Бележка от автора: Ето на след една голяма пауза пак има текстове от мен Извинявам се за дългата почивка, но нямаше как да се избегне, защото… да кажем, че методите на преподаване са много странни и 7 месеца време бяха загубени безвъзвратно и въпреки това нямах време и за това даже. Можете да благодарите на Тери, че ме ръчка да работя докато имам свободно време и трябва да си почивам…
5 март
Закуска, беше добра, после айде пак в добрия стар аудиториум. Имаше Powerpoint Presentations и умението на управляващите, цепеше мрака. Сега стана забавно. 4-ма учащи се, 2-4-ти курс пак по нашата програма, ни обясняваха за ученето на езика. Колко е трудно, колко много трябва сами да се стараем. А сега става много забавно. Аз и Цвети решихме, че наистина е много трудно и ще се постараем на мах да научим за 3-то. Първият говорещ беше филипинец, много информация, няма да я описвам, имаше полза от нея, макар и не много. Като цяло говореше за това как да си лидер, а не как да научиш езика. Имаше и един китаец с корейска фамилия от Сингапур. Той беше най-добрият презентатор в общи линии, защото не си зяпаше листа а говореше и то на ХУБАВ английски при това. Бях изгубил надежда да чуя добър английски вече. Много полезна информация ни даде. И сега черешката на тортата. Нали корейския е труден, едва 3-то нищо можем да избутаме, трябва да гледаме драми, музика да слушаме, да се социализираме с корейци и т.н.? Да. Еми лекциите са ни по 4 часа на ден. Четири. Часа. На делничен. Ден. Are you seriosuly kidding me? Цвети ми вика, не сме ли си видели програмата. И тям има само по 4 часа. Учебни при това. Та въпросните презентатори ни даваха и съвети за ученето след езиковия курс. Съветите: 1 тон за точните науки. За неточните, като моята, грам нямаше. И не исках да питам. Колко от нас, приетите, ще учим изкуство или неточна наука изобщо? За сега само аз и руснакът, Клим; той ще учи кино. Не исках да задавам въпроси, защото исках да свърши вече. Но за нещастие имаше индивиди с много високо интелектуални въпроси, които пак подчертаваха колкото много не знаят за това къде са и какво се очаква. Бедна им е фантазията къде са се явили.
Като цяло за корейския много ни пилиха че е труден, но трябва да излизаме много! Ама не точно с учебна цел. Нали това, в контекста на „Не излизайте навън, а учете!“ Имаше много противоречия. В един момент се отказах просто. Да, хубаво е да излизаме и да социализираме, за да практикуваме, но имайки предвид колко ни обясняваха, че трябва да учим и как насадиха идеята, че едва ли не ще трябва да седим до посред нощите за да си напишем домашните, не виждам как и къде ще намерим време за излизане…редовно при това.
Сега орязвам доста детайли, защото са незначителни и маловажни. Имаше презентация на сцената и момичетата бяха направили една за мода, музика, халлю и такива неща. Става дума за Power Point презентации. Няма пак да подчертавам колко пъти имаше „А предишния слайд. Още един. Не не. Този. Не, следващия. Не този. По-предишния! А тоз… не!“ и така нататък. По време на презентирането, обаче, дочух един интересен коментар, все пак, че семейните връзки в Корея са много дълбоки. Аз добавих, че са дълбоки като интернета. Всички презентации, без 2-3 бяха като написани...ами не особено добре. Много. Отегчително. Съжалявам, че така остро коментирам, но… близките ми приятели знаят, че когато съм критичен, не съм празнословен. Та това е за презентациите и за „Ориентирането“. Като се прибрахме си насадих един струг здравец, който оцеля цяла седмица в чаша с вода и макар че 90% от него изсъхна, има 3 нови листа. В Сеул, сещам се сега, имаше много светофари и пешеходни пътеки. Каква изненада, нали? Светофарите не са с лампи, а със светодиоти, за да може ако изгори по случайност някой от диодите да не изгасне целия, че това ще е проблем.
