BG l EN
FRIDAY CHOPSTICKS
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти
  • Начало
  • Статии
  • Рубрики
    • Интересни факти от Азия
    • Кино
    • Книги
  • Архив
    • Предавания
    • Видео
    • Аниме & Манга
    • Гейминг
    • К-драми
    • Корейски хроники
    • Музика
  • FC
    • Екип
    • Другите за нас
    • Партньори
    • Контакти

Корейски хроники ​

Корейски хроники с Васко Vol. 12 - Май и Юни

4/9/2014

Comments

 
21 май

Днес имахме изпит за след 3-тия учебник. Учителя ни каза да си купим 4-тия (брех какви надежди има този човек :D), но аз вече си го бях купил и от утре го почваме. В духът на този феноменален изпит, за който нямам никаква надежда да съм над 93%, се оказа, че освободените са се видели в повече зор от мен по време на изпита… което не мисля, че ще е адекватно към резултатите утре, но да, повечето от тях (т.е. 3 от 5) казаха, че ще се радват на 70%+

Иначе, днес докато обядвахме едни корейци (каква изненада!) цъфнаха и питаха кой знае >английски< и колегите ми реагираха на корейски с „Не знаем английски“ и аз бях „Аз знам английски!“ (на английски) и ме питаха за 3-4 минути някакви неща. От къде съм, как се казвам, какво ми харесва в Корея, какво бих донесъл като култура в Корея (и тука не-англоговорящите ми приятели като отвориха един английски за да ми кажат, да кажа много внимателно мнението си за корейското кисело мляко, и добре че го направиха, че както се бях засилил да им обяснявам на корейски, как това е >>>ОТВРАТИТЕЛНО<<< щеше да е малко тъпо… point taken). После ме питаха какво харесвам в Корея… и им казах „Корейските хора“ и после искаха да се снимат с мен и беше забавно като цяло. Типично по корейски преметна ръка през рамото ми, лепна се до мен заедно с двете девойки и другия кореец и щрак щрак xD

Всичко това им било някакъв проект да комуникират с чужденците. Малко по-късно ни спря още една група, и според мен имат някакво домашно по английски език, защото се движеха по групички по 3-4ма и сталкваха чужденци. Просто ме питаха как се казвам, от къде съм, на колко години съм, от колко време съм в Корея, какво преживяване много ме е впечатлило (Евърленд), какво бих донесъл от България тук (Кисело мляко, защото е "различно", както ме поправи колежката Джийн, а не "отвратително и гадно и нямащо нищо общо с истинското кисело мляко") и какво харесвам в Корея (사람들, което значи "хората"). В общи линии същите отговори дадох.

Иначе за граматиката аз намерих един много добър източник на знания, http://www.talktomeinkorean.com/curriculum/ та тоз сайт, в него има много добре и подробно обяснени на английски нещата. Не, че е лошо, че ни ги обясняват на корейски, ама има някои тънкости, които трудно ги схващам, а повечето ми колеги хептен не ги схващат. Добре е особеностите да са ясно описани.

Сега например уча една граматика за "намерение да направя нещо", но това е...3-тата такава мисля. Има за "Мисля да направя (малко вероятно), "Най-вероятно ще направя", "Ще направя", "Обещавам, че ще направя" и сега тази. Реално всички ни ги дават като "намерение да направя нещо", но има разлика в силата на израза, т.е. колко си сигурен и колко е вероятно, че ще се случи нещо и прочее. Реално всички тези неща са бъдеще време, ама ала бъдеще вероятно .

Сега, това което уча в учебника е описано като "намерение, план за нещо" а в сайта е описано като "нещо, което ще започна да правя сега веднага" или в следващия момент, т.е. пак е намерение ама вече не е от значение силата на това дали ще се случи, а това кога ще се случи.

Като странична бележка, в корейския има причастия. Това ме изненада доста. Има го в трите основни времена, което реално значи, че е по-обхватно от колкото в българския, но все пак. В други езици няма много много такава граматика (до колкото знам) и аз бях единственият, който успя да я схване от първия път. Не беше лесно, защото начина, по който я представяха, беше като за хора, които нямат такава граматика и това ме объркваше.

Също така последните дни забелязвам, че схващам корейския език вече по начина, който схващам английския, т.е. като срещна нещо ново мога да го разнищя до някаква степен или просто да го „усетя“ какво е, поне като граматика. Думите няма как, поне за сега, защото все пак не малко от думите идват от китайския принцип на сглабяне на йероглифи, т.е. думи изградени от познати „под-думи“ могат да бъдат разтълкувани. Също така вече до някаква степен не ми трябва да мисля какви окончания трябва да слагам според това как завършва корена на думата и до някаква степен някакви граматики, които въртим от повече време директно ми идват. Не си превеждам корейския докато го слушам или говоря, но нарочно го превеждам писмено, защото това ми помага да осмисля какво точно се казва, а веднъж стане ли това разбиране, нататък няма нужда от него и от превод.
Picture
24 май

Беше неучебен ден тука. Беше и спортен ден. В общи линии това означаваше, че някои играха някакви игри, а други седяхме под сянката на дърветата и половин ден си бъбрихме. Реално идеята беше, че разделиха всички на отбори и бяха общо 4 отбора, всички които учат корейски. Два начинаещи, един среден и един напреднал отбор. Игрите бяха баскетбол за момчетата, доджбол за момичетата, дърпане на въже за всички (имаше поражения естествено) и последната игра не я разбрах каква беше.

Най-забавното беше това, че ни дадоха едни… неща. Не знам как се наричат и какво са точно, но съм сигурен, че някои от вас са ги виждали, особено к-поп слушателите. Това са… нещо като дълги надуваеми балони, които обаче не са гумени, а са от някаква мека пластмаса. Като ни ги раздадоха се чудех за какво са… веднага ги разпознах, но това че ги разпознах не ми помогна да разбера за какво са, докато нашия отбор не отбеляза точка. Раздаваха ни ги по две по две и се използват за… овации и ръкопляскане, защото са по-шумни и по-ефективни да не говорим, че не те заболяват ръцете от пляскането и изглеждат забавно. Корейска мисъл в действие because clapping is too mainstream!

Иначе имаше няколко интересни неща, които ми направиха впечатление, които ако се бяха случили в България, въпросните студенти щяха да изхвърчат, най-вероятно. А именно, след игрите някой от някъде донесе вода… и един от учителите беше полян. Аз гледах със затаен дъх и се чудех какво ще стане… Той взе една кана и оля околните студенти след това започнаха да се гонят. Ние паднахме да се смеем, защото това беше толкова нелепо и в същото време беше много… добро и забавно. Малко преди това си говорехме, че тука е зверски различно от където идваме, що се отнася до преподаватели.

Та в крайна сметка ни раздадоха механични моливи и купони за бюфет и там вече имаше истински спорт. Аз и компанията с която бях се изнизахме сред първите и просто беше забавно как всички бързаха към стола, защото всички KLI (Korean Language Institute) бяха на спортния ден и всички получиха купони…

Та като тръгнахме всички ходеха спокойно, колкото повече се доближавахме до стола, толкова повече всички започнаха да се оглеждат и да осъзнават, че количеството хора нараства и успоредно с това започна да нараства скоростта на ходене на всички. В общи линии броя на хората беше право пропорционален на скоростта ни. В някакъв момент някой започна да тича и всички веднага хукнаха иииии ето го спортът ни за деня. Ударихме му един спринт и задминавахме главозамайващо другите, които още не бяха разбрали какво се случва. В крайна сметка бяхме сред първите и нямаше опашка.

