Искам да започна с извинение, защото текста, който беше качен преди този не беше редактиран изобщо и беше абсолютно суров, така както го бях написал оригинално. Винаги преди да се качи текст в сайта аз го минавам пак за да го вкарам в контекст и за да махна неща, които са безсмислени или няма да бъдат разбрани. За нещастие, това не се случи и аз съвсем по случайност видях, че текста е качен. В моя защита, оригиналния текст съм го писал на -5° на бавен компютър на Internet Explorer, през Google Translate за да имам фонетика, която на всичкото от горе е различна от стандартната и е доста изнервящо да се пише така. За това не съм и правил редакции на текста. Докато не се сдобих с мой компютър така писах и за това задължително правя редакция преди да се пусне текста.
Така, започнахме да задълбаваме нещата с корейския. Вече сме на изречения! Много прости… ама пак е нещо. А утре имаме контролно! Йей! А аз още имам да уча думи! Не толкова йей… особено имайки предвид, че не съм се наспал…
Вчера учихме с флаш карти и като цяло… не мисля, че на мен ми помагат много. Знам, че за повечето хора това е добър начин за учене на нови думи, но на мен не ми помогна изобщо. Все пак, имаше една карта, на която едва се въздържах да не прихна от смях като я видях. Стила на рисунките на картите е… различен едва ли не за всяка карта. Но не това беше важното. И имаше една карта с пожарникар ама като излязъл от гей порно филм. Без бъзик :D Напращял, хванал маркуча… сещате се как, с една фланелка по тялото му, едни къси панталонки, полепнали по него. А позата му и изражението му просто подчертаваха цялото нещо. Май никой друг не реагира така на картинката, или поне не се осмели. На мен поне ми беше много смешно как са я допуснали xD
Сега малко за етикета в час. Интересно, е че е позволено да се пие. Даже учителите ни си носят термоси с… ами нещо за пиене и докато пишем си сипват. Кафе, чай, вода. Яденето не е разрешено, за съжаление. Поне причината е по-смислена от това, което ни казваха в училище (а именно, че не може да ядем, защото не може). Тука идеята за не ядене в час, се корени в това, че другите огладняват от миризмата. Или на някой може да не му харесва миризмата. Предполагам, че и момента с уважението също го има, но поне не беше поставен от учителите.
Имаме и две японки в групата и вчера се запознах с тях на японски. Вече и този език влиза в ежедневната употреба. Горе долу вързахме няколко смислени разговора за Япония и за канджита и за киселото мляко xD Йей! Едното момиче знае малко английски, другото знае повече английски и малко корейски и като цяло беше освежаващо да се запозная с някой нов човек а и да използвам 4-тия си език. Като странична бележка, знаеха daidai канджито (橙). Моите сенсеи все ми казваха, че японците не го знаят защото е архаично, но ето, и двете момичета го знаеха.
Вчера ядох бисквити… с кашкавал! Няма толкова гадно нещо, честно. Не искате да ядете такова. За нещастие беше много в духа на яденето ми за целия ден. Момичетата от групата ни заведоха в американски ресторант, Americana. Worst mistake ever. 3500 уона за малък бъргър с малка чаша кола и малки картофки. И това беше най-голямото меню. В превод, това е за 4лв, не беше и само след два часа пак бях гладен. Опита ми показва, че момичетата нямат много добри идеи за храна тук. Особено момичето от Лаос хич не е добра идея да я следвам. Но, в контраст с това има едно момиче, от Монголия, която е много яка. Тя се казва Сундарья, но наистина е ала корейско-сладка-като-поведение и не се насилва да го прави. Като цяло е потенциално ще е една от най-силните ученички. С нея много добре се разбираме и си говорим често.
Така, започнахме да задълбаваме нещата с корейския. Вече сме на изречения! Много прости… ама пак е нещо. А утре имаме контролно! Йей! А аз още имам да уча думи! Не толкова йей… особено имайки предвид, че не съм се наспал…
Вчера учихме с флаш карти и като цяло… не мисля, че на мен ми помагат много. Знам, че за повечето хора това е добър начин за учене на нови думи, но на мен не ми помогна изобщо. Все пак, имаше една карта, на която едва се въздържах да не прихна от смях като я видях. Стила на рисунките на картите е… различен едва ли не за всяка карта. Но не това беше важното. И имаше една карта с пожарникар ама като излязъл от гей порно филм. Без бъзик :D Напращял, хванал маркуча… сещате се как, с една фланелка по тялото му, едни къси панталонки, полепнали по него. А позата му и изражението му просто подчертаваха цялото нещо. Май никой друг не реагира така на картинката, или поне не се осмели. На мен поне ми беше много смешно как са я допуснали xD
Сега малко за етикета в час. Интересно, е че е позволено да се пие. Даже учителите ни си носят термоси с… ами нещо за пиене и докато пишем си сипват. Кафе, чай, вода. Яденето не е разрешено, за съжаление. Поне причината е по-смислена от това, което ни казваха в училище (а именно, че не може да ядем, защото не може). Тука идеята за не ядене в час, се корени в това, че другите огладняват от миризмата. Или на някой може да не му харесва миризмата. Предполагам, че и момента с уважението също го има, но поне не беше поставен от учителите.
Имаме и две японки в групата и вчера се запознах с тях на японски. Вече и този език влиза в ежедневната употреба. Горе долу вързахме няколко смислени разговора за Япония и за канджита и за киселото мляко xD Йей! Едното момиче знае малко английски, другото знае повече английски и малко корейски и като цяло беше освежаващо да се запозная с някой нов човек а и да използвам 4-тия си език. Като странична бележка, знаеха daidai канджито (橙). Моите сенсеи все ми казваха, че японците не го знаят защото е архаично, но ето, и двете момичета го знаеха.
