Преди да започнем, бих искал да вметна една бележка (от автора). Наскоро погледнах пак старите публикувани хроники и ъм… еми не мисля, че стилът ми е особено добър. С това искам да кажа, че ще се опитам да съм малко по-ясен и по-описателен с нещата, които казвам.
5 март 2014
На 4-ти си получих част от програмата и вече имах някакви лекции, на които да ходя от 5ти. Програмата не си я правя аз този семестър, но идеята на учебния курс тука е, че всеки студент сам си прави програмата и трябва да събере поне 132 кредита до завършването си… за да завърши. Условието, е че трябва да се покрият задължителните предмети по специалност. Освен това, тъй като съм чужденец трябва да мина и ТОПИК 5 за да завърша, което е изискване на университета. Но имайки предвид, че сега почти всичко около мен е на корейски, дори и в ежедневието, не мисля, че това ще е проблем. Обратно за лекциите и записването, по този начин можеш да учиш специализирано това, което искаш, или това което ти трябва. Както се сещате, всичко е на корейски с думи, които никога не съм срещал през живота си и нещата са много забавни когато аз трябва сам да се си направя програмата. За това един от учителите (искам пак да вметна, че „учител“ на корейски носи значението на „човек, който ти показва пътя към нещо“) от международния отдел ми направи програмата (в последствие цялата). Той не знае английски между другото. МНОГО забавно е как се разбираме…
Това е един от парадоксите тук в Корея. В международния отдел няма хора, които реално да знаят английски. Както научих в последствие, има чужденци, американци, но те не отговарят за международните студенти, които са англоговорящи. Логиката е толкова кристална, че не се вижда даже.
Та. Имам Английски 1, но не е баш от нулата (т.е. азбуката). Отне ми малко време да намеря къде е стаята и влязох малко преди началото на часа. Реално английски имам два пъти седмично и това беше втория за седмицата. Още не знаех разни дребни детайли информация, но като влязох корейците се вгледаха в мен и настана тишина. Аз съответно бързо се наместих на едно място и имаше разно шепнене, което частично разбрах. Предполагам, че за мен е било станало дума. Самата стая е повече като ауличка, защото е само с 5 реда чинове, с една алея по средата. Всеки ред чинове са на едно стъпало по-високо от предния и са съединени. Аз седнах сам, защото не исках да притеснявам никого.
Идва учителката и започва да говори… на английски. Добре говори, супер, ама на бая високо ниво. Предишния ден Сухьон ми се беше оплакал, че в часовете по английски разбира… ама само половината неща. И мога да разбера защо. Учителката не говори бързо, но говори със сложни думи и студентите гледат мъдро само.
Бележка Април 2015та: Колкото и да хвалят корейската образователна система, що се отнася до езици е отвратителна. Това съм го казвал и преди и пак ще го казвам. Просто който е измислил програмата си няма хал хабер как се преподават езици. С това не искам да кажа, че аз съм и минимално компетентен по въпроса, но аз преподавам английски на приятели и за 2-3 месеца минаваме от фонетика до съчинения, които почти нямат неразбираеми изречения. Не са перфектни текстове, далече са от това, но на фона, че аз за 3 месеца постигам, това което корейската езика система не може за 10 години, мисля, че съм по-адекватен от назначените по въпроса. И на корейци съм го казвал това в прав текст и те, нормално, ми се обиждат, но дори и те в крайна сметка се съгласяват, че нищо не могат да научат по тяхната система.
Та идва лекторката (в стаята) и обяснява нали, това онова, поканва ме да се представя (което направих по корейски пример и корейците бяха „Оооооооох Аааааахххх“). Трябваше да се разпределим в групи по 3-4ма и две девойки веднага дотърчаха при мен. Трябваше да намерим 2 общи черти между нас… и първата черта беше… „двойни клепачи“! Втората, че рисуваме (оказа се, че са в индустриален дизайн). За корейците „двойния клепач“ и кръвната група са важни неща, а аз никога не съм знаел каква кръвна група съм. Що се отнася до клепачите, смятат се за много красива черта.
Та върви часа и всяка групичка трябваше да се представи. Зад мен имаше една група с момчета и започва единия (на развален английски, но разбираем) „Ние сме готини, сексапилни и играем LoL, аз съм Платина!“ на което учителката отговаря „А, аз не ги разбирам тези неща, достатъчно“ и всички започваме да се смеем. Тъй като сигурно повечето от вас не играят компютърни игри, това може да не го разберете, за това кратко обяснение. LoL е League of Legends, което е една много популярна игра. Пларината, за която той говореше, е ранк. Много висок ранк. Корейците са известни с това, че са много добри на League of Legends както и на игри като Star Craft, Diablo и други подобни. После същия ми вика, че момичето, което отговаря за моята група даже не е 30то ниво (което е най-високото в играта). Аз като му казах, че съм Бронз усмивката му помръкна, все едно е малко дете, на което му казах, че няма Дядо Коледа, Снежанка и там неща от този род. Развалих му представата, че съм супер якия чужденец. Сега съм само якия чужденец.
5 март 2014
На 4-ти си получих част от програмата и вече имах някакви лекции, на които да ходя от 5ти. Програмата не си я правя аз този семестър, но идеята на учебния курс тука е, че всеки студент сам си прави програмата и трябва да събере поне 132 кредита до завършването си… за да завърши. Условието, е че трябва да се покрият задължителните предмети по специалност. Освен това, тъй като съм чужденец трябва да мина и ТОПИК 5 за да завърша, което е изискване на университета. Но имайки предвид, че сега почти всичко около мен е на корейски, дори и в ежедневието, не мисля, че това ще е проблем. Обратно за лекциите и записването, по този начин можеш да учиш специализирано това, което искаш, или това което ти трябва. Както се сещате, всичко е на корейски с думи, които никога не съм срещал през живота си и нещата са много забавни когато аз трябва сам да се си направя програмата. За това един от учителите (искам пак да вметна, че „учител“ на корейски носи значението на „човек, който ти показва пътя към нещо“) от международния отдел ми направи програмата (в последствие цялата). Той не знае английски между другото. МНОГО забавно е как се разбираме…
Това е един от парадоксите тук в Корея. В международния отдел няма хора, които реално да знаят английски. Както научих в последствие, има чужденци, американци, но те не отговарят за международните студенти, които са англоговорящи. Логиката е толкова кристална, че не се вижда даже.
Та. Имам Английски 1, но не е баш от нулата (т.е. азбуката). Отне ми малко време да намеря къде е стаята и влязох малко преди началото на часа. Реално английски имам два пъти седмично и това беше втория за седмицата. Още не знаех разни дребни детайли информация, но като влязох корейците се вгледаха в мен и настана тишина. Аз съответно бързо се наместих на едно място и имаше разно шепнене, което частично разбрах. Предполагам, че за мен е било станало дума. Самата стая е повече като ауличка, защото е само с 5 реда чинове, с една алея по средата. Всеки ред чинове са на едно стъпало по-високо от предния и са съединени. Аз седнах сам, защото не исках да притеснявам никого.
Идва учителката и започва да говори… на английски. Добре говори, супер, ама на бая високо ниво. Предишния ден Сухьон ми се беше оплакал, че в часовете по английски разбира… ама само половината неща. И мога да разбера защо. Учителката не говори бързо, но говори със сложни думи и студентите гледат мъдро само.
Бележка Април 2015та: Колкото и да хвалят корейската образователна система, що се отнася до езици е отвратителна. Това съм го казвал и преди и пак ще го казвам. Просто който е измислил програмата си няма хал хабер как се преподават езици. С това не искам да кажа, че аз съм и минимално компетентен по въпроса, но аз преподавам английски на приятели и за 2-3 месеца минаваме от фонетика до съчинения, които почти нямат неразбираеми изречения. Не са перфектни текстове, далече са от това, но на фона, че аз за 3 месеца постигам, това което корейската езика система не може за 10 години, мисля, че съм по-адекватен от назначените по въпроса. И на корейци съм го казвал това в прав текст и те, нормално, ми се обиждат, но дори и те в крайна сметка се съгласяват, че нищо не могат да научат по тяхната система.
Та идва лекторката (в стаята) и обяснява нали, това онова, поканва ме да се представя (което направих по корейски пример и корейците бяха „Оооооооох Аааааахххх“). Трябваше да се разпределим в групи по 3-4ма и две девойки веднага дотърчаха при мен. Трябваше да намерим 2 общи черти между нас… и първата черта беше… „двойни клепачи“! Втората, че рисуваме (оказа се, че са в индустриален дизайн). За корейците „двойния клепач“ и кръвната група са важни неща, а аз никога не съм знаел каква кръвна група съм. Що се отнася до клепачите, смятат се за много красива черта.
Та върви часа и всяка групичка трябваше да се представи. Зад мен имаше една група с момчета и започва единия (на развален английски, но разбираем) „Ние сме готини, сексапилни и играем LoL, аз съм Платина!“ на което учителката отговаря „А, аз не ги разбирам тези неща, достатъчно“ и всички започваме да се смеем. Тъй като сигурно повечето от вас не играят компютърни игри, това може да не го разберете, за това кратко обяснение. LoL е League of Legends, което е една много популярна игра. Пларината, за която той говореше, е ранк. Много висок ранк. Корейците са известни с това, че са много добри на League of Legends както и на игри като Star Craft, Diablo и други подобни. После същия ми вика, че момичето, което отговаря за моята група даже не е 30то ниво (което е най-високото в играта). Аз като му казах, че съм Бронз усмивката му помръкна, все едно е малко дете, на което му казах, че няма Дядо Коледа, Снежанка и там неща от този род. Развалих му представата, че съм супер якия чужденец. Сега съм само якия чужденец.
6 март 2014
Започнах редовните лекции. На 6-ти имахме Основи на изображението и… отивам аз, пак малко се лутам докато локализирам в кое крило на сградата се намира етажа където е стаята. Влизам аз, и корейците пак гледат изненадано. Даже някои бяха от класа ми по английски. Кой знае колко объркани са били „Какъв е тоя чужденец дето обикаля из университета, пък и на лекции идва…“
Намирам аз място, чак към края на стаята, защото сме бая хора и сядам. Лекторката дойде и обясняваше доста спокойно това и онова и на бързо за 10 мин минахме историята на изкуството. Когато следвах в България в Националната художествена академия това си беше цял предмет, 2 години.
Та имахме няколко часа свободно време и едното момче, в последствие разбрах, че е президента на класа, ми придърпа да седна с другите. И започна да става интересно.
Едно от момичетата започва да ме пита на корейски от къде съм (не че вече не бях казал няколко пъти, но някак нямаше онова натрапчиво чувство, че ме пита само защото етикета диктува), от кога съм в Корея, колко време съм учил корейски и прочее и всички бяха като треснати от мълния като чуха как говоря и от кога уча корейски.
Бележка Април 2015: И аз бих бил треснат като мълния ако се бях чул, на фона на колко ми беше развален корейския тогава. И сега не е кой знае какво ама е много по-добре и по-разбираем от преди. Даже не знам как са ме разбирали какви ги дрънкам. На представянията до сега в общи линии казвах основни неща като „Здравейте, казвам се така и така, от България съм и дойдох в Корея за да следвам. Радвам се че се запознахме.“ Което не е сложно. На корейски са изрази, които са статични. Тъжното, е че реално в големия план от КГСП-тата аз съм един от най-назад с Корейския, а колегите ми (от тук на сетне под „колеги“ да се разбира корейските ми колеги, а не КГСП-тата) бяха много категорични, че знам езика много добре за една година.
Та, страни от интереса към мен, като цяло поведението на корейците не се отличава от това, с което сме свикнали в България, кой знае колко. Разделят се на групички, има комуникация между групичките и има всякакви хора с всякакви интереси. Има групичката на геймърите, няколко групички на момичетата, групата на момчетата и прочее и прочее. Има смесване от време на време, но като цяло нещата са така както са в България. Едно от нещата, които много правят впечатление, е че всички се разбират доста добре без значение, кой с кого се сдружава. Освен това, тъй като университета е на високо ниво, средното ниво на студентите и значително по-високо от това на средностатистическия кореец. Имат доста common sense и дори и да не знаят нещо не отхвърлят нови знания ами любопитстват.
