1 август 2014
Като цяло не се случиха кой знае колко интересни неща през август месец. За това пускам всичко на едно :D Описал съм само интересни събития, които си заслужава да бъдат описани. Въпреки, че няма много какво да се разказва имам вече бая поглед над Корея и над живота тук за да направя разни изводи и такива има много в този пост. За това реално го разделям на две.
Като за начало, има неща, които забравил да опиша за миналия месец. Първото е, че в квартала има разносвачки, които продават плодове и зеленчуци. Не става дума за лелки, носещи храна, а за нещо като модерна ласка :D Има си магазини за зеленчуци и плодове и предмети за бита в квартала, но освен тях има и тези разносвачки. Те са бая. На час минават по 1-2 и са с високоговорител за да се рекламират по-успешно. Много са досадни като се опитваш да спиш. Аз си бях купил тапи за уши още в СМ (Сънмун), но стаята ми гледаше в посока обратна на булеварда и беше тихо и не исках да си ги слагам.
Принципно тапите са много добро решение, ако се будите лесно, но все пак, колкото и меки да са, са предмет, който си завирате в ушите и има лек (много лек) дискомфорт от това. А кревата ми беше криво-ляво мек и исках да мога да се отпусна да спя спокойно за разнообразие. Няколко пъти си ги слоих все пак, предимно заради разносвачките.
За метрото. Aко мислите, че само в София хората стоят на вратите и пречат на слизането, дълбоко се лъжете. И в Корея хората стоят на вратите и те гледат нагло като ги буташ за да слезеш. Дори когато влакът е препълнен. Интересното, е че има множество клипчета, които въртят в метрото за етикет и поведение при возене, при качване и слизане, в случай на пожар, авария и прочее. Като странична бележка, един приятел ми каза, че тези клипчета се сменят на няколко месеца. Аз мога да потвърдя, че от както съм в Сеул съм видял 4-5 различни клипчета, предаващи едно и също съобщение.
Освен това се размотах един ден в Гангнам да разгледам и нащраках бая снимки. Бях ги качил, но качеството им е много гадно за това ги изтрих и ги качих пак на висока резолюция.
Като цяло не се случиха кой знае колко интересни неща през август месец. За това пускам всичко на едно :D Описал съм само интересни събития, които си заслужава да бъдат описани. Въпреки, че няма много какво да се разказва имам вече бая поглед над Корея и над живота тук за да направя разни изводи и такива има много в този пост. За това реално го разделям на две.
Като за начало, има неща, които забравил да опиша за миналия месец. Първото е, че в квартала има разносвачки, които продават плодове и зеленчуци. Не става дума за лелки, носещи храна, а за нещо като модерна ласка :D Има си магазини за зеленчуци и плодове и предмети за бита в квартала, но освен тях има и тези разносвачки. Те са бая. На час минават по 1-2 и са с високоговорител за да се рекламират по-успешно. Много са досадни като се опитваш да спиш. Аз си бях купил тапи за уши още в СМ (Сънмун), но стаята ми гледаше в посока обратна на булеварда и беше тихо и не исках да си ги слагам.
Принципно тапите са много добро решение, ако се будите лесно, но все пак, колкото и меки да са, са предмет, който си завирате в ушите и има лек (много лек) дискомфорт от това. А кревата ми беше криво-ляво мек и исках да мога да се отпусна да спя спокойно за разнообразие. Няколко пъти си ги слоих все пак, предимно заради разносвачките.
За метрото. Aко мислите, че само в София хората стоят на вратите и пречат на слизането, дълбоко се лъжете. И в Корея хората стоят на вратите и те гледат нагло като ги буташ за да слезеш. Дори когато влакът е препълнен. Интересното, е че има множество клипчета, които въртят в метрото за етикет и поведение при возене, при качване и слизане, в случай на пожар, авария и прочее. Като странична бележка, един приятел ми каза, че тези клипчета се сменят на няколко месеца. Аз мога да потвърдя, че от както съм в Сеул съм видял 4-5 различни клипчета, предаващи едно и също съобщение.
Освен това се размотах един ден в Гангнам да разгледам и нащраках бая снимки. Бях ги качил, но качеството им е много гадно за това ги изтрих и ги качих пак на висока резолюция.
