка, семейна драма. Хубавото тук е, че главният фокус в историята е музиката. Музиката, която ни се струва недостатъчна, дори и след финалните надписи. Четирите момчета, които играят вокалисти на групата, издават свой сингъл, който включва едни от най-известните песни на Greeeen.
Усмихнати, позитивни и изпълнени с мечти. Това са те - GreeeeN. Нищо чудно, че музиката им продължава и днес има такъв ефект върху слушателите. Да излъчваш и даваш положителна енергия е най-голямото чудо на света. То лекува. Носи надежда и светлина.
За финал е хубаво да разтълкувам и заглавието на филма. Sobito е името на завършващата песен (терминът е комбинация от думите широто + сора хито и означава "човек, който предизвиква себе си", "свободен дух"). Ето това искат да ни кажат изпълнителите. Духът на хората трябва да бъде свободен, за да върви напред.
Горещо препоръчвам това заглавие на всички. То е създадено през 2017г., но преди няколко седмици се сдоби с български субтитри. Приятно гледане!

Автор: Мария Симеонова

​