 Рейтинг 3,5/5 от мен | Train to Busan (부산행) (2016)
|
Наясно съм с две неща - повечето вече сте гледали филма и повечето го харесвате. Второто беше основната причина все пак да напиша това ревю. Дълго време избягвах да го гледам точно, защото всички го препоръчваха, включително и хора, които принципно изобщо не са фенове на хорър жанра. Това предизвиква диво съмнение в мен, което за жалост бе оправдано. Добре направен филм, брилянтна драма, но ужасяващо лош хорър. Вероятно ако бях тръгнала с желанието да видя сърцераздирателни моменти, множество драматични 5 минутни погледи (въпреки че уж адски бързи зомбита заплашват да ги убият) и повече сълзи от средностатистическа к-драма - да, сигурно щях да подивея от радост като гледам Train to Busan. Само дето по всички постери, трейлъри и анотации филмът беше наблегнат като хорър, такъв е сред жанровете си също. Бях готова да съм шокирана, изплашена, ужасена, поне погнусена. Нищо.
Няма как да отрека, че ми беше приятно да го гледам - естетически добре заснет, гримът на зомбитата беше изпипан много добре, актьорската игра беше силна, вероятно щях да му дам максимален рейтинг, ако не знаех, че се води хорър. При положение, че нито веднъж не усетих дори дискретна уплаха обаче, нито после ме беше страх в 3 през нощта да си изляза от стаята - филмът не си свърши работата.
Последни критики мога да отправя и към не малкият брой противоречия в сюжета и зомбитата във вселената на филма. Те, за разлика от повечето си филмови събратя, са адски бързи, бягат с пълна сила, чупят крайници и гърбове почти като в The Grudge, но имат слабост - на тъмно се дезориентират. Не ни бива обяснено как тъмнината възпира обонянието или слуха им, но това е факт. В няколко сцени тези две сетива не им помагат много дори на светло и героите се измъкват въпреки подозрителната си близост до ходещите мъртъвци. В едни моменти чупят врати и стъкла моментално, в други тактично се бавят, за да могат героите да проведат драматичен разговор. Подобни ситуации внасяха комичност в образа на зомбитата, което определено не помогна на филма да бъде страшен.
С всички тези пояснения, държа да отбележа, че се насладих на лентата. Важно е обаче да се гледа не с очакването за ужаси. Ако се надявате да ви изплаши - недейте. Но пък ако просто ви се гледа добър корейски филм, гарниран със зомбита, хвърлете му око.
Трейлър на Train to Busan
Останете ужасяващи и ужасени!
Няма как да отрека, че ми беше приятно да го гледам - естетически добре заснет, гримът на зомбитата беше изпипан много добре, актьорската игра беше силна, вероятно щях да му дам максимален рейтинг, ако не знаех, че се води хорър. При положение, че нито веднъж не усетих дори дискретна уплаха обаче, нито после ме беше страх в 3 през нощта да си изляза от стаята - филмът не си свърши работата.
Последни критики мога да отправя и към не малкият брой противоречия в сюжета и зомбитата във вселената на филма. Те, за разлика от повечето си филмови събратя, са адски бързи, бягат с пълна сила, чупят крайници и гърбове почти като в The Grudge, но имат слабост - на тъмно се дезориентират. Не ни бива обяснено как тъмнината възпира обонянието или слуха им, но това е факт. В няколко сцени тези две сетива не им помагат много дори на светло и героите се измъкват въпреки подозрителната си близост до ходещите мъртъвци. В едни моменти чупят врати и стъкла моментално, в други тактично се бавят, за да могат героите да проведат драматичен разговор. Подобни ситуации внасяха комичност в образа на зомбитата, което определено не помогна на филма да бъде страшен.
С всички тези пояснения, държа да отбележа, че се насладих на лентата. Важно е обаче да се гледа не с очакването за ужаси. Ако се надявате да ви изплаши - недейте. Но пък ако просто ви се гледа добър корейски филм, гарниран със зомбита, хвърлете му око.
Трейлър на Train to Busan
Останете ужасяващи и ужасени!
Вероятно една от любимите ми (доста комични) сцени. Everyone tag along!
Автор: Лилия Божинова
