Здравейте приятели!
Може би всички знаете, че причината да съм тук в Корея е стипендията, която получих от Корейското правителство или така наречената KGSP програма. Отдавна ми се искаше да понапиша нещо относно моя опит покрай тази пограма, тъй като рядко може да намерите по-персонална информация(извън общите условия на самата стипендия), и с това се надявам да помогна на бъдещите кандидати да добият представа за живота, който следва тук след като се премине през целия процес на кандидатстване. В този ред на мисли реших да споделя неща, които ми се искаше да зная преди да дойда в Корея и които нямаше как да знам докато не се бях сблъскала с тях. А ето и как звучат те:
Може би всички знаете, че причината да съм тук в Корея е стипендията, която получих от Корейското правителство или така наречената KGSP програма. Отдавна ми се искаше да понапиша нещо относно моя опит покрай тази пограма, тъй като рядко може да намерите по-персонална информация(извън общите условия на самата стипендия), и с това се надявам да помогна на бъдещите кандидати да добият представа за живота, който следва тук след като се премине през целия процес на кандидатстване. В този ред на мисли реших да споделя неща, които ми се искаше да зная преди да дойда в Корея и които нямаше как да знам докато не се бях сблъскала с тях. А ето и как звучат те:
- Много хора ме бяха попитали дали е добре да знаеш корейски език преди да заминеш по програмата или няма много значение след като така или иначе ще учиш езика на място първата година. Отговорът ми е: ДА! Колкото повече корейски знаеш преди да заминеш, толкова повече ще си помогнеш. Не казвам, че е фатално да не знаеш, но просто най-малкото в началото ще можеш да се оправяш дори когато имаш нужда да отидеш да купиш неща от магазин или да попиташ за нещо, да си вземеш телефонен план и т.н. Корейците по принцип поназнайват английски, но не разчитайте на това. Другата причина, поради която смятам, че е във ваш плюс да знаете малко корейски, е че в началото правите тестове по корейски език за разпределяне по нива и групи и е по-добре да започнете не от първа група, а на по-високо ниво. Защо? Давам веднага пример със себе си. Преди да замина за Корея бях учила през 2013г. корейски език в България, но не го упражнявах и забравих доста неща. Следователно когато се преместих директно започнах от началото, т.е. от азбуката. В това няма нищо лошо, тъй като започваш като хората от основите и затвърждаваш в най-подходящата обстановка материала, НО за времевата рамка от 1 година, която имах..нямаше как да достигна напреднало ниво на корейски език, с което после да си помогна за това, което ме очаква в университета. С други думи, всички ние разполагаме с 1 година за изучаване на корейски език преди постъпването в университета, но ако започне човек от дори малко по-горно ниво, ще има повече време да стигне по-напред и да научи повече, за да му бъде по-лесно и да не усети тази рязка промяна от учене на общ корейски към слушане на лекции, в които се ползва академичен корейски. За тези, които не знаят корейски и нямат възможността да учат преди това, не се притеснявайте! Както виждате и в моя случай, ще се справите... просто ще трябва много повече да си помагате самостоятелно извън класните дейности.
