25 март
Беше голям и интересен ден и много успешен като цяло. Днес си разместихме местата в класната стая. Всеки 2 седмици ще се разместваме така като идеята е да не свикваме с някой, че да си бъбрим. Има логика, но както се сещате не всеки изгаря от желание това да се случва.
Следобедните часове пак бяха добре, взех си контролното, което беше от днес за първи път и беше с цели изречения и нови глаголи. Взех си и контролното с места (болница, полицейски участък и подобни), макар че учителката малко помогна, защото грешките ми бяха грешни гласни ала дали ще е ао (어) или о(오), а не тотално не знаене на думите. Така или иначе ще трябва да си пиша изречения за да практикувам, ще изгладя и тези неща с времето.
Разбрах и защо корейците казват Englishi или Engrishi. Сетих се за 2 причини. Едната, е че няма как да има Ш звук, без И след него. Другото е защото на корейски думата за „английски“ завършва на съгласна, а това изисква частицата за акцент, която е И, следователно „инглиши“. А за „р“-то, това е защото е трудно да има Л и след него гласна в корейския. Сигурно ще ми кажете „Да ама има фамилия Лий“. Ами, не сте прави :D Реално няма фамилия „Лий“. Това е романизирания вариант на фамилията „И“ (на корейски 이). С една приятелка обсъждахме защо са обърнали „И“ на „Лий“ и извода беше, че ако беше само „I“ на английски нямаше да се чете правилно и „Лий“ е много близко по звучене до „И“.
Така, сега новите образи. Започвам с Маркос. Той е двуметров човек, който диша толкова тежко, все едно е хремав и спи. А това действа много приспивателно. И сега седи до мен. Ще падне голям зор да не заспивам в часовете. (Бележка от февруари 2014та: В хода на действието разбрах, че той е един от най-свестните индивиди тука)
Следва Родриго! Той седеше до мен до сега и е от Гватемала и е много свестен тип, с който си приличаме. Той много се вълнува от езици и сумата и пъти сме говорили за българския или японския или китайския. Забавен и свестен тип.
Сундарья. Монголка. Много готино момиче, което е с наистина сладко и неподправено поведение. Мисля, че вече я бях споменавал. Ако поведението ѝ беше подправено, както на някои други, щеше да си личи. Много е ведра и като цяло учи думи с един поглед >_> За това ѝ завиждам. Аз тука цели романи трябва да изпиша за да науча нещо xD А тя само ги гледа и оп, знае ги. Но граматиката ѝ не е на моето ниво (колко утешително, нали?).
Днес взехме граматиката за „това (при мен)“, „онова (при теб)“ и „ей онова (на равно разстояние/далече от нас)“ и като цяло… много малко хора чатнаха за какво иде реч. И по-забавното, е че за разлика от японския, в корейския те са с по няколко варианта в по-ниския стил! И стават 3-4 думи за тук, 3-4 за там, 3-4 за ей там и мазалото е тотално xD
Времето. Тук е зима. Истинска. Само сняг няма, но през нощта температурата си е около -5° и не мърда. През деня също си е студено. Много кофти време като цяло >_> Нищо не се раззеленява и не цъфти все още. Само да отбележа, Корея е леко по-на юг от Гърция. И вятъра като цяло е от посока Индия. Не знам защо е толкова студено, и Клим, руснака, казва, че е необичайно студено тази пролет. Може би има нещо общо с това, че все пак, университета е в планината.
Що се отнася до ученето, определено съм в крак в нещата. Имам чувството, че въпреки много учене от нас не се очаква да научим всички думи. Учителите ни често ни питат това какво е или онова какво е, а са „учени“ неща. Т.е. се оказва, че хич не съм толкова назад а даже обратното. Поне вече съм сам собствен критерий за себе си. (Бележка от 2014та: Сега като го чета това ми става лошо… много важно си беше да се научи всичко, но това не обяснява, защо не го очакваха от нас)
Днес се видях и с корееца, с който практикуваме корейски, Хам Сънг-че. 3 часа почти седяхме и си говорихме… или се опитвахме да говорим. В крайна сметка ми даде граматика за „ще“ и „искам“, която ми беше много нужна, просто защото се опитвам да си мисля на корейски освен всичко останало. След това ме почерпи една кола (йей!) и сега съм си в общежитието и ще играя Diablo 3.
Ядох и корейски "хляб". Това има вкус на филия с масло и сладко xD Без да е намазана. Вече знам какво ще закусвам.
Като странична бележка искам да кажа, че не съм запознат с културата на целия свят, а само с европейската и до някъде с корейската. Интересно е да отбележа, че с корейската култура нямам грам проблеми, за разлика от културите на другите приети, но при всички положения не съм отварял това на въпрос, защото това, че аз намирам за някакво действие странно или изборът на думи неподходящ, не значи че за тях не е подходящ.
Беше голям и интересен ден и много успешен като цяло. Днес си разместихме местата в класната стая. Всеки 2 седмици ще се разместваме така като идеята е да не свикваме с някой, че да си бъбрим. Има логика, но както се сещате не всеки изгаря от желание това да се случва.
Следобедните часове пак бяха добре, взех си контролното, което беше от днес за първи път и беше с цели изречения и нови глаголи. Взех си и контролното с места (болница, полицейски участък и подобни), макар че учителката малко помогна, защото грешките ми бяха грешни гласни ала дали ще е ао (어) или о(오), а не тотално не знаене на думите. Така или иначе ще трябва да си пиша изречения за да практикувам, ще изгладя и тези неща с времето.
Разбрах и защо корейците казват Englishi или Engrishi. Сетих се за 2 причини. Едната, е че няма как да има Ш звук, без И след него. Другото е защото на корейски думата за „английски“ завършва на съгласна, а това изисква частицата за акцент, която е И, следователно „инглиши“. А за „р“-то, това е защото е трудно да има Л и след него гласна в корейския. Сигурно ще ми кажете „Да ама има фамилия Лий“. Ами, не сте прави :D Реално няма фамилия „Лий“. Това е романизирания вариант на фамилията „И“ (на корейски 이). С една приятелка обсъждахме защо са обърнали „И“ на „Лий“ и извода беше, че ако беше само „I“ на английски нямаше да се чете правилно и „Лий“ е много близко по звучене до „И“.
Така, сега новите образи. Започвам с Маркос. Той е двуметров човек, който диша толкова тежко, все едно е хремав и спи. А това действа много приспивателно. И сега седи до мен. Ще падне голям зор да не заспивам в часовете. (Бележка от февруари 2014та: В хода на действието разбрах, че той е един от най-свестните индивиди тука)
Следва Родриго! Той седеше до мен до сега и е от Гватемала и е много свестен тип, с който си приличаме. Той много се вълнува от езици и сумата и пъти сме говорили за българския или японския или китайския. Забавен и свестен тип.
Сундарья. Монголка. Много готино момиче, което е с наистина сладко и неподправено поведение. Мисля, че вече я бях споменавал. Ако поведението ѝ беше подправено, както на някои други, щеше да си личи. Много е ведра и като цяло учи думи с един поглед >_> За това ѝ завиждам. Аз тука цели романи трябва да изпиша за да науча нещо xD А тя само ги гледа и оп, знае ги. Но граматиката ѝ не е на моето ниво (колко утешително, нали?).
Днес взехме граматиката за „това (при мен)“, „онова (при теб)“ и „ей онова (на равно разстояние/далече от нас)“ и като цяло… много малко хора чатнаха за какво иде реч. И по-забавното, е че за разлика от японския, в корейския те са с по няколко варианта в по-ниския стил! И стават 3-4 думи за тук, 3-4 за там, 3-4 за ей там и мазалото е тотално xD
Времето. Тук е зима. Истинска. Само сняг няма, но през нощта температурата си е около -5° и не мърда. През деня също си е студено. Много кофти време като цяло >_> Нищо не се раззеленява и не цъфти все още. Само да отбележа, Корея е леко по-на юг от Гърция. И вятъра като цяло е от посока Индия. Не знам защо е толкова студено, и Клим, руснака, казва, че е необичайно студено тази пролет. Може би има нещо общо с това, че все пак, университета е в планината.
