Здравейте приятели!
След като миналият път споделих с вас неща, които ме впечатляват в Корея, днес реших да споделя и 11 неща, които намирам за неудобни или неприятни тук. Исках да отбележа, че с тази публикация не искам да си „изкарам ядовете“ или да звучи като „плюене“, а по-скоро да открехна към вас и друга перспектива, която изразява живота в Корея. Нещата, които съм споделила по-надолу са отново лично за мен негативни/неудобни и това съвсем може да не важи за други, тъй като сме различни. Но все пак се надявам да е интересно и да ви даде повечко информация относно за какво да сте подготвени ако ви предстои пътуване насам. А ето ги и тях
След като миналият път споделих с вас неща, които ме впечатляват в Корея, днес реших да споделя и 11 неща, които намирам за неудобни или неприятни тук. Исках да отбележа, че с тази публикация не искам да си „изкарам ядовете“ или да звучи като „плюене“, а по-скоро да открехна към вас и друга перспектива, която изразява живота в Корея. Нещата, които съм споделила по-надолу са отново лично за мен негативни/неудобни и това съвсем може да не важи за други, тъй като сме различни. Но все пак се надявам да е интересно и да ви даде повечко информация относно за какво да сте подготвени ако ви предстои пътуване насам. А ето ги и тях
1. Тук не можеш току така да отидеш в аптека и да закупиш дадено лекарство, освен ако не са капки за нос например или нещо козметично(женски работи). В Корея практиката самолечение не се среща и за почти всички болежки се минава задължително през лекар – дори ако си само хремав или настинал. Това от една страна е хубаво, защото хората понякога не могат да преценят какво наистина би им помогнало да се излекуват и предотвратява поставянето на собствени диагнози, но от друга – въпреки, че просто си хремав(нещо което ти се случва редовно през различни сезони) и си знаеш какво лично на теб ти влияе добре, трябва да дадеш около 20,000/30,000вона(по наш стандарт 20-30лв.) за преглед, където ще ти кажат същото.
2. Като цяло градовете в Корея са много спретнати и добре организирани, но поради множеството хълмове на които са разположени голяма част от тях(като някои части на Сеул и Бусан), съществуват доста стръмни улици. Когато казвам стръмни, съвсем не преувеличавам. Винаги когато посещавам моите приятелки в квартала Итеуон, трябва да се преборя с една много стръмна улица, чието разстояние не е дълго, но отнема около 15 минути да изкачиш(ако не си правиш почивки хаха). Понякога се чудя как хората живеещи на такива места получават доставка и как градските автобуси успяват да минат успешно по тях, или как живущите крачат по тези улици през зимата, когато има опасност от заледяване, но явно хората са го измислили и са си свикнали.
2. Като цяло градовете в Корея са много спретнати и добре организирани, но поради множеството хълмове на които са разположени голяма част от тях(като някои части на Сеул и Бусан), съществуват доста стръмни улици. Когато казвам стръмни, съвсем не преувеличавам. Винаги когато посещавам моите приятелки в квартала Итеуон, трябва да се преборя с една много стръмна улица, чието разстояние не е дълго, но отнема около 15 минути да изкачиш(ако не си правиш почивки хаха). Понякога се чудя как хората живеещи на такива места получават доставка и как градските автобуси успяват да минат успешно по тях, или как живущите крачат по тези улици през зимата, когато има опасност от заледяване, но явно хората са го измислили и са си свикнали.
3. Колкото и удобства да предлага градския транспорт в Корея, единственото неудобство(поне според мен) е, че тук не продават карта за месец, за 3 или 6 месеца и т.н. и то за ползване на всички линии, а тук действат по процедурата – с колкото захраниш картата си, с толкова разполагаш. Според мен първият вариант(който важи за България) прави разходите за градски транспорт по-ниски и определено си заслужава да купиш карта, вместо непрекъснато да сменяш транспорт и да купуваш отделно билети. Тук обаче е обратното, само че вместо билети просто закупуваш карта, която трябва да си зареждаш за всяко пътуване(ако не сложите по-голяма сума за по-дълго време). Също така билетът се оскъпява в зависимост от дистанцията, която ще пътуваш, но поне единственото, което някак замазва положението е, че когато се прикачваш няма да бъдеш таксуван допълнително, а се счита за едно пътуване.