- Продължавайки с темата, исках да предупредя и за самите езикови институти. Може би както сте срещали в условията на стипендията, първата година ви разпределят в езикови институти извън града, в който ще следвате Бакалавърска или Магистърска степен след това. Целта на това разпределение казват, че е за да се запознаете с корейската култура не само в столицата или големите градове, а и да добиете по-разнообразен опит. Първоначално смятах, че е добра идея, но в последствие лично на мен ми се струваше по-скоро неоползотворяващо, тъй като животът в тези малки градове колкото е сходен с този в големите, толкова е и различен. Смятам, че би било по-добре още от началото да те сложат в средата, в която ще трябва да свикваш през целия си период на обучение, вместо после да сменяш рязко всичко и да се налага наново да се адаптираш. Разбира се умението да се адаптираш е хубава черта, но нека имаме в предвид, че това е държава с много различна култура и изисква поне в началото повече усилия за свикване с многобройни фактори. Пък и в крайна сметка от собствения си опит бих казала, че не научих нищо различно или ново за корейската култура, пребивавайки в моя град Чонан(Cheonan), така както загатват в стипендията. Другото, което е характерно за езиковите институти е, че те нямат нормални ваканции(такива каквито са в университетите). Т.е., ако в университета си имате зимна и лятна ваканция по 1 или два месеца, на езиковите институти им се казва колко седмици ваканция могат да дадат в рамките на една година и вече те самостоятелно преценяват как да ги разпределят в тази година. Затова преди да заминете не си правете предварителни планове как ще се върнете за Коледа или за лятото, освен ако ваканцията на езиковия ви институт не съвпада с този момент, но няма как да знаете преди да започнете класовете. Нашият езиков институт беше решил да разпредели ваканциите на по 2 седмици през 3 месеца. Помня, че ноември месец имах 2 седмици ваканция, след това февруари имах 3 седмици и накрая чак лятото, където разполагахме с 10 дена ваканция, която се падаше пряко преди започването на семестъра в университета и премина изцяло в местене на цялата покъщтнина. Други пък мои приятели в други институти нямаха никаква ваканция между семестрите и направо им ги бяха струпали така, че февруари месец да е целият почивен и после август месецпо същия начин. Смятам, че това беше по-добра идея, тъй като можеш спокойно да си организираш времето и ако решиш да си дойдеш до България, можеш реално да останеш за повече време и да има смисъл закупуването на билет. В този ред на мисли, пътуването извън Корея по време на езиковата година по принцип не е позволено или по-скоро не би трябвало да излизаш извън рамките на страната, защото следва че трябва сериозно да се фокусираш и да си се готвиш върху изучаването на езика. Разбира се, в крайна сметка позволяват да се върнеш до родината си или да отидеш на екскурзия, но за всеки ден, който си извън страната те таксуват 30,000вона(30$). Така че това е хубаво да го имате в предвид. Когато започнете вече образованието си в университета, имате както нормални ваканции така и различни правила, затова не се притеснявайте. Единствената разлика е, че в университета имате право да си пътувате извън Корея и ако престоя ви извън нея не надвишава 30 дни, не ви таксуват 30,000вона на ден и си получавате пълната стипендия, но в момента, в който станат 31 дена и нагоре, пак въжи същото правило и се започва това отчитане. И не на последно място, всеки езиков институт има различна програма или „идея“ за преподаване на корейски. Но бих казала, че тези идеи се разпределят на 2 – институти, които се фокусират върху преподаване на корейски език в общ план и институти, които се фокусират върху преподаване на корейски език за изпита TOPIK, който ви е нужен да ви допуснат до университета на по-късен етап. Моят институт се фокусираше върху общия корейски език, който помогна в крайна сметка с доста неща, но от друга броят на студентите, които не успяха до последния момент да вземат изпита, беше голям и това много ни беше стресирало. И в двата случая, в зависимост от насоката на института, горещо препоръчвам да си подпомагате с всякакви други средства самостоятелно – било то книги за TOPIK, да се организирате в групи и да си правите подготвителни тестове, та дори да гледате драми, слушате корейско радио, гледате телевизия и т.н. Всичко това помага и е във ваш плюс!
- Един мой пропуск, за който исках да споделя е това, че не се бях подготвила добре с документацията си преди да замина. Визирам това, че не бях направила няколко оригинални копия на дипломи и други документи, които в последствие ми изискваха от различни институции. В такива ситуации се налагаше да пращам оригиналните си документи обратно до България, да моля родителите си да ги носят по министерства и агенции за легални преводи и още куп неща, които можех да спестя на всички ни. Лошото е, че различните държави си имат различни процедури за правенето на тези копия и легализиране на документи – за някои по-лесни за други по-трудни и в България, за жалост, всичко става много по-трудно, защото имаме нужда от апостил и превод на английски или корейски език и всичко това отнема време и струва доста пари. Затова дори университетите ви да не са ви напомнили, гледайте да си направите няколко оригинални и заверени копия(не в нотариус, защото не важат, тъй като сме част от Апостилската конвенция) и да се подготвите с това преди да заминете.