Вчера ядох бисквити… с кашкавал! Няма толкова гадно нещо, честно. Не искате да ядете такова. За нещастие беше много в духа на яденето ми за целия ден. Момичетата от групата ни заведоха в американски ресторант, Americana. Worst mistake ever. 3500 уона за малък бъргър с малка чаша кола и малки картофки. И това беше най-голямото меню. В превод, това е за 4лв, не беше и само след два часа пак бях гладен. Опита ми показва, че момичетата нямат много добри идеи за храна тук. Особено момичето от Лаос хич не е добра идея да я следвам. Но, в контраст с това има едно момиче, от Монголия, която е много яка. Тя се казва Сундарья, но наистина е ала корейско-сладка-като-поведение и не се насилва да го прави. Като цяло е потенциално ще е една от най-силните ученички. С нея много добре се разбираме и си говорим често.
Днес изядох първото си Орео. Наистина. И не беше толкова гадно, колкото го описваха. А Тилек има халва. И ни даде няколко пъти. Беше интересно, че има и знае какво e, а и тя беше вкусна. Може би съм с грешното впечатление, че като цяло има само в България и Турция. Аз няма да е зле да ходя да си купя нещо за ядене и после да сядам да уча… Или да се донаспя и тогава да уча… не знам, може да се завлека в някоя от стаите за учене и там да се занимавам, защото професиите, които учихме с флаш картите, са с много дълги думи и трудно ги запомням. Даже и пожарникаря не го знам. Учител запомних поне.
Днес докато се прибирах от церемонията, по откриването на годината за тези, които изучават корейски език, един кореец (може и да е китаец или японец, не знам) се спря, вдигна един боклук и продължи, след това го хвърли в кофа. Защо го отбелязвам това като интересен факт? Ами, колко от вас биха направили същото това?
На самата церемония говореха на корейски и беше… ми скучна, но бърза поне. Аз гледах особено заинтересовано. С Клим търсихме 30 мин. къде е и леко закъсняхме, ама не беше фатално. Като изключим, че не беше в главната сграда, и че не беше на първия етаж, както ни бяха казали, всичко беше ок. Този път не пропуснаха Европа като континент поне, а и разбирах тук-таме по някой израз или дума или даже изречения. Но нищо интересно като изключим традиционната музика в началото.
А сега малко за технологии и техника в Корея! Лампите в коридорите. Много са страни. Включват се при движение, което е ок, нищо ново, но вътре няма крушка. На едната ѝ избиха стъклото тия дни и видях какво има вътре. В концентрични кръгове има някакви… жълти квадратчета, които светят, ама ярко, та ярко. И са плоски. Като електронна платка е. Стъклото на прозорците (на нашия етаж поне) са матирани, което е яко, защото влиза светлина без да отслабва.
Има и едни интересни копирни машини в кампуса. Пускаш им 500 уона и се активират, избираш език, както искаш да правиш (принтиране, сканиране, копиране, …) и са с вграден компютър, Windows ХР, и можеш най-спокойно да печаташ цветно, черно бяло, да сканираш, да отваряш офис документи, да печаташ от пощата си, от флашка и от още каквото се сетиш. Ако не искаш да печаташ ти връща парите.
В класните стаи има прожектори (по един на стая) и прожекционна стена, която е вградена. Има колонки, които взимат звук от микрофона от катедрата на учителя, която е и компютър И е на колелца. Такова не знам дали има в България някъде.
Климатиците. Те не са на стената. Те са в тавана, обикновено в средата на стаята и са 4-посочни. И са супер ефективни, много са интересни.
Машините за напитки. Те са доста добре измислени също. Работят с банкноти и монети, докато вкарваш парите ти показва за какво ти стигат, винаги връщат ресто, показват ти, още преди да си дадеш парите, дали има от някои продукт, който предлагат. Има такива и за колети. Не знам как се ползва, не съм я пробвал, само я видях.
Билети за автобуси. Междуградски, се купуват от автомати също. Много бързо става и няма бавене. Плаща се и в кеш или с карта. Не знам дали Т-картите, за градски транспорт, работят също. Може да пробвам някой път.
Май не са много хората, които обръщат внимание на какво има около тях или как точно работи като мен. Не мисля, че горе описаните неща са кой знае колко феноменално яки, но все пак са неща, които ние нямаме, а бихме могли да имаме. Мога да допълня вратите как работят. Входните поне. Почти на всякъде ти трябва студентската карта за да отвориш врата. Има детектор за карти, над който трябва да я слайднеш за да можеш да минеш. В общежитието има 2 такива само на входа и след 23:30 до 5:00 няма да те пуснат. Единия е баш на вратата, а другия е на плъзгащи се панели като в новите станции на метрото. Но са направени да са двупосочни, с логото на университета в прозрачната пластмаса, светещо благодарение на свето диоди в краищата (предполагам, че са свето диоди). Също така самата система отчита от къде минаваш и дали си минал с едни детектори от двете страни на прохода. Не знам точно какви са, но предполагам, че са обикновени детектори за движение. Когато минаваш светва червено от другата страна за да не мине друг. Вратите в общежитието ни са с цифрова ключалка и само трябва да знаеш кода кой е, за да влезеш. Супер е, от гледна точка на това, че няма ключ, който да се загуби или че не трябва да търсиш къде е човека с ключа, но много пиука като се отваря или затваря. Което пак е добре, защото никой не може да се промъкне, ама не е забавно като спиш.
Днес докато се прибирах от церемонията, по откриването на годината за тези, които изучават корейски език, един кореец (може и да е китаец или японец, не знам) се спря, вдигна един боклук и продължи, след това го хвърли в кофа. Защо го отбелязвам това като интересен факт? Ами, колко от вас биха направили същото това?
