3 януари
Сега, 3-ти януари е леко далече и дори със записки ми е трудно да си спомня какво съм имал предвид, но има едно нещо, което искам да споделя от този знаменит ден!
Както се очаква, има звънец за начало и край на часа. ОБАЧЕ, за разлика от нашите звънци, тези са леко напред на пръв поглед, защото бият преди края на часа. Някой би си помислил, че има грешка, но не е така. Не ми трябваше много време да се досетя, че нарочно бият малко по рано, защото звънеца тук не поставя края на часа, а напомня, че краят наближава. Така учителят може да си завърши мисълта преди да започне междучасието.
13 януари
Интересно за химиците. На корейски… химикалите и веществата са на корейски. С ханджа. Т.е. мама си тракало какво е химия на корейски език. Не искам и да знам!
Научих и нещо интересно за някои спешни номера в Корея. 524 2424 е телефонният номер за агенциите за местене на имущество. Интересното е в това как се чете. А иначе казано: о-и-са и-са-и-са (오이사 이사이사). На корейски и-са (по същия начин се пише) означава „местене в друго жилище“.
8282 е номер, на който можеш да се обадиш да те вземе кола (не такси), когато си отишъл някъде с колата си и си пил. Интересното тук е пак в числата. Чете се пар-и (팔이) и играта на думи е с корейската дума 빨리 (ппал-ли), която значи „бързо“.
Сега малко за корейците и за японците! Не помня дали съм го писал, по-скоро не, защото съм запомнил, че все мислех да пиша за това, но така и не се стигна до това. Та корейците и японците… обичат да се разхожда с костюми иииии джапанки или крокс. Или с дънки и джапанки/ крокс. Или къси панталони и джапанки/ крокс. Или анцуг и джапанки/ крокс. Каквото и да е с джапанки/ крокс. Докато е зима са с джапанки/ крокс. Докато е лято са с джапанки/ крокс. Масово! Освен това корейците не обичат да носят чорапи. На вън е -15°, сняг иии те са по къси гащи с джапанки. Честно. Не разбирам и това определено е НАЙ-СТРАННОТО НЕЩО, което съм видял до сега. Не всички са така, но това е НОРМАЛНА гледка. Даже в метрото на ескалаторите има специфични забрани за храни, напитки И крокс.
Сега, 3-ти януари е леко далече и дори със записки ми е трудно да си спомня какво съм имал предвид, но има едно нещо, което искам да споделя от този знаменит ден!
Както се очаква, има звънец за начало и край на часа. ОБАЧЕ, за разлика от нашите звънци, тези са леко напред на пръв поглед, защото бият преди края на часа. Някой би си помислил, че има грешка, но не е така. Не ми трябваше много време да се досетя, че нарочно бият малко по рано, защото звънеца тук не поставя края на часа, а напомня, че краят наближава. Така учителят може да си завърши мисълта преди да започне междучасието.
13 януари
Интересно за химиците. На корейски… химикалите и веществата са на корейски. С ханджа. Т.е. мама си тракало какво е химия на корейски език. Не искам и да знам!
Научих и нещо интересно за някои спешни номера в Корея. 524 2424 е телефонният номер за агенциите за местене на имущество. Интересното е в това как се чете. А иначе казано: о-и-са и-са-и-са (오이사 이사이사). На корейски и-са (по същия начин се пише) означава „местене в друго жилище“.
8282 е номер, на който можеш да се обадиш да те вземе кола (не такси), когато си отишъл някъде с колата си и си пил. Интересното тук е пак в числата. Чете се пар-и (팔이) и играта на думи е с корейската дума 빨리 (ппал-ли), която значи „бързо“.
Сега малко за корейците и за японците! Не помня дали съм го писал, по-скоро не, защото съм запомнил, че все мислех да пиша за това, но така и не се стигна до това. Та корейците и японците… обичат да се разхожда с костюми иииии джапанки или крокс. Или с дънки и джапанки/ крокс. Или къси панталони и джапанки/ крокс. Или анцуг и джапанки/ крокс. Каквото и да е с джапанки/ крокс. Докато е зима са с джапанки/ крокс. Докато е лято са с джапанки/ крокс. Масово! Освен това корейците не обичат да носят чорапи. На вън е -15°, сняг иии те са по къси гащи с джапанки. Честно. Не разбирам и това определено е НАЙ-СТРАННОТО НЕЩО, което съм видял до сега. Не всички са така, но това е НОРМАЛНА гледка. Даже в метрото на ескалаторите има специфични забрани за храни, напитки И крокс.
15 януари
Днес учителят ни разказваше за стратегиите на корейското правителство за решаване на демографския проблем със застаряващото поколение. В Корея всеки двама от трима са на петдесет или повече години. И това е проблем (очевидно). Решенията са разнородни и варират от субсидии за родители за всяко дете, до търсене на външна работна ръка. Един от тези подходи е търсене на чуждестранни студенти за университетите, тъй като това са бая приходи не само под формата на такси, ами и от страна на факта, че тези чуждестранни студенти са консуматори и консумират продуктите, които се продават в Корея. Ако правителството не прави това, което прави след 20 години 60% от ВУЗовете ще се наложи да затворят врати… защото няма кой да учи в тях. За това сега се популяризират корейските езикови курсове. О горките студенти, мислещи си че в Корея ще научат корейски в езиков курс.
