Всичко започна с това, че се записах на уроци по японски. От там се запознах с хората, които го учат и имахме общи интереси. Тогава мислех да се пробвам да отида в Япония, но ми беше много неясно как става цялата работа. Вече имах интерес и към Корея, но тогава беше значително по-слаб, защото знаех много малко за страната.
Някъде Март месец научих, че в Япония няма да мога да се пробвам, защото вече бях на 21, а те приемат до 21 годишни. Докато се запиша щях да стана на 22, а и ти трябват 1 или 2 висши математики, защото средното им образование го покрива.
Защо изобщо на Изток? Аз лично имам много големи сблъсъци със западната култура и в голямата си част тя ми е по-непонятна от източната. Докато учих японски много смислено ми идваха обясненията, защо това е така или инак. А и исках да отида някъде на майната си, в общи линии, спрямо България, защото желаех и едно ново начало и самостоятелност.
Като научих за програмата отидох с една приятелка, която също искаше да кандидатства, до посолството на Република Корея, обяснихме им какво искаме да разберем и се видяхме с тогавашния отговорник по програмата. Той беше много отзивчив и много добре ни обясни за какво става дума, как се случват нещата и ни даде много информация, като основно каза да следим в нета.
Някъде Март месец научих, че в Япония няма да мога да се пробвам, защото вече бях на 21, а те приемат до 21 годишни. Докато се запиша щях да стана на 22, а и ти трябват 1 или 2 висши математики, защото средното им образование го покрива.
Защо изобщо на Изток? Аз лично имам много големи сблъсъци със западната култура и в голямата си част тя ми е по-непонятна от източната. Докато учих японски много смислено ми идваха обясненията, защо това е така или инак. А и исках да отида някъде на майната си, в общи линии, спрямо България, защото желаех и едно ново начало и самостоятелност.
Като научих за програмата отидох с една приятелка, която също искаше да кандидатства, до посолството на Република Корея, обяснихме им какво искаме да разберем и се видяхме с тогавашния отговорник по програмата. Той беше много отзивчив и много добре ни обясни за какво става дума, как се случват нещата и ни даде много информация, като основно каза да следим в нета.
Досетих се, че това не се е провеждало за първи път и че 100% има онлайн документите за 2011-та и ги намерих и прочетох. Видях, че ще има да се харчат пари и от рано си направих сметката за това.
Самите формуляри излязоха септември и вече бях готов като цяло. Заех се да ги довърша, препоръки да събирам, напред-назад беше едно голямо лутане по министерства, писане на e-мейли с посолството и не малко разговори с отговорниците по програмата.
В крайна сметка подадох всички документи и след около един месец беше интервюто. Реално големия зор е да стигнеш до там. 30-на бяхме кандидатите, 4-ма стигнахме до интервюто. На него беше важно да впечатля комисията, която беше от две много добронамерени лелки от МОН и двама корееца.
Още на следващия ден беше ясно кой е приет и кой не и аз бях приет като резерва и това много сериозно ме демотивира и стресна. Но реших да изчакам. Писах на момичето, което я приеха на 1-во място, Цветомира Векова, да ѝ честитя. След това бяха 3 месеца, през които ту нещата бяха добре, ту зле.
Излязоха класациите, бях в списъците на световните резерви, което беше добре. Последва 1 месец тишина. После изведнъж ми писаха на 21-ви декември да си направя медицинските изследвания, които са задължителни и беше забавно да се обикаля по доктори и лаборатории преди новогодишните празници.
След това беше чакането до 4-ти да ми пишат от университета, в който бях приет. Реално ако те ме приемат, заминавам. Поне така бях разбрал от документите.
Писаха ми от университета и имаше една дълга кореспонденция, разбрахме се за всичко и те ми казаха накрая "Много добре, но сте Изчакващ, ако ви приемат, се надяваме да се видим през 2014-та" и аз бях пак шашнат и бяха едни много дълги 20 дена до крайните резултати. Когато те излязоха и аз и Цвети бяхме приети и просто... олекнах от грижи.
Самите формуляри излязоха септември и вече бях готов като цяло. Заех се да ги довърша, препоръки да събирам, напред-назад беше едно голямо лутане по министерства, писане на e-мейли с посолството и не малко разговори с отговорниците по програмата.
В крайна сметка подадох всички документи и след около един месец беше интервюто. Реално големия зор е да стигнеш до там. 30-на бяхме кандидатите, 4-ма стигнахме до интервюто. На него беше важно да впечатля комисията, която беше от две много добронамерени лелки от МОН и двама корееца.
Още на следващия ден беше ясно кой е приет и кой не и аз бях приет като резерва и това много сериозно ме демотивира и стресна. Но реших да изчакам. Писах на момичето, което я приеха на 1-во място, Цветомира Векова, да ѝ честитя. След това бяха 3 месеца, през които ту нещата бяха добре, ту зле.