На самата церемония говореха на корейски и беше… ми скучна, но бърза поне. Аз гледах особено заинтересовано. С Клим търсихме 30 мин. къде е и леко закъсняхме, ама не беше фатално. Като изключим, че не беше в главната сграда, и че не беше на първия етаж, както ни бяха казали, всичко беше ок. Този път не пропуснаха Европа като континент поне, а и разбирах тук-таме по някой израз или дума или даже изречения. Но нищо интересно като изключим традиционната музика в началото.
А сега малко за технологии и техника в Корея! Лампите в коридорите. Много са страни. Включват се при движение, което е ок, нищо ново, но вътре няма крушка. На едната ѝ избиха стъклото тия дни и видях какво има вътре. В концентрични кръгове има някакви… жълти квадратчета, които светят, ама ярко, та ярко. И са плоски. Като електронна платка е. Стъклото на прозорците (на нашия етаж поне) са матирани, което е яко, защото влиза светлина без да отслабва.
Има и едни интересни копирни машини в кампуса. Пускаш им 500 уона и се активират, избираш език, както искаш да правиш (принтиране, сканиране, копиране, …) и са с вграден компютър, Windows ХР, и можеш най-спокойно да печаташ цветно, черно бяло, да сканираш, да отваряш офис документи, да печаташ от пощата си, от флашка и от още каквото се сетиш. Ако не искаш да печаташ ти връща парите.
В класните стаи има прожектори (по един на стая) и прожекционна стена, която е вградена. Има колонки, които взимат звук от микрофона от катедрата на учителя, която е и компютър И е на колелца. Такова не знам дали има в България някъде.
Климатиците. Те не са на стената. Те са в тавана, обикновено в средата на стаята и са 4-посочни. И са супер ефективни, много са интересни.
Машините за напитки. Те са доста добре измислени също. Работят с банкноти и монети, докато вкарваш парите ти показва за какво ти стигат, винаги връщат ресто, показват ти, още преди да си дадеш парите, дали има от някои продукт, който предлагат. Има такива и за колети. Не знам как се ползва, не съм я пробвал, само я видях.
Билети за автобуси. Междуградски, се купуват от автомати също. Много бързо става и няма бавене. Плаща се и в кеш или с карта. Не знам дали Т-картите, за градски транспорт, работят също. Може да пробвам някой път.
Май не са много хората, които обръщат внимание на какво има около тях или как точно работи като мен. Не мисля, че горе описаните неща са кой знае колко феноменално яки, но все пак са неща, които ние нямаме, а бихме могли да имаме. Мога да допълня вратите как работят. Входните поне. Почти на всякъде ти трябва студентската карта за да отвориш врата. Има детектор за карти, над който трябва да я слайднеш за да можеш да минеш. В общежитието има 2 такива само на входа и след 23:30 до 5:00 няма да те пуснат. Единия е баш на вратата, а другия е на плъзгащи се панели като в новите станции на метрото. Но са направени да са двупосочни, с логото на университета в прозрачната пластмаса, светещо благодарение на свето диоди в краищата (предполагам, че са свето диоди). Също така самата система отчита от къде минаваш и дали си минал с едни детектори от двете страни на прохода. Не знам точно какви са, но предполагам, че са обикновени детектори за движение. Когато минаваш светва червено от другата страна за да не мине друг. Вратите в общежитието ни са с цифрова ключалка и само трябва да знаеш кода кой е, за да влезеш. Супер е, от гледна точка на това, че няма ключ, който да се загуби или че не трябва да търсиш къде е човека с ключа, но много пиука като се отваря или затваря. Което пак е добре, защото никой не може да се промъкне, ама не е забавно като спиш.
Има и Интерком система в общежитието и като има важна информация я пускат през нея. В коридорите и във всяка стая има по един високоговорител. В коридорите не един, на пред около 5-6м. Като цяло технологията и машините в ежедневието не са някакви супер невероятните, но на фона, на това, което е в България, са много лъскави и иновативни.
Днес мислех какво ще правя през лятото (Бележка от януари 2014та: ХА-ХА, или иначе казано изсмях се сам на себе си). Реално аз до май месец ще имам и телефон и компютър и всичко друго необходимо и няма за какво да спестявам и мога да събера за ваканцията. Която е 2 седмици през дъждовния сезон. Мисля да се завлека в Сеул и да се видя с Цвети и да се позапозная с корейците малко по от близо. Първа ръка практика по корейски 2 седмици в столицата. Сигурно това ще направя.
Сега се сетих за едно интересно наблюдение.
Някой ме беше питал дали мъжете и жените са наистина толкова красиви колкото по драмите. В интерес на истината… мъжете тук изглеждат по-добре подържани от момичетата. Това звучи леко странно, но в крайна сметка съм художник и мога да видя красотата в човек без да ми пречат неща като предразсъдъци за пола. Та що се отнася за поддържането, в това число влиза грим, дрехи, прическа и прочие. Не че не съм виждал готини момичета, които са много, ама много красиви, ама някак си… са единични случаи. (Бележка от януари 2014та: Когато бях в Сеул забелязах, че нещата са по-равни, но на темата за красотата на корейците по-нататък в хрониките).
Сетих се за още няколко неща за университета. Спортните площадки. Винаги са осветени и то много добре. До към 10 часа някъде. И постоянно има хора на тях, и на баскетболните, и на футболните, и на тенис кортовете, като има по 2-3 от всяко изброено.
Вече се уча да уча на музика, защото става прекалено шумно на моменти в стаята. Трябва да си намеря инструментали или нещо такова, за да не се съсредоточавам върху текста, че нещо езиците, които не разбирам и слушам музика на тях намаляват. За сега върви добре. За около час и половина 30-35 думи. Може и по-добре ама са едни страни думи и само бъркам кое УЕ или У да използвам.