Закуска, беше добра, после айде пак в добрия стар аудиториум. Имаше Powerpoint Presentations и умението на управляващите, цепеше мрака. Сега стана забавно. 4-ма учащи се, 2-4-ти курс пак по нашата програма, ни обясняваха за ученето на езика. Колко е трудно, колко много трябва сами да се стараем. А сега става много забавно. Аз и Цвети решихме, че наистина е много трудно и ще се постараем на мах да научим за 3-то. Първият говорещ беше филипинец, много информация, няма да я описвам, имаше полза от нея, макар и не много. Като цяло говореше за това как да си лидер, а не как да научиш езика. Имаше и един китаец с корейска фамилия от Сингапур. Той беше най-добрият презентатор в общи линии, защото не си зяпаше листа а говореше и то на ХУБАВ английски при това. Бях изгубил надежда да чуя добър английски вече. Много полезна информация ни даде. И сега черешката на тортата. Нали корейския е труден, едва 3-то нищо можем да избутаме, трябва да гледаме драми, музика да слушаме, да се социализираме с корейци и т.н.? Да. Еми лекциите са ни по 4 часа на ден. Четири. Часа. На делничен. Ден. Are you seriosuly kidding me? Цвети ми вика, не сме ли си видели програмата. И тям има само по 4 часа. Учебни при това. Та въпросните презентатори ни даваха и съвети за ученето след езиковия курс. Съветите: 1 тон за точните науки. За неточните, като моята, грам нямаше. И не исках да питам. Колко от нас, приетите, ще учим изкуство или неточна наука изобщо? За сега само аз и руснакът, Клим; той ще учи кино. Не исках да задавам въпроси, защото исках да свърши вече. Но за нещастие имаше индивиди с много високо интелектуални въпроси, които пак подчертаваха колкото много не знаят за това къде са и какво се очаква. Бедна им е фантазията къде са се явили.
Като цяло за корейския много ни пилиха че е труден, но трябва да излизаме много! Ама не точно с учебна цел. Нали това, в контекста на „Не излизайте навън, а учете!“ Имаше много противоречия. В един момент се отказах просто. Да, хубаво е да излизаме и да социализираме, за да практикуваме, но имайки предвид колко ни обясняваха, че трябва да учим и как насадиха идеята, че едва ли не ще трябва да седим до посред нощите за да си напишем домашните, не виждам как и къде ще намерим време за излизане…редовно при това.
Сега орязвам доста детайли, защото са незначителни и маловажни. Имаше презентация на сцената и момичетата бяха направили една за мода, музика, халлю и такива неща. Става дума за Power Point презентации. Няма пак да подчертавам колко пъти имаше „А предишния слайд. Още един. Не не. Този. Не, следващия. Не този. По-предишния! А тоз… не!“ и така нататък. По време на презентирането, обаче, дочух един интересен коментар, все пак, че семейните връзки в Корея са много дълбоки. Аз добавих, че са дълбоки като интернета. Всички презентации, без 2-3 бяха като написани...ами не особено добре. Много. Отегчително. Съжалявам, че така остро коментирам, но… близките ми приятели знаят, че когато съм критичен, не съм празнословен. Та това е за презентациите и за „Ориентирането“. Като се прибрахме си насадих един струг здравец, който оцеля цяла седмица в чаша с вода и макар че 90% от него изсъхна, има 3 нови листа. В Сеул, сещам се сега, имаше много светофари и пешеходни пътеки. Каква изненада, нали? Светофарите не са с лампи, а със светодиоти, за да може ако изгори по случайност някой от диодите да не изгасне целия, че това ще е проблем.
Тука правя добавка от декември 2013-та. Надявам се знаете булевардите Сливница, Ботев, Мария Луиза, Петте кьошета и други разни такива места с доста движение в София. Е, попаднах на някакви снимки на Сливница и буквално не можех да разпозная булеварда. В спомените ми е един широоок и дълъг път, а сега го сбърках за квартална уличка. Размерите на корейскиите пътища са, както се очаква, доста по-големи и натоварени и макар, че кварталните улички са двулентови, 4-лентов път не се смята за голям или натоварен път. В който и да е град, 6 ленти и нагоре. Можете да си представите какво ще стане, ако някой светофар изгори. Плюс, че светодиодите са по-ярки от крушка и нямаш извинение да нарушиш правилата. Това и хилядите камери и прочее. В Корея нарушаване на правилата на пътищата е доста сериозна работа. Ако си карал пил директно ти вземат книжката, а юофьорския курс е от 600$ нагоре. Под „карал пил“ не знам за колко промила идва реч, ама половин бутилка соджу е „карал пил“ ситуация. Соджуто е… (не знам точно) но някъде около 5-6% алкохол.
Край на бележката от декември 2013-та.
