BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

кино

„Заливът Ханалей“

15/3/2019

Comments

 
Picture

                                                       „Заливът Ханалей“
                                                   Човекът или природата?
                                                           Кой е по-силен?

Каква пречистваща енергия донесе снощният филм, прожектиран в Дом на киното – „Заливът Ханалей“! Продукцията е включена в конкурсната програма на тазгодишния София филм фест.
Това беше първата от двете предвидени прожекции, на която присъстваше и самия режисьор на заглавието – Дайши Мацунага.
Лентата е създадена по кратката история на Харуки Мураками. Адаптацията е направена лично от режисьора, който преди това изпратил писмо до автора, с коего го уведомил за начинанието си.
                                                                   ***
Природата може да бъде безмилостно жестока. Това научава Сачи (Йо Йошида) - майката на 19-годишният Такаши, когато пристига на Хаваите, за да получи тялото на умрялото си дете. Такаши (Рео Сано) е страстен сърфист и намира смъртта си в морето, от зъбите на адското страшилище – акулата.
Гняв, болка, разочарование. Това са първоначалните чувства, които Сачи изпитва, стъпвайки на хавайска земя. Но не ги изразява. Научила за трагедията, тя може само да действа импулсивно и да изпълнява указанията на властите. Вероятно затова не желае да вземе отпечатъците от ръцете на сина си. Те просто не са й необходими. По същата причина, поради която не изпитва нужда да държи негова снимка в порфейла си.
Какво следва в живота й оттук нататък? Самата тя не знае. Започва бавно, монотонно придвижване от една точка към друга (всяка година се връща на мястото на инцидента, за да се прибере отново в Токио), което е по-скоро механично движение, отколкото желано и осъзнато пътуване към себе си.
Сачи е силна жена. Борбена и непреклонна. Справила се е със смъртта на съпруга си преди много време. Преборила се е с болката от неговата зависимост и е отгледала детето си сама. Само че, когато Такаши става голям, отношенията им се влошават. Кратки ретроспективни кадри позволяват на зрителя да придобие впечатление за реалната картина на нещата. Една от най-важните теми, засегнати в лентата, е тази за отчуждението между родители и деца. Толкова тежка и така актуална днес.
Защо родителите и децата не могат да открият общ език и все повече се отдалечават едни от други?
Това е филм за силата на природата и човешкия дух. За борбата със стихиите и живота. За прераждането.
Много често, в източните продукции е вплетена идеята за това, че човек извървява определен път в живота, за да научи нещо важно за себе си и света, за да се прероди духовно и да се изкачи на по-високо стъпало в развитието си. „Заливът Ханалей“ носи частица от източния дух в основата си. Промяната и прераждането идват след много страдания, но те се явяват осъзнати и желани.
Всичко това е уловено от камерата и предадено на екрана. Зрителят може да усети не само бушуващите стихии на природата, но и вилнеещите чувства в душата на главната героиня.
Съвсем в стила на феноменалната Наоми Кавасе са някои от природните картини, показани на екрана. Дъждът, водата, вятърът, свирепият океан обитават свой собствен свят в историята на екрана. Вековните мангрови дървета, чиито корени главната героиня отчаяно се опитва да изтръгне от земята (вероятно в замяна на сина си) стоят непоклатими и вечни.
Природата може да бъде безмилостно жестока, но и невероятно красива. Да носи болка и красота. Да се радва, да тъгува и да се преражда... Същото е и с човека.
Музиката във филма е чудесна. Комбинация между класически и съвременни, свежи ритми, съчетани с природни звуци. За фон е избрано парчето „The Passenger“ на Иги Поп. Основната песен се нарича „Ai no yorokobi wa~Plaisir d`amour“ и е в изпълнение на Дайчи Фуджики.
Както сам разкри на екипа ни, режисьорът се движи по вълните разказа със съвсем фини добавки в историята.
Актьорският състав е отлично подбран. Йо Йошида е идеалният избор за ролята на Сачи. Докато самата аз четях разказа, си представях именно нея в образа. Рео Сано (възпитаник на LDH и член на групата “GENERATIONS“) също е много добро попадение.
Ниджиро Мураками (синът на актьора Джун Мураками и певицата UA) е единственият в каста, когото режисьорът предварително е познавал. Дебютният филм („Тихи води“) на този талантлив младеж беше прожектиран на София филм фест през 2015г. Към героя на Ниджиро, режисьорът добавя професионален сърфист. Гай Сато играе ролята на едно от момчетата, които майката среща на острова.
На въпрос, как е решил да адаптира история на Муракими, Дайши Мацунага отговори, че продуцентът, с когото работил по предходния си проект („Пиета в тоалетната“) му предложил да прочете историята и той наистина я харесал. Сторило му се интересно това, че първият му филм завършва със смърт, а този започва с нея. Вълнувала го гледната точка на отделния индивид по въпроса: по какъв начин това събитие се понася от всеки човек?
След кинофестивалите в Хаваи и София, „Заливът Ханалей“ ще пропътува дълъг път до Китай, Корея, Тайван и Северна Америка.
Успех!