Днес мислех какво ще правя през лятото (Бележка от януари 2014та: ХА-ХА, или иначе казано изсмях се сам на себе си). Реално аз до май месец ще имам и телефон и компютър и всичко друго необходимо и няма за какво да спестявам и мога да събера за ваканцията. Която е 2 седмици през дъждовния сезон. Мисля да се завлека в Сеул и да се видя с Цвети и да се позапозная с корейците малко по от близо. Първа ръка практика по корейски 2 седмици в столицата. Сигурно това ще направя.
Сега се сетих за едно интересно наблюдение.
Някой ме беше питал дали мъжете и жените са наистина толкова красиви колкото по драмите. В интерес на истината… мъжете тук изглеждат по-добре подържани от момичетата. Това звучи леко странно, но в крайна сметка съм художник и мога да видя красотата в човек без да ми пречат неща като предразсъдъци за пола. Та що се отнася за поддържането, в това число влиза грим, дрехи, прическа и прочие. Не че не съм виждал готини момичета, които са много, ама много красиви, ама някак си… са единични случаи. (Бележка от януари 2014та: Когато бях в Сеул забелязах, че нещата са по-равни, но на темата за красотата на корейците по-нататък в хрониките).
Сетих се за още няколко неща за университета. Спортните площадки. Винаги са осветени и то много добре. До към 10 часа някъде. И постоянно има хора на тях, и на баскетболните, и на футболните, и на тенис кортовете, като има по 2-3 от всяко изброено.
Вече се уча да уча на музика, защото става прекалено шумно на моменти в стаята. Трябва да си намеря инструментали или нещо такова, за да не се съсредоточавам върху текста, че нещо езиците, които не разбирам и слушам музика на тях намаляват. За сега върви добре. За около час и половина 30-35 думи. Може и по-добре ама са едни страни думи и само бъркам кое УЕ или У да използвам.
~Няколко дена по-късно~
Такааа, ей ма на най-накрая се възлогнах и намерих малко време да пиша, макар, че имам да уча думи за тест и думите от предишните 2 теста не ги знам кой знае колко блестящо. Много е тегаво да се зубри особено когато си изморен, защото си зубрил цяла нощ. Това става един особено гаден омагьосан кръг. Както и да е, ще се оправя и с това. Вече имаме граматика, изречения, текстове за четене и тн и тн, ще се занимавам с тях. Ако трябва ще пиша изречения и ще ги превеждам.
Вече имам корейски приятел състудент, с който ще се виждаме всяка седмица за да си говорим и да напредвам с корейския максимално бързо. (Бележка от неизвестна дата: Малко назад във времето сега, не знам точно от кога са тези записки. Беше станало доста тегаво без компютър, защото нямах начин да се забавлявам освен с музиката от MP3-то, а това писва, защото имам само 1gb памет и нямам как да сменям съдържанието. Нямах какво да чета, нямах от какво да рисувам като хората, нямах речник, нямах възможност да чатя спокойно, нямах даже на какво един пасианс да наредя. Само учене без забавление и корейците казват, че не става.)
Запознахме се и с втората ни Ким учителка. С нея е голям цирк. Не знае английски почти никак, но е много експресивна и много забавно реагира на различни неща. Аз ѝ викам Теменужка (това не знам кой как ще го разбере, но играя World of Warcraft, WoW на кратко, и имам една героиня, която е войн с името Теменуга, и нашата учителка много ми напомни за нея, за това ѝ викам така). Засилва се из стаята като задава въпроси, лесно привлича вниманието на всички, засича говорещите и много забавно жестикулира и се хваща за главата когато някой отговори гениално и вика „Еееее чинча?!“ (Превод: „Еееее, наистина ли?“ с нотка учудване и чудене как да ни помогне да разберем по-добре). Даже един път каза „Момент да седна!“ и седна на един стол преди да продължим. Горката, много се беше отчаяла, а и не е като да беше и напразно. Мен бая смях ме напуши.
Вече имаме и следобедни часове! В началото бях „Йей!“ Ама вече не, защото не учим в тях а са „самостоятелно учене“, което е „групово губене на време 3 часа“, защото аз не мога да се съсредоточа да уча с толкова много хора и като не съм се наспал. И без това едва смогвах преди, сега направо е някакъв ад. След това и 3-те часа „писане на домашно“, от което никога до сега не съм научил повече от 5-6% от думите, с изключение на едно голямо писане, до което ще стигна след малко, се прибрах и се опитах да поспя. Да ама не, навън имаше баскетболен мач и фенките пищяха до небесата. Тилек се прибра с гръм и трясък, отвори прозореца и вика „Еее виж ги как пищят!“ Аз се вбесих тотално, станах, навиках му се, че е кретен и излязох навън да слушам музика. И тримата ми съквартиранти бяха стъписани да ме видят ядосан, ама сериозно… Тилек цепеше мрака с проницателността си.
И сега за шашави неща в Корея!
Газирано прясно мляко! Наистина беше газирано! И прясно мляко! В едно! И не беше лошо!
Такааа, ей ма на най-накрая се възлогнах и намерих малко време да пиша, макар, че имам да уча думи за тест и думите от предишните 2 теста не ги знам кой знае колко блестящо. Много е тегаво да се зубри особено когато си изморен, защото си зубрил цяла нощ. Това става един особено гаден омагьосан кръг. Както и да е, ще се оправя и с това. Вече имаме граматика, изречения, текстове за четене и тн и тн, ще се занимавам с тях. Ако трябва ще пиша изречения и ще ги превеждам.