Докато си говорихме едно от момичетата ми даде домашното от лекцията в понеделник, за която аз не знаех до сряда, и прибирам я аз в папката и там ми седи рисунката на Рейн и на Лей (от ЕХО) и колегите бяха „Яаааааа, колко яко! Даже си приличат!“. СЕГА, тука идва шоков момент! Оказва се че НИКОЙ не идва от художествена гимназия. Аз бях „Чакайте, какво?!“ и че повечето хора не са рисували повече от месец.
Бележка Април 2015: Това може да не съм го разбрал добре и/или правилно. И викам си аз „Е добре, поне няма да се отличавам с некадърно рисуване.“ Още се опитвам да запомня имената им (все пак ШЕСТДЕСЕТ ДУШИ) но едно от момчетата се казва Анг Се-Хьок и той рисувал от 4 месеца. Сяда той да скицира нещо, докато си говорим и за 5 мин направи супер-добрата манга скица. Факта, че е манга на страна, тя беше анатомично издържана и реално… реалистична рисунка. Динамична и доста умело направена. Или има супер-таланта да рисува или някой много ясно и добре го е научил как става номера.
Тааа идва вечерта и деня започва. До тука беше „сутринта“ призори в общия план на нещата. Имахме събиране на курса заедно с колегите от горните курсове, поне тези, които дойдоха де. Идеята е да се опознаем, да ядем и да пием. Т.е. да ни напият. Всеки от новите (т.е. нас) трябваше да се представи и да покаже някакво специално
умение (танц, пеене, whatever), което за мен е сложна работа… защото нито съм виден певец нито умея да танцувам. Преди да започне местихме маси, донесохме от камиона, който дойде, ядене и пиене и после започнахме да сядаме. Президента на класа, Ким Донг-Ха (김동하 момче), ме сложи отделно от момчетата. Не ми беше ясно защо, но в следващите дни видях, че в неговите действия винаги има някакъв мотив и не прави неща просто така на произвол.
Бележка април 2015: Ха-ха-ха (иронично изсмиване) Колко съм бил наивен. В крайна сметка докато аз си рових в чантата до мен седнаха 3-токурсници. Като се обърнах ме гледаха като треснати, защото не са очаквали да съм не-кореец. Като цял ден бях питан горе-долу едни и същи неща, но някак не беше натрапчиво. И почти никой не се изцепи, че говоря корейски добре преди да са минали няколко минути разговор. Това е коронния номер на корейците. Казвам само „Здравейте“ и вече „О БОЖЕ МОЙ КОЛКО ХУБАВО ГОВОРИШ КОРЕЙСКИ ОМГ!!!!!!111111“ и прочее. Което е точно като да кажете “Hello” и реакцията да е “OH MY GOD YOU ARE SO FLUENT IN ENGLISH TEACH ME MASTER!!!” Знам, че трябва да съм „благодарен“, но когато това става постоянно е МНОГО досадно и го приемам за неуважително.
На представянето не разбрах какво точно викаха всички, но като цяло се следваше тази процедура. Излиза някой, вика с цял глас (защото забава) „ЗДРАВЕЙТЕ!!!“ и трябва да получи одобрението на публиката (овации) иначе повтаря докато не получи одобрението. Някои момичета чак от 5-6тия път по милост ги пуснаха да продължат. После се казват някакви неща, които не разбрах ама грам даже, защото трябваше да се кажат докато крещиш с цял глас. Завършват с името си като на всяка сричка има пауза и публиката вика „ЙЕЕ!“
Бележка април 2015: И тази година имаше такова, с първокурсниците и пак не разбрах почти нищо. След това всеки прави каквото прави. Преди да си покажеш умението има някакви стихове, които всички пяха заедно, аз не ги разбрах, но завършват на нещо от сорта на „Три-че-ти-ри!“ и трябва да покажеш умението. Ако не, продължават след кратка пауза „Пет-че-ти-ри!“ и така докато не стане. След това те чака чаша с 4-5 глътки соджу. А старшите (сон-бе-ним (先輩)), наливат соджу на нас, нали да се напием (за представянето изкукуригах като петел… поне се опитах де, защото разбрах, че не става дума за таланти, а за забава :D)
Не знам дали съм единствения западняк в кампуса (китайци бол има, японци май няма, а западняци… само двама съм виждал да минават през кампуса, но това не значи, че учат тук, защото до кампуса има квартали, а може и учители да са), но се оказа, че съм ПЪРВИЯ ЧУЖДЕНЕЦ в специалността от както я има. Освен това, явно колегите ми не знаеха още, че ще уча 4 години с тях, а не съм само по обмен и всички бяха
„ААААААаааааааах! Ооооооооох!“ тотално хвърлени в музиката. Също така получих униформено яке от университета. То е с името на ВУЗа и с името на специалността. Нооо най-големия размер, който имат, ми е малко малък. Странно е че нямат по-големи, като не малко от момчетата са високи колкото мен (или доста близко до моята височина).
Таа в общи линии няколко каси соджу замина. То е 19%. Корейците бяха смаяни като им казах ракията колко % е и как се пие в България. Та наливат те наливат, а аз „Може ли бутилката направо?“
ВТОРИ РУНД!
Колегите ме питаха дали ще съм с тях и аз „Ми да, естествено“, на което много се зарадваха. Бях някъде на един бутилка до тогава, но ефект нямаше. Важно е да отбележа, че не бях вечерял. Имаше храна, ама беше колкото да не се каже, че няма. Така, че въпреки, че е само 19% не е трудно да те хване. Някои от колегите ми бая бяха подпийнали и не дойдоха на 2ри рунд, но един от тях беше бая весел. Идва той до мен, ухилен до уши, смее се и започва на английски “Bashiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiil! Hahahah!! Yoooou are soooooooooooooo coooooooooooool!” И обгръща ръце около мен и се хили на макс, докато един друг колега, негов приятел, стои от страни и се чуди дали да не намеси или не, защото не знае аз как ще реагирам (предполагам). “This is sooooooooo coooooooool! My Eeeeeeeeeeenglish is goooooooooooooooooood!” Въпросния колега се казва 김광진 (Ким Гуанг-джин) и е доста забавен тип по принцип. От Джеду-до е и за това през уикендите ще остава в кампуса (прибирането му е или с кораб или със самолет, така че е разбираемо защо остава). Повечето колеги се прибират по родните краища. А между другото колегите ми с фамилия „Ким“ са почти половината, което не е много изненадващо, на фона, че това е най-често срещаната корейска фамилия.
Та отиваме ние към бара, един от колегите постоянно ме питаше дали съм добре, защото явно не са виждали човек, който може да пие добре, и аз „Да бе, спокойно, не се тревожи“ и го успокоявам, защото беше много загрижен. Като цяло корейците се отпуснаха доста и бяха много по-комуникативни и приятелски от преди. Ефекта от алкохола. Атмосферата беше доста жива докато се носехме към бара, където бяхме към 40на души. Цялото заведение беше за нас, явно резервирано.
Та купона продължава и идват сонбеннимите при мен и си говорим и те са смаяни, че ги разбирам и че отговарям адекватно… макар и не много правило. Трябва да призная, че и аз съм изненадан. Смисъл има прекалено много неща, които не знам но
подразбирам. Ама ако ме питаш какво казаха мога да мигам само умно (за разяснение, допитайте се до направената от мен графика за ученето ми на корейски език по-горе).
И в крайна смета, вече имам корейско име! 박진 (Пак-джин)! Питах защо е само от 2 срички като корейските имена са от 3 и сонбеннимът ми каза, че да си с 2 имена е по-яко и много корейци само личните си имена дават (стига да не е по официална работа, очевидно).
Та пием ние, веселим се, ядем и трябва да призная, че успях да се напия. Някъде 4-5 шишета заминаха общо, но предполагам, че това беше „напиване“. Само дето беше леко тъпо. Единствената разлика спрямо когато не съм се напил беше, че ми се виеше свят. Бях си координиран и говорех и разбирах ясно и не залитах или каквото и да е. Гуанг-джин си тръгна рано-рано с колегата, който се тревожеше за него. Та той едва се държеше на краката си. Се-хьок се беше понапил и се качи на масата почти за да направи представянето с викането. Имаше последователи след това и всички се заливахме от смях. Като цяло беше забавно преживяване.
Мина някакво време и седях до него и си говорихме със сонбеннимите и с един от колегите ми, който знае английски добре и е геймър и стана разговор за алкохол пак и не ми вярваха, че мога да пия докато не ги изгледах и не изпих половин бутилка на екс от бутилката. Ако бяха смаяни до сега, направо им паднаха ченетата. И на всичкото от горе оставам адекватен! Ех че магия.
По едно време на Се-хьок му стана зле и започнах да го подръчквам да излезем на хладен въздух. Той не искаше първоначално ама после се съгласи и излязохме с още няколко от момчетата да се освестят. Всъщност и на мен ми трябваше, но основно защото беше леко досадно виенето на свят.
Наистина беше забавно, беше яко, беше си баш студентско парти минус дебилии и простотии. Освен това ми доказа, че на мен не ми трябва алкохол за да си прекарвам добре с други. На другите, обаче им трябва алкохол за да се отпуснат. Мен просто не ме хваща и за мен е безсмислено.
Започнах редовните лекции. На 6-ти имахме Основи на изображението и… отивам аз, пак малко се лутам докато локализирам в кое крило на сградата се намира етажа където е стаята. Влизам аз, и корейците пак гледат изненадано. Даже някои бяха от класа ми по английски. Кой знае колко объркани са били „Какъв е тоя чужденец дето обикаля из университета, пък и на лекции идва…“
Намирам аз място, чак към края на стаята, защото сме бая хора и сядам. Лекторката дойде и обясняваше доста спокойно това и онова и на бързо за 10 мин минахме историята на изкуството. Когато следвах в България в Националната художествена академия това си беше цял предмет, 2 години.
Та имахме няколко часа свободно време и едното момче, в последствие разбрах, че е президента на класа, ми придърпа да седна с другите. И започна да става интересно.
Едно от момичетата започва да ме пита на корейски от къде съм (не че вече не бях казал няколко пъти, но някак нямаше онова натрапчиво чувство, че ме пита само защото етикета диктува), от кога съм в Корея, колко време съм учил корейски и прочее и всички бяха като треснати от мълния като чуха как говоря и от кога уча корейски.
Бележка Април 2015: И аз бих бил треснат като мълния ако се бях чул, на фона на колко ми беше развален корейския тогава. И сега не е кой знае какво ама е много по-добре и по-разбираем от преди. Даже не знам как са ме разбирали какви ги дрънкам. На представянията до сега в общи линии казвах основни неща като „Здравейте, казвам се така и така, от България съм и дойдох в Корея за да следвам. Радвам се че се запознахме.“ Което не е сложно. На корейски са изрази, които са статични. Тъжното, е че реално в големия план от КГСП-тата аз съм един от най-назад с Корейския, а колегите ми (от тук на сетне под „колеги“ да се разбира корейските ми колеги, а не КГСП-тата) бяха много категорични, че знам езика много добре за една година.
Та, страни от интереса към мен, като цяло поведението на корейците не се отличава от това, с което сме свикнали в България, кой знае колко. Разделят се на групички, има комуникация между групичките и има всякакви хора с всякакви интереси. Има групичката на геймърите, няколко групички на момичетата, групата на момчетата и прочее и прочее. Има смесване от време на време, но като цяло нещата са така както са в България. Едно от нещата, които много правят впечатление, е че всички се разбират доста добре без значение, кой с кого се сдружава. Освен това, тъй като университета е на високо ниво, средното ниво на студентите и значително по-високо от това на средностатистическия кореец. Имат доста common sense и дори и да не знаят нещо не отхвърлят нови знания ами любопитстват.