Не искам тука да подкопавам желанието на корейците да се развиват и да имат търсене, но за бога, ако искате да учите корейски НЕ ГО ПРАВЕТЕ В КОРЕЯ! Това е феноменална загуба на пари и време от ваша страна. Не познавам чужденец, който да е минал през корейски езиков курс в Корея и да е дори минимално доволен. Мнозинството са на мнение че „няма какво добро да се каже по въпроса“ и това е цитат. Ако искате да научите езика, има интернет. Това е най-доброто решение. Чак след като имате примерно 3то или 4то ниво на ТОПИК може да се пробвате в Корея като 90% от смисъла в това, е че ще сте в средата и ще можете да практикувате.
Та, обратно по темата за демографията. Учителя ни каза, че провинциалните семейства получават правителствена субсидия за всяко дете, до ДЕСЕТО! Като първите 3 имат безплатно средно образование, което означава, че държавата плаща за всички учебни пособия (тетрадки, учебници и прочее). Това с образованието е за всички, между другото, без значение дали са от провинцията или не. Субсидията е, ако не се лъжа, около 200$ на дете месечно, но само за провинцията, където явно е по-трудно да имаш добра работа.
Това, което мен малко ме обърква е от къде изваждат толкова много пари за стипендии, за студенти, които идват само за да научат корейски или за студенти за висше образование, за тези огромни социални помощи за родители, за цялата им социална система, която покрива зверски много неща. Например възрастните се возят безплатно в градския транспорт и метрото, огромни намаления за ученици, студенти и възрастни, използващи която и да е система за транспорт, за здравни услуги и застраховки и какво ли още не. Знам, че и ние имаме такива намаления, ама разликата е, че ние сме 7 милиона, а корейците са 50 и Южна Корея е една идея по-голяма по площ, която е почти необработваема и няма почти никакви полезни изкопаеми, докато ние имаме едни от най-богатите залежи за редки руди, едно от 3-те места на света с най-плодородна почва и какво ли не. Ясно ми е и че повечето от вас сигурно не знаят горните 2 факта за България и ми е ясно и защо е така. Освен това ние имаме големи уранови находища, злато, мед, редки минерали, нефт, въглища (не става дума за нискокачествените), кварцов пясък и наистина още много руди и минерали… които се изнасят без приход за нас, че даже плащаме неустойките на чуждестранните фирми, превоза и какво ли още не. Това е една особена, тема, която може да се обсъжда доста и по-голяма част от българите няма да са чували и за 5% от нещата. Мисълта ми е че Корея харчи безбожно много пари за какво ли не и ПАК имат една камара, които им остават.
Малко по-късно ще разкажа малко за Сеул и просто няма как да убегне факта, че дори и бедните семейства живеят в пъти по-добре от средно статистичното българско семейство. Ако родителите не могат да издържат достатъчно държавата помага. Това не значи, че няма просяци, бездомни хора и още много такива проблеми. Не е рядка гледка да се види просяк на улиците в Сеул, а в другите градове съвсем. Освен това, до колкото аз мога да преценя няма такова нещо като „срамна работа“, т.е. длъжностна позиция, която да те е срам да споделиш, че заемаш. Не знам до колко наистина им е приятно и до колко наистина е така за корейците, но отношението им към клиентите не изглежда фалшиво-топло, а реално си личи, че им пука. Някак не мога да видя онази светлина в очите им, която можете да видите в ресторантите за бързо хранене в България, която е на отчаяние, умора или провесен нос. Така да се каже, най-ниското, което съм виждал е просто зает човек, който бърза да обслужи клиентите достатъчно бързо. По някога, когато ходя в и-март и няма хора, касиерките ме заговарят и ме питат някакви основни неща. (Бележка 2015та: Не е при всички така, на някои им личи, че чак с неонов надпис, колко им е скучно да са на касата и колко са измъчени).
Днес учителят ни разказваше за стратегиите на корейското правителство за решаване на демографския проблем със застаряващото поколение. В Корея всеки двама от трима са на петдесет или повече години. И това е проблем (очевидно). Решенията са разнородни и варират от субсидии за родители за всяко дете, до търсене на външна работна ръка. Един от тези подходи е търсене на чуждестранни студенти за университетите, тъй като това са бая приходи не само под формата на такси, ами и от страна на факта, че тези чуждестранни студенти са консуматори и консумират продуктите, които се продават в Корея. Ако правителството не прави това, което прави след 20 години 60% от ВУЗовете ще се наложи да затворят врати… защото няма кой да учи в тях. За това сега се популяризират корейските езикови курсове. О горките студенти, мислещи си че в Корея ще научат корейски в езиков курс.
Не искам тука да подкопавам желанието на корейците да се развиват и да имат търсене, но за бога, ако искате да учите корейски НЕ ГО ПРАВЕТЕ В КОРЕЯ! Това е феноменална загуба на пари и време от ваша страна. Не познавам чужденец, който да е минал през корейски езиков курс в Корея и да е дори минимално доволен. Мнозинството са на мнение че „няма какво добро да се каже по въпроса“ и това е цитат. Ако искате да научите езика, има интернет. Това е най-доброто решение. Чак след като имате примерно 3то или 4то ниво на ТОПИК може да се пробвате в Корея като 90% от смисъла в това, е че ще сте в средата и ще можете да практикувате.