Що се отнася до ученето, определено съм в крак в нещата. Имам чувството, че въпреки много учене от нас не се очаква да научим всички думи. Учителите ни често ни питат това какво е или онова какво е, а са „учени“ неща. Т.е. се оказва, че хич не съм толкова назад а даже обратното. Поне вече съм сам собствен критерий за себе си. (Бележка от 2014та: Сега като го чета това ми става лошо… много важно си беше да се научи всичко, но това не обяснява, защо не го очакваха от нас)
Днес се видях и с корееца, с който практикуваме корейски, Хам Сънг-че. 3 часа почти седяхме и си говорихме… или се опитвахме да говорим. В крайна сметка ми даде граматика за „ще“ и „искам“, която ми беше много нужна, просто защото се опитвам да си мисля на корейски освен всичко останало. След това ме почерпи една кола (йей!) и сега съм си в общежитието и ще играя Diablo 3.
Ядох и корейски "хляб". Това има вкус на филия с масло и сладко xD Без да е намазана. Вече знам какво ще закусвам.
Като странична бележка искам да кажа, че не съм запознат с културата на целия свят, а само с европейската и до някъде с корейската. Интересно е да отбележа, че с корейската култура нямам грам проблеми, за разлика от културите на другите приети, но при всички положения не съм отварял това на въпрос, защото това, че аз намирам за някакво действие странно или изборът на думи неподходящ, не значи че за тях не е подходящ.
26 март
Днес беше един малък цирк На 5-ти април ще ходим <някъде> ама не знаем точно къде все още. Утре ще си получих извънземните карти (от английски Alien Registration Card, като да отбележа, че думата Alien придобива значението „извънземно“ относително скоро и оригинално значи „пришълец“). Вероятно ще получим и банковите си сметки ама не знам за това. Разпитваха всички какво искат да ядат на това културно пътуване защото корейците обичат свинско, а както вече съм казвал, имаме не малко мюсюлмани. Което ми напомня, че в крайна сметка си нямам никаква идея защо реално не ядат свинско.
На вълна учене, след 1-2 дена завършваме първия учебник. От серията „Основен Корейски“ има общо 5 учебника, и с това темпо… се опасявам, че до Юли месец ще можем да покрием ТОПИК 3, което мен грам не ме устройва. Дори и 4 да мога да взема, няма да го взема нарочно за да изкарам и другите 6 месеца за да затвърдя и да разширя максимално познанията си. Това ме навежда и на мисълта, че реално Тилек и Клим може да заминат след юлския ТОПИК, което не е много добре, голямо улеснение е да имаш хора, които знаят корейски и особено такива, които знаят Корея.
Четвъртък ще имаме и голям изпит на учебника с 40 въпроса граматика и думи и всичко. Това… малко ме тревожи, макар, че за мен граматиката е лесна, въпреки факта, че вече сме извън това, което съм учил по японски. В корейския има много повече форми на разни думи като тук, там и ей там. Това май вчера го говорих. Днес взехме „йо“ формата (~이에요/~예요) и всички бяха /table flip. Аз бях „Мех… знам големи йероглифи“ (което няма нищо общо, само да кажа :D). Наистина, вярно, че тази учтиво-разговорна форма има 3 варианта според това какви гласни има в края на корена и дали не следва „хада“ (하다) и, че ако завършва на гласна става смесване на гласните, което е голямо разнообразие от гласни звуци, и че има някои съгласни, които се асимилират и се променят и други, които изчезват и че има гласни, „ъ“ основно, които се заменят изцяло… ама айде сега, не е чак толкова трудно xD
Докато учителя обикаляше при почти всеки се спираше и обясняваше. Честно, аз днес бях недоспал, защото седях до късно да си чатя с един приятел, и въпреки това, че ми се спеше пак бях достатъчно адекватен за да схвана за какво иде реч. Корейския, що се отнася до тези асимилации и комбинации е супер логичен, стига да схванеш, че гласните и съгласните са в по-голямата си степен проста комбинация на други гласни и съгласни. На пример: трите „уе“-та, „уо“ „уа“ „я“, „ю“, „йо“, „ьо“ (или иначе казано ㅗ +ㅏ = ㅘ, ㅜ + ㅓ = ㅝ, ㅜ + ㅔ = ㅞ, ㅣ + ㅓ = ㅕ, ㅣ + ㅏ = ㅑ и тн и тн за гласните, а за съгласните ㅅ с една черта става ㅈ, което с една черта става ㅊ. После аналогично ㅇ => ㅎ, ㅁ => ㅂ => ㅍ (макар че с този случай е опростено)) и прочее; за тази информация, за съгласните, full credits to Ven Ko, също така Венци ме беше светнал за това кое Е кога се използва и за сега наблюдавам тенденцията, че Х-товите съгласни (ㅋ, ㅌ, ㅊ и ㅍ) са в комбина с ㅔ в повечето случаи; това за гласните ни го обясняваха 3 дена в началото, как И (이) плюс нещо си дава Йотовата гласна (이 + 아 => 야 и тн.). Но както казах, някои още не са разбрали това, и не искам да им се надсмивам, не го и правя, но е някак тъжно. Но не, няма да се наема да им разясня този детайл, защото не веднъж съм си патил от това, че съм добър и помагащ. Като мине при мен учителя (или учителката) ми оправя само правописа обикновено, защото по някаква причина често бъркам К и Н (ㄱ/ㄴ) както и А и АО (아/어), чат пат Ч и К (ㅈ/ㄱ). Не знам защо. В главата ми А е на ляво, а АО на дясно явно… не знам ама ще се оправя. Сънг-дже много помага в това отношение, защото вчера четохме и ми даде разни граматики, както вече споменах.
Така, че аз имам проблем с думите основно, не с граматиката, което според мен е добре, ама още е рано, има време. Не сме учили как да искаме, как да изразим желание, едва днес взехме и отрицателна форма на ЙО стила (която е още една камара такива асимилации и промени) и между другото не знам как официално се наричат тези нива на учтивост и за себе си ги водя ДА (учтива писмена форма), ЙО (учтива устна форма) и речникова (която пак завършва на ДА, но има разни разлики).
Сега тъкмо се наспах, имахме пак писане на компютри и ни пуснаха 1 час по-рано и поспах, и ще почвам да пиша за утре и да продължавам с превеждането, че не всичко ми е кристално ясно и не всичко съм запомнил достатъчно добре.
Някак в резултат от всичко това ми се отприщи японския и питах двете момичета нещо, супер така спокойно и в дълго изречение, и те двете “о.о Not bad!” После ни казаха, че ние сами трябва да си пазим стаята чиста, и един от арабите африканци беше толкова шокиран и изненадан и имаше изражение ала „Тия наистина ли ще ни карат да си чистим сами? Ииииу… “ Аз бях супер спокоен и огледах стаята… трябва да я почистим. После ни казаха, че от другия семестър ще може да си готвим в общежитието и си викам „Йес! Ще разнообразявам рамьона за 700 уона с пържени яйца за 250 всяко!“ После се сетих „ПАЛАЧИНКИ!“ И тотално се разсъних.
Сега остава да си напиша домашното.
Днес беше един малък цирк На 5-ти април ще ходим <някъде> ама не знаем точно къде все още. Утре ще си получих извънземните карти (от английски Alien Registration Card, като да отбележа, че думата Alien придобива значението „извънземно“ относително скоро и оригинално значи „пришълец“). Вероятно ще получим и банковите си сметки ама не знам за това. Разпитваха всички какво искат да ядат на това културно пътуване защото корейците обичат свинско, а както вече съм казвал, имаме не малко мюсюлмани. Което ми напомня, че в крайна сметка си нямам никаква идея защо реално не ядат свинско.
