5 април
Този ден беше супер як. Нали, като изключим, че станахме в 7 сутринта не ходихме в културно село както беше плана, а в Gyeongbokgung (или правилно транскрибирано: кьонг-бок-кунг) и на един мюзикъл. Кьонгбоккунг е царския дворец в Сеул и е построен през 1394та, от крал Теджо който е и основател на Джосон династията в Корея, която е една от най-известните династии в Корея и е била на власт около 5 века. Въпросният дворец е претърпявал няколко изгаряния и няколко престроявания, като последното събаряне е през 1911та от империалистка Япония.
След това отидохме на мюзикъл и реших, че ще мога да се наспя, защото до сега колкото и да съм ходил на театър или на мюзикъли… все съм бил особено разочарован. Но не и този път. Този спектакъл беше едно от най-феноменално яките и невероятни неща, които съм ВИЖДАЛ! Предефинира за мен значението на думата „феноменално“! Това беше… нямам думи да опиша колко яко беше! Беше спектакъл за готвачи. Викам си, какво толкова може да се направи с готвачи… Е, видях. Супер невероятното беше. Наистина няма как да ви го опиша. Трябва да се види и да знам, че за съжаление за вас това е проблем.
Този ден беше супер як. Нали, като изключим, че станахме в 7 сутринта не ходихме в културно село както беше плана, а в Gyeongbokgung (или правилно транскрибирано: кьонг-бок-кунг) и на един мюзикъл. Кьонгбоккунг е царския дворец в Сеул и е построен през 1394та, от крал Теджо който е и основател на Джосон династията в Корея, която е една от най-известните династии в Корея и е била на власт около 5 века. Въпросният дворец е претърпявал няколко изгаряния и няколко престроявания, като последното събаряне е през 1911та от империалистка Япония.
След това отидохме на мюзикъл и реших, че ще мога да се наспя, защото до сега колкото и да съм ходил на театър или на мюзикъли… все съм бил особено разочарован. Но не и този път. Този спектакъл беше едно от най-феноменално яките и невероятни неща, които съм ВИЖДАЛ! Предефинира за мен значението на думата „феноменално“! Това беше… нямам думи да опиша колко яко беше! Беше спектакъл за готвачи. Викам си, какво толкова може да се направи с готвачи… Е, видях. Супер невероятното беше. Наистина няма как да ви го опиша. Трябва да се види и да знам, че за съжаление за вас това е проблем.
9 април
Днес имаше случки и то не малко. Учителят ни разкри какво ще се случи на изпита след 2рия учебник… изпита е толкова голям, че ще се води ДВА ДНИ и ще включва четене, писане, разговаряне, слушане и граматика. Йей! Всички бяхме толкова „ентусиазирани“, че направо пара се вдигаше. Ако не изкараме поне 70%, повтаряме 1ви и 2ри учебник. ТОВА само по себе си е достатъчно да ме накара да науча всичко идеално. Проблема е повече в това, че трябва да знаме всички текстчета наизуст. Което е… забавно… така да се каже. Да не говорим, че още сричам на корейски. С Родриго се разбрахме малко от малко да се събираме и да си говорим на корейски и да въртим диалозите и да говорим просто на корейски както и да пишем. Все нещо ще е. Ако имаме повече от 70%, продължаваме към 3ти и 4ти учебник и след 4ти вече ще се води, че мога да взема ТОПИК 2. Което е добре.
Корееца от The G-School само в тежест ми идва, защото от мен очаква да разбирам текстове на песни. Смисъл знам, че като си израснал с един език, той ти е лесен и си „Пфф какво толкова сложно може да има?“ ама май горкия си няма на представа за какво иде реч и повечето време грам не го разбирам какво казва. Песните, които си ги слушам повече ги разбирам… т.е. по 5-6 думи на песен! Иначе в клас днес си мислех, че разбирам като ни обясняват учителите някакви неща. Ясно ми е, че те обясняват със супер простите думи и граматики, които може и да не са изцяло правилни, имайки предвид какво искат да ни кажат, но като цяло, дори и да не знам граматика, която използват или думите някак си започнах да схващам.
Днес, също така, е и трагичен ден… защото ми свърши Нутелата… А тя е скъпа и ще е добре да не ям нутела всеки ден… не че нямам пари, ама ако си купувам нутела всяка седмица… няма да имам много останали.
След часа изчистих стаята, сам, защото Маркос отново забрави, че трябва да чистим и му оставих послание на дъската, заедно с рисунка. Утре ще е забавно.
На вълна Корея и корейци… що се отнася до войната, тука е напълно спокойно. Дърветата започнаха да се разлистват, цветята цъфтят, птичките чуруликат, слънцето грее и т.н. Иначе до самите корейци, установих, че има голяма полза от общите бани и мивки по-конкретно, защото много от техните навици ти се отъркват щеш не щеш… освен ако не си кон с капаци (ба-дум-цсс).
Днес имаше случки и то не малко. Учителят ни разкри какво ще се случи на изпита след 2рия учебник… изпита е толкова голям, че ще се води ДВА ДНИ и ще включва четене, писане, разговаряне, слушане и граматика. Йей! Всички бяхме толкова „ентусиазирани“, че направо пара се вдигаше. Ако не изкараме поне 70%, повтаряме 1ви и 2ри учебник. ТОВА само по себе си е достатъчно да ме накара да науча всичко идеално. Проблема е повече в това, че трябва да знаме всички текстчета наизуст. Което е… забавно… така да се каже. Да не говорим, че още сричам на корейски. С Родриго се разбрахме малко от малко да се събираме и да си говорим на корейски и да въртим диалозите и да говорим просто на корейски както и да пишем. Все нещо ще е. Ако имаме повече от 70%, продължаваме към 3ти и 4ти учебник и след 4ти вече ще се води, че мога да взема ТОПИК 2. Което е добре.
Корееца от The G-School само в тежест ми идва, защото от мен очаква да разбирам текстове на песни. Смисъл знам, че като си израснал с един език, той ти е лесен и си „Пфф какво толкова сложно може да има?“ ама май горкия си няма на представа за какво иде реч и повечето време грам не го разбирам какво казва. Песните, които си ги слушам повече ги разбирам… т.е. по 5-6 думи на песен! Иначе в клас днес си мислех, че разбирам като ни обясняват учителите някакви неща. Ясно ми е, че те обясняват със супер простите думи и граматики, които може и да не са изцяло правилни, имайки предвид какво искат да ни кажат, но като цяло, дори и да не знам граматика, която използват или думите някак си започнах да схващам.
Днес, също така, е и трагичен ден… защото ми свърши Нутелата… А тя е скъпа и ще е добре да не ям нутела всеки ден… не че нямам пари, ама ако си купувам нутела всяка седмица… няма да имам много останали.
След часа изчистих стаята, сам, защото Маркос отново забрави, че трябва да чистим и му оставих послание на дъската, заедно с рисунка. Утре ще е забавно.
На вълна Корея и корейци… що се отнася до войната, тука е напълно спокойно. Дърветата започнаха да се разлистват, цветята цъфтят, птичките чуруликат, слънцето грее и т.н. Иначе до самите корейци, установих, че има голяма полза от общите бани и мивки по-конкретно, защото много от техните навици ти се отъркват щеш не щеш… освен ако не си кон с капаци (ба-дум-цсс).
10 април
Сутринта беше топла и слънчева, беше обещаващ ден… после валя сняг… 2 пъти. Беше бая хладно. Иначе що се отнася до други случки, видях колко детинско е поведението на някои. Не че аз съм супер сериозния и прочее ама едно е да се бъзикаш и да се забавляваш друго е да се държиш като на пет години xD Смисъл кой по дяволите казва „Обичам да натискам копчета!“ и натиска всички копчета на тъч скрийна защото ей така, без да знае какво правят и какво може да се случи… Ммм…
Относно корейски… методи за решаване на прости ежедневни, или иначе казано битови проблеми, сетих се за още един, който не съм описвал, а именно, кофите за боклук. Тези в сградите. Използват пликове за боклук, както при нас, ама вместо да ги слагат всеки път като изхвърлят слагат по 20-30 на едно и като се напълни кофата просто взимат най-горния плик и хоп, готово!
Иначе, в началото бях казал, че колите не спират на пешеходни пътеки… после разбрах защо е така. Това, което го мислех за пешеходна пътека е всъщност спящ полицай. В Корея спящите полицаи са доста широки и са раирани под ъгъл на жълто-бели раета. Но така или иначе и на пешеходна пътека не спират колите. Мики ни беше казал да внимаваме по улиците. Като цяло в България повече спират на пешеходна пътека, от колкото тук. Ако не ги спре светофара, късмет с пресичането. До сега не е спирала кола за да мина.