В Сеул, сещам се сега, имаше много светофари и пешеходни пътеки. Светофарите "увяхват" за да покажат, че ще свърши светлината. Пешеходните са с едни стрелки, които стават по-малко и по-малко, а някой от светофарите за коли бавно изгасваха, изключвайки светодиодите, които ги изграждат. И честно, като чета сега какво съм писал за да го кача…даже умението ми да използвам български ми е дебилирало…
Пешеходните пътеки там са ОГРОМНИ. Смисъл, 15-на метра широка. Но да, за сега е това. Утре започваме да учим и се надявам да започне да има прогрес защото изперквам и аз, и Тилек, и руснака, и филипинеца.
Край на бележката от декември 2013-та.
В Сеул, сещам се сега, имаше много светофари и пешеходни пътеки. Светофарите "увяхват" за да покажат, че ще свърши светлината. Пешеходните са с едни стрелки, които стават по-малко и по-малко, а някой от светофарите за коли бавно изгасваха, изключвайки светодиодите, които ги изграждат. И честно, като чета сега какво съм писал за да го кача…даже умението ми да използвам български ми е дебилирало…
Пешеходните пътеки там са ОГРОМНИ. Смисъл, 15-на метра широка. Но да, за сега е това. Утре започваме да учим и се надявам да започне да има прогрес защото изперквам и аз, и Тилек, и руснака, и филипинеца.
6 март
Започнахме да учим. Днес само сутринта балансира последните два дена. Учителката ни е много готина, младичка и много присърце си взима работата. Много внимателно се занимаваше с нас и ни даваше примери и всичко. Естествено, интелекта на някой колеги лъсна като слънце посред нощ и тя бая време прекара там с тях (нета днес е ужасен...сигурно защото всички вече са тук и се използва). Много е мила и сладка (смисъл seriously като от някоя корейска драма…сигурно има нещо общо с факта, че съм в Корея), а аз бях зарязал тетрадката си с рисунките отворена и тя като ахна като я видя. Горе долу правя по 1 хубаво изпипана, не чак етюдна, рисунка и имам 4. Днес трябва да направя още една или поне 2-3 листа двустранно с пози.
Иначе наистина часовете са ни 4 часа, но поне са астрономически. Един учебен час е 50 мин, а междучасието е 10. Учихме азбуката и само да спомена, английската транскрипция е умопомрачително лоша.ㅏ си е А,ㅓ е О,ㅗ е У с потенциална наклонност към леко О, но само от време на време, имам още да свиквам, но за сега това научих. ㅜ е ...сложно. То е все едно искаш да кажеш В ама звука е като за У. Транскрипцията ги реди като А, АО, О, У.ㅑ си е Я,ㅕ е ЙО, ㅛ е ИУ, ㅠ е Ю. ㅈ и ㅊ са Ч (като имат лека наклонност към ДЖ и разликата е в интонацията). Но няма да изпадам в подробности.
*Малко странична бележка въведена на 18ти август, че фонетиката е маааалко по-сложна от това, което разбирах тогава. Няма да изпадам в детайли, но в крайна сметка романизирания вариант Е катастрофален и горе описаните букви не са точно така. Поне не всичките.~
Днес е доста топло вече и е слънчево. След малко ще отида в Чонан най-накрая с Лудия Бразилец и с групата ми по корейски. Няма да е зле да си свикнем, така да се каже, а и не е като да не ми трябват разни неща, които няма тука. След това като се прибера имам да почета малко...и толкоз то. Домашното ми е да прочета 14 думи 10 пъти.
Започнахме да учим. Днес само сутринта балансира последните два дена. Учителката ни е много готина, младичка и много присърце си взима работата. Много внимателно се занимаваше с нас и ни даваше примери и всичко. Естествено, интелекта на някой колеги лъсна като слънце посред нощ и тя бая време прекара там с тях (нета днес е ужасен...сигурно защото всички вече са тук и се използва). Много е мила и сладка (смисъл seriously като от някоя корейска драма…сигурно има нещо общо с факта, че съм в Корея), а аз бях зарязал тетрадката си с рисунките отворена и тя като ахна като я видя. Горе долу правя по 1 хубаво изпипана, не чак етюдна, рисунка и имам 4. Днес трябва да направя още една или поне 2-3 листа двустранно с пози.
Иначе наистина часовете са ни 4 часа, но поне са астрономически. Един учебен час е 50 мин, а междучасието е 10. Учихме азбуката и само да спомена, английската транскрипция е умопомрачително лоша.ㅏ си е А,ㅓ е О,ㅗ е У с потенциална наклонност към леко О, но само от време на време, имам още да свиквам, но за сега това научих. ㅜ е ...сложно. То е все едно искаш да кажеш В ама звука е като за У. Транскрипцията ги реди като А, АО, О, У.ㅑ си е Я,ㅕ е ЙО, ㅛ е ИУ, ㅠ е Ю. ㅈ и ㅊ са Ч (като имат лека наклонност към ДЖ и разликата е в интонацията). Но няма да изпадам в подробности.
