Медицински прегледи! Какво щастие! Айде пак всичко. За 2-ри път в Корея, 3-ти за 3 месеца. Тук Вожда се изяви много със своя английски. Тъкмо ни бяха взели кръв и седим на едни 5-6 стола, на които всеки път някой като стане, трябва да се изместим на съседното място. Ние си говорим разни неща там и Вожда идва и ни пляска с ръце супер сериозно и ядосано "Focus, please!". Това мен ме стъписа, другите не го доразбраха явно, посмяха се и се преместихме. Това стана 2-3 пъти за 20 секунди. И явно само аз вдявах той колко е сериозен. Все едно един бог знае какво ще стане ако не се преместим. Наистина, много ме издразни.

Странично от това, вече се знам колко съм висок, 183 xD Имаше и очен преглед и казвам им нали, че съм с лещи и те, ок, ок, няма проблем. Един от доброволците ме гледа, че съм от България и почна на руски, пита ме дали знам руски. Честно, за целя свят ние сме.. не знам, последователи на Русия или нещо такова. Писна ми на всеки да обяснявам едно и също. Което ми напомня, че Сталкера дълго време ми викаше Василий и аз му казвам "Васил, бре! Не Василий! Василий е руската версия на българското име." И той се хили. Ако беше продължил просто мислех да спра да му отговарям, докато не ми научи името. Мисля, ако пак започне с това, да приложа тази стратегия. Иначе, обратно на темата, ходи и обяснявай, ако си нямаш работа, че кирилицата е славянска азбука, не руска, и че руснаците са сред последните, които я приемат.

Та да… както и да е. Тогава също разбрахме, че нямаме право да ходим НИКЪДЕ. Смисъл никъде никъде. Даже извън сградата. Само вътре, само със суичъра и с баджа. Други дрехи не може. Поне не горнище. Още тогава всички се спогледахме и мога да ви кажа, че докато не излязохме от града на 5-ти следобеда, и не се върнахме в кампуса, където има хора различни от нас, се чувствах като в някакъв аудиториум в София. За него след малко.

Друг забавен момент, е че с руснака си говорим на английски. И акцента му е много слаб, определено не това, което някой би очаквал. А с другите си говоря основно на руски. Просто тука нещата са много hawkward от всякъде.

Обяда беше як, Цвети и студентите от университета, в който е тя както и от 3-тия, дойдоха и се позапознахме (със студентите, с Цвети се познавахме вече :D). Беше ми странно да говоря на български. Странно е и да ядеш с плоски клечки.

Та, "якия" аудиториум. Началото беше интересно, един професор ни говореше за Корея и много се въодушеви, беше забавен и комуникативен. Наистина, научих не малко нови неща но като цяло повечето неща знаех или подозирах. Накрая на лекцията ни пусна един к-поп микс, за 2012 който аз имам на MP3-ката си, и пита колко са песните в микса. И никой не знае, и аз с ултра трол фейса, „СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ!“ и той вика „Да, толкова са!“

После започна тегавата част. Не искам да знам колко часа бяхме там. В началото на тегавата част не беше зле, от Корейския... мисля, че национален оркестър, ни изпълниха няколко традиционни песни, които бяха интересни. После учихме Ариранг песента, която е много популярна и известна в Корея обаче...е много скучна. Наистина. Интересно е да я чуеш, 3-4 пъти да кажем, да разбереш за какво е, защо е известна и така нататък, ама като 30 мин цяла зала се учи как да я пее... мммм, да кажем, че има и по приятни неща, които човек може да прави 30 минути, вместо някой кореец да ни се сърди, че не можем да научим песента, а както се сещате, почти никой даже не може да чете на корейски, а текста е на корейски. После даже искаха от публиката да излизат да я пеят. Бих казал, че умопомрачително много точна дума. Аз и Цвети седяхме на местата си и мислехме, че това е „леко“ нелепо. Просто не знаехме какво ще следва...