4. Колкото и да харесвам корейците, все още не мога да възприема липсата им на дадени обноски – в случая несъобразяването с околните когато си болен. Знам, че малко хора в света напоследък спазват този семпъл етикет да поставиш ръка пред устата си когато кашляш или кихаш и около теб има други, с които трябва да се съобразиш, но бях изненадана, че това не се случва тук. Някак си преди да стъпя на азиатска територия си представях, че хората са по-възпитани от други култури, но явно не съвсем, а може би все съм попадала на такива случаи. Другият неспазван етикет, с който още се боря е мляскането. Да, тук 80% от хората се хранят доста звучно в ресторанти или на други места и колкото да ми е трудно да понеса този досаден звук, за тях се счита за нормално(може би защото символизира някак, че ти е вкусно и показваш задоволението си от това, което е приготвил готвачът).
5. Много голяма част от продуктите в супермаркетите се продават на едро. Това като цяло не е отрицателна черта и наистина спестява разходи, но много зависи какви точно продукти търсиш да закупиш. Давам пример с периодите, в които е трябвало да сменя четката си за зъби и да закупя нова. Отивам в супермаркета и имам два варианта – или купувам една четка за зъби на цена около 8,000вона(8лв.) или купувам 5 броя четки за зъби на цената на 11,000вона(11лв). Тук следва дилемата – да взема ли комплекта от 5 четки, който излиза по-евтин и ще мога да ползвам дълго време, но същевременно мога да се прецакам ако се окаже в последствие, че четката не е подходяща, или да купя тази една „златна“ четка за горе долу близка цена. Разбира се, в този мой конкретен случай може да се направи експериментът да се купи първо една четка и ако е окей, после да се купи комплект(но ако не е, пак ще трябва да се купи друга и да се даде същата сума пари). Но не за всичко важи тази опция с експериментирането и това е малък минус, поне според мен.
4. Колкото и да харесвам корейците, все още не мога да възприема липсата им на дадени обноски – в случая несъобразяването с околните когато си болен. Знам, че малко хора в света напоследък спазват този семпъл етикет да поставиш ръка пред устата си когато кашляш или кихаш и около теб има други, с които трябва да се съобразиш, но бях изненадана, че това не се случва тук. Някак си преди да стъпя на азиатска територия си представях, че хората са по-възпитани от други култури, но явно не съвсем, а може би все съм попадала на такива случаи. Другият неспазван етикет, с който още се боря е мляскането. Да, тук 80% от хората се хранят доста звучно в ресторанти или на други места и колкото да ми е трудно да понеса този досаден звук, за тях се счита за нормално(може би защото символизира някак, че ти е вкусно и показваш задоволението си от това, което е приготвил готвачът).
5. Много голяма част от продуктите в супермаркетите се продават на едро. Това като цяло не е отрицателна черта и наистина спестява разходи, но много зависи какви точно продукти търсиш да закупиш. Давам пример с периодите, в които е трябвало да сменя четката си за зъби и да закупя нова. Отивам в супермаркета и имам два варианта – или купувам една четка за зъби на цена около 8,000вона(8лв.) или купувам 5 броя четки за зъби на цената на 11,000вона(11лв). Тук следва дилемата – да взема ли комплекта от 5 четки, който излиза по-евтин и ще мога да ползвам дълго време, но същевременно мога да се прецакам ако се окаже в последствие, че четката не е подходяща, или да купя тази една „златна“ четка за горе долу близка цена. Разбира се, в този мой конкретен случай може да се направи експериментът да се купи първо една четка и ако е окей, после да се купи комплект(но ако не е, пак ще трябва да се купи друга и да се даде същата сума пари). Но не за всичко важи тази опция с експериментирането и това е малък минус, поне според мен.
6. Може да прозвучи смешно, но питейната вода и тази, с която се къпем, е много странна! Странна в смисъл на това, че всеки с който съм говорила тук е споделял как водата му влияе по не добър начин на косата например – уврежда се по-бързо, изстънява и прочие. Също така в никакъв случай не е хубаво да се пие от чешмяната вода. Разбира се, не е опасно ако се наложи да се пие, но съм чувала, че е възможно да е замърсена от тежки метали в тръби и т.н. Доколкото знам, правителството е потвърдило, че няма нужда от притеснения, но хората си имат съмнения и пият минерална или филтрирана вода. В този ред на мисли, ми липсва нашата питейна вода.
