
Киритани Шуджи (в ролята Каменаши Казуя) е най-популярният ученик в училище, който се разбира прекрасно с другарите си. Той е душата на компанията, човек, на когото всички могат да разчитат, безупречен във всяко едно отношение, винаги усмихнат и готов да помогне в трудна ситуация. Обаче, най-важното, което другите не знаят за него е, че Шуджи смята съучениците си за прекалено скучни и предвидими и използва това като свое преимущество в общуването си с тях . Неговият живот като “Шуджи-кун” е само фасада, която той приема, за да играе своята “роля” в училище. „Всичко на този свят е игра” – казва той с неизменна усмивка на лице, убеден докрай в правотата си. И продължава: „В свят, където всички се държат като деца, този, който стане сериозен, губи... Затова днес, както винаги, бъди готин и продължавай да играеш!” Въпреки великолепното ежедневие, което води, Шуджи не е щастлив. Той прекрасно осъзнава, че дружи с всички, но няма истински приятели. Вкъщи, обаче, момчето се проявява в коренно противоположна светлина. Там е напълно различен човек, който се държи като грижовен по-голям брат и добър син. Всяка сутрин Киритани Шуджи изпълнява неизменния си ритуал – отива на кея и докосва за късмет голямо върбово дърво, което очевидно притежава вълшебна сила за него. Но как се развиват събитията, когато един ден той с изненада открива, че върбата е изчезнала мистериозно? Шуджи е шокиран! Какво ще прави сега, без безценния си талисман? Как ще продължи да поддържа съвършената си позиция пред останалите хора?... И точно тогава, иззад бетонната платформа, се появява тя... момичето, отблъснато от целия свят... Нобута.
Кусано Акира (Ямашита Томохиса) е човекът, когото Шуджи не понася. Той е неговата противоположност, която никой не взема на сериозно. Истински досаден, Акира не блести с външни прояви. Всички в класа го смятат за странен клоун, който гледа на света с насмешка и все не успява да се впише в обстановката. Но и той като Шуджи се чувства самотен по свой начин. Не му е лесно и вкъщи, където се очаква да наследи компанията на богатия си баща. Затова предпочита да живее в скромен дом, при обикновен продавач на тофу, където се чувства поне малко свободен.