*Малко странична бележка въведена на 18ти август, че фонетиката е маааалко по-сложна от това, което разбирах тогава. Няма да изпадам в детайли, но в крайна сметка романизирания вариант Е катастрофален и горе описаните букви не са точно така. Поне не всичките.~
Днес е доста топло вече и е слънчево. След малко ще отида в Чонан най-накрая с Лудия Бразилец и с групата ми по корейски. Няма да е зле да си свикнем, така да се каже, а и не е като да не ми трябват разни неща, които няма тука. След това като се прибера имам да почета малко...и толкоз то. Домашното ми е да прочета 14 думи 10 пъти.
Мисля и да попиша. Не сме взели цялата азбука даже още и не е като да сме учили и асимилации, крайни съгласни и прочее…но предполагам, че с писане ще си улесня живота. Предполагам, че до края на седмицата това ще се случи. Малко ми е бавно темпото, но количеството писане и повтаряне е много и върши работа, добре затвърдяваме материала. (Study hard :D)
Днес започнах и да „чупя леда“ с корейците, както казва братксия английски народ. Чат път като се разминаваме ги поздравявам и те често отговарят. Даже ми става тъпо, че се покланят повече от мен. Надявам се скоро да науча достатъчно, че като ми кажат нещо, да схващам xD Иначе, както моя личен опит и мнение от преди Корея казват, азиатците (корейците в частност, защото нямам опит с други много много) не са студени, а са много приятни и дружелюбни. В най-лошия случай няма да отговорят, защото и на тях им е странно или просто не искат да отговорят. Все едно като поздравиш някой в България всеки път ще ти отговори.
Иначе вчера се запознах и с един китаец и си поговорихме (на английски) с него. Беше му интересно за България (като изключим, че докато аз не му казах, че има такава държава той не знаеше). На колегите им е много интересен българския език и често ме питат за разни неща. В и Л и Р са им бая трудни а корейското ㅡ само аз можех да го кажа правилно, бидейки си Ъ.
Но да, нещата започнаха да се движат добре, Лудият бразилец е забавен и...може би трябваше да кажа, че е луд, заради шашавото си поведение, а не защото Е луд xD
Добре, хаоса с корейския малко нараства защото няма двама души на едно мнение как се четат трите о-та... Както и да е.
Чонан. Град като Сеул. Наистина. Бяхме предимно в молтъ, който беше до спирката. 2 часа в E-mart, което е нещо като Billa, ама Billa ряпа да яде. В този магазин има каквото се сетиш. Даже дрехи. От там момичетата си накупиха розови неща, розови чаршафи, възглавници за не знам колко китайски армии и разни консумативи, от различен порядък. Аз си взех прах за пране, някаква много яка вакса за коса (ще пробвам някакви неща >_> so don’t judge me! I’m in Korea!) и чай. И захар. След 2-та часа там отидохме на 3-ти етаж, което беше книжарницата. Аз се лепнах до художествените материали и си купих супер яката папка xD Знам, че звучи тъпо. Какво може да ѝ е яко на една папка? Еми, реално ми трябваше просто плоска папка, която да държи листите ми. Тази е такава, но се затваря и капака ѝ даже държи неща. Удобна на квадрат! Да, купих си и слушалки, които са естествено много добри и на много добра цена, заради която сега съм на една шепа монети (като изключим запаса от не малко и факта, че в петък ще имам стипендия :D). Иначе нета днес продължава да е от особено бърз порядък.
Както и да е, после ходихме на бюфет-ресторант. Това е в общи линии (нема такова чудо в България) ресторант, в който плащаш веднъж някаква определена сума и ядеш колкото можеш и съм си пържиш яденето. За 11 000 уона не беше зле и то никак. Бая добре си похапнахме. За десерт ядох някакви...неща…абе не ги знам корейците как ги правят, ама си е плодова салата с оранжеви, жълти, бели плодове и череши, както и кубчета желе. Много добре ти идва след горещото и лютото, което си нагъвал до сега. След това се прибрахме. Бяхме към 4-5 часа в града, има снимки.