7. По принцип и преди да дойда в Корея бях чувала, че лятото не е съвсем същото като нашето и че е доста влажно. Лятото е може би най-малко любимият ми сезон, но въпреки това не ми е било неприятно когато дойде тази част от годината. Не и докато не бях свидетел на лято в Корея. В сравнение с лятото в България, където е жега, но такава, каквато все пак се издържа, тук освен, че е много горещо е и толкова влажно, че в по-голямата част от времето влагата стои и не мърда от около 95%. С други думи това означава – излизане от вкъщи и за по-малко от 1 минута вече се лее пот от теб, въздуха е толкова гъст и неприятен, че дори не ти се седи навън и когато мислиш, че лятото е най-подходящия сезон за правене на екскурзийки и посещаване на различни места, съвсем не успяваш да постигнеш това поради факта, че се уморяваш два-три пъти по-бързо поради времето. Най-интересното(още по-гадното) беше, че дори ако се върнеш вкъщи в 1-2 сутринта, градусите и влагата стоят високи така, както са били и през деня.
7. По принцип и преди да дойда в Корея бях чувала, че лятото не е съвсем същото като нашето и че е доста влажно. Лятото е може би най-малко любимият ми сезон, но въпреки това не ми е било неприятно когато дойде тази част от годината. Не и докато не бях свидетел на лято в Корея. В сравнение с лятото в България, където е жега, но такава, каквато все пак се издържа, тук освен, че е много горещо е и толкова влажно, че в по-голямата част от времето влагата стои и не мърда от около 95%. С други думи това означава – излизане от вкъщи и за по-малко от 1 минута вече се лее пот от теб, въздуха е толкова гъст и неприятен, че дори не ти се седи навън и когато мислиш, че лятото е най-подходящия сезон за правене на екскурзийки и посещаване на различни места, съвсем не успяваш да постигнеш това поради факта, че се уморяваш два-три пъти по-бързо поради времето. Най-интересното(още по-гадното) беше, че дори ако се върнеш вкъщи в 1-2 сутринта, градусите и влагата стоят високи така, както са били и през деня.
8. Тук предимство имат ... шофьорите? Не че са с предимство, но откакто съм тук, никога досега не съм виждала кола да спре пред пешеходна пътека, да направи път или да намали скоростта. Човек трябва доста да внимава, защото в противен случай може да изникне произшествие. Това ме навежда към мисълта и за шофьорите на автобуси, които карат толкова бързо и забиват толкова разко спирачки на спирките, че при всяко пътуване винаги съм си мислела, че това ми е последният ден в градския транспорт. Общо взето, май е по-добре да не взимаш книжка тук и да се впускаш в такива приключения по пътищата.
9. Продължавам с... подсладената храна... тук малко ще набръчкам лице хаха. Никога не съм предполагала, че тук почти всичко е подсладено, особено junk food като чипсове, снаксове и неща, които си имаме и в България, но в оригинален, солен вариант. Този факт ме натъжава и е достa кофти, когато понякога имаш просто нуждата да си хапнеш нещо бързо и солено, а то се оказва друго. Бих го сравнила с разочарованието, което изпитва едно дете, което вижда захаросана/шоколадова ябълка на клечка и се вълнува да си вкуси от нея, а се оказва отвътре глава лук. Още по-голямо е разочарованието ми, че тук е същото положението и с тестените изделия. Виждаш на витрината вкусно изглеждаща кашкавалка или друг тип закуска, и тя се оказва сладка. Същото важи и за така любимото ни чесново хлебче – да и то е СЛАДКО и макар, че корейците много си го харесват така, аз вътрешно плача и милея за нашите тестени вкусотийки.
