Медицински прегледи! Какво щастие! Айде пак всичко. За 2-ри път в Корея, 3-ти за 3 месеца. Тук Вожда се изяви много със своя английски. Тъкмо ни бяха взели кръв и седим на едни 5-6 стола, на които всеки път някой като стане, трябва да се изместим на съседното място. Ние си говорим разни неща там и Вожда идва и ни пляска с ръце супер сериозно и ядосано "Focus, please!". Това мен ме стъписа, другите не го доразбраха явно, посмяха се и се преместихме. Това стана 2-3 пъти за 20 секунди. И явно само аз вдявах той колко е сериозен. Все едно един бог знае какво ще стане ако не се преместим. Наистина, много ме издразни.
Странично от това, вече се знам колко съм висок, 183 xD Имаше и очен преглед и казвам им нали, че съм с лещи и те, ок, ок, няма проблем. Един от доброволците ме гледа, че съм от България и почна на руски, пита ме дали знам руски. Честно, за целя свят ние сме.. не знам, последователи на Русия или нещо такова. Писна ми на всеки да обяснявам едно и също. Което ми напомня, че Сталкера дълго време ми викаше Василий и аз му казвам "Васил, бре! Не Василий! Василий е руската версия на българското име." И той се хили. Ако беше продължил просто мислех да спра да му отговарям, докато не ми научи името. Мисля, ако пак започне с това, да приложа тази стратегия. Иначе, обратно на темата, ходи и обяснявай, ако си нямаш работа, че кирилицата е славянска азбука, не руска, и че руснаците са сред последните, които я приемат.
Та да… както и да е. Тогава също разбрахме, че нямаме право да ходим НИКЪДЕ. Смисъл никъде никъде. Даже извън сградата. Само вътре, само със суичъра и с баджа. Други дрехи не може. Поне не горнище. Още тогава всички се спогледахме и мога да ви кажа, че докато не излязохме от града на 5-ти следобеда, и не се върнахме в кампуса, където има хора различни от нас, се чувствах като в някакъв аудиториум в София. За него след малко.
Друг забавен момент, е че с руснака си говорим на английски. И акцента му е много слаб, определено не това, което някой би очаквал. А с другите си говоря основно на руски. Просто тука нещата са много hawkward от всякъде.
Обяда беше як, Цвети и студентите от университета, в който е тя както и от 3-тия, дойдоха и се позапознахме (със студентите, с Цвети се познавахме вече :D). Беше ми странно да говоря на български. Странно е и да ядеш с плоски клечки.
Та, "якия" аудиториум. Началото беше интересно, един професор ни говореше за Корея и много се въодушеви, беше забавен и комуникативен. Наистина, научих не малко нови неща но като цяло повечето неща знаех или подозирах. Накрая на лекцията ни пусна един к-поп микс, за 2012 който аз имам на MP3-ката си, и пита колко са песните в микса. И никой не знае, и аз с ултра трол фейса, „СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ!“ и той вика „Да, толкова са!“
Странично от това, вече се знам колко съм висок, 183 xD Имаше и очен преглед и казвам им нали, че съм с лещи и те, ок, ок, няма проблем. Един от доброволците ме гледа, че съм от България и почна на руски, пита ме дали знам руски. Честно, за целя свят ние сме.. не знам, последователи на Русия или нещо такова. Писна ми на всеки да обяснявам едно и също. Което ми напомня, че Сталкера дълго време ми викаше Василий и аз му казвам "Васил, бре! Не Василий! Василий е руската версия на българското име." И той се хили. Ако беше продължил просто мислех да спра да му отговарям, докато не ми научи името. Мисля, ако пак започне с това, да приложа тази стратегия. Иначе, обратно на темата, ходи и обяснявай, ако си нямаш работа, че кирилицата е славянска азбука, не руска, и че руснаците са сред последните, които я приемат.
Та да… както и да е. Тогава също разбрахме, че нямаме право да ходим НИКЪДЕ. Смисъл никъде никъде. Даже извън сградата. Само вътре, само със суичъра и с баджа. Други дрехи не може. Поне не горнище. Още тогава всички се спогледахме и мога да ви кажа, че докато не излязохме от града на 5-ти следобеда, и не се върнахме в кампуса, където има хора различни от нас, се чувствах като в някакъв аудиториум в София. За него след малко.
Друг забавен момент, е че с руснака си говорим на английски. И акцента му е много слаб, определено не това, което някой би очаквал. А с другите си говоря основно на руски. Просто тука нещата са много hawkward от всякъде.
