2 юни 2014
С колежката, която има 3D химикалка, правихме едни проекти заедно, защото аз не ги разбирах добре. Тя ми помага доста и мисля, че е редно да я представя във хрониките. Казва се Ким Хьон-джу и е дребно и работливо момиче. Та докато правехме проектите аз отидох да купя сок да пием нещо, защото ожадняхме. Интересното беше, че сока който си взех (портокалов) реално имаше вкус на портокал. Първоначално ме удари доста силно и реших, че е развален, но след няколко секунди видях, че просто е истински сок от истински портокал.
Като странична бележка корейците имат интересен начин, по който си надписват учебниците и книгите. Вместо на корицата или вътре, те огъват книгата и пишат на ръба на страниците (било то отгоре, отдолу или отстрани на книгата). Когато се купува от книжарница се удря печат на горния ръб на страниците за да се знае, че е купена (и кога е купена). Това реално не уврежда кориците и макар, че не може да се махне написаното, не се вижда освен ако не погледнеш изрично книгата от горе, от долу или от страни, докато е затворена.
6 юни 2014
С Хьон-джу пак работихме по проекти заедно. Реално и аз ѝ помагах с разни неща, защото тя знае какво трябва да стане, но аз имам повече опит със софтуер и с компютри и ѝ показвах лесни начини да се направи нещо. След като свършихме да работим си говорихме малко и стана дума за саундтрака на 300 и ѝ казвах, че реално това е българска песен, която е открадната от Холивуд. И то там ѝ пусках да чуе няколко различни песни и ѝ обясних (криво-ляво) за какво се пее. Научих, че и аз не ги разбира много (Притури се планината, Зайди, зайди ясно слънце, Лале ли си, зюмбюл ли си?, Хубава си моя горо).
Тя прояви интерес и ме пита за разни неща за България и ѝ разказах за чернозема и че го има само на три места на света: България, Русия и Канада. Разказах ѝ и за Черно море, за Морените и Златните мостове и рани общи неща за България, като това, че имаме ски курорти, морски курорти, високи планини и прочее.
С колежката, която има 3D химикалка, правихме едни проекти заедно, защото аз не ги разбирах добре. Тя ми помага доста и мисля, че е редно да я представя във хрониките. Казва се Ким Хьон-джу и е дребно и работливо момиче. Та докато правехме проектите аз отидох да купя сок да пием нещо, защото ожадняхме. Интересното беше, че сока който си взех (портокалов) реално имаше вкус на портокал. Първоначално ме удари доста силно и реших, че е развален, но след няколко секунди видях, че просто е истински сок от истински портокал.
Като странична бележка корейците имат интересен начин, по който си надписват учебниците и книгите. Вместо на корицата или вътре, те огъват книгата и пишат на ръба на страниците (било то отгоре, отдолу или отстрани на книгата). Когато се купува от книжарница се удря печат на горния ръб на страниците за да се знае, че е купена (и кога е купена). Това реално не уврежда кориците и макар, че не може да се махне написаното, не се вижда освен ако не погледнеш изрично книгата от горе, от долу или от страни, докато е затворена.
6 юни 2014
С Хьон-джу пак работихме по проекти заедно. Реално и аз ѝ помагах с разни неща, защото тя знае какво трябва да стане, но аз имам повече опит със софтуер и с компютри и ѝ показвах лесни начини да се направи нещо. След като свършихме да работим си говорихме малко и стана дума за саундтрака на 300 и ѝ казвах, че реално това е българска песен, която е открадната от Холивуд. И то там ѝ пусках да чуе няколко различни песни и ѝ обясних (криво-ляво) за какво се пее. Научих, че и аз не ги разбира много (Притури се планината, Зайди, зайди ясно слънце, Лале ли си, зюмбюл ли си?, Хубава си моя горо).
Тя прояви интерес и ме пита за разни неща за България и ѝ разказах за чернозема и че го има само на три места на света: България, Русия и Канада. Разказах ѝ и за Черно море, за Морените и Златните мостове и рани общи неща за България, като това, че имаме ски курорти, морски курорти, високи планини и прочее.