Сутринта беше топла и слънчева, беше обещаващ ден… после валя сняг… 2 пъти. Беше бая хладно. Иначе що се отнася до други случки, видях колко детинско е поведението на някои. Не че аз съм супер сериозния и прочее ама едно е да се бъзикаш и да се забавляваш друго е да се държиш като на пет години xD Смисъл кой по дяволите казва „Обичам да натискам копчета!“ и натиска всички копчета на тъч скрийна защото ей така, без да знае какво правят и какво може да се случи… Ммм…
Относно корейски… методи за решаване на прости ежедневни, или иначе казано битови проблеми, сетих се за още един, който не съм описвал, а именно, кофите за боклук. Тези в сградите. Използват пликове за боклук, както при нас, ама вместо да ги слагат всеки път като изхвърлят слагат по 20-30 на едно и като се напълни кофата просто взимат най-горния плик и хоп, готово!
Иначе, в началото бях казал, че колите не спират на пешеходни пътеки… после разбрах защо е така. Това, което го мислех за пешеходна пътека е всъщност спящ полицай. В Корея спящите полицаи са доста широки и са раирани под ъгъл на жълто-бели раета. Но така или иначе и на пешеходна пътека не спират колите. Мики ни беше казал да внимаваме по улиците. Като цяло в България повече спират на пешеходна пътека, от колкото тук. Ако не ги спре светофара, късмет с пресичането. До сега не е спирала кола за да мина.
11 април
Нека да поговорим за онези забавни клипчета от 80-те или ранните 90-те, които са правени с цел учене на корейски език, които гледаме само в нашия клас „Бла-бла-бла имнида!“ е новия коронен израз, който научихме. Сега се върти и подозирам, че 2-3 дена ще е много популярен. Беше покъртително как дамата, която говори, казва това със супер спокойния и равен глас. Не че е монотонна, но просто ако аз трябваше да кажа „Бла-бла-бла е!“ щях да се хиля немалко xD
Корейския започва да става много интересен. Поне на мен ми е интересно да се занимавам да обръщам глаголите и прилагателните в различните им форми на учтивост и после във времената им. Реално знаем 2 форми на учтивост, скоро 3, и 3 времена, така че за сега са 6 вида трансформации, които ще станат 9 със следващото ниво на учтивост. Има и други времена. Плюс че има и трансформации, които са граматични и са независими от времето и стила на говорене. Освен окончанието им ама то не е различаващо се… И така нататъка.
С Лудия Майк се опознаваме повече, защото сега седим заедно. Не знам дали бях споменал, но на всеки две седмици се разместваме на произволен принцип и сега той е един от двата ми съседа. В класната стая чиновете са наредени около центъра под формата на П и всеки е с по двама съседа… освен крайните две позиции. И Лудия Майк е до мен и е много забавно с него
Днес той разбра, че речника, който имаме и по който учим, е речник. Той мислеше, че е просто сборник с думи защото думите не са подредени по азбучен или логичен или по какъвто и да е ред. Просто са разделени на съществителни, прилагателни, глаголи, наречия (които започвахме да използваме от скоро, но не сме учили как точно се използват; направи ми впечатление, че чат пат се промъкват дребни граматики, които не ги учим като такива а просто „свикваме“ с тяхното присъствие и не го мислим… хитро) и частици. Та въпросния речник от зад има списък с всички думи в него по азбучен ред и той беше доста изненадан от това xD
После ходихме да обядваме и ядохме сладолед. Сладоледа е нещо друго, за което бих искал да говоря. Тука сладоледите са НЕВЕРОЯТНО ВКУСНИ! За 1500 или 2000 уона можеш да си купиш сладолед, който в България ще ти излезе през носът! Супер яките сладоледи има тук с каквито се сетиш неща и вкусове. Не знам дали се сещате ама по едно време имаше в магазините едни пакетчета, които бяха пълни прахчета, които пукаха като ги лапнеш. Има сладолед тука с такива, само дето пукащите топчета могат да ти пукат 10 мин в устата. Всяко. Не се и стапят толкова бързо.
Друго интересно нещо са плодовете. Както вече казах са доста скъпи, но днес беше потвърдено, с опит, че наистина плодовете в Корея си заслужават парите. Поне от моя гледна точка, защото са наистина много сочни и вкусни и хубави. Аз и Майк омахахме по един портокал за отрицателно време. Въпросните портокали ядохме на безплатна вечеря (да, правилно прочетохте), която беше организирана от единия от ресторантите и храната беше „Халал пу-дъ“ или иначе казано „Халал food“ или в превод, храна без свинско, за мюсюлманите. Мисля… че имаше някъде около 20-30 мюсюлманина от 100-те гости. Половината бяха корейци, останалите бяха руснаци и част от класа ми. Не беше лоша. Коментирахме колко струват различните неща с различните страни и Родриго беше много щастлив, че има скариди колкото дланта му. В Гватемала били скъпи, което аз намирам за странно на фона на факта, че те имат излаз и на Атлантическия и на Тихия океан.
Една от учителките, ако си спомняте, тази, която Джейрън пита дали е корейка, се оказва, че е много интересен човек. Моите наблюдения, които са много бегли и странични, защото тя води на другата половина на КГСП студентите (т.е. другите типове като мен), се оказаха верни и тя наистина е много „вестернизирана“ и както Джийн каза, не ѝ се свиди да си изкаже мнението. Доста директно го кара. Няма да коментирам как и защо и какво се случи, защото мисля, че това не е нещо, което би било адекватно да се коментира, макар, че тя го каза на всеослушание. Но беше много забавно към края на втория час от следобедните като се протегна назад и каза „Ох толкова ми се спи! Искам да се прибирам вкъщи!“ Аз, Джийн и Родриго се спогледахме и се въздържахме да не прихнем. Определено е забавно xD
За учтивостта за сега сме учили 2 форми, които аз наричам 다 (да) и 요 (йо) за по-лесно. Реално „да“ е окончанието на глаголите и прилагателните в речникова форма, но нея си я наривам така. В този случай „да“ идва от ㅂ니다 и 습니다, които се четат „м-нида“ и „съм-нида“.
В „йо“ стилът окончанията са три: 아요, 어요 и 여요 (а-йо, о-йо, йо-йо). А-йо се използва когато корена съдържа А или О (ㅏ, ㅗ); О-йо във всички останали случаи, а Йо-йо се използва само с глагола 하다 (ха-да), който е する (су-ру) в японския.
За съществителните е почти същата история. В „да“ стилът се добавя 입니다 (им-нида, което е „да“ стилът на 이다, което значи „има, съществува, а а японски съответно いる (и-ру) и ある(а-ру)) без значение на какво завършва думата. В „йо“ се добавя или 예요 или 이에요.
Но да, мога с часове да обяснявам по прост и смлян начин как се структурират и сформират тези неща, но не мисля, че ще ви е толкова интересно това.
Нека да поговорим за онези забавни клипчета от 80-те или ранните 90-те, които са правени с цел учене на корейски език, които гледаме само в нашия клас „Бла-бла-бла имнида!“ е новия коронен израз, който научихме. Сега се върти и подозирам, че 2-3 дена ще е много популярен. Беше покъртително как дамата, която говори, казва това със супер спокойния и равен глас. Не че е монотонна, но просто ако аз трябваше да кажа „Бла-бла-бла е!“ щях да се хиля немалко xD
Корейския започва да става много интересен. Поне на мен ми е интересно да се занимавам да обръщам глаголите и прилагателните в различните им форми на учтивост и после във времената им. Реално знаем 2 форми на учтивост, скоро 3, и 3 времена, така че за сега са 6 вида трансформации, които ще станат 9 със следващото ниво на учтивост. Има и други времена. Плюс че има и трансформации, които са граматични и са независими от времето и стила на говорене. Освен окончанието им ама то не е различаващо се… И така нататъка.
