Та от началото. В началото беше автобуса! С него всичко си беше ок. Да пътуваш в Корея през деня е много яко, защото се вижда всичко навсякъде, но за това после. Магистралите са им значително по-хубави, широки, големи, с повече коли и много по-добре измислени. Минимум 4 ленти, на места 12 (в едната посока). Интересно, е че лентата за автобуси е най-лявата. Навсякъде имат шумоизолиращи стени, които са поставени там където има блокове и сгради близо до магистралата. Много често по тези стени има брашлян или някакви други увивни растения. Корейското знаме се вее на много места по всички пътища.
Самите сгради са много интересни и са наредени на комплекси, като всеки комплекс е от еднотипно построени блокове, но все пак различаващи се по детайлите. Строежите са поне половината от всичко. По протежение на целия път до Сеул, който е 2 часа имаше само 2-3 малки участъка, които не бяха застроени или в строеж. До колкото разбирам правителството насърчава децентрализация извън Сеул и това е решението. Имат политика и за семействата, да стават по-големи, защото след Корейската война всички семейства са малки и явно това не се нрави на управниците.
По пътя минахме през 2-3 реки, като едната бе огромна и имаше мостове на всеки километър.
Щом влязохме в Сеул, шофьора ни загуби и беше малко странно. Но да. Поне беше само два пъти. Това за пътуването. Самия Сеул трудно се разбира кога започва, заради многото сгради, но горе-долу като се видя кулата разбрахме, че сме там вече. В далечината имаше и немалко небостъргачи.
Самите сгради са много интересни и са наредени на комплекси, като всеки комплекс е от еднотипно построени блокове, но все пак различаващи се по детайлите. Строежите са поне половината от всичко. По протежение на целия път до Сеул, който е 2 часа имаше само 2-3 малки участъка, които не бяха застроени или в строеж. До колкото разбирам правителството насърчава децентрализация извън Сеул и това е решението. Имат политика и за семействата, да стават по-големи, защото след Корейската война всички семейства са малки и явно това не се нрави на управниците.
По пътя минахме през 2-3 реки, като едната бе огромна и имаше мостове на всеки километър.
Щом влязохме в Сеул, шофьора ни загуби и беше малко странно. Но да. Поне беше само два пъти. Това за пътуването. Самия Сеул трудно се разбира кога започва, заради многото сгради, но горе-долу като се видя кулата разбрахме, че сме там вече. В далечината имаше и немалко небостъргачи.
Сграда на програмата, NIIED, е голяма. Там ни стовари автобуса в крайна сметка. Част от Сеулския университет е бил тук. Постройката е яка, модерна и т.н. лъскава, бляскава, корейска и прочее. Като влязохме ни връчиха по един суитчър и една висулка за врата и ни казаха винаги да ходим с тези докато сме тук. Отивам аз в стаята и изненада, кой ми е съквартирант там.
А именно руснакът, който ми е съквартирант в университета. Оказа се много печен тип, фен на музиката. УРА! Някой, който слуша музика, освен мен! Сестра му живее в Сеул и той е бил не веднъж тук и познава града. Даже малко корейски знае, но не се е явявал на изпит.
Малко по-късно ни съобщиха, че може да излезем да разгледаме града! Ядохме и после бяхме в общежитието, където имаше голяма сцена. Има и обща зала на етажа и там един HD телевизор с ултра качество, заемащ 1/4 от стената. Всички зяпат някакво корейско предаване, никой нищо не разбира, ама зяпат. И по едно време дадоха откъс от Ринг-Динг-Донг и някой се изцепи "Абе, това не бяха ли Super Junior". Аз бях единствения, който знаеше и от тук се заформи следващия цирк. Масово, ама масово хората не слушат музика, каквато и да била. Но това май го споменах вече не веднъж. Хубаво, хора всякакви, интереси различни, явно музиката не е за всеки, макар, че в България не се сещам за човек, който да не слуша музика.
А именно руснакът, който ми е съквартирант в университета. Оказа се много печен тип, фен на музиката. УРА! Някой, който слуша музика, освен мен! Сестра му живее в Сеул и той е бил не веднъж тук и познава града. Даже малко корейски знае, но не се е явявал на изпит.