Днес започнах и да „чупя леда“ с корейците, както казва братксия английски народ. Чат път като се разминаваме ги поздравявам и те често отговарят. Даже ми става тъпо, че се покланят повече от мен. Надявам се скоро да науча достатъчно, че като ми кажат нещо, да схващам xD Иначе, както моя личен опит и мнение от преди Корея казват, азиатците (корейците в частност, защото нямам опит с други много много) не са студени, а са много приятни и дружелюбни. В най-лошия случай няма да отговорят, защото и на тях им е странно или просто не искат да отговорят. Все едно като поздравиш някой в България всеки път ще ти отговори.
Иначе вчера се запознах и с един китаец и си поговорихме (на английски) с него. Беше му интересно за България (като изключим, че докато аз не му казах, че има такава държава той не знаеше). На колегите им е много интересен българския език и често ме питат за разни неща. В и Л и Р са им бая трудни а корейското ㅡ само аз можех да го кажа правилно, бидейки си Ъ.
Но да, нещата започнаха да се движат добре, Лудият бразилец е забавен и...може би трябваше да кажа, че е луд, заради шашавото си поведение, а не защото Е луд xD
Добре, хаоса с корейския малко нараства защото няма двама души на едно мнение как се четат трите о-та... Както и да е.
Чонан. Град като Сеул. Наистина. Бяхме предимно в молтъ, който беше до спирката. 2 часа в E-mart, което е нещо като Billa, ама Billa ряпа да яде. В този магазин има каквото се сетиш. Даже дрехи. От там момичетата си накупиха розови неща, розови чаршафи, възглавници за не знам колко китайски армии и разни консумативи, от различен порядък. Аз си взех прах за пране, някаква много яка вакса за коса (ще пробвам някакви неща >_> so don’t judge me! I’m in Korea!) и чай. И захар. След 2-та часа там отидохме на 3-ти етаж, което беше книжарницата. Аз се лепнах до художествените материали и си купих супер яката папка xD Знам, че звучи тъпо. Какво може да ѝ е яко на една папка? Еми, реално ми трябваше просто плоска папка, която да държи листите ми. Тази е такава, но се затваря и капака ѝ даже държи неща. Удобна на квадрат! Да, купих си и слушалки, които са естествено много добри и на много добра цена, заради която сега съм на една шепа монети (като изключим запаса от не малко и факта, че в петък ще имам стипендия :D). Иначе нета днес продължава да е от особено бърз порядък.
Както и да е, после ходихме на бюфет-ресторант. Това е в общи линии (нема такова чудо в България) ресторант, в който плащаш веднъж някаква определена сума и ядеш колкото можеш и съм си пържиш яденето. За 11 000 уона не беше зле и то никак. Бая добре си похапнахме. За десерт ядох някакви...неща…абе не ги знам корейците как ги правят, ама си е плодова салата с оранжеви, жълти, бели плодове и череши, както и кубчета желе. Много добре ти идва след горещото и лютото, което си нагъвал до сега. След това се прибрахме. Бяхме към 4-5 часа в града, има снимки.
Тъпото на цялата работа, е че в кампуса се заформиха 2 групи. Явно от университета са ни разпределили по езикови групи, защото това са двете групи и те са разделени в кампуса в две общежития. Аз съм, както вече може би се досещате, в руската част. И това е ДОБРЕ. Другата част е испанската. С тях бях в Чонан. Сред тях имаше и един младеж, който беше с тях, но не знае испански. Той слушаше музика и с него си намерихме тема за игри, компютри и музика.
Нашия водач бе хиспанец и дрънкаше като високоговорител на fast forward. И бая солеше корейците на испански. Наистина тъпо. Защо ще солиш хората, които реално плащат за да може ние да учим тук… Та както и да е, аз и този компютърен индивид в общи линии бляхме само; рядко се говореше на английски. На пътя за университета си слушах музика и не ми пукаше даже xD
От E-mart-а излязохме с толкова багаж, че го пакетирахме в кашони. На изхода на магазина има място където редят използвани и здрави кашони, има тиксо бол и хората могат безплатно да си опаковат нещата. Е, ние бяхме с три кашона и неща в пликове и чанти за още три кашона.
На спирката на автобуса чакахме и поздравих един друг студент, кореец, който беше там. Беше много забавно, защото му викам „аньонгхасейо“ и той се огледа учудено, после погледна мен и се посочи въпросително, аз му кимнах и той също ме поздрави, особено озадачено, но някак ведро.