Та, обратно по темата за демографията. Учителя ни каза, че провинциалните семейства получават правителствена субсидия за всяко дете, до ДЕСЕТО! Като първите 3 имат безплатно средно образование, което означава, че държавата плаща за всички учебни пособия (тетрадки, учебници и прочее). Това с образованието е за всички, между другото, без значение дали са от провинцията или не. Субсидията е, ако не се лъжа, около 200$ на дете месечно, но само за провинцията, където явно е по-трудно да имаш добра работа.
Това, което мен малко ме обърква е от къде изваждат толкова много пари за стипендии, за студенти, които идват само за да научат корейски или за студенти за висше образование, за тези огромни социални помощи за родители, за цялата им социална система, която покрива зверски много неща. Например възрастните се возят безплатно в градския транспорт и метрото, огромни намаления за ученици, студенти и възрастни, използващи която и да е система за транспорт, за здравни услуги и застраховки и какво ли още не. Знам, че и ние имаме такива намаления, ама разликата е, че ние сме 7 милиона, а корейците са 50 и Южна Корея е една идея по-голяма по площ, която е почти необработваема и няма почти никакви полезни изкопаеми, докато ние имаме едни от най-богатите залежи за редки руди, едно от 3-те места на света с най-плодородна почва и какво ли не. Ясно ми е и че повечето от вас сигурно не знаят горните 2 факта за България и ми е ясно и защо е така. Освен това ние имаме големи уранови находища, злато, мед, редки минерали, нефт, въглища (не става дума за нискокачествените), кварцов пясък и наистина още много руди и минерали… които се изнасят без приход за нас, че даже плащаме неустойките на чуждестранните фирми, превоза и какво ли още не. Това е една особена, тема, която може да се обсъжда доста и по-голяма част от българите няма да са чували и за 5% от нещата. Мисълта ми е че Корея харчи безбожно много пари за какво ли не и ПАК имат една камара, които им остават.
Малко по-късно ще разкажа малко за Сеул и просто няма как да убегне факта, че дори и бедните семейства живеят в пъти по-добре от средно статистичното българско семейство. Ако родителите не могат да издържат достатъчно държавата помага. Това не значи, че няма просяци, бездомни хора и още много такива проблеми. Не е рядка гледка да се види просяк на улиците в Сеул, а в другите градове съвсем. Освен това, до колкото аз мога да преценя няма такова нещо като „срамна работа“, т.е. длъжностна позиция, която да те е срам да споделиш, че заемаш. Не знам до колко наистина им е приятно и до колко наистина е така за корейците, но отношението им към клиентите не изглежда фалшиво-топло, а реално си личи, че им пука. Някак не мога да видя онази светлина в очите им, която можете да видите в ресторантите за бързо хранене в България, която е на отчаяние, умора или провесен нос. Така да се каже, най-ниското, което съм виждал е просто зает човек, който бърза да обслужи клиентите достатъчно бързо. По някога, когато ходя в и-март и няма хора, касиерките ме заговарят и ме питат някакви основни неща. (Бележка 2015та: Не е при всички така, на някои им личи, че чак с неонов надпис, колко им е скучно да са на касата и колко са измъчени).
1 февруари
Оня ден като бях в е-mart [и-март] си купих консерви… с праскови и кайсии. Чудех се какво са и реших да си взема 3-4 за да видя какво е това и дали е яко. Какво се оказа, че е?
КОМПОТ!
Супер якото, много се изкефих. Пак трябва да си купя. Много добри са. С по 3-4 плода, нарязани на едро, вътре.
На път към бюфета гледах корейска телевизия и ми направи впечатление колко много рекламират шампионите си и изобщо представителите си. Просто ВСИЧКИ реклами на ВСИЧКО, което е голямо в Корея е някак обвързано с олимпиадата. И то много. Чак в края на рекламата разбираш реално коя марка се рекламира изобщо, а не КАКВО се рекламира.
21 февруари
Брех, бая време от 1ви, а? Тук ще си говорим за Сеул и Чунг-Анг (университета, в който ще следвам) в Сеул.
На път към Сеул гледах телевизия и слушах музика и ми направи впечатление, че играят покер… обаче после видях, че това не е покер като покер, а някаква игра с математика. Не разбрах точно какви са правилата, но по мои догадки идеята е следната: има два противника и един, който реди карти. Картите са с червени, сини и зелени гърбове. Червените са символи (+, -, *, / както и скоби), сините са числа (от 1 до 9 нарисувани като на обикновени карти). Зелените не разбрах какви са точно.
Та, идеята е, че редящия слага карта и я обръща (ако започва със символ я маха и взима нова) и двата противника трябва да познаят какъв ще е резултатът. Друго нещо, което не можах да разгадая беше дали се опитват да предвидят и следващата карта, която ще се падне. Самите сметки не бяха някакви сложни, но идеята е на ум да ги направиш точно и преди противника.
Сега за кампусът на университета в Сеул. Голям е. Отнема 15 мин да стигнеш от входа до средата само. И е доста хубав. Определено по-впечатляващ от Сънмун. Кампусът е лъскав, има много нови сгради (ала стъклени небостъргачи) както и сгради във Викториански стил… Интересна комбинация.