Докато си говорихме едно от момичетата ми даде домашното от лекцията в понеделник, за която аз не знаех до сряда, и прибирам я аз в папката и там ми седи рисунката на Рейн и на Лей (от ЕХО) и колегите бяха „Яаааааа, колко яко! Даже си приличат!“. СЕГА, тука идва шоков момент! Оказва се че НИКОЙ не идва от художествена гимназия. Аз бях „Чакайте, какво?!“ и че повечето хора не са рисували повече от месец.
Бележка Април 2015: Това може да не съм го разбрал добре и/или правилно. И викам си аз „Е добре, поне няма да се отличавам с некадърно рисуване.“ Още се опитвам да запомня имената им (все пак ШЕСТДЕСЕТ ДУШИ) но едно от момчетата се казва Анг Се-Хьок и той рисувал от 4 месеца. Сяда той да скицира нещо, докато си говорим и за 5 мин направи супер-добрата манга скица. Факта, че е манга на страна, тя беше анатомично издържана и реално… реалистична рисунка. Динамична и доста умело направена. Или има супер-таланта да рисува или някой много ясно и добре го е научил как става номера.
Тааа идва вечерта и деня започва. До тука беше „сутринта“ призори в общия план на нещата. Имахме събиране на курса заедно с колегите от горните курсове, поне тези, които дойдоха де. Идеята е да се опознаем, да ядем и да пием. Т.е. да ни напият. Всеки от новите (т.е. нас) трябваше да се представи и да покаже някакво специално
умение (танц, пеене, whatever), което за мен е сложна работа… защото нито съм виден певец нито умея да танцувам. Преди да започне местихме маси, донесохме от камиона, който дойде, ядене и пиене и после започнахме да сядаме. Президента на класа, Ким Донг-Ха (김동하 момче), ме сложи отделно от момчетата. Не ми беше ясно защо, но в следващите дни видях, че в неговите действия винаги има някакъв мотив и не прави неща просто така на произвол.
Бележка април 2015: Ха-ха-ха (иронично изсмиване) Колко съм бил наивен. В крайна сметка докато аз си рових в чантата до мен седнаха 3-токурсници. Като се обърнах ме гледаха като треснати, защото не са очаквали да съм не-кореец. Като цял ден бях питан горе-долу едни и същи неща, но някак не беше натрапчиво. И почти никой не се изцепи, че говоря корейски добре преди да са минали няколко минути разговор. Това е коронния номер на корейците. Казвам само „Здравейте“ и вече „О БОЖЕ МОЙ КОЛКО ХУБАВО ГОВОРИШ КОРЕЙСКИ ОМГ!!!!!!111111“ и прочее. Което е точно като да кажете “Hello” и реакцията да е “OH MY GOD YOU ARE SO FLUENT IN ENGLISH TEACH ME MASTER!!!” Знам, че трябва да съм „благодарен“, но когато това става постоянно е МНОГО досадно и го приемам за неуважително.
На представянето не разбрах какво точно викаха всички, но като цяло се следваше тази процедура. Излиза някой, вика с цял глас (защото забава) „ЗДРАВЕЙТЕ!!!“ и трябва да получи одобрението на публиката (овации) иначе повтаря докато не получи одобрението. Някои момичета чак от 5-6тия път по милост ги пуснаха да продължат. После се казват някакви неща, които не разбрах ама грам даже, защото трябваше да се кажат докато крещиш с цял глас. Завършват с името си като на всяка сричка има пауза и публиката вика „ЙЕЕ!“
Бележка април 2015: И тази година имаше такова, с първокурсниците и пак не разбрах почти нищо. След това всеки прави каквото прави. Преди да си покажеш умението има някакви стихове, които всички пяха заедно, аз не ги разбрах, но завършват на нещо от сорта на „Три-че-ти-ри!“ и трябва да покажеш умението. Ако не, продължават след кратка пауза „Пет-че-ти-ри!“ и така докато не стане. След това те чака чаша с 4-5 глътки соджу. А старшите (сон-бе-ним (先輩)), наливат соджу на нас, нали да се напием (за представянето изкукуригах като петел… поне се опитах де, защото разбрах, че не става дума за таланти, а за забава :D)
Не знам дали съм единствения западняк в кампуса (китайци бол има, японци май няма, а западняци… само двама съм виждал да минават през кампуса, но това не значи, че учат тук, защото до кампуса има квартали, а може и учители да са), но се оказа, че съм ПЪРВИЯ ЧУЖДЕНЕЦ в специалността от както я има. Освен това, явно колегите ми не знаеха още, че ще уча 4 години с тях, а не съм само по обмен и всички бяха
„ААААААаааааааах! Ооооооооох!“ тотално хвърлени в музиката. Също така получих униформено яке от университета. То е с името на ВУЗа и с името на специалността. Нооо най-големия размер, който имат, ми е малко малък. Странно е че нямат по-големи, като не малко от момчетата са високи колкото мен (или доста близко до моята височина).
Таа в общи линии няколко каси соджу замина. То е 19%. Корейците бяха смаяни като им казах ракията колко % е и как се пие в България. Та наливат те наливат, а аз „Може ли бутилката направо?“
ВТОРИ РУНД!
Колегите ме питаха дали ще съм с тях и аз „Ми да, естествено“, на което много се зарадваха. Бях някъде на един бутилка до тогава, но ефект нямаше. Важно е да отбележа, че не бях вечерял. Имаше храна, ама беше колкото да не се каже, че няма. Така, че въпреки, че е само 19% не е трудно да те хване. Някои от колегите ми бая бяха подпийнали и не дойдоха на 2ри рунд, но един от тях беше бая весел. Идва той до мен, ухилен до уши, смее се и започва на английски “Bashiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiil! Hahahah!! Yoooou are soooooooooooooo coooooooooooool!” И обгръща ръце около мен и се хили на макс, докато един друг колега, негов приятел, стои от страни и се чуди дали да не намеси или не, защото не знае аз как ще реагирам (предполагам). “This is sooooooooo coooooooool! My Eeeeeeeeeeenglish is goooooooooooooooooood!” Въпросния колега се казва 김광진 (Ким Гуанг-джин) и е доста забавен тип по принцип. От Джеду-до е и за това през уикендите ще остава в кампуса (прибирането му е или с кораб или със самолет, така че е разбираемо защо остава). Повечето колеги се прибират по родните краища. А между другото колегите ми с фамилия „Ким“ са почти половината, което не е много изненадващо, на фона, че това е най-често срещаната корейска фамилия.
Та отиваме ние към бара, един от колегите постоянно ме питаше дали съм добре, защото явно не са виждали човек, който може да пие добре, и аз „Да бе, спокойно, не се тревожи“ и го успокоявам, защото беше много загрижен. Като цяло корейците се отпуснаха доста и бяха много по-комуникативни и приятелски от преди. Ефекта от алкохола. Атмосферата беше доста жива докато се носехме към бара, където бяхме към 40на души. Цялото заведение беше за нас, явно резервирано.
Та купона продължава и идват сонбеннимите при мен и си говорим и те са смаяни, че ги разбирам и че отговарям адекватно… макар и не много правило. Трябва да призная, че и аз съм изненадан. Смисъл има прекалено много неща, които не знам но
подразбирам. Ама ако ме питаш какво казаха мога да мигам само умно (за разяснение, допитайте се до направената от мен графика за ученето ми на корейски език по-горе).
И в крайна смета, вече имам корейско име! 박진 (Пак-джин)! Питах защо е само от 2 срички като корейските имена са от 3 и сонбеннимът ми каза, че да си с 2 имена е по-яко и много корейци само личните си имена дават (стига да не е по официална работа, очевидно).
Та пием ние, веселим се, ядем и трябва да призная, че успях да се напия. Някъде 4-5 шишета заминаха общо, но предполагам, че това беше „напиване“. Само дето беше леко тъпо. Единствената разлика спрямо когато не съм се напил беше, че ми се виеше свят. Бях си координиран и говорех и разбирах ясно и не залитах или каквото и да е. Гуанг-джин си тръгна рано-рано с колегата, който се тревожеше за него. Та той едва се държеше на краката си. Се-хьок се беше понапил и се качи на масата почти за да направи представянето с викането. Имаше последователи след това и всички се заливахме от смях. Като цяло беше забавно преживяване.
Мина някакво време и седях до него и си говорихме със сонбеннимите и с един от колегите ми, който знае английски добре и е геймър и стана разговор за алкохол пак и не ми вярваха, че мога да пия докато не ги изгледах и не изпих половин бутилка на екс от бутилката. Ако бяха смаяни до сега, направо им паднаха ченетата. И на всичкото от горе оставам адекватен! Ех че магия.
По едно време на Се-хьок му стана зле и започнах да го подръчквам да излезем на хладен въздух. Той не искаше първоначално ама после се съгласи и излязохме с още няколко от момчетата да се освестят. Всъщност и на мен ми трябваше, но основно защото беше леко досадно виенето на свят.
Наистина беше забавно, беше яко, беше си баш студентско парти минус дебилии и простотии. Освен това ми доказа, че на мен не ми трябва алкохол за да си прекарвам добре с други. На другите, обаче им трябва алкохол за да се отпуснат. Мен просто не ме хваща и за мен е безсмислено.
7 март 2014
Денят започна с Компютърна практика. Някои от колегите пиеха доматен сок по време на лекцията и разбрах защо се продава толкова добре. Не знам дали им помага, ама пиеха. Беше и тихо в стаята, но по принцип винаги по време на лекциите е тихо и никой не си говори; всички слушат
Бележка април 2015: Както установих в последствие, това е било или защото бяха махмурлии или защото тепърва започвахме. С времето нивото на съсредоточаване падна до едно постоянно ниво.
Та отидохме в един ресторант в района и там се засякохме с някои от сонбеннимите и колегите. Ядохме (аз започнах да научавам как се казват нещата, които ям) и Гуанг-джин яде… нещо, което е супа със съсирена кръв (не знам до колко разбрах дали е съсирена, но разбрах, че Е кръв). Се-хьок се опита да ми обясни, че и корейците не могат да я ядат много тази супа. Аз я пробрах и определено има странен вкус но… не е ние като да нямаме подобни странни ястия.
8 март 2014
Питах Донг-ха за употребата на разговорен корейски и формален корейски. Оказва се, че съм уцелил право в десетката с новото си разбиране за това какво е „висок стил“ и „нисък стил“. Обясних му, че повечето западняци под „висок стил на говорене в Азия“ разбират сложни и дълги изречения, с много уважителни думи, които изграждат дистанция между говорещия и този на по-висок ранг. А под нисък стил се разбира не просто разговорен език, ами даже груб. Обясних му, че сега като имам малко наблюдение мисля, че високия стил е просто граматика. Граматика, която показва, че говорещия уважава другия, защото другия е по-голям от него или на по-висок пост и за това се предполага, че е по-кадърен в нещо. Освен това се използва с непознати.
Бележка 2015: Това е малко недоразбрано от моя страна. Реално са по-сложни нещата, но е по-вярно да се приеме, че учтивия стил е основно граматика, от колкото само до избор на думи.
Донг-ха потвърди това и ми даде и примери. Питах го дали тогава наистина е уместно аз да говоря в нисък стил, даже с него, а той да се придържа към високия и той ми каза, че е напълно нормално и е както се очаква, защото аз съм с 2 години по-голям от него и това ми позволява да говоря в нисък стил. Явно е, че няма как ниския стил да го дефинирам като „разговорен“, защото вече е ясно, че става дума за граматика, не за набор на думи. Това, че има думи, които са само за висок стил, така е, но дори и те не са така както средностатистическия западняк ги разбира. Те са просто граматически изменени думи. Вярно е, все пак, че високия стил създава разстояние между говорещите и за това, когато се сближат хората и се сприятелят стила пада на прост стил.
Сега малко по-общо за целия университет. Като цяло не е много нов кампуса. Но е запазен. Много от сградите са като сградите на ТУ, на пример, но са поддържани и имат обновявания. Ателиетата не са и те много различни. Има надраскани стени и масите са изтъркани от употреба. Но катедрите на учителите на всякъде са компютри с микрофони и всяка стая има кино стена и прожектор.