С Лудия Майк се опознаваме повече, защото сега седим заедно. Не знам дали бях споменал, но на всеки две седмици се разместваме на произволен принцип и сега той е един от двата ми съседа. В класната стая чиновете са наредени около центъра под формата на П и всеки е с по двама съседа… освен крайните две позиции. И Лудия Майк е до мен и е много забавно с него
Днес той разбра, че речника, който имаме и по който учим, е речник. Той мислеше, че е просто сборник с думи защото думите не са подредени по азбучен или логичен или по какъвто и да е ред. Просто са разделени на съществителни, прилагателни, глаголи, наречия (които започвахме да използваме от скоро, но не сме учили как точно се използват; направи ми впечатление, че чат пат се промъкват дребни граматики, които не ги учим като такива а просто „свикваме“ с тяхното присъствие и не го мислим… хитро) и частици. Та въпросния речник от зад има списък с всички думи в него по азбучен ред и той беше доста изненадан от това xD
После ходихме да обядваме и ядохме сладолед. Сладоледа е нещо друго, за което бих искал да говоря. Тука сладоледите са НЕВЕРОЯТНО ВКУСНИ! За 1500 или 2000 уона можеш да си купиш сладолед, който в България ще ти излезе през носът! Супер яките сладоледи има тук с каквито се сетиш неща и вкусове. Не знам дали се сещате ама по едно време имаше в магазините едни пакетчета, които бяха пълни прахчета, които пукаха като ги лапнеш. Има сладолед тука с такива, само дето пукащите топчета могат да ти пукат 10 мин в устата. Всяко. Не се и стапят толкова бързо.
Друго интересно нещо са плодовете. Както вече казах са доста скъпи, но днес беше потвърдено, с опит, че наистина плодовете в Корея си заслужават парите. Поне от моя гледна точка, защото са наистина много сочни и вкусни и хубави. Аз и Майк омахахме по един портокал за отрицателно време. Въпросните портокали ядохме на безплатна вечеря (да, правилно прочетохте), която беше организирана от единия от ресторантите и храната беше „Халал пу-дъ“ или иначе казано „Халал food“ или в превод, храна без свинско, за мюсюлманите. Мисля… че имаше някъде около 20-30 мюсюлманина от 100-те гости. Половината бяха корейци, останалите бяха руснаци и част от класа ми. Не беше лоша. Коментирахме колко струват различните неща с различните страни и Родриго беше много щастлив, че има скариди колкото дланта му. В Гватемала били скъпи, което аз намирам за странно на фона на факта, че те имат излаз и на Атлантическия и на Тихия океан.
Една от учителките, ако си спомняте, тази, която Джейрън пита дали е корейка, се оказва, че е много интересен човек. Моите наблюдения, които са много бегли и странични, защото тя води на другата половина на КГСП студентите (т.е. другите типове като мен), се оказаха верни и тя наистина е много „вестернизирана“ и както Джийн каза, не ѝ се свиди да си изкаже мнението. Доста директно го кара. Няма да коментирам как и защо и какво се случи, защото мисля, че това не е нещо, което би било адекватно да се коментира, макар, че тя го каза на всеослушание. Но беше много забавно към края на втория час от следобедните като се протегна назад и каза „Ох толкова ми се спи! Искам да се прибирам вкъщи!“ Аз, Джийн и Родриго се спогледахме и се въздържахме да не прихнем. Определено е забавно xD
За учтивостта за сега сме учили 2 форми, които аз наричам 다 (да) и 요 (йо) за по-лесно. Реално „да“ е окончанието на глаголите и прилагателните в речникова форма, но нея си я наривам така. В този случай „да“ идва от ㅂ니다 и 습니다, които се четат „м-нида“ и „съм-нида“.
В „йо“ стилът окончанията са три: 아요, 어요 и 여요 (а-йо, о-йо, йо-йо). А-йо се използва когато корена съдържа А или О (ㅏ, ㅗ); О-йо във всички останали случаи, а Йо-йо се използва само с глагола 하다 (ха-да), който е する (су-ру) в японския.
За съществителните е почти същата история. В „да“ стилът се добавя 입니다 (им-нида, което е „да“ стилът на 이다, което значи „има, съществува, а а японски съответно いる (и-ру) и ある(а-ру)) без значение на какво завършва думата. В „йо“ се добавя или 예요 или 이에요.
Но да, мога с часове да обяснявам по прост и смлян начин как се структурират и сформират тези неща, но не мисля, че ще ви е толкова интересно това.
12 април
Сутринта на въпросния ден закъснях с 5 мин… защото четох за някакви антични дървета на по 80 000 години, които са все още живи. Най-старото единично самостоятелно дърво е в Норвегия и е на 9900 и кусур години. Тези на по 80 000+ са такива, които се размножават с коренна размножителна система и представляват цяла гора от един единствен организъм, който постоянно расте. Има спекулации, че въпросния вид, трепетлика ако трябва да съм точен, има представители на над 1 000 000 години.
Този ден ходихме на японски ресторант в града, и Родриго, обичайки скариди както аз обичам торти, яде това с Джийн и още един тип, на име Кирил. Мисля, че беше от Казахстан. Може и да не е от там. Аз реших да ям нещо друго и си поръчах първото което ми грабна вниманието. Очаквах порцията да е малка, защото в Корея порциите храна са малки и не те оставят гладен, ама не е и като да си се наял много добре. За моя изненада ми тръснаха една купа японски рамен, плосък, с бял сос и някакви меса, и на другите им изтекоха лигите.
След това с Кирил си купихме кактусчета на промоция xD 3 за цената на 2. Той си беше харесал едно от трите, аз другите две и всичко беше супер. После ядохме някакви понички, защото имахме 40 мин до следващия автобус. Поничките не бяха впечатляващи.
По пътя към Чонан с Родриго седяхме заедно и на дълго и на широко обсъждахме езиците, по-конкретно японския, китайския, корейския, испанския, българския и английския, както и фонетиката им, различията им и тн. Та, Родриго заяви, че българския звучи много „мъжки“. Така от страни звучи странно това твърдение, но на истина, на фона на езици като руски, корейски и английски, които са особено меки като звучене и не се набляга на остротата и отчетливостта на звуците, нашия език е като моторна резачка на фона на брадви. Но това ми напомня за едно друго мое наблюдение, че нашия език, точно заради остротата си, позволява да можем да научим който и да е друг, колкото и да е странен, защото за нас звуците като С/З, Б/П, Т/Д и прочее са доста ясно отчетливи. В корейския например Р/Л са почти едно и също, Б/П се чете често просто като П, а ПХ-то си е винаги като П. Не ме питайте как Р и Л са един и същи звук, но на кратко… има общо с това как го произнасят и наистина стават много близки.
Що се отнася до сложност, нашия език е един от водещите по сложност, особено в глаголите. Може и да се бъркам, но реално, поради наличието на родове, 9 времена, единствено и множествено число както и още 4 елемента, които в момента не мога да наименувам, всеки един глагол има… не искате да знаете колко форми. Това не значи, че са различни, но лесно могат да се различат. Да кажем, че за европейците няма да е особено трудно да го научат, като под „особено трудно“ имам предвид, че ще им е трудничко ама не някаква непосилна задача. За азиатците обаче… особено за китайците, които нямат глаголни времена изобщо, или японците, с техните две и половина времена, ще се видят в чудо не ами не знам какво. Имам един приятел, китаец, който учи българистика в Китай и беше (и все още е) в България по обмен. Той знае доста добре езика, но си личи, че бая мисли коя по дяволите форма на глагола трябва да използва.
Сутринта на въпросния ден закъснях с 5 мин… защото четох за някакви антични дървета на по 80 000 години, които са все още живи. Най-старото единично самостоятелно дърво е в Норвегия и е на 9900 и кусур години. Тези на по 80 000+ са такива, които се размножават с коренна размножителна система и представляват цяла гора от един единствен организъм, който постоянно расте. Има спекулации, че въпросния вид, трепетлика ако трябва да съм точен, има представители на над 1 000 000 години.
Този ден ходихме на японски ресторант в града, и Родриго, обичайки скариди както аз обичам торти, яде това с Джийн и още един тип, на име Кирил. Мисля, че беше от Казахстан. Може и да не е от там. Аз реших да ям нещо друго и си поръчах първото което ми грабна вниманието. Очаквах порцията да е малка, защото в Корея порциите храна са малки и не те оставят гладен, ама не е и като да си се наял много добре. За моя изненада ми тръснаха една купа японски рамен, плосък, с бял сос и някакви меса, и на другите им изтекоха лигите.
След това с Кирил си купихме кактусчета на промоция xD 3 за цената на 2. Той си беше харесал едно от трите, аз другите две и всичко беше супер. После ядохме някакви понички, защото имахме 40 мин до следващия автобус. Поничките не бяха впечатляващи.
По пътя към Чонан с Родриго седяхме заедно и на дълго и на широко обсъждахме езиците, по-конкретно японския, китайския, корейския, испанския, българския и английския, както и фонетиката им, различията им и тн. Та, Родриго заяви, че българския звучи много „мъжки“. Така от страни звучи странно това твърдение, но на истина, на фона на езици като руски, корейски и английски, които са особено меки като звучене и не се набляга на остротата и отчетливостта на звуците, нашия език е като моторна резачка на фона на брадви. Но това ми напомня за едно друго мое наблюдение, че нашия език, точно заради остротата си, позволява да можем да научим който и да е друг, колкото и да е странен, защото за нас звуците като С/З, Б/П, Т/Д и прочее са доста ясно отчетливи. В корейския например Р/Л са почти едно и също, Б/П се чете често просто като П, а ПХ-то си е винаги като П. Не ме питайте как Р и Л са един и същи звук, но на кратко… има общо с това как го произнасят и наистина стават много близки.