Вече имам корейски приятел състудент, с който ще се виждаме всяка седмица за да си говорим и да напредвам с корейския максимално бързо. (Бележка от неизвестна дата: Малко назад във времето сега, не знам точно от кога са тези записки. Беше станало доста тегаво без компютър, защото нямах начин да се забавлявам освен с музиката от MP3-то, а това писва, защото имам само 1gb памет и нямам как да сменям съдържанието. Нямах какво да чета, нямах от какво да рисувам като хората, нямах речник, нямах възможност да чатя спокойно, нямах даже на какво един пасианс да наредя. Само учене без забавление и корейците казват, че не става.)
Запознахме се и с втората ни Ким учителка. С нея е голям цирк. Не знае английски почти никак, но е много експресивна и много забавно реагира на различни неща. Аз ѝ викам Теменужка (това не знам кой как ще го разбере, но играя World of Warcraft, WoW на кратко, и имам една героиня, която е войн с името Теменуга, и нашата учителка много ми напомни за нея, за това ѝ викам така). Засилва се из стаята като задава въпроси, лесно привлича вниманието на всички, засича говорещите и много забавно жестикулира и се хваща за главата когато някой отговори гениално и вика „Еееее чинча?!“ (Превод: „Еееее, наистина ли?“ с нотка учудване и чудене как да ни помогне да разберем по-добре). Даже един път каза „Момент да седна!“ и седна на един стол преди да продължим. Горката, много се беше отчаяла, а и не е като да беше и напразно. Мен бая смях ме напуши.
Вече имаме и следобедни часове! В началото бях „Йей!“ Ама вече не, защото не учим в тях а са „самостоятелно учене“, което е „групово губене на време 3 часа“, защото аз не мога да се съсредоточа да уча с толкова много хора и като не съм се наспал. И без това едва смогвах преди, сега направо е някакъв ад. След това и 3-те часа „писане на домашно“, от което никога до сега не съм научил повече от 5-6% от думите, с изключение на едно голямо писане, до което ще стигна след малко, се прибрах и се опитах да поспя. Да ама не, навън имаше баскетболен мач и фенките пищяха до небесата. Тилек се прибра с гръм и трясък, отвори прозореца и вика „Еее виж ги как пищят!“ Аз се вбесих тотално, станах, навиках му се, че е кретен и излязох навън да слушам музика. И тримата ми съквартиранти бяха стъписани да ме видят ядосан, ама сериозно… Тилек цепеше мрака с проницателността си.
И сега за шашави неща в Корея!
Газирано прясно мляко! Наистина беше газирано! И прясно мляко! В едно! И не беше лошо!
Бележка от януари 2014та: Тука някъде се губят някакви седмици, но може и да се бъркам. Нещо много бързо дойде момента с компютъра… Т.е. или са изпуснати седмици или аз не помня кога това се е случило :D
Миналата събота с Тилек, Джейрън и Родриго ходихме до Сеул за да си купя лаптоп. Качихме се на автобуса и такър, такър до Сеул. Автобус има на 5 минути от Чонан. На пет. Минути. И винаги е пълен. Влаковете и те са доста на често и са доста големи… но за тях след малко. Докато чакахме нашия автобус видяхме как работи автогарата в града. До всяка позиция на автобус има един човек, който проверява билетите и пуска хората, товари пощата и навигира шофьора, докато излиза на заден ход, после поема следващия автобус.
Видяхме и един J-Rocker, ама от-до изпипан баш в стила. Само аз знаех що за човек е. И косата направена и изправена, лъскави ботуши с по 1-2 пера на ключови места, черен панталон с бродерия и сако. Пича беше много як и много му се накефих на стила.
По пътя до Сеул мислех да поспя… ама не стана. Вместо това гледах телевизия. Имаше HD телевизор в автобуса, с HD телевизия в движение. Гледахме новините и някаква драма. Новините бяха много интересни… в интерес на истината даваха за… вече не помня за какво, ама ефектите и качеството бяха невероятни.
По пътя минахме покрай една горяща сграда, всички корейци в автобуса ах-наха и гледаха тревожно. Само отбелязвам. Отново ме накараха да се замисля за това как аз реагирам на някакви неща, но както и да се гледа на пожара, например, той е от другата страна на пътя, не сме пожарникари и няма какво да направим по въпроса. Имаше и летящи във въздуха реклами, като онези от научно-фантастичните филми. Разликата беше, че тези реклами бяха на хелиеви балони.
Пристигнахме в Сеул и О БОЖЕ каква автогара! Честно! Колкото стадиона „Васил Левски” и наблъскана с автобуси. Жалко, че не можах да я снимам, ама все пак ще отида в града, ще я снимам все някога. От там в метротоо…
Няма толкова яко метро! Особено 9-та линия! Самото Сеулско метро… покрива половината Корея! Не знам как и защо, но е факт, че се прибрахме с метрото до Чонан. Което е на 100км от Сеул. Вярно, че беше 2 часа пътя, а не 50 минути като с автобуса, но все пак. Самите подземни линии са много изпипани. То си е един цял лабиринт от долу, а във влакове не усещаш как се движат. Звука им е като от някоя фантастика. След това се прекачихме на друга линия, която беше надземна и беше като нормален влак, само дето самата машина си беше ала нашенско метро. Нещо средно между нашите стари и нови влакове. Всички метра обаче са много добре и подробно описани. Преди всяка спирка има обявление на корейски, английски, китайски и японски коя е спирката и от коя страна на влака може да се слезе. Почти всички спирки са с врати на самата станция, които се отварят заедно с тези на влака. Вратите са свързани с големи пластмасови или стъклени прозрачни панели, които пречат на хората да се мятат на релсите.