Обяда беше як, Цвети и студентите от университета, в който е тя както и от 3-тия, дойдоха и се позапознахме (със студентите, с Цвети се познавахме вече :D). Беше ми странно да говоря на български. Странно е и да ядеш с плоски клечки.
Та, "якия" аудиториум. Началото беше интересно, един професор ни говореше за Корея и много се въодушеви, беше забавен и комуникативен. Наистина, научих не малко нови неща но като цяло повечето неща знаех или подозирах. Накрая на лекцията ни пусна един к-поп микс, за 2012 който аз имам на MP3-ката си, и пита колко са песните в микса. И никой не знае, и аз с ултра трол фейса, „СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ!“ и той вика „Да, толкова са!“
После започна тегавата част. Не искам да знам колко часа бяхме там. В началото на тегавата част не беше зле, от Корейския... мисля, че национален оркестър, ни изпълниха няколко традиционни песни, които бяха интересни. После учихме Ариранг песента, която е много популярна и известна в Корея обаче...е много скучна. Наистина. Интересно е да я чуеш, 3-4 пъти да кажем, да разбереш за какво е, защо е известна и така нататък, ама като 30 мин цяла зала се учи как да я пее... мммм, да кажем, че има и по приятни неща, които човек може да прави 30 минути, вместо някой кореец да ни се сърди, че не можем да научим песента, а както се сещате, почти никой даже не може да чете на корейски, а текста е на корейски. После даже искаха от публиката да излизат да я пеят. Бих казал, че умопомрачително много точна дума. Аз и Цвети седяхме на местата си и мислехме, че това е „леко“ нелепо. Просто не знаехме какво ще следва...
Не я знам от къде е и каква е, но беше жена. И някаква ръководителка. И обясняваше като на 5 годишни, а изразът "study hard" се повтаряше на всеки 2-3 минути по няколко пъти. Всичко, което тя обясняваше го говореше, все едно обяснява на 5-годишни. Изражения, жестове, интонация, думи... всичко! Най-тъжното, е че работеше... а другите много се кефеха. Аз и Цвети се споглеждахме периодично и се чудехме дали не сме сбъркали Кореята или нещо такова. Този ден мисля, че IQ-то ни падна с 20-30 някъде. Поне. Да не говорим, че като не можеш да говориш нормално с никой, защото хората с добър английски саа… ами само аз и Цвети. Поне от тези, които познавам.
Tова с тази мацка, на 30-35, беше 2-3 часа сигурно. Правилата на програмата ни бяха разяснени с нея. Накрая просто бяхме изперкали! А наградите, които раздаваше за правилен отговор (т.е. какво трябва да правим? Да "study hard"-ваме...) бяха четки и пасти за зъби. Честно ли? Четка. И. Паста. За. Зъби. Are you fucking kidding me? Просто се радвахме с Цвети, че бяхме по към средата и никой за нищо не ни закачаше, а просто judge-вахме много hard. И търпение, и всичко ни се изцеди. Това беше някакъв „малък“ ужас.
Честно, чувствахме се обидени. Просто това си беше чисто някаква подигравка. Но ни разсмя, признавам, като ни каза, че трябва да имаме поне 70% успех за да не ни изритат, и че било странно, че можем в училище да имаме 80% а тук 70% да не можем. Мисля че е ясно, защо се смяхме с Цвети. Даже не си направихме труда да се прикрием.
Не я знам от къде е и каква е, но беше жена. И някаква ръководителка. И обясняваше като на 5 годишни, а изразът "study hard" се повтаряше на всеки 2-3 минути по няколко пъти. Всичко, което тя обясняваше го говореше, все едно обяснява на 5-годишни. Изражения, жестове, интонация, думи... всичко! Най-тъжното, е че работеше... а другите много се кефеха. Аз и Цвети се споглеждахме периодично и се чудехме дали не сме сбъркали Кореята или нещо такова. Този ден мисля, че IQ-то ни падна с 20-30 някъде. Поне. Да не говорим, че като не можеш да говориш нормално с никой, защото хората с добър английски саа… ами само аз и Цвети. Поне от тези, които познавам.
Tова с тази мацка, на 30-35, беше 2-3 часа сигурно. Правилата на програмата ни бяха разяснени с нея. Накрая просто бяхме изперкали! А наградите, които раздаваше за правилен отговор (т.е. какво трябва да правим? Да "study hard"-ваме...) бяха четки и пасти за зъби. Честно ли? Четка. И. Паста. За. Зъби. Are you fucking kidding me? Просто се радвахме с Цвети, че бяхме по към средата и никой за нищо не ни закачаше, а просто judge-вахме много hard. И търпение, и всичко ни се изцеди. Това беше някакъв „малък“ ужас.