Що се отнася до сложност, нашия език е един от водещите по сложност, особено в глаголите. Може и да се бъркам, но реално, поради наличието на родове, 9 времена, единствено и множествено число както и още 4 елемента, които в момента не мога да наименувам, всеки един глагол има… не искате да знаете колко форми. Това не значи, че са различни, но лесно могат да се различат. Да кажем, че за европейците няма да е особено трудно да го научат, като под „особено трудно“ имам предвид, че ще им е трудничко ама не някаква непосилна задача. За азиатците обаче… особено за китайците, които нямат глаголни времена изобщо, или японците, с техните две и половина времена, ще се видят в чудо не ами не знам какво. Имам един приятел, китаец, който учи българистика в Китай и беше (и все още е) в България по обмен. Той знае доста добре езика, но си личи, че бая мисли коя по дяволите форма на глагола трябва да използва.
17 и 18 април
Имаше мъгла. Имахме час с Теменужка, която видя нещо, което приличаше на хлебарка и това уби образът, който имах за нея, на бойна и енергична мадама… поне бойната част. Беше голям смях. Мисля, че можете да си представите какво се случи.
Говорейки си за хлебарки, се сетих за аналога на Камен (Куонгмьон), за мен. И във връзка с това си дадох сметка, че има много неща, които са нови за мен, или които съм отказвал да правя в България поради една или друга причина, които сега правя. Просто си дадох сметка, че това е корейския начин и че ще ми е 1000 пъти по-лек живота ако приема тяхното, вместо да се дърпам и да си държа на „нашето“.
Лудия Майк беше поразителен този ден. Той заяви, че е на диета, за това ще ходим до по-далечния ресторант, защото така повече калории щял да изгори. За съжаление не помня целия цирк, но се смяхме бая време с него. В час с учителя също обсъждахме цените на колите… че има коли за 500 000 (около 500$) и такива за 10 000 000… което е само 10 000 $… не че съм вещ, ама в България лъскавите коли са 100 000+? Може би се бъркам?
Свършиха ми германските носни кърпички, които си донесох и за това си купих корейски! Сега, сигурно вече сте свикнали, че като споменавам някакви такива тривиални неща, сигурно имам нещо на ум. Те не миришат на рози или парфюми или такива неща, а на лекарство! Което има много логика също xD
Имаше мъгла. Имахме час с Теменужка, която видя нещо, което приличаше на хлебарка и това уби образът, който имах за нея, на бойна и енергична мадама… поне бойната част. Беше голям смях. Мисля, че можете да си представите какво се случи.
Говорейки си за хлебарки, се сетих за аналога на Камен (Куонгмьон), за мен. И във връзка с това си дадох сметка, че има много неща, които са нови за мен, или които съм отказвал да правя в България поради една или друга причина, които сега правя. Просто си дадох сметка, че това е корейския начин и че ще ми е 1000 пъти по-лек живота ако приема тяхното, вместо да се дърпам и да си държа на „нашето“.
Лудия Майк беше поразителен този ден. Той заяви, че е на диета, за това ще ходим до по-далечния ресторант, защото така повече калории щял да изгори. За съжаление не помня целия цирк, но се смяхме бая време с него. В час с учителя също обсъждахме цените на колите… че има коли за 500 000 (около 500$) и такива за 10 000 000… което е само 10 000 $… не че съм вещ, ама в България лъскавите коли са 100 000+? Може би се бъркам?
Свършиха ми германските носни кърпички, които си донесох и за това си купих корейски! Сега, сигурно вече сте свикнали, че като споменавам някакви такива тривиални неща, сигурно имам нещо на ум. Те не миришат на рози или парфюми или такива неща, а на лекарство! Което има много логика също xD
20 и 21 април
Учене, учене, беше уикенд. На 21-ви имаше невероятно гъста мъгла сутринта. Като под гъста имам предвид, че абсолютно буквално на 10-15 метра пред теб не виждаш нищо. Такава мъгла не бях виждал до сега. Тоз ден учихме с Джийн в библиотека и стана на въпрос нещо, което ще коментирам за поста за 27ми.
Иначе ходих да уча в залата за учене под библиотеката и там имаше няколко интересни неща, които мога да отбележа. Това са големи помещения с бюра, които са разделени на малки сектори с преградки. Имат столове и е гробна тишина. А, и побират към 400 души. Така, сигурно си спомняте, че бях казал, че и корейците и корейките изглеждат много добре поддържани и тн и тн. Е, беше ми направило впечатление на скоро, че като цяло момичетата са по-добре изявени като външност и естествена красота. И се зачудих защо момчетата не са толкова силно представени. Реално бях изненадан от причината. Просто добре изглеждащите момчета са във въпросните зали за учене, и в тези зали отношението на добре изглеждащо момчета към момичета е обратно пропорционално на същото извън въпросните помещения.
Това го намирам за странно и сигурно ако се замислите и вие ще го намерите за такова… може би. Не знам. Реално „готините“ винаги са навън а „невзрачните“, а „зубърите“ учат в библиотеката. Обаче тука е обратното. Повечето момчета бяха точно в категорията „готиния тип“ и бяха наистина погълнати то това да четат. Не всички де, не малко от корейците играеха на телефона си.
Иначе за залата в нея има две неща, от категорията „предмети от ежедневието, на които няма какво да им се обръща внимание, защото са просто обикновени предмети, но това е Корея и тука даже водата не е обикновена!“. Столовете и пода. Столовете са реално удобни и облегалките им са направени така, че да са с пружини и можеш да се облегнеш, при което леко се отпускат назад. Но това е малкия детайл. По-значителното, е че в комбинация с магическия корейски под, като ги буташ или теглиш не скърцат и не издават звук. Това ми направи впечатление основно, защото усещането, което се предава по стола, докато го придърпвах е различно, то това, на което съм свикнал. Направено е да е тихо. Малките дейтали…
Не съм сигурен защо, но в този ден (неделя) имам записки от ученето в класната стая. Няма да ги местя и просто тука ще ги сложа. Главния герой е Лудия Майк! Много е забавно около него, защото си има кореец сталкър в общежитието (от мъжки пол) и беше голям смях като ни разказваше как той знае на кой етаж е, че е от Бразилия и че това и че онова.
Така, интересното, е в часа какво стана. Майк беше написал в дневника си (имахме за домашно да водим дневник на корейски за две седмици) текст без грешка, и учителя на бъзика му написа на корейски „Аз те искам.“ За мен беше абсолютно ясно, че даскала се бъзика, ама Майк се стъписа и стана една голяма дума за това. Цял ден това беше темата на разговор и всички си шушукаха. Резултатът от мисловната дейност на някои хора и техните заключения беше наистина стъписващ. Няколко от момичетата заключиха, че Майк е гей… защото НЕГО го „свалят“ момчета… каквато и да е възможната връзка, която е довела до това заключение.
Учене, учене, беше уикенд. На 21-ви имаше невероятно гъста мъгла сутринта. Като под гъста имам предвид, че абсолютно буквално на 10-15 метра пред теб не виждаш нищо. Такава мъгла не бях виждал до сега. Тоз ден учихме с Джийн в библиотека и стана на въпрос нещо, което ще коментирам за поста за 27ми.
Иначе ходих да уча в залата за учене под библиотеката и там имаше няколко интересни неща, които мога да отбележа. Това са големи помещения с бюра, които са разделени на малки сектори с преградки. Имат столове и е гробна тишина. А, и побират към 400 души. Така, сигурно си спомняте, че бях казал, че и корейците и корейките изглеждат много добре поддържани и тн и тн. Е, беше ми направило впечатление на скоро, че като цяло момичетата са по-добре изявени като външност и естествена красота. И се зачудих защо момчетата не са толкова силно представени. Реално бях изненадан от причината. Просто добре изглеждащите момчета са във въпросните зали за учене, и в тези зали отношението на добре изглеждащо момчета към момичета е обратно пропорционално на същото извън въпросните помещения.
Това го намирам за странно и сигурно ако се замислите и вие ще го намерите за такова… може би. Не знам. Реално „готините“ винаги са навън а „невзрачните“, а „зубърите“ учат в библиотеката. Обаче тука е обратното. Повечето момчета бяха точно в категорията „готиния тип“ и бяха наистина погълнати то това да четат. Не всички де, не малко от корейците играеха на телефона си.
