BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Корейски хроники ​

Корейски хроники с Васко - Vol. 3 - 28 февруари

4/6/2013

Comments

 
Снощи дойде третият ни съквартирант. От Филипините е и е на 17 е, но не знаем дали се определя на 17 по корейската или по некорейската система, защото в Корея когато се родят децата те са вече на 1 година. Т.е. аз съм на 23, не на 22.

Днес имаше абсолютен азиаспшън! Ядох кимчи с кимбап. Опитахме се да станем в 7, но не успяхме и в 8 пак заспахме. Душовете не са зле, хич, и в 7:15 няма никой и можеш да се изкъпеш най-спокойно. Водата е супер яка, налягането не пада някой друг като врътне кранчето, не се променя температурата безразборно и горещото е горещо, а студеното е студено. За мен това е супер яко, защото няма значение дали си на бойлер или с течаща гореща вода, винаги имаш някакъв проблем с водата, в София поне. Открих, че има и „по-прикрити“ душове, ама все тая. В един момент спира да ти пука, че са общи. Все едно нямаме общи бани в България. Аз поне съм ходил и не ме впечатлява „гледката“.

След малко с Тилек ще ходим да учим в библиотеката и да си купим някакви неща, защото ни трябват. Двамата се виждаме в чудо да превеждаме на другите какво казват корейците, основно защото той не знае английски, а знае корейски и руски, а аз знам руски и английски. Тилек говори с корейците, казва ми на мен на руски какво са му казали те и аз превеждам на другите на английски и после на обратно. Малко досадно е, но няма как в интерес на истината. Проблемът е основно в това, че другите студенти са много нетърпеливи и става голям хаос като се бутат един през друг да питат или да ме питат мен „Тилек какво каза сега?“

Picture
Днес си взехме и картите за общежитието и с тях си отваряме почти всичко. Катo пристигнахме в Корея още на летището с Цвети ни направи впечатление, нещо, което у нас го няма. А иначе казано, хората се редят на опашки за автобуса или за метрото. Под опашки си представете опашка в магазина. Няма струпване на хора на вратите и всички да се бутат да влязат още преди слизащите да са слезли. Това винаги ме е дразнело много в София, защото пътувах само в метрото и често ми се е налагало да ръгам нагли софиянци с лакти, за да мина през вратата. Но стига толкова хейтене по необразования народ. Тук има ред и е в полза на всички, защото нещата стават бързо и ефективно. Няма бутане, няма нерви, няма псувни или каквото и да било от този род. Много успокояващо действат тези неща, в интерес на истината.

Сега малко за корейците и корейките. Представителите на двата пола са много яки, в директен разрез на това, което ми
обясняваха в България. Да кажем 60-70% от тях са като идоли на външен вид. 

Днес видях, че от университета режат изсъхнали дървета в гората, за да разчистят и за да е всичко свежо и зелено на пролет, явно. Също така до тях двама риеха сняг. Като под „сняг“ разбирайте, половин кофа сняг, който е бил там струпан от снеговалежа преди седмица и почти се беше стопил. Доста подредено е, всеки си гледа работата и няма много помайване. Но не е и като да си дават лудия зор, за който всички сме чували много. Най-малкото
няма за какво да си дават зор като няма много работа.

Picture
В кампуса е спокойно и няма някакви големи събития. Има една сцена, но още я строят, като гледам на дали някоя голяма група ще цъфне. С Тилек си говорихме снощи и се оказа, че той слуша малко к-поп, основно Супер Джуниър. След което порисувах, че трябва, няма как иначе да настигна корейците.

Тук има много хеликоптери. За сега на ден по 1-2 прелитат. Самолети за сега не съм забелязвал, и за мен това е интересна промяна. В София прелитащ хеликоптер ще го има в новините.. тук ги има в хиляди.

На следващия ден Тилек и аз отново киснахме в библиотеката - почти два часа. Той учи английски, а аз изчетох един раздел от учебник по корейски и започнах да се занимавам с описване и систематизиране на граматиката, така че да си я науча, като започнах от глаголите и частиците. Малко по-късно днес ще ги спрягам в различни времена и прочее.

Picture
След библиотеката, към 4, отидохме да обядваме. Като станахме в 11 не е особено странно.. Не знам точно какво ядох, но беше яко и имаше кимчи!

Руския ми също доста се подобрява. Сега се чудя какво да правя, мисля да се занеса в стаята и да по спрягам глаголи или пак да порисувам.

О! Сетих се нещо интересно: тук пешеходните пътеки са двупосочни. Както улиците са двупосочни. Има си стрелки, които оказват от коя страна трябва да минеш. Навсякъде има табели за колите и има пътна маркировка до последния метър нa задънени улици. Днес пребоядисаха маркировката на улиците в кампуса и боята веднага изсъхваше и нямаше ограничителни конуси и такива неща. 

Относно плановете за близкото бъдеще: Първата година уча само корейски език и трябва да издържа трето ниво на TOPIK, за да мога да продължа обучението си. Това е „уговорката“ така да се каже, за да мога да следвам тук. След това специалността ми е Визуална комуникация, което си е реклама с рисуване, на кратко казано. Това е за сега.


Comments

    Архив

    June 2018
    April 2018
    February 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2016
    February 2016
    January 2016
    November 2015
    May 2015
    April 2015
    September 2014
    March 2014
    January 2014
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​