Бях там с една колежка от Сънмун, която ще следва кино в същия университет, но тя ще е реално в Сеул, докато аз ще съм в провинцията. (Бележка 2015та: Тогава си мислех, че няма да е голяма загуба, че няма да съм в Сеул. Мнението ми се промени… относително бавно, но това стана чак лятото 2014та, което прекара в Сеул.) Та с тази колежка бяхме на ориентировка за чуждестранни студенти… на корейски. И двамата гледахме много ама МНОГО мъдро (наистина, не съм саркастичен тук) и имахме само леко мътна представа какво ни казваха. Важното беше, че разбрахме, че трябва да вземем ТОПИК 5 преди да завършим, което е… ех, аз исках да го взема така или иначе, но все пак… Та обясняваха ни някакви неща, раздадоха ни наръчници, които са полезни и така. Интересното беше, че всички чужденци бяха… китайци. Нямаше японци или други западняци и аз и Марсия (колежката) бяхме единствените западняци там. Или по-точно единствените не-китайци.
Учителите говориха на по-опростен корейски, което не значи като за начинаещи и разбирах много добре за какво става дума. Тя обясни, че дори и корейците не знаят думите за специалностите и за предметите и за другите неща от този род (защото ханджа, явно).
На път обратно минахме покрай един автомат, продаващ доста интересни неща… а именно превръзки, кърпички (мокри и сухи), тампони, презервативи, лубриканти, цигари, лейкопласт… А до него имаше дамска тоалетна, мъжка тоалетна, дамска тоалетна за инвалиди, мъжка тоалетна за инвалиди и детска тоалетна.
Дам… Корея. It has awesome stuff and odd stuff.
Оня ден като бях в е-mart [и-март] си купих консерви… с праскови и кайсии. Чудех се какво са и реших да си взема 3-4 за да видя какво е това и дали е яко. Какво се оказа, че е?
КОМПОТ!
Супер якото, много се изкефих. Пак трябва да си купя. Много добри са. С по 3-4 плода, нарязани на едро, вътре.
На път към бюфета гледах корейска телевизия и ми направи впечатление колко много рекламират шампионите си и изобщо представителите си. Просто ВСИЧКИ реклами на ВСИЧКО, което е голямо в Корея е някак обвързано с олимпиадата. И то много. Чак в края на рекламата разбираш реално коя марка се рекламира изобщо, а не КАКВО се рекламира.
21 февруари
Брех, бая време от 1ви, а? Тук ще си говорим за Сеул и Чунг-Анг (университета, в който ще следвам) в Сеул.
На път към Сеул гледах телевизия и слушах музика и ми направи впечатление, че играят покер… обаче после видях, че това не е покер като покер, а някаква игра с математика. Не разбрах точно какви са правилата, но по мои догадки идеята е следната: има два противника и един, който реди карти. Картите са с червени, сини и зелени гърбове. Червените са символи (+, -, *, / както и скоби), сините са числа (от 1 до 9 нарисувани като на обикновени карти). Зелените не разбрах какви са точно.
Та, идеята е, че редящия слага карта и я обръща (ако започва със символ я маха и взима нова) и двата противника трябва да познаят какъв ще е резултатът. Друго нещо, което не можах да разгадая беше дали се опитват да предвидят и следващата карта, която ще се падне. Самите сметки не бяха някакви сложни, но идеята е на ум да ги направиш точно и преди противника.
Сега за кампусът на университета в Сеул. Голям е. Отнема 15 мин да стигнеш от входа до средата само. И е доста хубав. Определено по-впечатляващ от Сънмун. Кампусът е лъскав, има много нови сгради (ала стъклени небостъргачи) както и сгради във Викториански стил… Интересна комбинация.
Бях там с една колежка от Сънмун, която ще следва кино в същия университет, но тя ще е реално в Сеул, докато аз ще съм в провинцията. (Бележка 2015та: Тогава си мислех, че няма да е голяма загуба, че няма да съм в Сеул. Мнението ми се промени… относително бавно, но това стана чак лятото 2014та, което прекара в Сеул.) Та с тази колежка бяхме на ориентировка за чуждестранни студенти… на корейски. И двамата гледахме много ама МНОГО мъдро (наистина, не съм саркастичен тук) и имахме само леко мътна представа какво ни казваха. Важното беше, че разбрахме, че трябва да вземем ТОПИК 5 преди да завършим, което е… ех, аз исках да го взема така или иначе, но все пак… Та обясняваха ни някакви неща, раздадоха ни наръчници, които са полезни и така. Интересното беше, че всички чужденци бяха… китайци. Нямаше японци или други западняци и аз и Марсия (колежката) бяхме единствените западняци там. Или по-точно единствените не-китайци.
Учителите говориха на по-опростен корейски, което не значи като за начинаещи и разбирах много добре за какво става дума. Тя обясни, че дори и корейците не знаят думите за специалностите и за предметите и за другите неща от този род (защото ханджа, явно).
На път обратно минахме покрай един автомат, продаващ доста интересни неща… а именно превръзки, кърпички (мокри и сухи), тампони, презервативи, лубриканти, цигари, лейкопласт… А до него имаше дамска тоалетна, мъжка тоалетна, дамска тоалетна за инвалиди, мъжка тоалетна за инвалиди и детска тоалетна.
Дам… Корея. It has awesome stuff and odd stuff.
24 февруари
Сега малко за Сеул и за метрото.