На вълна учене, след 1-2 дена завършваме първия учебник. От серията „Основен Корейски“ има общо 5 учебника, и с това темпо… се опасявам, че до Юли месец ще можем да покрием ТОПИК 3, което мен грам не ме устройва. Дори и 4 да мога да взема, няма да го взема нарочно за да изкарам и другите 6 месеца за да затвърдя и да разширя максимално познанията си. Това ме навежда и на мисълта, че реално Тилек и Клим може да заминат след юлския ТОПИК, което не е много добре, голямо улеснение е да имаш хора, които знаят корейски и особено такива, които знаят Корея.
Четвъртък ще имаме и голям изпит на учебника с 40 въпроса граматика и думи и всичко. Това… малко ме тревожи, макар, че за мен граматиката е лесна, въпреки факта, че вече сме извън това, което съм учил по японски. В корейския има много повече форми на разни думи като тук, там и ей там. Това май вчера го говорих. Днес взехме „йо“ формата (~이에요/~예요) и всички бяха /table flip. Аз бях „Мех… знам големи йероглифи“ (което няма нищо общо, само да кажа :D). Наистина, вярно, че тази учтиво-разговорна форма има 3 варианта според това какви гласни има в края на корена и дали не следва „хада“ (하다) и, че ако завършва на гласна става смесване на гласните, което е голямо разнообразие от гласни звуци, и че има някои съгласни, които се асимилират и се променят и други, които изчезват и че има гласни, „ъ“ основно, които се заменят изцяло… ама айде сега, не е чак толкова трудно xD
Докато учителя обикаляше при почти всеки се спираше и обясняваше. Честно, аз днес бях недоспал, защото седях до късно да си чатя с един приятел, и въпреки това, че ми се спеше пак бях достатъчно адекватен за да схвана за какво иде реч. Корейския, що се отнася до тези асимилации и комбинации е супер логичен, стига да схванеш, че гласните и съгласните са в по-голямата си степен проста комбинация на други гласни и съгласни. На пример: трите „уе“-та, „уо“ „уа“ „я“, „ю“, „йо“, „ьо“ (или иначе казано ㅗ +ㅏ = ㅘ, ㅜ + ㅓ = ㅝ, ㅜ + ㅔ = ㅞ, ㅣ + ㅓ = ㅕ, ㅣ + ㅏ = ㅑ и тн и тн за гласните, а за съгласните ㅅ с една черта става ㅈ, което с една черта става ㅊ. После аналогично ㅇ => ㅎ, ㅁ => ㅂ => ㅍ (макар че с този случай е опростено)) и прочее; за тази информация, за съгласните, full credits to Ven Ko, също така Венци ме беше светнал за това кое Е кога се използва и за сега наблюдавам тенденцията, че Х-товите съгласни (ㅋ, ㅌ, ㅊ и ㅍ) са в комбина с ㅔ в повечето случаи; това за гласните ни го обясняваха 3 дена в началото, как И (이) плюс нещо си дава Йотовата гласна (이 + 아 => 야 и тн.). Но както казах, някои още не са разбрали това, и не искам да им се надсмивам, не го и правя, но е някак тъжно. Но не, няма да се наема да им разясня този детайл, защото не веднъж съм си патил от това, че съм добър и помагащ. Като мине при мен учителя (или учителката) ми оправя само правописа обикновено, защото по някаква причина често бъркам К и Н (ㄱ/ㄴ) както и А и АО (아/어), чат пат Ч и К (ㅈ/ㄱ). Не знам защо. В главата ми А е на ляво, а АО на дясно явно… не знам ама ще се оправя. Сънг-дже много помага в това отношение, защото вчера четохме и ми даде разни граматики, както вече споменах.
Така, че аз имам проблем с думите основно, не с граматиката, което според мен е добре, ама още е рано, има време. Не сме учили как да искаме, как да изразим желание, едва днес взехме и отрицателна форма на ЙО стила (която е още една камара такива асимилации и промени) и между другото не знам как официално се наричат тези нива на учтивост и за себе си ги водя ДА (учтива писмена форма), ЙО (учтива устна форма) и речникова (която пак завършва на ДА, но има разни разлики).
Сега тъкмо се наспах, имахме пак писане на компютри и ни пуснаха 1 час по-рано и поспах, и ще почвам да пиша за утре и да продължавам с превеждането, че не всичко ми е кристално ясно и не всичко съм запомнил достатъчно добре.
Някак в резултат от всичко това ми се отприщи японския и питах двете момичета нещо, супер така спокойно и в дълго изречение, и те двете “о.о Not bad!” После ни казаха, че ние сами трябва да си пазим стаята чиста, и един от арабите африканци беше толкова шокиран и изненадан и имаше изражение ала „Тия наистина ли ще ни карат да си чистим сами? Ииииу… “ Аз бях супер спокоен и огледах стаята… трябва да я почистим. После ни казаха, че от другия семестър ще може да си готвим в общежитието и си викам „Йес! Ще разнообразявам рамьона за 700 уона с пържени яйца за 250 всяко!“ После се сетих „ПАЛАЧИНКИ!“ И тотално се разсъних.
Сега остава да си напиша домашното.
27, 28 и 29 март
Имах моя първи „genius“ момент по корейски: „Какво е това? –Не, това не е „какво“. Това е стол.“ Бяхме с Теменужка и тя падна да се смее, а на мен ми отне малко време да стопля какво по дяволите се случва xD Това със сигурност имаше нещо общо, че ееедва станах в 9 сутринта. Не знам защо ама целия ден бях много отпаднал. Сервираха ни, че утре, т.е. 28ми, ще има голям тест и според резултата ще ни разпределят по класове. Аз се отчаях от живота, хвана ме ужасът, толкова думи не знам, граматиката ми е ок, супер даже, ама думите са ми слаби, нямам време да пиша изречения, и в общи линии трагедия в много действия.
По време на часа имахме флаш карти и Теменужка ни питаше какво е това, какво прави и тн и тн, и на мен ми се паднаха момичета в манга стил, които си говорят. И аз естествено „Манхуа йоджа га ияги хейо!“ (Манга момичетата говорят.) И госпожата беше „Ееее? Манхуа? Манхуа га муойейо?“ (Както е манга?) Та… в крайна сметка стана само на „Момичетата говорят.“
По време на една от почивките стигнах до едно голямо прозрение: защо на хората им се завива свят от височина. На нас стаята ни е на 5-тия етаж, и не е много високо, но на мен ми се завива малко свят от ниски височини. От 13тия етаж… пак може да ми се завие ама примерно от самолета бях ок. Или от високи скали също съм бил ок. Та прозрението е следното: замайването идва от това, че до мозъка стига информация от конфликтен порядък. Аз се движа, наляво-надясно примерно, и мозъкът очаква да има някакво отклонение на предметите около мен, а то е много малко и това обърква цялата работа. Въпрос на свикване, но според мен това е причината. Не гарантирам, дали е така наистина, това е просто мое наблюдение.
