"Общи приказки" на Sofia Pride Film Fest

Рейтинг 4/5 от мен.

"Общи приказки" (Small Talk/日常對話) -  2016

• Режисьор - Хуи-Ченг Хуанг
• Жанр - документален, семеен
• Държава - Тайван
• IMDB рейтинг - 7,8
• Rotten Tomatoes - N/A

Тайванската режисьорка Хуанг е наясно, че майка ѝ е лесбийка и до там. Нищо повече. Двете живеят заедно от години, удавени в мълчание без да се познават. Проследяваме разкритията за миналото на майката (и на дъщерята), когато Хуанг събира смелост да я накара да говори. Дали са готови обаче да се чуят взаимно?

В рамките на Sofia Pride Film Fest намират място художествени и документални филми, късометражни и пълнометражни от всякакви държави. За моя радост втора поредна година (откакто аз лично ходя) и пълнометражно далекоизточно заглавие се промъква из графика на фестивала. Тази година това е пълнометражният документален филм "Общи приказки". На най-очевидно ниво лентата изобразява търсенето на отдавна изгубена (ако изобщо я е имало) връзка между майка и дъщеря. Чрез кадри от ежедневието на двете жени и половина (малката дъщеря на режисьорката) надникваме в животите им в Тайван. Търсенето се простира и до интервюта с роднини, както и с бивши приятелки на майката. Със серия от разговори, стари ленти от миналото на семейството, лични истории и мълчаливи кадри на Тайван постепенно навлизаме в света на майката Ану и цялото семейство.

Понякога мълчанието крещи повече от думите.

Почти медитативно Ану ни води из миналото си. С много паузи, с прекъсвания и мълчание, но ние разбираме - това, което има да се казва, не е лесно. Не става изведнъж. От филма сякаш неусетно научаваме и за тайванското общество. Малки детайли тук и там. Знаете ли, че дъщерите просто не се споменават на надгробните плочи? Аз не знаех. А жените във филма го споменаха някак между другото, с абсолютна практичност на границата с непукизъм. Нравите, езикът на тялото, начинът на комуникация едновременно е коренно различен и абсолютно същият. Виждах в очите им да напират сълзи - и в моите напираха. Нечия ръка нервно потрепваше в мълчанието и усещах колко трудно е да споделиш и да се разкриеш след години тишина.

Красив филм. Не заради ефекти, пейзажи, монтаж. Емоционално красив. Както се казва - смях се, плаках, разбирах и не разбирах. Дълго после се чудех защо комуникацията на практика е толкова трудна - не само между дъщеря и майка или между хомосексуален и роднините му. Защо споделянето между човек и човек, без етикети, е често най-тежкото нещо?

Трейлърът на "Общи приказки", както и интервю с режисьорката може да намерите точно под това изречения, а ако са ви нужни още информация и връзки - очакват ви линкове в края на статията. Приятно гледане!

Facebook събитието за отминалата прожекция.
Facebook страница за филма "Общи приказки".
​"Общи приказки" на Berlinale 2017.
"Общи приказки" на Open City London Festival 2017.

Автор: Лилия Божинова