2 август 2014
Тогава беше рождения ден на един от КГСП колегите и реших, че няма нищо лошо да отида. Той ни събираше на брега на реката Хан, в Сеул, на едно от многото места, предназначение за пикник и разходки. Той искаше да играем и на групови игри, но това не беше добре прието и аз, бидейки аз, бързо предложих, че всички може би са гладни и е добре първо да ядем. Това беше прието с много топли чувства. Той каза, че ако ядем няма да ни се играе (което е така ама не му казах, че това ми е идеята). В крайна сметка седнахме да ядем след една игра.
Беше приготвил много интересни неща, като филипинска плодова салата (домашна), което в общи линии на вкус е като плодов сладолед. Беше много вкусно и беше направил бая. Не на всички им хареса та в резултат аз намазах три порции сладолед :D
Беше направил и домашна торта, която също беше хубава и беше с манго. Беше купил и… ъх… абе нещо като дюнер, ама по-вкусно (честно, не знам какво им харесвате на дюнерите, изключително гадни са на вкус и никога не съм ги харесвал *блах*).
След това се завлякохме до мястото, където се дават колела под наем и си взехме по едно за час. Направихме си едно малко състезание и видях, че година и половина (поне) не каране не се отразява добре на моята издръжливост. Преди бях способен без проблем да карам с мръсна газ 20на мин, а сега за 3-4 издъхнах. Вярно, че насрещния вятър пречеше и то не малко, но все пак. Интересно е колко много се подценява въздушното съпротивление.
След това го карахме по-спокойно, въртяхме бавно и спокойно и си говорихме. Обсъждахме плановете си след завършване и разни такива идеи и мисли. Споделихме си мнението за корейците и за Корея и като цяло се съгласиха с моето мнение, че Корея е една модерна държава със средновековно население (това не го казвам с идеята на накърня чиято и да е народност или самоличност, а го казвам само като факт, наблюдение. Интересно, е че много корейци споделят моето мнение по въпроса и се оказва, че в Корея нещата са доста сходящи с положението в България: Старите многознайковци са на власт, а младите, колкото и да са неопитни, имат по-светски поглед и могат само да стоят отстрани и да си дискутират).
Както се изрази по въпроса един мой корейски приятел, Корея е една държава на предразсъдъци, лицемерство и антични и безполезни (както и вредни) навици, а правителството минава с четката на модерните технологии и намацва от горе една приказна картинка за външния свят. За това много от вас сигурно няма да се съгласите с мен, но е факт, че корейците, едно 90-95% от тях, са изключително лицемерни, лъжат на поразия без да им мигне окото, мислят само в стереотипи и имат изключително затворено съзнание. Това не ги прави лоши (с изключение на лъжите), но не ги прави добри.
Един от другите проблеми на корейците е, това което е основния проблем на капитализма, а иначе казано 8-часовия работен ден. Който в Корея е бая повече от 8, а е някъде към 10-11 поне реално погледнато и това е ако имаш късмет. Някои си живеят в офисите направо. Корейските ми приятели, които работят се оплакват от едно и също постоянно. Ежедневието им е спане, работа, спане, работа, спане, работа, спане, работа… Заплатите са високи, но реално и живота е скъп. Аз питах един мой приятел, Джонг-хун, какъв е смисъла да работи изобщо тогава. Реално и да работи и да не работи, все няма да може да отиде на нормална почивка някъде, да има време или пари да излезе с приятели, да направи нещо за себе си. Той ме погледна много стъписано първоначално, после разбра какво му казвам и съвсем се шашардиса.
В единия случай работиш, имаш пари и нямаш време. В другия случай не работиш, нямаш пари, но имаш всичкото време на света. В двата случая си с вързани ръце, защото ти трябва и време и пари за да направиш нещо. Естествено, това е ситуация без изход. В единия поне имаш какво да ядеш и къде да живееш. Той ми каза, че заради този проблем корейците спестяват пари за да си купят дом, апартамент или къща. В Корея има израз, който преведено значи „Човек с къща е богаташ, човек без къща е беден“. Разбирам го, имайки предвид какви космически цени вървят за закупуване на апартамент. ТОВА обаче не ре решение на никакъв проблем, ако питате мен, защото това, че имаш място, което е твое, не решава проблема с нямането на време. Това дали ще нямаш време „у вас си“ или в апартамент под наем не е от никакво значение. Все нямаш време.
