Вече съм в моето общежитие и се нанесох с един от тримата ми бъдещи съквартиранти. Той е от Киргизстан. Знае корейски, но не и английски. Той се казва Тилек и е приятен тип. Двамата с него започваме да се учим още от утре, защото и без това няма какво друго да
правим.Общежитията са яки и в тях е много, ама много топло. Спим на отворен прозорец, заради подовото отопление. Важно е да отметна, че навън е някъде -5° или -10°.
А колкото и да е странно, забелязах че телефонът ми работи тук. Мога да звъня, получавам и изпращам СМСи, но струва 7лв на минута и 3лв на СМС. Това го намирам за особено странно, защото телефонните мрежи в Корея са много по-развити и високотехнологични от…останалата част от света, с изключение на Япония и Китай. Изрично ни беше казано, че телефоните ни няма да работят тук, но ето на, моята Нокиа на 7 години хвана обхват.
Що се отнася до другите студенти от програмата…за моя голяма изненада, почти никой не слуша музика. Но поне моя съквартирант Тилек слуша…малко. Чувствам се много странно. Особено като изтърся, че слушам корейско и китайско и всички са "Ахааа". После следва неловка тишина. Наистина не знам как карат без музика, но предполагам е въпрос на навик.
Иначе тук животът като цяло не е скъп: 1,000 уона са около долар, може би малко по-малко, а за 7,000 се наяждаш доста стабилно. Преди малко вечеряхме в корейски ресторант и аз лично останах много приятно изненадан. 7,000 уона по принцип е доста (за сравнение храната в стола струва 5,000 уона и това е най-скъпото, за 3,600 можеш да си похапнеш добре). Една бутилка вода е 500 уона, което на фона на нашия лев си е направо без пари.
правим.Общежитията са яки и в тях е много, ама много топло. Спим на отворен прозорец, заради подовото отопление. Важно е да отметна, че навън е някъде -5° или -10°.
А колкото и да е странно, забелязах че телефонът ми работи тук. Мога да звъня, получавам и изпращам СМСи, но струва 7лв на минута и 3лв на СМС. Това го намирам за особено странно, защото телефонните мрежи в Корея са много по-развити и високотехнологични от…останалата част от света, с изключение на Япония и Китай. Изрично ни беше казано, че телефоните ни няма да работят тук, но ето на, моята Нокиа на 7 години хвана обхват.
Що се отнася до другите студенти от програмата…за моя голяма изненада, почти никой не слуша музика. Но поне моя съквартирант Тилек слуша…малко. Чувствам се много странно. Особено като изтърся, че слушам корейско и китайско и всички са "Ахааа". После следва неловка тишина. Наистина не знам как карат без музика, но предполагам е въпрос на навик.
Иначе тук животът като цяло не е скъп: 1,000 уона са около долар, може би малко по-малко, а за 7,000 се наяждаш доста стабилно. Преди малко вечеряхме в корейски ресторант и аз лично останах много приятно изненадан. 7,000 уона по принцип е доста (за сравнение храната в стола струва 5,000 уона и това е най-скъпото, за 3,600 можеш да си похапнеш добре). Една бутилка вода е 500 уона, което на фона на нашия лев си е направо без пари.
Да се върнем към ресторанта. Сядаме на земята на възглавнички и си поръчваме. Носят ни 6-7 панички с разни неща в тях, наричани панчан или корейска гарнитура – кимчи, октоподи , водорасли, стъклени спагети, наречени “чапче”, ядки и други. После ни донесоха и самото ядене в една кирпичена купа, в която ври това, което си поръчал. Вода ти дават безплатно, заедно със сурови яйца, които чупиш и изсипваш в купата. Яйцата се сваряват вътре, а манджата не изстива. Два часа не изстина. Тия корейци въртят някакви магически номера :D Носят и ориз на пара, който е в каменна купа и за един час не изстива, ама грам. Изсипваш си ориза в една купичка и започваш да се храниш. В каменната купа с ориз, предлагат да ти сипят и чай. По-късно той се само сварява и се получава ориз с чай, който също е як.
В общи линии за 7,000 уона човек може да се нахрани доста добре с вкусна храна. На всичкото отгоре получава и всички тези безплатни гарнитури. Не знам къде в България човек може да се наяде така. Единственият минус е, че
храната е хем люта, хем гореща, но ще свикна. Пет години все пак трябва да ям. Но иначе е яко. На повечето чужденци не им допадна и не знам какво ще ядат тук. Също така голяма част от състудентите ми са с доста криво и лошо мнение за корейците и ми е много странно как ще се справят. Все пак корейците са тези, които плащат за това ние да сме тук и да се учим, и ще сме сред корейци пет години. Първата година не толкова, но после в университета…корейци! Корейци на всякъде!
В общи линии за 7,000 уона човек може да се нахрани доста добре с вкусна храна. На всичкото отгоре получава и всички тези безплатни гарнитури. Не знам къде в България човек може да се наяде така. Единственият минус е, че
храната е хем люта, хем гореща, но ще свикна. Пет години все пак трябва да ям. Но иначе е яко. На повечето чужденци не им допадна и не знам какво ще ядат тук. Също така голяма част от състудентите ми са с доста криво и лошо мнение за корейците и ми е много странно как ще се справят. Все пак корейците са тези, които плащат за това ние да сме тук и да се учим, и ще сме сред корейци пет години. Първата година не толкова, но после в университета…корейци! Корейци на всякъде!
Баните и тоалетните в общежитието са следващия цирк. Ако си в двойна стая си имаш собствена (за стаята) баня с тоалетна, но ако си в четворна стая си с обща баня и тоалетна за етажа. Има специални тоалетни за “голяма нужда” и отделно – такива за малка. За голямата са с подгрята седалка и какви ли още не екстри - 1001 копчета на корейски,
които не знам за какво служат, но честно казано, не смея и да ги пробвам, а и картинките по тях за много странни. Душовете са общи, но не са малко на брой, така че, надявам се, няма да има проблем с тях. Общежитията са или женски или мъжки, мисля, че трябваше да започна с това.
Тук си имаме и магазин с една печена лелка-продавачка и в него има всичко, за което може да се сети човек. Най-различни неща – от кабели, през зарядни, батерии, храна, напитки, козметика и какво ли още не. Само CD-та с музика не продават. Като се върнат останалите от групата, хващаме автобуса за Чонан, тъй като университета се намира в предградието на град Асан.
които не знам за какво служат, но честно казано, не смея и да ги пробвам, а и картинките по тях за много странни. Душовете са общи, но не са малко на брой, така че, надявам се, няма да има проблем с тях. Общежитията са или женски или мъжки, мисля, че трябваше да започна с това.
Тук си имаме и магазин с една печена лелка-продавачка и в него има всичко, за което може да се сети човек. Най-различни неща – от кабели, през зарядни, батерии, храна, напитки, козметика и какво ли още не. Само CD-та с музика не продават. Като се върнат останалите от групата, хващаме автобуса за Чонан, тъй като университета се намира в предградието на град Асан.
Навестихме и библиотека. Това е огромно място с книги и литература на най-различни езици на всякаква тематика. Добре…това прозвуча все едно давам дефиниция на думата „библиотека“. Реално искам да кажа, че е наистина огромна самата сграда и има много книги вътре, на фона на това, което съм виждал в България. След като се регистрираме в началото на семестъра, ще можем да взимаме книги оттам. Също така има и много компютри.
