Моите лични очаквания към Кризис също бяха сериозно завишени, след като научих, че сценаристът стои зад култови поредици като Border и Mozu.
На пръв поглед, Кризис е типична екшън лента с криминални елементи, разкриваща работата на секретен специален отдел за разследване на сериозни случаи, причислен към Националната полицейска академия. Целта на петимата членове на екипа е да реагират светкавично на терористични атаки и да се справят безапелационно с политически проблеми, възникнали в страната. Това, което отличава Кризис от подобни западни заглавия, е човешкият фактор, на който е обърнато специално внимание.
10-те епизода се гледат неусетно. Още повече - зрителите могат да се радват и на български превод. Наистина, историята не е толкова мистериозна и иновативна в техническо отношение като в Мозу, например, но всичко останало е достатъчно занимателно, за да притегли публиката към екрана. Епизодите обръщат внимание на младото поколение и проблемите на съвременното общество, които съвсем не са маловажни днес. Краят е отворен и плаче за продължение. Ако сравнявам дорамата с други подобни, Мозу съдържа повече съспенс, докато тук историите са по-изчистени в това отношение. Има стил и реализъм. Визуално най-впечатляващ е еп. 8. Там основната битка е предадена фантастично през окото на камерата, която улавя по удивителен начин всяко движение на персонажите. В музикално отношение сериите съдържат безупречни мелодии, дело на големия Хироюки Савано. Завършващата песен е изпълнена от Бевърли - малайзийка, която наскоро дебютира в Япония.
За финал ще кажа, че комбинацията Огури-Нишиджима е взривоопасна. Заглавието не бива да се пропуска. Още повече, в отделните епизоди има впечатляващи гостувания (Джин Ширасу, Тетта Сугимото, Кодай Мацуока и Нобуаки Канеко), които правят историите още по-вълнуващи.