Аз му обясних, че в Източна Европа нещата са коренно различни (на запад хората масово живеят под наем, както в Корея) и това да живееш по наем в България е едно стъпало над това да живееш на улицата. Изключения има, естествено, като например студентите или работници, които са с осигурено жилище от формата работодател, но това са единици.
Както и да е, всичко това води до прословутия стрес, голямото процентно количество самоубийства сред ученици, студенти и работещи. За това метрото в Сеул (сигурно и в другите градове) е със стъклена стена с врати, отварящи се само когато метрото е спряло за да слязат и да се качат пътниците. Повечето метростанции са такива. И за това в Корея са много популярни туристическите компании, „традиционни“ лекарства против стрес и други подобни методи, които са изключително скъпи и не знам до колко реално те отпускат за 3-4те дена отпуска, която ти се полага на година. Кратките отпуски се оправдават, с това, че в Корея често има три почивни дни (петък, събота и неделя) поради празници и подобни събития. Нооо обикновено компаниите и корпорациите правят така, че отпуската ти да е точно по време на тези три почивни дни. Веднъж имах двудневна ваканция… събота и неделя. Без бъзик. Официална ваканция, събота и неделя. Сигурно някой много се гордее с остроумието си.
http://i2.kym-cdn.com/photos/images/facebook/000/184/961/tumblr_lnvvueuSsj1qcj56b.png
Тогава беше рождения ден на един от КГСП колегите и реших, че няма нищо лошо да отида. Той ни събираше на брега на реката Хан, в Сеул, на едно от многото места, предназначение за пикник и разходки. Той искаше да играем и на групови игри, но това не беше добре прието и аз, бидейки аз, бързо предложих, че всички може би са гладни и е добре първо да ядем. Това беше прието с много топли чувства. Той каза, че ако ядем няма да ни се играе (което е така ама не му казах, че това ми е идеята). В крайна сметка седнахме да ядем след една игра.
Беше приготвил много интересни неща, като филипинска плодова салата (домашна), което в общи линии на вкус е като плодов сладолед. Беше много вкусно и беше направил бая. Не на всички им хареса та в резултат аз намазах три порции сладолед :D
Беше направил и домашна торта, която също беше хубава и беше с манго. Беше купил и… ъх… абе нещо като дюнер, ама по-вкусно (честно, не знам какво им харесвате на дюнерите, изключително гадни са на вкус и никога не съм ги харесвал *блах*).
След това се завлякохме до мястото, където се дават колела под наем и си взехме по едно за час. Направихме си едно малко състезание и видях, че година и половина (поне) не каране не се отразява добре на моята издръжливост. Преди бях способен без проблем да карам с мръсна газ 20на мин, а сега за 3-4 издъхнах. Вярно, че насрещния вятър пречеше и то не малко, но все пак. Интересно е колко много се подценява въздушното съпротивление.
След това го карахме по-спокойно, въртяхме бавно и спокойно и си говорихме. Обсъждахме плановете си след завършване и разни такива идеи и мисли. Споделихме си мнението за корейците и за Корея и като цяло се съгласиха с моето мнение, че Корея е една модерна държава със средновековно население (това не го казвам с идеята на накърня чиято и да е народност или самоличност, а го казвам само като факт, наблюдение. Интересно, е че много корейци споделят моето мнение по въпроса и се оказва, че в Корея нещата са доста сходящи с положението в България: Старите многознайковци са на власт, а младите, колкото и да са неопитни, имат по-светски поглед и могат само да стоят отстрани и да си дискутират).
Както се изрази по въпроса един мой корейски приятел, Корея е една държава на предразсъдъци, лицемерство и антични и безполезни (както и вредни) навици, а правителството минава с четката на модерните технологии и намацва от горе една приказна картинка за външния свят. За това много от вас сигурно няма да се съгласите с мен, но е факт, че корейците, едно 90-95% от тях, са изключително лицемерни, лъжат на поразия без да им мигне окото, мислят само в стереотипи и имат изключително затворено съзнание. Това не ги прави лоши (с изключение на лъжите), но не ги прави добри.
