Днес ще ви запозная с авторски филм на голямата Наоми Кавасе - "Нанайо". Режисьорката е един от най-популярните японски творци в Европа, неизменно присъстваща на кинофестивала в Кан повече от десетилетие. Лентата, за която ще говоря, не е от най-известните. Тъкмо напротив. Странно е, че тя сякаш е останала встрани от другите проекти на Кавасе, а заслужава да бъде гледана. Лекотата, с която е разгърната историята, доказва за пореден път големия талант на режисьорката. Премиерата й в Япония е през 2008г., а през 2009г. е прожектирана на два международни кинофестивала.
Нанайо е филм за духовното и емоционално пътуване на една японка в Тайланд. Аяко (в ролята Кьоко Хасегава) е 29 годишна. Тя пристига в непозната страна по неизвестни причини. Бягство? Почивка? Или нещо друго я е накарало да предприеме това пътешествие?! Сюжетът не ни разкрива това директно, а дава поле за изява на зрителското въображение. Таксито, в което Аяко се качва, я отвежда директно в джунглата. Съмнителният свят, в който героинята попада, се оказва малко училище за традиционен тайландски масаж. Французинът Грег, главната масажистка Амари, синът й и една стара мома са единствените хора, които обитават това приказно място в сърцето на гората. Заедно те образуват странна семейство, което приема Аяко с отворени обятия. Обитателите говорят на различни езици - тайландски, френски, английски и японски, но чрез магията на масажа, те успяват перфектно да комуникират помежду си.
С течение на времето мистични събития, случайни срещи, сънища и реалност започват да се оплитат в объркания свят на Аяко и да я приобщават все повече към новооткрития Рай.
Тази лента се възприема на сетивно ниво. Тя се чувства. Наоми вплита в нея сън и реалност, за да създаде още една магическа приказка за човека и връзката му с природата. Кавасе в никакъв случай не задълбава в историята, която на моменти остава недоизказана, а това й придава допълнителна мистика и може да накара някои зрители да я нарекат безсюжетна.
Този филм е абсолютна релаксация. С него ще достигнете до ново ниво на съзнанието. Той ще ви накара да се успокоите, без да ви отегчи. Ще ви потопи в необикновен свят, който дълго ще ви държи в плен.
Нанайо е филм за духовното и емоционално пътуване на една японка в Тайланд. Аяко (в ролята Кьоко Хасегава) е 29 годишна. Тя пристига в непозната страна по неизвестни причини. Бягство? Почивка? Или нещо друго я е накарало да предприеме това пътешествие?! Сюжетът не ни разкрива това директно, а дава поле за изява на зрителското въображение. Таксито, в което Аяко се качва, я отвежда директно в джунглата. Съмнителният свят, в който героинята попада, се оказва малко училище за традиционен тайландски масаж. Французинът Грег, главната масажистка Амари, синът й и една стара мома са единствените хора, които обитават това приказно място в сърцето на гората. Заедно те образуват странна семейство, което приема Аяко с отворени обятия. Обитателите говорят на различни езици - тайландски, френски, английски и японски, но чрез магията на масажа, те успяват перфектно да комуникират помежду си.
С течение на времето мистични събития, случайни срещи, сънища и реалност започват да се оплитат в объркания свят на Аяко и да я приобщават все повече към новооткрития Рай.
Тази лента се възприема на сетивно ниво. Тя се чувства. Наоми вплита в нея сън и реалност, за да създаде още една магическа приказка за човека и връзката му с природата. Кавасе в никакъв случай не задълбава в историята, която на моменти остава недоизказана, а това й придава допълнителна мистика и може да накара някои зрители да я нарекат безсюжетна.
Този филм е абсолютна релаксация. С него ще достигнете до ново ниво на съзнанието. Той ще ви накара да се успокоите, без да ви отегчи. Ще ви потопи в необикновен свят, който дълго ще ви държи в плен.