12 юни 2014
Установих, че има два вида корейци: такива които знаят английски (или искат да го научат реално) и такива които не знаят английски. Разликата е колкото е между Северна и Южна Корея. Защо? Защото тези, които знаят английски или искат да го научат, разбират, че, извън Корея има много неща и се вълнуват от неща, които се случват извън страната, любопитни са и са любознателни. Тези, които не знаят и не искат да научат английски… грам не се интересуват от света извън Корея и не знаят абсолютно елементарни неща за околния свят. Живеят си в малкия рай, който е Корея и изобщо не се вълнуват от нищо друго. Не са глупави или лоши хора, просто… не са любознателни и се интересуват от прости ежедневни неща.
По темата, професора по 2D дизайн иска да посети България докато съм там, за да мога да я разведа да види София и да научи неща за града.
16 юни 2014
Имахме изпит по английски, пак, и той беше 100% като ТОПИК изпита. Мо-та-мо. Формат, структура, съдържание, всичко. Вярно е, че ако за чужденците ТОПИК е най-добрия формат за тестване на корейски, може да се приеме, че за корейците същото ще е добре за английски (Бележка януари 2016-та: Пресветата торта… какви съм ги писал…) Нали? Е да ама не. Като изключим, че в теста имаше 5 грешки (които поправих с червено защото fuck you that’s why), теста беше по ПИСАНЕ… и от 40 въпроса, 5 бяха реално за писане и трябваше да допишем по една дума на въпрос… да ДОПИШЕМ. Иначе казано, почти цялата дума вече е написана. Аз не познавам чужденец, който да не смята, че корейската езикова образователна система е безполезна. Имам приятел, който учи японски, корейски и… забравих още какъв език, в корейски университет за да работи като преводач. Той е лингвист и знае четири езика и от него се очаква по корейски модел да вземе средно ниво японски от абсолютната нула за… два месеца. Аз му казах в прав текст, че това и в паралелните вселени не е много вероятно. Той е едва на прости изречения, а има само още един месец време. За корейците японския е лесен, поради очевидни причини, но той е германец! Колкото и да е лингвист, японския е най-трудния съвременен език за западняк. Средно се изискват две и половина години учене, като едната от тях е добре да е в Япония. Това време е стандартното време нужно за да говориш японски спокойно и да можеш да четеш вестници, книги, да разбираш новините и прочее, ако учиш съвестно всеки ден. Корейския изисква две години, макар че имайки предвид, колко е скапана системата, може и една да стигне ако беше нормална. В съвременния ѝ вариант май настина 2 години нон-стоп зубрене е времето което ти е нужно.
Същото важи и в обратната посока. Няма кореец, който да познавам, който (без значение колко английски знае) да не казва, че ученето на английски в Корея е безнадеждна работа.
23 юни 2014
В общи линии от тук на сетне ще има доста информация за Сеул и за Корея. До тогава вече се бях преместил в малко апартаментче в Сеул.
Чистенето. О, пресветата торта от Гваделупе… тоя апартамент май не е бил чистен от МЕСЕЦИ. Напълних лопата и половина само след помитането на моята стая и на кухнята. А в мивката имаше неща със зелен цвят, които трябваше да изчистя, канала беше почти запушен (корейски мивки в кухнята са малко различни с това, че те имат дълбока цедка, която се закача за самия канал за да спира спускането на предмети, някъде 10см е и ТОВА беше почти запушено и това трябваше да го изчистя).
Освен това нямаше течаща топла вода от месеци, защото на предишния наемател не му се е занимавало да пита как да я оправи. Собственичката дойде и се запознах и с нея, тя знае английски за щастие и обясни как е въпроса с водата. Оправихме го. В „банята“ канала беше изцяло запушен и предишния наемател и сегашната ми съквартирантка се къпят във фитнесите, които посещават.
Това на страна, в апартамента де факто има само една масичка, 10см от земята, и два стола. Няма бюро и няма маса. Да се седи на кревата наведен над тази масичка е зверски супер мега неудобно. Аз за няколко дена направих няколко големи подобрения. Първо сложих кашон под масата за да я вдигна по-нависоко. После сложих кашона на лаптопа под него, но това стана прекалено високо и го махнах. Няколко дена по-късно разчистих шкафа с чекмеджетата и сложих лаптопа от горе, приватизирах един от двата стола (другия го използва съквартирантката да си слага дрехите) и това беше много по-удобно. Още няколко дена по-късно си купих фазер, който използвам за да „удължа“ бюрото си за да мога да седя горе-долу нормално. Освен това сега мога да седя на кревата си с лаптопа в/у мен и да си гледам филми или просто да не седя на стола.