Специални благодарности на Елеонора Колева от Японското посолство за превода на интервюто! Дълбоки благодарности и на екипа на Дом на киното, както и на организаторите от София филм фест!

                                               Автор: Мария Симеонова

​

Comments

"Видение" на екраните на Киномания 2018

23/11/2018

Comments

 
Picture
"Видение" на Наоми Кавасе връща човека към природата
"Видение" (Vision) -2018
  • ​Режисьор и сценарист - Наоми Кавасе
  • В ролите - Жюлиет Бинош, Масатоши Нагасе, Таканори Ивата, Мари Нацуки, Минами
  • Жанр - драма
  • Държава - Япония/Франция
  • IMDB рейтинг - 5,4
  • Rotten Tomatoes - 50%

Френската писателка Жан (Жюлиет Бинош) се отправя на пътешествие в Япония. Нейната цел е да намери почти митичната билка "видение", която премахва болката и тъгата у всеки, който я консумира.  
"Видение" е десетият филм на японската режисьорка Наоми Кавасе и накратко може да бъде описан като дълбоко емоционално и духовно пътуване към природата. Вярна на темите, които разисква в почти всички свои творби, Кавасе и тук поставя на преден план еко проблемите на планетата като ги съчетава изящно с най-фините човешки чувства и взаимоотношения. Далеч от цивилизацията, в девствените гори на Йошино, Сатоши (Масатоши Нагасе) прекарва дните си в самотен дом, където единственият му другар е едно куче. Самотата обаче е привидна. Тя се оказва спасителна нишка за героя, който е дошъл на това място преди 20г., за да избяга от тежестта на проблемите в големия град. Спокойствието и тишината помагат на Сатоши да води обикновен живот и да спасява дървета, както сам се изразява. Това е неговата мисия - възстановяването на баланса между човека и природата. На това забравено от боговете място, няма жива душа, освен сляпа старица на име Аки, която съществува в уникална симбиоза с природата наоколо. Аки е усмихната и мъдра. Прилича на митична магьосница. Никой не знае, на каква възраст е. Самата тя казва, че е на 1000 години. Но възможно ли е човек да съществува толкова дълго време на този свят? Нима има плът, която да издържи подобен период от време, без да се стопи? Един ден спокойствието на гората е нарушено от появата на нови посетители. Две жени от другия край на света пристигат в Йошино с надеждата да открият рядка билка, наречена "видение." Според легендата, тя се появява на всеки 997г. и изцерява всички душевни терзания. Привлечена от неописуемата красота на гората и решена да открие митичната билка, Жан (Жулиет Бинош) остава в планината, завладяна от спокойствието на Сатоши и омаяна от срещата с Аки. Думите, които чува сред дърветата, окончателно я свързват с това загадъчно място. "Очаквах появата ти" - прошепва старата шаманка и това е достатъчна причина Жан да продължи търсенето си. ​
Picture
"Когато в гората падне дърво, не всеки който има сърце, го чува."
"Видение" напомня, че човекът е несъвършено същество, което макар да е постигнало много в материално отношение, има още накъде да расте в духовен план. Ние сме като деца, що се касае до духовността. На определен интервал от време настъпва момент, в който природата (и човекът) се саморазрушава, за да се роди наново, да възкръсне, да достигне нов, по-висок етап. Когато в гората започват да се случват необикновени неща, тайнствената Аки изчезва безследно. Тя минава през дълъг тунел и се изпарява от погледите на всички, като