Picture
25 до 28 май

Имахме да пишем есе за това къде искаме да живеем. Това се оказа умопомрачително сложна тема, защото колкото и да го мисля, няма как да кажа къде искам да живея, без да обясня защо и да дам причина. А за да обясня трябва да сравня с нещо, т.е. с България, а каквото и да се опитвах да захвана, някак… все задънена улица. Как да им обясня на учителите колко е трагично в България за сравнение с Корея? Смисъл, сигурно ви звучи пресилено, но наистина… разликата е космическа. И в хората, и в страната, и в услугите и във 99% от всичко. В България си имаме неща, които тук ги няма, но това са повече екзотични екстри, които за да оценим, трябва да имаме времето и парите за това. А повечето хора нямат нито едното, нито другото.

И аз трябваше да предам есето на следващия ден (не помня точно кой беше) и вечерта аз още нямам нищо. По случайност се засякох с Куангмьон в коридорите и си полафихме и той ми каза, че мога да пиша за измислен свят. Той се бъзикаше, обаче тази идея като се заби в главата ми…

Същата вечер имаше много ожесточена битка в коридора и като излязох да се измия, за да си лягам, бях стъписан от локвите вода и „неща“, които даже не искам да знам какво бяха, по земята. Terrible terrible damage!

На следващия ден станах в 5:30 и започнах да пиша за… Средната земя и Мраколес. Изписах един лист от двете страни плътно със супер сложната история и обяснения и какво ли не. Буквално впрегнах цялата граматика, която знам за да стане, даже научих 5 нови граматики за да мога да опиша добре текста. Намерих имената на всички местности и персонажи, които ми трябваха, на корейски и го предадох на време. Като върнаха есетата на следващия ден учителката ме пита коя е тази история. И аз потънах в земята. Предполагах, че имена като Леголас и Галадриел ще са много показателни, но в крайна сметка, се оказа, че тя не е чела книгите и не е гледала филмите… и изобщо не е чувала за „Властелина на пръстените“ и за това беше поправила всички имена, защото на пример „Мраколес“ на корейски е „Тъмна гора“, но като име се пише слято… и да… Аз бях стъписан.

Също така ни раздадоха едни листа с един текст, който трябваше да наизустим. За да го рецитираме. Не знам кога за последно се смях толкова много. Студентите от средното ниво не можеха да го разберат изцяло, а ние се очаква, че трябва да го рецитираме. Като знам колко много усилия ми коства да науча обикновените тексчета от учебника, даже и не си дадох зор. След 3-4 прочитания обаче го разбрах целия текст, защото… знам граматиката в него. Това ме накара да се зачудя как студентите от средното ниво не го разбират изцяло. Но от друга страна, количеството граматика, което знам, е значително по-голямо от това, което колегите ми знаят. За сметка на количество думи, но това е защото не мога да уча думи с писане по 1001 пъти.

Picture
29 май

Този ден се намери и изгубената ми флашка. Предишния ден видях, че съм я загубил и се сетих, че най-вероятно е станало през спортния ден. Беше ми тъпо, меко казано, защото беше много полезна. Та как се намери? Лудия Майк! Някакъв кореец я е намерил и е видял снимките вътре, които бяха от царския дворец, и на тези снимки го има и Майк и корееца го е познал и му я е дал. Майк после е видял, че нещата вътре са мои и флашката стигна до мен.

Иначе, след спортния ден, в който заради китайците, които са ВИСОКИ, спечелихме баскетболната игра, реших, че тъй и тъй съм на един етаж с тях и се засичаме и сутрин и вечер като се мием, може да ги поздравявам с едно „Анньонг“ ииии започнах. Единия реагира много ведро и дружелюбно, но повечето бяха изненадани име гледаха много недоумяващо ала „Тоя пъ какво иска? На мен ли говори?“ Единия го поздравих в магазина и той първоначално не стопли, че някой му говори, беше се отнесъл на някъде и минаха 2-3 секунди докато разбере какво става. Беше забавно.

30 май

Успях да проведа един цялостен диалог на корейски с една от японките и само два пъти погледнах телефона си за речник. It‘s something!

Същия ден учихме за взаимоотношенията, между корейците и че е нормално за две момичета и момиче и момче да се държат за ръка, но… не е прието за момчета. Което влезе в голям разрез, с това което виждам всеки ден. Не става дума за корейци, които ходят и се държат за ръка, но много често докато седят или си говорят единия е преметнал ръка през другия и другия го държи за ръката. Толкова често срещано е, че някак след първите няколко дена спря да ми прави впечатление изобщо. Оказва се обаче, че това по презумцая не е прието. Но, както казах преди, новото поколение корейци са доста светски и очаквам да станат промени в не малко сфери скоро. По принцип говоря, не само за взаимоотношения.

Picture
2 юни

След разговор с Цвети, стигнах до извода, че китайците, японците и корейците са много по-дружелюбни към нас (българите) от колкото другите чужденци. Като цяло не мога да разчитам на другите от групата, но Хумика, Рейна и Цуруми (Рейна и Хумика основно) винаги подсигуряват, че аз и другите са информирани. (Бележка: Сигурно толкова много имена Ви объркват, но повечето имена ги оставям само за да няма объркване в самия текст. С времето ще свикнете на малкото повтарящи се персонажи, а именно Лудия Майк (Бразилия), Родриго (Гватемала), Джийн (китайка от Малайзия), Сундарья (Монголия) и Куангмьон/Стоун/Камен (Австралия), Маркос (Панама))

Що се отнася до ученето… някак винаги съм една крачка напред с граматиката и с усещането какво трябва да учим сега. Не знам как и защо, но да… Също така, има една дума в корейския, 하숙집 която сумата и време не можах да я разбера какво е. Има я в речника, като boarding house, но това не ми помага, защото си нямам на идея какво в името на Тортата, какво е boarding house. Примерните изречения не ми помагаха особено. От тях разбрах, че е нещо като хотел… най-накрая, след около 2 седмици разбрах, че това е… къща за гости.

3 юни

Идваше представление, на което всички които искат да участват могат да се запишат в групи по минимум 3-ма. Моя целия клас се записа без мен и Камен, защото само като стана дума, че трябва да се крафтят маски и да се репетират танци аз бях „Никога не съм косплейвал, не знам какво е това, не съм крафтил нищо никога, имам да уча, късмет и чао!“. И не съжалявам. Това, че е лъжа, лъжа е, но някак грам не ми се занимаваше да организирам целия парад, защото всеки път когато съм косплейвал (или имал намерението да косплейвам) все аз имам достатъчно далновидство за да впрегна всички както трябва.

Спечелиха 2-ро място в крайна сметка, справиха се добре и с маските и с репетициите. Може би факта, че все пак сме подбрани има нещо общо с това, че сме по-отговорни от повечето косплеъри, които познавам, от които едва 5% можеш да разчиташ да са АДЕКВАТНИ и да можеш да разчиташ на тях! (Бележка: Мммм всъщност не. С времето видях, че на колегите ми не мога да разчитам и за най-дребните неща.) Та в крайна сметка в деня на представлението, който не помня кога беше, се успах МНОГО и като се събудих всичко беше свършило вече.