След това установих колко дезориентиран е Тилек. И езиковата бариера стана много голям проблем. Трябваше да отидем в един Мол за електроника, който е огромен. Аз му викам питай за голяма сграда с това име, трябва да отидем там, защото всички ни казаха да отидем там. Той не, та не, та пита един кореец, който знаеше мястото и само по жестовете му разбрах какво казва, естествено беше сградата, която им виках, че е тази, която търсим. Даже на картата (на горе долу всяка пешеходна пътека има мини карта на района и по нея се ориентирах) беше отбелязано, ама и той и Джейрън това не е това, а е онова. Както и да е, в крайна сметка отидохме и около половин час обикаляхме. То това беше… някакво лудо място. Имаше хардуер, който е бил в производство през 80-те сигурно. Трябваше да питам дали нямат Правец там :D
Намерих една много яка машина, която си взех, която е по принцип геймърски компютър, ама ще ми свърши работа после в следването защото видеото е 2ГБ, а самата RAM е 8BG DDR5 (не знаех, че вече има 5-ца :D). Екрана цепи мрака, клавиатурата свети, абе много модерна корейска работа. Наистина.
След това ходихме до Е-март, където загубихме Родриго, точно след като ми каза как се е бил загубил тук миналия път като е идвал, преди една седмица, и е бил и без пари и грам корейски не е знаел. Иронията на момента. Намерихме го и отидохме да ядем и за 3,600 си хапнах много хубав рамьон. Вече разбирам защо Наруто обича рамьон (или рамен, по нашенски).
По пътя към гарата ходихме успоредно с едно хлапе, което влачеше един кашон с кутия (или цял компютър), който беше колкото него. Съдейки как го влачеше, според мен си беше цял компютър ама такива размери не съм виждал в България. Качихме се на влака (бтв на всяко прекачване и качване карах Тилек да пита в коя посока трябва да хванем влака, защото не всяка посока е нашата посока; на всяко питане той гледаше по 1-2 минути кой да пита, а там си беше фраш с корейци, не знам какво избираше толкова) иии той естествено обърка нещата и излязохме от Сеул…на север от града. Слязохме. Оказа се че трябва да се качим на същата линия в другата посока. Дойде следващия влак и се върнахме. После се оказа, че пак не сме на правилния влак, защото линия 1 има разклонение и трябва да хванем влак 1, който обаче спира от задната страна на станцията, защото влаковете от предната страна отиват еди къде си. Ъх. В крайна сметка 2 часа по-късно бяхме в Чонан и се довлякохме до спирката на автобуса. И го изпуснахме. 1 час по-късно дойде следващия, и последния, автобус. Прибрахме се и седнах за 2-3 часа да се накефя на лаптопа, после си легнах.
Миналата събота с Тилек, Джейрън и Родриго ходихме до Сеул за да си купя лаптоп. Качихме се на автобуса и такър, такър до Сеул. Автобус има на 5 минути от Чонан. На пет. Минути. И винаги е пълен. Влаковете и те са доста на често и са доста големи… но за тях след малко. Докато чакахме нашия автобус видяхме как работи автогарата в града. До всяка позиция на автобус има един човек, който проверява билетите и пуска хората, товари пощата и навигира шофьора, докато излиза на заден ход, после поема следващия автобус.
Видяхме и един J-Rocker, ама от-до изпипан баш в стила. Само аз знаех що за човек е. И косата направена и изправена, лъскави ботуши с по 1-2 пера на ключови места, черен панталон с бродерия и сако. Пича беше много як и много му се накефих на стила.
По пътя до Сеул мислех да поспя… ама не стана. Вместо това гледах телевизия. Имаше HD телевизор в автобуса, с HD телевизия в движение. Гледахме новините и някаква драма. Новините бяха много интересни… в интерес на истината даваха за… вече не помня за какво, ама ефектите и качеството бяха невероятни.
По пътя минахме покрай една горяща сграда, всички корейци в автобуса ах-наха и гледаха тревожно. Само отбелязвам. Отново ме накараха да се замисля за това как аз реагирам на някакви неща, но както и да се гледа на пожара, например, той е от другата страна на пътя, не сме пожарникари и няма какво да направим по въпроса. Имаше и летящи във въздуха реклами, като онези от научно-фантастичните филми. Разликата беше, че тези реклами бяха на хелиеви балони.
Пристигнахме в Сеул и О БОЖЕ каква автогара! Честно! Колкото стадиона „Васил Левски” и наблъскана с автобуси. Жалко, че не можах да я снимам, ама все пак ще отида в града, ще я снимам все някога. От там в метротоо…
Няма толкова яко метро! Особено 9-та линия! Самото Сеулско метро… покрива половината Корея! Не знам как и защо, но е факт, че се прибрахме с метрото до Чонан. Което е на 100км от Сеул. Вярно, че беше 2 часа пътя, а не 50 минути като с автобуса, но все пак. Самите подземни линии са много изпипани. То си е един цял лабиринт от долу, а във влакове не усещаш как се движат. Звука им е като от някоя фантастика. След това се прекачихме на друга линия, която беше надземна и беше като нормален влак, само дето самата машина си беше ала нашенско метро. Нещо средно между нашите стари и нови влакове. Всички метра обаче са много добре и подробно описани. Преди всяка спирка има обявление на корейски, английски, китайски и японски коя е спирката и от коя страна на влака може да се слезе. Почти всички спирки са с врати на самата станция, които се отварят заедно с тези на влака. Вратите са свързани с големи пластмасови или стъклени прозрачни панели, които пречат на хората да се мятат на релсите.
