Времето тук си е баш мартенско. До вчера беше топло, днес духа вятър и е студено, последните няколко дни нямаше много слънце .
Снощи си мислех, че живота тук е като в симс-а. Чат, чат, чат, прегръдка, имаш нов приятел, събираш пари за това или за онова, ходиш до магазина за нещо готово за ядене, после четеш в библиотеката, и всичко това от начало.
Съквартиранта ми от Филипините не е от най-съобразителните индивиди, което ме изненада имайки предвид колко е подреден. Но всичко с времето си. Излиза, че май аз съм най-старшия тук. Което не оказва никакъв ефект, защото само на 2-3ма се интересуват от корейския ред и строй на обществото. На другите им е все тая и си вървят по своята си култура, което не мисля, че е най-разумното нещо, което може да се направи в този случай, но.. тяхна си работа.
В библиотеката убивам бая време, а и ми е приятно да се занимавам с езика. Корейския става прогресивно по-труден с напредване на дълбочината.
Иначе днес ще имам да обяснявам 1001 пъти какво са това „мартеници” и каква им е идеята. Малко подозирам, че с мюсюлманите може да не се сработят нещата, защото почти всички са доста религиозни. Не повдигам въпроса за религията, за да няма ненужни търкания, но снощи с филипинеца си говорехме за това и просто му казах, че нямам против вярващите, стига да не ми завират вярванията си в носът. Той пък е католик, вярващ, и му казах, че аз нямам проблем с това, и че си гледам на физиката с "вяра", така да се каже.
Птичките пеят, ама на корейски, вятъра вее и е студен, абе.. хладно си е. Закусих сладки неща за разнообразие, не са скъпи, но не ми харесаха особено много. Корейската храна си е достатъчно добра и я предпочитам пред "чуждестранните" внесени храни. Скоро ще започне семестъра и ще има нормална храна за нормални пари от университетския стол.
Що се отнася до времето и корейците, не ги разбирам. Наистина е студено, а някой се разхождат само по фланелка, къси панталонки и джапанки, а други са със зимни якета. И естествено най-клечавите са най-леко облечени. Ясно беше, че ще имам много да уча за корейците, ама това си е направо странно.
Сега отново ни направиха изследванията медицински изследвания. Беше изненадващо и бързо. В София за същите тези изследвания обикалях половин ден по 3-4 болници. Тук всичко беше на едно място, а рентгена беше в някакъв автобус-подвижна лаборатория.
Имах няма толкова тъпия момент, току що, идвайки към компютрите. До сега учих по корейски и си правех паралели с японската граматика и в главата ми какви ли не изрази и думи и какво ли още не. И на път към компютрите се разминах с двама корейци. Единия ме поздрави, а аз бях poker face и не отговорих, стана ми едно тъпо веднага след това, при положение, че те не обичат много много чужденците, или това поне ми беше казано, а аз останах мълчалив като пукал. Трябваха ми и няколко секунди да стопля.. реших, че вече аз ще поздравявам първи.. Малко по-късно шашнах един друг кореец и той се стъписа, като го поздравих. Но пък беше яко! Важно е да се свикне да говоря с другите. Все пак, за това съм тук, в този университет.
Снощи си мислех, че живота тук е като в симс-а. Чат, чат, чат, прегръдка, имаш нов приятел, събираш пари за това или за онова, ходиш до магазина за нещо готово за ядене, после четеш в библиотеката, и всичко това от начало.
Съквартиранта ми от Филипините не е от най-съобразителните индивиди, което ме изненада имайки предвид колко е подреден. Но всичко с времето си. Излиза, че май аз съм най-старшия тук. Което не оказва никакъв ефект, защото само на 2-3ма се интересуват от корейския ред и строй на обществото. На другите им е все тая и си вървят по своята си култура, което не мисля, че е най-разумното нещо, което може да се направи в този случай, но.. тяхна си работа.
В библиотеката убивам бая време, а и ми е приятно да се занимавам с езика. Корейския става прогресивно по-труден с напредване на дълбочината.
Иначе днес ще имам да обяснявам 1001 пъти какво са това „мартеници” и каква им е идеята. Малко подозирам, че с мюсюлманите може да не се сработят нещата, защото почти всички са доста религиозни. Не повдигам въпроса за религията, за да няма ненужни търкания, но снощи с филипинеца си говорехме за това и просто му казах, че нямам против вярващите, стига да не ми завират вярванията си в носът. Той пък е католик, вярващ, и му казах, че аз нямам проблем с това, и че си гледам на физиката с "вяра", така да се каже.
Птичките пеят, ама на корейски, вятъра вее и е студен, абе.. хладно си е. Закусих сладки неща за разнообразие, не са скъпи, но не ми харесаха особено много. Корейската храна си е достатъчно добра и я предпочитам пред "чуждестранните" внесени храни. Скоро ще започне семестъра и ще има нормална храна за нормални пари от университетския стол.
Що се отнася до времето и корейците, не ги разбирам. Наистина е студено, а някой се разхождат само по фланелка, къси панталонки и джапанки, а други са със зимни якета. И естествено най-клечавите са най-леко облечени. Ясно беше, че ще имам много да уча за корейците, ама това си е направо странно.
Сега отново ни направиха изследванията медицински изследвания. Беше изненадващо и бързо. В София за същите тези изследвания обикалях половин ден по 3-4 болници. Тук всичко беше на едно място, а рентгена беше в някакъв автобус-подвижна лаборатория.
Имах няма толкова тъпия момент, току що, идвайки към компютрите. До сега учих по корейски и си правех паралели с японската граматика и в главата ми какви ли не изрази и думи и какво ли още не. И на път към компютрите се разминах с двама корейци. Единия ме поздрави, а аз бях poker face и не отговорих, стана ми едно тъпо веднага след това, при положение, че те не обичат много много чужденците, или това поне ми беше казано, а аз останах мълчалив като пукал. Трябваха ми и няколко секунди да стопля.. реших, че вече аз ще поздравявам първи.. Малко по-късно шашнах един друг кореец и той се стъписа, като го поздравих. Но пък беше яко! Важно е да се свикне да говоря с другите. Все пак, за това съм тук, в този университет.