5 юни

ДОМАТЕН СОК! Продават такъв в магазините и реално Е от домати. И е много вкусен! Камен не беше впечатлен, но аз го харесах.

Picture
9 юни

Търсих си телбод и не намирах и не намирах… за това, инженерна мисъл в действие! Безопасни игли xD Мисля, че тогава беше някъде в началото на едноседмичен период, през който бях освободен от *драматичен зъл глас* СЛЕДОБЕДНИТЕ ЧАСОВЕ! *край на драматичния зъл глас* и имах време да уча. Резултатът беше, че изписах 50 страници изречения за 3 от 7те дена, през останалите оправях други неща. Важно е да се отбележи, че от началото на следобедните часове нямам и 5 страници с изречения. 3 дена работа срещу няколко месеца… The more you know…

Тааа… учих думи и писах изречения, които исках да бъдат проверени… но това не се случи. За сметка на това си направих бъзик с “spon” и “always”.

Интересно е, че в кампуса имаме спящи дървета. Не знам какви са точно, но през нощта си свиват листата. Много са интересни. Това е едно от онези impossibru неща, които могат да се случат само в Източна Азия (Бележка: Не знам реално колко от вас схващат меме бъзиците, които пускам о_о). Още едно подобно имаше наскоро. Като излязох не бях сигурен дали валеше сняг… или дъжд. Беше топло… но дъждът се държеше като сняг и капките се носеха насам-натам. И това се случва редовно. Явно това е така наречения „drizzle rain” (което се превежда като ръмеж… ама като ръми капките не се реят а падат).

В часовете учихме за това как корейците са яли в миналото, от една обща каца. За тези, които не знаят, това е било характерно и за нас в нашата култура (поне до периода на Освобождението) и е поредното от серия неща, които намирам като общи културни черти. Маските и кукероподобни танци също се включват. Корейците имат и нещо като баница с късмети, което се яде на първи януари, имат като традиция да дават на децата си пари за Нова Година (да, знам, че при нас това се е заформило от сурвакането, но в общи линии идеята е същата: пожелание за здраве, живот и просперитет и наградата от това). Важно е да отбележа, че не е баница, а е супа.

11 юни

Обличахме Ханбок (корейски традиционни дрехи), но това вече го видяхте, защото качих снимка. Освен това учихме и за 파리, което е името на Париж на корейски… и освен това означава „муха“. След това играхме на една традиционна корейска игра, Ютнори, която е малко като дамата… идеята е да стигнеш първи до края с трите пионки. 3 игри по-късно някои не разбираха правилата на играта още. А е наистина елементарно. Няма да изпадам в детайли.

12 юни

Особено… вълнуващ ден. Стигнах до извода, че съм стигнал до нова степен на разбиране и усещане на корейския език. Реално съм, но огромното количество думи… .които не знам усложняват нещата.

Освен това разбрах каква е цялата работа със *драматичен зъл глас* СЛЕДОБЕДНИТЕ ЧАСОВЕ *край на драматичния зъл глас*. Явно, корейците смятат, че никой няма да учи, ако не ни карат да ходим на тези часове. Честно, това не ми беше и минало като идея през главата докато не ми го казаха в прав текст. НАИСТИНА ЛИ?!?!?!?! Вярно, че има не малко индивиди, които биха направили точно това (да не учат) но… аааах… дам… ок…

14 юни

Имахме вътрешен изпит, на който слушането беше съпроводено от класическа музика.

15 юни

Разликата в зеленината между Корея и България. Знам, че вече съм коментирал това, но имам нови наблюдения. Тука, не просто им пука за дърветата и тревите, но се грижат и за най-малките детайли. Един жилищен комплекс е като парк направо. На много места блоковете излизат все едно от сред гора. В комбинация зад шумоизолиращите стени мога да си представя колко тихо и спокойно е в жилищните комплекси. Имат и много табели, забраняващи пушенето на обществени (или около табелите) места.

Не се чувствам носталгично, но мисля, че в България се пропилява… да не кажа абсолютно всичкия потенциал, но 99.99999% от потенциала за изграждане на какво и да било.

На тема корейци… трябва ти един ден, спокойно да ги наблюдаваш за да видиш колко земни са. Много хора ги възхваляват за какво ли не… но реално (не че е незаслужено като цяло) не е така. И те са хора, сутрин не са много адекватни, карат коли, ходят на работа, играят игри, излизат навън, говорят си, вълнуват се от филми, слушат музика, влюбват се, скарват се… Нищо ама НИЩО различно не съм видял за цялото това време. Да не говорим, че още не съм срещнал кореец, който да ми каже „Аз обичам да уча!“.

Също така имах дълбоко прозрение, защо корейските мъже носят чисто бели дрехи (не става дума за униформи). Реално, белите дрехи много трудно се пазят чисти, което значи, че този, който може да си позволи да носи бяло и да го опази бяло поне за един ден, е доста свестен и отговорен (като се преместих в новото общежитие това схващане рухна като пясъчен замък пред цунами).

Имах и малко размисли върху корейската граматика. Реално, че е много голяма: така е. Обаче е изградена систематично повтарящи се елементи и ако ги познаваш, можеш да разтълкуваш почти всичко. Това не ни го преподаваха, но аз започнах да го забелязвал още по времето когато учехме втория учебник. И това много ми помага. Малко като йероглифите е. Те са изградени от 130, или там колко бяха, повтарящи се елемента, които имат някакво значение. Много малко са йероглифите, които имат уникални градивни елементи.

Идеята ми в случая, е в това, че реално корейската граматика е много раздробена. Реално не е по-различна като значение, просто ние, на запад, използваме думи, за да подсилим значението или да му дадем някакъв допълнителен смисъл или наклонение, докато тука използват граматически структури за да го направят ЗАЕДНО С думи. Реално, на корейски можеш да изразиш супер мега точно и конкретно някаква идея или чувство.

Интересно е, че в Корея Централна Азия е доста… значима. Става дума за държави като Монголия, Казахстан, Азербайджан и всичко до Каспийско море. Не знам защо, но като цяло са доста популярни. Този ден се возих за първи път в такси. Беше скъпичко, но нямаше как да се прибера иначе, а и беше интересно изживяване. Доста удобно е и тарифния план е… различен. Няма „престой“, „дневна“ и „нощна“ тарифа. Има тарифа, която се определя от цвета на таксито и е като цяло, някаква начална сума, която е статична и НЕ нараства докато не се покрие като сума за изминато разстояние, после нараства по километри (престоя не се отчита, важното е изминатото разстояние) и след някаква сума, скоростта на натрупване спада драстично… поне беше така в таксито, в което се возих. По-късно през месеца се возих пак и беше обратното: сумата започна да нараства много след една определена сума.
Picture
17 юни

Натебеширих си косата. Буквално. Нарича се “hair chalking” и се използва, за да си боядисаш косата в какъвто цвят искаш без да я увреждаш и без да е вредно. Временно. Реално работи на всякакъв цвят, слага се бързо и се измива с вода и шампоан но… е много цапащо, трябва да се запечата с преса или с лак за коса и или аз не използвах пресата си добре или нещо не съм направил, защото реално се боядиса… не както исках, но се боядиса и беше синьо-лилаво-белееща със страничен ефект. Имах временно специално умение: магически облак, който кара околните да отстъпят от мен! Беше много забавно. Всеки път като си разтривах косата силно около мен се вдигаше голям облак тебеширен прах и всички бяха „Уау… “ xD Голяма глупост успях да сътворя с тая работа xD

Както и да е, измих го вечерта, защото много цапаше… и като си духам носът 2 дена по-късно всичко още беше синьо.