На края на деня имахме примерен изпит даден за домашно и аз го реших по време на Самостоятелното учене… и за моя изненада имах 85%, но ми трябваха 90% за да го взема. Очаквах 60% едва да стигна, ама ето на… После вечерта имахме тренировка за пожар в 11 вечерта… и загубих почти един час за учене с това. (Бележка: Установих, че корейците обичат да измислят какви ли не неща, които да правим преди изпити, а през останалото време никой нищо не казва и нищо не се случва)
Още като пристигнах видях нещо, ама чак сега се сетих да пиша за него. Една пътека. Какво толкова специално има в една пътека, че да трябва да пиша за нея? Ами това, че я нямаше. Като дойдох в кампуса това беше отъпкана от минаване трева-пътека, която свързваше беседката с табелата за плюенето с библиотеката. И корейците какво да направят за да решат проблема? Да заградят? Да сложат табела? Не. Направиха пътеката истинска с каменни плочи
Иначе денят започна с изненада… имахме примерен ТОПИК изпит! Каква неочаквана радост! И той беше допълнително, а не към изпита, който правихме за класовете! В него първите 3 въпроса: лесни. Заподозрях, че това е прекалено лесно. Следващия въпрос, на който разбрах какво пише, беше 17ти xD Учителката ни каза да не се мъчим а просто да попълним нещо, ама аз си направих труда да изчета всички 30 въпроса и отговора и подхванах 2-3 граматики, поне като идея и като конструкция и заподозрях техните употреби. Изпита за класовете беше… прекалено лесен. Смисъл нямаше нищо общо с примерния, беше многократно по-лесен и едва имаше нещо за писане.
Като се прибрах след всичко това реших, че ми трябва ваканция… за да мога да седна да уча на спокойствие!!! Имам да се подготвям и за понеделник, срещата със Сънг-дже. Той ми даде някакви граматики, за искам и нещо като бъдеще време, трябва да си избера песен и да ѝ разпечатам текста на корейски и още не помня какво. Имам да си доправете уроците от учебника, да пиша изречения, да уча думи и какво ли не.
Така, нов персонаж в историята! Лю/Рю Джийн Верн/Върн. Не знам кое от двете xD Тя е от Малайзия, но знае китайски. Тя е първия човек, с изключение частично на Лудия Майк, когото намирам че знае какво са мемета, интернет (ама от „онзи“ интернет, който е отвъд Facebook и YouTube) и какво е 9Gag и прочее. Спукахме се да се смеем на Самостоятелното учене, и съсипахме живота на Родриго в процеса xD Магическо изживяване.
Днес беше просто черешката на тортата! Върнаха ни тестовете за класовете и имах 4 грешки… 1 не попълнено, защото „причини“ и една дебилна грешка. Другите две си бяха грешки. А защо да е черешката? ЗАЩОТО СЪМ В КЛАС ЕДНО! Който е най-напредналия. Честно чувствам се обиден направо. Толкова зор, нерви и тревоги, реално знам колко малко знам и въпреки това съм сред най-добрите?! Сериозно ли?! В класа ни дойдоха една японка, не ѝ запомних името и… Камен!
Пам пам пааааам!
Всъщност той е Стоун от Австралия (и майка му е японка, ама аз нямаше как да знам, ако не ми беше казал, защото е ВИСОК, леко рижав и луничав и не е дори грам дръпнат в очите, нито е с кой знае колко широки скули). Готин тип, идва от по-ниските класове и е със 100% на въпросния изпит.
Това по никакъв начин, не значи, че няма да уча усилено. В понеделник ще им тръшна едно тесте текстове и изречения за проверка! Честно, не смятам, че съм за нивото си, или че другите са 100% на това ниво, защото постоянно всички питат това какво е, онова какво е… по-забавното е че в повечето случаи аз знам думата. Което ме тревожи още повече! Разбирам, че корейците си имат някаква система и според тази система се движим оптимално и знам че от нас не се очаква да знаем всичко, което вземем… ама все пак взимаме неща като ляво, дясно, горе, долу, вътре, ям, спя, голямо, вкусно, мръсно, библиотека и прочее, които са се ултра важните думи.
В страни от това, днес бях много добре отпочинал, което не виждам как се случи, след като до 1:30 сутринта стрелях по зомбита. Но бях много адекватен, не ми се спеше и взехме една от новите граматики, които видях в ТОПИК теста, и се оказа, че това е минало време. Ама само за съществителни за сега. Което малко ме… разочарова, исках да пиша изречения и в минало време ама предполагам, че още затвърдяване на ЙО и ДА стила (още не знам как се наричат) няма да е зле. Взехме и корейската бройна система, частици за броене на дни, страници, глави, стаи, номера и още някакви неща. Започва се циркът и с тези частици.
Гледахме и някакви няма толкова стари клипчета за учене на корейски, които бяха на… 180р сигурно… не знам. Ама след като ги изгледахме всичко наоколо беше на ултра HD (иначе казано нормалния свят на нормална резолюция :D) Учителя ни каза, да не казваме на другите, че сме ги гледали, защото другите класове нямат такива клипчета. А самите клипчета са няма толкова голямата гавра! Представители от различни държави участват и ВСИЧКИ (без американеца) са дръпнати! Даже и французина. А американеца е рус каубой, естествено, и влиза с шапка на врата, пистолет в ръката, върти го, издухва му пушекът и “Hey! I am Michael! *wink wink*”
Така че да… привилегировани сме да гледаме забавни клипчета и да получим, срещу намалени цени, граматики като… ъх… сигурно не я знаете, ама по английски учих по един учебник, тухла четворка, на Оксфорд, който беше с шрифт 8 сигурно и беше ГРАМАТИКА, ГРАМАТИКА, ГРАМАТИКА, ГРАМАТИКА… ГРАМАТИКА! Сега по корейски ще мога да имам такъв. Кога ще уча по това, не знам, защото това не е по програмата ама е ултра полезно.
Допълнително след 30ти април всеки ден ще имаме изпит по речника ни с 1500 думи… и изпитите са на по всеки 50 думи… Имам един месец за… 1300 думи! Йес… сега вече съм обречен xD И ще ми трябва ваканция.
Имах моя първи „genius“ момент по корейски: „Какво е това? –Не, това не е „какво“. Това е стол.“ Бяхме с Теменужка и тя падна да се смее, а на мен ми отне малко време да стопля какво по дяволите се случва xD Това със сигурност имаше нещо общо, че ееедва станах в 9 сутринта. Не знам защо ама целия ден бях много отпаднал. Сервираха ни, че утре, т.е. 28ми, ще има голям тест и според резултата ще ни разпределят по класове. Аз се отчаях от живота, хвана ме ужасът, толкова думи не знам, граматиката ми е ок, супер даже, ама думите са ми слаби, нямам време да пиша изречения, и в общи линии трагедия в много действия.
По време на часа имахме флаш карти и Теменужка ни питаше какво е това, какво прави и тн и тн, и на мен ми се паднаха момичета в манга стил, които си говорят. И аз естествено „Манхуа йоджа га ияги хейо!“ (Манга момичетата говорят.) И госпожата беше „Ееее? Манхуа? Манхуа га муойейо?“ (Както е манга?) Та… в крайна сметка стана само на „Момичетата говорят.“
По време на една от почивките стигнах до едно голямо прозрение: защо на хората им се завива свят от височина. На нас стаята ни е на 5-тия етаж, и не е много високо, но на мен ми се завива малко свят от ниски височини. От 13тия етаж… пак може да ми се завие ама примерно от самолета бях ок. Или от високи скали също съм бил ок. Та прозрението е следното: замайването идва от това, че до мозъка стига информация от конфликтен порядък. Аз се движа, наляво-надясно примерно, и мозъкът очаква да има някакво отклонение на предметите около мен, а то е много малко и това обърква цялата работа. Въпрос на свикване, но според мен това е причината. Не гарантирам, дали е така наистина, това е просто мое наблюдение.
