Напоследък, бродейки из улиците на Сеул, се замислям колко много неща ме впечатляват в Корея и колко интересни творения са измислили корейците за удобството на хората. Живеейки тук, всеки ден лека полека започвам да свиквам с всички тези глезотии и имам чувството, че ако един ден отида да живея някъде другаде, ще има толкова неща, които да ми липсват и би било възможно даже да изпитам обратен културен шок. Затова реших да споделя някои преживявания от пребиваването ми в тази страна, които се надявам да бъдат полезни и интересни за всички вас! Знам, че много други блогъри/влогъри са споменавали доста факти и затова вместо да се повтарям с типични и широко-разпространени твърдения, подбрах моите топ 11 лични(може би по-специфични)впечатления и те звучат така:
1. Има тоалетни навсякъде, и то безплатни! Буквално където се сетиш – спирки на метра, игрища, горички, до реката. И не, не са в занемарено състояние, а са сравнително добре поддържани, декорирани в различни тематики(имаше тоалетна с изкуствени цъфнали черешови дървета например по случай пролетта). Също така, почти всяка една тоалетна е с отделно кътче за дамите, където могат да си оправят грима. Доста удобно!
2. Като говорим за удобства, техните или наречени буквално на български „удобни магазини“(тип малко „Фантастико“) са страхотни! В тях наистина има всякаква храна(е не много разнообразна, защото все пак са малки) от чипсове, до кимбап, бургери, цели ястия, плодове, салатки, тестени изделия, кафе, спешни принадлежности, зареждане на карта за транспорт и т.н. Това, което може би ми харесва най-много е, че ако си закупиш рамен, можеш да си го сготвиш там, тъй като има гореща вода и дори микровълнова за притопляне на различни неща. Някои магазинчета дори имат места за сядане, за да можеш спокойно да си ги изядеш :Р Още по-хубаво е когато тези магазинчета са денонощни и направо както аз ги наричам „животоспасяващи“.
1. Има тоалетни навсякъде, и то безплатни! Буквално където се сетиш – спирки на метра, игрища, горички, до реката. И не, не са в занемарено състояние, а са сравнително добре поддържани, декорирани в различни тематики(имаше тоалетна с изкуствени цъфнали черешови дървета например по случай пролетта). Също така, почти всяка една тоалетна е с отделно кътче за дамите, където могат да си оправят грима. Доста удобно!
2. Като говорим за удобства, техните или наречени буквално на български „удобни магазини“(тип малко „Фантастико“) са страхотни! В тях наистина има всякаква храна(е не много разнообразна, защото все пак са малки) от чипсове, до кимбап, бургери, цели ястия, плодове, салатки, тестени изделия, кафе, спешни принадлежности, зареждане на карта за транспорт и т.н. Това, което може би ми харесва най-много е, че ако си закупиш рамен, можеш да си го сготвиш там, тъй като има гореща вода и дори микровълнова за притопляне на различни неща. Някои магазинчета дори имат места за сядане, за да можеш спокойно да си ги изядеш :Р Още по-хубаво е когато тези магазинчета са денонощни и направо както аз ги наричам „животоспасяващи“.
3. Екраните в станциите на метрото, които илюстрират в момента къде се намира метрото, което искаш да хванещ и колко близо е до твоята спирка. Това доста помага когато слезеш долу в метрото, защото можеш да прецениш дали трябва да бързаш или да си ходиш спокойно до мястото за чакане. Говорейки за метрото, разбира се, няма как да изпусна и телевизорите във вагоните(които главно показват реклами и спирки, както и упътвания за това как да спазваме подходящ етикет при пътуване). Също, ако случайно се качиш във вагон, а искаш да се преместиш в друг, не е нужно да излизаш от вагона на следващата спирка и да търчиш до този който искаш, защото има автоматични отварящи и затварящи се сензорни врати между всички вагони. Разбира се, всичко е добре пригодено за възрастни, бременни и хора инвалиди, за което вдигам палец! Има и рафтове над местата за седене, където хората могат да си оставят чантите или друг багаж, който да не им пречи(но е важно да не се забравя хаха). Също така, хората чакат метрото на точни определени врати, защото точно там пасват вратите на метрото, когато пристигне и спре на спирката, затова не се налага да търчиш и гониш врати. И следователно, хората които чакат на дадена врата се нареждат в колона от двата и края, за да може тези, които слизат да излязат през средата и да не се блъскат(което е умно, но не винаги се спазва). Продължавам с темата за метрата – експресните метра. Има доста линии на метрото, които са много натоварени по време на пиковите часове и за да улеснят процеса, корейците пускат мутриси по същата линия, които прескачат малки спирки и спират само на най-главните. Т.е. Ако хванеш обикновеното метро, с което ти отнема 30 минути например да стигнеш до дадено място, с експресното стигаш за 10. Станциите се произнасят на 4 езика – корейски, китайски, японски и английски. Във всяка станция на метрото има магазини, кафета и пекарни, а дори в някои по-големи има цели подземни молове. И последно по темата – това което ме учуди най-много е, че има линии на метрото, които стигат до други градове(не в покрайнините на Сеул, а на 90км разстояние). В случая, една от линиите, които ползвах стигаше до града в който живях първата година и ми отнемаше около 2 часа и половина до столицата, но пътуването беше приятно с много пейзажи!
