Снощи дойде третият ни съквартирант. От Филипините е и е на 17 е, но не знаем дали се определя на 17 по корейската или по некорейската система, защото в Корея когато се родят децата те са вече на 1 година. Т.е. аз съм на 23, не на 22.
Днес имаше абсолютен азиаспшън! Ядох кимчи с кимбап. Опитахме се да станем в 7, но не успяхме и в 8 пак заспахме. Душовете не са зле, хич, и в 7:15 няма никой и можеш да се изкъпеш най-спокойно. Водата е супер яка, налягането не пада някой друг като врътне кранчето, не се променя температурата безразборно и горещото е горещо, а студеното е студено. За мен това е супер яко, защото няма значение дали си на бойлер или с течаща гореща вода, винаги имаш някакъв проблем с водата, в София поне. Открих, че има и „по-прикрити“ душове, ама все тая. В един момент спира да ти пука, че са общи. Все едно нямаме общи бани в България. Аз поне съм ходил и не ме впечатлява „гледката“.
След малко с Тилек ще ходим да учим в библиотеката и да си купим някакви неща, защото ни трябват. Двамата се виждаме в чудо да превеждаме на другите какво казват корейците, основно защото той не знае английски, а знае корейски и руски, а аз знам руски и английски. Тилек говори с корейците, казва ми на мен на руски какво са му казали те и аз превеждам на другите на английски и после на обратно. Малко досадно е, но няма как в интерес на истината. Проблемът е основно в това, че другите студенти са много нетърпеливи и става голям хаос като се бутат един през друг да питат или да ме питат мен „Тилек какво каза сега?“
Днес имаше абсолютен азиаспшън! Ядох кимчи с кимбап. Опитахме се да станем в 7, но не успяхме и в 8 пак заспахме. Душовете не са зле, хич, и в 7:15 няма никой и можеш да се изкъпеш най-спокойно. Водата е супер яка, налягането не пада някой друг като врътне кранчето, не се променя температурата безразборно и горещото е горещо, а студеното е студено. За мен това е супер яко, защото няма значение дали си на бойлер или с течаща гореща вода, винаги имаш някакъв проблем с водата, в София поне. Открих, че има и „по-прикрити“ душове, ама все тая. В един момент спира да ти пука, че са общи. Все едно нямаме общи бани в България. Аз поне съм ходил и не ме впечатлява „гледката“.
След малко с Тилек ще ходим да учим в библиотеката и да си купим някакви неща, защото ни трябват. Двамата се виждаме в чудо да превеждаме на другите какво казват корейците, основно защото той не знае английски, а знае корейски и руски, а аз знам руски и английски. Тилек говори с корейците, казва ми на мен на руски какво са му казали те и аз превеждам на другите на английски и после на обратно. Малко досадно е, но няма как в интерес на истината. Проблемът е основно в това, че другите студенти са много нетърпеливи и става голям хаос като се бутат един през друг да питат или да ме питат мен „Тилек какво каза сега?“
Днес си взехме и картите за общежитието и с тях си отваряме почти всичко. Катo пристигнахме в Корея още на летището с Цвети ни направи впечатление, нещо, което у нас го няма. А иначе казано, хората се редят на опашки за автобуса или за метрото. Под опашки си представете опашка в магазина. Няма струпване на хора на вратите и всички да се бутат да влязат още преди слизащите да са слезли. Това винаги ме е дразнело много в София, защото пътувах само в метрото и често ми се е налагало да ръгам нагли софиянци с лакти, за да мина през вратата. Но стига толкова хейтене по необразования народ. Тук има ред и е в полза на всички, защото нещата стават бързо и ефективно. Няма бутане, няма нерви, няма псувни или каквото и да било от този род. Много успокояващо действат тези неща, в интерес на истината.
Сега малко за корейците и корейките. Представителите на двата пола са много яки, в директен разрез на това, което ми
обясняваха в България. Да кажем 60-70% от тях са като идоли на външен вид.
Днес видях, че от университета режат изсъхнали дървета в гората, за да разчистят и за да е всичко свежо и зелено на пролет, явно. Също така до тях двама риеха сняг. Като под „сняг“ разбирайте, половин кофа сняг, който е бил там струпан от снеговалежа преди седмица и почти се беше стопил. Доста подредено е, всеки си гледа работата и няма много помайване. Но не е и като да си дават лудия зор, за който всички сме чували много. Най-малкото
няма за какво да си дават зор като няма много работа.