Един от другите проблеми на корейците е, това което е основния проблем на капитализма, а иначе казано 8-часовия работен ден. Който в Корея е бая повече от 8, а е някъде към 10-11 поне реално погледнато и това е ако имаш късмет. Някои си живеят в офисите направо. Корейските ми приятели, които работят се оплакват от едно и също постоянно. Ежедневието им е спане, работа, спане, работа, спане, работа, спане, работа… Заплатите са високи, но реално и живота е скъп. Аз питах един мой приятел, Джонг-хун, какъв е смисъла да работи изобщо тогава. Реално и да работи и да не работи, все няма да може да отиде на нормална почивка някъде, да има време или пари да излезе с приятели, да направи нещо за себе си. Той ме погледна много стъписано първоначално, после разбра какво му казвам и съвсем се шашардиса.
В единия случай работиш, имаш пари и нямаш време. В другия случай не работиш, нямаш пари, но имаш всичкото време на света. В двата случая си с вързани ръце, защото ти трябва и време и пари за да направиш нещо. Естествено, това е ситуация без изход. В единия поне имаш какво да ядеш и къде да живееш. Той ми каза, че заради този проблем корейците спестяват пари за да си купят дом, апартамент или къща. В Корея има израз, който преведено значи „Човек с къща е богаташ, човек без къща е беден“. Разбирам го, имайки предвид какви космически цени вървят за закупуване на апартамент. ТОВА обаче не ре решение на никакъв проблем, ако питате мен, защото това, че имаш място, което е твое, не решава проблема с нямането на време. Това дали ще нямаш време „у вас си“ или в апартамент под наем не е от никакво значение. Все нямаш време.
Аз му обясних, че в Източна Европа нещата са коренно различни (на запад хората масово живеят под наем, както в Корея) и това да живееш по наем в България е едно стъпало над това да живееш на улицата. Изключения има, естествено, като например студентите или работници, които са с осигурено жилище от формата работодател, но това са единици.
Както и да е, всичко това води до прословутия стрес, голямото процентно количество самоубийства сред ученици, студенти и работещи. За това метрото в Сеул (сигурно и в другите градове) е със стъклена стена с врати, отварящи се само когато метрото е спряло за да слязат и да се качат пътниците. Повечето метростанции са такива. И за това в Корея са много популярни туристическите компании, „традиционни“ лекарства против стрес и други подобни методи, които са изключително скъпи и не знам до колко реално те отпускат за 3-4те дена отпуска, която ти се полага на година. Кратките отпуски се оправдават, с това, че в Корея често има три почивни дни (петък, събота и неделя) поради празници и подобни събития. Нооо обикновено компаниите и корпорациите правят така, че отпуската ти да е точно по време на тези три почивни дни. Веднъж имах двудневна ваканция… събота и неделя. Без бъзик. Официална ваканция, събота и неделя. Сигурно някой много се гордее с остроумието си.
http://i2.kym-cdn.com/photos/images/facebook/000/184/961/tumblr_lnvvueuSsj1qcj56b.png
 |  |
Та, както казах, тези почивки и медицински третирания са скъпи. ЗА ТОВА, корейците често минават под ножа, защото заплатата ти се диктува не толкова от това, колко добре работиш, а от това колко сексапилно изглеждаш. Това определя дали ще те наемат или не. Така е и с английския и езиците. Никой не го вълнува знаеш ли английски или не в Корея. Ако имаш сертификата, значи знаеш. За корейците знаенето на език се доказва с лист хартия. За мен това е нелепо, защото ако не можеш да говориш, това че можеш да четеш или да слушаш или да пишеш даже, нищо не значи. Ти по време на бизнес среща какво? Ще седиш пред дъската и ще отговаряш писмено ли? Или аз нещо пропускам в картинката…
Та, за да могат корейците да си позволят супер-скъпите ваканции им трябва дом за да не трябва да плащат наем (който е много повече от реалните разходи и данъци). За това им трябва хубава работа, за да вземат такава трябва да минат под ножа (не всички имат такава нужда, но доста често нещо им пипват поне). Това е скъпо, т.е. спестяват за операция, за което им трябва някаква работа и да работят яко за да спечелят пари. Та като се завърши целия тоя процес и се стигне до ваканцията от 20 годишни младежи са вече на 50-60. Освен ако не им се отвори парашута някъде по пътя. Но това не е много вероятно и най-малко да са на 30на когато покрият това.
