BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Корейски хроники ​

Корейски хроники с Васко Vol. 1 - Началото...

8/5/2013

Comments

 
Picture
Всичко започна с това, че се записах на уроци по японски. От там се запознах с хората, които го учат и имахме общи интереси. Тогава мислех да се пробвам да отида в Япония, но ми беше много неясно как става цялата работа. Вече имах интерес и към Корея, но тогава беше значително по-слаб, защото знаех много малко за страната. 
Някъде Март месец научих, че в Япония няма да мога да се пробвам, защото вече бях на 21, а те приемат до 21 годишни. Докато се запиша щях да стана на 22, а и ти трябват 1 или 2 висши математики, защото средното им образование го покрива.
Защо изобщо на Изток? Аз лично имам много големи сблъсъци със западната култура и в голямата си част тя ми е по-непонятна от източната. Докато учих японски много смислено ми идваха обясненията, защо това е така или инак. А и исках да отида някъде на майната си, в общи линии, спрямо България, защото желаех и едно ново начало и самостоятелност.
Като научих за програмата отидох с една приятелка, която също искаше да кандидатства, до посолството на Република Корея, обяснихме им какво искаме да разберем и се видяхме с тогавашния отговорник по програмата. Той беше много отзивчив и много добре ни обясни за какво става дума, как се случват нещата и ни даде много информация, като основно каза да следим в нета. 

Досетих се, че това не се е провеждало за първи път и че 100% има онлайн документите за 2011-та и ги намерих и прочетох. Видях, че ще има да се харчат пари и от рано си направих сметката за това.
Самите формуляри излязоха септември и вече бях готов като цяло. Заех се да ги довърша, препоръки да събирам, напред-назад беше едно голямо лутане по министерства, писане на e-мейли с посолството и не малко разговори с отговорниците по програмата.
В крайна сметка подадох всички документи и след около един месец беше интервюто. Реално големия зор е да стигнеш до там. 30-на бяхме кандидатите, 4-ма стигнахме до интервюто. На него беше важно да впечатля комисията, която беше от две много добронамерени лелки от МОН и двама корееца.
Още на следващия ден беше ясно кой е приет и кой не и аз бях приет като резерва и това много сериозно ме демотивира и стресна. Но реших да изчакам. Писах на момичето, което я приеха на 1-во място, Цветомира Векова, да ѝ честитя. След това бяха 3 месеца, през които ту нещата бяха добре, ту зле.
Излязоха класациите, бях в списъците на световните резерви, което беше добре. Последва 1 месец тишина. После изведнъж ми писаха на 21-ви декември да си направя медицинските изследвания, които са задължителни и беше забавно да се обикаля по доктори и лаборатории преди новогодишните празници.
След това беше чакането до 4-ти да ми пишат от университета, в който бях приет. Реално ако те ме приемат, заминавам. Поне така бях разбрал от документите.
Писаха ми от университета и имаше една дълга кореспонденция, разбрахме се за всичко и те ми казаха накрая "Много добре, но сте Изчакващ, ако ви приемат, се надяваме да се видим през 2014-та" и аз бях пак шашнат и бяха едни много дълги 20 дена до крайните резултати. Когато те излязоха и аз и Цвети бяхме приети и просто... олекнах от грижи.

25 февруари - Заминаването!

Пътуването беше наистина дълго. По време на полета от София към Истанбул ни дадоха да ядем и не беше зле. Тъкмо ни сервираха и 15 минути след това започнахме да кацаме. А самият самолет беше малък.
Полетът от Истанбул към Корея обаче... Самолетът беше като космически кораб – 3 реда седалки в 4 отделения, 360 пасажера. С 2 седалки на ред до прозорците и 4 по средата. И двата самолета бяха на турските авиолинии и на кацане в самолета се разнасяха турски ритми. На нас с Цвети ни беше забавно. В полета до Сеул имаше сигурно само 5-6 турчина, около 350 корееца и останалите бяхме няколко българи. Но турски ритми си имаше. Колкото до съобщенията в самолета те бяха първо на турски, после на английски и накрая на корейски.

Естествено английския звучеше по-неясно от корейския, но като цяло се разбираше. Полета беше над Черно море, Каспийско море, Азовско  море (то пресъхва, поне от това, което видях). Видях още Казахстан, Киргизстан... една голяма и бяла пустиня. После минахме над Китай и честно казано има много малки селца – от по 30-40 къщи. Летяхме на височина 10,000 - 12,000м със скорост около 900-1100 km/ч, общо 8600км от Истанбул. Минахме почти над Пекин, но и да бяхме минали над него нямаше нищо да видим, заради облаците. След някоя и друга година ще се опитам да отида на екскурзия до Китай. Изглежда много интересно.
Picture
При първия полет от София към Истанбул беше яко – подруса малко, докато самолета набере височина и това беше. Обаче после онзи 370 тонния звяр как излетя от Истанбул. Като даде газ, то едно бучене, то едно чудо. От вътре изглеждаше като космически кораб и създаваше усещане за такъв. Кацането стана много бързо като разпери подкрилките и надкрилките за около 15-на секунди спряхме след като се приземихме. После на летището в Инчон се качихме на специален влак, който превозва пътници от летището към Сеул. След това минахме през митницата и декларирахме какво пренасяме. И понеже не може да се внасят оръжия и ножове, а аз имам макетен нож в багажа, отивам и декларирам, че имам нож в куфара и давам да го прегледат. Жената, която проверява ме пита най-учтиво може ли да го отвори и да види и аз й отвръщам, че може. Показах й ножа и й обясних за какво служи. Тя като го видя каза, че няма проблем и мога да го задържа, след това всичко беше окей. 
Така общо взето премина пътуването, най-сетне бях в Корея!

Comments

    Архив

    June 2018
    April 2018
    February 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2016
    February 2016
    January 2016
    November 2015
    May 2015
    April 2015
    September 2014
    March 2014
    January 2014
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​