Излязоха класациите, бях в списъците на световните резерви, което беше добре. Последва 1 месец тишина. После изведнъж ми писаха на 21-ви декември да си направя медицинските изследвания, които са задължителни и беше забавно да се обикаля по доктори и лаборатории преди новогодишните празници.
След това беше чакането до 4-ти да ми пишат от университета, в който бях приет. Реално ако те ме приемат, заминавам. Поне така бях разбрал от документите.
Писаха ми от университета и имаше една дълга кореспонденция, разбрахме се за всичко и те ми казаха накрая "Много добре, но сте Изчакващ, ако ви приемат, се надяваме да се видим през 2014-та" и аз бях пак шашнат и бяха едни много дълги 20 дена до крайните резултати. Когато те излязоха и аз и Цвети бяхме приети и просто... олекнах от грижи.
25 февруари - Заминаването!
Пътуването беше наистина дълго. По време на полета от София към Истанбул ни дадоха да ядем и не беше зле. Тъкмо ни сервираха и 15 минути след това започнахме да кацаме. А самият самолет беше малък.
Полетът от Истанбул към Корея обаче... Самолетът беше като космически кораб – 3 реда седалки в 4 отделения, 360 пасажера. С 2 седалки на ред до прозорците и 4 по средата. И двата самолета бяха на турските авиолинии и на кацане в самолета се разнасяха турски ритми. На нас с Цвети ни беше забавно. В полета до Сеул имаше сигурно само 5-6 турчина, около 350 корееца и останалите бяхме няколко българи. Но турски ритми си имаше. Колкото до съобщенията в самолета те бяха първо на турски, после на английски и накрая на корейски.
Естествено английския звучеше по-неясно от корейския, но като цяло се разбираше. Полета беше над Черно море, Каспийско море, Азовско море (то пресъхва, поне от това, което видях). Видях още Казахстан, Киргизстан... една голяма и бяла пустиня. После минахме над Китай и честно казано има много малки селца – от по 30-40 къщи. Летяхме на височина 10,000 - 12,000м със скорост около 900-1100 km/ч, общо 8600км от Истанбул. Минахме почти над Пекин, но и да бяхме минали над него нямаше нищо да видим, заради облаците. След някоя и друга година ще се опитам да отида на екскурзия до Китай. Изглежда много интересно.
Пътуването беше наистина дълго. По време на полета от София към Истанбул ни дадоха да ядем и не беше зле. Тъкмо ни сервираха и 15 минути след това започнахме да кацаме. А самият самолет беше малък.
Полетът от Истанбул към Корея обаче... Самолетът беше като космически кораб – 3 реда седалки в 4 отделения, 360 пасажера. С 2 седалки на ред до прозорците и 4 по средата. И двата самолета бяха на турските авиолинии и на кацане в самолета се разнасяха турски ритми. На нас с Цвети ни беше забавно. В полета до Сеул имаше сигурно само 5-6 турчина, около 350 корееца и останалите бяхме няколко българи. Но турски ритми си имаше. Колкото до съобщенията в самолета те бяха първо на турски, после на английски и накрая на корейски.
Естествено английския звучеше по-неясно от корейския, но като цяло се разбираше. Полета беше над Черно море, Каспийско море, Азовско море (то пресъхва, поне от това, което видях). Видях още Казахстан, Киргизстан... една голяма и бяла пустиня. После минахме над Китай и честно казано има много малки селца – от по 30-40 къщи. Летяхме на височина 10,000 - 12,000м със скорост около 900-1100 km/ч, общо 8600км от Истанбул. Минахме почти над Пекин, но и да бяхме минали над него нямаше нищо да видим, заради облаците. След някоя и друга година ще се опитам да отида на екскурзия до Китай. Изглежда много интересно.
При първия полет от София към Истанбул беше яко – подруса малко, докато самолета набере височина и това беше. Обаче после онзи 370 тонния звяр как излетя от Истанбул. Като даде газ, то едно бучене, то едно чудо. От вътре изглеждаше като космически кораб и създаваше усещане за такъв. Кацането стана много бързо като разпери подкрилките и надкрилките за около 15-на секунди спряхме след като се приземихме. После на летището в Инчон се качихме на специален влак, който превозва пътници от летището към Сеул. След това минахме през митницата и декларирахме какво пренасяме. И понеже не може да се внасят оръжия и ножове, а аз имам макетен нож в багажа, отивам и декларирам, че имам нож в куфара и давам да го прегледат. Жената, която проверява ме пита най-учтиво може ли да го отвори и да види и аз й отвръщам, че може. Показах й ножа и й обясних за какво служи. Тя като го видя каза, че няма проблем и мога да го задържа, след това всичко беше окей.
Така общо взето премина пътуването, най-сетне бях в Корея!
Така общо взето премина пътуването, най-сетне бях в Корея!