Не я знам от къде е и каква е, но беше жена. И някаква ръководителка. И обясняваше като на 5 годишни, а изразът "study hard" се повтаряше на всеки 2-3 минути по няколко пъти. Всичко, което тя обясняваше го говореше, все едно обяснява на 5-годишни. Изражения, жестове, интонация, думи... всичко! Най-тъжното, е че работеше... а другите много се кефеха. Аз и Цвети се споглеждахме периодично и се чудехме дали не сме сбъркали Кореята или нещо такова. Този ден мисля, че IQ-то ни падна с 20-30 някъде. Поне. Да не говорим, че като не можеш да говориш нормално с никой, защото хората с добър английски саа… ами само аз и Цвети. Поне от тези, които познавам.

Tова с тази мацка, на 30-35, беше 2-3 часа сигурно. Правилата на програмата ни бяха разяснени с нея. Накрая просто бяхме изперкали! А наградите, които раздаваше за правилен отговор (т.е. какво трябва да правим? Да "study hard"-ваме...) бяха четки и пасти за зъби. Честно ли? Четка. И. Паста. За. Зъби. Are you fucking kidding me? Просто се радвахме с Цвети, че бяхме по към средата и никой за нищо не ни закачаше, а просто judge-вахме много hard. И търпение, и всичко ни се изцеди. Това беше някакъв „малък“ ужас.

Честно, чувствахме се обидени. Просто това си беше чисто някаква подигравка. Но ни разсмя, признавам, като ни каза, че трябва да имаме поне 70% успех за да не ни изритат, и че било странно, че можем в училище да имаме 80% а тук 70% да не можем. Мисля че е ясно, защо се смяхме с Цвети. Даже не си направихме труда да се прикрием.

Та тъй като вниманието ни беше приковано на сцената през цялото време, изчетох книжките с информация, които ни бяха раздадени първия ден, после Цвети ми разказваше за нейните състудентки и състуденти от етажа. Туркинята искала вече да се връща защо я гонела носталгия и нямало да може без техните. Хубаво, обича много родителите си...ама толкова ли не е знаела, че поне 1 година няма да ги види?
Това много ме просветли за колко неориентирани хора има тук. МНОГО неориентирани. Не знаят изобщо какво правят в Корея. Някой си го казаха (на сцената пред корейците, които правят програмата за следване в Корея), че за Корея не са знаели грам, освен че Сеул е столицата, преди да дойдат. На тези индивиди им предстоят потенциално кошмарни 5 години. Корейската култура е толкова различна от западната, или африканската особено, че направо...хах, добре, късмет. Количеството мъже с мъже и жени с жени за ръце явно не им е привлякло вниманието още. В Корея това е нормален приятелски жест, между другото, ако има неосведомени. Макар, че мъже хванати за ръце…дори и тука носи малко по-специални идеи, но като цяло докосването е на много по-голямо ниво от колкото у нас си.

Та Цвети ми разказа за невинната Бабри и как като Сталкера е разучила кой от къде е и каква религия изповядва и на базата на това игнорира хора. Разказа ми и за още няколко нейни състуденти, за които няма да влизам в подробности, защото не ги познавам, а и не обичам да говоря за хора, без лично да съм имал впечатление за тях.

Следваше талантното шоу, което ПАК беше някакъв цирк. През цялото време всички ни обясняват, вие сте избрани от корейското правителство, вие сте най-добрите от вашите държави, за вас плащат всичко, за вас това, вие сте велики, вие сте това, вие сте онова! И нали, аз и Цвети се свихме малко, защото очаквахме някакви яки неща да видим, а нито аз нито тя имаме някакви такива умения. Аз мога да рисувам и да пиша, но това не е за сцена. Оказа, се че май, ако бяхме изчели нещо наше...нямаше да е лоша идея, само дето само ние щяхме да се разберем заради английския в нашите текстове.

Имаше просто...от пиле мляко на сцената. Римуваха ябълки с кучешка храна, пяха soul музика с тези рими и с разни абревиатури от програмата... Имаше и смислени послания, от негрите основно, за мир и любов и прочее. Това е много хубаво, че те са толкова инициативни за тези неща. Но мога спокойно да кажа, че те си се подмазваха направо. Не знам корейците как реагираха, но не ми се вижда, че ядат доматите с колците. Все пак, посланието беше искрено, горе долу...както и да е, не искам да си спомням повече за това. После имаше и няколко добри попадения, една монголка изсвири The Flight Of The Bumblebee. После не знам как и от къде ама две момичета извадиха гласове като на 3-4 годишни и пяха...не знам добре или зле. Предполагам, че беше добре? Следваше една негърка, дето започна да върти задник и, изненада, изненада, момчетата подивяха и пляскаха яко и оживено. На Цвети ѝ викам да отиде да врътне един кючек (на бъзик, ако не беше ясен намека), да видят те как се прави това, но Needless to say това не се случи.