На края на деня имахме примерен изпит даден за домашно и аз го реших по време на Самостоятелното учене… и за моя изненада имах 85%, но ми трябваха 90% за да го взема. Очаквах 60% едва да стигна, ама ето на… После вечерта имахме тренировка за пожар в 11 вечерта… и загубих почти един час за учене с това. (Бележка: Установих, че корейците обичат да измислят какви ли не неща, които да правим преди изпити, а през останалото време никой нищо не казва и нищо не се случва)
Още като пристигнах видях нещо, ама чак сега се сетих да пиша за него. Една пътека. Какво толкова специално има в една пътека, че да трябва да пиша за нея? Ами това, че я нямаше. Като дойдох в кампуса това беше отъпкана от минаване трева-пътека, която свързваше беседката с табелата за плюенето с библиотеката. И корейците какво да направят за да решат проблема? Да заградят? Да сложат табела? Не. Направиха пътеката истинска с каменни плочи
Иначе денят започна с изненада… имахме примерен ТОПИК изпит! Каква неочаквана радост! И той беше допълнително, а не към изпита, който правихме за класовете! В него първите 3 въпроса: лесни. Заподозрях, че това е прекалено лесно. Следващия въпрос, на който разбрах какво пише, беше 17ти xD Учителката ни каза да не се мъчим а просто да попълним нещо, ама аз си направих труда да изчета всички 30 въпроса и отговора и подхванах 2-3 граматики, поне като идея и като конструкция и заподозрях техните употреби. Изпита за класовете беше… прекалено лесен. Смисъл нямаше нищо общо с примерния, беше многократно по-лесен и едва имаше нещо за писане.
Като се прибрах след всичко това реших, че ми трябва ваканция… за да мога да седна да уча на спокойствие!!! Имам да се подготвям и за понеделник, срещата със Сънг-дже. Той ми даде някакви граматики, за искам и нещо като бъдеще време, трябва да си избера песен и да ѝ разпечатам текста на корейски и още не помня какво. Имам да си доправете уроците от учебника, да пиша изречения, да уча думи и какво ли не.
Така, нов персонаж в историята! Лю/Рю Джийн Верн/Върн. Не знам кое от двете xD Тя е от Малайзия, но знае китайски. Тя е първия човек, с изключение частично на Лудия Майк, когото намирам че знае какво са мемета, интернет (ама от „онзи“ интернет, който е отвъд Facebook и YouTube) и какво е 9Gag и прочее. Спукахме се да се смеем на Самостоятелното учене, и съсипахме живота на Родриго в процеса xD Магическо изживяване.
Днес беше просто черешката на тортата! Върнаха ни тестовете за класовете и имах 4 грешки… 1 не попълнено, защото „причини“ и една дебилна грешка. Другите две си бяха грешки. А защо да е черешката? ЗАЩОТО СЪМ В КЛАС ЕДНО! Който е най-напредналия. Честно чувствам се обиден направо. Толкова зор, нерви и тревоги, реално знам колко малко знам и въпреки това съм сред най-добрите?! Сериозно ли?! В класа ни дойдоха една японка, не ѝ запомних името и… Камен!
Пам пам пааааам!
Всъщност той е Стоун от Австралия (и майка му е японка, ама аз нямаше как да знам, ако не ми беше казал, защото е ВИСОК, леко рижав и луничав и не е дори грам дръпнат в очите, нито е с кой знае колко широки скули). Готин тип, идва от по-ниските класове и е със 100% на въпросния изпит.
Това по никакъв начин, не значи, че няма да уча усилено. В понеделник ще им тръшна едно тесте текстове и изречения за проверка! Честно, не смятам, че съм за нивото си, или че другите са 100% на това ниво, защото постоянно всички питат това какво е, онова какво е… по-забавното е че в повечето случаи аз знам думата. Което ме тревожи още повече! Разбирам, че корейците си имат някаква система и според тази система се движим оптимално и знам че от нас не се очаква да знаем всичко, което вземем… ама все пак взимаме неща като ляво, дясно, горе, долу, вътре, ям, спя, голямо, вкусно, мръсно, библиотека и прочее, които са се ултра важните думи.
В страни от това, днес бях много добре отпочинал, което не виждам как се случи, след като до 1:30 сутринта стрелях по зомбита. Но бях много адекватен, не ми се спеше и взехме една от новите граматики, които видях в ТОПИК теста, и се оказа, че това е минало време. Ама само за съществителни за сега. Което малко ме… разочарова, исках да пиша изречения и в минало време ама предполагам, че още затвърдяване на ЙО и ДА стила (още не знам как се наричат) няма да е зле. Взехме и корейската бройна система, частици за броене на дни, страници, глави, стаи, номера и още някакви неща. Започва се циркът и с тези частици.
Гледахме и някакви няма толкова стари клипчета за учене на корейски, които бяха на… 180р сигурно… не знам. Ама след като ги изгледахме всичко наоколо беше на ултра HD (иначе казано нормалния свят на нормална резолюция :D) Учителя ни каза, да не казваме на другите, че сме ги гледали, защото другите класове нямат такива клипчета. А самите клипчета са няма толкова голямата гавра! Представители от различни държави участват и ВСИЧКИ (без американеца) са дръпнати! Даже и французина. А американеца е рус каубой, естествено, и влиза с шапка на врата, пистолет в ръката, върти го, издухва му пушекът и “Hey! I am Michael! *wink wink*”
Така че да… привилегировани сме да гледаме забавни клипчета и да получим, срещу намалени цени, граматики като… ъх… сигурно не я знаете, ама по английски учих по един учебник, тухла четворка, на Оксфорд, който беше с шрифт 8 сигурно и беше ГРАМАТИКА, ГРАМАТИКА, ГРАМАТИКА, ГРАМАТИКА… ГРАМАТИКА! Сега по корейски ще мога да имам такъв. Кога ще уча по това, не знам, защото това не е по програмата ама е ултра полезно.
Допълнително след 30ти април всеки ден ще имаме изпит по речника ни с 1500 думи… и изпитите са на по всеки 50 думи… Имам един месец за… 1300 думи! Йес… сега вече съм обречен xD И ще ми трябва ваканция.
1 април
Стана ми много тъпо в понеделника, как уикенда играх… и не учих допълнително толкова колкото ми се искаше. Реално си бях подготвен, с домашно и имах 3 листа допълнително изписани с изречения и преводи и такива неща… ама 10 щеше да е по-добре. По-тъпото, е че въпреки цялото време, което загубих, ПАК знам много и имам малко проблеми на фона на другите. Което не значи, че съм блестящ. Думите все още са ми проблем, върху който се работи.
След часовете имахме събиране на чуждестранните студенти, всички, за да се организираме да си направим клубове по интереси. Пича, който води инициативата е друг европеец! Уау! Не сме само трима! От Швейцария е и е втори семестър в Корея. Отговаря за студентските съвети и такива неща. Много динамичен и оживен тип, на име Йохан. Той даде някакви идеи за клубове и ни каза, че тъй като не ни знае интересите, можем сами да допишем идеи и ако има достатъчно хора, може да се направи клуб. Беше малко тъжно, че от… 30-40 души само 3-ма изявихме желание за клуб по рисуване… и за това записах и танци, к-поп защото причини, и стрелба с лък като предложение. Не храня илюзии, че и други ще го предложат, но трябва да се пробва. Ако не пробвам няма да знам дали наистина не може и няма да стане. А защо стрелба с лък? Защото стрелях половин година в София, беше яко, но бях сам и ми беше… скучно. Трябваше да пътувам 40 мин за да стрелям сам 60 мин и после 40 пак обратно… а и в Корея това е нещо като национален спорт.
Стана ми много тъпо в понеделника, как уикенда играх… и не учих допълнително толкова колкото ми се искаше. Реално си бях подготвен, с домашно и имах 3 листа допълнително изписани с изречения и преводи и такива неща… ама 10 щеше да е по-добре. По-тъпото, е че въпреки цялото време, което загубих, ПАК знам много и имам малко проблеми на фона на другите. Което не значи, че съм блестящ. Думите все още са ми проблем, върху който се работи.