Честно, чувствахме се обидени. Просто това си беше чисто някаква подигравка. Но ни разсмя, признавам, като ни каза, че трябва да имаме поне 70% успех за да не ни изритат, и че било странно, че можем в училище да имаме 80% а тук 70% да не можем. Мисля че е ясно, защо се смяхме с Цвети. Даже не си направихме труда да се прикрием.
Та тъй като вниманието ни беше приковано на сцената през цялото време, изчетох книжките с информация, които ни бяха раздадени първия ден, после Цвети ми разказваше за нейните състудентки и състуденти от етажа. Туркинята искала вече да се връща защо я гонела носталгия и нямало да може без техните. Хубаво, обича много родителите си...ама толкова ли не е знаела, че поне 1 година няма да ги види?
Това много ме просветли за колко неориентирани хора има тук. МНОГО неориентирани. Не знаят изобщо какво правят в Корея. Някой си го казаха (на сцената пред корейците, които правят програмата за следване в Корея), че за Корея не са знаели грам, освен че Сеул е столицата, преди да дойдат. На тези индивиди им предстоят потенциално кошмарни 5 години. Корейската култура е толкова различна от западната, или африканската особено, че направо...хах, добре, късмет. Количеството мъже с мъже и жени с жени за ръце явно не им е привлякло вниманието още. В Корея това е нормален приятелски жест, между другото, ако има неосведомени. Макар, че мъже хванати за ръце…дори и тука носи малко по-специални идеи, но като цяло докосването е на много по-голямо ниво от колкото у нас си.
Та Цвети ми разказа за невинната Бабри и как като Сталкера е разучила кой от къде е и каква религия изповядва и на базата на това игнорира хора. Разказа ми и за още няколко нейни състуденти, за които няма да влизам в подробности, защото не ги познавам, а и не обичам да говоря за хора, без лично да съм имал впечатление за тях.
Следваше талантното шоу, което ПАК беше някакъв цирк. През цялото време всички ни обясняват, вие сте избрани от корейското правителство, вие сте най-добрите от вашите държави, за вас плащат всичко, за вас това, вие сте велики, вие сте това, вие сте онова! И нали, аз и Цвети се свихме малко, защото очаквахме някакви яки неща да видим, а нито аз нито тя имаме някакви такива умения. Аз мога да рисувам и да пиша, но това не е за сцена. Оказа, се че май, ако бяхме изчели нещо наше...нямаше да е лоша идея, само дето само ние щяхме да се разберем заради английския в нашите текстове.
Имаше просто...от пиле мляко на сцената. Римуваха ябълки с кучешка храна, пяха soul музика с тези рими и с разни абревиатури от програмата... Имаше и смислени послания, от негрите основно, за мир и любов и прочее. Това е много хубаво, че те са толкова инициативни за тези неща. Но мога спокойно да кажа, че те си се подмазваха направо. Не знам корейците как реагираха, но не ми се вижда, че ядат доматите с колците. Все пак, посланието беше искрено, горе долу...както и да е, не искам да си спомням повече за това. После имаше и няколко добри попадения, една монголка изсвири The Flight Of The Bumblebee. После не знам как и от къде ама две момичета извадиха гласове като на 3-4 годишни и пяха...не знам добре или зле. Предполагам, че беше добре? Следваше една негърка, дето започна да върти задник и, изненада, изненада, момчетата подивяха и пляскаха яко и оживено. На Цвети ѝ викам да отиде да врътне един кючек (на бъзик, ако не беше ясен намека), да видят те как се прави това, но Needless to say това не се случи.
Това много ме просветли за колко неориентирани хора има тук. МНОГО неориентирани. Не знаят изобщо какво правят в Корея. Някой си го казаха (на сцената пред корейците, които правят програмата за следване в Корея), че за Корея не са знаели грам, освен че Сеул е столицата, преди да дойдат. На тези индивиди им предстоят потенциално кошмарни 5 години. Корейската култура е толкова различна от западната, или африканската особено, че направо...хах, добре, късмет. Количеството мъже с мъже и жени с жени за ръце явно не им е привлякло вниманието още. В Корея това е нормален приятелски жест, между другото, ако има неосведомени. Макар, че мъже хванати за ръце…дори и тука носи малко по-специални идеи, но като цяло докосването е на много по-голямо ниво от колкото у нас си.