После отново имаше Aриранг. Само за първи път вечерта. После пак негри танцуваха ултра-произволния танц, който 100% им беше народния танц. Последваха к-поп танци изпълнени от момичета. Аз сигурно щях да изтанцувам танците по-грациозно от тях. Сериозно. С Цвети вече бяхме умопомрачени и гледахме през пръсти. /table flip

Както и да е, цирка продължава с пълна пара. Един от африканците беше лудия фен на всички. Особено на момичетата. И преди да дойда в Корея знаех, че хората са хора и са еднакви по целия свят без значение религия, култура и прочее, ама това е МНОГО нелепо.

Да напомня, че постоянно ни казват колко трудно ще е да вземем 3-то нищо на TOPIK и че много много трябва да учим и да говорим с корейци и да слушаме корейско радио, да гледаме драми и какво ли не за да стане. Това го запомнете, ще видите после защо.

Последва и Гангнам стайл (какъв шок, нали?). После пак ни мелеха за TOPIK и колко е труден и аз най-сериозно започнах да се чудя какво се случва. Аз за 1 година учене, 7-8 часа японски на седмица, избутах 5-то ниво, а тука за 1 година (365 дена) в Корея, сред корейци, учейки корейски на корейски, без междинен език, да не може да се вземем 3-то? Наистина ли е толкова трудно или ни занасят за да учим?

Както и да е, свърши това и ни разделиха по университети, за да подготвим презентация за другия ден. В моята група идеята беше к-поп (не я дадох аз, просто Вожда ни пита кой слуша к-поп, аз вдигнах ръка) . Ура…! Те не знаеха какво искат. Бяхме 3 момчета и 5 момичета. Румънката беше с нас. Не е зле момичето между другото. Редиха идея след идея какво да направим, а аз не можех да вдяна... защото нямаше какво да се вдява. Те не знаеха какво искат да направят. Идеята на тези презентации по принцип е да представим нещо корейско...в крайна сметка аз им предложих да направим Kunglish скеч. За незнаещите какво е Kunglish това е корейски английски. Английски, ама по корейската звукова система. Т.е. неразбираем английски, ако не знаеш корейски. Естествено това направихме и стана добре. Добре, че имам опит от косплей, че да знам какви са проблемите (не спечелихме в крайна сметка, защото подмазването явно минава в Корея доста добре; и не казвам това, защото не спечелихме и не мога да губя, просто първото място си беше такова подмазване, че нямаше как, 2-ро и 3-то бяха заслужени, 3-то беше на Цвети реално, защото тя свърши цялата работа). Имаше изцепки и от сорта на, английския е по-добър от корейския. Това просто ме смая, да го кажеш пред кореец...

Сега се сетих за самолета от Истанбул. Там ни дадоха минерална вода, която беше отличена като вода с висококачествен вкус. Имаше вкус на чешмяна вода. Софийска. В Корея минералната вода е супер яка, много вкусна, като от нашите извори.

Обратно в Корея. По време на работата ни по групи Вождът много се изяви пак. Няма да коментирам, досадно беше. Толкова ми беше писнало вече че просто исках да се върна в университета и да почват лекциите!

Толкова бях изперкал, че на Цвети ѝ зададох въпроса, дали ме разбира като ѝ говоря на български (въпроса беше на български) и на двамата ни отне известно време да обработим простотията, която изръсих и просто заключихме, че не искаме онази младата на 30-35 да ни води пак. Ever. За съжаление, не ни се сбъдна желанието.

Имаше още изяви, преди да си легна. Някакви типове се навиваха да ходят на фитнес, за да гледат мацки. Ще ме изкефи, ако фитнеса е разделен по полове.
Честно, толкова много ми идваше да троля...

