На вашето внимание е едно съспенс заглавие, наречено с необикновеното име Мозу. Дорамата пожъна голям успех тази пролет, след което веднага се решиха на продължение (само 5 епизода, но го имаше). Изключително вълнуваща поредица, задължителна за гледане! Освен чудесният сценарий и актьорска игра, лентата може да се похвали с удивителна цветова феерия, запомнящи се светлини, невероятни звукови ефекти, използване на различни ъгли на снимане от страна на камерата.
Чели ли сте кратката история на Урсула Ле Гуин - Онези, които напускат Омелас (The Ones Who Walk Away from Omelas, 1973)? Тя разказва за град на щастието, на име Омелас - утопично място, без бедност, което приличало на идеалния свят. Но дори там имало светлина, която не можело да бъде достигната. Далеч от красотата на града, в тъмно и влажно мазе, било заключено едно дете. Всички знаели за него, но никой не идвал да го спаси. Мизерното страдание на молкото дете било условието да бъдат щастливи останалите жители на Омелас. Централната идея на Мозу е взета именно от този разказ. Омелас е представен като проекция на съвременния свят. В началните кадри на дорамата, зрителите стават свидетели на бомбен инцидент, чиято същност се разследва през целия филм. Той поражда множество въпроси, на които героите търсят отговори. Защо загиват именно тези хора, които са се намирали на мястото на взрива? Асоциираме тези мъртви с детето от Омелас. Те са пожертвани в името на на щастието за останалите хора. Това е парадоксът на живота и съвременното общество. Виждали сме го десетки пъти и продължаваме да го наблюдаваме с ужас. Но кой смъртен има силата да избира жертвите и спасените? Кой създава умишлено подобен парадокс в нашата реалност? Ако всеки живот е ценен, струва ли си да се жертва под какъвто и да е предлог? Каква е абсолютната истина, която героите търсят през цялото време? Съществува ли тя, или е само химера?
Името Мозу означава сврачка - малка, хищна птица, подобна на врабче, която се храни с дребни гущери, насекоми и птички. Шокиращото тук е начинът, по който се справя с жертвите си - окачва ги на остри бодли и започва да ги разкъсва или ги оставя да гният, за да ги изяде по-късно.
Дорамата е съвместна продукция между TBS и WOWOW - още едно доказателство за силен филм. Нещата, които WOWOW създава, винаги са нетрадиционни и изненадващо добри. Друг голям плюс е, че заглавието е адаптация по новела на Го Осака, Актьорският състав е безупречно подбран! Любопитно е, че тук не се откроява един единствен герой като главен. Дори образа на Хидетоши Нишиджима не е изцяло такъв, нито тези на Йоко Маки или Теруюки Кагава. По-скоро бих извела на преден план изпълнението на Соске Икемацу. Персонажът, който изигра, е съвсем нов за него и съм сигурна, че това е повратната му роля като актьор. Изразително, силно присъствие на екрана. Всяка дума, всеки жест са премерени до съвършенство. Комплексният, дуалистичен характер на импулсивен убиец , който изгубва паметта си след инцидента и се опитва да осъзнае и обясни собствените си действия, се оказват най-интересната идея през първата половина на Мозу. Изненадващият обрат, който следва, довежда до шокиращи разкрития и естествена развръзка на фабулата. И още добри думи за поддържащия каст, който също се представи на високо ниво. Отлични злодеи в лицата на Хироки Хасегава и Котаро Йошида. Прекрасна и отново убедителна Касуми Аримура. Ацуши Ито, Хана Сугисаки и Юрико Ишида. Прибавям и името на Шота Сометани, който се появи само в 2 сцени. Те обаче се оказаха важни за развитието на сюжета. В музикалното оформление няма оп/ед. Има само една мелодия, която въздейства дълбоко, на подсъзнателно ниво.
Чели ли сте кратката история на Урсула Ле Гуин - Онези, които напускат Омелас (The Ones Who Walk Away from Omelas, 1973)? Тя разказва за град на щастието, на име Омелас - утопично място, без бедност, което приличало на идеалния свят. Но дори там имало светлина, която не можело да бъде достигната. Далеч от красотата на града, в тъмно и влажно мазе, било заключено едно дете. Всички знаели за него, но никой не идвал да го спаси. Мизерното страдание на молкото дете било условието да бъдат щастливи останалите жители на Омелас. Централната идея на Мозу е взета именно от този разказ. Омелас е представен като проекция на съвременния свят. В началните кадри на дорамата, зрителите стават свидетели на бомбен инцидент, чиято същност се разследва през целия филм. Той поражда множество въпроси, на които героите търсят отговори. Защо загиват именно тези хора, които са се намирали на мястото на взрива? Асоциираме тези мъртви с детето от Омелас. Те са пожертвани в името на на щастието за останалите хора. Това е парадоксът на живота и съвременното общество. Виждали сме го десетки пъти и продължаваме да го наблюдаваме с ужас. Но кой смъртен има силата да избира жертвите и спасените? Кой създава умишлено подобен парадокс в нашата реалност? Ако всеки живот е ценен, струва ли си да се жертва под какъвто и да е предлог? Каква е абсолютната истина, която героите търсят през цялото време? Съществува ли тя, или е само химера?
Името Мозу означава сврачка - малка, хищна птица, подобна на врабче, която се храни с дребни гущери, насекоми и птички. Шокиращото тук е начинът, по който се справя с жертвите си - окачва ги на остри бодли и започва да ги разкъсва или ги оставя да гният, за да ги изяде по-късно.
Дорамата е съвместна продукция между TBS и WOWOW - още едно доказателство за силен филм. Нещата, които WOWOW създава, винаги са нетрадиционни и изненадващо добри. Друг голям плюс е, че заглавието е адаптация по новела на Го Осака, Актьорският състав е безупречно подбран! Любопитно е, че тук не се откроява един единствен герой като главен. Дори образа на Хидетоши Нишиджима не е изцяло такъв, нито тези на Йоко Маки или Теруюки Кагава. По-скоро бих извела на преден план изпълнението на Соске Икемацу. Персонажът, който изигра, е съвсем нов за него и съм сигурна, че това е повратната му роля като актьор. Изразително, силно присъствие на екрана. Всяка дума, всеки жест са премерени до съвършенство. Комплексният, дуалистичен характер на импулсивен убиец , който изгубва паметта си след инцидента и се опитва да осъзнае и обясни собствените си действия, се оказват най-интересната идея през първата половина на Мозу. Изненадващият обрат, който следва, довежда до шокиращи разкрития и естествена развръзка на фабулата. И още добри думи за поддържащия каст, който също се представи на високо ниво. Отлични злодеи в лицата на Хироки Хасегава и Котаро Йошида. Прекрасна и отново убедителна Касуми Аримура. Ацуши Ито, Хана Сугисаки и Юрико Ишида. Прибавям и името на Шота Сометани, който се появи само в 2 сцени. Те обаче се оказаха важни за развитието на сюжета. В музикалното оформление няма оп/ед. Има само една мелодия, която въздейства дълбоко, на подсъзнателно ниво.