Мисля, че преди съм споменавал, но Сеул има много линии на метрото. Една от най-новите е Линия 9 (която е последната с номер, но има още 8, които са без номер, а с име) и тя е най-модерната и най-дълбоката (Бележка 2015та: Имало една по-нова, която е от Гангнам и не е достроена все още, макар че е в експлоатация). Слиза се сигурно 20 етажа под земята за да стигнеш до платформата. Интересното на тази линия е че има „експресен влак“ (急行), който спира само на някои от спирките по маршрута. Тези спирки са с по 2 перона, всеки е еднопосочен и за да смениш посоката трябва да се качиш на горе, да минеш над влаковете и пак да слезеш. Като на Васил Левски спирката, само дето имаш по две линии във всяка посока. Експресните влакове (или гъп-хенг влаковете) са в пъти по-бързи и са много удобни ако бързаш. Единствената уловка, е че тази линия, линия 9, се заплаща допълнително, въпреки, че е в мрежата на метрото.
Аз не знам дали съм обяснявал някога (може и да съм, не помня вече какво съм писал) как се използва градския транспорт в Корея. Не само в Сеул, а в цялата Коря. Има едни електронни карти, като нашите, но те се зареждат с пари и можеш да си ги вземеш от който и да е денонощен магазин или от самото метро. Зареждат се ръчно с автомати, не са със снимки като в София и като се качваш на автобус се чекираш (качва се само от предната врата и се слиза от задната (средната, има само 2 врати) и като слизаш пак трябва. Не мога да разбера точно кога и колко те таксува, но като цяло не е много скъпо. Таксува на брой спирки, и за метрото и за автобусите, така че може реално ако се качите на метрото от спирка А, стигнете до Б, която е на 20 спирки, да направите нещо там, примерно да се видите с някой за да му дадете нещо без да излизате от станцията и после да се върнете до А и това ще е около 100 уона само, защото дефактно, вие не сте изминали никакво разстояние спрямо точката на чекиране в и извън метрото. Иначе едно такова пътуване е около 1500 уона (1000 уона са 1$).
Линия 1 също има такива експресни влакове, но там е по-различно. Линия 1 е (предполагам) първата направена и е и най-дългата. Стига от северната граница до средата на страната и има разклонения в Сеул и има две експресни линии в себе си и двата стигат до Чонан
Също така колкото по-ново е едно метро, толкова повече информация има за него от типа на скорост, път до дестинацията, къде се намира точно, светлини до вратите, които показват от коя страна на влака може да се слезе и какво ли още не. Също така често има информация за това какво е опасно и какво не трябва да се прави. Не че съм се возил много в метрото, но често има корейци, които са много неориентирани и гледат в недоумение, защо влака е спрял, а вратата не се отваря. Идеята ми тук е че станциите са на произволен принцип ту от едната страна на влака, ту от другата. Т.е. доста често хората се объркват от коя страна ще слизат.
По-интересното, е че до колкото аз мога да разбера различните линии се управляват от различни компании… 1-ва и една от червените линии знам, че се управляват от Korail (корейското БДЖ). А що се отнася до Korail интересно е да отбележа, че на места логото е от виеща се змия или змия захапала опашката си. На места. Виждал съм 3 различни лога.
На тази червена линия, за която говорех преди малко има нещо интересно (Бележка 2015та: Това е въпросната линия от Гангнам). Тя е една от линиите в строеж (има 2 в строеж и 2 които ще се пускат тепърва) и в тунела има шарени светлини вместо обикновени лампи. Също така по стената са наредени електронни табла (не по цялата дължина на тунела естествено), които показват статични изображения, но докато се движи влака (с 90 км/ч) създава илюзията за движение на образа. Стъписах се като го видях оригинално и се замислих дали изхарчената енергия за тази реклама си заслужава. Определено е нещо, което се запомня, но аз бях толкова погълнат от осмислянето на това как е направено и дали си заслужава, че запомних, че беше свързано само със зимните спортове.
Мисля, че преди съм споменавал, но Сеул има много линии на метрото. Една от най-новите е Линия 9 (която е последната с номер, но има още 8, които са без номер, а с име) и тя е най-модерната и най-дълбоката (Бележка 2015та: Имало една по-нова, която е от Гангнам и не е достроена все още, макар че е в експлоатация). Слиза се сигурно 20 етажа под земята за да стигнеш до платформата. Интересното на тази линия е че има „експресен влак“ (急行), който спира само на някои от спирките по маршрута. Тези спирки са с по 2 перона, всеки е еднопосочен и за да смениш посоката трябва да се качиш на горе, да минеш над влаковете и пак да слезеш. Като на Васил Левски спирката, само дето имаш по две линии във всяка посока. Експресните влакове (или гъп-хенг влаковете) са в пъти по-бързи и са много удобни ако бързаш. Единствената уловка, е че тази линия, линия 9, се заплаща допълнително, въпреки, че е в мрежата на метрото.