След часовете имахме събиране на чуждестранните студенти, всички, за да се организираме да си направим клубове по интереси. Пича, който води инициативата е друг европеец! Уау! Не сме само трима! От Швейцария е и е втори семестър в Корея. Отговаря за студентските съвети и такива неща. Много динамичен и оживен тип, на име Йохан. Той даде някакви идеи за клубове и ни каза, че тъй като не ни знае интересите, можем сами да допишем идеи и ако има достатъчно хора, може да се направи клуб. Беше малко тъжно, че от… 30-40 души само 3-ма изявихме желание за клуб по рисуване… и за това записах и танци, к-поп защото причини, и стрелба с лък като предложение. Не храня илюзии, че и други ще го предложат, но трябва да се пробва. Ако не пробвам няма да знам дали наистина не може и няма да стане. А защо стрелба с лък? Защото стрелях половин година в София, беше яко, но бях сам и ми беше… скучно. Трябваше да пътувам 40 мин за да стрелям сам 60 мин и после 40 пак обратно… а и в Корея това е нещо като национален спорт.
2 април
Стана дума и за прически (О_о забавно е как някои теми се повдигат не точно от хората, които очакваш :D) с Куон (Камен/Стоун) и той беше много изненадан като му казах, че аз не си правя прическа. Той мислеше, че си правя, защото ми седи все едно съм стилизирал косата си с продукти. А аз просто… като я суша използвам кърпа и я оставям после сама да доизсъхне и си застава както аз искам сама. Както се изрази той, имам косата мечта. Сундарья също ми каза, че имам много яка коса, и че съм направо като кореец в гръб xD Доста хора ми казват, че имам визията и външността на някой, който може да забие който си поиска. Което на мен ми звучи странно, имайки предвид колко силно непопулярен бях в България по принцип, камо ли сред момичетата.
Също стана на въпрос колко лесно съм се адаптирал към живота в Корея и той ме сравни с хлебарка и честно, не знам дали да се чувствам полъскан, че съм толкова силен и способен да се пригажда към всякаква среда, или да се чувствам обиден, че съм сравнен с хлебарка xD В крайна сметка го приех като комплимент :D
И сега на тема учене… и акценти! Някои от студентите не могат да произнесат Ъ и вместо това казват И, А, У и даже О. Учителите даже се отказаха да ги поправят. Толкова е трагично. Сега, не искам да създавам впечатлението, че всички трябва с лекота да могат да произнасят разни звуци, но айде сега, мина вече цял месец и тези, които все още не могат не си и правят трудът да се научат. Поне в повечето случаи. До колкото разбирам идеята на учителите, е че в някакъв момент студентите ще свикнат и ще си оправят говора. Аз… не храня подобни надежди.
Всички викате, че завиждате, че съм в Корея… ама грам не знаете какво е. Наистина, има множество интересни и наистина яки неща, но като цяло на моменти ми се иска да имам меч или да си развявам проклятията на главната ми героиня от WoW. Подозирам, че не-особено-богатата-ми-диета-за-този-период има нещо общо с това как възприемам другите, но реално погледнато винаги съм можел да давам трезва оценка, когато искам. Наистина, с корейците, китайците и японците съм ок, даже с повечето чужденци съм ок, ама има едно… 30-40%, с които не съм ама грам ок. Просто… някак си ме дразнят и аз не знам даже с какво. Но си държа мнението за себе си, както винаги. Поне пред тях. Тука не е баш за мене си :D
Заради всичко това сам се усетих какъв хейтър съм станал и колко много… нямам към кого да покажа добро отношение. Даже към Родриго и Джийн тогава не можех много много да съм изцяло добър… вече не е така, защото като цяло станахме групичка, заедно с Нини от Лаос (честно, добър съм с географията, знам много добре света, но не знаех, за съществуването на тази държава…). Тя в общи линии е „истеричната кауаий фенка“ само дето не е сладка… Малко така се качва на главата ми, ама е забавна. Повече за Нини в поста за 3ти Април. Ще падне смях.
Куон е попълнението, което ми трябваше. Мисли доста трезво и не си поплюва да ми каже какво мисли… за мен или за другите. Родриго също го подръчквам да не си държи езика зад зъбите с мен, защото е свестен тип и мисля, че ще е загуба, ако не успее да стане малко по-открит и спокойно комуникиращ. Някак се въздържа. В крайна сметка сигурно си има причините, но според мен просто е по-тих и затворен като човек.
Имаме и интересно домашно. Дневник. Ще видим как ще се справя с това Но ще се справя някак. За сега на тестовете се справям с 90-100%, така че нещата са ок. Що се отнася до обучените като цяло… учителите а и цялата програма, са много наясно какво се случва и какво не се случва и за това ни дават домашно, което знаят, че дори и наполовина да се изпълни, ще е достатъчно. Винаги го проверяват, ама няма как да проверят устното домашно, т.е. да четем еди си колко пъти нещо. Начина на преподаване, поведението, начина на обясняване, подредбата на информацията… достатъчно в час съм за да мога да следя и това и като цяло съм доста впечатлен от това как умело ръководят нещата, създавайки илюзията в студентите, че няма как да ги контролират. Направо ме напуши смях като осъзнах това. Но, всеки да живее в своя си свят, няма лошо.
Що се отнася до времето и други „странни“ неща за Корея… пролетта е странна. Един ден можеш на ски да ходиш, на следващия на плаж на морето, на третия е… пролетно хладно, после пак море… странна работа. И бая вятър духа от време на време.
Вчера ми направи впечатление, че откакто съм тук не съм виждал животни. С изключение на 2-3 кучета, които пазят едни лозя. Та видях една котка. Дадох си сметка, че само хора съм виждал цял месец и птици… или поне тяхното пеене. Няма бездомни кучета, котки каквито и да било… странно, поне за мен, но не е нещо фрапантно.
Стана дума и за прически (О_о забавно е как някои теми се повдигат не точно от хората, които очакваш :D) с Куон (Камен/Стоун) и той беше много изненадан като му казах, че аз не си правя прическа. Той мислеше, че си правя, защото ми седи все едно съм стилизирал косата си с продукти. А аз просто… като я суша използвам кърпа и я оставям после сама да доизсъхне и си застава както аз искам сама. Както се изрази той, имам косата мечта. Сундарья също ми каза, че имам много яка коса, и че съм направо като кореец в гръб xD Доста хора ми казват, че имам визията и външността на някой, който може да забие който си поиска. Което на мен ми звучи странно, имайки предвид колко силно непопулярен бях в България по принцип, камо ли сред момичетата.
Също стана на въпрос колко лесно съм се адаптирал към живота в Корея и той ме сравни с хлебарка и честно, не знам дали да се чувствам полъскан, че съм толкова силен и способен да се пригажда към всякаква среда, или да се чувствам обиден, че съм сравнен с хлебарка xD В крайна сметка го приех като комплимент :D
И сега на тема учене… и акценти! Някои от студентите не могат да произнесат Ъ и вместо това казват И, А, У и даже О. Учителите даже се отказаха да ги поправят. Толкова е трагично. Сега, не искам да създавам впечатлението, че всички трябва с лекота да могат да произнасят разни звуци, но айде сега, мина вече цял месец и тези, които все още не могат не си и правят трудът да се научат. Поне в повечето случаи. До колкото разбирам идеята на учителите, е че в някакъв момент студентите ще свикнат и ще си оправят говора. Аз… не храня подобни надежди.