Така, сега малко на вълна музика. В този мол имаше...к-поп магазин! Каква изненада! В интерес на истината се изненадах! И там нямаше ЕХО! Това също ме изненада (не знам защо се изненадах, смисъл в Корея съм, от където идва К-поп и тука К-поп се лее като мед и масло от където се сетиш), ама имаше много МНОГО, МНОГО албуми и музика. Щракнах снимки. Момичетата скуийкваха не малко и си купиха 1-2 неща. Може след като си купя лаптоп да навестя мястото.
Що се отнася до въпросния лаптоп, за 1200$ може да се вземе такъв звяр, какъвто в България ще е към 2000-3000$ +/- 300.
Нашия водач бе хиспанец и дрънкаше като високоговорител на fast forward. И бая солеше корейците на испански. Наистина тъпо. Защо ще солиш хората, които реално плащат за да може ние да учим тук… Та както и да е, аз и този компютърен индивид в общи линии бляхме само; рядко се говореше на английски. На пътя за университета си слушах музика и не ми пукаше даже xD
От E-mart-а излязохме с толкова багаж, че го пакетирахме в кашони. На изхода на магазина има място където редят използвани и здрави кашони, има тиксо бол и хората могат безплатно да си опаковат нещата. Е, ние бяхме с три кашона и неща в пликове и чанти за още три кашона.
На спирката на автобуса чакахме и поздравих един друг студент, кореец, който беше там. Беше много забавно, защото му викам „аньонгхасейо“ и той се огледа учудено, после погледна мен и се посочи въпросително, аз му кимнах и той също ме поздрави, особено озадачено, но някак ведро.
Така, сега малко на вълна музика. В този мол имаше...к-поп магазин! Каква изненада! В интерес на истината се изненадах! И там нямаше ЕХО! Това също ме изненада (не знам защо се изненадах, смисъл в Корея съм, от където идва К-поп и тука К-поп се лее като мед и масло от където се сетиш), ама имаше много МНОГО, МНОГО албуми и музика. Щракнах снимки. Момичетата скуийкваха не малко и си купиха 1-2 неща. Може след като си купя лаптоп да навестя мястото.
Що се отнася до въпросния лаптоп, за 1200$ може да се вземе такъв звяр, какъвто в България ще е към 2000-3000$ +/- 300.
8 март
Днес нещата вече бая загрубяха като учене и като домашно. Имаме скромните 50 страници домашно за понеделник, да пишем думи в голямо количество и да четем много. Оказва се че корейската звукова система не е съвместима със западната до голяма степен. Б, П, Р, Л, К, Г и още серия звуци са ... как да кажа...доста размити в корейския и се произнасят по различен начин. О, ОУ и У са ужас и много бъркам кое У казват като имаме слушане. Не мога още да усетя разликата. По-якото е че между 2-те Е-та официално няма разлика. Няма такава описана. Трябва да знаеш кое Е къде се използва. Малко като Т-тата в края на сричките. Кое от 7-те Т-та. Същото важи до някаква степен за 3-те УЕ-та.
Днес питах учителя много подробно за звуковата система и като цяло ми се разясниха съгласните малко повече, но явно ще трябва с опит да се науча кое кога се използва. Реално даже за 3 дена не свършихме всичко свързано с азбуката и четенето. Взехме прости гласни и съгласни, сложни гласни (ятови) и съгласни както двойни съгласни и патчим съгласни. Останаха двойни патчим съгласни. Но това понеделник. До колкото разбрах от сряда започваме да учим и след обяд малко. Не ми стана ясно колко и кога точно, но се радвам.
Иначе, на 7-ми се случиха разни неща, но бях прекалено изморен, за да пиша. Едва си написах и домашното, защото имахме ориентация на общежитието на корейски, английски, японски и китайски, която се проточи 2 часа почти. Разбрах руския и японския превод повече отколкото английския. Беше забавно поне.
Лудия бразилец се боядиса, както обеща в "червено", дето е рижаво, ама...все тая. Боядиса се както обеща. Също така, се оплакваше, че е прекалено топло, при което аз паднах xD До преди 2 дена зъзнеше заедно с другите, малко се стопли времето и стана изведнъж прекалено горещо. Дам. На мен ми е супер времето така. Не съм много облечен и не ми е студено или горещо.
По време на ориентацията ни питаха колко от студентите знаят японски. 1/3 вдигнаха ръка. Колко знаят китайски - 1/3. Колко знаят корейски отново 1/3. Колко са от Европа. Само аз. Forever alone!
В групата (нещо като клас) имаме 2 японки, които са също в езиковия курс, но не са от нашата програма. Милата ни учителка ни води само в сряда се оказва. Понеделник сме с друга учителка, а останалите дни сме с един учител, но и той си е як.
