Оцеляващо семейство е един от топ филмите в Япония за 2017. Откриваща лента на големи кинофестивали. Семейна комедия с елементи на научна фантастика, режисирана от Шинобу Ягучи , когото добре познаваме от преведения на български филм „Горска служба“. Оцеляващо семейство също може да се похвали с превод на роден език.
Идеята на лентата е предадена чрез семейство и перипетиите му, след внезапно сриване на електричеството. Мегаполис като Токио не може да съществува, без наличието на ток, затова жителите му един по един напускат града с надеждата да открият алтернатива за продължаване на живота. Тук се появяват главните герои в историята – семейство Сузуки. Членовете му решават да тръгнат на юг и да достигнат с велосипеди далечно село, в което живее старият им дядо. Задачата се оказва трудна и непосилна на моменти, но пътуването, което четиримата предприемат, им помага да се превърнат в истинско семейство и да си спомнят изгубените семейни ценности. Главните роли са поверени на Фумио Кихоната, Ери Фукацу, Юки Изумисава и Аои Уакана.
Безспорно, това е много интересен и дори необходим експеримент в съвременните условия, в които живеем. Филм за бедствие, но не природно. Един по-различен поглед върху темата, който е далеч по-добър от съответните американски блокбастъри в жанра.
Според мен, Шинобу Ягучи прави последните си филми с една определена цел (тя е видна и от предходния му проект - Wood job) - да насочи вниманието ни към природата и селата. Подканя ни да се върнем към стария, простичък живот.
В Япония има доста програми за развиване на селските райони и привличане на хора от градовете там. Без съмнение, това е изключително удачен и приятен начин да направят тези места по-привлекателни за човека. Много важни и наболели проблеми се разискват в този филм, които не бива да остават игнорирани. Светът се превърна в глобален мегаполис, който обаче не е самодостатъчен. Оказва се, че едно обикновено изключване на електричеството за по-дълго време, ни прави безпомощни и слаби. Колко от нас могат да оцелееят в подобна ситуация? И за колко време? Дни, месеци, години?
Съвременният човек може да успее, само ако се приспособи към новите условия, което в момента изглежда прекалено трудно. Единственото спасение са селските райони, където всичко е чисто, обикновено и синхронизирано с природата. Вижда се, че дори за японците, които по принцип поддържат вързките си с природата, адаптацията е почти непосилна. Особено за тези, които са родени и израснали в градове като Токио. Типично в японски стил, това е един филм-пътуване, който води героите през лабиринт от непредвидими събития (изненадващи и опасни, весели и тъжни) и прекрасни срещи с необикновени хора. Пътят им помага да се учат и променят и в края на краищата, да излязат от цялата ситуация преродени. Това е тест, който хората получават от живота, за да се научат да живеят истински.
Прави впечатление началото и краят на лентата - те са почти еднакви. Всичко завършва така, както е започнало, само че с една съвсем тънка, едва доловима подробност, която обаче е извънредно важна. В началото тези четирима души почти не приличат на истининско семейство, но накрая се превръщат в такова. Всъщност, основният фокус на Ягучи е семейството. Кризата, в която е попаднало днес и начините за излукуване.
Ооще важни теми са засегнати тук. Всички те изглежда реалистично докоснати от режисьора. За отчуждението между родители и деца, за ценностите, които би трябвало да развива семейството, за неговото оцеляване (физическо и духовно). За вещите и парите. Как непотребните, скъпи, материални боклуци съвсем изгубват своята стойност, в моменти в който оцеляването на човека е заложено на карта. Хубаво ли е да сме зависими от съвременните удобства, когато един апокалиптичен сценарий може да ни лиши от тях за отрицателно време?
Какво се оказва важно?
Връщането на днешния човек към старите му навици. Забравените начини за разменна търговия отново стават актуални. Парите нямат стойност. Губят силата си. В такива моменти единствената размяна се прави с хранителни продукти. Храна за храна. Макар в лентата да има някои резки промени, които на места учудват и изглеждат странно, тези важни послания, които се набиват на очи, се оказват изключително силни.
Документирането на цялата Одисея на героите е дело на ръчната фотография на оператора Такахито Касай.