Бележка април 2015: Това, макар и тогавашна преценка, не е много вярна съпоставка. Реално университета е на много добро поддържано ниво и аз не съм виждал в България друг ВУЗ, който да е така поддържан. Вярно, е че масите в художествените сгради са надрани с ножове (от рязане) и са изтъркани, но не са счупени или повредени. Когато има проблем той се оправя, няма изгорели лампи и на всякъде има безжичен нет. Освен това много зали са направени да можеш да си отидеш там с лаптопа и да го вържеш с кабелен интернет на място, има огромно количество контакти и разклонители, техниката се поддържа и е нова.
Учителите като цяло са много спокойни и постоянно ни казват да не гледаме на нещата като на сложна работа и да не се престараваме и пресилваме със занятията. Че е важно да сме спокойни и да не сме стресирани. Има логика, естествено, но ми е интересно до колко колегите ще послушат съвета и до колко ще го карат разпуснато. Бях гледал, не помня къде ама беше тия дни, че корейците имат голям проблем с баланса между работа и свободно време и явно се опитват да ни научат, че и двете са важни. Което е хубаво, защото иначе е нелепо колко много се работи на седмица.
Бележка април 2015: Пресветата торта, тази тема е толкова голяма и вече имам толкова наблюдения върху нея, че мога книга да напиша даже…
Друго интересно нещо, е че почти всеки кореец знае нещо за България. Поне за киселото мляко знае. Доста често попадам на корейци, които знаят къде е даже в Европа или столицата или някакви други факти.
Бележка април 2015: В последствие установих, че това изобщо не е стандарт. Повечето не знаят къде точно е Европа даже. По темата за това какво корейците знаят за света… ще пиша много по-нататък, защото тази тема може да покрие много ама МНОГО бели страници. Много е голяма и всеобхватна и като цяло няма нищо общо с индивидуалния кореец.
На фона, на това че средностатистическия европеец не знае нищо за България (поне не и преди последните драми с имиграцията към Англия) го намирам за интересно. Някои корейци даже знаят, че си имаме език.
Бележка април 2015: Както установих с времето, повечето корейци смятат, че има само няколко езика на света: корейски, китайски, японски, английски, руски, испански, немски, френски. За да не изброявам може спокойно да се каже, че средностатистическия кореец смята, че всяка голяма държава си има свой език, а всяка малка държава говори на английски или някой друг от големите езици. По тази логика почти всеки кореец, който срещна е шокиран, че първо, в България не говорим английски, второ, че говорим на български и трето, че руския е производен от българския. Това последното е най-големия шок. Даже за руснаците, които познавам тук.
Аз редовно ги просветлявам, че ние сме направили и азбука за славянските народи и такива разни неща.
И сега, на абсолютно друга вълна, моите наблюдения над животинския свят все повече и повече ми показват, че животните не само не са глупави, ами са способни на много, изключително МНОГО богат набор от емоции и начини за изразяването им. Исках да споделя този факт, защото мисля, че е важна информация, която е добре повече хора да осъзнаят. Следващата стъпка: да се разбере, че растенията са форма на живот и те живеят, но по начин, който ние не разбираме и това не им пречи да реагират на някакво по-сложно ниво, като животно. Знам, че този абзац е много като паднал от небето и няма грам общо с останалото, но реших, че искам да кажа тези неща.
Този път има и интересни „азиатски“ думи, които реално нямат някакъв конкретен смисъл или превод на западен език. Няма да започна с тях. Думите тук са с написани на корейски, има ги и фонетизирани на български, така че да излезе правилния звук (ако можете да четете правилно на български муа-ха-ха-ха-ха!) и на края думата е с ханджа.
결과물 (Кьоль-гуа-муль) По дефиниция означава „произведен/краен продукт“. Интересното, е че първите две срички са дума, означаваща „резултат“ (като втората сричка означава „плод“), а последното е „предмет“ ефективно „получен продукт“ 結果物.
명시 (Мьонг-ши) Означава две неща, според това как се пише. 明示 означава „ясно изразяване“, като интересното, е че първата ханджа означава „светъл“. Не помня дали бях обяснявал, но в корейския (и изобщо в източните азиатски езици) с йероглифа за „ясно“ се пишат думи, които се превеждат идеално на български. Има много думи, като 설명 (разясняване, обясняване), които както се вижда носят това „светло“ значение в себе си и съдържат въпросния йероглиф. По второто изписване, 明視, означава „ясно зрение“ или „да се вижда ясно“. Пак пример за 명.
양 (Янг) Означава ред неща. Основно се използва за „количество“, „дама/ госпожица“ (пр: Госпожица Канг) ииииии… „овца“!
선전 (Сон-дон) Означава… пропаганда. Интересното в случая, е че тази дума е корен за реклама, рекламен отдел, (буквално от корейски) черна пропаганда, slogan и още ред такива неща 宣傳.
벌 / 꿀벌 (Боль / Кгуль-боль) Това е интересно. Реално и двете думи означават пчела. НО! Първото се използва за всякакъв вид пчелообразно насекомо (пчела, оса, стършел, …), а второто означава „медоносна пчела“. Първото може да значи и „чифт“, или като глагол (벌다) означава „да изкарвам пари“… но не мисля, че тези думи имат връзка в случая.
출시 (Чуль-ши) Според речника значи release/launch a new product. Обааааче, на български това се превежда като „пускам на пазара“, което е ТОЧНО каквото значи на корейски от ханджа: 出市 или иначе казано „излизам пазар“.
Има някои думи, които са наистина много гадни защото нямат реален превод. И следователно имат множество различни преводи, които се използват за да се опише думата. Пример за такава дума е 작성 (джак-сонг). Според речника се превежда като make out, draw up, prepare, write out, fill in, fill out и прочее. И на български съответно е написвам, начертавам, попълвам и прочее, но това някак бяга от смисъла на думата. Реално се използва, както може би се досещате, за „начертаване на план“ или „подготвяне на план/документи“. Тези думи аз ги превеждам смислово с дълго описание, което да покрива реалния смисъл на думата. Тази съм я превел като „ръчно подготвяне на план/документ/чертеж“ 作成.
Друга такава дума е 사항 (са-ханг). Реално думата даже не излиза с превод в речниците, макар, че я има. Смислово се използва като дела, данни, сведения, информация, подробности, особености. Както се вижда, тези думи са доста далечни една от друга (не всичките), но те всички съвкупно дават смисъл на са-ханг. Думата значи всички тези неща, но нито едно от тях по отделно 事項.
Друга такава дума е 헐 (холь). Тя няма превод в речника. И я няма в речниците изобщо. Това е разговорна дума, но е много често използвана в неформални обстоятелства (като на пример реч или пред високо поставена личност). Значенията на думата включват тези, както и други по този ред на мисли: уоу, уау, олеле, омг…
Има една дума, 신기 (шин-ги), която не мога да я разбера какво значи. Много ми е оплетено. Ако е 신기다, е глагол и значи „да обувам обувки/чорапи на някого“. Ако има 하다 след нея значи „чудене, прекрасен, приказен“ обаче ако няма, не носи този смисъл. Знам, защото е често използвана дума и не се връзва смислово с това значение, когато е прилагателно. До колкото разбирам за сега това значи нещо от типа на готино, яко, впечатляващо, вдъхновяващо и се използва когато някой е впечатлен от нещо… В момента си спомням да са ми го казвали, ако не съм имал време да се обръсна както и за пиърсинга. Не мисля, че думата има особено тежко значение, поне не колкото дадените от мен примери, но някак… не ми е много ясно как се използва. Ако някой японо/китайо/корейо говорещ индивид може да хвърли светлина, ще му бъда благодарен. 神技 е ханджа изписването. Има дума за „чудесно; яко; супер“ и тя е 멋지다 (мот-джи-да).
Един по-слаб пример е일정 (иль-джонг). Реално се превежда от речника като разписание и сигурно, постоянно в смисъла на сигурна/постоянна работа, обаче както се вижда двата смисъла не са много далечни един от друг и реално един превод в духа на нещо, което е сигурно, че ще е така защото може да се разчита на сигурността на разписанието (става дума за държави, в които може да се разчита на такива неща :D) както може да се разчита на сигурността на работата, която имаш. ОБАЧЕ двете значения на думата идват от две различни ханджа думи: 日程 и 一定. Така, че е интересно съвпадение на смисли.
После има някои думи, с които просто нямам никаква идея какво се случва. 한낱 (хан-нат), 불과하다 (пуль-гуа-ха-да). И двете думи значат само, едва, но втората е ГЛАГОЛ. Нямам никакво обяснение и не мога да схвана как се използва като глагол…
И после има думи като 직립 (джинг-нип), които са съществителни в корейския, но на английски и български са прилагателно, а именно „изправен“. Обаче, може да се добави 하다 за да стане прилагателно на корейски и пак значи същото直立.
И има и думи, които заради различни ханджа изписвания имат противоположни (до някъде) тълкувания като 원수 (Уон-су), което означава враг, (怨讐), а ако е изписана с тази ханджа означава лидер на държава (президент, цар, …) (元首). Ако е така (元帥), означава генерал.
В този дух: 포장 (пхо-джанг) означава пакетирам (пакет), павирам, облицовам/покривам (с плат) като в речника съответно излиза като дума с три дефиниции. Но както се вижда и трите реално са… много схождащи и са обвързани с опаковането на нещо. Обаче, трите значения са с три изписания с ханджа: 包裝, 鋪裝, 布帳 за всяко значение съответно. Въпреки това по смисъл са схождащи. Аз лично много харесвам такива думи, защото контекстуално са сходящи и не е от голямо значение реално коя от трите е. Винаги се разбират.
И тъй като рантвах на тема корейски изрази, малко по малко започнах да наваксвам. Един много интересен е 읽씹하다 (ил-шшип-ха-да). Моето предположение за израза беше, че думата и е изградена от два глагола: 읽다 + 씹다 (чета + дъвча). Мисля, че вече се сещате за един български израз „предъвквам го в главата си“. До колкото разбирам се използва като извинение, защо не си отговорил на нещо (примерно чат). Предпочитам да гледам на него като на „предъвквах го“, но ще видим.
Забавни корейски думи: Медуза на корейски е буквално „Морска муха“ (해파리 хе-пха-ри). А Париж, на корейски се пише и чете точно както се пише муха (파리 пха-ри).
А като странична бележка за учещите корейски, ㅎ СЕ чете. Не е глухо. Просто не е като нашето Х, което го произнасяме със задната част на езика. В корейския Х-то се произнася с гърлото, а не с езика. Пропускането на четенето му, защото е „глухо“ е грешка и лесно може да объркате слушателя.
Денят започна с Компютърна практика. Някои от колегите пиеха доматен сок по време на лекцията и разбрах защо се продава толкова добре. Не знам дали им помага, ама пиеха. Беше и тихо в стаята, но по принцип винаги по време на лекциите е тихо и никой не си говори; всички слушат
Бележка април 2015: Както установих в последствие, това е било или защото бяха махмурлии или защото тепърва започвахме. С времето нивото на съсредоточаване падна до едно постоянно ниво.
Та отидохме в един ресторант в района и там се засякохме с някои от сонбеннимите и колегите. Ядохме (аз започнах да научавам как се казват нещата, които ям) и Гуанг-джин яде… нещо, което е супа със съсирена кръв (не знам до колко разбрах дали е съсирена, но разбрах, че Е кръв). Се-хьок се опита да ми обясни, че и корейците не могат да я ядат много тази супа. Аз я пробрах и определено има странен вкус но… не е ние като да нямаме подобни странни ястия.
8 март 2014
Питах Донг-ха за употребата на разговорен корейски и формален корейски. Оказва се, че съм уцелил право в десетката с новото си разбиране за това какво е „висок стил“ и „нисък стил“. Обясних му, че повечето западняци под „висок стил на говорене в Азия“ разбират сложни и дълги изречения, с много уважителни думи, които изграждат дистанция между говорещия и този на по-висок ранг. А под нисък стил се разбира не просто разговорен език, ами даже груб. Обясних му, че сега като имам малко наблюдение мисля, че високия стил е просто граматика. Граматика, която показва, че говорещия уважава другия, защото другия е по-голям от него или на по-висок пост и за това се предполага, че е по-кадърен в нещо. Освен това се използва с непознати.