преди това предупреждава за трансформацията, която предстои да се осъществи. Тогава свършва един етап, за да се роди друг. Втората част на филма сменя коренно стила и смесва различни времеви рамки, за да придаде на историята неземен оттенък: халюцинации, видения, откровения, промяна. Природните стихии се усилват многократно. Появяват се бури. Тъмнина обзема света. Балансът е нарушен и трябва да се възстанови. Тогава Кавасе включва четвърти персонаж. Рин (Таканори Ивата) се появява от нищото и остава да живее при Сатоши и Жан. Кой е той? Защо е дошъл в гората? Каква е връзката му с нея? Рин е най-удивителната и мистериозна фигура в историята. Признавам, че до последно не успях да разгадая неговата роля в целия замисъл, но финалът показва всичко, събирайки в едно време и пространство. Тук няма да откриете отговори на абсолютно всички въпроси, които ще се породят в съзнанието ви, но без съмнение ще се замислите над важни теми. И тогава ще осъзнаете, че билката "видение" всъщност не е билка. Тя не лекува тялото. Главната героиня не е търсила древно растение, а отговори на собствените си въпроси. Мир и покой. Тишина и красота. И открива всичко това в една единствена финална сцена на божествено откровение, която разкрива цялата истина и донася така жадувания лек.
Picture
"Ние никога не сме сами"
Мисля си, че за подобен филм сценарият е излишен. Той е усещане, което води до размисъл и тълкуване. С неописуема красота и неподправен чар, Кавасе отново говори на своя мистичен киноезик. Нищо в живота не е случайно. Промените, които настъпват, имат причини да се случат. Режисьорката не съсредоточава своя поглед само в настоящето. Тя търси връзка с миналото и бъдещето, като успоредно с това прибавя сцени с "интервюирани" възрастни хора, които разказват, как се променя облика на планината днес и какви са последиците от обезлюдяването на този район. Природа, шамани, тунели. Това е филм-енергия, чиято идея е да въздейства на всички сетива. Истинският главен герой във "Видение" е гората. Природата в най-различните й проявления. Всичко това е заснето майсторски от оператора Арата Додо, който по неописуем начин показва природата в цялата й красота и сила: огън, вода, дървета, земя, мъгла, водопади, вятър, цикади, ехо, звук, светлина и небе. Особено интересно е представено небето. Феноменалните оттенъци, които ни заливат от екрана, преливат от светлосиньо, през тъмновиолетово, златисто, розово и бяло. Другият герой в лентата е тунелът, през който мина всеки един от персонажите. Този тунел има голяма символна стойност. Той се явява гранично място, портал и е връзката с един от първите филми на Кавасе. Същият тунел се появява в "Moe no Suzaku." Предназначението му и тук е символично - свързващо звено между този свят и отвъдния. Успокояващ, релаксиращ, дзен.
​
"Видение" води зрителя до пълно потапяне във вселената на Наоми Кавасе. Ако не сте гледали нищо на режисьорката до този момент, ако приемете заглавието като непретенциозно и просто му се отдадете напълно, на финала ще се почувствате преродени. Събуждане, след дълъг сън, заедно с героите и природата. След края на прожекцията, някой каза, че не е е разбрал този филм. Какво има за разбиране? Тук всичко се усеща, не с ума, а с душата.
Може да гледате "Видение" в рамките на Киномания 2018 на 23 ноември от 20:00 в Euro Cinema и на 25 ноември от 20:30 в Люмиер Лидл.