Иначе за залата в нея има две неща, от категорията „предмети от ежедневието, на които няма какво да им се обръща внимание, защото са просто обикновени предмети, но това е Корея и тука даже водата не е обикновена!“. Столовете и пода. Столовете са реално удобни и облегалките им са направени така, че да са с пружини и можеш да се облегнеш, при което леко се отпускат назад. Но това е малкия детайл. По-значителното, е че в комбинация с магическия корейски под, като ги буташ или теглиш не скърцат и не издават звук. Това ми направи впечатление основно, защото усещането, което се предава по стола, докато го придърпвах е различно, то това, на което съм свикнал. Направено е да е тихо. Малките дейтали…
Не съм сигурен защо, но в този ден (неделя) имам записки от ученето в класната стая. Няма да ги местя и просто тука ще ги сложа. Главния герой е Лудия Майк! Много е забавно около него, защото си има кореец сталкър в общежитието (от мъжки пол) и беше голям смях като ни разказваше как той знае на кой етаж е, че е от Бразилия и че това и че онова.
Така, интересното, е в часа какво стана. Майк беше написал в дневника си (имахме за домашно да водим дневник на корейски за две седмици) текст без грешка, и учителя на бъзика му написа на корейски „Аз те искам.“ За мен беше абсолютно ясно, че даскала се бъзика, ама Майк се стъписа и стана една голяма дума за това. Цял ден това беше темата на разговор и всички си шушукаха. Резултатът от мисловната дейност на някои хора и техните заключения беше наистина стъписващ. Няколко от момичетата заключиха, че Майк е гей… защото НЕГО го „свалят“ момчета… каквато и да е възможната връзка, която е довела до това заключение.
22 април
ПонИделник. Беше гаден понеделник, защото се оказа, че е трябвало да научим да разказваме за семейството си… на корейски… на дъската… пред всички. А аз си нямах и идея за това. А дойдох пет минути преди часа. Но си викам „Е, днес е милата учителка, няма да е зле ако оплескам.“ Дада, Теменужка влетя в стаята с бойна стъпка и всички бяха с изражение „Oh, fuck…“ а на мен ми стана смешно.
Реално имах един текст, който аз съм писал и за това го знам криво-ляво… а и учихме един подобен, който алтернативно можеше да кажем, но в крайна сметка реших, че няма да е зле да се пробвам да трябва да говоря за нещо, без да съм предупреден за това и в крайна сметка разказах не малко неща без да съм учил текст преди това, все едно си говоря с някой. Майк, който е добър в корейския, каза, че беше добро а и Теменужка каза, че проблемите ми бяха основно в произношението (което ме изненада тройно, защото очаквах 1: граматиката ми да ми е куцала, 2: защото трябваше да внимавам кои форми на глаголите използвам (формите на глаголите се променят според това за кого говориш във всички стилове на учтивост) и 3: защото мислех, че произношението ми е добро. И 4, речника ми на корейски не беше добър).
23 април
Един ден преди изпита. Чак сега зацепих една много основна граматика… бях много разтревожен и мисля, че това беше един от наистина малкото пъти, в които ми е пукало за някакъв изпит или контролно. Много се бях втрещил, че не знам думи заради епичното губене на време, наименувано като „следобедни часове“. Реално наистина исках да взема изпита с 90%+ за да се освободя от следобедното учене, за да мога да уча! Честно, аз не мога да си губя времето толкова добре, колкото тези часове го правят!
24 април
Резултатите… Това беше ден на няма-толкова-много-делене-на-нула моменти. Реално, граматика я разбирам много ясно, с някои изключения, които са ми много мътни, успях да видя как се сработват формите на глаголите и прилагателните в корейския и като вземем нова граматика мога веднага да я приложа в което и да е време или форма, защото не уча нещата наизуст, а аджеба си правя усилието да разбера какво се случва. Разбирам строежа на групи думи, защото съм запознат с йероглифната система… и изкарах 85% защото не знам толкова много думи, колкото другите. Масово хората са с над 90% и са освободени (и с най-голямо удоволствие казват, как няма да ходят на следобедните часове вече и ще учат сами и ефективно), а аз оставам с един от най-ниските резултати… защото не мога да уча думи наизуст като другите (Бележка от февруари 2014та: Реално проблема с думите само се задълбочи защото в крайна сметка тези „следобедни часове“ продължиха до края и това систематично ми пречеше да уча каквото и да било. На страна факта, че аз наизуст не мога да уча, тези часове ми правеха непосилно каквото и да е учене. В крайна сметка ПОСЛЕДНИЯ месец преди януарския ТОПИК аз намерих изключително лек и лесен начин за трайно научаване на думи… беше почти прекалено късно, но този метод ми позволи да уча по 600-1000 думи на седмица и трайно да ги запомням, което беше таман да стигне времето до изпита. Край на бележката). Онези 120 думи, дето научих вече почти са изфирясали. Бяха в новия урок и аз не ги знаех повечето.
Зверски много се ядосах тогава, защото следващия такъв изпит е края на Юни месец, т.е. аз ще си губя времето и прогресивно ще изоставам от другите, заради същата причина, която ме е забавяла до сега. Някои казват, че не уча добре в следобедните часове, защото си говорим с Джийн и Родриго, но не си дават сметката, че и тримата не можем да учим тогава, защото сме изморени след 4 часа учене на нови неща и че една почивка ще е от голяма ползва. И на тримата ни сме спи (и не, лягането по-рано НЕ решава този проблем, даже го засилва; пробвах). Това води до реалната причина, защо тези три часа са загуба на време. Защото през това време бих предпочел да се наям спокойно, да се прибера, да видя в нета това онова за около час и после да поспя малко. Тилек прави това и после е свеж следобеда за да учи. А аз се прибирам още по-изморен от правене на нищо (защото това Е изморително) и се очаква пак да седна да уча, което се превръща в още по-неефективно учене. Ако си легна да спя, ще стана към 7-8 часа и реално не се чувствам отпочинал и дори и да седна да уча към 10 вече съм изморен от деня, т.е. резултата е същия като от това да не съм спал следобеда след следобедните часове. Това е просто един затворен кръг от простотии и много се изнервям как само усложнява нещата и то в геометрична прогресия. Просто не виждам какво мога да направя и с това темпо може и да взема изпита след 3тия учебник, ама за 4тия… не знам каква магия ще трябва да се случи. Нещата стават по-сложни и по-сложни, думите стават повече и повече, а аз имам още неща от 2рия учебник, които не са ми изцяло изгладени в ума. (Бележка: Дори и до сега не намерих време да погледна тези неща и това е много проблемно, защото ако пропуснеш нещо е като да пропуснеш час по математика. Следващия път нямаш никаква представа какво се случва на дъската. Реално ги разбрах нещата в ход и с питане, но това не мисля, че е правилен начин на учене. Край на бележката)
ПонИделник. Беше гаден понеделник, защото се оказа, че е трябвало да научим да разказваме за семейството си… на корейски… на дъската… пред всички. А аз си нямах и идея за това. А дойдох пет минути преди часа. Но си викам „Е, днес е милата учителка, няма да е зле ако оплескам.“ Дада, Теменужка влетя в стаята с бойна стъпка и всички бяха с изражение „Oh, fuck…“ а на мен ми стана смешно.
Реално имах един текст, който аз съм писал и за това го знам криво-ляво… а и учихме един подобен, който алтернативно можеше да кажем, но в крайна сметка реших, че няма да е зле да се пробвам да трябва да говоря за нещо, без да съм предупреден за това и в крайна сметка разказах не малко неща без да съм учил текст преди това, все едно си говоря с някой. Майк, който е добър в корейския, каза, че беше добро а и Теменужка каза, че проблемите ми бяха основно в произношението (което ме изненада тройно, защото очаквах 1: граматиката ми да ми е куцала, 2: защото трябваше да внимавам кои форми на глаголите използвам (формите на глаголите се променят според това за кого говориш във всички стилове на учтивост) и 3: защото мислех, че произношението ми е добро. И 4, речника ми на корейски не беше добър).
23 април
Един ден преди изпита. Чак сега зацепих една много основна граматика… бях много разтревожен и мисля, че това беше един от наистина малкото пъти, в които ми е пукало за някакъв изпит или контролно. Много се бях втрещил, че не знам думи заради епичното губене на време, наименувано като „следобедни часове“. Реално наистина исках да взема изпита с 90%+ за да се освободя от следобедното учене, за да мога да уча! Честно, аз не мога да си губя времето толкова добре, колкото тези часове го правят!