Бележка 2015: Това е малко недоразбрано от моя страна. Реално са по-сложни нещата, но е по-вярно да се приеме, че учтивия стил е основно граматика, от колкото само до избор на думи.
Донг-ха потвърди това и ми даде и примери. Питах го дали тогава наистина е уместно аз да говоря в нисък стил, даже с него, а той да се придържа към високия и той ми каза, че е напълно нормално и е както се очаква, защото аз съм с 2 години по-голям от него и това ми позволява да говоря в нисък стил. Явно е, че няма как ниския стил да го дефинирам като „разговорен“, защото вече е ясно, че става дума за граматика, не за набор на думи. Това, че има думи, които са само за висок стил, така е, но дори и те не са така както средностатистическия западняк ги разбира. Те са просто граматически изменени думи. Вярно е, все пак, че високия стил създава разстояние между говорещите и за това, когато се сближат хората и се сприятелят стила пада на прост стил.
Сега малко по-общо за целия университет. Като цяло не е много нов кампуса. Но е запазен. Много от сградите са като сградите на ТУ, на пример, но са поддържани и имат обновявания. Ателиетата не са и те много различни. Има надраскани стени и масите са изтъркани от употреба. Но катедрите на учителите на всякъде са компютри с микрофони и всяка стая има кино стена и прожектор.
Бележка април 2015: Това, макар и тогавашна преценка, не е много вярна съпоставка. Реално университета е на много добро поддържано ниво и аз не съм виждал в България друг ВУЗ, който да е така поддържан. Вярно, е че масите в художествените сгради са надрани с ножове (от рязане) и са изтъркани, но не са счупени или повредени. Когато има проблем той се оправя, няма изгорели лампи и на всякъде има безжичен нет. Освен това много зали са направени да можеш да си отидеш там с лаптопа и да го вържеш с кабелен интернет на място, има огромно количество контакти и разклонители, техниката се поддържа и е нова.
Учителите като цяло са много спокойни и постоянно ни казват да не гледаме на нещата като на сложна работа и да не се престараваме и пресилваме със занятията. Че е важно да сме спокойни и да не сме стресирани. Има логика, естествено, но ми е интересно до колко колегите ще послушат съвета и до колко ще го карат разпуснато. Бях гледал, не помня къде ама беше тия дни, че корейците имат голям проблем с баланса между работа и свободно време и явно се опитват да ни научат, че и двете са важни. Което е хубаво, защото иначе е нелепо колко много се работи на седмица.
Бележка април 2015: Пресветата торта, тази тема е толкова голяма и вече имам толкова наблюдения върху нея, че мога книга да напиша даже…
Друго интересно нещо, е че почти всеки кореец знае нещо за България. Поне за киселото мляко знае. Доста често попадам на корейци, които знаят къде е даже в Европа или столицата или някакви други факти.
Бележка април 2015: В последствие установих, че това изобщо не е стандарт. Повечето не знаят къде точно е Европа даже. По темата за това какво корейците знаят за света… ще пиша много по-нататък, защото тази тема може да покрие много ама МНОГО бели страници. Много е голяма и всеобхватна и като цяло няма нищо общо с индивидуалния кореец.
На фона, на това че средностатистическия европеец не знае нищо за България (поне не и преди последните драми с имиграцията към Англия) го намирам за интересно. Някои корейци даже знаят, че си имаме език.
Бележка април 2015: Както установих с времето, повечето корейци смятат, че има само няколко езика на света: корейски, китайски, японски, английски, руски, испански, немски, френски. За да не изброявам може спокойно да се каже, че средностатистическия кореец смята, че всяка голяма държава си има свой език, а всяка малка държава говори на английски или някой друг от големите езици. По тази логика почти всеки кореец, който срещна е шокиран, че първо, в България не говорим английски, второ, че говорим на български и трето, че руския е производен от българския. Това последното е най-големия шок. Даже за руснаците, които познавам тук.
Аз редовно ги просветлявам, че ние сме направили и азбука за славянските народи и такива разни неща.
И сега, на абсолютно друга вълна, моите наблюдения над животинския свят все повече и повече ми показват, че животните не само не са глупави, ами са способни на много, изключително МНОГО богат набор от емоции и начини за изразяването им. Исках да споделя този факт, защото мисля, че е важна информация, която е добре повече хора да осъзнаят. Следващата стъпка: да се разбере, че растенията са форма на живот и те живеят, но по начин, който ние не разбираме и това не им пречи да реагират на някакво по-сложно ниво, като животно. Знам, че този абзац е много като паднал от небето и няма грам общо с останалото, но реших, че искам да кажа тези неща.
Този път има и интересни „азиатски“ думи, които реално нямат някакъв конкретен смисъл или превод на западен език. Няма да започна с тях. Думите тук са с написани на корейски, има ги и фонетизирани на български, така че да излезе правилния звук (ако можете да четете правилно на български муа-ха-ха-ха-ха!) и на края думата е с ханджа.
결과물 (Кьоль-гуа-муль) По дефиниция означава „произведен/краен продукт“. Интересното, е че първите две срички са дума, означаваща „резултат“ (като втората сричка означава „плод“), а последното е „предмет“ ефективно „получен продукт“ 結果物.
명시 (Мьонг-ши) Означава две неща, според това как се пише. 明示 означава „ясно изразяване“, като интересното, е че първата ханджа означава „светъл“. Не помня дали бях обяснявал, но в корейския (и изобщо в източните азиатски езици) с йероглифа за „ясно“ се пишат думи, които се превеждат идеално на български. Има много думи, като 설명 (разясняване, обясняване), които както се вижда носят това „светло“ значение в себе си и съдържат въпросния йероглиф. По второто изписване, 明視, означава „ясно зрение“ или „да се вижда ясно“. Пак пример за 명.
양 (Янг) Означава ред неща. Основно се използва за „количество“, „дама/ госпожица“ (пр: Госпожица Канг) ииииии… „овца“!
선전 (Сон-дон) Означава… пропаганда. Интересното в случая, е че тази дума е корен за реклама, рекламен отдел, (буквално от корейски) черна пропаганда, slogan и още ред такива неща 宣傳.
벌 / 꿀벌 (Боль / Кгуль-боль) Това е интересно. Реално и двете думи означават пчела. НО! Първото се използва за всякакъв вид пчелообразно насекомо (пчела, оса, стършел, …), а второто означава „медоносна пчела“. Първото може да значи и „чифт“, или като глагол (벌다) означава „да изкарвам пари“… но не мисля, че тези думи имат връзка в случая.
출시 (Чуль-ши) Според речника значи release/launch a new product. Обааааче, на български това се превежда като „пускам на пазара“, което е ТОЧНО каквото значи на корейски от ханджа: 出市 или иначе казано „излизам пазар“.
Има някои думи, които са наистина много гадни защото нямат реален превод. И следователно имат множество различни преводи, които се използват за да се опише думата. Пример за такава дума е 작성 (джак-сонг). Според речника се превежда като make out, draw up, prepare, write out, fill in, fill out и прочее. И на български съответно е написвам, начертавам, попълвам и прочее, но това някак бяга от смисъла на думата. Реално се използва, както може би се досещате, за „начертаване на план“ или „подготвяне на план/документи“. Тези думи аз ги превеждам смислово с дълго описание, което да покрива реалния смисъл на думата. Тази съм я превел като „ръчно подготвяне на план/документ/чертеж“ 作成.
Друга такава дума е 사항 (са-ханг). Реално думата даже не излиза с превод в речниците, макар, че я има. Смислово се използва като дела, данни, сведения, информация, подробности, особености. Както се вижда, тези думи са доста далечни една от друга (не всичките), но те всички съвкупно дават смисъл на са-ханг. Думата значи всички тези неща, но нито едно от тях по отделно 事項.
Друга такава дума е 헐 (холь). Тя няма превод в речника. И я няма в речниците изобщо. Това е разговорна дума, но е много често използвана в неформални обстоятелства (като на пример реч или пред високо поставена личност). Значенията на думата включват тези, както и други по този ред на мисли: уоу, уау, олеле, омг…
Има една дума, 신기 (шин-ги), която не мога да я разбера какво значи. Много ми е оплетено. Ако е 신기다, е глагол и значи „да обувам обувки/чорапи на някого“. Ако има 하다 след нея значи „чудене, прекрасен, приказен“ обаче ако няма, не носи този смисъл. Знам, защото е често използвана дума и не се връзва смислово с това значение, когато е прилагателно. До колкото разбирам за сега това значи нещо от типа на готино, яко, впечатляващо, вдъхновяващо и се използва когато някой е впечатлен от нещо… В момента си спомням да са ми го казвали, ако не съм имал време да се обръсна както и за пиърсинга. Не мисля, че думата има особено тежко значение, поне не колкото дадените от мен примери, но някак… не ми е много ясно как се използва. Ако някой японо/китайо/корейо говорещ индивид може да хвърли светлина, ще му бъда благодарен. 神技 е ханджа изписването. Има дума за „чудесно; яко; супер“ и тя е 멋지다 (мот-джи-да).
Един по-слаб пример е일정 (иль-джонг). Реално се превежда от речника като разписание и сигурно, постоянно в смисъла на сигурна/постоянна работа, обаче както се вижда двата смисъла не са много далечни един от друг и реално един превод в духа на нещо, което е сигурно, че ще е така защото може да се разчита на сигурността на разписанието (става дума за държави, в които може да се разчита на такива неща :D) както може да се разчита на сигурността на работата, която имаш. ОБАЧЕ двете значения на думата идват от две различни ханджа думи: 日程 и 一定. Така, че е интересно съвпадение на смисли.
После има някои думи, с които просто нямам никаква идея какво се случва. 한낱 (хан-нат), 불과하다 (пуль-гуа-ха-да). И двете думи значат само, едва, но втората е ГЛАГОЛ. Нямам никакво обяснение и не мога да схвана как се използва като глагол…
И после има думи като 직립 (джинг-нип), които са съществителни в корейския, но на английски и български са прилагателно, а именно „изправен“. Обаче, може да се добави 하다 за да стане прилагателно на корейски и пак значи същото直立.
И има и думи, които заради различни ханджа изписвания имат противоположни (до някъде) тълкувания като 원수 (Уон-су), което означава враг, (怨讐), а ако е изписана с тази ханджа означава лидер на държава (президент, цар, …) (元首). Ако е така (元帥), означава генерал.
В този дух: 포장 (пхо-джанг) означава пакетирам (пакет), павирам, облицовам/покривам (с плат) като в речника съответно излиза като дума с три дефиниции. Но както се вижда и трите реално са… много схождащи и са обвързани с опаковането на нещо. Обаче, трите значения са с три изписания с ханджа: 包裝, 鋪裝, 布帳 за всяко значение съответно. Въпреки това по смисъл са схождащи. Аз лично много харесвам такива думи, защото контекстуално са сходящи и не е от голямо значение реално коя от трите е. Винаги се разбират.
И тъй като рантвах на тема корейски изрази, малко по малко започнах да наваксвам. Един много интересен е 읽씹하다 (ил-шшип-ха-да). Моето предположение за израза беше, че думата и е изградена от два глагола: 읽다 + 씹다 (чета + дъвча). Мисля, че вече се сещате за един български израз „предъвквам го в главата си“. До колкото разбирам се използва като извинение, защо не си отговорил на нещо (примерно чат). Предпочитам да гледам на него като на „предъвквах го“, но ще видим.
Забавни корейски думи: Медуза на корейски е буквално „Морска муха“ (해파리 хе-пха-ри). А Париж, на корейски се пише и чете точно както се пише муха (파리 пха-ри).
А като странична бележка за учещите корейски, ㅎ СЕ чете. Не е глухо. Просто не е като нашето Х, което го произнасяме със задната част на езика. В корейския Х-то се произнася с гърлото, а не с езика. Пропускането на четенето му, защото е „глухо“ е грешка и лесно може да объркате слушателя.