Аз не знам дали съм обяснявал някога (може и да съм, не помня вече какво съм писал) как се използва градския транспорт в Корея. Не само в Сеул, а в цялата Коря. Има едни електронни карти, като нашите, но те се зареждат с пари и можеш да си ги вземеш от който и да е денонощен магазин или от самото метро. Зареждат се ръчно с автомати, не са със снимки като в София и като се качваш на автобус се чекираш (качва се само от предната врата и се слиза от задната (средната, има само 2 врати) и като слизаш пак трябва. Не мога да разбера точно кога и колко те таксува, но като цяло не е много скъпо. Таксува на брой спирки, и за метрото и за автобусите, така че може реално ако се качите на метрото от спирка А, стигнете до Б, която е на 20 спирки, да направите нещо там, примерно да се видите с някой за да му дадете нещо без да излизате от станцията и после да се върнете до А и това ще е около 100 уона само, защото дефактно, вие не сте изминали никакво разстояние спрямо точката на чекиране в и извън метрото. Иначе едно такова пътуване е около 1500 уона (1000 уона са 1$).
Линия 1 също има такива експресни влакове, но там е по-различно. Линия 1 е (предполагам) първата направена и е и най-дългата. Стига от северната граница до средата на страната и има разклонения в Сеул и има две експресни линии в себе си и двата стигат до Чонан
Също така колкото по-ново е едно метро, толкова повече информация има за него от типа на скорост, път до дестинацията, къде се намира точно, светлини до вратите, които показват от коя страна на влака може да се слезе и какво ли още не. Също така често има информация за това какво е опасно и какво не трябва да се прави. Не че съм се возил много в метрото, но често има корейци, които са много неориентирани и гледат в недоумение, защо влака е спрял, а вратата не се отваря. Идеята ми тук е че станциите са на произволен принцип ту от едната страна на влака, ту от другата. Т.е. доста често хората се объркват от коя страна ще слизат.
По-интересното, е че до колкото аз мога да разбера различните линии се управляват от различни компании… 1-ва и една от червените линии знам, че се управляват от Korail (корейското БДЖ). А що се отнася до Korail интересно е да отбележа, че на места логото е от виеща се змия или змия захапала опашката си. На места. Виждал съм 3 различни лога.
На тази червена линия, за която говорех преди малко има нещо интересно (Бележка 2015та: Това е въпросната линия от Гангнам). Тя е една от линиите в строеж (има 2 в строеж и 2 които ще се пускат тепърва) и в тунела има шарени светлини вместо обикновени лампи. Също така по стената са наредени електронни табла (не по цялата дължина на тунела естествено), които показват статични изображения, но докато се движи влака (с 90 км/ч) създава илюзията за движение на образа. Стъписах се като го видях оригинално и се замислих дали изхарчената енергия за тази реклама си заслужава. Определено е нещо, което се запомня, но аз бях толкова погълнат от осмислянето на това как е направено и дали си заслужава, че запомних, че беше свързано само със зимните спортове.
26 февруари
Денят за ходене до имиграцията за да си сменя визата. Това беше вълнение целодневно. Буквално. Няма да изпадам в детайли, но се справих и ще ми донесат новата лична карта по пощата, защото… градския транспорт в Корея (автобусите) са особено… нещо. За това малко по-нататък.
Сега за новия кампус и преместването.
Преместването беше в общи линии голямо постижение. Трябва да получа награда. Честно. Два пъти напред-назад с автобус и метро и автобус от единия кампус до другия с яко натоварени куфари и чанти, пък и беше топло и се сварих.
Общежитията са яки като цяло, не са ново построени, но са добре поддържани и изглеждат доста добре. Сградите са… 5, но са с по 3 крила, а сградата, в която съм аз (до юни месец) е с 2 крила на 5 етажа и едното крило е удължено. Във временната стая имах съквартирант, който обаче го нямаше повечето време. Не разбрах защо. Той също е новоприет в Спортните дисциплини и се казва Су-хьон. Много готин тип в общи линии, беше много изненадан като видя, че чужденец му е съквартирант и си говорехме известно време. (Бележка 2015та: С него в общи линии доста често се срещахме 1вия семестър за да ядем заедно или нещо такова. Както ще видите в разказите за 1вия семестър, той е един от новите герои в историята :D За съжаление, втория семестър се видяхме 2-3 пъти на кръст общо взето. А за разговора ни като се срещнахме, той положи бая усилия за да ми разбере оплетените и неясни изречения. Както установих по-нататък такива корейци са МНОГО ама МНОГО малко. Повечето просто се отказват супер бързо, т.е. за 1-2 мин, а тези и много от тези реално ги е страх от чужденците поради изключително абстрактни и неясни причини.)
Сухьон ми помогна да се преместя от временната ни стая в тази за цялата година. Моя багаж не беше малко, както горе се посочи. НО аз съм един от хората с най-малко багаж, спрямо другите КГСП. Аз имам само 1 кашон (трябваше да са 2 но пощата реши, че няма да работи в работен ден и да, за това на два пъти преместих всичко), а другите КГСП колеги имаха между 6 и 10 кашона пратени по пощата. Не знам какво и как са събрали толкова много, но да.
Интересни неща от бита… има и не малко. Боклукът на пример. Тука се хвърля разделно. Т.е. като си напълниш кошчето с боклук отиваш и едно по едно изхвърляш нещата в кофите (разни, хартия, пластмаса, консерви). Това придава изцяло нов смисъл на изразът „иди да фърлиш боклука“. Мисля на съквартирантите ми да им предложа да използваме 3-те кошчета, които имаме в стаята за различни боклуци, че просто да изсипваме после в голямата кофа без да трябва да си играем едно по едно да вадим нещата (Бележка 2015та: Така и не го предложих, защото нямах достатъчно самоуверен да изградя толкова сложни изречения, или по-точно да изразя толкова сложна мисъл. Имайте предвид, че това че си бях взел ТОПИК 3 не значи, че знаех корейки. И сега, след толкова много време, още ми е бая развален ама поне вече мога да водя относително сносни разговори и да разбирам почти всичко.)