След това установих колко дезориентиран е Тилек. И езиковата бариера стана много голям проблем. Трябваше да отидем в един Мол за електроника, който е огромен. Аз му викам питай за голяма сграда с това име, трябва да отидем там, защото всички ни казаха да отидем там. Той не, та не, та пита един кореец, който знаеше мястото и само по жестовете му разбрах какво казва, естествено беше сградата, която им виках, че е тази, която търсим. Даже на картата (на горе долу всяка пешеходна пътека има мини карта на района и по нея се ориентирах) беше отбелязано, ама и той и Джейрън това не е това, а е онова. Както и да е, в крайна сметка отидохме и около половин час обикаляхме. То това беше… някакво лудо място. Имаше хардуер, който е бил в производство през 80-те сигурно. Трябваше да питам дали нямат Правец там :D
Намерих една много яка машина, която си взех, която е по принцип геймърски компютър, ама ще ми свърши работа после в следването защото видеото е 2ГБ, а самата RAM е 8BG DDR5 (не знаех, че вече има 5-ца :D). Екрана цепи мрака, клавиатурата свети, абе много модерна корейска работа. Наистина.
След това ходихме до Е-март, където загубихме Родриго, точно след като ми каза как се е бил загубил тук миналия път като е идвал, преди една седмица, и е бил и без пари и грам корейски не е знаел. Иронията на момента. Намерихме го и отидохме да ядем и за 3,600 си хапнах много хубав рамьон. Вече разбирам защо Наруто обича рамьон (или рамен, по нашенски).
По пътя към гарата ходихме успоредно с едно хлапе, което влачеше един кашон с кутия (или цял компютър), който беше колкото него. Съдейки как го влачеше, според мен си беше цял компютър ама такива размери не съм виждал в България. Качихме се на влака (бтв на всяко прекачване и качване карах Тилек да пита в коя посока трябва да хванем влака, защото не всяка посока е нашата посока; на всяко питане той гледаше по 1-2 минути кой да пита, а там си беше фраш с корейци, не знам какво избираше толкова) иии той естествено обърка нещата и излязохме от Сеул…на север от града. Слязохме. Оказа се че трябва да се качим на същата линия в другата посока. Дойде следващия влак и се върнахме. После се оказа, че пак не сме на правилния влак, защото линия 1 има разклонение и трябва да хванем влак 1, който обаче спира от задната страна на станцията, защото влаковете от предната страна отиват еди къде си. Ъх. В крайна сметка 2 часа по-късно бяхме в Чонан и се довлякохме до спирката на автобуса. И го изпуснахме. 1 час по-късно дойде следващия, и последния, автобус. Прибрахме се и седнах за 2-3 часа да се накефя на лаптопа, после си легнах.
Сега малко за университета и някакви случки тук.
Започна ми така нареченото G-School, за което бях споменавал преди. В общи линии… инициатива на университета да запознава корейците и чуждестранните студенти с цел да се виждат редовно за да могат чужденците да комуникират на корейски (разговорен), и за да свикнат да говорят на корейски. Имаше церемония по случай началото и определено беше интересна. Една банда свири 2-3 песни, и горкия вокалист, единия от китаристите пееше по-добре от него.
Запознах се с момчето, с което ще се виждам за практика, тъкмо е излязъл от армията и той е на 23 като мен (за тези, които не знаят, в Корея бебетата се раждат на 1 година, т.е. аз съм на 23 сега, не на 22 или съм на 22?). Хам Сънг-дже се казва и е много готин тип. Знае мааалко английски, така че корейския ми ще трябва да напредне. Учи компютърни технологии и е геймър, музикалните ни вкусове съвпадат, поне за К-Попа и е много свестен и енергичен тип. За него за сега повече няма много какво да кажа.
Що се отнася до ученето, най-накрая успях да си взема 2 (може би 3?) от 4-те контролни и сега е моментът, в който трябва да взема аджеба да науча тези 70 думи, за да мога да ги използвам. Взехме и 요 стила вече и сме малко по-неформални спрямо преди. Четем текстове, взехме отрицателна форма (най-накрая!). Повечето обаче си личи как грам не вдяват и само учат с цел да наизустят. Аз уча с цел да схвана защо и как се случват нещата и за сега е добре. Сега уикенда ще мога да се наспя като хората и да по наваксам малко със словата под формата на изречения. После ще ги предам, за да ги проверят дали все пак съм направил нещата както трябва.
Вчера университета имаше годишнина (януари 2014та: не помня по какъв случай) и по този случай… ОГРОМНИ мъфини за всички и кенче пепси. Беше приятна изненада, приета много добре, а мъфините бяха много вкусни. Бяха. Днес пак имаше някакви сладости, които бяха от „онези странни азиатски неща“ като цяло оризови бисквити със солена сметана и захар, бисквити с някакви странни семена в тях и… шоколадово кексче със сметана. Не знам какъв беше повода, ама беше интересно да се опитат тези неща. И тъй като е петък, половината народ се изнесе в Чонан за да ядат там и да пообикалят. Аз се наслаждавам на това, че съм сам в общежитието. За съжаление утре няма да съм сам, защото Джейрън ще си остане и, както той сам каза, цял ден ще пере дрехите си на ръка, защото не е доволен от това как пералнята ги е изпрала. Няма лошо, след като му се занимава. Аз пак ще съм сам в стаята поне и ще си уча.
На вълна учене пак, в речника, който си купихме, има грешки и неточности. И аз открих две за сега, като едната от учителките (която знае доста добър английски) каза на другите да поправят трета грешка. Двете, които аз намерих са повече неточности, защото има китайски и японски превод освен английския, и тъй като това са основни слова аз ги знам на японски и изведнъж 何日 се превърна в „няколко дена”, а от японски означава „колко дена“. Оказа се, след като питах, че това значи нещо в духа на „колко дена?“, „на коя дата?“, „кой ден?“, но може да значи и „няколко дена“, защото това му е буквалното значение (며칠). Странно. Както и да е, гледам и китайските преводи и си правя разни изводи как са структурирани нещата в китайския език и като цяло е доста смислено и количеството йероглифи е значително по-малко от това в японския. И не се покриват толкова много, колкото очаквах. Но това е повече като странично занимание, отколкото нещо полезно за момента. Важното, е че японския ми помага да се оправя с корейския.