Та Цвети ми разказа за невинната Бабри и как като Сталкера е разучила кой от къде е и каква религия изповядва и на базата на това игнорира хора. Разказа ми и за още няколко нейни състуденти, за които няма да влизам в подробности, защото не ги познавам, а и не обичам да говоря за хора, без лично да съм имал впечатление за тях.
Следваше талантното шоу, което ПАК беше някакъв цирк. През цялото време всички ни обясняват, вие сте избрани от корейското правителство, вие сте най-добрите от вашите държави, за вас плащат всичко, за вас това, вие сте велики, вие сте това, вие сте онова! И нали, аз и Цвети се свихме малко, защото очаквахме някакви яки неща да видим, а нито аз нито тя имаме някакви такива умения. Аз мога да рисувам и да пиша, но това не е за сцена. Оказа, се че май, ако бяхме изчели нещо наше...нямаше да е лоша идея, само дето само ние щяхме да се разберем заради английския в нашите текстове.
Имаше просто...от пиле мляко на сцената. Римуваха ябълки с кучешка храна, пяха soul музика с тези рими и с разни абревиатури от програмата... Имаше и смислени послания, от негрите основно, за мир и любов и прочее. Това е много хубаво, че те са толкова инициативни за тези неща. Но мога спокойно да кажа, че те си се подмазваха направо. Не знам корейците как реагираха, но не ми се вижда, че ядат доматите с колците. Все пак, посланието беше искрено, горе долу...както и да е, не искам да си спомням повече за това. После имаше и няколко добри попадения, една монголка изсвири The Flight Of The Bumblebee. После не знам как и от къде ама две момичета извадиха гласове като на 3-4 годишни и пяха...не знам добре или зле. Предполагам, че беше добре? Следваше една негърка, дето започна да върти задник и, изненада, изненада, момчетата подивяха и пляскаха яко и оживено. На Цвети ѝ викам да отиде да врътне един кючек (на бъзик, ако не беше ясен намека), да видят те как се прави това, но Needless to say това не се случи.
После отново имаше Aриранг. Само за първи път вечерта. После пак негри танцуваха ултра-произволния танц, който 100% им беше народния танц. Последваха к-поп танци изпълнени от момичета. Аз сигурно щях да изтанцувам танците по-грациозно от тях. Сериозно. С Цвети вече бяхме умопомрачени и гледахме през пръсти. /table flip
Както и да е, цирка продължава с пълна пара. Един от африканците беше лудия фен на всички. Особено на момичетата. И преди да дойда в Корея знаех, че хората са хора и са еднакви по целия свят без значение религия, култура и прочее, ама това е МНОГО нелепо.
Да напомня, че постоянно ни казват колко трудно ще е да вземем 3-то нищо на TOPIK и че много много трябва да учим и да говорим с корейци и да слушаме корейско радио, да гледаме драми и какво ли не за да стане. Това го запомнете, ще видите после защо.
Последва и Гангнам стайл (какъв шок, нали?). После пак ни мелеха за TOPIK и колко е труден и аз най-сериозно започнах да се чудя какво се случва. Аз за 1 година учене, 7-8 часа японски на седмица, избутах 5-то ниво, а тука за 1 година (365 дена) в Корея, сред корейци, учейки корейски на корейски, без междинен език, да не може да се вземем 3-то? Наистина ли е толкова трудно или ни занасят за да учим?
Както и да е, свърши това и ни разделиха по университети, за да подготвим презентация за другия ден. В моята група идеята беше к-поп (не я дадох аз, просто Вожда ни пита кой слуша к-поп, аз вдигнах ръка) . Ура…! Те не знаеха какво искат. Бяхме 3 момчета и 5 момичета. Румънката беше с нас. Не е зле момичето между другото. Редиха идея след идея какво да направим, а аз не можех да вдяна... защото нямаше какво да се вдява. Те не знаеха какво искат да направят. Идеята на тези презентации по принцип е да представим нещо корейско...в крайна сметка аз им предложих да направим Kunglish скеч. За незнаещите какво е Kunglish това е корейски английски. Английски, ама по корейската звукова система. Т.е. неразбираем английски, ако не знаеш корейски. Естествено това направихме и стана добре. Добре, че имам опит от косплей, че да знам какви са проблемите (не спечелихме в крайна сметка, защото подмазването явно минава в Корея доста добре; и не казвам това, защото не спечелихме и не мога да губя, просто първото място си беше такова подмазване, че нямаше как, 2-ро и 3-то бяха заслужени, 3-то беше на Цвети реално, защото тя свърши цялата работа). Имаше изцепки и от сорта на, английския е по-добър от корейския. Това просто ме смая, да го кажеш пред кореец...