В България за това ни викат, че сме богати. Защото си имаме „дом“ и в очите на западняците и на корейците, това е върха на богатството. Много от нас имаме роднини в провинцията с голяма къща, някои имат поля, които се дават под наем за да се обработват и прочее и прочее. Българина може и да няма много пари, но има много имот. Или иначе казано, ние не сме богати, а сме заможни.
Когато си имаш дом се грижиш повече за това какво имаш и колко чисто пазиш от колкото ако наемаш. Гаранция, че ако ми се наложи аз така да сменям апартамент на всеки 7-8 месеца още на второто или третото преместване ще ми писне да чистя и да преподреждам в по-практична подредба на апартамента. Ще ми писне да имам декорации, които трябва да местя, книги, които да ми тежат и прочее. На мен реално вече ми е писнало вече и гледам да изглежда чисто и подредено поне. Малко в стил, скриване на боклука под чергата.
(Бележка март 2016-та: По темата ще има в бъдещи издания на рубриката. Реално са сложни нещата и има много причини довели до това състояние на живот в Корея.)
Все още на същата вълна имам интересни наблюдения на това как корейците се държат с чужденците, или поне с мен в частност. Яна Станчева има интересен блог, който чета и който ми дава друга гледна точка на същия свят и почти идентични преживявания. Яна е КГСП колежката ми от СМ, която е тук по магистърската програма.
Това е една нейна статия на същата тема (корейци и чужденци и защо корейците са такива каквито са). Препоръчвам ви да я погледнете.
Както Яна казва, ние сме преходни за корейците и за това те много обичат просто да изчезнат когато вече не сме им удобни за каквито и цели да имат. Буквално. Не си отговарят на телефона, на Kakao Talk-а, Skype или каквото и да било друго. Все едно потъват в дън земя. Те не изчезват за всички естествено, а просто за избран човек. Много мои приятели чужденци ми разказват, че на тях това им се случва често. Яна даже ми разказа, как една нейна приятелка ходила с един кореец година и нещо-две и изведнъж той изчезнал. Не ѝ отговарял, не ѝ се обаждал, по никакъв начин не е била способна да се свърже с него.
Според Яна просто родителите му са му казали „Ок, стигна толкова си се занимавал с глупости, голям си вече, хвани си някое нормално момиче.“ и той бидейки добър син ги е послушал и е загърбил чувствата си към нея и… аз би казал, че е изхвърлил себе си и е станал просто поредната тухла в стената.
Та, за да могат корейците да си позволят супер-скъпите ваканции им трябва дом за да не трябва да плащат наем (който е много повече от реалните разходи и данъци). За това им трябва хубава работа, за да вземат такава трябва да минат под ножа (не всички имат такава нужда, но доста често нещо им пипват поне). Това е скъпо, т.е. спестяват за операция, за което им трябва някаква работа и да работят яко за да спечелят пари. Та като се завърши целия тоя процес и се стигне до ваканцията от 20 годишни младежи са вече на 50-60. Освен ако не им се отвори парашута някъде по пътя. Но това не е много вероятно и най-малко да са на 30на когато покрият това.
В България за това ни викат, че сме богати. Защото си имаме „дом“ и в очите на западняците и на корейците, това е върха на богатството. Много от нас имаме роднини в провинцията с голяма къща, някои имат поля, които се дават под наем за да се обработват и прочее и прочее. Българина може и да няма много пари, но има много имот. Или иначе казано, ние не сме богати, а сме заможни.
Когато си имаш дом се грижиш повече за това какво имаш и колко чисто пазиш от колкото ако наемаш. Гаранция, че ако ми се наложи аз така да сменям апартамент на всеки 7-8 месеца още на второто или третото преместване ще ми писне да чистя и да преподреждам в по-практична подредба на апартамента. Ще ми писне да имам декорации, които трябва да местя, книги, които да ми тежат и прочее. На мен реално вече ми е писнало вече и гледам да изглежда чисто и подредено поне. Малко в стил, скриване на боклука под чергата.