Освен това 7 българи са приети по същата програма за магистратура.

Picture
19 юни

Имахме изпит. ИзпитЪТ. Вторите две части и Теменужка забрави да (вземе и да) ни раздаде листата, на които трябва да отбелязваме отговорите. Сети се към средата на изпита и ни го удължи с 5 минути. Самия изпит беше голяма трагедия… имах някъде 2-3 цели упражнения, в които си нямах на идея какво трябва да напиша, защото нямах и идея какво се иска от мен и какво пише в самото упражнение.

На първите две части не беше много по-добре, но (шокиращо) слушането и говоренето ми бяха най-силни (съответно 79% и 87%), а четенето и писането бяха зле (67% и 62%), както очаквах. Средно ми е 73,8%, но мисля, че са ми дали малко точки, на говоренето поне, за да мина. На мен и на Маркос, той е с 70,3%. Не съм доволен, но реално нямаше какво да направя повече за да уча. Повече от един месец не излизах през уикендите за да уча (оползотворявах средно по половин ден защото все пак имах да правя и други неща като пране, чистене, все пак малко време за мене да отделя). Но като за не учене в продължение на повече от два месеца… мисля, че се справих на фона на това, че другите учат… повече или по-малко. Все пак е тъжно, че изгубих толкова много време. Реално това излиза на грубо 165 загубени часа, само в следобедни часове, а ако смятам целите загубени дни, това са грубо 550 часа (което е 23 дена време). Заради часовете губих по около 10 часа на ден всеки делничен ден. (Бележка: Реално сега имам много повече да уча и доста често не си лягам вечерта, но въпреки, че уча материал, правя задания, уча корейски и излизаме с колегите, корейския го научавам в пъти по-бързо и качествено от колкото до сега. Основно защото никой не се държи с мен като с 10 годишен и ме оставят сам да се оправям с времето си и с това какво трябва да уча.)

По-забавното е че говорих с учителя и той каза, че може би ще имаме следобедни часове дори и в СРЕДНО ниво и ОСВЕН това, долните 30% от учещите (т.е. аз съм очевидно в тях, само 4-ма са реално по-зле от мен и Маркос като оценки) ще трябва да ходят и ДА ПЛАТЯТ за тези часове. Ако ме накарат просто няма да го бъде и отивам при отговорника ни. Писна ми да ми губят времето. Аз съм дошъл да уча а не да пилея по 10 часа на ден в ядосване и губене на време. Просто ако си мислят, че аз съм поредния нескопосан мързел, който са довлекли they have another thing coming! Корейския ми е 5-ти език, мисля, че знам МНОГО добре как да се справя с ученето и с оправянето. Това че другите не учат е техен проблем и мен не ме засяга това, че тях ги мързи да си мръднат пръста и че не могат да оценят колко добри преподаватели имаме и каква възможност е това! I just want to study. (Бележка: Дори и сега като чета се дразня и се ядосвам на целия този цирк…)

На по-ведра вълна с класа излязохме вечерта и ходихме на… нещо… Не знам как се нарича, но е нещо като въртележка, на която сядаш и те подмята и такива неща ПОЛОВИН ЧАС! Естествено Лудия Майк ни заведе там и беше много забавно. Диджеят много ни тролваше и само аз май стоплих. Голямо подмятане беше и само аз само се сетих как да се хвана така, че да не ми е трудно да се държа… да живеят триъгълниците и тяхната здрава структура.

Там имаше един кореец… до който АЗ изглеждах ДЕБЕЛ! Без бъзик. Тоя беше… не знам… ако има истинско биши, то това беше той. Явно работеше там, защото докато ние се държахме за живота си, той лежеше и пишеше на телефона си, подскачаше наляво-надясно, тичаше. По едно време се „спъна“ и падна и всички бяха „Омг той се удари! Да не умря?!“ и само аз бях „Пффф, моля ви се. Той ако се е ударил аз съм летяща къща. Изиграва го.“ Но трябва да призная, в крайна сметка се зачудих дали наистина не се е ударил. Имайки предвид колко обезопасено е всичко и меко и прочее… не е много вероятно. Според мен го изигра за да „видим“ как лесно може да се нараним и да ни вдигне адреналина. Не че не можеш да се нараниш или да паднеш лошо ама нищо трагично не може да се случи. Ако можеше, нямаше да има такива атракции.

Имаше и втори кореец, който също подскачаше наляво-надясно, но той беше впечатляващ с това, че скочи когато платформата ни подметна нагоре и стигна почти тавана, някъде 3 метра нагоре. Честно, клечавия ме впечатли и беше наистина добър, но на това всички бяхме шашнати.

На самото въртене имаше няколко гимназиални ученички и диджеят, много ги тролваше. Тъкмо да седнат и ХОП подскок. Тъкмо да седнат и ХОП завъртане бясно! Имаше една мацка, не от ученичките, която се беше хванала за парапета с гръб към нас и той подскачаше кръглото въртящо се нещо около 30 секунди, и задника ѝ съответно към нас, подскачаше в ритъм. А и тя беше готина. Определено той си знаеше работата xD

После ходихме на бюфет и… изненада изненада, все едно никой не знае, че корейците ядат много СВИНСКО. Мюсюлманите се видяха в чудо и вегатерианстваха… с риба и скариди. Защото нали, рибешкото месо не е месо, по същата логика, по която и патешкото месо може да се яде по време на християнските пости, защото патките живеят във водата и за това не са птици (това е исторически факт, между другото). Интересно, е че в корейския и китайския патиците се броят с бройно за морски неща… ако не се бъркам.

В реда на гениалностите, които се случват, едно от момичетата (това, което обича да натиска копчета, защото е забавно и не знае какво правят) ни разказа, че може да яде през носът си… и че веднъж си завряла ядка и не е могла да я „глътне“ и е отишла на лекар. Аз толкова силно се face-palmn-нах, че ме заболя носът. Също така някакъв кореец ѝ предложил да се оженят, докато ѝ връзвал обувките, които е искала да си купи. Тя му се вързала на бъзика… Смешното, е че АЗ по принцип съм този, който се връзва на някакви глупости… и ако аз не съм се променил, то смятайте за какво иде реч.

Picture
20 юни – Преместването

О, пресветата Торта, Картоф, Пирони, Понита и каквото още се сетите там! 5 пъти напред назад. Направо не знам. Трябва ми още един куфар! Не защото имам много нови неща… а защото зимните ми одежди заемат ¾ от куфарът и няма къде да сложа другите неща! Поне бях достатъчно предвидлив още като дойдох да си направя сметката, че след една година ще трябва да се местя и е добре да не се затрупвам с глупости. Някои обаче не се бяха сетили и от 3 чанти (т.е. ала куфар чанти, големички) стигнаха до 9-10 чанти багаж.