Автор: Мария Симеонова
Редактор: Лилия Божинова

Comments

Movie: Kiseki Ano Hi no Sobito

11/7/2018

Comments

 
Picture
Kiseki
Искало ли ви се понякога да гледате филм, който да ви успокои и извиси? Ако се чувствате претоварени от ежедневието и ви се иска да се отпуснете от постоянните грижи и проблеми, следващото предложение е за вас. Един филм по действителен случай. Заглавието се нарича Kiseki Ano Hi no Sobito или Чудо - Историята на Greeeen. Филмът е за живота на популярната японска група Greeeen. В него е показано създаването и трудносите, през които е трябвало да минат челновете й, за да се превърнат в истинско чудо на музикалната сцена в Япония. Главните герои - Джин и Хиде, са двама братя, отдадени на музиката. Само че докато по-малкият от тях, Хиде, се опитва да следва стъпките на баща си и да стане лекар, Джин изобщо не се интересува от медицина, а се посвещава на първата си и единствена страст - метала. След поредният семеен конфликт между баща и син, по-големият наследник се изнася от къщата и заживява самостоятелно с надеждата са осъществи мечтата си. Само че, въпреки дебюта на неговата група, дългосрочното й оставане на сцената се оказва под въпрос. Проблемът е, че феновете вече не търсят подобен тип пузика. Загърбват добрия стар рок и се увличат по по-лекия поп. Тогава във фокус се появява по-малкия брат на Джин - Хиде, който заедно с трима приятели от университета, с които учи стоматология, решават да се забавляват като създават свои песни. Съвсем скромно и непретенциозно, момчетата навлизат с гръм и трясък в света на музиката като тяхното единствето желание е да не показват лицата си пред публиката, тъй като това ще навреди на репутацията им като лекари. Така се ражда групата Greeeen, чието парче Чудо през 2008г. влиза в книгата на Гинес като най-изтегляната песен в Япония. Мелодията е включена към спортната дорама Rookies и това я прави още по-запомняща се, дори за западната публика.
С какво групата печели симпатиите на феновете? С откровената лекота, с която прави музиката си, с позитивизъм и усмивка, които даряват надежда и светлина на хората.
Да правиш музика в гардероба и с нея да лекуваш души. Ето това е изкуство.
Филмът е истинско вдъхновение. Едно от заглавията, които с удоволствие бихте гледали отново и отново.
В началото лентата е представена като изключително силна човешка, семейна драма. Хубавото тук е, че главният фокус в историята е музиката. Музиката, която ни се струва недостатъчна, дори и след финалните надписи. Четирите момчета, които играят вокалисти на групата, издават свой сингъл, който включва едни от най-известните песни на Greeeen.
Усмихнати, позитивни и изпълнени с мечти. Това са те - GreeeeN. Нищо чудно, че музиката им продължава и днес има такъв ефект върху слушателите. Да излъчваш и даваш положителна енергия е най-голямото чудо на света. То лекува. Носи надежда и светлина.
За финал е хубаво да разтълкувам и заглавието на филма. Sobito е името на завършващата песен (терминът е комбинация от думите широто + сора хито и означава "човек, който предизвиква себе си", "свободен дух"). Ето това искат да ни кажат изпълнителите. Духът на хората трябва да бъде свободен, за да върви напред.
Горещо препоръчвам това заглавие на всички. То е създадено през 2017г., но преди няколко седмици се сдоби с български субтитри. Приятно гледане!