9. Продължавам с... подсладената храна... тук малко ще набръчкам лице хаха. Никога не съм предполагала, че тук почти всичко е подсладено, особено junk food като чипсове, снаксове и неща, които си имаме и в България, но в оригинален, солен вариант. Този факт ме натъжава и е достa кофти, когато понякога имаш просто нуждата да си хапнеш нещо бързо и солено, а то се оказва друго. Бих го сравнила с разочарованието, което изпитва едно дете, което вижда захаросана/шоколадова ябълка на клечка и се вълнува да си вкуси от нея, а се оказва отвътре глава лук. Още по-голямо е разочарованието ми, че тук е същото положението и с тестените изделия. Виждаш на витрината вкусно изглеждаща кашкавалка или друг тип закуска, и тя се оказва сладка. Същото важи и за така любимото ни чесново хлебче – да и то е СЛАДКО и макар, че корейците много си го харесват така, аз вътрешно плача и милея за нашите тестени вкусотийки.
10. Макар че Корея е меката на к-поп индустрията, това, което много ме учуди, е че няма клубове или дискотеки, в които пускат к-поп музика. Тук двата стила, които пускат предимно са електронна и хип-хоп. Да, вярно, че и в България няма такъв тип заведение, а по-скоро се организират к-поп партита, но тук и това няма. В този ред на мисли, хората също се учудват като споделя с тях, че тук к-поп кавър групите също не са често срещано явление. Предполагам това идва от идеята другите държави да изразяват своя интерес към корейската култура и да подкрепят продукцията, но като държава с голям брой население, все си представях, че тези групи ще са повече. И както при заведенията – тук има безкрайно много танцьори и крюта, но те са повече хип-хоп ориентирани. В никакъв случай не определям това като негативен аспект, а по-скоро като лично нещо, което тайничко се надявах да срещна и тук.
11. Религиозните култове! Досега в България съм била спирана 2 пъти от група хора, свързани с култове и не ми е правило чак толкова голямо впечатление, но тук в Корея е пълно и не знам защо. От една страна е хубаво, че Корея е отворена към различни религии, но в този случай – не зачита сектите като нещо ненормално и това предразполага към възникването на нови и нови, които меко казано са си доста страшнички. Започвайки от факта, че 1 година живях в култ(езиковият ми институт е част от такъв), и продължавайки в Сеул, където нон стоп до университета(понеже минават много чужденци) ме спират двойка младежи да ме поканят на „събитие за чужденци, които да опознаят корейската култура“. Няма да говоря много по тази точка в момента, защото смятам да напиша отделно тема по въпроса, но причината да я спомена тук е, че доста то култистите те преследват бая агресивно и наистина излизанията ти навън стават неприятни и ти се разваля настроението.
Въпреки тези 11 негативни факта от мои лични преживявания, аз продължавам да имам позитивна нагласа и да се съсреодоточавам върху многобройните хубави черти на живота тук. Мисля, че където и да отиде човек, винаги ще бъде свидетел на много културни различия или случки, които да предизвикват двуполюсни чувства у него, но може би най-важното е да приемем всичко така както е и да си го направим удобно и позитивно за нас. Благодаря за вниманието и ме очаквайте скоро с още много новости!
Ваша Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
11. Религиозните култове! Досега в България съм била спирана 2 пъти от група хора, свързани с култове и не ми е правило чак толкова голямо впечатление, но тук в Корея е пълно и не знам защо. От една страна е хубаво, че Корея е отворена към различни религии, но в този случай – не зачита сектите като нещо ненормално и това предразполага към възникването на нови и нови, които меко казано са си доста страшнички. Започвайки от факта, че 1 година живях в култ(езиковият ми институт е част от такъв), и продължавайки в Сеул, където нон стоп до университета(понеже минават много чужденци) ме спират двойка младежи да ме поканят на „събитие за чужденци, които да опознаят корейската култура“. Няма да говоря много по тази точка в момента, защото смятам да напиша отделно тема по въпроса, но причината да я спомена тук е, че доста то култистите те преследват бая агресивно и наистина излизанията ти навън стават неприятни и ти се разваля настроението.
Въпреки тези 11 негативни факта от мои лични преживявания, аз продължавам да имам позитивна нагласа и да се съсреодоточавам върху многобройните хубави черти на живота тук. Мисля, че където и да отиде човек, винаги ще бъде свидетел на много културни различия или случки, които да предизвикват двуполюсни чувства у него, но може би най-важното е да приемем всичко така както е и да си го направим удобно и позитивно за нас. Благодаря за вниманието и ме очаквайте скоро с още много новости!
Ваша Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