1 март
Сухьон беше единствения на който успях да дам мартеница и му обясних каква е идеята и двете основни легенди за мартеницата… успешно. На корейски. (Бележка пак: Както казах, това си е ГОЛЯМО постижение за нивото ми :D) Той много се впечатли. Като цяло ми направи впечатление, че на корейците им е интересно да научават неща от извън Корея и много се вълнуват от някакви дребни неща.
На вълна корейски (думи и култура):
설 명 (說明]) [соль-мьонг] – Обяснение, разяснение, просветление. Интересното в тази дума, е че втория йероглиф означава „светъл“, а първия означава „говоря“ (има и други значения, но това е значението в този случай) така че „обяснявам“ на корейски означава буквално „говоря просветително“. Това което намирам за интересно, е че реално много подходящ превод на думата в глагола форма (설명하다) е „да му просветна на някой“ или „да разясня на някой“ (връзката е „става ясно“ = „става светло“)
Денят за ходене до имиграцията за да си сменя визата. Това беше вълнение целодневно. Буквално. Няма да изпадам в детайли, но се справих и ще ми донесат новата лична карта по пощата, защото… градския транспорт в Корея (автобусите) са особено… нещо. За това малко по-нататък.
Сега за новия кампус и преместването.
Преместването беше в общи линии голямо постижение. Трябва да получа награда. Честно. Два пъти напред-назад с автобус и метро и автобус от единия кампус до другия с яко натоварени куфари и чанти, пък и беше топло и се сварих.
Общежитията са яки като цяло, не са ново построени, но са добре поддържани и изглеждат доста добре. Сградите са… 5, но са с по 3 крила, а сградата, в която съм аз (до юни месец) е с 2 крила на 5 етажа и едното крило е удължено. Във временната стая имах съквартирант, който обаче го нямаше повечето време. Не разбрах защо. Той също е новоприет в Спортните дисциплини и се казва Су-хьон. Много готин тип в общи линии, беше много изненадан като видя, че чужденец му е съквартирант и си говорехме известно време. (Бележка 2015та: С него в общи линии доста често се срещахме 1вия семестър за да ядем заедно или нещо такова. Както ще видите в разказите за 1вия семестър, той е един от новите герои в историята :D За съжаление, втория семестър се видяхме 2-3 пъти на кръст общо взето. А за разговора ни като се срещнахме, той положи бая усилия за да ми разбере оплетените и неясни изречения. Както установих по-нататък такива корейци са МНОГО ама МНОГО малко. Повечето просто се отказват супер бързо, т.е. за 1-2 мин, а тези и много от тези реално ги е страх от чужденците поради изключително абстрактни и неясни причини.)
Сухьон ми помогна да се преместя от временната ни стая в тази за цялата година. Моя багаж не беше малко, както горе се посочи. НО аз съм един от хората с най-малко багаж, спрямо другите КГСП. Аз имам само 1 кашон (трябваше да са 2 но пощата реши, че няма да работи в работен ден и да, за това на два пъти преместих всичко), а другите КГСП колеги имаха между 6 и 10 кашона пратени по пощата. Не знам какво и как са събрали толкова много, но да.
Интересни неща от бита… има и не малко. Боклукът на пример. Тука се хвърля разделно. Т.е. като си напълниш кошчето с боклук отиваш и едно по едно изхвърляш нещата в кофите (разни, хартия, пластмаса, консерви). Това придава изцяло нов смисъл на изразът „иди да фърлиш боклука“. Мисля на съквартирантите ми да им предложа да използваме 3-те кошчета, които имаме в стаята за различни боклуци, че просто да изсипваме после в голямата кофа без да трябва да си играем едно по едно да вадим нещата (Бележка 2015та: Така и не го предложих, защото нямах достатъчно самоуверен да изградя толкова сложни изречения, или по-точно да изразя толкова сложна мисъл. Имайте предвид, че това че си бях взел ТОПИК 3 не значи, че знаех корейки. И сега, след толкова много време, още ми е бая развален ама поне вече мога да водя относително сносни разговори и да разбирам почти всичко.)
1 март
Сухьон беше единствения на който успях да дам мартеница и му обясних каква е идеята и двете основни легенди за мартеницата… успешно. На корейски. (Бележка пак: Както казах, това си е ГОЛЯМО постижение за нивото ми :D) Той много се впечатли. Като цяло ми направи впечатление, че на корейците им е интересно да научават неща от извън Корея и много се вълнуват от някакви дребни неща.
На вълна корейски (думи и култура):
설 명 (說明]) [соль-мьонг] – Обяснение, разяснение, просветление. Интересното в тази дума, е че втория йероглиф означава „светъл“, а първия означава „говоря“ (има и други значения, но това е значението в този случай) така че „обяснявам“ на корейски означава буквално „говоря просветително“. Това което намирам за интересно, е че реално много подходящ превод на думата в глагола форма (설명하다) е „да му просветна на някой“ или „да разясня на някой“ (връзката е „става ясно“ = „става светло“)
За чуждиците в корейския.
Ще дам разни примери, на които съм попадал.