Сега съм в новото общежитие, което е просто съседното и съм в стая за ДВАМА и съм с бразилеца от миналата година, който за сега е свестен xD Най-хубавото е, че е подреден и че като цяло не е в стаята много много и е тих. Лягаме си и ставаме по едно и също време.

Стаята беше в окаяно положение като дойдохме. Поне банята… май никога не е била виждала почистващ препарат. Около три часа чистихме, заминаха две гъби, един парцал, половин батерия за музика от телефона ми и цяла бутилка почистващ препарат. Но сега всичко лъщи.

Стаята е яка, лаптопа ми изглежда още по-голям от преди. По-здрава е и имаме тераса и по-як климатик и съм на осмия етаж и врата се отваря с карта… и преди 3 часа успях да се заключа навън… Заради бъг в матрицата! Но наистина, вратата се затвори въпреки застопоряващата стъпента, която я сложих и… А съквартирантът ми беше в Сеул… Останах пред вратата с купата рамен и много разочаровано изражение…

Бях забравил да пиша, че с Джейрън, докато бях в старата стая, в протежението на около един месец изгледахме Матрицата, Властелина на пръстените, Inception и още 3-4 поредици и филми. На супер HD качество, естествено. Той много се кефеше, а аз се радвах, че намерих начин да намеря нещо в него, което да ми хареса, за да спре да ми бъдат на проблем дребните неща, които прави и ме дразнят. Беше ефективно. Сприятелихме се така да се каже.

Също така, в новата стая един от двамата корейци, които са били тук не се беше изнесъл… и дойде към 10 часа вечерта да си събере нещата и телефона му звънеше с Within Temptation – Forsaken и видя, че играя ЛоЛ…

После дойде още два пъти, защото не можеше да си намери възглавницата.

21 юни

Церемонията по завършването. Имаше представление, на което таекуондо учениците на университета представяха уменията си… и повярвайте ми, едно е да го видиш на филм, друго е като летят трески на живо. И после танцуваха Гангам стайл. Какво по-традиционно корейско нещо от Гангам стайл. Със сигурност не таекуондото или пансори песните им (поне не ни караха да пеем Ариранг пак, не че е лоша песен ама на онова невероятно вълнуващо ориентироващо събиране я изпяхме към 20-на пъти, стигат ми толкова).

После отидох на фризьор да ме подстрижат и боядисат! Последното ми цялостно боядисване на косата… оригинално го пазех за косплей, но това не се случи в продължение на две години. Догодина ще си купя перука като косплейвам в Корея.

Беше много забавно в салона. Целите ШЕСТ часа там. Бях с един от миналогодишните типове, с който се разбираме добре и беше много забавно как си говорех с корейките. По едно време четири момичета ми оправяха косата. Did I feel special or what!

Таа… да. Сега съм с най-шашавата прическа, която някога съм имал до сега.


Comments

Корейски хроники с Васко Vol. 13 - Lotte world!

3/9/2014

Comments

 
Picture
28 юни

Не помня този ден какво учихме ама запомних, че Китай е голяма страна. Смисъл наистина. Известен факт, е че е голяма, ама колко голяма е точно е трудно да си го представим. Като знам, че Южна Корея е една идея по-малка от България и като видя картата на източна Азия… ми… Корея е като една запетайка, до един банан в океана и един ОГРОМЕН Китай. Seriously. This place is like, you know BIG! xD Идват ми на ум два различни начина да кажа това на корейски.

Говорехме си и за времето (метеорологичното) и че в Корея започва дъждовния сезон (за сега много слабо се представя по мое мнение) [Бележка от август 2014та: Слабо се представи и тогава и през 2014та]. Говорехме си за времето в родните ни части на света и разказвам, че в България през юни месец сутрин вали дъжд, а следобед грее слънце (или обратното, не помня, но не е като да е от значение). Като странична бележка реших да си сменя шрифта на уърда, с някой по-готин и намерих един хубав с ала ръкописна кирилица. Даже е правилна! По всички правила, които знам и помня, по които трябва да се направи.

Та разказвам аз за времето в България и една от колежките ме поглежда супер сериозното и ме пита „Защо сутрин вали а следобедни грее слънце?“ И аз ѝ (о по дяволите, този шрифт няма ѝ… слага едно дървено… е ще го преживея), че е „Магия!“ Тя ме погледна още по-тъпо/объркано и ми каза „Е това не е обяснение! Защо е така?“ Аз не знаех как да реагирам на това. От една страна тя не схвана намека, че не знам защо е така, а от друга страна аз не знам защо е така. Климат. Who knows xD

Имахме разместване в стаите и ни разпръснаха да учим с другите ученици, т.е. по 4-5 КГСП студента (ние) във всеки клас. След това разместване… последиците са бяха силни. Най-нахаканите… се нахакваха да ги местят обратно, ама не ги огря. Защо искат да се местят? Защото не им харесвало да са с японците и китайците. ХА! Tough luck!!

Нашия нов учител, който чете кирилица, е много забавен тип. Всеки път е прилежно облечен, но има много интересни шарени вратовръзки и всеки ден е с различна. Не си правя труда да гледам какви са точно, просто ми направи впечатление, че са готини и „радикални“.

Въпросния японец, Ясуаки, е, баш по японски, доста мил и добронамерен. Като цяло наблюдението ми от 12 души японци в класа ни и другите, е че са наистина добронамерени, а не са лицемерни или каквото и да е (както казват някои) [Бележка 2014: Корейците от друга страна, открих че са изключително лицемерни и лъжат безочливо. Не всички, естествено, но повечето са така]. Все пак, малко от малко чаткам какво говорят, макар че не мога и дума да обеля вече. Около две минути сглобявах 何も べんきょうしませんでした。[нанимо бенкьоушимасен дещта](Не научих нищо) Между другото, да знаеш как да използваш една и съща клавиатура за четири езика е много объркващо… особено когато буквите са на различни места. Това горе докато го напиша на фонетика не знам колко пъти го оплесках с корейските клавиши

А говорейки си за магия, Ясуаки знае разни трикове с ластици. Беше ми много ясно, че е трик, но все пак бях WHAT KIND OF SORCERY IS THIS!?! Той караше два очевидно препречващи си пътя ластици да минат един през друг. Беше много забавно. Поне за мен.

29 юни

Сега малко за забавните есета. Едното беше за най-харесвания от мен човек. Суках това около един час докато измисля за кого да пиша изобщо… първите два абзаца на есето са точно това. Изписвам си мислите как мисля за кого да пиша. Защо да не е за този или за онзи. И за кого писах най-накрая е най-големия цирк. Писах за Третия брат… от нашите народни приказки. Разказах той какъв е, как се справя с всички проблеми и как спасява девойката и как носи мъдрост и прочее и защо е най-харесвания от мен човек.

Второто есе беше за най-добрата почивка/пътуване. Очевидно разказах за Венеция и Париж. Бях ходил с нашите през 2001ва. Третото беше за най-добрия подарък, който съм получил. Тука суках не локуми, а не знам какво. В крайна сметка си измислих какъв би бил най-добрия подарък, който мога да получа, а иначе казано билет до някой магически свят.