- Едно от най-неприятните неща, за което не бях подготвена тук, беше – разболяването. Винаги когато човек заминава за страна, в която ще прекара доста време, организмът му ще преминава през различни перипетии, за да се адаптира и да свикне с храна, въздух, вода и всичко, което се сетите. Това е нещо, което знаем, че ни предстои така или иначе, но това което аз лично не знаех е, че тук в Корея първите поне 6 месеца ще се разболеете с всичко възможно и когато това стане, дори да имате само настинка, тя ще е в най-лошия си вариант. Тук в Корея ме заболяваха неща, които са ме боляли веднъж в живота или непрекъснато хващах неща, които ме удряха в слабите места. Не, не говоря за сериозни болести или нещо подобно(да чукна на дърво), а по-скоро бих дала пример с това, че по принцип имам силен имунитет и не хващам грипове или настинки често, но тук ги хващах и дори да нямат нищо общо, ме удряха право в стомаха или пък имах симптомите, които изпитваме в такива моменти бяха в максимален вариант...дори не ти се става от леглото. Другото, за което се сещам, е храната. Всички много обичаме корейска храна, но нека не забравяме, че и тя си има своите бактерии, които си оказват влияние върху организъм, който 24 години се е хранил с храна, типична за неговата страна. По този повод, развих гастроентерит(или възпаление на червата и стомаха) и в продължение на 1 месец и половина бях в тежко състояние – отслабнали мускули, болки, не можех да ям почти нищо(млечни продукти, люто, пържено и др.) и температура. И разбира се, след като първоначално в езиковите институти сте събрани хора от цял свят, всеки от които носи своите „бацили“ и с които делите стаи или общи бани, имайте предвид, че е възможно да хващате инфекции или да се заразявате от различни неща. Не казвам, че непременно ще ви се случат всички тези неприятности, но е хубаво да сте подготвени и от тази гледна точка. А в крайна сметка след като мине този тежък период, вече тялото ви ще е имунизирано към всякакви болежки и ще сте бетон! :Р
- И ето, че стигам до една много болна тема за мен напоследък, която засяга финансите. Изключително много съм благодарна за това, че стипендията покрива университетските такси, езиковото обучение, медицинската застраховка и отпуска месечна издръжка(което не е малко), но тази месечна издръжка е недостатъчна за нормален живот тук. Нещо, което е загатнато в условията на стипендията е, че отпускат 900,000вона(900$) месечна издръжка(джобни) и аз лично се бях успокоила с този факт, че ще са ми предостатъчни, тъй като по начало не съм харчещ тип човек и съм доста практична. За съжаление, не е уточнено изцяло, че общежитията и храната(дали в езиковият институт или университета) не са поети от стипендията и дефакто от тези 900,000вона трябва да платиш за тях. Това е някак нечестно, защото в крайна сметка всеки университе или езиков институт има различни такси за общежитията си(а първата година си задължен да живееш в общежитията на езиковия си институт) и това промена сумата, с която реално разполагаш. Например, моята такса за общежитията в Konkuk University е 300,000вона(не покриваща храна) и разполагах реално с 600,000вона на месец. Моя приятелка пък в друг университет трябваше да плаща такса от 450,000вона на месец за общежития и реално остава с 450,000вона на месец. Отделно, че в много от общежитията няма кухня, а цената на менютата в столовата не са евтини, което увеличава разходите ти. Може да си помислите, че дори да останете с 450,000вона на месец не е толкова лошо, но трябва да имате предвид и факта, че ще пълните картата си за градски транспорт(където няма намаления), трябва да плащате телефона си всеки месец(все пак имате нужда от такъв) и все пак ще искате поне малко да имате възможността да излезнете някъде с приятели. А всички тези неща, за съжаление, тук не са евтини. Още по-труден е моментът, в който не преведат стипендията навреме. Имало е случаи, в които сме я получавали с 2-3 седмици закъснение и се налага да живееш почти два месеца със сумата, която получаваш за 1 месец, а останалите сметки не чакат и трябва и тях да си плащаш въпреки това. Може да има хора, които да разчитат на допълнителна финансова подкрепа от родителите си или други приятели, но има и такива, които няма как да поискат на заем и тогава положението става доста сложно.
