През есента на 2012 г. Fuji TV предложи тази прекрасна семейна история. Това е първият дорама проект на известния филмов режисьор Хироказу Коре-еда (Никой не знае, Чудо), който след САБУ и Такаши Миике също реши да развие телевизионните си умения. Going My Home е една дълбока, освежаваща история, в която фантазия и реалност се преплитат с качествен хумор. Действието върви бавно, понякога дори ни се струва, че времето на екрана е почти застинало. Коре-еда пише сам сценария и се заема с режисурата. Целта му е да постигне необходимата доза истинност и да я трансформира във фантастичен реализъм. "Светът не е създаден само за нещата, които можем да видим с очите си!" - това е основната мисъл, която се прокрадва през целия сюжет. Главният герой, изигран безупречно от Хироши Абе, се връща в родното село на баща си, за да опознае миналото му. Пристигнал на едно напълно непознато място, заедно с малката си дъщеря, той научава легендата за миниатюрните същества, обитаващи гъстата гора наоколо, наречени куна. Оказва се, че баща му е издирвал тези тайнствени създания цял живот. Сблъсквайки се с този фантастичен фолклор, героят се опитва да запази трезвото си мислене, но една нощ в сънищата му се появат те - джуджетата куна... Актьорският състав е изключително силен. Освен Хироши Абе, в това приключение се включва и Аои Миязаки. Организираният от тях поход за идирването на куна помага на деца и възрастни да постигнат необходимото спокойствие, за да живеят в хармония с природата и в мир със себе си. А куна? Дали съществуват наистина? В древните хроники Коджики се споменава за човечета, наречени сукуна хикона - пазители на малките неща. За децата от времето на периода Едо, които живеели в селцата, тези богове били назовавани куна или хикко. Те обитавали горите и се появявали в каменовъглищните мини, не се задържали дълго на едно място и нямали своя земя. Мирни и тихи, много хора ги виждали край храмове и дори им издигнали такива. Смята се, че те да връзката, която свързва боговете с живите същества.