Съквартирантката ми е етническа корейка от щатите и е решила да се върне в Корея, в корените си дето се вика, и учи корейски. Като видях какво е окаяно положението в апартамента от към ред и чистота (за това има в следващия ден) директно ѝ казах, че когато използваме прибори и съдове, ги мием веднага а не ги оставяме да зеленясват. Освен това идния уикенд трябваше заедно да чистим, но в крайна сметка аз направих цялостното почистване, отделно от това, което направих на 27ми. Като цяло не е лошо момичето, но както съм казвал преди… в Корея момичетата са неподредените и тези, които не пазят чисто. Никакъв ред и пълна безредица цари в стаята ѝ. Нейна си работа, но все пак… не знам как не ѝ е некомфортно да е толкова разхвърляно и неподредено. Това на страна, тя е печена мадама.
Установих, че има два вида корейци: такива които знаят английски (или искат да го научат реално) и такива които не знаят английски. Разликата е колкото е между Северна и Южна Корея. Защо? Защото тези, които знаят английски или искат да го научат, разбират, че, извън Корея има много неща и се вълнуват от неща, които се случват извън страната, любопитни са и са любознателни. Тези, които не знаят и не искат да научат английски… грам не се интересуват от света извън Корея и не знаят абсолютно елементарни неща за околния свят. Живеят си в малкия рай, който е Корея и изобщо не се вълнуват от нищо друго. Не са глупави или лоши хора, просто… не са любознателни и се интересуват от прости ежедневни неща.
По темата, професора по 2D дизайн иска да посети България докато съм там, за да мога да я разведа да види София и да научи неща за града.
16 юни 2014
Имахме изпит по английски, пак, и той беше 100% като ТОПИК изпита. Мо-та-мо. Формат, структура, съдържание, всичко. Вярно е, че ако за чужденците ТОПИК е най-добрия формат за тестване на корейски, може да се приеме, че за корейците същото ще е добре за английски (Бележка януари 2016-та: Пресветата торта… какви съм ги писал…) Нали? Е да ама не. Като изключим, че в теста имаше 5 грешки (които поправих с червено защото fuck you that’s why), теста беше по ПИСАНЕ… и от 40 въпроса, 5 бяха реално за писане и трябваше да допишем по една дума на въпрос… да ДОПИШЕМ. Иначе казано, почти цялата дума вече е написана. Аз не познавам чужденец, който да не смята, че корейската езикова образователна система е безполезна. Имам приятел, който учи японски, корейски и… забравих още какъв език, в корейски университет за да работи като преводач. Той е лингвист и знае четири езика и от него се очаква по корейски модел да вземе средно ниво японски от абсолютната нула за… два месеца. Аз му казах в прав текст, че това и в паралелните вселени не е много вероятно. Той е едва на прости изречения, а има само още един месец време. За корейците японския е лесен, поради очевидни причини, но той е германец! Колкото и да е лингвист, японския е най-трудния съвременен език за западняк. Средно се изискват две и половина години учене, като едната от тях е добре да е в Япония. Това време е стандартното време нужно за да говориш японски спокойно и да можеш да четеш вестници, книги, да разбираш новините и прочее, ако учиш съвестно всеки ден. Корейския изисква две години, макар че имайки предвид, колко е скапана системата, може и една да стигне ако беше нормална. В съвременния ѝ вариант май настина 2 години нон-стоп зубрене е времето което ти е нужно.
Същото важи и в обратната посока. Няма кореец, който да познавам, който (без значение колко английски знае) да не казва, че ученето на английски в Корея е безнадеждна работа.
23 юни 2014
В общи линии от тук на сетне ще има доста информация за Сеул и за Корея. До тогава вече се бях преместил в малко апартаментче в Сеул.
Чистенето. О, пресветата торта от Гваделупе… тоя апартамент май не е бил чистен от МЕСЕЦИ. Напълних лопата и половина само след помитането на моята стая и на кухнята. А в мивката имаше неща със зелен цвят, които трябваше да изчистя, канала беше почти запушен (корейски мивки в кухнята са малко различни с това, че те имат дълбока цедка, която се закача за самия канал за да спира спускането на предмети, някъде 10см е и ТОВА беше почти запушено и това трябваше да го изчистя).
Освен това нямаше течаща топла вода от месеци, защото на предишния наемател не му се е занимавало да пита как да я оправи. Собственичката дойде и се запознах и с нея, тя знае английски за щастие и обясни как е въпроса с водата. Оправихме го. В „банята“ канала беше изцяло запушен и предишния наемател и сегашната ми съквартирантка се къпят във фитнесите, които посещават.