[Бележка 2014: О, пресветата торта… честно, сега като знам аджеба какво се е очаквало от нас просто се чувствам като идиот в ъгъла, за това какви глупости съм писал :D]

Имам и наблюдение за фризьорите тука. Вярно, че беше скъпо да ми направят косата, но една „евтина“ подстрижа в Корея е 15$ в близкото „долнопробно“ капанче.

Очаквах цветовете да започнат да падат ама… магия (или просто качествени продукти)! Даже при първото измиване ееееедва еееедва се отече леко розовото… което трябваше да е наситено цикламено, русото да е небесно синьо, а тъмносиньото… ами то се получи само от всички цветове Плюс това, косата ми е почти като не третирана. Доста по-здрава от колкото когато съм я правил в България.

Picture
1 юли

Разкрих тайната на Шотландия и Англия… абе Великобритания като цяло. А иначе казано, защо при едни и същи температури се обличат само според сезона. Влагата! В Корея е същата работа. Едва 30° е, но се усеща като 40-45° заради високата влажност. -5° се усеща като -15°…

Също така научихме, че в Корея има змиеядни жаби, които са към 50см в дължина. Учителя ни показа снимки и честно ТОВА Е НЯКАКВО ИЗЧАДИЕ НА ПРИРОДАТА! Жаба, два пъти по-голяма от човешка глава.

Сполетя ме и проклятието на изчезващите чорапи. Изгубих два от различни чифтове… когато съм с дънки ще носа различните чорапи.

2 юли

Учихме думи и учителя ни показа един „бърз“ асансьор… толкова е бърз, че от 48ми етаж стигаш до първи с 9,8м/с ускорение… защото пода се отваря. Толкоз за тоз ден.

4 юли

Седим си аз и Ясуаки и той нещо се рови из нещата си и вади някакви подпечатани хартийки. Аз го питам какво е това и той беше шокиран, че не знам. Оказа се, че това са купони за вечеря в единствения работещ през лятото стол. Толкова беше изненадан, че не знам, че ми каза, че съм богаташ за да мога да вечерям с неща от магазина… т.е. рамен и яйца и плодове, които общо излизат по-малко от един купон, но това са подробности.

Та Ясуаки ми даде два купона и вечерта ходихме заедно. Всеки път като ходя на стол преяждам, защото не мога да преценя колко трябва да си сипя… все заради ориза… много е засищащ. Та с Ясуаки си дрънкаме, на корейски, което е хубаво, защото реално го използвам и извън клас вече. Той знае повече слова от мен, аз пък знам повече граматики… но се разбираме доста добре. Не водим някакви супер сложни и екзистенциални разговори, но все пак.

5 юли

Ден за не спане, защото имам да преписвам 6 есета, да напиша едно, да уча думи, да попълня две страници от учебника и седем от една… книга ала учебна тетрадка от вестникарска хартия… ама не бялата. В крайна сметка в 7 сутринта свърших с есетата и попълних тетрадката. От 8 вечерта учих като общо почивах към 3 часа за целия период, за да ям, да разпусна и такива неща. Реално свърших много работа, но не е като да съм учил супер ултра съсредоточено.

Естествено се оказа, че съм попълнил грешни страници и това с комбинация, че не съм учил думи и учебника не е попълнен… не беше забавно в час. По-забавното беше, че не ми се спеше и че дори и сега не ми се спи.

Учителката (четвъртък и петък сме с учителка, за нея за сега нямам особени наблюдения, освен че го кара доста бързо през упражненията, за разлика от отговорник учителя ни, който го кара много бавно и спокойно, за да е сигурен, че нещо сме научили). Та учителката ни вика да учим пак думите… дам…

Освен това сгащих Ясуаки, докато писахме едно групово … нещо в групи по четирима. Правехме покана ала картичка и някой трябваше да я надпише. Та седнах аз и се постарах да я напиша правилно и красиво. Докато писах той говореше на другите момичета на японски, че съм писал красиво като момиче. Не знам защо, ама пет минути преди това нещо ми щракна и 80-90% от всичко, което той казваше на японски го разбирах. И това го схванах изцяло и се обърнах към него. Сигурно съм го изгледал бая страшно, защото леко се стъписа. А като ми казах и „알았어!“ (разбрах!) направо потъна в земята и започна да ми се извинява и прочее. Не че беше обидно или нещо ама не е нещо, което те кара да се чувстваш горд. Не съм искал да го изгледам на криво, но определено това беше странен коментар от негова страна.

Така, сега пак ограничена информация. Май не ми се спи от стрес. Наистина имам зверски много да наваксвам, да науча и какво ли не, а сме на средата на учебника вече! На ден се очаква, че трябва да научаваме наистина по десетина думи, аз за сега го карам на 0.5 до 1 по време на час. Учителката ни каза, че думи се учат много добре като се чете и пише… просто така исках да се фейспалмна тогава… аз ТОЧНО това искам да правя следобедите, но „следобедните часове“ ми пречат най-успешно.

Реално от есетата имаше бая полза, защото си изчистих граматиката доста, от дребни неща, които не сме учили, но се очаква да схванем в ход. Реално, аз много добре схващам, но поради специфичната липса на разлика между глаголите и прилагателните някои дребни детайли ми убягваха. От сорта на защо някои думи се третират като глаголи в една ситуация и като прилагателни в друга. Имайки предвид, че сега научихме нова серия окончания, които се използват само в писмения корейски и си имат своите правила… беше голяма каша.

Та Ясуаки, освен, че е много добронамерен… е излязъл от аниме герой по всички критерии. Готини стилни очила, разрошена нарочно коса, риза с фланелка от долу и дънки или къси панталони. И е саркастичен… поне на японски. Макар, че и на корейски се опитва… жалко не вдявам повечето време! Така или иначе съм предостатъчно доволен, че някой си прави труда да направи нещо за мен. Най-малкото, че като ядохме в стола седнахме двамата на отделна маса… и всички японци се изредиха да го питат подсмихвайки се кой съм аз, и той да отговаря „съученик“ на японоанглийски.

Говорейки за английски, той знае някакъв английски… според мен повече от колкото казва, защото разбира и по-сложни думи и граматики, но като цяло нямам и грам намерение да го подхващам с английския. Той каза, че не го знае, явно е, че или наистина не е много добър в английския (по дяволите… словореда и мисълта ми тече на корейски…) или не иска да се издъни ако не знае нещо.

Събота ще съм на балет. Лебедово езеро. Защо? Ами защото го организират ходенето от университета и след онзи мюзикъл имам високи очаквания за представлението. Плюс, че отиваме, връщане, представление и вечеря е 10 000 уона, което е към 10$. Едно отиване до Сеул обикновено е около 6000 с автобус. Но не се зарибих заради цената (за разлика от повечето колеги). Просто искам да видя балета а и малко разнообразие няма да навреди.