12 март 2014
На този ден помагахме на старшите да направят изложбата на групите по интереси (донг-а-ри). Групите са 3 за моята специалност и 3 за индустриалния дизайн. На индустриалния дизайн не им знам какви са но има една, която се върти около модели на коли и една, свързана с иновативни идеи. На моята специалност има група по концепт арт и илюстрация (조이스틱 – джо-и-съ-тхик), в която се записах аз. Има група по 3D дизайн, която се занимава с правене на 3D клипчета и изобщо 3D модели (5501). И има група по… ами креативни начинания. Те се занимават със всякакви декоративни занятия и предмети (YPO – Уа-й-пхо). Доста интересни неща имаше там и беше бая работа да помогнем с подредбата и всичко останало. Щраках снимки, но не мисля, че е добра идея да ги качвам в албум. Който иска да види, може да ми пише, аз ще пратя архива.
14 март 2014
Въпросната вечер излизахме с колегите и със старшите в Сеул. Беше интересно и старшите постоянно ме заговаряха и ме питаха това и онова и какво ли не. Якото беше, че не ми казаха „Я, колко добре говориш корейски!“ на първото изречение. Повечето си говориха с мен половин час поне, преди да го кажат. За което съм им благодарен.
На втория рунд пиене същата вечер беше забавно защото вече леко понапити, колегите и старшите го раздаваха много през просото. Един от старшите, 4-ти курс, беше навън да пуши и аз излязох малко да се разведря (беше бая ‘ладничко), та си говорихме с него. Въпросния старши се казва Гуон Йонг-юн. С него си говорихме, или по-точно той на мен ми говореше, че той знае колко различни са обществено приетите норми на Запад спрямо Изтокът, но иска да станем близки приятели. С което не иска да ми намеква нищо. В общи линии доста обясняваше, за да е сигурен, че съм го разбрал какво иска да ми каже. А именно, че не е гей и че просто иска да сме близки приятели по корейски (по темата за корейски манталитет има по-нататък в статията). Та седим и си говорим и прочее и прочее. Той предишната вечер се заби с една от първокурсничките.
Отиваме на трети рунд пиене някъде към 1 сутринта и Се-хьок като цяло постоянно следеше дали всички са добре. Той просто седна до мене и главата БАМ на масата и отцепи. Бяхме някъде 10на останали, другите се из поприбраха кой от където или на хотел/мотел ако не живеят в града. Аз не бях изпил много, сигурно и две шишета соджу нямаше и бях доста трезвен. Въпреки това бях на вълната на всички. По едно време някой донесе още соджу ама моята чаша беше изчезнала и аз бях последния, на който трябваше да се сипе. За това направи взех бутилката, „На здраве!“ (на корейски) и всички пихме. Аз изпих половината бутилка на екс и корейците седяха със затаен дъх, онемели и в ужас, да не взема да умра. Все пак вече бая бяхме пийнали и те не са виждали някой, който може да пие добре и много. Камо ли директно от бутилката. Но нали, 19% алкохол, от бутилка по-малка от бирена, не е особено фатално. Беше много забавно. Но трябва да призная, че ме хвана, макар и не много.
След това един от старшите ни замъкна към хотел, обаче какво стана, не разбрах, не го намери и вместо това слязохме по едни стълбички на долу, през един коридор, покрай един кактус, при една лелка, която имаше стаи под наем.
На сутринта станахме и се оправихме, измихме и се занесохме към един ресторант със старшите и двама колеги. Закуско-обядвахме корейско и опитах прословутия 냉면 (ненг-мьон). Това буквално се превежда като „студени нуудълс“ и е точно това. Бая студено. Прекалено бих казал. Не можех да го ям ииии само го опитах. Имаше и ман-ду, което е супер вкусното нещо, честно! После се прибрахме в кампуса.
23 март 2014
Сутринта станах рано за да си правя домашните с работещ компютър. Не знам как някои от нещата ги бях направил от първия път, а сега успях да оплета конците няколко пъти само на един лист.
Следобеда ходих до Сеул да се видя с разни българи. Очаквах да е лека трагедия, но се оказа много интересно и приятно изживяване. Дойдоха почти всички поканени и си лафихме цяла вечер. Беше странно, но забавно.
25 март 2014
Данон. Кисело мляко Данон. Има го тук. Бях изненадан. Беше плодово. По-изненадващото беше, че на вкус е като Данон в България. Лошото, е че Данон в България е отвратителен и далече от киселото мляко, така че все тая.
Един от предметите, които имам е История на Корея. По него има нещо много интересно, което веднага ми направи впечатление, но не съм се сещал да го пиша до сега. Всеки път имаме видео което гледаме. Почти винаги са откъси от някакъв исторически игрален филм. Помага да разбера за коя епоха говорим. Дадох си сметка, че и ние имаме такива филми… има няма 2-3 може би. Може и повече да са, но колко от нас знаят за тях? И колко се рекламират? Има какво да учим от Корея, но не мисля, че бизнес практиките са това, което трябва да научим от Далечния изток.
28 март 2014
Имахме ходене до Сеул за да видим една изложба (за която трябваше после доклад да напишем) по История на дизайна. Изложбата беше в центъра на града в един от палатите-музеи. Беше забавно как всички се занесохме тама ама стана в крайна сметка. Та докато бяхме там имаше редовна церемония, която показва как (нещо) се случва. Не разбрах какво е нещото, защото пристигнахме след началото ѝ, но аз започнах да щракам снимки и колегите ми се бъзикаха, че съм турист в Сеул, а не студент. Не мога да кажа, че не бяха прави.
На път за там гледахме с двама колеги аниме… с корейски субтитри. И почти всичко разбирах. По въпроса с японски филми на корейски по нататък.
Един от колегите ми обясни докато разглеждахме, какви са класическите стилове на рисуване в Корея. Реално резултата е визуално един и същ, но в първия случай се рисува нещо, което реално съществува, а във втория случай се рисува нещо, което художника си е представил. Реално корейските рисунки много лесно могат да се сбъркат с китайските и аз не мога да ги различа, но… хммм дам. Предполагам, че ако уча малко по-подробно тези неща, ще мога да ги различавам лесно, така както сега мога да различавам шрифтове.
След това с двама колеги се шляехме малко, минахме през един музей, който беше една не много голяма галерия натъпкана с action figure играчки от 80те и 90 от класически анимета, филми и какво ли не. Имаше и неща като грамофон и старо радио. После ядохме сладолед.
На този ден помагахме на старшите да направят изложбата на групите по интереси (донг-а-ри). Групите са 3 за моята специалност и 3 за индустриалния дизайн. На индустриалния дизайн не им знам какви са но има една, която се върти около модели на коли и една, свързана с иновативни идеи. На моята специалност има група по концепт арт и илюстрация (조이스틱 – джо-и-съ-тхик), в която се записах аз. Има група по 3D дизайн, която се занимава с правене на 3D клипчета и изобщо 3D модели (5501). И има група по… ами креативни начинания. Те се занимават със всякакви декоративни занятия и предмети (YPO – Уа-й-пхо). Доста интересни неща имаше там и беше бая работа да помогнем с подредбата и всичко останало. Щраках снимки, но не мисля, че е добра идея да ги качвам в албум. Който иска да види, може да ми пише, аз ще пратя архива.
14 март 2014
Въпросната вечер излизахме с колегите и със старшите в Сеул. Беше интересно и старшите постоянно ме заговаряха и ме питаха това и онова и какво ли не. Якото беше, че не ми казаха „Я, колко добре говориш корейски!“ на първото изречение. Повечето си говориха с мен половин час поне, преди да го кажат. За което съм им благодарен.
На втория рунд пиене същата вечер беше забавно защото вече леко понапити, колегите и старшите го раздаваха много през просото. Един от старшите, 4-ти курс, беше навън да пуши и аз излязох малко да се разведря (беше бая ‘ладничко), та си говорихме с него. Въпросния старши се казва Гуон Йонг-юн. С него си говорихме, или по-точно той на мен ми говореше, че той знае колко различни са обществено приетите норми на Запад спрямо Изтокът, но иска да станем близки приятели. С което не иска да ми намеква нищо. В общи линии доста обясняваше, за да е сигурен, че съм го разбрал какво иска да ми каже. А именно, че не е гей и че просто иска да сме близки приятели по корейски (по темата за корейски манталитет има по-нататък в статията). Та седим и си говорим и прочее и прочее. Той предишната вечер се заби с една от първокурсничките.
Отиваме на трети рунд пиене някъде към 1 сутринта и Се-хьок като цяло постоянно следеше дали всички са добре. Той просто седна до мене и главата БАМ на масата и отцепи. Бяхме някъде 10на останали, другите се из поприбраха кой от където или на хотел/мотел ако не живеят в града. Аз не бях изпил много, сигурно и две шишета соджу нямаше и бях доста трезвен. Въпреки това бях на вълната на всички. По едно време някой донесе още соджу ама моята чаша беше изчезнала и аз бях последния, на който трябваше да се сипе. За това направи взех бутилката, „На здраве!“ (на корейски) и всички пихме. Аз изпих половината бутилка на екс и корейците седяха със затаен дъх, онемели и в ужас, да не взема да умра. Все пак вече бая бяхме пийнали и те не са виждали някой, който може да пие добре и много. Камо ли директно от бутилката. Но нали, 19% алкохол, от бутилка по-малка от бирена, не е особено фатално. Беше много забавно. Но трябва да призная, че ме хвана, макар и не много.
След това един от старшите ни замъкна към хотел, обаче какво стана, не разбрах, не го намери и вместо това слязохме по едни стълбички на долу, през един коридор, покрай един кактус, при една лелка, която имаше стаи под наем.
На сутринта станахме и се оправихме, измихме и се занесохме към един ресторант със старшите и двама колеги. Закуско-обядвахме корейско и опитах прословутия 냉면 (ненг-мьон). Това буквално се превежда като „студени нуудълс“ и е точно това. Бая студено. Прекалено бих казал. Не можех да го ям ииии само го опитах. Имаше и ман-ду, което е супер вкусното нещо, честно! После се прибрахме в кампуса.
23 март 2014
Сутринта станах рано за да си правя домашните с работещ компютър. Не знам как някои от нещата ги бях направил от първия път, а сега успях да оплета конците няколко пъти само на един лист.
Следобеда ходих до Сеул да се видя с разни българи. Очаквах да е лека трагедия, но се оказа много интересно и приятно изживяване. Дойдоха почти всички поканени и си лафихме цяла вечер. Беше странно, но забавно.
25 март 2014
Данон. Кисело мляко Данон. Има го тук. Бях изненадан. Беше плодово. По-изненадващото беше, че на вкус е като Данон в България. Лошото, е че Данон в България е отвратителен и далече от киселото мляко, така че все тая.
Един от предметите, които имам е История на Корея. По него има нещо много интересно, което веднага ми направи впечатление, но не съм се сещал да го пиша до сега. Всеки път имаме видео което гледаме. Почти винаги са откъси от някакъв исторически игрален филм. Помага да разбера за коя епоха говорим. Дадох си сметка, че и ние имаме такива филми… има няма 2-3 може би. Може и повече да са, но колко от нас знаят за тях? И колко се рекламират? Има какво да учим от Корея, но не мисля, че бизнес практиките са това, което трябва да научим от Далечния изток.
28 март 2014
Имахме ходене до Сеул за да видим една изложба (за която трябваше после доклад да напишем) по История на дизайна. Изложбата беше в центъра на града в един от палатите-музеи. Беше забавно как всички се занесохме тама ама стана в крайна сметка. Та докато бяхме там имаше редовна церемония, която показва как (нещо) се случва. Не разбрах какво е нещото, защото пристигнахме след началото ѝ, но аз започнах да щракам снимки и колегите ми се бъзикаха, че съм турист в Сеул, а не студент. Не мога да кажа, че не бяха прави.
На път за там гледахме с двама колеги аниме… с корейски субтитри. И почти всичко разбирах. По въпроса с японски филми на корейски по нататък.