24 април
Резултатите… Това беше ден на няма-толкова-много-делене-на-нула моменти. Реално, граматика я разбирам много ясно, с някои изключения, които са ми много мътни, успях да видя как се сработват формите на глаголите и прилагателните в корейския и като вземем нова граматика мога веднага да я приложа в което и да е време или форма, защото не уча нещата наизуст, а аджеба си правя усилието да разбера какво се случва. Разбирам строежа на групи думи, защото съм запознат с йероглифната система… и изкарах 85% защото не знам толкова много думи, колкото другите. Масово хората са с над 90% и са освободени (и с най-голямо удоволствие казват, как няма да ходят на следобедните часове вече и ще учат сами и ефективно), а аз оставам с един от най-ниските резултати… защото не мога да уча думи наизуст като другите (Бележка от февруари 2014та: Реално проблема с думите само се задълбочи защото в крайна сметка тези „следобедни часове“ продължиха до края и това систематично ми пречеше да уча каквото и да било. На страна факта, че аз наизуст не мога да уча, тези часове ми правеха непосилно каквото и да е учене. В крайна сметка ПОСЛЕДНИЯ месец преди януарския ТОПИК аз намерих изключително лек и лесен начин за трайно научаване на думи… беше почти прекалено късно, но този метод ми позволи да уча по 600-1000 думи на седмица и трайно да ги запомням, което беше таман да стигне времето до изпита. Край на бележката). Онези 120 думи, дето научих вече почти са изфирясали. Бяха в новия урок и аз не ги знаех повечето.
Зверски много се ядосах тогава, защото следващия такъв изпит е края на Юни месец, т.е. аз ще си губя времето и прогресивно ще изоставам от другите, заради същата причина, която ме е забавяла до сега. Някои казват, че не уча добре в следобедните часове, защото си говорим с Джийн и Родриго, но не си дават сметката, че и тримата не можем да учим тогава, защото сме изморени след 4 часа учене на нови неща и че една почивка ще е от голяма ползва. И на тримата ни сме спи (и не, лягането по-рано НЕ решава този проблем, даже го засилва; пробвах). Това води до реалната причина, защо тези три часа са загуба на време. Защото през това време бих предпочел да се наям спокойно, да се прибера, да видя в нета това онова за около час и после да поспя малко. Тилек прави това и после е свеж следобеда за да учи. А аз се прибирам още по-изморен от правене на нищо (защото това Е изморително) и се очаква пак да седна да уча, което се превръща в още по-неефективно учене. Ако си легна да спя, ще стана към 7-8 часа и реално не се чувствам отпочинал и дори и да седна да уча към 10 вече съм изморен от деня, т.е. резултата е същия като от това да не съм спал следобеда след следобедните часове. Това е просто един затворен кръг от простотии и много се изнервям как само усложнява нещата и то в геометрична прогресия. Просто не виждам какво мога да направя и с това темпо може и да взема изпита след 3тия учебник, ама за 4тия… не знам каква магия ще трябва да се случи. Нещата стават по-сложни и по-сложни, думите стават повече и повече, а аз имам още неща от 2рия учебник, които не са ми изцяло изгладени в ума. (Бележка: Дори и до сега не намерих време да погледна тези неща и това е много проблемно, защото ако пропуснеш нещо е като да пропуснеш час по математика. Следващия път нямаш никаква представа какво се случва на дъската. Реално ги разбрах нещата в ход и с питане, но това не мисля, че е правилен начин на учене. Край на бележката)
27 април до ~ 10 май
Ще започна с това как колегите ми виждат България чрез моите описания. Като цяло… почти никой не знае много… за Европа, камо ли за България. Не е изненадващо, все пак ние не знаем много за света отвъд Европа (и щатите). На пример за Австралия знаем, че там почти всичко, което се движи може да те убие. Куонмьон не знаеше това и аз го намерих за интересно.
Та, след моите описания за горите и за планините и за това къде какво има и какво няма Джийн, бидейки единствената освен едно друго момиче с широки интереси, ми каза, че всичко звучи много магическо и вълшебно. Наистина. Като цяло им е интересно, но… и аз не знам за какво да говоря освен за история и за природата ни. Имаме паметници, това-онова ама какво друго да има кажа? За нашите видни политици? Или за историята ни. В интерес на истината това би било лоша идея, защото историята ни е особено дълга и сложна.
Едно от момичетата от централна Америка знае, че имаме много добри учени и астрономи, които напускат държавата, защото никой не иска да ги спонсорира. Изненада ме, че знае за учените и за този проблем.
Иначе за Европа, почти никой не знае какво са фиорди, каквото и да е за викингите, освен че ги е имало, за митология (каквато и да е) или география. Родриго знае за Испания (ясно защо) и за Западна Европа малко и туй то. Както бях казал още в началото, масово се смята, че ние (българите) говорим на руски и че използваме руската азбука. Тази грешна информация беше бързо коригирана.
Иначе за Кореята, снимаха ни от SBS как учим и имало репортаж, ама заради бъгове не го видяхме. Беше много дебилно в интерес на истината, защото идва Мики (нашия отговорник; аз му викам Мики защото прилича много на един известен идол от к-поп групата Dong Bang Shin Ki) и ни вика „Сега, ще се правите, че учите, ще се усмихвате и учителката ще ви казва някакви неща и ще отговарят групово. Донесете си учебниците от другата стая.“ Това ни го каза баш в прав текст. Цитат е.
Вечерта на въпросния ден се прибирах (не помня защо вечерта и защо беше тъмно) и на едно от игрището играеха… волейбол с крака (не знам как се казва този спорт, но е бая популярен тук) и тъй като няма лампи на това игрище корейците си бяха паркирали лъскавите коли около игрището и играеха на фарове, което изглеждаше много badass.
Пролетта беше в разгара си и цветя, цветя, цветя на всякъде.
В един от тези дни стана дума за кафе и за това как аз не пия. Маса хора бяха изненадани. Джейрън например, пие кафе и то не малко. Нещо коментираше тогава… май, че не беше пил кафе и му се спи и аз го питах дали иска ирландско кафе. Той ме погледна недоумяващо и ми каза, че иска, но не знае какво е. Needless to say I had a laugh xD (Бележка: Ако не знаете какво е това, потърсете в нета; интересно е че е написано грешно почти на всякъде, и се изписва ир-лан-ско, а не ир-ланд-ско)
Много забавна ситуация стана с един от негрите, който се оказа, че говори френски като задължителен език, НО не може да разпознае Айфеловата кула и не знае нищо за Франция. И сега преди да ме обвините в расизъм, моля помислете малко :D Явно, е че идва от бивша френска колония, ама пък толкова Айфеловата кула да не знае… мисля, че това говори лошо за човека без значение кой е и от къде е.
Тъй като всеки две седмици се разместваме тези две започнах да седя до Рейна и до Хумика (двете японки в класа ни) и още първите дни ми направи впечатление, колко различно е тяхното поведение и отношение към мен. Значително по-дружелюбни са и са много общителни, макар че 3-те (заедно със Суруми) като цяло си говорят помежду си. Рейна е от напредналите и тъй като нямах магически Galaxy S4 все още с магически корейски речник ми беше трудно с новия учебник и думите в него… и тя измисляше начин да ми обясни нещата я през японския я през нейния речник я през нета. Имайки предвид колко се бях саднал тогава заради 85-те процента ми беше много драго, че някой си прави труда да направи нещо за мен. Рейна също много се беше натъжила заради резултата си, но не знам колко има. В крайна сметка минахме. Ще видим идния изпит какво ще стане, защото нещата ескалираха много остро и по-рано от колкото очаквах.
Що се отнася до Президента (момчето, което е от нас и е избрания ни отговорник от към студентите) имам ново наблюдение за него. Много по-свестен е от колкото мислех, че е и мисля, че просто е малко по-самотен от колкото си дава хората да виждат. Напоследък всяка вечер идва в нашата стая и седи до към 10 и си говорим 5-мата (4-ма сме в стаята). Сигурно има причина да не е в своята стая, а да е при нас. Вероятно защото Тилек е мюсюлманин, но може и да има и друга причина. Все пак не си говори само с Тилек, а и с мен и с Джейрон и с Клим, руснакът. Стана на въпрос и темата за следобедните часове и му обясних как това ще ме провали рано или късно и той каза, че ще говори с даскалите, но това така и не се случи, както и очаквах. Но ще стигна и до това.
Каква е разликата между учителите тук и у нас? Тук се опитват да ти помогнат и да те научат, не правят нещата да са тежки и неприятни и гледат да си заинтересован. Сега, не съм бил в други университети и това е много генерално обобщение, но предполагам, че като цяло това е положението в Корея. 100 на 100 не е така на всякъде, но пак е нещо. Така да се каже: хора са.