Та от началото. В началото беше автобуса! С него всичко си беше ок. Да пътуваш в Корея през деня е много яко, защото се вижда всичко навсякъде, но за това после. Магистралите са им значително по-хубави, широки, големи, с повече коли и много по-добре измислени. Минимум 4 ленти, на места 12 (в едната посока). Интересно, е че лентата за автобуси е най-лявата. Навсякъде имат шумоизолиращи стени, които са поставени там където има блокове и сгради близо до магистралата. Много често по тези стени има брашлян или някакви други увивни растения. Корейското знаме се вее на много места по  всички пътища.

Самите сгради са много интересни и са наредени на комплекси, като всеки комплекс е от еднотипно построени блокове, но все пак различаващи се по детайлите. Строежите са поне половината от всичко. По протежение на целия път до Сеул, който е 2 часа имаше само 2-3 малки участъка, които не бяха застроени или в строеж. До колкото разбирам правителството насърчава децентрализация извън Сеул и това е решението. Имат политика и за семействата, да стават по-големи, защото след Корейската война всички семейства са малки и явно това не се нрави на управниците.

По пътя минахме през 2-3 реки, като едната бе огромна и имаше мостове на всеки километър.

Щом влязохме в Сеул, шофьора ни загуби и беше малко странно. Но да. Поне беше само два пъти. Това за пътуването. Самия Сеул трудно се разбира кога започва, заради многото сгради, но горе-долу като се видя кулата разбрахме, че сме там вече. В далечината имаше и немалко небостъргачи.

Сграда на програмата, NIIED, е голяма. Там ни стовари автобуса в крайна сметка. Част от Сеулския университет е бил тук. Постройката е яка, модерна и т.н. лъскава, бляскава, корейска и прочее. Като влязохме ни връчиха по един суитчър и една висулка за врата и ни казаха винаги да ходим с тези докато сме тук. Отивам аз в стаята и изненада, кой ми е съквартирант там.

А именно руснакът, който ми е съквартирант в университета. Оказа се много печен тип, фен на музиката. УРА! Някой, който слуша музика, освен мен! Сестра му живее в Сеул и той е бил не веднъж тук и познава града. Даже малко корейски знае, но не се е явявал на изпит.

Малко по-късно ни съобщиха, че може да излезем да разгледаме града! Ядохме и после бяхме в общежитието, където имаше голяма сцена. Има и обща зала на етажа и там един HD телевизор с ултра качество, заемащ 1/4 от стената. Всички зяпат някакво корейско предаване, никой нищо не разбира, ама зяпат. И по едно време дадоха откъс от Ринг-Динг-Донг и някой се изцепи "Абе, това не бяха ли Super Junior". Аз бях единствения, който знаеше и от тук се заформи следващия цирк. Масово, ама масово хората не слушат музика, каквато и да била. Но това май го споменах вече не веднъж. Хубаво, хора всякакви, интереси различни, явно музиката не е за всеки, макар, че в България не се сещам за човек, който да не слуша музика.

Време е да вкарам няколко ника в картинката. А именно, Сталкeра, за който вече говорих, Барби, която е една полякиня, силно религиозна и в общи линии женския вариант на Сталкера. Важно е да уточня, че „силно религиозна“ не е отрицателна черта, стига да не го натяква в лицата на другите, както го правеше. В този случай Е отрицателна черта. Тя е много "невинна" и руса и с фин и деликатен глас и фигура. За мое щастие, не е в моя университет. Следва Вожда! Това е един тип, африканец, който беше от доброволците, завършващи езиковия курс сега. Само ще кажа, че малко са хората, които за 5 мин са успели да ме ядосат.

Та! Сеул! Много яко! Наистина много впечатляващо и интересно. И много студено. Аз поизмръзнах, южняците не ги знам. Обикаляхме някъде около час в района около сградата ни и там навсякъде има малки улички, по които има наредени магазини, светкащи табели и какво ли още не. Старбъкс, Макдоналдс, KFC, Е-Март и какви ли не други подобни места. Много светло, много оживено, много народ, много чудо. А корейците и корейките в много голяма бройка и много често се държат за ръка, явно двойки. На минута по 5-6 такива виждаш поне.