Беше много забавно сутринта, като отивах на лекции. Един китаец се зазяпа в мен и се блъсна в едно дърво. На дали ме е зяпал по "този" начин, по-скоро е бил "ВТФ, американец!" и за това се блъсна. Но беше забавно. Доста често местните ме гледат и на моменти ми е леко странно.
9 март
Много спокоен ден. И много, много топъл. От яке даже няма нужда. Слънцето грее, има топъл вятър и е просто перфектно. Станах към 10, ядох, писах малко думи около 1 час, после ядохме към 2 с Тилек в близкия ресторант. След това аз излязох на пейките пред общежитието и писах още думи и учих. Вятъра малко ми пречеше, ама аз му теглих един дебел игнор и айде.
Имам 4 страници по 2 колони думи да науча за понеделник. 231, като 80 са по мой избор, неща, които са ми интересни и лесно мога да науча. Приказно. Иначе има и още едни, които трябва да преведа тепърва, но те са отделна работа. Трябва да си купя речник...или компютър.
Докато учих един мотоциклетист мина пред общежитието, загледа ме на два пъти, подмина ме, обърна, пак ме загледа и офейка. После се замислих, че до сега момичета не са ме заглеждали и някак, за да не е скучно и за да има ирония, мина един ван и забави докато минаваше пред мен. Едно момиче ме гледаше от там много изненадано и веднага щом си вдигнах погледа се скри, затвори прозореца и вана ускори.
А на слушалките ми не мога да се накефя. Просто такива в България ще са поне 300-400лв, НАЙ-МАЛКО. Не знам. ултра добрия и ясен звук. Особено ако пусна някое оркестрално изпълнение на 720р+ в тръбата и филмът започва. Само едни 3D очила ми трябват и Welcome to the Matrix, Мr. Anderson.
Мислех си, докато седях на пейката и си почивах, колко малко му трябва на човек за да е добре. Общежитието не е някакво голямо, 4-ма в една стая сме, храната е хубава макар и не най-най, има хора, с които да си общуваш. Реално аз със слушалки и лаптоп ще съм на 90%. Останалите 10% ще са от гадже. Но за това няма възгледи.
По принцип, ми направи впечатление, че азиатците не си поплюват с козметичните продукти. Не малко от момчетата в общежитието, което е за чужденци, са с цели чанти с какво ли не. Ако кажа, че намирам това за нелепо, ще излъжа. Ако нещо съм научил за азиатците, това е че не правят неща безцелно. Винаги има смислена причина и аз много скоро подозирам, че ще се запозная с козметиката тук. В крайна сметка „When in Rome, do as the Romans do!” Даже нашия отговорник по програмата ни го каза това.
Страни от това, ама грам не им пука за цветовете на нещата, които имат момчетата. Някой са с розови чанти, ама от онези розовите, които са бонбонено розови, а просто розови. Кърпи в подобни гами и прочее и грам не им пука. Намирам това за интересно и доста така...поучително за колко силни могат да са стереотипите, които са ни наложени на нас в главата.
Тези хубусти настрани, корейците много, ама много обичат да плюят, което ме изненада. Ама баш по селски се изхрачват някои. Много ме стъписа това, защото не го очаквах. Това е може би първото нещо, което ме изненада реално в Корея.
Днес нещата вече бая загрубяха като учене и като домашно. Имаме скромните 50 страници домашно за понеделник, да пишем думи в голямо количество и да четем много. Оказва се че корейската звукова система не е съвместима със западната до голяма степен. Б, П, Р, Л, К, Г и още серия звуци са ... как да кажа...доста размити в корейския и се произнасят по различен начин. О, ОУ и У са ужас и много бъркам кое У казват като имаме слушане. Не мога още да усетя разликата. По-якото е че между 2-те Е-та официално няма разлика. Няма такава описана. Трябва да знаеш кое Е къде се използва. Малко като Т-тата в края на сричките. Кое от 7-те Т-та. Същото важи до някаква степен за 3-те УЕ-та.
Днес питах учителя много подробно за звуковата система и като цяло ми се разясниха съгласните малко повече, но явно ще трябва с опит да се науча кое кога се използва. Реално даже за 3 дена не свършихме всичко свързано с азбуката и четенето. Взехме прости гласни и съгласни, сложни гласни (ятови) и съгласни както двойни съгласни и патчим съгласни. Останаха двойни патчим съгласни. Но това понеделник. До колкото разбрах от сряда започваме да учим и след обяд малко. Не ми стана ясно колко и кога точно, но се радвам.
