Nazo no Tenkosei или Мистериозният преместен ученик, е 12 серийна сай-фай приказка, която ТВ Токио излъчи през януари 2014 г. Едно от най-добрите заглавия за сезона, според скромните ми наблюдения. За съжаление, то все още не е изцяло преведено на английски. Лентата е снимана по едноименната новела на Таку Маюмура и разказва за двама приятели от училище, които една вечер стават свидетели на падаща звезда. На следващият ден в класа им се появява тайнствен нов ученик, който започва да влияе по странен начин на околните. Кой е новодошлият студент и каква е мисията му нашия свят? "Назо но тенкоусей" е много силна, сериозно обмислена продукция с отлични изпълнения и уникални кадри. Създадена е от истински голям творец.
Сценарият е дело на Шунджи Ивай, който е и продуцент. Още едно доказателство, че захване ли се режисьор от подобна величина да прави филм, дори и за телевизията, се получава нещо реално, красиво и креативно, макар и в случая съчетано с фантастични елементи. Изглежда оригиналната новела е била страшно популярна през 70-те години на миналия век, когато NHK включва адаптацията й като част от Shounen drama сериите. Иваи е гледал предходната екранизация, когато е бил ученик и шансът да работи върху новата версия му се струва истинско придизвикатилство. Режисьорът Масахико Нагасава също не е случайно име. Той си е сътрудничил с Иваи от доста време насам. Бил е продуцент на 2 от филмите му - Пикник и Love letter. Сам е режисирал Night time picnic. Изглежда сега нещата са се обърнали и Иваи помага за новите му проекти. Миналата година е правил музиката към филма му Far Away, So Close, а тази зима отново обединиха сили, за да създадат нещо уникално, само че в телевизионен формат.
Сценарият е дело на Шунджи Ивай, който е и продуцент. Още едно доказателство, че захване ли се режисьор от подобна величина да прави филм, дори и за телевизията, се получава нещо реално, красиво и креативно, макар и в случая съчетано с фантастични елементи. Изглежда оригиналната новела е била страшно популярна през 70-те години на миналия век, когато NHK включва адаптацията й като част от Shounen drama сериите. Иваи е гледал предходната екранизация, когато е бил ученик и шансът да работи върху новата версия му се струва истинско придизвикатилство. Режисьорът Масахико Нагасава също не е случайно име. Той си е сътрудничил с Иваи от доста време насам. Бил е продуцент на 2 от филмите му - Пикник и Love letter. Сам е режисирал Night time picnic. Изглежда сега нещата са се обърнали и Иваи помага за новите му проекти. Миналата година е правил музиката към филма му Far Away, So Close, а тази зима отново обединиха сили, за да създадат нещо уникално, само че в телевизионен формат.
Назо но тенкоусей разглежда една по-особена теория, тази за суперструните и паралелните светове, която навява множество въпроси. Наистина ли има цепнатина между измеренията и човек може да "прескача" от един свят в друг? Да пътува във времето и пространството? Съществува ли паралелен свят, който е точно копие на нашия и въпреки това е различен? Имаме ли двойници в него? Ако изгубим близък човек в нашата реалност, можем ли да го преоткрием в паралелния свят? Тези теми се разискват в сериите, комбинирани с необходимите дози реализъм и въображение. В лентата са закодирани ценни послания. Едно от тях е апелът да запазим красотата и мира в нашия свят. Другото е свързано със съхранението на добротата у хората.. Съставът е най-удивителното нещо, което човек може да си поръча за такава история. Тримата главни герои са изиграни от Аои Накамура, Каната Хонго и Минами Сакурай. Акрисата е почти непозната на публиката, но играе естествено и пленително. Поддържащият каст включва Масахиро Усуй, Мики Къртис, Шоно Хаяма и Хана Сугисаки. Музиката отново ни насочва към Иваи, благодарение на класическите нотки: Raindrop на Шопен и Pavane for dead Princess на Морис Равел. Оупънингът е изпят от Минами Сакурай. Dream на Шота Шимизу е завършващо парче. И двата откъса са направени изключително идейно, като финалните части се фокусират върху различни герои и ракурси в отделните епизоди. Различна и обаятелна, дорамата е само за ценители. Кратката продължителност на епизодите е другото й предимство.
