
Какво обаче ще си помислите, ако прибавим към космическата тематика държава Япония и уточнението че става въпрос за авторско кино? Не ви ли идва нищо на ум?
Това е така, понеже сценарият на подобен филм е непредвидим. Тук няма да видим Атаката на клонингите или Междузвездни войни. Експерименталното японско кино ще ни поднесе наслада от съвсем друго естество.
„Клонингът се завръща у дома“ е земно пътуване с космически отглас. Скромна провокация, която се опитва да разгледа в дълбочина парадокса на живота и смъртта. Продукцията излиза на бял свят през 2009г. Главните роли в нея са поверени на талантливи артисти като Мицухиро Оикава, Ери Ишида и Хироми Нагасаку. Режисьорът Канджи Накаджима е написал и сценарият, който е оценен с награда от Сънданс през 2006г. Изпълнителен продуцент е всеизвестният Вим Вендерс. Другото отличие, спечелено от заглавието, е наградата за кинематография на фестивала Фантазия в Монреал.
Заснет във въображаемо бъдеще, филмът разказва историята на младия астронавт Коухей (в ролята Митсухиро Оикава), живеещ със спомените за мъртвия си брат-близнак Нобору.
Един ден при изпълнение на служебните си задължения, Коухей претърпява инцидент, който скъсва връзката му с живота. Единственият начин да се върне отново при семейството си, е да бъде създаден негов клонинг. Обратно на очакванията на учените, след експеримента, паметта на Коухей го връща в детството му. Търсейки изгубеното си минало, неговото второ "аз" предприема пътуване към някогашния си дом, където е живял щастливо с майка си и Нобуро.
Изпъстрен с незабравими картини, погълнати от тишина и спокойствие, филмът умело съчетава фино нюансирана научната фантастика и уникален японски поглед върху универсалните теми за семейството, живота, любовта и смъртта. Клонирането днес е достигнало изключителни висоти. Но дали наистина то би било най-удачният избор за съхрарнението на човешката памет?
Какъв би бил ефектът на оригиналната душа върху клонинга? Това са въпросите, които се опитват да изследват във филма. Тук е използван похват, свързан със Синдрома на Капгра, при който човек счита, че има двойник, или този двойник е заменил негови близки.
Накаджима действително е изплел завладяваща история, свързана с паметта и съзнанието на човека. Зашеметяваща операторска работа! Абсолютен шедьовър, който може да застане редом до най-добрите образци в жанра.
Музиката към продукцията е впечатляваща комбинация от цигулка, виола, пиано, чело и шум, напомнящ Космическо ехо. Челото носи тази носталгична тъга, която се прокрадва в дадени моменти от сюжета.
Ако търсите качаствена лента, която да пробуди зрителните и мисловните ви процеси, това заглавие е за вас.