Днес ме събуди филипинеца, който като пие нещо сигурно чак съседите ни го чуват. Не го знам този човек какво прави ама е много звучен и това не е най-приятния начин да те събудят…
Иначе вчера си порисувах бързи скици, учих по корейски, защото ми беше скучно, правих си паралели с японската граматика, ама до колкото разбирам нещата са малко по-сложни тук.
Както и да е, компютрите тук са фино и леко казано неудобни и след 2-3 часа рисуване и чатене реших, че ми е студено и че гледането на дъхът ми толкова време е достатъчно. Занесох в стаята да продължа да рисувам там. Ама като няма какво да гледам да рисувам там, реших че ще си пренастроя телефона за да ми свети и да рисувам.. и в крайна сметка нарисувах Чичо Рейн (хуе хуе хуе). Започна катастрофално, но след около час и нещо работа горе долу заприлича. Явно ще трябва да се съсредоточа не само върху бързи скици, а и рисунки на лица, както и на мускулатура, защото ми е слаба.
Днес излезе и информацията за Сеул, явно ще сме там 3 дена и 2 нощи и ще бъде голяма патардия, понеже ще сме всички 120 или там колкото сме приетите. Ще ни обясняват история, ще ни запознаят с и аз не знам какво и ще трябва да направим презентации и който може, да покаже талант. Някак нещо не съм много ентусиазиран за талантната част особено ако мен ме завлекат…хубаво е че рисувам и прочее, ама освен ако не решат да отделят 5 часа, не виждам аз какво мога да покажа. Хах.
Взех си и чадър, защото като дойде дъждовния сезон ще вали 2-3 седмици без да спира. Чадърите тука са бая големи, под моя 2-3ма като мен можем да се съберем, но аз съм извънреден случай така че на дали съм мярка.
Иначе малко инфо за кампуса сега. Чувствам се все едно съм на планина. Вярно, че има планини наоколо, но идеята ми е че е супер чисто, спокойно и подредено. Всичко се поддържа. Добре, сега звучи все едно не е планина…Хмм…Добре, кампуса е на планина, за това имам чувството, че съм на планина.
Що се отнася до поддръжката последните два дена подменяха пътната маркировка, почистваха от боклуци и какво ли още не. Самият кампус е бая голям, включва някъде около 20-на сгради. Завършващите езиковия курс ни казаха, че като дойде сесията в библиотеката няма място. Малко ми е странно да си го представя, имайки предвид що за чудо е библиотеката, но имайки предвид, колко много общежития има, може и да е така. Самата библиотека има цели зали само с места за четене, компютри и да не ви казвам какви речници тухли. Днес исках да отида и да уча фрази и изрази, но няма…събота е.
Сега ще има да се чудя какво ще правя цял ден. Тилек е със сестра си в Сеул, вече ми е студено в компютърната зала, понеже е точно на входа.
Иначе вчера си порисувах бързи скици, учих по корейски, защото ми беше скучно, правих си паралели с японската граматика, ама до колкото разбирам нещата са малко по-сложни тук.
Както и да е, компютрите тук са фино и леко казано неудобни и след 2-3 часа рисуване и чатене реших, че ми е студено и че гледането на дъхът ми толкова време е достатъчно. Занесох в стаята да продължа да рисувам там. Ама като няма какво да гледам да рисувам там, реших че ще си пренастроя телефона за да ми свети и да рисувам.. и в крайна сметка нарисувах Чичо Рейн (хуе хуе хуе). Започна катастрофално, но след около час и нещо работа горе долу заприлича. Явно ще трябва да се съсредоточа не само върху бързи скици, а и рисунки на лица, както и на мускулатура, защото ми е слаба.
Днес излезе и информацията за Сеул, явно ще сме там 3 дена и 2 нощи и ще бъде голяма патардия, понеже ще сме всички 120 или там колкото сме приетите. Ще ни обясняват история, ще ни запознаят с и аз не знам какво и ще трябва да направим презентации и който може, да покаже талант. Някак нещо не съм много ентусиазиран за талантната част особено ако мен ме завлекат…хубаво е че рисувам и прочее, ама освен ако не решат да отделят 5 часа, не виждам аз какво мога да покажа. Хах.
