Днес ще ви потопя в необятния свят на японското кино. Какво си представяте, когато чуете думите Космос и астронавт? А ако добавя още нещо, например клонинг? Със сигурност пред очите ви изникват апокалиптични сцени от епични филми за спасяването на Земята от извънземни същества, таящи се някъде из дебрите на необятната Вселена.
Какво обаче ще си помислите, ако прибавим към космическата тематика държава Япония и уточнението че става въпрос за авторско кино? Не ви ли идва нищо на ум?
Това е така, понеже сценарият на подобен филм е непредвидим. Тук няма да видим Атаката на клонингите или Междузвездни войни. Експерименталното японско кино ще ни поднесе наслада от съвсем друго естество.
„Клонингът се завръща у дома“ е земно пътуване с космически отглас. Скромна провокация, която се опитва да разгледа в дълбочина парадокса на живота и смъртта. Продукцията излиза на бял свят през 2009г. Главните роли в нея са поверени на талантливи артисти като Мицухиро Оикава, Ери Ишида и Хироми Нагасаку. Режисьорът Канджи Накаджима е написал и сценарият, който е оценен с награда от Сънданс през 2006г. Изпълнителен продуцент е всеизвестният Вим Вендерс. Другото отличие, спечелено от заглавието, е наградата за кинематография на фестивала Фантазия в Монреал.
Заснет във въображаемо бъдеще, филмът разказва историята на младия астронавт Коухей (в ролята Митсухиро Оикава), живеещ със спомените за мъртвия си брат-близнак Нобору.
Един ден при изпълнение на служебните си задължения, Коухей претърпява инцидент, който скъсва връзката му с живота. Единственият начин да се върне отново при семейството си, е да бъде създаден негов клонинг. Обратно на очакванията на учените, след експеримента, паметта на Коухей го връща в детството му. Търсейки изгубеното си минало, неговото второ "аз" предприема пътуване към някогашния си дом, където е живял щастливо с майка си и Нобуро.
Изпъстрен с незабравими картини, погълнати от тишина и спокойствие, филмът умело съчетава фино нюансирана научната фантастика и уникален японски поглед върху универсалните теми за семейството, живота, любовта и смъртта. Клонирането днес е достигнало изключителни висоти. Но дали наистина то би било най-удачният избор за съхрарнението на човешката памет?
Какъв би бил ефектът на оригиналната душа върху клонинга? Това са въпросите, които се опитват да изследват във филма. Тук е използван похват, свързан със Синдрома на Капгра, при който човек счита, че има двойник, или този двойник е заменил негови близки.
Накаджима действително е изплел завладяваща история, свързана с паметта и съзнанието на човека. Зашеметяваща операторска работа! Абсолютен шедьовър, който може да застане редом до най-добрите образци в жанра.
Музиката към продукцията е впечатляваща комбинация от цигулка, виола, пиано, чело и шум, напомнящ Космическо ехо. Челото носи тази носталгична тъга, която се прокрадва в дадени моменти от сюжета.
Ако търсите качаствена лента, която да пробуди зрителните и мисловните ви процеси, това заглавие е за вас.
Какво обаче ще си помислите, ако прибавим към космическата тематика държава Япония и уточнението че става въпрос за авторско кино? Не ви ли идва нищо на ум?
Това е така, понеже сценарият на подобен филм е непредвидим. Тук няма да видим Атаката на клонингите или Междузвездни войни. Експерименталното японско кино ще ни поднесе наслада от съвсем друго естество.
„Клонингът се завръща у дома“ е земно пътуване с космически отглас. Скромна провокация, която се опитва да разгледа в дълбочина парадокса на живота и смъртта. Продукцията излиза на бял свят през 2009г. Главните роли в нея са поверени на талантливи артисти като Мицухиро Оикава, Ери Ишида и Хироми Нагасаку. Режисьорът Канджи Накаджима е написал и сценарият, който е оценен с награда от Сънданс през 2006г. Изпълнителен продуцент е всеизвестният Вим Вендерс. Другото отличие, спечелено от заглавието, е наградата за кинематография на фестивала Фантазия в Монреал.
Заснет във въображаемо бъдеще, филмът разказва историята на младия астронавт Коухей (в ролята Митсухиро Оикава), живеещ със спомените за мъртвия си брат-близнак Нобору.
Един ден при изпълнение на служебните си задължения, Коухей претърпява инцидент, който скъсва връзката му с живота. Единственият начин да се върне отново при семейството си, е да бъде създаден негов клонинг. Обратно на очакванията на учените, след експеримента, паметта на Коухей го връща в детството му. Търсейки изгубеното си минало, неговото второ "аз" предприема пътуване към някогашния си дом, където е живял щастливо с майка си и Нобуро.
Изпъстрен с незабравими картини, погълнати от тишина и спокойствие, филмът умело съчетава фино нюансирана научната фантастика и уникален японски поглед върху универсалните теми за семейството, живота, любовта и смъртта. Клонирането днес е достигнало изключителни висоти. Но дали наистина то би било най-удачният избор за съхрарнението на човешката памет?
Какъв би бил ефектът на оригиналната душа върху клонинга? Това са въпросите, които се опитват да изследват във филма. Тук е използван похват, свързан със Синдрома на Капгра, при който човек счита, че има двойник, или този двойник е заменил негови близки.
Накаджима действително е изплел завладяваща история, свързана с паметта и съзнанието на човека. Зашеметяваща операторска работа! Абсолютен шедьовър, който може да застане редом до най-добрите образци в жанра.
Музиката към продукцията е впечатляваща комбинация от цигулка, виола, пиано, чело и шум, напомнящ Космическо ехо. Челото носи тази носталгична тъга, която се прокрадва в дадени моменти от сюжета.
Ако търсите качаствена лента, която да пробуди зрителните и мисловните ви процеси, това заглавие е за вас.