(Бележка март 2016-та: По темата ще има в бъдещи издания на рубриката. Реално са сложни нещата и има много причини довели до това състояние на живот в Корея.)
Все още на същата вълна имам интересни наблюдения на това как корейците се държат с чужденците, или поне с мен в частност. Яна Станчева има интересен блог, който чета и който ми дава друга гледна точка на същия свят и почти идентични преживявания. Яна е КГСП колежката ми от СМ, която е тук по магистърската програма.
Това е една нейна статия на същата тема (корейци и чужденци и защо корейците са такива каквито са). Препоръчвам ви да я погледнете.
Както Яна казва, ние сме преходни за корейците и за това те много обичат просто да изчезнат когато вече не сме им удобни за каквито и цели да имат. Буквално. Не си отговарят на телефона, на Kakao Talk-а, Skype или каквото и да било друго. Все едно потъват в дън земя. Те не изчезват за всички естествено, а просто за избран човек. Много мои приятели чужденци ми разказват, че на тях това им се случва често. Яна даже ми разказа, как една нейна приятелка ходила с един кореец година и нещо-две и изведнъж той изчезнал. Не ѝ отговарял, не ѝ се обаждал, по никакъв начин не е била способна да се свърже с него.
Според Яна просто родителите му са му казали „Ок, стигна толкова си се занимавал с глупости, голям си вече, хвани си някое нормално момиче.“ и той бидейки добър син ги е послушал и е загърбил чувствата си към нея и… аз би казал, че е изхвърлил себе си и е станал просто поредната тухла в стената.
Що се отнася до взаимоотношенията има един двоен стандарт при двойките: първия случай е ако са единия партньор е кореец, а другия не е. На пример, ако в автобус има двойка кореец и бяло момиче може да се чуят реплики от лелките и чичовците (на корейски защото а) не знаят английски и б) за да не разбере тя) „А, колко хубаво. Да трупа опит момчето!“ което е много WTF. Но не свършва с това. Втория случай е ако корейка е със западняк я гледат като предател „Как смее да е с чужденец! Предателка на народа и нацията!“ (Да, това МОЖЕ да се чуе).
Та, в Корея това поведение и отношение на „изчезване“ се оказва, че е много стандартно. Среща се даже и между корейците. Разни приятели ми казват, че това е много характерно за корейците като цяло, не само когато се отнася до чужденци. Всичко е супер и се разбират и са приятели и изведнъж БАМ, „Съществуването на абоната не може да бъде потвърдено“, „Абоната си е деактивирал акаунта и за това не може да се свържете с тях“ и прочее. Понякога се „връщат“, но като цяло веднъж „изчезнат“ ли, до там са нещата. Няма смисъл да си давате зор да се свържете с тях.
На мен не ми се вярваше, а и още не ми се вярва, но много хора ми казват, че корейците се страхуват от чужденците. (Бележка март 2016та: Ooooh boy, was I wrong back then. Не знам как ми е отнело толкова време да забележа. Но от друга страна, бяхме забутани в университет на майната си сред хълмове… аа искам да кажа високи планини.) Не ми е ясно защо и не мога да кажа, че съм съгласен с това. Да, има хора, които ако на улицата ги питаш къде е нещо на корейски, ще ти кажат, че не знаят английски (на корейски) и ще се ометат за нула време. Но има хора, които помагат много и отделят време за да ти обяснят къде е това, което търсиш.
По въпроса защо корейците обичат да изчезват писах на един мой друг приятел, който е кореец, живеещ в Корея, но той е един от тези ~5%, които не са на тази вълна и не лъжат безпричинно (или заради лични причини). С него се познаваме от сигурно почти година и сме се срещали много пъти. Питах го по въпроса защо корейците така обичат да „изчезват“ и той ми каза, че и той мрази това в сънародниците си. Той ми каза, че корейците са страхливи и често се сплашват и решават, че трябва да прекратят връзките си с някой, без значение какви са.