Всички викате, че завиждате, че съм в Корея… ама грам не знаете какво е. Наистина, има множество интересни и наистина яки неща, но като цяло на моменти ми се иска да имам меч или да си развявам проклятията на главната ми героиня от WoW. Подозирам, че не-особено-богатата-ми-диета-за-този-период има нещо общо с това как възприемам другите, но реално погледнато винаги съм можел да давам трезва оценка, когато искам. Наистина, с корейците, китайците и японците съм ок, даже с повечето чужденци съм ок, ама има едно… 30-40%, с които не съм ама грам ок. Просто… някак си ме дразнят и аз не знам даже с какво. Но си държа мнението за себе си, както винаги. Поне пред тях. Тука не е баш за мене си :D
Заради всичко това сам се усетих какъв хейтър съм станал и колко много… нямам към кого да покажа добро отношение. Даже към Родриго и Джийн тогава не можех много много да съм изцяло добър… вече не е така, защото като цяло станахме групичка, заедно с Нини от Лаос (честно, добър съм с географията, знам много добре света, но не знаех, за съществуването на тази държава…). Тя в общи линии е „истеричната кауаий фенка“ само дето не е сладка… Малко така се качва на главата ми, ама е забавна. Повече за Нини в поста за 3ти Април. Ще падне смях.
Куон е попълнението, което ми трябваше. Мисли доста трезво и не си поплюва да ми каже какво мисли… за мен или за другите. Родриго също го подръчквам да не си държи езика зад зъбите с мен, защото е свестен тип и мисля, че ще е загуба, ако не успее да стане малко по-открит и спокойно комуникиращ. Някак се въздържа. В крайна сметка сигурно си има причините, но според мен просто е по-тих и затворен като човек.
Имаме и интересно домашно. Дневник. Ще видим как ще се справя с това Но ще се справя някак. За сега на тестовете се справям с 90-100%, така че нещата са ок. Що се отнася до обучените като цяло… учителите а и цялата програма, са много наясно какво се случва и какво не се случва и за това ни дават домашно, което знаят, че дори и наполовина да се изпълни, ще е достатъчно. Винаги го проверяват, ама няма как да проверят устното домашно, т.е. да четем еди си колко пъти нещо. Начина на преподаване, поведението, начина на обясняване, подредбата на информацията… достатъчно в час съм за да мога да следя и това и като цяло съм доста впечатлен от това как умело ръководят нещата, създавайки илюзията в студентите, че няма как да ги контролират. Направо ме напуши смях като осъзнах това. Но, всеки да живее в своя си свят, няма лошо.
Що се отнася до времето и други „странни“ неща за Корея… пролетта е странна. Един ден можеш на ски да ходиш, на следващия на плаж на морето, на третия е… пролетно хладно, после пак море… странна работа. И бая вятър духа от време на време.
Вчера ми направи впечатление, че откакто съм тук не съм виждал животни. С изключение на 2-3 кучета, които пазят едни лозя. Та видях една котка. Дадох си сметка, че само хора съм виждал цял месец и птици… или поне тяхното пеене. Няма бездомни кучета, котки каквито и да било… странно, поне за мен, но не е нещо фрапантно.
3 април
Хубав ден! Топъл, слънчев! ‘Убав ден за учене! Бяхме с Теменужка и беше, естествено, много забавно. Хора без домашно? „Ахмхмхмахмхмъхм“ Вечерта преди това си легнах в 1 и пак бях адекватен, за разлика от някои. Лудия Майк (от Бразилия) имаше „луд“ момент и беше много забавен… ама не помня с какво и как xD Имаше една друга изцепка. Учехме за сезоните и за какво се случва в Корея през различните сезони, и Теменужка обясняваше как есента се гледат листата как са шарени и какво значи еди си кой си израз. Пет минути се обяснява един елемент, който ще нарека <това>. ДВЕ минути след това, „Какво е <това>?“. Аз фейспалмнах а Теменужка седна за да не падне от смях. Просто това беше нямаше-толкова-дебилната-ситуация. Целия клас падна да се смее. Има един индивид, който когато и да го погледна на лицето му е изписано „Тия сериозно ли ни занимават с това?/ Какво по дяволите говори?/ Тия уред ли са?“ Той беше един от онези особено изненадани индивиди, че ние трябва да си чистим.
Малко по-късно през деня имах нов пристъп на „ОМГ В КОРЕЯ СЪМ!“ и ми беше яко. С Куон имахме бая общуване и тъй като беше деня на стипендията ядохме заедно с него, Джийн, Нини, Родриго и още 2-3ма обяд. Като хората! И беше люто! Но вкусно.
На следващия ден в час Лудия Майк >отново< имаше поразително действие. Тоя път помня с какво обаче. Търсеше дума за „тя“ на корейски, обаче има друга дума, която той намери и мислеше, че значи „тя“, която всъщност значи “screwing her” Няма нужда да обяснявам, че Теменужка падна от смях.
Следобеда, докато „учехме“ разказвах на Джийн и на Родриго историята на Европа… основно на Балканите и на централна и западна Европа в периода от древен Рим до средновековието и, народе, можем да се гордеем! Джийн, която е китайка от Малайзия каза //Bulgarians\\ Извоювах ни меме!
https://i.imgflip.com/26am.jpg
След това отидохме за стипендиите си и там направих едно голямо откритие с Нини. Говорим си нещо и тя си скролва из телефона и показва някакво животно на Родриго и той отговаря саркастично и тя не разбра какво има предвид. Моята саркастична природа е много заразна. Та, какво се случва, питаме Нини дали знае какво е сарказъм и тя казва: „Не знам какво е сарказъм… но в Лаос имаме слонове!“ при което всички, които участвахме в разговора, се напикахме от смях и тя гледаше в недоумение. Някъде пет минути трябваше да минат за да се освестим и да ѝ обясним (с много примери, защото тя не стопляше) както е сарказъм. (Бележка: С месеци след това я бъзикахме със слоновете :D)
След това забогатяхме, кой с повече, кой с по-малко и ааайде на пазар!
Хубав ден! Топъл, слънчев! ‘Убав ден за учене! Бяхме с Теменужка и беше, естествено, много забавно. Хора без домашно? „Ахмхмхмахмхмъхм“ Вечерта преди това си легнах в 1 и пак бях адекватен, за разлика от някои. Лудия Майк (от Бразилия) имаше „луд“ момент и беше много забавен… ама не помня с какво и как xD Имаше една друга изцепка. Учехме за сезоните и за какво се случва в Корея през различните сезони, и Теменужка обясняваше как есента се гледат листата как са шарени и какво значи еди си кой си израз. Пет минути се обяснява един елемент, който ще нарека <това>. ДВЕ минути след това, „Какво е <това>?“. Аз фейспалмнах а Теменужка седна за да не падне от смях. Просто това беше нямаше-толкова-дебилната-ситуация. Целия клас падна да се смее. Има един индивид, който когато и да го погледна на лицето му е изписано „Тия сериозно ли ни занимават с това?/ Какво по дяволите говори?/ Тия уред ли са?“ Той беше един от онези особено изненадани индивиди, че ние трябва да си чистим.
Малко по-късно през деня имах нов пристъп на „ОМГ В КОРЕЯ СЪМ!“ и ми беше яко. С Куон имахме бая общуване и тъй като беше деня на стипендията ядохме заедно с него, Джийн, Нини, Родриго и още 2-3ма обяд. Като хората! И беше люто! Но вкусно.
На следващия ден в час Лудия Майк >отново< имаше поразително действие. Тоя път помня с какво обаче. Търсеше дума за „тя“ на корейски, обаче има друга дума, която той намери и мислеше, че значи „тя“, която всъщност значи “screwing her” Няма нужда да обяснявам, че Теменужка падна от смях.
Следобеда, докато „учехме“ разказвах на Джийн и на Родриго историята на Европа… основно на Балканите и на централна и западна Европа в периода от древен Рим до средновековието и, народе, можем да се гордеем! Джийн, която е китайка от Малайзия каза //Bulgarians\\ Извоювах ни меме!
https://i.imgflip.com/26am.jpg
След това отидохме за стипендиите си и там направих едно голямо откритие с Нини. Говорим си нещо и тя си скролва из телефона и показва някакво животно на Родриго и той отговаря саркастично и тя не разбра какво има предвид. Моята саркастична природа е много заразна. Та, какво се случва, питаме Нини дали знае какво е сарказъм и тя казва: „Не знам какво е сарказъм… но в Лаос имаме слонове!“ при което всички, които участвахме в разговора, се напикахме от смях и тя гледаше в недоумение. Някъде пет минути трябваше да минат за да се освестим и да ѝ обясним (с много примери, защото тя не стопляше) както е сарказъм. (Бележка: С месеци след това я бъзикахме със слоновете :D)
След това забогатяхме, кой с повече, кой с по-малко и ааайде на пазар!