Взех си и чадър, защото като дойде дъждовния сезон ще вали 2-3 седмици без да спира. Чадърите тука са бая големи, под моя 2-3ма като мен можем да се съберем, но аз съм извънреден случай така че на дали съм мярка.
Иначе малко инфо за кампуса сега. Чувствам се все едно съм на планина. Вярно, че има планини наоколо, но идеята ми е че е супер чисто, спокойно и подредено. Всичко се поддържа. Добре, сега звучи все едно не е планина…Хмм…Добре, кампуса е на планина, за това имам чувството, че съм на планина.
Що се отнася до поддръжката последните два дена подменяха пътната маркировка, почистваха от боклуци и какво ли още не. Самият кампус е бая голям, включва някъде около 20-на сгради. Завършващите езиковия курс ни казаха, че като дойде сесията в библиотеката няма място. Малко ми е странно да си го представя, имайки предвид що за чудо е библиотеката, но имайки предвид, колко много общежития има, може и да е така. Самата библиотека има цели зали само с места за четене, компютри и да не ви казвам какви речници тухли. Днес исках да отида и да уча фрази и изрази, но няма…събота е.
Сега ще има да се чудя какво ще правя цял ден. Тилек е със сестра си в Сеул, вече ми е студено в компютърната зала, понеже е точно на входа.
Страни от студенокръвните компютри, установих, че се чувствам много добре тук. Има всичко, което ми трябва, а това, което ми трябва и го нямам (т.е. телефон, компютър и учене) ще дойде много скоро и да искам и да не искам.
В Корея магазините са много интересни, в няколко малки аспекта. Почти всички магазини имат камера-фризер, с обратно действие. Не знам как се наричат на български, може и да няма дума, но те са буквално камери, които държат продуктите горещи. В тях има кафе, чай, мляко с какао и каквото там още сложат, много са удобни. И не, не е печка. Нито микровълнова. Също така самите магазинери работят с ръкавици. Като цяло, от това, което видях, почти навсякъде работниците са с някакви ръкавици, гумени основно или с гума по дланта. Мога да се сетя за ред причини защо е така.
Нещо, което ме изненада, е че колите не спират на пешеходни пътеки. А такива има много. Не знам дали правилника за движението е различен тук или просто не го спазват, но пресичането по натоварени пътища по пътеки е трудно и особено живото застрашаващо.
Което ми напомня за множеството забавни табели по улиците, някой цепят мрака просто! Гангам стайл табели, такива табели, онакива табели. Но просто ще пусна линк към албума с табелите и другите забавни неща, защото е трудно да се опишат такива бисери:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10200830787749621.1073741830.1161608152&
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10200830701947476.1073741827.1161608152&
В Корея магазините са много интересни, в няколко малки аспекта. Почти всички магазини имат камера-фризер, с обратно действие. Не знам как се наричат на български, може и да няма дума, но те са буквално камери, които държат продуктите горещи. В тях има кафе, чай, мляко с какао и каквото там още сложат, много са удобни. И не, не е печка. Нито микровълнова. Също така самите магазинери работят с ръкавици. Като цяло, от това, което видях, почти навсякъде работниците са с някакви ръкавици, гумени основно или с гума по дланта. Мога да се сетя за ред причини защо е така.
Нещо, което ме изненада, е че колите не спират на пешеходни пътеки. А такива има много. Не знам дали правилника за движението е различен тук или просто не го спазват, но пресичането по натоварени пътища по пътеки е трудно и особено живото застрашаващо.
Което ми напомня за множеството забавни табели по улиците, някой цепят мрака просто! Гангам стайл табели, такива табели, онакива табели. Но просто ще пусна линк към албума с табелите и другите забавни неща, защото е трудно да се опишат такива бисери:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10200830787749621.1073741830.1161608152&
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10200830701947476.1073741827.1161608152&