Все още на същата тема, корейците обичат много и да лъжат, както казах. Без да им мигне окото. Като се почне от това колко са заети (а се шляят, повече по темата в статията на Яна, цитирана по-горе), и през това, че не знаят това или онова. Бива ги и да обясняват колко са заети. Колегите ми са пример за това. Един от колегите ми недоволстваше, че е бил много зает и че аз съм го разкарвал да ми печата един проект и за мен. Контекста, е че не бях разбрал че трябва да са напечата един проект, заради слабия ми корейски и го бях помолил той да го напечата заедно със своя, защото той живее в Сеул и своя също не го беше напечатал. Та той недоволстваше, че е трябвало и моя да печата (все едно на ръка се прави това). Разбирам, че е важно човек да си отдъхне и да си почива, ама особено към края на семестъра колегите ми стояха до посред нощите и гледаха световното по футбол, като имат не малко проекти да направят. После обясняват, че са много изморени, спят в час и едва им стигало времето. За това много им се ядосах като ми казаха, че само извинения съм си измислял за това защо нямам това или онова. Ако учеха и половината на това, което казват, че учат, нямаше да са направили и половината от работата, която аз съм направил. Същото с президентите на потока. И двамата все са заети, а реално си чатят.
(Бележка март 2016-та: Президент на потока или представителите се избират всеки семестър и са двама. Тогава бях 1ви курс 1ви семестър и главния отговорник беше толкова отговорен, че му отне 3 месеца да ми даде два учебника. Беше ги поръчал, те били дошли в общежитието, но той толкова го мързяло, че не минал и 5те стъпки от вратата до портиера за да вземе пакета. В резултат, пакета бил върнат с неговите и моите книги. Аз за това разбирам като го подритнах да ми даде книгите, защото изпитите бяха след 2 седмици. И как разбирам? Чакам го да слезе 10 минути а той ми писал СМС, че така и така това се случило. В крайна сметка получих разпечатки на книгите деня ПРЕДИ изпита. Ама нали аз съм бил виновен, че все съм имал извинения, че не съм разбрал за това или онова когато отговорниците не си мръдват пръста за да свършат това, за което са избрани *рейдж*)
Все пак, нещата не са толкова трагични със всички. Има много изключения, особено сред младите. И Яна това казва в горелинкнатия блог, нещата не са толкова черни и мрачни. Има и свестни корейци, които не знаят английски, има и гадни корейци, които знаят английски. Това разграничаване, както всяко друго правило, не е валидно 100% в случаите. Малко са законите и правилата, валидни с 100% от случаите, но това е друга тема. Сега, не разбирайте това все едно аз седя и питам „Ти знаеш ли английски?“ всеки кореец който срещна. Не ги съдя по това дали знаят или не. Те сами влизат в едната от двете категории без аз да ги карам да правят каквото и да било. Просто или имат интерес към околния свят или нямат и това почти винаги е свързано с това колко английски знаят.
Та от къде почнах, къде стигнах :D След колоезденето на рождения ден всички се разотидохме защото имаше тайфун в морето между Корея и Китай, но вятъра беше доста показателен, как 200км са нищо пред един тайфун. След рождения ден аз отидох на един вечерен купон у един приятел, на който пихме, ядохме и играхме на Cards Against Humanity.
Все пак аз се прибрах към 2 сутринта с такси и спаах… какъв шок, нали?
Та, в Корея това поведение и отношение на „изчезване“ се оказва, че е много стандартно. Среща се даже и между корейците. Разни приятели ми казват, че това е много характерно за корейците като цяло, не само когато се отнася до чужденци. Всичко е супер и се разбират и са приятели и изведнъж БАМ, „Съществуването на абоната не може да бъде потвърдено“, „Абоната си е деактивирал акаунта и за това не може да се свържете с тях“ и прочее. Понякога се „връщат“, но като цяло веднъж „изчезнат“ ли, до там са нещата. Няма смисъл да си давате зор да се свържете с тях.
На мен не ми се вярваше, а и още не ми се вярва, но много хора ми казват, че корейците се страхуват от чужденците. (Бележка март 2016та: Ooooh boy, was I wrong back then. Не знам как ми е отнело толкова време да забележа. Но от друга страна, бяхме забутани в университет на майната си сред хълмове… аа искам да кажа високи планини.) Не ми е ясно защо и не мога да кажа, че съм съгласен с това. Да, има хора, които ако на улицата ги питаш къде е нещо на корейски, ще ти кажат, че не знаят английски (на корейски) и ще се ометат за нула време. Но има хора, които помагат много и отделят време за да ти обяснят къде е това, което търсиш.