Автор: Мария Симеонова

​

Comments

Dorama: REPEAT

11/7/2018

Comments

 
Picture
​Харесвате ли истории за пътуване във времето? Любители ли сте на мистериите, които животът поднася в подобни ситуации? Интересна ли ви е темата за съдбата и нейното място в човешкото съществуване? Предлагам на вниманието ви една дорама, излъчена в началото на 2018г.
Repeat: 10 месеца, които променят съдбата съчетава в едно мистерия, романс и научна фантастика. Лентата е създадена по едноименната новела на Куруми Инуи. В десетте епизода участват Каната Хонго, Шиори Канджия, Гори, Харука Шимазаки, Юми Адачи и др.
Историята зопчва повече от странно, след като мистериозно обаждане кани главната героиня Аюми да предприеме непредвидимо начинание, което да я върне 10 месеца назад във времето. Човекът е същество, склонно да съжалява за извършени в миналото постъпки и да смята, че ако има шанс, може да изиграе картите на живота си далеч по-добре и да промени негативните събития, които са се случили.
Гласът, който се обажда на Аюми, моментално потвърждава истинността на думите си, след като познава, какво ще се случи час по-късно. Тази убедителност води героинята до ресторант, в който се запознава с още 7 души, , решили да променят съдбата си. Всички те са отведени на непознато място и преминават през природен катаклизъм, който отваря врата във времето, за да ги приземи 10 месеца по-рано. Какво се случва след това и успяват ли героите наистина да поправят миналото си, за да заживеят щастливо като в приказките? На тези и още любопитни въпроси се опитва да отговори заглавието. Интересното е, че персонажите превинават през поредица от събития, които ги променят и учат.
Напоследък японците зачестиха с правенето на дорами, в които основна тема е пътуването във времето. Тази, подобно на Тодоме но кис, не прави изключение. Само че тук сценаристите се опитват да дадат научно обяснение на феномена, макар не изцяло - какво ли щеше да стане, ако всички знаехме ключът към пътуването във времето?
Чудя се, дали нямат основателна причина да се вгледат в тази сфера? Кой знае, докъде са стигнали в това отношение, но с природата и съдбата човек по-добре да не си играе.
Историята и развитието й са достатъчно интересни, за да държат в напрежение до финала. Началото не е особено силно, понеже се набляга повече на романтичния елемент, но с напредването на действието, нещата коренно се променят.  Големият минус тук е актьорската игра. Единствено Гори и Юми Адачи правят достоверни образи. Останалите са на етапи. След онази върховна игра, която Каната показа в Акаги, тук определено бледнее. Като характер героинята на Шиори Канджия бие Нао-чан от Лиър Game по всички показатели, особено в началните епизоди. Хубавото е, че към финала нещата се променят.
 Въпреки това, притегателната сила на дорамата е безспорна. Тя навява  дълбок размисъл по отношение на нас самите и собствения ни живот. Какво всъщност искаме от него и дали едно повторение наистина би ни помогнало да си решим проблемите и да живеем по-дълго и достойно? Въобще, продължителността има ли значение, понеже както казва една китайска поговорка, "Малка е разликата между дългия и късия живот - и двата са само моменти във времето."
За приятното впечатление от сериите, се грижи и чудесната музика. Финалната песен е на корейската поп-рок група Day 6. Момчетата без съмнение са свеж полъх сред тамошните изпълнители.
За финал предлагам да видите настоящата дорама, понеже държи в напрежение до последната секунда.

Comments
<<Назад
Напред>>

    Архив

    December 2019
    April 2019
    March 2019
    November 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    October 2017
    June 2017
    May 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    October 2016
    June 2016
    April 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    July 2015
    May 2015
    March 2015
    December 2014
    July 2014
    June 2014
    April 2014
    March 2014
    February 2014
    December 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    April 2013

    Категории

    All
    Бутанско кино
    Индонезийско кино
    Китайско кино
    Корейско кино
    Тайванско кино
    Японско кино

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​