4. Много често когато влезеш в козметичен магазин, дори само да разгледаш, човек който седи на входа ти дава кошничка, в която да си слагаш нещата, които ти харесат и заедно с тази кошничка ти дават подаръче – памуци за триене на лак, кърпички за махане на грим и разни други мънички неща. А когато си купиш нещо, задължително ти пъхат още малки семпъли на даден фон дю тен, крем или друг вид козметика, за да можеш да пробваш на спокойствие вкъщи и ако си харесаш да си купиш следващия път. Добра търговска тактика, а и за клиентите е добре да могат да изпробват козметиката преди да преценят дали наистина я искат(в много случаи даже това, което са ти дали като семпъл е много добро, особено за хора като мен, които не са много в час и имат нужда от наставления хаха).
5. Когато навън вали дъжд и трябва да влезеш в мол или просто в обикновен магазин, винаги поставят на входа „уред“, чрез който можеш да си обвиеш чадъра в дълъг плик, за да не капеш върху себе си и да не се правят мръсни стъпки или локвички в магазините. Плика пасва както на малките чадъри със сгъваема дръжка, така и на големите със статична такава и е удобен за носене.
5. Когато навън вали дъжд и трябва да влезеш в мол или просто в обикновен магазин, винаги поставят на входа „уред“, чрез който можеш да си обвиеш чадъра в дълъг плик, за да не капеш върху себе си и да не се правят мръсни стъпки или локвички в магазините. Плика пасва както на малките чадъри със сгъваема дръжка, така и на големите със статична такава и е удобен за носене.
6. Активни възрастни хора! Била съм на толкова много места, които изискват доста енергия и сила за катерене и изкачване и винаги съм се възхищавала като видя възрастни жени и мъже(на възрастта на нашите баба и дядо, а даже и по-възрастни), които смело и бодро крачат напред без капка умора. Много пъти даже съм се чувствала нелепо, защото имат повече енергия от самата мен хахаха Харесва ми, че се грижат за здравето си и поддържат духа си по такъв добър начин!
7. Като страна на технологиите, в Корея можеш да плащаш всичко с телефона си! Билети и резерваций за какво ли не, сметки, покупки в магазини и супермаркети с QR код, можеш да ползваш телефона си и като заместител на билет за извънградски автобус, като си изтеглиш приложението и си поръчаш билет и само сканираш QR кода в автобуса. Понеже често трябваше да пътувам от моя град до Сеул, никога не се е налагало да се притеснявам за свободни места в автобусите и какво ли не, защото можех да гледам точния график на всеки автобус, да видя кои места точно са заети и да си избера място и то всичко в крачка, докато пътувам към гарата. Може да се изтрие резервацията и да се направи веднага нова, както и да получиш информация колко точно време ще се пътува от точка А до точка Б според трафик и други критерии. А с дебитна/кредитна карта пък, можеш да плащаш във всяко такси, което много ме изненада.
7. Като страна на технологиите, в Корея можеш да плащаш всичко с телефона си! Билети и резерваций за какво ли не, сметки, покупки в магазини и супермаркети с QR код, можеш да ползваш телефона си и като заместител на билет за извънградски автобус, като си изтеглиш приложението и си поръчаш билет и само сканираш QR кода в автобуса. Понеже често трябваше да пътувам от моя град до Сеул, никога не се е налагало да се притеснявам за свободни места в автобусите и какво ли не, защото можех да гледам точния график на всеки автобус, да видя кои места точно са заети и да си избера място и то всичко в крачка, докато пътувам към гарата. Може да се изтрие резервацията и да се направи веднага нова, както и да получиш информация колко точно време ще се пътува от точка А до точка Б според трафик и други критерии. А с дебитна/кредитна карта пък, можеш да плащаш във всяко такси, което много ме изненада.