На много места реклама с идоли. Идоли тук, идоли там, JYJ, SJ, кино звезди.. Каквито се сетите, има ги. На няколко места имаше разпродажби явно и имаше промоутърки, които с магнетофони говореха и раздаваха пазарски кошнички, на тези, които влизаха.

В крайна сметка измръзнахме и се прибрахме към 10. Аз се посгрях в стаята и отидох в общото помещение за да видя другите, които отново гледат телевизия супер съсредоточено, наведени напред все едно ей сега ще спечелят тотото! И влизам аз в най-точния момент. Даваха някаква драма и мъжът и жената тъкмо щяха да се целунат, явно след много сърцераздирателни проблеми и вълнения и раздяли. Аз естествено се филмирах и направих едно ултра драматично "Оооо, не!" с ръка на челото и драматична поза, при което всички се шашнаха, а онези се целунаха на телевизора. После аз се спуках от смях. Явно никой не ме беше усетил, а моето доста силно "Оооо, не!" ги е шашнало.

Но за този ден толкова, следващия ден вече нещата започна да загрубяват. До този момент си се чувствах в Корея и в Сеул. После обаче, не..

Днес ме събуди филипинеца, който като пие нещо сигурно чак съседите ни го чуват. Не го знам този човек какво прави ама е много звучен и това не е най-приятния начин да те събудят…

Иначе вчера си порисувах бързи скици, учих по корейски, защото ми беше скучно, правих си паралели с японската граматика, ама до колкото разбирам нещата са малко по-сложни тук.

Както и да е, компютрите тук са фино и леко казано неудобни и след 2-3 часа рисуване и чатене реших, че ми е студено и че гледането на дъхът ми толкова време е достатъчно.  Занесох в стаята да продължа да рисувам там. Ама като няма какво да гледам да рисувам там, реших че ще си пренастроя телефона за да ми свети и да рисувам.. и в крайна сметка нарисувах Чичо Рейн (хуе хуе хуе). Започна катастрофално, но след около час и нещо работа горе долу заприлича. Явно ще трябва да се съсредоточа не само върху бързи скици, а и рисунки на лица, както и на мускулатура, защото ми е слаба.

Днес излезе и информацията за Сеул, явно ще сме там 3 дена и 2 нощи и ще бъде голяма патардия, понеже ще сме всички 120 или там колкото сме приетите. Ще ни обясняват история, ще ни запознаят с и аз не знам какво и ще трябва да направим презентации и който може, да покаже талант. Някак нещо не съм много ентусиазиран за талантната част особено ако мен ме завлекат…хубаво е че рисувам и прочее, ама освен ако не решат да отделят 5 часа, не виждам аз какво мога да покажа. Хах.

Взех си и чадър, защото като дойде дъждовния сезон ще вали 2-3 седмици без да спира. Чадърите тука са бая големи, под моя 2-3ма като мен можем да се съберем, но аз съм извънреден случай така че на дали съм мярка.

Иначе малко инфо за кампуса сега. Чувствам се все едно съм на планина. Вярно, че има планини наоколо, но идеята ми е че е супер чисто, спокойно и подредено. Всичко се поддържа. Добре, сега звучи все едно не е планина…Хмм…Добре, кампуса е на планина, за това имам чувството, че съм на планина.

Що се отнася до поддръжката последните два дена подменяха пътната маркировка, почистваха от боклуци и какво ли още не. Самият кампус е бая голям, включва някъде около 20-на сгради. Завършващите езиковия курс ни казаха, че като дойде сесията в библиотеката няма място. Малко ми е странно да си го представя, имайки предвид що за чудо е библиотеката, но имайки предвид, колко много общежития има, може и да е така. Самата библиотека има цели зали само с места за четене, компютри и да не ви казвам какви речници тухли. Днес исках да отида и да уча фрази и изрази, но няма…събота е.

Сега ще има да се чудя какво ще правя цял ден. Тилек е със сестра си в Сеул, вече ми е студено в компютърната зала, понеже е точно на входа.

Страни от студенокръвните компютри, установих, че се чувствам много добре тук. Има всичко, което ми трябва, а това, което ми трябва и го нямам (т.е. телефон, компютър и учене) ще дойде много скоро и да искам и да не искам.