Имахме ТОПИК изпит пак и… йей 64%… което си е взет изпита направо с 1-во ниво, а имахме още 2 учебника да минем. И естествено, другите от компанията ми бяха 70%+… Честно заради тези изпити и резултати много се дразня и много се ядосвам. Просто вече ми е писнало от това да не се справям заради не знаене на думи, което е следствие на тъпите следобедни часове. Не знам, не разбирам. Като обясняват нова граматика, която не сме учили и която ми е нова и не мога да я сравня с каквато и да била, аз я схващам, а Родриго и Майк, които са от (бившата ми) компания не схващат. И само заради едните прости думи имат по-високи резултати. А на всичкото от горе ги освободиха от следобедните часове, защото имат над 93% (Родриго е с 93.5% защото иначе нямаше да е забавно) и като започнаха да коментират как ще се приберат и как ще това и как онова и как няма да седят на часовете ми кипна просто. Вече хептен не мога да уча следобедите. И това си дава резултати.
Който е казал, че с пари не може да се купи щастие много ви лъже. Получихме си стипендията на 3-ти и даже забравих, че съм раздразнен, и си купих малко сладости, в името на разнообразието. През уикенда учих и бях в Сеул с един приятел, кореец. Купих си магическия ми телефон, нови маратонки и се подстригах. Ядохме леден шоколад и се размотавахме, ядохме японски обяд и всичко това (заедно с билетите) за 200 000 уона (или иначе казано малко поед 200$) . Аз бях подготвил 400 000.
В университета стават интересни неща. Има течащи предизборни кампании, защото тука студентите (по двойки: момче и момиче, бая наблягат на равенството и като гледам това е така на всякъде, мисля, че с новото поколение (т.е. сега учещото в университети) в Корея ще настъпят бая промени към едно по-равно общество. И пак казвам, това е малко генерализирано мнение, което изразявам, защото наблюденията ми са само от университета, НО все пак, на дали този университет е единствения с такова отношение) могат да са президент на студентския съвет за година… или нещо такова. Много са забавни кампаниите защото на възлови места има корейци с високоговорители или танцуващи групички или големи банери с лозунги и прочее (и не са си спестили фотошопа, даже за снимката на личната ти карта е позволено да се мине с фотошоп).
Та да, имахме нов ТОПИК изпит днес (10-ти) и вече резултатите от следобедните часове и не знаенето на думи са на лице. От 85% на 75%. Прекалено рано и бързо дойде този спад, макар, че го очаквах. Май вече ще трябва да се тревожа дали ще мина 3тия учебник, а не четвъртия. Мисля много скоро да говоря с учителя, че така няма как да станат нещата и че просто ще е едно истинско мъчение и загуба на месеци време ако продължават така нещата. Пробвах какво ли не вече. Да уча следобеда. Да спя след следобедните часове и да уча след това. Да уча след следобедните часове. Да си почивам следобедните часове и да уча след това. Да си легна в 10 и да стана в 5:30 за да мога към 6 да седна да уча. Всички мои идеи не станаха, като последната беше с най-лош ефект и даже влоши нещата. Наистина вече не знам как мога аз да се адаптирам към това. Прекалено нелепо е, по мое мнение, да се издънвам, заради лоша организация на времето и то НЕ от моя страна. Даже не кисна да играя на компютъра.
Имахме пак ежедневния изпит на думи и имам невероятния един верен отговор. Като за тото 1 от 10… е зле. Вчера имах 8 от 10 а оня ден 4 от 10. Наистина, като цяло от тези изпити разбирам само единични думи и граматиката. Тъпото, е че не ми е трудно. Просто нямам време за нищо. А другия ми проблем в ученето, е че като седна и видя колко съм назад с материала само се ядосвам пак и влизам в един тъп порочен кръг, който мога да напусна само през уикенда, когато нямам часове и мога да уча сам в библиотеката. Както ще направя сега с идния уикенд. Просто като ми е спокойно и като слушам приятна музика изкарвам по 2-3 часа учене преди да ми трябва почивка.
Имаме пак есета да пишем и последното беше за кой искам да видя, с кой искам да се срещна. И писах, че имам приятели корейци и че с тях искам да се срещна, защото не съм имал шанса до сега (трябваше ми телефон, защото тука телефона е значително по-важен от колкото в България). И ми стана тъпо и тъжно като видях какво е написал учителя от долу „Срещай се често с много корейци и корейския ти ще стане по-добър!“ Защо ми стана тъпо? Защото само през уикенда мога да излизам, защото само тогава мога да ходя до Сеул… и само тогава мога да ходя в библиотеката и аджеба да уча. Мое успокоение, е че за един ден там компенсирам за цяла седмица изгубено време, така че се надявам с този метод да наваксвам достатъчно, че да се успокоя толкова, че да мога да се съсредоточавам за поне по един час в следобедните часове и да уча малко от малко, така да се каже, да набера инерция.
Ще започна с това как колегите ми виждат България чрез моите описания. Като цяло… почти никой не знае много… за Европа, камо ли за България. Не е изненадващо, все пак ние не знаем много за света отвъд Европа (и щатите). На пример за Австралия знаем, че там почти всичко, което се движи може да те убие. Куонмьон не знаеше това и аз го намерих за интересно.
Та, след моите описания за горите и за планините и за това къде какво има и какво няма Джийн, бидейки единствената освен едно друго момиче с широки интереси, ми каза, че всичко звучи много магическо и вълшебно. Наистина. Като цяло им е интересно, но… и аз не знам за какво да говоря освен за история и за природата ни. Имаме паметници, това-онова ама какво друго да има кажа? За нашите видни политици? Или за историята ни. В интерес на истината това би било лоша идея, защото историята ни е особено дълга и сложна.
Едно от момичетата от централна Америка знае, че имаме много добри учени и астрономи, които напускат държавата, защото никой не иска да ги спонсорира. Изненада ме, че знае за учените и за този проблем.
Иначе за Европа, почти никой не знае какво са фиорди, каквото и да е за викингите, освен че ги е имало, за митология (каквато и да е) или география. Родриго знае за Испания (ясно защо) и за Западна Европа малко и туй то. Както бях казал още в началото, масово се смята, че ние (българите) говорим на руски и че използваме руската азбука. Тази грешна информация беше бързо коригирана.
Иначе за Кореята, снимаха ни от SBS как учим и имало репортаж, ама заради бъгове не го видяхме. Беше много дебилно в интерес на истината, защото идва Мики (нашия отговорник; аз му викам Мики защото прилича много на един известен идол от к-поп групата Dong Bang Shin Ki) и ни вика „Сега, ще се правите, че учите, ще се усмихвате и учителката ще ви казва някакви неща и ще отговарят групово. Донесете си учебниците от другата стая.“ Това ни го каза баш в прав текст. Цитат е.
Вечерта на въпросния ден се прибирах (не помня защо вечерта и защо беше тъмно) и на едно от игрището играеха… волейбол с крака (не знам как се казва този спорт, но е бая популярен тук) и тъй като няма лампи на това игрище корейците си бяха паркирали лъскавите коли около игрището и играеха на фарове, което изглеждаше много badass.
Пролетта беше в разгара си и цветя, цветя, цветя на всякъде.
В един от тези дни стана дума за кафе и за това как аз не пия. Маса хора бяха изненадани. Джейрън например, пие кафе и то не малко. Нещо коментираше тогава… май, че не беше пил кафе и му се спи и аз го питах дали иска ирландско кафе. Той ме погледна недоумяващо и ми каза, че иска, но не знае какво е. Needless to say I had a laugh xD (Бележка: Ако не знаете какво е това, потърсете в нета; интересно е че е написано грешно почти на всякъде, и се изписва ир-лан-ско, а не ир-ланд-ско)
Много забавна ситуация стана с един от негрите, който се оказа, че говори френски като задължителен език, НО не може да разпознае Айфеловата кула и не знае нищо за Франция. И сега преди да ме обвините в расизъм, моля помислете малко :D Явно, е че идва от бивша френска колония, ама пък толкова Айфеловата кула да не знае… мисля, че това говори лошо за човека без значение кой е и от къде е.
Тъй като всеки две седмици се разместваме тези две започнах да седя до Рейна и до Хумика (двете японки в класа ни) и още първите дни ми направи впечатление, колко различно е тяхното поведение и отношение към мен. Значително по-дружелюбни са и са много общителни, макар че 3-те (заедно със Суруми) като цяло си говорят помежду си. Рейна е от напредналите и тъй като нямах магически Galaxy S4 все още с магически корейски речник ми беше трудно с новия учебник и думите в него… и тя измисляше начин да ми обясни нещата я през японския я през нейния речник я през нета. Имайки предвид колко се бях саднал тогава заради 85-те процента ми беше много драго, че някой си прави труда да направи нещо за мен. Рейна също много се беше натъжила заради резултата си, но не знам колко има. В крайна сметка минахме. Ще видим идния изпит какво ще стане, защото нещата ескалираха много остро и по-рано от колкото очаквах.