Picture
5 юли

Вечерта излязох и се разхождах из кампуса на лунна светлина слушайки балади… баладите за Принцеса Лýна са много подходящи (от понитата, за невежите и да, брони съм). Има няма един час се мотах, седях на разни поляни, гледах небето (има звезди, защото кампуса е в страни от Асан) и така… и също така си бях заел ума да си мисля, колко щеше е яко, ако можех да летя… по-якото, е че знам как да го кажа това на корейски 날개로 날았으면 좋겠어요 (нальгеро нарассъмьон чукхессойо – и за бога, писане на транскрипция е отвратително, защото само търся корейските букви, а не латинските, които трябва да ги обърна към фонетична кирилица, аргх). Но да… както и да е. (Като странична забележка비행하다 (пихенг хада) също значи „летя“ или по-точно „правя летене“, но повече във смисъла на „aviate”, а в корейския думата за самолет е 비행기 което буквално значи „летяща машина“ значи „самолет“)

6 юли

Такааа денят на балета дойде и се оказа, че няма да гледаме Лебедово езеро, а Онегин. Не знам как не съм разбрал, мисля, че учителя не беше разбрал, защото ни говореше за Лебедово езеро… или просто за да обясни на другите какво е балет, защото се оказа, че маса хора не знаят какво е. Това ме шокира.

Та както и да е, балета. На отиване беше спокойно, нащракахме си снимки пред големия плакат. Самият балет… беше наистина добър. Много плавни изпълнения, все едно се носят във въздуха. Много успешно представиха цялата емоция и настроените на персонажите чрез движения. Като цяло всички, които не спяха бяха впечатлени. С изключение на Президента, който каза, че от Большой Театр се справят по-добре. Сигурно е така, но го каза с един такъв горчив тон „Ааа, те са азиатци, няма как да го направят толкова добре.“ Дори и да е така, което не е така, представлението беше много добро. Един от колегите беше сред спящите… защото дойде само за да види каква е сградата и за да дойде „безплатно“ до Сеул. Ако за него 10 000 уона, вместо 5400-6000 е „безплатно“ както и виждането на сграда… пфф, да вземе да ми плаща на мене, аз ще му покажа много безплатни неща! След представлението имаше автографи и снимки и аз си купих една фланелка от операта-театър (център на изкуствата на Сеул, буквално от корейски) за 5000 уона, което е… има няма 6-7лв.

После имахме „вечеря“ в автобуса: Мак Доналдс… блях! По телевизията даваха някакво предаване за… не знам по принцип за какво е но този ден говореха за прически и коси. Мисля, че е редно да отбележа, че тъй като явно бая съм привикнал към корейския начин на живот някакви неща ги приемам за даденост или нормални, така че ако имате неяснотии питайте; в случая в автобусите има HD телевизори и винаги са пуснати и дават телевизия. Та показваха the chalking way of colouring one’s hair, и уау, ЕХО ги имаше гледаха в захлас.

8 юли

Нищо особено, освен че научих, че японците и азиатците като цяло, много искат да ходят на почивка в Европа. Западна. На изток най-много до Прага. Испания и Италия се оказват много желани дестинации. А нашия учител е бакпаквал из почти цяла Европа… което ме изненада. Даже в България. Но това май не го разбрах правилно.

Picture
11 юли

О, пресветата торта имам толкова много да уча че не знам от къде да започна! В неделя имам примерен ТОПИК изпит, вторник ми е изпита за учебник и другата неделя ми е истинския ТОПИК изпит. Реално е по-смислено да уча за изпита за вторник, а другите два каквото се случи, защото ТОПИК изпити още два ме чакат така или иначе, а не искам да изоставам, макар, че сега ситуацията е по-трагична от колкото беше в края на начален корейски.

Поне нещо като опора ми е, че всички гледат много „разбиращо“ учителя (и той/тя забелязват това и си личи… поне аз го виждам). Което отново ме кара да се чудя как мога по време на часовете да разбирам толкова много, а като трябва да чета нещо съм… тотално загубен. Просто в момента съм в едно състояние на fuck it, I don’t care, I am just ridiculously exhausted. Чувствам се наистина изморен от всичко и реално ми трябва да направя някаква промяна в ежедневието, която да раздвижи нещата… но не знам каква ще да е тази промяна.

На странична бележка Ясуаки по някаква причина избърбори едно изречение на английски и това ме стъписа. Но не защото говореше на английски, а защото гласът му беше много различен. Много, много различен. Значително по-плътен и „мъжки“. Много хора казват, че азиатците са по-пискливи от западняците, но аз винаги съм смятал, че това е заради фонетиката на езика им, а не защото са с по-високо тонални гласове. Може да не е така за всички… но като цяло наблюденията са ми такива.

12 юли

В час си говорихме за ресурси… и учителят беше потресен като му казах, колко е една стандартна сметка за ток в България. Но от друга страна, кой не би се шокирал. Освен това, учителя е на 9 години… защото е роден на 29ти февруари

Една от колежките, същата която ме пита „Защо вали половината ден а грее слънце другата половина на деня“, отново имаше колосалната изцепка. Учехме граматика за „<това> е особено/доста <качество>“. В резултат на това, се оказа, че аз съм най-висок, с най-дълги пръсти и най-възрастен в групата, където най-младия е на 17, а аз съм на 23. Та изцепката на колежката беше, че лицето на Ясуаки е най-дългото. Целия клас започна да се смее на това, някои бяха много объркани от що за „комплимент/изказване“ беше това, но Ясуаки, бидейки изваден от манга, си запази самообладанието, дори и това да го беше обидило; според мен се обиди все пак. Реакцията му когато чу думите на колежката беше мигновена и краткотрайна, но я хванах. Просто нямам коментар…

13 юли

Имам домашното да направя списък с думите, които не знам от този учебник и от предишните… учителя ми каза, да не се престаравам с думите от Основно ниво и да се съсредоточа върху новите… та за да направя това извадих всички стари материали, които имам и ги прегледах, защото всичко беше в две камари. Неща които трябва да прегледам задължително (по времето на някой друг цар) и неща които ги пазя като доказателство, че съм учил… съответно втората камара беше четири пръста хартия, а първата нямаше и един. И в тези четири пръста бяха всичките ми изпити от Начално ниво 1 за глаголи, прилагателни и места… о пресветата торта, знаех, че съм ги правил много пъти неуспешно, но те бяха към 30на листа. И някои ВСЕ ОЩЕ не ги знам.

Та на въпросния списък, започнах от 1… 150 думи. И то не някакви специфични, а неща като „дълъг, къс, малко, ниско, високо, тъмно, светло, чисто, мръсно, полиция, пожарникар, летище, магазин, зеленчуци“ и такива… все разни рядко срещани думи [Бележка 2014: Има думи от тези, които все още не ги знам…]. Освен това, трябва да покажа и прогрес по научаването на въпросните думи под форма на домашно, а това кога ще се случи не знам. А освен това мисля, че учителя иска списъка за да може да ме изпитва. Успях този ден да мина само през 3 учебника, но добрата новина, е че толкова пъти ги срещнах масата от тези думи, че горе долу научих 30-40 ей така от четене… поне да ги разпознавам, което пак е нещо, но идеята е все пак да мога да ги знам за да ги използвам, а не просто да разбирам. А за вторник трябва да знам 8 текста, които още не съм ги чел нито веднъж, защото ще са на изпита и един ще е изтеглен и ще имаме въпроси по него и ще е добре поне да знам какво се казва, за да мога да отговоря, дори и да не разбирам на място, защото количеството нови думи там е просто нелепо… макар, че как ще отговоря, като ще трябва да знам въпросните думи не ми е ясно.

