Suna no Tou или „Пясъчна кула“, е 10 серийна японска продукция в жанр човешка драма, излъчена есента на 2016 г.
Историята ни въвежда в света на обикновено японско семейство – майка, баща и 2 деца, което решава да се премести в луксозна многоетажна сграда в реномиран квартал на столицата. Животът на подобно място се оказва сложен и изпълнен с множество препятствия, особено за добродушната и отговорна Аки – майката на семейството. Докато се опитва да поддържа позитивни отношения със съседите, тя постепенно осъзнава, че някой тайно се стреми да подкоепае основите на собствената й фамилия. Успоредно с това, в квартала започват да изчезват деца, за които се смята че са отвличани от „Свирачът от Хамелин" – по подобие на старата приказка на Братя Грим. Този образ е известен с омайването и привличането на деца, благодарение на приятната музика, която хипнотизира подрастващите. Запленени от мелодията, те следват похитителя по петите и никога не се завръщат при роднините си. Това е един вид наказание за безотговорните родители, неуспели да опазят собствените си деца.
Дорамата ясно набляга на семейните отношения, които са разкрити най-изчерпателно. Залага и на много важни послания, свързани с това, как трябва да живее човек. Кои са истинските неща в живота и семейството. И най-вече - пиадестал за майката. Заглавието звучи повече от универсално днес. Другата основна идея, залегнала тук, е разкрита именно в последната серия. Големият скъп блок се оказва нетрайна пясъчна кула, която се сгромолясва за миг. Това кара хората да осъзнаят, колко жалки са в своето желание да изглеждат богати и превзети материалисти. Още едно доказателство, че човек трябва да изгуби всичко, за да прогледне и да започне градежа отначало. Само така може да се пречисти и да продължи напред.
Всички епизоди са достатъчно интересни и макар голяма част от загадките да се разкриват 1-2 серии преди финала, успоредната нишка, която внася допълнителен крими-съспенс елемент и прави историята още по-увлекателна, съвсем уместно получава своето пълно развитие накрая.
За създаването на толкова силна история имат заслуги не само режисьори и сценаристи, но и актьорският състав. Главната роля е поверена на Михо Канно, която тук е повече от убедителна. До нея застава Нанако Мацушима. По подобие на предходен неин образ - Икономката Мита, тя е също толкова загадъчна и непредсказуема. Третата важна роля е поверена на Таканори Ивата от J Soul Brothers. Незабравими и ярки са детските персонажи, за които отговарят Куруми Инагаки и Хаято Сано. Специално внимание обръщам на Сано. Младежът е сравнително ново име в японското кино, но за втори път доказва, че е изключително талантлив.
Завършващата песен е изпълнена от рокаджийте THE YELLOW MONKEY. Ако ви се гледа хубава човешка драма, това предложение е точно за вас.
Историята ни въвежда в света на обикновено японско семейство – майка, баща и 2 деца, което решава да се премести в луксозна многоетажна сграда в реномиран квартал на столицата. Животът на подобно място се оказва сложен и изпълнен с множество препятствия, особено за добродушната и отговорна Аки – майката на семейството. Докато се опитва да поддържа позитивни отношения със съседите, тя постепенно осъзнава, че някой тайно се стреми да подкоепае основите на собствената й фамилия. Успоредно с това, в квартала започват да изчезват деца, за които се смята че са отвличани от „Свирачът от Хамелин" – по подобие на старата приказка на Братя Грим. Този образ е известен с омайването и привличането на деца, благодарение на приятната музика, която хипнотизира подрастващите. Запленени от мелодията, те следват похитителя по петите и никога не се завръщат при роднините си. Това е един вид наказание за безотговорните родители, неуспели да опазят собствените си деца.
Дорамата ясно набляга на семейните отношения, които са разкрити най-изчерпателно. Залага и на много важни послания, свързани с това, как трябва да живее човек. Кои са истинските неща в живота и семейството. И най-вече - пиадестал за майката. Заглавието звучи повече от универсално днес. Другата основна идея, залегнала тук, е разкрита именно в последната серия. Големият скъп блок се оказва нетрайна пясъчна кула, която се сгромолясва за миг. Това кара хората да осъзнаят, колко жалки са в своето желание да изглеждат богати и превзети материалисти. Още едно доказателство, че човек трябва да изгуби всичко, за да прогледне и да започне градежа отначало. Само така може да се пречисти и да продължи напред.
Всички епизоди са достатъчно интересни и макар голяма част от загадките да се разкриват 1-2 серии преди финала, успоредната нишка, която внася допълнителен крими-съспенс елемент и прави историята още по-увлекателна, съвсем уместно получава своето пълно развитие накрая.
За създаването на толкова силна история имат заслуги не само режисьори и сценаристи, но и актьорският състав. Главната роля е поверена на Михо Канно, която тук е повече от убедителна. До нея застава Нанако Мацушима. По подобие на предходен неин образ - Икономката Мита, тя е също толкова загадъчна и непредсказуема. Третата важна роля е поверена на Таканори Ивата от J Soul Brothers. Незабравими и ярки са детските персонажи, за които отговарят Куруми Инагаки и Хаято Сано. Специално внимание обръщам на Сано. Младежът е сравнително ново име в японското кино, но за втори път доказва, че е изключително талантлив.
Завършващата песен е изпълнена от рокаджийте THE YELLOW MONKEY. Ако ви се гледа хубава човешка драма, това предложение е точно за вас.