걸 [голь] Идва от “girl” но нямам никаква идея защо са решили, че трябва да е „гол“ като може да се напише „гъл“ (което е по-близко) или „гъ-ръл“, което е още по-близко. Това „гол“ според мен идва от разговорен американски английски. Друга причина, е че като цяло заменят “R” със 어, което е „оа“ като смесен звук. Нещо средно между „а“ и „о“. (Бележка 2015та: Тука си личи колко нищо не съм разбирал. Това 걸 е граматическо съкращение на 것을, което е 것 (означава „нещо“) и частица показваща обекта, т.е. че се извършва действието върху това „нещо“).
코피 [кхо-пхи] Кафе. Нямат „ф“ и го заменят с „пх“.
콜라 [кхол-ла] Кола (за поене, не автомобил).
버스 [бо-съ] Bus. Отново може да е малко по-близко, но е по-трудно да се каже „бъсъ“ предполагам.
핸드폰 [хен-дъ-пхон] Мобилен телефон, hand phone
헤드폰 [хе-дъ-пхон] Headphones. А не “earphones”.
게임 [ге-им] Игра очевидно.
Ще дам разни примери, на които съм попадал.
걸 [голь] Идва от “girl” но нямам никаква идея защо са решили, че трябва да е „гол“ като може да се напише „гъл“ (което е по-близко) или „гъ-ръл“, което е още по-близко. Това „гол“ според мен идва от разговорен американски английски. Друга причина, е че като цяло заменят “R” със 어, което е „оа“ като смесен звук. Нещо средно между „а“ и „о“. (Бележка 2015та: Тука си личи колко нищо не съм разбирал. Това 걸 е граматическо съкращение на 것을, което е 것 (означава „нещо“) и частица показваща обекта, т.е. че се извършва действието върху това „нещо“).
코피 [кхо-пхи] Кафе. Нямат „ф“ и го заменят с „пх“.
콜라 [кхол-ла] Кола (за поене, не автомобил).
버스 [бо-съ] Bus. Отново може да е малко по-близко, но е по-трудно да се каже „бъсъ“ предполагам.
핸드폰 [хен-дъ-пхон] Мобилен телефон, hand phone
헤드폰 [хе-дъ-пхон] Headphones. А не “earphones”.
게임 [ге-им] Игра очевидно.
За етикета в Корея
Мисля… че има нещо за корейския етикет (и азиатския като цяло), което не е доразбрано тука. Колкото повече време минава толкова повече виждам, че уважителните елементи в езика не са така както ние ги разбираме (т.е. като говориш на висок стил не се превежда буквално с „Вие“ и пълни форми на речта и не е в стил „О, бихте ли искали аз да направя за Вас това и онова, ако не Ви пречи?“ а е просто окончание в края на изречението, което показва, че разбираш и отчиташ факта, че насрещно стоящия е по-опитен/зрял от теб. Ако говориш в най-висок стил тогава наистина нещата стават както по-горе написах. Даже някои думи се подменят с други, носещи същото значение, но са само уважителните форми на същите.
Тепърва има да си разясня реално как стоят нещата, но според мен не са така както ние на Запад ги разбираме.
Сухьон това ми се и оплакваше, че има много 선배 [сон-бе] (старши) и той постоянно трябва да ги поздравява и да се държи вежливо и това го плаши. Причината, е че ако не се държи вежливо и не използва нужните форми може да му се разсърдят. (Бележка: А повярвайте ми, от личен опит, не искате старшия Ви в Корея да Ви се разсърди). Почти всеки път като излизаме да ядем попадаме на неговите старши и той ги поздравява, но за щастие, те не се държат надменно, а постоянно му казват да не се тревожи, да седне да яде спокойно и неща от този род. Както казах, нещо ми убягва според мен и нещата не са толкова сложни и студени, но с времето ще доразбера.
Мисля… че има нещо за корейския етикет (и азиатския като цяло), което не е доразбрано тука. Колкото повече време минава толкова повече виждам, че уважителните елементи в езика не са така както ние ги разбираме (т.е. като говориш на висок стил не се превежда буквално с „Вие“ и пълни форми на речта и не е в стил „О, бихте ли искали аз да направя за Вас това и онова, ако не Ви пречи?“ а е просто окончание в края на изречението, което показва, че разбираш и отчиташ факта, че насрещно стоящия е по-опитен/зрял от теб. Ако говориш в най-висок стил тогава наистина нещата стават както по-горе написах. Даже някои думи се подменят с други, носещи същото значение, но са само уважителните форми на същите.
Тепърва има да си разясня реално как стоят нещата, но според мен не са така както ние на Запад ги разбираме.
Сухьон това ми се и оплакваше, че има много 선배 [сон-бе] (старши) и той постоянно трябва да ги поздравява и да се държи вежливо и това го плаши. Причината, е че ако не се държи вежливо и не използва нужните форми може да му се разсърдят. (Бележка: А повярвайте ми, от личен опит, не искате старшия Ви в Корея да Ви се разсърди). Почти всеки път като излизаме да ядем попадаме на неговите старши и той ги поздравява, но за щастие, те не се държат надменно, а постоянно му казват да не се тревожи, да седне да яде спокойно и неща от този род. Както казах, нещо ми убягва според мен и нещата не са толкова сложни и студени, но с времето ще доразбера.