Един от колегите ми обясни докато разглеждахме, какви са класическите стилове на рисуване в Корея. Реално резултата е визуално един и същ, но в първия случай се рисува нещо, което реално съществува, а във втория случай се рисува нещо, което художника си е представил. Реално корейските рисунки много лесно могат да се сбъркат с китайските и аз не мога да ги различа, но… хммм дам. Предполагам, че ако уча малко по-подробно тези неща, ще мога да ги различавам лесно, така както сега мога да различавам шрифтове.
След това с двама колеги се шляехме малко, минахме през един музей, който беше една не много голяма галерия натъпкана с action figure играчки от 80те и 90 от класически анимета, филми и какво ли не. Имаше и неща като грамофон и старо радио. После ядохме сладолед.
31 март 2014
Този ден разбрах защо корейците изглежда женствени в очите на западния мъж. Това се дължи единствено на това какво се има предвид под „успешен“ мъж. На запад това значи да имаш яко пари, лъскавата кола, да си наблъскан и да можеш да сваляш мацки с поглед. В България трябва да си това и да си „нацепена батка“. В Корея обаче, нещата изобщо не са така. Успехът на един мъж стои в това как той изглежда. Ако един мъж е успешен, то той може да си позволи да харчи върху външния си вид. Следват операции (в следващия абзац за тях), прическа, кремове за кожа, гримове (абсолютно незабележими), дрехи (ако си спомняте като бях писал за белите дрехи преди година), лъскава кола ииии неща в този дух. Но всичко това струва камара пари. А това е нормата за успех защото в корейското общество външния вид е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важен. Сигурно това има исторически корени, но аз не ги знам и само предполагам, че това е причината. Реално козметиката е много силно изявена в ежедневния живот на всеки кореец. Рекламите са в пъти повече както и магазините. Идоли и звезди рекламират като луди и… компаниите им правят пари като луди.
Що се отнася до операциите, на запад като чуем, че на някой му е правена пластична операция си мислим „Иу, колко ли е бил грозен/грозна, че да е трябвало операция“ или „Колко ли несигурен/на се е чувствал/а за да мине под ножа“. В Корея нещата не седят така. Тука на пластичните операции се гледа с добро око защото: изглеждаш по-добре, значи, че имаш парите за да си го позволиш, имаш мотивацията да се „промениш“ за да успееш в живота. Успяването в живота в Корея означава да работиш като машина и по възможност да нямаш деца. Да. Да нямаш деца. Това е огромен демографски проблем за страната и за Япония. Бях писал вече веднъж какво се опитват да направя по въпроса.
Бележка април 2015: Съвсем на скоро прочетох една статия по въпроса. Реално нещата са ужасяващи. Наистина ужасяващи. В корейския се е зародил термина 3포세대 (сам-пхо-се-де), който означава „Поколението на 3 неща, от които се отказват“. Вече това е 5포세대 (о-пхо-се-де), и нещата, от които са се отказали са 5. А именно: от това да се оженят, от това да имат деца, от това да имат собствен дом, от всякакви взаимоотношения с хора и от романтична връзка. Това са 36% от всички корейци между 20 и 40 години. Иначе казано, 3-4ма от 10 души на улицата са се отказали от това да имат деца, да имат дом, да имат семейство. Тези трите неща са основните. Около 10% са се отказали да имат каквито и да е социално взаимоотношения с други хора или да има връзка с друг човек. I’ll let that sink in. Освен това 60% от всички корейци, което се равнява на 44 400 000 души, са съгласни, че това съществува и че е проблем.
Обратно по темата за операциите. Корейците не са много креативни (по мое усмотрение) и предполагам, че пластичната операция е по-лесния вариант на това „да си оправиш външния вид“ от колкото да се занимаваш с намирането на подходящо облекло за теб и подходящ грим (последното се отнася до нежния пол).
На вълна работа, както сигурно се досещате идолите и актьорите не ги подбират толкова по умение колкото по това как изглеждат. И после минават под ножа. Няма К-поп идол или звезда, който да не е минал под ножа НЯКОЛКО пъти без значение колко добре са изглеждали преди това. Това е факт, колкото и да не ви харесва. К-поп идолите не са там защото са много добри, в това което правят. Добри са, но не са най-добрите. Както в повечето сфери, това че можеш нещо добре няма нищо общо с това каква позиция заемаш ти и колко печелиш от това.
5-6 април 2014
Ходихме заедно с 2-ри курс на MT (Membership training) което представляваше ходене на хотел-хижа. Ако трябва да се каже с няколко думи какво правихме, играехме алкохолни игри, пиехме и ядохме. Беше скучновато в началото, но стана интересно вечерта. Имахме да правим представление за второкурсниците за да ги забавляваме и бяхме на групички по 7-8 души. Нашата групичка бяхме ала Африка със Се-хьок като негър-шаман. Всички се нафлякахме с бяла боя и Се-хьок шамана призоваваше животни. Имахме маймуна, зебра, и лъв. Аз бях на рамената на един колега и двамата заедно с една колежка направихме един жираф. Заметнах се с пердето от стаята, защото беше жълто и като ни дойде нашия ред най-спокойно влязохме и аз виках „КИРИН КИРИН“ (т.е. ЖИРАФ ЖИРАФ) и всички паднаха да се смеят. Беше дебилно на макс, ама беше и супер забавно. Второкурсните бяха много впечатлени и нямахме купа с „бира“ и соджу да пием. Бирата в Корея е 4-5% някъде, между другото. Бозата не е ли някъде 2-3%?
След това имаше ала дискотека и през нощта играхме на корейски алкохолни игри. Аз дето не знаех нито една бързо вдянах всичките и почти нищо не пих, докато някои колеги яко се натряскаха. Президента на курса даже имаше снимки припаднал в банята. Аз в крайна сметка изпих 2 бутилки и ми беше весело ама толкоз що се отнася до алкохола. На сутринта станахме и закусихме и се прибрахме.
Стана нещо много забавно. Анимарите сред вас знаят как всички искат сенпаите да ги забележат. На корейки сенпай е сон-бе-ним. Е, при мен е обратното. Сон-бе-нимите искат аз да ги забележа.
13 април 2014
Трябваше да ходя да си купя малко материали за рисуване и като излизах за моливи се спрях пред общежитието, защото установих, светът наоколо се е раззеленил. Последния път като бях навън беше петък и не беше зелено. Дори и малко. Беше бяло от цъфнали дървета. Сега всичко е ЗЕЛЕНО! ИЗВЕДНЪЖ! Бях особено изненадан от тази промяна. Вярно че предишния ден си седях в стаята и си правих заданията ама айде сега xD Това на страна, времето е много топло и много облачно. Вали чат пак, но е много приятно.
Този ден разбрах защо корейците изглежда женствени в очите на западния мъж. Това се дължи единствено на това какво се има предвид под „успешен“ мъж. На запад това значи да имаш яко пари, лъскавата кола, да си наблъскан и да можеш да сваляш мацки с поглед. В България трябва да си това и да си „нацепена батка“. В Корея обаче, нещата изобщо не са така. Успехът на един мъж стои в това как той изглежда. Ако един мъж е успешен, то той може да си позволи да харчи върху външния си вид. Следват операции (в следващия абзац за тях), прическа, кремове за кожа, гримове (абсолютно незабележими), дрехи (ако си спомняте като бях писал за белите дрехи преди година), лъскава кола ииии неща в този дух. Но всичко това струва камара пари. А това е нормата за успех защото в корейското общество външния вид е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важен. Сигурно това има исторически корени, но аз не ги знам и само предполагам, че това е причината. Реално козметиката е много силно изявена в ежедневния живот на всеки кореец. Рекламите са в пъти повече както и магазините. Идоли и звезди рекламират като луди и… компаниите им правят пари като луди.
Що се отнася до операциите, на запад като чуем, че на някой му е правена пластична операция си мислим „Иу, колко ли е бил грозен/грозна, че да е трябвало операция“ или „Колко ли несигурен/на се е чувствал/а за да мине под ножа“. В Корея нещата не седят така. Тука на пластичните операции се гледа с добро око защото: изглеждаш по-добре, значи, че имаш парите за да си го позволиш, имаш мотивацията да се „промениш“ за да успееш в живота. Успяването в живота в Корея означава да работиш като машина и по възможност да нямаш деца. Да. Да нямаш деца. Това е огромен демографски проблем за страната и за Япония. Бях писал вече веднъж какво се опитват да направя по въпроса.
Бележка април 2015: Съвсем на скоро прочетох една статия по въпроса. Реално нещата са ужасяващи. Наистина ужасяващи. В корейския се е зародил термина 3포세대 (сам-пхо-се-де), който означава „Поколението на 3 неща, от които се отказват“. Вече това е 5포세대 (о-пхо-се-де), и нещата, от които са се отказали са 5. А именно: от това да се оженят, от това да имат деца, от това да имат собствен дом, от всякакви взаимоотношения с хора и от романтична връзка. Това са 36% от всички корейци между 20 и 40 години. Иначе казано, 3-4ма от 10 души на улицата са се отказали от това да имат деца, да имат дом, да имат семейство. Тези трите неща са основните. Около 10% са се отказали да имат каквито и да е социално взаимоотношения с други хора или да има връзка с друг човек. I’ll let that sink in. Освен това 60% от всички корейци, което се равнява на 44 400 000 души, са съгласни, че това съществува и че е проблем.
Обратно по темата за операциите. Корейците не са много креативни (по мое усмотрение) и предполагам, че пластичната операция е по-лесния вариант на това „да си оправиш външния вид“ от колкото да се занимаваш с намирането на подходящо облекло за теб и подходящ грим (последното се отнася до нежния пол).
На вълна работа, както сигурно се досещате идолите и актьорите не ги подбират толкова по умение колкото по това как изглеждат. И после минават под ножа. Няма К-поп идол или звезда, който да не е минал под ножа НЯКОЛКО пъти без значение колко добре са изглеждали преди това. Това е факт, колкото и да не ви харесва. К-поп идолите не са там защото са много добри, в това което правят. Добри са, но не са най-добрите. Както в повечето сфери, това че можеш нещо добре няма нищо общо с това каква позиция заемаш ти и колко печелиш от това.
5-6 април 2014
Ходихме заедно с 2-ри курс на MT (Membership training) което представляваше ходене на хотел-хижа. Ако трябва да се каже с няколко думи какво правихме, играехме алкохолни игри, пиехме и ядохме. Беше скучновато в началото, но стана интересно вечерта. Имахме да правим представление за второкурсниците за да ги забавляваме и бяхме на групички по 7-8 души. Нашата групичка бяхме ала Африка със Се-хьок като негър-шаман. Всички се нафлякахме с бяла боя и Се-хьок шамана призоваваше животни. Имахме маймуна, зебра, и лъв. Аз бях на рамената на един колега и двамата заедно с една колежка направихме един жираф. Заметнах се с пердето от стаята, защото беше жълто и като ни дойде нашия ред най-спокойно влязохме и аз виках „КИРИН КИРИН“ (т.е. ЖИРАФ ЖИРАФ) и всички паднаха да се смеят. Беше дебилно на макс, ама беше и супер забавно. Второкурсните бяха много впечатлени и нямахме купа с „бира“ и соджу да пием. Бирата в Корея е 4-5% някъде, между другото. Бозата не е ли някъде 2-3%?
След това имаше ала дискотека и през нощта играхме на корейски алкохолни игри. Аз дето не знаех нито една бързо вдянах всичките и почти нищо не пих, докато някои колеги яко се натряскаха. Президента на курса даже имаше снимки припаднал в банята. Аз в крайна сметка изпих 2 бутилки и ми беше весело ама толкоз що се отнася до алкохола. На сутринта станахме и закусихме и се прибрахме.
Стана нещо много забавно. Анимарите сред вас знаят как всички искат сенпаите да ги забележат. На корейки сенпай е сон-бе-ним. Е, при мен е обратното. Сон-бе-нимите искат аз да ги забележа.