Това на страна, в апартамента де факто има само една масичка, 10см от земята, и два стола. Няма бюро и няма маса. Да се седи на кревата наведен над тази масичка е зверски супер мега неудобно. Аз за няколко дена направих няколко големи подобрения. Първо сложих кашон под масата за да я вдигна по-нависоко. После сложих кашона на лаптопа под него, но това стана прекалено високо и го махнах. Няколко дена по-късно разчистих шкафа с чекмеджетата и сложих лаптопа от горе, приватизирах един от двата стола (другия го използва съквартирантката да си слага дрехите) и това беше много по-удобно. Още няколко дена по-късно си купих фазер, който използвам за да „удължа“ бюрото си за да мога да седя горе-долу нормално. Освен това сега мога да седя на кревата си с лаптопа в/у мен и да си гледам филми или просто да не седя на стола.
Съквартирантката ми е етническа корейка от щатите и е решила да се върне в Корея, в корените си дето се вика, и учи корейски. Като видях какво е окаяно положението в апартамента от към ред и чистота (за това има в следващия ден) директно ѝ казах, че когато използваме прибори и съдове, ги мием веднага а не ги оставяме да зеленясват. Освен това идния уикенд трябваше заедно да чистим, но в крайна сметка аз направих цялостното почистване, отделно от това, което направих на 27ми. Като цяло не е лошо момичето, но както съм казвал преди… в Корея момичетата са неподредените и тези, които не пазят чисто. Никакъв ред и пълна безредица цари в стаята ѝ. Нейна си работа, но все пак… не знам как не ѝ е некомфортно да е толкова разхвърляно и неподредено. Това на страна, тя е печена мадама.
27 юни 2014
Видях се с един приятел и той ме разведе из града. Той не знае английски но му е забавно да си общува с чужденци, защото е любопитен. Разходихме се покрай една река, която (естествено) не знам как се казва, но знам, че е изкуствена и е направена за декоративна цел. Той отделя доста внимание и време за да ме разбере и реално ми каза, че корейския ми е много добре. Не е неразбран или грешен, просто говоря бавно и това ги прави малко по-труден за разбиране. Това ми напомни, на нещо, което единия учител ни беше казал, че корейците ще ни смятат за бавно-развиващи се ако не говорим бързо, за това трябва да практикуваме много и да говорим на корейски само в час. Това е много парадоксално: кога да излезем от забутания кампус за да се запознаем с някой кореец, който да иска да се движи с нас че да практикуваме като имаме следобедни часове всеки ден?
Та все пак малко от малко трупам практика. Проблема ми е в две части: лексика и в структуриране на изречението. Думите са проблем само докато не ги знам. Конструирането на изреченията е по-сложния момент, защото трябва да мисля дали правилно изграждам нещата и това забавя речта ми. Някои неща не ги мисля, но граматики, с които няма много опит ми отнемат време.
В Корея са много популярни уличните музиканти. Има цели пешеходни улици, които стават непроходими, заради певци и изпълнители и техните слушатели. И реално се справят добре. Не знам дали изкарват достатъчно пари, но е факт, че са популярни.
Видях се с един приятел и той ме разведе из града. Той не знае английски но му е забавно да си общува с чужденци, защото е любопитен. Разходихме се покрай една река, която (естествено) не знам как се казва, но знам, че е изкуствена и е направена за декоративна цел. Той отделя доста внимание и време за да ме разбере и реално ми каза, че корейския ми е много добре. Не е неразбран или грешен, просто говоря бавно и това ги прави малко по-труден за разбиране. Това ми напомни, на нещо, което единия учител ни беше казал, че корейците ще ни смятат за бавно-развиващи се ако не говорим бързо, за това трябва да практикуваме много и да говорим на корейски само в час. Това е много парадоксално: кога да излезем от забутания кампус за да се запознаем с някой кореец, който да иска да се движи с нас че да практикуваме като имаме следобедни часове всеки ден?
Та все пак малко от малко трупам практика. Проблема ми е в две части: лексика и в структуриране на изречението. Думите са проблем само докато не ги знам. Конструирането на изреченията е по-сложния момент, защото трябва да мисля дали правилно изграждам нещата и това забавя речта ми. Някои неща не ги мисля, но граматики, с които няма много опит ми отнемат време.