По въпроса защо корейците обичат да изчезват писах на един мой друг приятел, който е кореец, живеещ в Корея, но той е един от тези ~5%, които не са на тази вълна и не лъжат безпричинно (или заради лични причини). С него се познаваме от сигурно почти година и сме се срещали много пъти. Питах го по въпроса защо корейците така обичат да „изчезват“ и той ми каза, че и той мрази това в сънародниците си. Той ми каза, че корейците са страхливи и често се сплашват и решават, че трябва да прекратят връзките си с някой, без значение какви са.
Все още на същата тема, корейците обичат много и да лъжат, както казах. Без да им мигне окото. Като се почне от това колко са заети (а се шляят, повече по темата в статията на Яна, цитирана по-горе), и през това, че не знаят това или онова. Бива ги и да обясняват колко са заети. Колегите ми са пример за това. Един от колегите ми недоволстваше, че е бил много зает и че аз съм го разкарвал да ми печата един проект и за мен. Контекста, е че не бях разбрал че трябва да са напечата един проект, заради слабия ми корейски и го бях помолил той да го напечата заедно със своя, защото той живее в Сеул и своя също не го беше напечатал. Та той недоволстваше, че е трябвало и моя да печата (все едно на ръка се прави това). Разбирам, че е важно човек да си отдъхне и да си почива, ама особено към края на семестъра колегите ми стояха до посред нощите и гледаха световното по футбол, като имат не малко проекти да направят. После обясняват, че са много изморени, спят в час и едва им стигало времето. За това много им се ядосах като ми казаха, че само извинения съм си измислял за това защо нямам това или онова. Ако учеха и половината на това, което казват, че учат, нямаше да са направили и половината от работата, която аз съм направил. Същото с президентите на потока. И двамата все са заети, а реално си чатят.
(Бележка март 2016-та: Президент на потока или представителите се избират всеки семестър и са двама. Тогава бях 1ви курс 1ви семестър и главния отговорник беше толкова отговорен, че му отне 3 месеца да ми даде два учебника. Беше ги поръчал, те били дошли в общежитието, но той толкова го мързяло, че не минал и 5те стъпки от вратата до портиера за да вземе пакета. В резултат, пакета бил върнат с неговите и моите книги. Аз за това разбирам като го подритнах да ми даде книгите, защото изпитите бяха след 2 седмици. И как разбирам? Чакам го да слезе 10 минути а той ми писал СМС, че така и така това се случило. В крайна сметка получих разпечатки на книгите деня ПРЕДИ изпита. Ама нали аз съм бил виновен, че все съм имал извинения, че не съм разбрал за това или онова когато отговорниците не си мръдват пръста за да свършат това, за което са избрани *рейдж*)
Все пак, нещата не са толкова трагични със всички. Има много изключения, особено сред младите. И Яна това казва в горелинкнатия блог, нещата не са толкова черни и мрачни. Има и свестни корейци, които не знаят английски, има и гадни корейци, които знаят английски. Това разграничаване, както всяко друго правило, не е валидно 100% в случаите. Малко са законите и правилата, валидни с 100% от случаите, но това е друга тема. Сега, не разбирайте това все едно аз седя и питам „Ти знаеш ли английски?“ всеки кореец който срещна. Не ги съдя по това дали знаят или не. Те сами влизат в едната от двете категории без аз да ги карам да правят каквото и да било. Просто или имат интерес към околния свят или нямат и това почти винаги е свързано с това колко английски знаят.
Та от къде почнах, къде стигнах :D След колоезденето на рождения ден всички се разотидохме защото имаше тайфун в морето между Корея и Китай, но вятъра беше доста показателен, как 200км са нищо пред един тайфун. След рождения ден аз отидох на един вечерен купон у един приятел, на който пихме, ядохме и играхме на Cards Against Humanity.
Все пак аз се прибрах към 2 сутринта с такси и спаах… какъв шок, нали?
