Споделям едно заглавие от зимните дорами, което ми направи силно впечатление тези дни - Dakara Koya (в превод "Заради тази пустош"). Сценарият му е писан по едноименната новела на Нацуо Кирино и представлява истинска човешка драма. Осемте епизода са своеобразин филм-пътуване на една 46-годишна съпруга и майка, решила да напусне семейството си и да промени живота си. Позитивизмът и надеждата, заложени в основата на заглавието напомнят, че всеки човек в даден момент е чувствал пустиня в душата, но важното е да притежава вътрешна нагласа и сила да се бори и да има късмет, да попадне на добри хора, за да се пречисти. Това е дорама за силата на човешкия дух и красотата на един малко познат японски град - Нагасаки. Действието се развива именно там и показва, как подобно място е било сринато със земята от атомната бомба преди 70 г., а днес е преродено от пепелищата за нов живот.
Асоциацията, която зрителят може да направи с разделеното семейство в лентата, е неизбежна. Главната героиня напуска съпруга и двете си деца, понеже не получава уважение и признание от тях. Това нейно действие кара останалите да се замислят за постъпките си и да направят равносметка за държанието си. Оказва се, че когато човек има желание да се промени, той може да го направи, стига да предприеме първата стъпка. Dakara Koya в основата си е история за възкръсването на едно семейство и един град. В нея публиката става свидетел на интересна изложба, показваща как е изглеждал Нагасаки след бомбандировките. Оказва се, че почти няма запазени снимкови материали от онова време. Всичко е трябвало да се потули, но мащабите на подобно деяние не са останали скрити за света. Дори днес хората от града се стараят с всички сили да запазят жив спомена и да научат младото поколение, че подобни ужаси не бива да се допускат в бъдеще.
Изумителна игра можем да видим от актьорския състав в лентата! Кьока Сузуки е основно действащо лице. Тя е страшно изразителна актриса и много удачно е избрана за образа. Помагат й Тетта Сугимото, Иссей Такахаши, Гоки Маеда. В ролята на по-малкия й син влиза едно момче, което показва сериозно актьорско израстване в последните години - Тацуоми Хамада, познат ни от детските си участия във филми като Жълтият слон и Home. Още едно име изпъква сред участниците - това на Тору Шинагава - акьор-ветеран, който тук изпълнява ролята на оцелял от времето на бомбандировката над Нагасаки. Той е човекът, който пази трайно в съзнанието си споменът за онова страшно време и се стреми да предаде важен "урок" по толерантност и разбирателство на младото поколение. Дълбоката духовна връзка, която сцениристите създават между него и малкия син на главната героиня, е една от най-приятните нишки в лентата. Ако все още не сте избрали, какво да гледате в почивните дни, тази кратка история е добър избор и може да ви помогне да научите нещо ново - за живота и историята.
Асоциацията, която зрителят може да направи с разделеното семейство в лентата, е неизбежна. Главната героиня напуска съпруга и двете си деца, понеже не получава уважение и признание от тях. Това нейно действие кара останалите да се замислят за постъпките си и да направят равносметка за държанието си. Оказва се, че когато човек има желание да се промени, той може да го направи, стига да предприеме първата стъпка. Dakara Koya в основата си е история за възкръсването на едно семейство и един град. В нея публиката става свидетел на интересна изложба, показваща как е изглеждал Нагасаки след бомбандировките. Оказва се, че почти няма запазени снимкови материали от онова време. Всичко е трябвало да се потули, но мащабите на подобно деяние не са останали скрити за света. Дори днес хората от града се стараят с всички сили да запазят жив спомена и да научат младото поколение, че подобни ужаси не бива да се допускат в бъдеще.
Изумителна игра можем да видим от актьорския състав в лентата! Кьока Сузуки е основно действащо лице. Тя е страшно изразителна актриса и много удачно е избрана за образа. Помагат й Тетта Сугимото, Иссей Такахаши, Гоки Маеда. В ролята на по-малкия й син влиза едно момче, което показва сериозно актьорско израстване в последните години - Тацуоми Хамада, познат ни от детските си участия във филми като Жълтият слон и Home. Още едно име изпъква сред участниците - това на Тору Шинагава - акьор-ветеран, който тук изпълнява ролята на оцелял от времето на бомбандировката над Нагасаки. Той е човекът, който пази трайно в съзнанието си споменът за онова страшно време и се стреми да предаде важен "урок" по толерантност и разбирателство на младото поколение. Дълбоката духовна връзка, която сцениристите създават между него и малкия син на главната героиня, е една от най-приятните нишки в лентата. Ако все още не сте избрали, какво да гледате в почивните дни, тази кратка история е добър избор и може да ви помогне да научите нещо ново - за живота и историята.