Както и да е, цирка продължава с пълна пара. Един от африканците беше лудия фен на всички. Особено на момичетата. И преди да дойда в Корея знаех, че хората са хора и са еднакви по целия свят без значение религия, култура и прочее, ама това е МНОГО нелепо.
Да напомня, че постоянно ни казват колко трудно ще е да вземем 3-то нищо на TOPIK и че много много трябва да учим и да говорим с корейци и да слушаме корейско радио, да гледаме драми и какво ли не за да стане. Това го запомнете, ще видите после защо.
Последва и Гангнам стайл (какъв шок, нали?). После пак ни мелеха за TOPIK и колко е труден и аз най-сериозно започнах да се чудя какво се случва. Аз за 1 година учене, 7-8 часа японски на седмица, избутах 5-то ниво, а тука за 1 година (365 дена) в Корея, сред корейци, учейки корейски на корейски, без междинен език, да не може да се вземем 3-то? Наистина ли е толкова трудно или ни занасят за да учим?
Както и да е, свърши това и ни разделиха по университети, за да подготвим презентация за другия ден. В моята група идеята беше к-поп (не я дадох аз, просто Вожда ни пита кой слуша к-поп, аз вдигнах ръка) . Ура…! Те не знаеха какво искат. Бяхме 3 момчета и 5 момичета. Румънката беше с нас. Не е зле момичето между другото. Редиха идея след идея какво да направим, а аз не можех да вдяна... защото нямаше какво да се вдява. Те не знаеха какво искат да направят. Идеята на тези презентации по принцип е да представим нещо корейско...в крайна сметка аз им предложих да направим Kunglish скеч. За незнаещите какво е Kunglish това е корейски английски. Английски, ама по корейската звукова система. Т.е. неразбираем английски, ако не знаеш корейски. Естествено това направихме и стана добре. Добре, че имам опит от косплей, че да знам какви са проблемите (не спечелихме в крайна сметка, защото подмазването явно минава в Корея доста добре; и не казвам това, защото не спечелихме и не мога да губя, просто първото място си беше такова подмазване, че нямаше как, 2-ро и 3-то бяха заслужени, 3-то беше на Цвети реално, защото тя свърши цялата работа). Имаше изцепки и от сорта на, английския е по-добър от корейския. Това просто ме смая, да го кажеш пред кореец...
Сега се сетих за самолета от Истанбул. Там ни дадоха минерална вода, която беше отличена като вода с висококачествен вкус. Имаше вкус на чешмяна вода. Софийска. В Корея минералната вода е супер яка, много вкусна, като от нашите извори.
Обратно в Корея. По време на работата ни по групи Вождът много се изяви пак. Няма да коментирам, досадно беше. Толкова ми беше писнало вече че просто исках да се върна в университета и да почват лекциите!
Толкова бях изперкал, че на Цвети ѝ зададох въпроса, дали ме разбира като ѝ говоря на български (въпроса беше на български) и на двамата ни отне известно време да обработим простотията, която изръсих и просто заключихме, че не искаме онази младата на 30-35 да ни води пак. Ever. За съжаление, не ни се сбъдна желанието.
Имаше още изяви, преди да си легна. Някакви типове се навиваха да ходят на фитнес, за да гледат мацки. Ще ме изкефи, ако фитнеса е разделен по полове.
Честно, толкова много ми идваше да троля...
Обратно в Корея. По време на работата ни по групи Вождът много се изяви пак. Няма да коментирам, досадно беше. Толкова ми беше писнало вече че просто исках да се върна в университета и да почват лекциите!
Толкова бях изперкал, че на Цвети ѝ зададох въпроса, дали ме разбира като ѝ говоря на български (въпроса беше на български) и на двамата ни отне известно време да обработим простотията, която изръсих и просто заключихме, че не искаме онази младата на 30-35 да ни води пак. Ever. За съжаление, не ни се сбъдна желанието.
Имаше още изяви, преди да си легна. Някакви типове се навиваха да ходят на фитнес, за да гледат мацки. Ще ме изкефи, ако фитнеса е разделен по полове.
Честно, толкова много ми идваше да троля...