Щипка драма, доза хумор и едно голямо приключение с неизменни поуки за всеки. Идейната комедия на места навява тъга, на други усмивка. Това е една непредвидима човешка история, която забавлява и поучава до последния кадър.
Автор: Мария Симеонова
Идеята на лентата е предадена чрез семейство и перипетиите му, след внезапно сриване на електричеството. Мегаполис като Токио не може да съществува, без наличието на ток, затова жителите му един по един напускат града с надеждата да открият алтернатива за продължаване на живота. Тук се появяват главните герои в историята – семейство Сузуки. Членовете му решават да тръгнат на юг и да достигнат с велосипеди далечно село, в което живее старият им дядо. Задачата се оказва трудна и непосилна на моменти, но пътуването, което четиримата предприемат, им помага да се превърнат в истинско семейство и да си спомнят изгубените семейни ценности. Главните роли са поверени на Фумио Кихоната, Ери Фукацу, Юки Изумисава и Аои Уакана.
Безспорно, това е много интересен и дори необходим експеримент в съвременните условия, в които живеем. Филм за бедствие, но не природно. Един по-различен поглед върху темата, който е далеч по-добър от съответните американски блокбастъри в жанра.
Според мен, Шинобу Ягучи прави последните си филми с една определена цел (тя е видна и от предходния му проект - Wood job) - да насочи вниманието ни към природата и селата. Подканя ни да се върнем към стария, простичък живот.
В Япония има доста програми за развиване на селските райони и привличане на хора от градовете там. Без съмнение, това е изключително удачен и приятен начин да направят тези места по-привлекателни за човека. Много важни и наболели проблеми се разискват в този филм, които не бива да остават игнорирани. Светът се превърна в глобален мегаполис, който обаче не е самодостатъчен. Оказва се, че едно обикновено изключване на електричеството за по-дълго време, ни прави безпомощни и слаби. Колко от нас могат да оцелееят в подобна ситуация? И за колко време? Дни, месеци, години?
Съвременният човек може да успее, само ако се приспособи към новите условия, което в момента изглежда прекалено трудно. Единственото спасение са селските райони, където всичко е чисто, обикновено и синхронизирано с природата. Вижда се, че дори за японците, които по принцип поддържат вързките си с природата, адаптацията е почти непосилна. Особено за тези, които са родени и израснали в градове като Токио. Типично в японски стил, това е един филм-пътуване, който води героите през лабиринт от непредвидими събития (изненадващи и опасни, весели и тъжни) и прекрасни срещи с необикновени хора. Пътят им помага да се учат и променят и в края на краищата, да излязат от цялата ситуация преродени. Това е тест, който хората получават от живота, за да се научат да живеят истински.
Прави впечатление началото и краят на лентата - те са почти еднакви. Всичко завършва така, както е започнало, само че с една съвсем тънка, едва доловима подробност, която обаче е извънредно важна. В началото тези четирима души почти не приличат на истининско семейство, но накрая се превръщат в такова. Всъщност, основният фокус на Ягучи е семейството. Кризата, в която е попаднало днес и начините за излукуване.
Ооще важни теми са засегнати тук. Всички те изглежда реалистично докоснати от режисьора. За отчуждението между родители и деца, за ценностите, които би трябвало да развива семейството, за неговото оцеляване (физическо и духовно). За вещите и парите. Как непотребните, скъпи, материални боклуци съвсем изгубват своята стойност, в моменти в който оцеляването на човека е заложено на карта. Хубаво ли е да сме зависими от съвременните удобства, когато един апокалиптичен сценарий може да ни лиши от тях за отрицателно време?
Какво се оказва важно?
Връщането на днешния човек към старите му навици. Забравените начини за разменна търговия отново стават актуални. Парите нямат стойност. Губят силата си. В такива моменти единствената размяна се прави с хранителни продукти. Храна за храна. Макар в лентата да има някои резки промени, които на места учудват и изглеждат странно, тези важни послания, които се набиват на очи, се оказват изключително силни.
Документирането на цялата Одисея на героите е дело на ръчната фотография на оператора Такахито Касай.
Щипка драма, доза хумор и едно голямо приключение с неизменни поуки за всеки. Идейната комедия на места навява тъга, на други усмивка. Това е една непредвидима човешка история, която забавлява и поучава до последния кадър.
Автор: Мария Симеонова