Сега малко за корейците и корейките. Представителите на двата пола са много яки, в директен разрез на това, което ми
обясняваха в България. Да кажем 60-70% от тях са като идоли на външен вид.
Днес видях, че от университета режат изсъхнали дървета в гората, за да разчистят и за да е всичко свежо и зелено на пролет, явно. Също така до тях двама риеха сняг. Като под „сняг“ разбирайте, половин кофа сняг, който е бил там струпан от снеговалежа преди седмица и почти се беше стопил. Доста подредено е, всеки си гледа работата и няма много помайване. Но не е и като да си дават лудия зор, за който всички сме чували много. Най-малкото
няма за какво да си дават зор като няма много работа.
В кампуса е спокойно и няма някакви големи събития. Има една сцена, но още я строят, като гледам на дали някоя голяма група ще цъфне. С Тилек си говорихме снощи и се оказа, че той слуша малко к-поп, основно Супер Джуниър. След което порисувах, че трябва, няма как иначе да настигна корейците.
Тук има много хеликоптери. За сега на ден по 1-2 прелитат. Самолети за сега не съм забелязвал, и за мен това е интересна промяна. В София прелитащ хеликоптер ще го има в новините.. тук ги има в хиляди.
На следващия ден Тилек и аз отново киснахме в библиотеката - почти два часа. Той учи английски, а аз изчетох един раздел от учебник по корейски и започнах да се занимавам с описване и систематизиране на граматиката, така че да си я науча, като започнах от глаголите и частиците. Малко по-късно днес ще ги спрягам в различни времена и прочее.
Тук има много хеликоптери. За сега на ден по 1-2 прелитат. Самолети за сега не съм забелязвал, и за мен това е интересна промяна. В София прелитащ хеликоптер ще го има в новините.. тук ги има в хиляди.
На следващия ден Тилек и аз отново киснахме в библиотеката - почти два часа. Той учи английски, а аз изчетох един раздел от учебник по корейски и започнах да се занимавам с описване и систематизиране на граматиката, така че да си я науча, като започнах от глаголите и частиците. Малко по-късно днес ще ги спрягам в различни времена и прочее.
След библиотеката, към 4, отидохме да обядваме. Като станахме в 11 не е особено странно.. Не знам точно какво ядох, но беше яко и имаше кимчи!
Руския ми също доста се подобрява. Сега се чудя какво да правя, мисля да се занеса в стаята и да по спрягам глаголи или пак да порисувам.
О! Сетих се нещо интересно: тук пешеходните пътеки са двупосочни. Както улиците са двупосочни. Има си стрелки, които оказват от коя страна трябва да минеш. Навсякъде има табели за колите и има пътна маркировка до последния метър нa задънени улици. Днес пребоядисаха маркировката на улиците в кампуса и боята веднага изсъхваше и нямаше ограничителни конуси и такива неща.
Относно плановете за близкото бъдеще: Първата година уча само корейски език и трябва да издържа трето ниво на TOPIK, за да мога да продължа обучението си. Това е „уговорката“ така да се каже, за да мога да следвам тук. След това специалността ми е Визуална комуникация, което си е реклама с рисуване, на кратко казано. Това е за сега.
Руския ми също доста се подобрява. Сега се чудя какво да правя, мисля да се занеса в стаята и да по спрягам глаголи или пак да порисувам.
О! Сетих се нещо интересно: тук пешеходните пътеки са двупосочни. Както улиците са двупосочни. Има си стрелки, които оказват от коя страна трябва да минеш. Навсякъде има табели за колите и има пътна маркировка до последния метър нa задънени улици. Днес пребоядисаха маркировката на улиците в кампуса и боята веднага изсъхваше и нямаше ограничителни конуси и такива неща.
Относно плановете за близкото бъдеще: Първата година уча само корейски език и трябва да издържа трето ниво на TOPIK, за да мога да продължа обучението си. Това е „уговорката“ така да се каже, за да мога да следвам тук. След това специалността ми е Визуална комуникация, което си е реклама с рисуване, на кратко казано. Това е за сега.