В Корея са много популярни уличните музиканти. Има цели пешеходни улици, които стават непроходими, заради певци и изпълнители и техните слушатели. И реално се справят добре. Не знам дали изкарват достатъчно пари, но е факт, че са популярни.
Сега, знам че до сега само хубави неща казвам за корейците, но е време да обърнем тази страница. Искам да отбележа все пак, че до колкото някои индивиди оставят крайно негативни впечатления в мен, това не значи, че всички корейци са задници. Не е като в България всички да са идеални. Все пак, лошите впечатления винаги се набиват по-трайно в съзнанието ни.
Има някакви стереотипи, които са доста досадни. Лелките и чичовците са тези, които са като цяло без изключение. Знаете какво са наглите бабички в трамваите. Е, в Корея няма трамваи (вече) но има метро. В цели пет града. А сеулската мрежа е 19 линии. Има достатъчно място за нагли лелки. Поне така ми беше казано. Реално проблема с наглите чичовци и лелки е решен с това, че във всеки вагон, в двата края, има по шест места за стари хора, хора с увреждания и бременни жени. Там никой друг няма право да сяда. Това не пречи на въпросните лелки да се ръгат и да са особено „чевръсти“ за възрастта си.
Всъщност, за метрото в Сеул има цял раздел по-надолу така че там за това. Въпросните лелки са нагли повече извън метрото от колкото в него. Същото е за чичовците. Те, специално, редовно нямат никакво усещане къде се намират и редовно застават по средата на ескалатора с ръце на двете ленти за ръце, все едно няма половин влак хора след тях. В Корея има етикет за ескалаторите: в лявата половина никой не стои, там са тези, които реално се качват, а не се возят и там не е позволено просто да стоиш. Гледам, че и в България се правят опити да се „образýва“ простолюдието да не се държи все едно всеки е сам на улицата.
Виждал съм и чичовци да се „наместват“ по средата на оживен площад и като цяло имат доста селско поведение. Или селяндурско… да не обиждам хората от село, защото едното не е свързано с другото (както знае всеки, живял в София).
Говорейки си за метрото ето малко линкове към снимки от метрото. Тъй като са леко разбъркани са на два линка. Първия е линкнатата снимка и следващата:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219019453296&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Вторият линк е към няколко снимки от метрото:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219030213565&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Снимки от Сеул. В описанието пише кое какво е.
Етно един по-заможен квартал:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219002932883&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Гледката от моя апартамент:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219016013210&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Района където аз живея:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219017533248&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Има някакви стереотипи, които са доста досадни. Лелките и чичовците са тези, които са като цяло без изключение. Знаете какво са наглите бабички в трамваите. Е, в Корея няма трамваи (вече) но има метро. В цели пет града. А сеулската мрежа е 19 линии. Има достатъчно място за нагли лелки. Поне така ми беше казано. Реално проблема с наглите чичовци и лелки е решен с това, че във всеки вагон, в двата края, има по шест места за стари хора, хора с увреждания и бременни жени. Там никой друг няма право да сяда. Това не пречи на въпросните лелки да се ръгат и да са особено „чевръсти“ за възрастта си.
Всъщност, за метрото в Сеул има цял раздел по-надолу така че там за това. Въпросните лелки са нагли повече извън метрото от колкото в него. Същото е за чичовците. Те, специално, редовно нямат никакво усещане къде се намират и редовно застават по средата на ескалатора с ръце на двете ленти за ръце, все едно няма половин влак хора след тях. В Корея има етикет за ескалаторите: в лявата половина никой не стои, там са тези, които реално се качват, а не се возят и там не е позволено просто да стоиш. Гледам, че и в България се правят опити да се „образýва“ простолюдието да не се държи все едно всеки е сам на улицата.
Виждал съм и чичовци да се „наместват“ по средата на оживен площад и като цяло имат доста селско поведение. Или селяндурско… да не обиждам хората от село, защото едното не е свързано с другото (както знае всеки, живял в София).
Говорейки си за метрото ето малко линкове към снимки от метрото. Тъй като са леко разбъркани са на два линка. Първия е линкнатата снимка и следващата:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219019453296&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Вторият линк е към няколко снимки от метрото:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219030213565&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Снимки от Сеул. В описанието пише кое какво е.
Етно един по-заможен квартал:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219002932883&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Гледката от моя апартамент:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219016013210&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
Района където аз живея:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204219017533248&set=a.10203670487940351.1073741853.1161608152&type=3&permPage=1