8. Като сме подхванали темата за извънградските автобуси. Всички са в страхотен изряден вид – чисти, спретнати, кожени удобни седалки, поставки за различни неща, USB слот за зареждане на телефон, списания и прочие. Това е формата, в която можете да ги заварите, дори да пътувате за 1 час или 5 часа. Седалките могат да се накланят напред и назад както и да се издърпат едновременно от двата края на дължина, като станат почти на легло(това сме го правили по посока летището, когато няма хора). За да не си сплескан до човека до теб, седалките имат възможността да се регулират и настрани, създавайки разстояние между двама ви. Яко нали? Има и единични седалки, които са също много интересни и удобни. Автобусите заминават винаги ТОЧНО на време, без изключения и без никакво закъснение.
9. Когато си в кафе или някое друго място и си оставиш телефон/лаптоп или друга ценна вещ, никой няма да ги пипне! В началото много ме беше страх, защото винаги съм свикнала да държа нещата в мен или да помоля някой да ми ги наглежда, докато ме няма, но тук това не се налага. Много хора около мен имаха случки, в които са забравяли портмоне с всякакви видове документи на пейка или дори ако нещо дребно е изпаднало от джоба им на публично място и винаги някой добър човечец ги намира и пробва всякакви варианти да намери собственика и да му ги върне!
10. Макар че в Корея рядко може да се види кошче за боклук по улиците, градовете са сравнително чисти и корейците са сериозни по отношение на рециклирането! Във всяка сграда задължително има 4 вида кошчета едни до други – за картон/хартия, за пластмасови изделия, за кенчета/бутилки и за храна(или неща, които не могат да се вместят в другите 3 типа).
11. И последно, но не по важност – това, което ме е впечатлило досега най-много е уважението на хората към по-възрастните. Тук в право са винаги възрастните хора (тъй като се считат за мъдри и можещи да научат останалите на много неща от живота) и на каквато и възраст да са корейците, колкото и да не са съгласни с някого или смятат, че е груб понякога – винаги уважават бабите и дядовците и не се заяждат с тях или повдигат тон. Същото се отнася и за лекари или учители/професори. Ако у нас, учениците/студентите правят каквото си поискат и се качват на главата на учителите, тук няма такова нещо. Спорене с лекар също не съществува.
Разбира се, има още много неща, на които ежедневно ставам свидетел и ме грабват по някакъв начин, но засега ще спра до тук, а следващия път ще продължа с част, в която ще разкажа за 11 неудобства или неща, които са ми направили по-неприятно впечатление (защото не всичко в света е розово и трябва да знаем с какво да внимаваме).
Благодаря за времето, което отделяте да четете моите писания и ще се включа пак скоро!
Ваша, Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
9. Когато си в кафе или някое друго място и си оставиш телефон/лаптоп или друга ценна вещ, никой няма да ги пипне! В началото много ме беше страх, защото винаги съм свикнала да държа нещата в мен или да помоля някой да ми ги наглежда, докато ме няма, но тук това не се налага. Много хора около мен имаха случки, в които са забравяли портмоне с всякакви видове документи на пейка или дори ако нещо дребно е изпаднало от джоба им на публично място и винаги някой добър човечец ги намира и пробва всякакви варианти да намери собственика и да му ги върне!
10. Макар че в Корея рядко може да се види кошче за боклук по улиците, градовете са сравнително чисти и корейците са сериозни по отношение на рециклирането! Във всяка сграда задължително има 4 вида кошчета едни до други – за картон/хартия, за пластмасови изделия, за кенчета/бутилки и за храна(или неща, които не могат да се вместят в другите 3 типа).
11. И последно, но не по важност – това, което ме е впечатлило досега най-много е уважението на хората към по-възрастните. Тук в право са винаги възрастните хора (тъй като се считат за мъдри и можещи да научат останалите на много неща от живота) и на каквато и възраст да са корейците, колкото и да не са съгласни с някого или смятат, че е груб понякога – винаги уважават бабите и дядовците и не се заяждат с тях или повдигат тон. Същото се отнася и за лекари или учители/професори. Ако у нас, учениците/студентите правят каквото си поискат и се качват на главата на учителите, тук няма такова нещо. Спорене с лекар също не съществува.
Разбира се, има още много неща, на които ежедневно ставам свидетел и ме грабват по някакъв начин, но засега ще спра до тук, а следващия път ще продължа с част, в която ще разкажа за 11 неудобства или неща, които са ми направили по-неприятно впечатление (защото не всичко в света е розово и трябва да знаем с какво да внимаваме).
Благодаря за времето, което отделяте да четете моите писания и ще се включа пак скоро!
Ваша, Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