13 април 2014
Трябваше да ходя да си купя малко материали за рисуване и като излизах за моливи се спрях пред общежитието, защото установих, светът наоколо се е раззеленил. Последния път като бях навън беше петък и не беше зелено. Дори и малко. Беше бяло от цъфнали дървета. Сега всичко е ЗЕЛЕНО! ИЗВЕДНЪЖ! Бях особено изненадан от тази промяна. Вярно че предишния ден си седях в стаята и си правих заданията ама айде сега xD Това на страна, времето е много топло и много облачно. Вали чат пак, но е много приятно.
23 април 2014
Днес има наета армийка от градинари, които щъкат с мотики и вадят всякакви треволяци от зелените площи, които не са… ъм… трева. За мен това е малко странна работа, макар, че разбирам защо го правят. На така наречената „вила на баба ми“ по същия начин тя изкоренява не-тревите (а и аз съм я вършил тая работа) ииии е… ъм яко предполагам. Вилата не е голяма и не е на голяма тревна площ, така че еднаквостта на тревата не пречи, а разкрасява. Пък и има и лехи с цветя, дръвчета тук-там. Така да се каже не е еднородно. Докато тук в кампуса… не че няма дървета, ама зелените площи са много по-големи и някак… седи сухо, празно… все едно липсва нещо. Има една корейска дума за това 아쉽다 (а-шиуп-да). Това значи, да не ти достига нещо в малко количество (на пример да имаш 58 точки на изпита а да ти трябват 60) или да изпитваш липсата на нещо, което би допълнило добре свършената иначе работа. In layman’s terms to be missing the cherry on top of the cake.
2 май 2014
Беше интересен ден. По история на дизайна учихме за Арт Деко и… всичко, което видях ми напомняше на комунизъм, комунизъм и пак комунизъм. Всички мебели и произведения, които видях бяха толкова много в стила на големите държавни сгради с мебели на 30-на години, че чак можех да ги помириша. И си дадох сметка, че това е било „изобретено“ през 40-те години на миналия век. За нас това са все неща, които са безвкусни и досадни и навяват само лоши идеи и като цяло отрицателни неща, но някога е било модерно и ново и изкуство. За мен това граничеше със шок.
После имахме малко работа в библиотеката по един проект и се разходих из отдела по езици. Това, което намерих ме хвърли в музиката. Там има учебници по древноегипетски! С йероглифите и фонетиката и граматика и всичко. Просто паднах. Направо бях GG. Но учебници по български нямаха.
Допълнение:
Забравих да пиша в крайна сметка за японските филми с корейски субтитри. На 23-ти гледахме един японски филм с корейски субтитри и това беше доста объркващо, защото се оказа, че помня повече японски от колкото мисля и разбирах тук-таме. Корейския текст почти изцяло го вдявах, но беше доста хаотично когато установявах, че еди коя си японска дума е еди коя си корейска, но знам и двете и знам, че значенията са им такова и такова… и не съответстват много много. Поне в крайна сметка научих няколко японски думи и разбрах няколко корейски, които не знаех.
Имаше и разни други случки от време на време, за които не съм писал защото съм забравил или защото са прекалено сложни за описване, но не са нищо кой знае какво… освен онази история с това, че 4ти курс ни строиха всички от 1ви до трети курс и ни викаха 2 часа във военен строй заради глупости. Аз им се вбесих страшно много, защото идеята на това беше да ни „научат“ и да сме по-учтиви и усърдни. Реално това, което стана, беше че ни изгубиха 2 часа време, че няколко момичета припаднаха от стрес, че нарушиха етични и морални правила, че налагаха военна дисциплина над цивилни и че просто ни „показаха“ че техния е по-голям от нашия. Аз бях готов да ги изселя заради средновековния метод на дисциплина… Но тогава корейския ми беше прекалено слаб за да мога да разбера на 100% камо ли да им отвърна. В крайна сметка всички мои приятели и познати от Запад в Корея ми казаха да се оплача на отдела за неетично поведение и нарушаване на човешките правя. Това е точно и ясно определение на това, което се случи.
Бележка април 2015: Не го направих, защото предпочитам да не правя като тях, а вместо това да разчитам на интелигентен разговор. В края на годината стана на въпрос и споделих на старшия от четвърти курс за който споменах по-горе, Гуон Йонг-юн, моите възгледи. Той беше шокиран, че аз като първокурсник бих се скарал на четвъртокурсник, но дори и той май си даде сметка, че май не дрънкам празни приказки. Сега съм вече втори курс и по-кадърен с корейския. Освен това много по-ясна ми е корейската култура по въпроса. Ако ще да стане пак такова „събиране“ (집합 джип-хап на корейски) ще има викане, ама няма да е от четвъртокурсниците. Оригинално в хрониките имаше доста по-подробно описание на събитието, но го съкратих, за радиото, защото меко казано доста брутално насолих маса хора. И тогава бях бесен и сега като си спомня ми причернява пред погледа. Не мисля, че думи могат да опишат що за простотия и ненормалност беше това. Не го казвам като европеец в Азия, а като човек ценящ основните човешки правя.
Вече не веднъж съм се впускал да спасявам новите първокурсници от такива проблеми. Смятам, че е много по-разумно вместо да „спечелваш“ уважението им чрез страх, да го спечелиш заслужено. И аз това правя. Вече те са много по-спокойни около мен и макар, че продължават да правят някои неща заради етикета (да се покланят, да поздравяват, да говорят уважително) не се вдървяват като се вясна пред тях.
С една колежка си говорихме на темата джип-хап и тя каза, че ако има пак тя даже няма да ходи. Не само тя де, не малко хора са против това и аз естествено ги подкрепям. Хората, които ме познават лично знаят, че аз съм изключително спокоен човек и че много малко неща могат да ми повлияят на настроението кой знае колко. Да, лесно може да се развеселя, но някой да ме ядоса, това само по себе си е постижение. Да ме вбеси… на пръстите на едната си ръка мога да преброя всички пъти когато съм бил вбесяван. Това „събиране“ определено ще остане като едно от най-черните преживявания, които съм имал.
Като резултат от това аз миналата година стоварих голяма стена между мен и четвъртокурсниците. Винаги отговарях на висок и дистанциращ стил и като цяло давах ясно послание, че нямам желание да общувам с тях. Те не разбраха защо, с изключение на Гуон Йонг-юн, с който говорих по темата.
Извинявам се, че тези хроники завършват с такъв мрачен тон, но ако трябва да са истински хроники, няма как всичко да е слънчево и весело.
Днес има наета армийка от градинари, които щъкат с мотики и вадят всякакви треволяци от зелените площи, които не са… ъм… трева. За мен това е малко странна работа, макар, че разбирам защо го правят. На така наречената „вила на баба ми“ по същия начин тя изкоренява не-тревите (а и аз съм я вършил тая работа) ииии е… ъм яко предполагам. Вилата не е голяма и не е на голяма тревна площ, така че еднаквостта на тревата не пречи, а разкрасява. Пък и има и лехи с цветя, дръвчета тук-там. Така да се каже не е еднородно. Докато тук в кампуса… не че няма дървета, ама зелените площи са много по-големи и някак… седи сухо, празно… все едно липсва нещо. Има една корейска дума за това 아쉽다 (а-шиуп-да). Това значи, да не ти достига нещо в малко количество (на пример да имаш 58 точки на изпита а да ти трябват 60) или да изпитваш липсата на нещо, което би допълнило добре свършената иначе работа. In layman’s terms to be missing the cherry on top of the cake.
2 май 2014
Беше интересен ден. По история на дизайна учихме за Арт Деко и… всичко, което видях ми напомняше на комунизъм, комунизъм и пак комунизъм. Всички мебели и произведения, които видях бяха толкова много в стила на големите държавни сгради с мебели на 30-на години, че чак можех да ги помириша. И си дадох сметка, че това е било „изобретено“ през 40-те години на миналия век. За нас това са все неща, които са безвкусни и досадни и навяват само лоши идеи и като цяло отрицателни неща, но някога е било модерно и ново и изкуство. За мен това граничеше със шок.
После имахме малко работа в библиотеката по един проект и се разходих из отдела по езици. Това, което намерих ме хвърли в музиката. Там има учебници по древноегипетски! С йероглифите и фонетиката и граматика и всичко. Просто паднах. Направо бях GG. Но учебници по български нямаха.
Допълнение:
Забравих да пиша в крайна сметка за японските филми с корейски субтитри. На 23-ти гледахме един японски филм с корейски субтитри и това беше доста объркващо, защото се оказа, че помня повече японски от колкото мисля и разбирах тук-таме. Корейския текст почти изцяло го вдявах, но беше доста хаотично когато установявах, че еди коя си японска дума е еди коя си корейска, но знам и двете и знам, че значенията са им такова и такова… и не съответстват много много. Поне в крайна сметка научих няколко японски думи и разбрах няколко корейски, които не знаех.
Имаше и разни други случки от време на време, за които не съм писал защото съм забравил или защото са прекалено сложни за описване, но не са нищо кой знае какво… освен онази история с това, че 4ти курс ни строиха всички от 1ви до трети курс и ни викаха 2 часа във военен строй заради глупости. Аз им се вбесих страшно много, защото идеята на това беше да ни „научат“ и да сме по-учтиви и усърдни. Реално това, което стана, беше че ни изгубиха 2 часа време, че няколко момичета припаднаха от стрес, че нарушиха етични и морални правила, че налагаха военна дисциплина над цивилни и че просто ни „показаха“ че техния е по-голям от нашия. Аз бях готов да ги изселя заради средновековния метод на дисциплина… Но тогава корейския ми беше прекалено слаб за да мога да разбера на 100% камо ли да им отвърна. В крайна сметка всички мои приятели и познати от Запад в Корея ми казаха да се оплача на отдела за неетично поведение и нарушаване на човешките правя. Това е точно и ясно определение на това, което се случи.
Бележка април 2015: Не го направих, защото предпочитам да не правя като тях, а вместо това да разчитам на интелигентен разговор. В края на годината стана на въпрос и споделих на старшия от четвърти курс за който споменах по-горе, Гуон Йонг-юн, моите възгледи. Той беше шокиран, че аз като първокурсник бих се скарал на четвъртокурсник, но дори и той май си даде сметка, че май не дрънкам празни приказки. Сега съм вече втори курс и по-кадърен с корейския. Освен това много по-ясна ми е корейската култура по въпроса. Ако ще да стане пак такова „събиране“ (집합 джип-хап на корейски) ще има викане, ама няма да е от четвъртокурсниците. Оригинално в хрониките имаше доста по-подробно описание на събитието, но го съкратих, за радиото, защото меко казано доста брутално насолих маса хора. И тогава бях бесен и сега като си спомня ми причернява пред погледа. Не мисля, че думи могат да опишат що за простотия и ненормалност беше това. Не го казвам като европеец в Азия, а като човек ценящ основните човешки правя.
Вече не веднъж съм се впускал да спасявам новите първокурсници от такива проблеми. Смятам, че е много по-разумно вместо да „спечелваш“ уважението им чрез страх, да го спечелиш заслужено. И аз това правя. Вече те са много по-спокойни около мен и макар, че продължават да правят някои неща заради етикета (да се покланят, да поздравяват, да говорят уважително) не се вдървяват като се вясна пред тях.
С една колежка си говорихме на темата джип-хап и тя каза, че ако има пак тя даже няма да ходи. Не само тя де, не малко хора са против това и аз естествено ги подкрепям. Хората, които ме познават лично знаят, че аз съм изключително спокоен човек и че много малко неща могат да ми повлияят на настроението кой знае колко. Да, лесно може да се развеселя, но някой да ме ядоса, това само по себе си е постижение. Да ме вбеси… на пръстите на едната си ръка мога да преброя всички пъти когато съм бил вбесяван. Това „събиране“ определено ще остане като едно от най-черните преживявания, които съм имал.
Като резултат от това аз миналата година стоварих голяма стена между мен и четвъртокурсниците. Винаги отговарях на висок и дистанциращ стил и като цяло давах ясно послание, че нямам желание да общувам с тях. Те не разбраха защо, с изключение на Гуон Йонг-юн, с който говорих по темата.
Извинявам се, че тези хроники завършват с такъв мрачен тон, но ако трябва да са истински хроники, няма как всичко да е слънчево и весело.
