Заглавието е от 2016 г., дело на един от най-добрите съвременни японски режисьори – Исао Юкисада. Дебютът на лентата е на кинофестивала в Пусан. "На този свят има неща, които не разбираме и никога няма да разберем." Така започва тази младежка драма, с което показва, че в сюжета са вплетени сериозни теми, засягащи човешките взаимоотношения и терзанията на душата.
Юкисада предлага на публиката изкусно конструирана история за трима приятели от детинство, които славата безмилостно разделя. Филмът е адаптация по новелата на Като Шигеаки – един от вокалистите на NEWS. Романът излезе през 2012г. и очевидно е привлякъл внимание, след като с екранизацията му се е заел толкова сериозен режисьор. Няма да издавам подробности около сюжета, понеже тук най-важно е да гледаме, без спойлери.
Юкисада умело е заложил един трик, който има вероятност да се превърне в нож с две остриета за гледащия. В моя случай имаше осезаемо въздействие. Макар по средата да изпитах лек спад в това отношение, включването на класен актьор като Юя Ягира се оказа финалният и най-важен коз на създателите. При всички положения, много креативно измислена продукция (с различен край от новелата - филмът е по-психологически; опитва се да изследва мислите на един артист, но в дълбочината си това е история за голямото приятелство), с изключително интересни хрумвания, променящи се цветове и прекрасна визия. Играта е още по-силна и въздействаща, понеже Юкисада залага на дебютант в киното за главната роля.
Далеч съм от мисълта, че режисьорът е избрал Юто Накаджима от Hey Say Jump току-така. Сигурно е видял някое негово изпълнение, понеже той от малък показва, че има заложби и ето че с дадената му възможност, е оправдал доверието на всички. Четох коментари, които съветват феновете на Джонитата да не гледат, понеже шокиращи кадри с идолите ще им нарушат репутацията. Но аз ще дам точно обратния съвет. Гледайте! Юто е страхотен! Той умело се справя с няколко различни превъплъщения в лентата. Вярно е, че филмът не беше оценен в Япония и не получи сериозно промитране извън Азия, но можем да отбележим номинацията на Юто за главна мъжка роля на кинофестивала в Шанхай.
Освен всичко, което ще си помислим за тази лента (младежка история за пагубната сила на ентъртеймънт индустрията), това е и много красив арт филм. Още с първите кадри ще се убедите в думите ми. Истината е, че „Розово и сиво“ е страхотен експеримент, който към средата коренно променя картината и на практика - целият сюжет. Именно това е рискованият ход на режисьора, който може да бъде приет по различен начин от зрителите. Във всички случаи, похвални са, както играта на артистите, така и дръзновението на режисьора да направи нещо нестандартно и уникално.
Юкисада предлага на публиката изкусно конструирана история за трима приятели от детинство, които славата безмилостно разделя. Филмът е адаптация по новелата на Като Шигеаки – един от вокалистите на NEWS. Романът излезе през 2012г. и очевидно е привлякъл внимание, след като с екранизацията му се е заел толкова сериозен режисьор. Няма да издавам подробности около сюжета, понеже тук най-важно е да гледаме, без спойлери.
Юкисада умело е заложил един трик, който има вероятност да се превърне в нож с две остриета за гледащия. В моя случай имаше осезаемо въздействие. Макар по средата да изпитах лек спад в това отношение, включването на класен актьор като Юя Ягира се оказа финалният и най-важен коз на създателите. При всички положения, много креативно измислена продукция (с различен край от новелата - филмът е по-психологически; опитва се да изследва мислите на един артист, но в дълбочината си това е история за голямото приятелство), с изключително интересни хрумвания, променящи се цветове и прекрасна визия. Играта е още по-силна и въздействаща, понеже Юкисада залага на дебютант в киното за главната роля.
Далеч съм от мисълта, че режисьорът е избрал Юто Накаджима от Hey Say Jump току-така. Сигурно е видял някое негово изпълнение, понеже той от малък показва, че има заложби и ето че с дадената му възможност, е оправдал доверието на всички. Четох коментари, които съветват феновете на Джонитата да не гледат, понеже шокиращи кадри с идолите ще им нарушат репутацията. Но аз ще дам точно обратния съвет. Гледайте! Юто е страхотен! Той умело се справя с няколко различни превъплъщения в лентата. Вярно е, че филмът не беше оценен в Япония и не получи сериозно промитране извън Азия, но можем да отбележим номинацията на Юто за главна мъжка роля на кинофестивала в Шанхай.
Освен всичко, което ще си помислим за тази лента (младежка история за пагубната сила на ентъртеймънт индустрията), това е и много красив арт филм. Още с първите кадри ще се убедите в думите ми. Истината е, че „Розово и сиво“ е страхотен експеримент, който към средата коренно променя картината и на практика - целият сюжет. Именно това е рискованият ход на режисьора, който може да бъде приет по различен начин от зрителите. Във всички случаи, похвални са, както играта на артистите, така и дръзновението на режисьора да направи нещо нестандартно и уникално.