Речника ни има и списък на частиците в корейския. О, пресветата Торта, опази Кубчето и Еднорога! В японския няма толкова много частици. Повечето нямат превод на никакъв език. 31 частици има в речника, като повечето са с по 2 варианта, според това дали последната сричка на корена е с или без пачим (или иначе казано дали завършва на съгласна или не), а някои са с по 3 варианта според не знам какви правила. Учили сме само 6-7 за сега и те са…до голяма степен мултифункционални като, както в японския, повечето от тях се изискват при някакви определени глаголи или прилагателни. За разлика от японския, прилагателните в корейския свършват на същото окончание като глаголите! Йей! Не може да познаеш дали е прилагателно или глагол, ако не знаеш думата. Колко яко xD (сарказъм) Поне за сега няма неправилни глаголи и няма спрежения (май изобщо няма спрежения; всичко е или на ~다, ㅂ니다, или ~하다 (което е корейскотоする), което пак си е ~다 в крайна сметка).
Туй е от мен за сега!
Започна ми така нареченото G-School, за което бях споменавал преди. В общи линии… инициатива на университета да запознава корейците и чуждестранните студенти с цел да се виждат редовно за да могат чужденците да комуникират на корейски (разговорен), и за да свикнат да говорят на корейски. Имаше церемония по случай началото и определено беше интересна. Една банда свири 2-3 песни, и горкия вокалист, единия от китаристите пееше по-добре от него.
Запознах се с момчето, с което ще се виждам за практика, тъкмо е излязъл от армията и той е на 23 като мен (за тези, които не знаят, в Корея бебетата се раждат на 1 година, т.е. аз съм на 23 сега, не на 22 или съм на 22?). Хам Сънг-дже се казва и е много готин тип. Знае мааалко английски, така че корейския ми ще трябва да напредне. Учи компютърни технологии и е геймър, музикалните ни вкусове съвпадат, поне за К-Попа и е много свестен и енергичен тип. За него за сега повече няма много какво да кажа.
Що се отнася до ученето, най-накрая успях да си взема 2 (може би 3?) от 4-те контролни и сега е моментът, в който трябва да взема аджеба да науча тези 70 думи, за да мога да ги използвам. Взехме и 요 стила вече и сме малко по-неформални спрямо преди. Четем текстове, взехме отрицателна форма (най-накрая!). Повечето обаче си личи как грам не вдяват и само учат с цел да наизустят. Аз уча с цел да схвана защо и как се случват нещата и за сега е добре. Сега уикенда ще мога да се наспя като хората и да по наваксам малко със словата под формата на изречения. После ще ги предам, за да ги проверят дали все пак съм направил нещата както трябва.
Вчера университета имаше годишнина (януари 2014та: не помня по какъв случай) и по този случай… ОГРОМНИ мъфини за всички и кенче пепси. Беше приятна изненада, приета много добре, а мъфините бяха много вкусни. Бяха. Днес пак имаше някакви сладости, които бяха от „онези странни азиатски неща“ като цяло оризови бисквити със солена сметана и захар, бисквити с някакви странни семена в тях и… шоколадово кексче със сметана. Не знам какъв беше повода, ама беше интересно да се опитат тези неща. И тъй като е петък, половината народ се изнесе в Чонан за да ядат там и да пообикалят. Аз се наслаждавам на това, че съм сам в общежитието. За съжаление утре няма да съм сам, защото Джейрън ще си остане и, както той сам каза, цял ден ще пере дрехите си на ръка, защото не е доволен от това как пералнята ги е изпрала. Няма лошо, след като му се занимава. Аз пак ще съм сам в стаята поне и ще си уча.
На вълна учене пак, в речника, който си купихме, има грешки и неточности. И аз открих две за сега, като едната от учителките (която знае доста добър английски) каза на другите да поправят трета грешка. Двете, които аз намерих са повече неточности, защото има китайски и японски превод освен английския, и тъй като това са основни слова аз ги знам на японски и изведнъж 何日 се превърна в „няколко дена”, а от японски означава „колко дена“. Оказа се, след като питах, че това значи нещо в духа на „колко дена?“, „на коя дата?“, „кой ден?“, но може да значи и „няколко дена“, защото това му е буквалното значение (며칠). Странно. Както и да е, гледам и китайските преводи и си правя разни изводи как са структурирани нещата в китайския език и като цяло е доста смислено и количеството йероглифи е значително по-малко от това в японския. И не се покриват толкова много, колкото очаквах. Но това е повече като странично занимание, отколкото нещо полезно за момента. Важното, е че японския ми помага да се оправя с корейския.
Речника ни има и списък на частиците в корейския. О, пресветата Торта, опази Кубчето и Еднорога! В японския няма толкова много частици. Повечето нямат превод на никакъв език. 31 частици има в речника, като повечето са с по 2 варианта, според това дали последната сричка на корена е с или без пачим (или иначе казано дали завършва на съгласна или не), а някои са с по 3 варианта според не знам какви правила. Учили сме само 6-7 за сега и те са…до голяма степен мултифункционални като, както в японския, повечето от тях се изискват при някакви определени глаголи или прилагателни. За разлика от японския, прилагателните в корейския свършват на същото окончание като глаголите! Йей! Не може да познаеш дали е прилагателно или глагол, ако не знаеш думата. Колко яко xD (сарказъм) Поне за сега няма неправилни глаголи и няма спрежения (май изобщо няма спрежения; всичко е или на ~다, ㅂ니다, или ~하다 (което е корейскотоする), което пак си е ~다 в крайна сметка).
Туй е от мен за сега!