4 април
Учебниците! Нещо друго, което е малко като цяло, но много полезно. Кориците на учебниците ни не са като в България. Т.е. те са подгънати и самата корица е сгъната и може да се използва като отбелязало, както предната така и задната. А това е много удобно.
Друго нещо, за корейците, е че те считат целия полуостров за тяхна територия. Реално това е причината двете Кореи да са във война, защото и двете твърдят, че целия полуостров е техен… Когато учителите рисуват карта на страната, винаги включват цялата територия и удрят една голяма черта по средата, със замах.
Още нещо друго за Кореята (Бележка: Както сигурно сте видели до сега обичам да членувам държавите, защото това добавя комедийна нотка и смекчава цялото изречение, знам, че е неправилно :Р) и Корейците… и за часовете изобщо, е че всички си имат своя чаша или термос, от която/който си пият. Преди бях казал, че пиенето в час е разрешено, и че даже учителите пият. Всеки си носи нещо различно. Кой кафе, кой вода, кой чай, кой сок. Мисля, че това е много практично, все пак.
Що се отнася до войната, защото знам, че на Запад това е >>>ТЕМАТА<<< тия дни, мога да ви кажа, че на корейците ама ГРАМ не им пука. Даже не си правят труда да прочетат цялата статия или да доизгледат емисията. Египтянина по едно време вика „А, Северна Корея е обявила война на Щатите.“ И учителката вдига поглед от учебника и пита „Наистина ли?“ и той ѝ отговаря, че да. Тя кимна и продължи да си чете учебника без грам да се впечатли. Мен ме напуши голям смях, а всички изведнъж започнаха да обсъждат това и да се ровят из нета. Аз съм на вълната, след като корейците не се впечатляват, няма аз за какво да се впечатлявам.
Аз съм на 22, 23 в Корея, и съм един от… 2-3мата, които могат да правят „каквото си искат“ (цитат), защото са зрели. В Корея 21 години (май) е тази граница, на зрялост и ако не си на 21 не можеш да си купиш телефон, не можеш това да направиш, не можеш онова. Сложна работа е и реално ако някой иска телефон или сметка, ще трябва да е на името на някой зрял. Примерно аз. И реално всички в групата ми могат да се възползват от това, а и аз им предложих. Някои други си ми казаха, че ми завиждат.
Остатъка от деня мина по-добре. С Джийн, Нини, Родриго, Лудия Майк и момичето от Турция, не съм ѝ научил името още, отидохме до Чонан (съседния град), вечеряхме и аз си купих нутела, нова възглавница, която е МЕКА (защото моята е твърда и не спя добре на нея) и някакви други дреболии. Нащраках някакви снимки, които после изтрих, защото забравих, че във фолдъра, в който бяха, имаше снимки, но не бяха особено интересни, така че да… Не беше голяма загуба.
Новата ми възглавница се оказа много добра инвестиция, защото се наспивам много по-добре на нея, а старата я използвам като „сенник“ от автоматичната лампа до вратата. От e-mart (това е нещо като Билла, ама 2-3 пъти размерите ѝ) си купихме шампоани… беше бая забавно, защото търсихме някакво време и намерихме някакви, които ни харесват и после дойде една служителка, която (на корейски) ни обясни, че можем да купим същите шампоани, ама по 3 в опаковка на цената на един и половина и ние… си купихме. Сега имам литър и половина шампоан xD (Бележка от февруари 2014та: Още не съм ги свършил :D Бях си взел и един друг за боядисана коса, за това още имам от тях, но можете да си представите колко много шампоан е това). Но си заслужаваше, според мен. Интересно, е че на шампоана пише „шампоан“ (предполагам) с Брайлова азбука.
Учебниците! Нещо друго, което е малко като цяло, но много полезно. Кориците на учебниците ни не са като в България. Т.е. те са подгънати и самата корица е сгъната и може да се използва като отбелязало, както предната така и задната. А това е много удобно.
Друго нещо, за корейците, е че те считат целия полуостров за тяхна територия. Реално това е причината двете Кореи да са във война, защото и двете твърдят, че целия полуостров е техен… Когато учителите рисуват карта на страната, винаги включват цялата територия и удрят една голяма черта по средата, със замах.
Още нещо друго за Кореята (Бележка: Както сигурно сте видели до сега обичам да членувам държавите, защото това добавя комедийна нотка и смекчава цялото изречение, знам, че е неправилно :Р) и Корейците… и за часовете изобщо, е че всички си имат своя чаша или термос, от която/който си пият. Преди бях казал, че пиенето в час е разрешено, и че даже учителите пият. Всеки си носи нещо различно. Кой кафе, кой вода, кой чай, кой сок. Мисля, че това е много практично, все пак.
Що се отнася до войната, защото знам, че на Запад това е >>>ТЕМАТА<<< тия дни, мога да ви кажа, че на корейците ама ГРАМ не им пука. Даже не си правят труда да прочетат цялата статия или да доизгледат емисията. Египтянина по едно време вика „А, Северна Корея е обявила война на Щатите.“ И учителката вдига поглед от учебника и пита „Наистина ли?“ и той ѝ отговаря, че да. Тя кимна и продължи да си чете учебника без грам да се впечатли. Мен ме напуши голям смях, а всички изведнъж започнаха да обсъждат това и да се ровят из нета. Аз съм на вълната, след като корейците не се впечатляват, няма аз за какво да се впечатлявам.
Аз съм на 22, 23 в Корея, и съм един от… 2-3мата, които могат да правят „каквото си искат“ (цитат), защото са зрели. В Корея 21 години (май) е тази граница, на зрялост и ако не си на 21 не можеш да си купиш телефон, не можеш това да направиш, не можеш онова. Сложна работа е и реално ако някой иска телефон или сметка, ще трябва да е на името на някой зрял. Примерно аз. И реално всички в групата ми могат да се възползват от това, а и аз им предложих. Някои други си ми казаха, че ми завиждат.
Остатъка от деня мина по-добре. С Джийн, Нини, Родриго, Лудия Майк и момичето от Турция, не съм ѝ научил името още, отидохме до Чонан (съседния град), вечеряхме и аз си купих нутела, нова възглавница, която е МЕКА (защото моята е твърда и не спя добре на нея) и някакви други дреболии. Нащраках някакви снимки, които после изтрих, защото забравих, че във фолдъра, в който бяха, имаше снимки, но не бяха особено интересни, така че да… Не беше голяма загуба.
Новата ми възглавница се оказа много добра инвестиция, защото се наспивам много по-добре на нея, а старата я използвам като „сенник“ от автоматичната лампа до вратата. От e-mart (това е нещо като Билла, ама 2-3 пъти размерите ѝ) си купихме шампоани… беше бая забавно, защото търсихме някакво време и намерихме някакви, които ни харесват и после дойде една служителка, която (на корейски) ни обясни, че можем да купим същите шампоани, ама по 3 в опаковка на цената на един и половина и ние… си купихме. Сега имам литър и половина шампоан xD (Бележка от февруари 2014та: Още не съм ги свършил :D Бях си взел и един друг за боядисана коса, за това още имам от тях, но можете да си представите колко много шампоан е това). Но си заслужаваше, според мен. Интересно, е че на шампоана пише „шампоан“ (предполагам) с Брайлова азбука.