- Сигурно бихте си помислили „Ами добре, щом финансите не са достатъчни, мога тогава да започна работа и да си помагам“. Е да, ама не. Първата година и половина не можете да работите(не е легално по тази виза и програма). А когато мине този период, е позволено да работите не повече от 20-тина часа на седмица и работата ви трябва да е пряко свързана със специалността, която ще изучавате, иначе в противен случай от имиграционните могат да не ви позволят. Ако понечите да работите нещо друго, трябва да имате много реална и достоверна причина и да убедите по някакъв начин имиграционните, че е свързана със специалността ви или че ви е нужно да работите точно това. Има и дадени позиции, на които в НИКАКЪВ случай не можете да работите(но това важи главно за студенти по тази стипендия) и това са позиции като: сервитьор, барман, детегледач, учител по английски или друг език, модел и всичко свързано с развлекателната индустрия(даже не може да участвате в телевизионни програми или ако може, трябва да е нещо, което е само с един епизод, а не да е дълъг проект). Питате защо не позволяват всичкото това? Защото следва, че тъй като получаваме месечна издръжка, би трябвало тя да е достатъчна и да не ни е нужно да работим. Ама грешат. И това, което е също лошо, е че за да започнеш работа по своята специалност имаш нужда от TOPIK ниво 5, за да могат компаниите да те вземат на сериозно и по принцип да имаш стаж. А това, няма как да имаш, т.е. започването на работа по твоята специалност е много сложна задачка. И всъщност по този начин, с всички тези органичения, няма как да си помогнеш за получаването на допълнителни финанси в случай, че стипендията не ти е достатъчна.
- Завършвам с темата за приятелствата с корейци. Преди да дойда тук, много се радвах, че най-накрая ще имам възможността да се запозная с корейци и да си създам нови приятелства – начин да се потопя в културата им и да си създавам контакти за вбъдеще. В реалността, обаче, е много трудно да създадеш трайни приятелства с корейците. Това не е само мое лично впечатление, а на всеки един студент тук. Разбира се, има и такива, които успяват да намерят приятели и до ден днешен да си поддържат същите отношения, но просто е много по-трудно от където и да е било по света. Изключвам факта, че корейците са по-интровертни и срамежливи по природа. По-скоро имам чувството, че това се дължи, на тяхното мислене, че сме „преходни хора“ или с други думи казано, че така или иначе дали по-рано или по-късно, ние ще си се върнем в нашата страна и че Корея е просто временна спирка за нас чужденците и поради този факт те не се отпускат изцяло и не решават да създадат трайно приятелство с теб. Друг проблем е може би езиковата бариера до някаква степен и за да бъде прескочена тя отнема много време и усилия от страна на корейците да се преборят с техните несигурности и притеснение/страхливост. Бих казала, че и като цяло азиатците са тип хора, които си се движат по-скоро в групички от сходна раса, с които се чувстват по-сигурни и повече в комфортната си зона. Затова искрено се възхищавам на тези, които добиват смелост и действат по-екстровертно и любопитно спрямо чужденците. Такива обаче са по-скоро корейците, които са учили на Запад или са имали друг опит на обменни начала. Бих казала, че поради тези причини, в началото ще си създадете повече приятелства с чужденци, особено от същата стипендия и най-вероятно от езиковия институт, но това далеч не означава, че те са нестойностни или ненужни. Напротив, радвам се, че си имам групичка от 5 момичета, с които учихме заедно и до ден днешен се събираме и си помагаме. Това са безценни за мен приятелства и без тези момичета, досега може би щях да съм рухнала. Затова дерзайте да си създавате приятелства от цял свят и споделяйте заедно всички както трудни, така и хубави моменти!
До скоро,
Ваша Клауди