Що се отнася до Президента (момчето, което е от нас и е избрания ни отговорник от към студентите) имам ново наблюдение за него. Много по-свестен е от колкото мислех, че е и мисля, че просто е малко по-самотен от колкото си дава хората да виждат. Напоследък всяка вечер идва в нашата стая и седи до към 10 и си говорим 5-мата (4-ма сме в стаята). Сигурно има причина да не е в своята стая, а да е при нас. Вероятно защото Тилек е мюсюлманин, но може и да има и друга причина. Все пак не си говори само с Тилек, а и с мен и с Джейрон и с Клим, руснакът. Стана на въпрос и темата за следобедните часове и му обясних как това ще ме провали рано или късно и той каза, че ще говори с даскалите, но това така и не се случи, както и очаквах. Но ще стигна и до това.
Каква е разликата между учителите тук и у нас? Тук се опитват да ти помогнат и да те научат, не правят нещата да са тежки и неприятни и гледат да си заинтересован. Сега, не съм бил в други университети и това е много генерално обобщение, но предполагам, че като цяло това е положението в Корея. 100 на 100 не е така на всякъде, но пак е нещо. Така да се каже: хора са.
Имахме ТОПИК изпит пак и… йей 64%… което си е взет изпита направо с 1-во ниво, а имахме още 2 учебника да минем. И естествено, другите от компанията ми бяха 70%+… Честно заради тези изпити и резултати много се дразня и много се ядосвам. Просто вече ми е писнало от това да не се справям заради не знаене на думи, което е следствие на тъпите следобедни часове. Не знам, не разбирам. Като обясняват нова граматика, която не сме учили и която ми е нова и не мога да я сравня с каквато и да била, аз я схващам, а Родриго и Майк, които са от (бившата ми) компания не схващат. И само заради едните прости думи имат по-високи резултати. А на всичкото от горе ги освободиха от следобедните часове, защото имат над 93% (Родриго е с 93.5% защото иначе нямаше да е забавно) и като започнаха да коментират как ще се приберат и как ще това и как онова и как няма да седят на часовете ми кипна просто. Вече хептен не мога да уча следобедите. И това си дава резултати.
Който е казал, че с пари не може да се купи щастие много ви лъже. Получихме си стипендията на 3-ти и даже забравих, че съм раздразнен, и си купих малко сладости, в името на разнообразието. През уикенда учих и бях в Сеул с един приятел, кореец. Купих си магическия ми телефон, нови маратонки и се подстригах. Ядохме леден шоколад и се размотавахме, ядохме японски обяд и всичко това (заедно с билетите) за 200 000 уона (или иначе казано малко поед 200$) . Аз бях подготвил 400 000.
В университета стават интересни неща. Има течащи предизборни кампании, защото тука студентите (по двойки: момче и момиче, бая наблягат на равенството и като гледам това е така на всякъде, мисля, че с новото поколение (т.е. сега учещото в университети) в Корея ще настъпят бая промени към едно по-равно общество. И пак казвам, това е малко генерализирано мнение, което изразявам, защото наблюденията ми са само от университета, НО все пак, на дали този университет е единствения с такова отношение) могат да са президент на студентския съвет за година… или нещо такова. Много са забавни кампаниите защото на възлови места има корейци с високоговорители или танцуващи групички или големи банери с лозунги и прочее (и не са си спестили фотошопа, даже за снимката на личната ти карта е позволено да се мине с фотошоп).
Та да, имахме нов ТОПИК изпит днес (10-ти) и вече резултатите от следобедните часове и не знаенето на думи са на лице. От 85% на 75%. Прекалено рано и бързо дойде този спад, макар, че го очаквах. Май вече ще трябва да се тревожа дали ще мина 3тия учебник, а не четвъртия. Мисля много скоро да говоря с учителя, че така няма как да станат нещата и че просто ще е едно истинско мъчение и загуба на месеци време ако продължават така нещата. Пробвах какво ли не вече. Да уча следобеда. Да спя след следобедните часове и да уча след това. Да уча след следобедните часове. Да си почивам следобедните часове и да уча след това. Да си легна в 10 и да стана в 5:30 за да мога към 6 да седна да уча. Всички мои идеи не станаха, като последната беше с най-лош ефект и даже влоши нещата. Наистина вече не знам как мога аз да се адаптирам към това. Прекалено нелепо е, по мое мнение, да се издънвам, заради лоша организация на времето и то НЕ от моя страна. Даже не кисна да играя на компютъра.
Имахме пак ежедневния изпит на думи и имам невероятния един верен отговор. Като за тото 1 от 10… е зле. Вчера имах 8 от 10 а оня ден 4 от 10. Наистина, като цяло от тези изпити разбирам само единични думи и граматиката. Тъпото, е че не ми е трудно. Просто нямам време за нищо. А другия ми проблем в ученето, е че като седна и видя колко съм назад с материала само се ядосвам пак и влизам в един тъп порочен кръг, който мога да напусна само през уикенда, когато нямам часове и мога да уча сам в библиотеката. Както ще направя сега с идния уикенд. Просто като ми е спокойно и като слушам приятна музика изкарвам по 2-3 часа учене преди да ми трябва почивка.
Имаме пак есета да пишем и последното беше за кой искам да видя, с кой искам да се срещна. И писах, че имам приятели корейци и че с тях искам да се срещна, защото не съм имал шанса до сега (трябваше ми телефон, защото тука телефона е значително по-важен от колкото в България). И ми стана тъпо и тъжно като видях какво е написал учителя от долу „Срещай се често с много корейци и корейския ти ще стане по-добър!“ Защо ми стана тъпо? Защото само през уикенда мога да излизам, защото само тогава мога да ходя до Сеул… и само тогава мога да ходя в библиотеката и аджеба да уча. Мое успокоение, е че за един ден там компенсирам за цяла седмица изгубено време, така че се надявам с този метод да наваксвам достатъчно, че да се успокоя толкова, че да мога да се съсредоточавам за поне по един час в следобедните часове и да уча малко от малко, така да се каже, да набера инерция.
5 май
Станах към 12, до към 3-4 си човърках новата играчка от SAMSUNG и после отидох да уча в библиотеката. И така уча си уча си аз, правя си нова тетрадка с корейска граматика, защото чат пат забравям някакви неща, защото не ги използваме много, а и е добре да имам някъде ясно обяснени нещата, вместо да се ровя из учебниците 15 мин за една граматика.
Та уча си, аз 8 листа изписах с обяснения, разясних си за себе си някакви неща, всичко ясно, просто, чисто. Супер! Някъде към 10 си викам, към 10:30 да тръгна, че да врътна един ЛоЛ, да си легна към 12, че да си почина добре и да се наспя за да съм свеж утре за часовете.
Честно, през това цялото време наистина учих добре и имах само две почивки: една за да отида до магазина да си купя вечеря и една някъде към 8, през останалото време четох, писах. И като почнах да пиша, пиша, пиша!
Е, от време на време се ядосвах заради това, че не се справих с 93%+ на изпита, защото реално освободиха всички с над 93%… които са ЦЯЛАТА ми компания… но да. Животът не е справедлив. И после умираме!
Станах към 12, до към 3-4 си човърках новата играчка от SAMSUNG и после отидох да уча в библиотеката. И така уча си уча си аз, правя си нова тетрадка с корейска граматика, защото чат пат забравям някакви неща, защото не ги използваме много, а и е добре да имам някъде ясно обяснени нещата, вместо да се ровя из учебниците 15 мин за една граматика.
Та уча си, аз 8 листа изписах с обяснения, разясних си за себе си някакви неща, всичко ясно, просто, чисто. Супер! Някъде към 10 си викам, към 10:30 да тръгна, че да врътна един ЛоЛ, да си легна към 12, че да си почина добре и да се наспя за да съм свеж утре за часовете.
Честно, през това цялото време наистина учих добре и имах само две почивки: една за да отида до магазина да си купя вечеря и една някъде към 8, през останалото време четох, писах. И като почнах да пиша, пиша, пиша!
Е, от време на време се ядосвах заради това, че не се справих с 93%+ на изпита, защото реално освободиха всички с над 93%… които са ЦЯЛАТА ми компания… но да. Животът не е справедлив. И после умираме!