Малко по-късно ни съобщиха, че може да излезем да разгледаме града! Ядохме и после бяхме в общежитието, където имаше голяма сцена. Има и обща зала на етажа и там един HD телевизор с ултра качество, заемащ 1/4 от стената. Всички зяпат някакво корейско предаване, никой нищо не разбира, ама зяпат. И по едно време дадоха откъс от Ринг-Динг-Донг и някой се изцепи "Абе, това не бяха ли Super Junior". Аз бях единствения, който знаеше и от тук се заформи следващия цирк. Масово, ама масово хората не слушат музика, каквато и да била. Но това май го споменах вече не веднъж. Хубаво, хора всякакви, интереси различни, явно музиката не е за всеки, макар, че в България не се сещам за човек, който да не слуша музика.
Време е да вкарам няколко ника в картинката. А именно, Сталкeра, за който вече говорих, Барби, която е една полякиня, силно религиозна и в общи линии женския вариант на Сталкера. Важно е да уточня, че „силно религиозна“ не е отрицателна черта, стига да не го натяква в лицата на другите, както го правеше. В този случай Е отрицателна черта. Тя е много "невинна" и руса и с фин и деликатен глас и фигура. За мое щастие, не е в моя университет. Следва Вожда! Това е един тип, африканец, който беше от доброволците, завършващи езиковия курс сега. Само ще кажа, че малко са хората, които за 5 мин са успели да ме ядосат.
Та! Сеул! Много яко! Наистина много впечатляващо и интересно. И много студено. Аз поизмръзнах, южняците не ги знам. Обикаляхме някъде около час в района около сградата ни и там навсякъде има малки улички, по които има наредени магазини, светкащи табели и какво ли още не. Старбъкс, Макдоналдс, KFC, Е-Март и какви ли не други подобни места. Много светло, много оживено, много народ, много чудо. А корейците и корейките в много голяма бройка и много често се държат за ръка, явно двойки. На минута по 5-6 такива виждаш поне.
На много места реклама с идоли. Идоли тук, идоли там, JYJ, SJ, кино звезди.. Каквито се сетите, има ги. На няколко места имаше разпродажби явно и имаше промоутърки, които с магнетофони говореха и раздаваха пазарски кошнички, на тези, които влизаха.
В крайна сметка измръзнахме и се прибрахме към 10. Аз се посгрях в стаята и отидох в общото помещение за да видя другите, които отново гледат телевизия супер съсредоточено, наведени напред все едно ей сега ще спечелят тотото! И влизам аз в най-точния момент. Даваха някаква драма и мъжът и жената тъкмо щяха да се целунат, явно след много сърцераздирателни проблеми и вълнения и раздяли. Аз естествено се филмирах и направих едно ултра драматично "Оооо, не!" с ръка на челото и драматична поза, при което всички се шашнаха, а онези се целунаха на телевизора. После аз се спуках от смях. Явно никой не ме беше усетил, а моето доста силно "Оооо, не!" ги е шашнало.
Но за този ден толкова, следващия ден вече нещата започна да загрубяват. До този момент си се чувствах в Корея и в Сеул. После обаче, не..
Та! Сеул! Много яко! Наистина много впечатляващо и интересно. И много студено. Аз поизмръзнах, южняците не ги знам. Обикаляхме някъде около час в района около сградата ни и там навсякъде има малки улички, по които има наредени магазини, светкащи табели и какво ли още не. Старбъкс, Макдоналдс, KFC, Е-Март и какви ли не други подобни места. Много светло, много оживено, много народ, много чудо. А корейците и корейките в много голяма бройка и много често се държат за ръка, явно двойки. На минута по 5-6 такива виждаш поне.
На много места реклама с идоли. Идоли тук, идоли там, JYJ, SJ, кино звезди.. Каквито се сетите, има ги. На няколко места имаше разпродажби явно и имаше промоутърки, които с магнетофони говореха и раздаваха пазарски кошнички, на тези, които влизаха.
В крайна сметка измръзнахме и се прибрахме към 10. Аз се посгрях в стаята и отидох в общото помещение за да видя другите, които отново гледат телевизия супер съсредоточено, наведени напред все едно ей сега ще спечелят тотото! И влизам аз в най-точния момент. Даваха някаква драма и мъжът и жената тъкмо щяха да се целунат, явно след много сърцераздирателни проблеми и вълнения и раздяли. Аз естествено се филмирах и направих едно ултра драматично "Оооо, не!" с ръка на челото и драматична поза, при което всички се шашнаха, а онези се целунаха на телевизора. После аз се спуках от смях. Явно никой не ме беше усетил, а моето доста силно "Оооо, не!" ги е шашнало.
Но за този ден толкова, следващия ден вече нещата започна да загрубяват. До този момент си се чувствах в Корея и в Сеул. После обаче, не..