В Корея магазините са много интересни, в няколко малки аспекта. Почти всички магазини имат камера-фризер, с обратно действие. Не знам как се наричат на български, може и да няма дума, но те са буквално камери, които държат продуктите горещи. В тях има кафе, чай, мляко с какао и каквото там още сложат, много са удобни. И не, не е печка. Нито микровълнова. Също така самите магазинери работят с ръкавици. Като цяло, от това, което видях, почти навсякъде работниците са с някакви ръкавици, гумени основно или с гума по дланта. Мога да се сетя за ред причини защо е така.

Нещо, което ме изненада, е че колите не спират на пешеходни пътеки. А такива има много. Не знам дали правилника за движението е различен тук или просто не го спазват, но пресичането по натоварени пътища по пътеки е трудно и особено живото застрашаващо.

Което ми напомня за множеството забавни табели по улиците, някой цепят мрака просто! Гангам стайл табели, такива табели, онакива табели. Но просто ще пусна линк към албума с табелите и другите забавни неща, защото е трудно да се опишат такива бисери:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10200830787749621.1073741830.1161608152&
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10200830701947476.1073741827.1161608152&

Времето тук си е баш мартенско. До вчера беше топло, днес духа вятър и е студено, последните няколко дни нямаше много слънце .

Снощи си мислех, че живота тук е като в симс-а. Чат, чат, чат, прегръдка, имаш нов приятел, събираш пари за това или за онова, ходиш до магазина за нещо готово за ядене, после четеш в библиотеката, и всичко това от начало.

Съквартиранта ми от Филипините не е от най-съобразителните индивиди, което ме изненада имайки предвид колко е подреден. Но всичко с времето си. Излиза, че май аз съм най-старшия тук. Което не оказва никакъв ефект, защото само на 2-3ма се интересуват от корейския ред и строй на обществото. На другите им е все тая и си вървят по своята си култура, което не мисля, че е най-разумното нещо, което може да се направи в този случай, но.. тяхна си работа.

В библиотеката убивам бая време, а и ми е приятно да се занимавам с езика. Корейския става прогресивно по-труден с напредване на дълбочината.

Иначе днес ще имам да обяснявам 1001 пъти какво са това „мартеници” и каква им е идеята. Малко подозирам, че с мюсюлманите може да не се сработят нещата, защото почти всички са доста религиозни. Не повдигам въпроса за религията, за да няма ненужни търкания, но снощи с филипинеца си говорехме за това и просто му казах, че нямам против вярващите, стига да не ми завират вярванията си в носът. Той пък е католик, вярващ, и му казах, че аз нямам проблем с това, и че си гледам на физиката с "вяра", така да се каже.

Птичките пеят, ама на корейски, вятъра вее и е студен, абе.. хладно си е.  Закусих сладки неща за разнообразие, не са скъпи, но не ми харесаха особено много. Корейската храна си е достатъчно добра и я предпочитам пред "чуждестранните" внесени храни. Скоро ще започне семестъра и ще има нормална храна за нормални пари от университетския стол.

Що се отнася до времето и корейците, не ги разбирам. Наистина е студено, а някой се разхождат само по фланелка, къси панталонки и джапанки, а други са със зимни якета. И естествено най-клечавите са най-леко облечени. Ясно беше, че ще имам много да уча за корейците, ама това си е направо странно.

Сега отново ни направиха изследванията медицински изследвания. Беше изненадващо и бързо. В София за същите тези изследвания обикалях половин ден по 3-4 болници. Тук всичко беше на едно място, а рентгена беше в някакъв автобус-подвижна лаборатория.

Имах няма толкова тъпия момент, току що, идвайки към компютрите. До сега учих по корейски и си правех паралели с японската граматика и в главата ми какви ли не изрази и думи и какво ли още не. И на път към компютрите се разминах с двама корейци. Единия ме поздрави, а аз бях poker face и не отговорих, стана ми едно тъпо веднага след това, при положение, че те не обичат много много чужденците, или това поне ми беше казано, а аз останах мълчалив като пукал. Трябваха ми и няколко секунди да стопля.. реших, че вече аз ще поздравявам първи.. Малко по-късно шашнах един друг кореец и той се стъписа, като го поздравих. Но пък беше яко! Важно е да се свикне да говоря с другите. Все пак, за това съм тук, в този университет.