Иначе, на 7-ми се случиха разни неща, но бях прекалено изморен, за да пиша. Едва си написах и домашното, защото имахме ориентация на общежитието на корейски, английски, японски и китайски, която се проточи 2 часа почти. Разбрах руския и японския превод повече отколкото английския. Беше забавно поне.
Лудия бразилец се боядиса, както обеща в "червено", дето е рижаво, ама...все тая. Боядиса се както обеща. Също така, се оплакваше, че е прекалено топло, при което аз паднах xD До преди 2 дена зъзнеше заедно с другите, малко се стопли времето и стана изведнъж прекалено горещо. Дам. На мен ми е супер времето така. Не съм много облечен и не ми е студено или горещо.
По време на ориентацията ни питаха колко от студентите знаят японски. 1/3 вдигнаха ръка. Колко знаят китайски - 1/3. Колко знаят корейски отново 1/3. Колко са от Европа. Само аз. Forever alone!
В групата (нещо като клас) имаме 2 японки, които са също в езиковия курс, но не са от нашата програма. Милата ни учителка ни води само в сряда се оказва. Понеделник сме с друга учителка, а останалите дни сме с един учител, но и той си е як.
Беше много забавно сутринта, като отивах на лекции. Един китаец се зазяпа в мен и се блъсна в едно дърво. На дали ме е зяпал по "този" начин, по-скоро е бил "ВТФ, американец!" и за това се блъсна. Но беше забавно. Доста често местните ме гледат и на моменти ми е леко странно.
9 март
Много спокоен ден. И много, много топъл. От яке даже няма нужда. Слънцето грее, има топъл вятър и е просто перфектно. Станах към 10, ядох, писах малко думи около 1 час, после ядохме към 2 с Тилек в близкия ресторант. След това аз излязох на пейките пред общежитието и писах още думи и учих. Вятъра малко ми пречеше, ама аз му теглих един дебел игнор и айде.
Имам 4 страници по 2 колони думи да науча за понеделник. 231, като 80 са по мой избор, неща, които са ми интересни и лесно мога да науча. Приказно. Иначе има и още едни, които трябва да преведа тепърва, но те са отделна работа. Трябва да си купя речник...или компютър.
Докато учих един мотоциклетист мина пред общежитието, загледа ме на два пъти, подмина ме, обърна, пак ме загледа и офейка. После се замислих, че до сега момичета не са ме заглеждали и някак, за да не е скучно и за да има ирония, мина един ван и забави докато минаваше пред мен. Едно момиче ме гледаше от там много изненадано и веднага щом си вдигнах погледа се скри, затвори прозореца и вана ускори.
А на слушалките ми не мога да се накефя. Просто такива в България ще са поне 300-400лв, НАЙ-МАЛКО. Не знам. ултра добрия и ясен звук. Особено ако пусна някое оркестрално изпълнение на 720р+ в тръбата и филмът започва. Само едни 3D очила ми трябват и Welcome to the Matrix, Мr. Anderson.
Мислех си, докато седях на пейката и си почивах, колко малко му трябва на човек за да е добре. Общежитието не е някакво голямо, 4-ма в една стая сме, храната е хубава макар и не най-най, има хора, с които да си общуваш. Реално аз със слушалки и лаптоп ще съм на 90%. Останалите 10% ще са от гадже. Но за това няма възгледи.
По принцип, ми направи впечатление, че азиатците не си поплюват с козметичните продукти. Не малко от момчетата в общежитието, което е за чужденци, са с цели чанти с какво ли не. Ако кажа, че намирам това за нелепо, ще излъжа. Ако нещо съм научил за азиатците, това е че не правят неща безцелно. Винаги има смислена причина и аз много скоро подозирам, че ще се запозная с козметиката тук. В крайна сметка „When in Rome, do as the Romans do!” Даже нашия отговорник по програмата ни го каза това.
Страни от това, ама грам не им пука за цветовете на нещата, които имат момчетата. Някой са с розови чанти, ама от онези розовите, които са бонбонено розови, а просто розови. Кърпи в подобни гами и прочее и грам не им пука. Намирам това за интересно и доста така...поучително за колко силни могат да са стереотипите, които са ни наложени на нас в главата.
Тези хубусти настрани, корейците много, ама много обичат да плюят, което ме изненада. Ама баш по селски се изхрачват някои. Много ме стъписа това, защото не го очаквах. Това е може би първото нещо, което ме изненада реално в Корея.