Picture
19 юли

Учихме малко за Северна Корея! Там-там-тааам! Там има някакъв връх, близо до източното крайбрежие, който е много красив и е бил популярна дестинация за южнокорейци… не знам как са стигали до там но има много снимки на мястото в нета. От цифрови апарати. Това между другото беше един от моментите, в който с учителката не се разбрахме. Тя каза, че не е ходила там и аз забелязах, че качеството на снимките е наистина добро. Севернокорейците на дали са снимали с 10 мегапискелов фотоапарат… и питах, ок от къде са тези снимки? Как са направени? И буквално зададох въпроса „Как са направени тези снимки? Нали не е възможно да се ходи там?“ и тя ми каза, че не е правила тя снимките… Вярно че обърках глагола за „снимам“ ама сам се поправих даже.

Както и да е. Имам интересното впечатление, че ако режима падне и Корея се обедини, изведнъж северната част от сива и умряла ще стане супер туристическата дестинация и за много бързо време ще се стегне всичко там. Реално се води, че са към 20 милиона севернокорейците, но от всичките снимки и филми, които идват от там… толкова пуста столица не знам дали съм виждал. Запустели сгради, срутващи се здания, празни улици (не от към коли, а от към хора)… Къде са тези 20 милиона, не ми е ясно.

Допълнително (може да греша, но така ни каза някой от учителите ни или май прочетох в едно корейско списание) СК е много богата на ресурси, за разлика от ЮК, в която няма нищо освен вода и камъни.

23 юли

В час имахме кратък урок по химия и биология 101 (вдишване кислород, издишваме въглероден двуокис) и как се описват химичните съединения на корейски. Думите са… „интересни“ така да се каже.

Установих, че дъждовните капки тука могат да са много големи… Колкото бяха малки онези снегоподобни капки, толкова са огромни тези гигантски капки. Освен това глагола за „отивам“ има смисъла повече на „правя една крача“, в някакви ситуации. Това е странно.

25 юли

Установих, че българския и корейския имат много думи, които са с идентични значения. На английски и нашите и техните не могат да се преведат точно и имат по няколко значения… сигурно ще е добре да си купя корейо-български речник. [Бележка 2014: Намерих. Струва 120$. И е тухла четворка.]

Също така, съм с нова коса. Ама тоя път фризьорите леко се издъниха. Имаше някакво момче, май ново, което малко така „бързата работа“ го караше и… дам… иначе стана яка самата прическа. Освен това ми направи впечатление, че бая корейски мъже ходят да си правят прически, различни от постригване. Макар, че цветове като моите да са рядкост изрусени корейци, с червена, боядисана коса или на кичури или само частично боядисана са много МНОГО често срещани. Също така къдрави корейци. Имаше едно момче в салона, май ученик последна година или нещо такова, който беше с приятелите си там, но само неговата коса му я боядисваха и изрусяваха и прочее и се замислих как ли ще реагира някоя българска фризьорка ако 9 момчета ѝ се изтъпанчат като компания на едно момче, нооо това е Корея. Тука, макар и да са консервативни повечето хора, новото поколение не се впряга много много и се модернизира по-бързо от… модернизираните страни. Като не става дума само за технологии.

Picture
26 юли “Lotte World”

Така, та завлякоха ни в т.н. Лотте Уърлд. Което е като Евърленд ама не е на Самсунг, а на Лотте, което е нещо като Билла, ама корейска. Един от няколкото големи серии супермаркети, които са популярни тука.

Парка е почти изцяло на закрито, което е интересно, но яките неща са като цяло отвън. Успях да се кача на най-интересните така да се каже. Gyro Drop, Gyro Spin, Atlantis и една 3Д хорър къща, която беше яка като цяло, но другите не я харесаха. 3Д беше, защото гледахме 3Д филм с много, МНОГО силни 3Д ефекти, от гледната точка на котка, която влиза в стара къща на вещица и има какви ли не прокълнати неща, призраци, месоядни растения, змии, играчки, които говорят и тн. Не беше дълго ама беше яко.

Джайро Дропът беше като кулата в София Ленд. Ама е 23 етажа висока. МНОГО високо. Всичко и всички бяха миниатюрни от горе… и това те стоварва от тази височина, но само веднъж. И не само това, докато те качва се върти и омг, беше яко.

Спин-тъ е… нещо като гондола, ама е кръгло, върти се и те лашка на 210° за около 2 минути и е много (момент, ще пиша корейска транскрипция и за това не трябва да гледам корейските букви :D) „мусоуойо“, т.е. „страшно“… ама не съвсем. Аз се накефих, Лудия майк беше „Ааа пфф, ежедневие“.

После ядохме и сумата и време обикаляхме и се чудехме къде да ходим, и отидохме на Атлантида, което е влакче на ужасите. Беше много забавно, бях сам на предната седалка, защото другите ги беше страх. И признавам, да не си виждал какво има по трасето е много… изненадващо, защото имаше нещо като лупинг и това се движеше с много сериозна скорост.

После искахме да ходим на „Френската Революция“ (O, бъзика в името! Влакчето има лупинги! Get it? Revo-lution? Yes? No… ? Ok…) Но не се качихме, а аз и не исках. Вече бая се бях нареволюционирал.

Исках да ходя на кънките на лед, но никой друг не искаше, а площта на пързалката беше колкото 4-5 от които да е в София. Може би около 2 пъти колкото хокейна пързалка. Но уви, 12 000 уона е „много скъпо“ и никой не искаше, а само не исках да се возя.

На връщане 2 часа се возихме в автобуса защото е петък и Сеулците се изнасяха към провинцията. По пътя се опитах да спя, ама не стана, за това се присъединих към японците и към един тип, за който май съм говорил, но 140% никой не си спомня. Казва се Жоржи и е от Аржентина и е забавен тип, който има много български приятели (по някаква причина), които са го научили, че чалгата е лошо нещо. Ето! Има надежда все още!

Та, взаимно се учехме на японски през корейския и японците много ми се кефеха, че мога да сглобя цяло изречение! Даже аз се изненадах xD

В самия парк се случиха няколко много забавни неща. Видях че има доста корейци, с боядисани ала мой стил коси в някакви „натурални“ цветове. Имаше и един много як тип, който беше късо подстриган по страните на главата си, и с 2-3 пъти по-дълга оранжева коса от горе. По принцип тази подстрижа май е много модерна в Корея… без цвета, но доста корейци си боядисват „гребена“.

Имаше и някаква корейка, която имитираше азиатец… смисъл, това ме изненада. Тя беше с бая дръпнати очи както си е, но си ги дръпна още повече с ръце и бръщолевеше нечленоразделни звуци… Най-вероятно хейтва китайците, защото корейците не ги тачат много много.

Имаше и някаква група момиченца, които бяха толкова тъпи… честно. Минаваме ние към центъра да ядем и изведнъж някакво лудо дране като от death metal „МИГУУУУУУУУК!!!“ (САЩ на корейски) към Майк. И аз и Майк бяхме „WHAT THE FUCK?!??” После си мислех, че ако бях реагирал по-бързо можех да им отговоря по същия начин с „ПАБОООООО“. Честно корейските девойки са МНОГО цапнати през остана и винаги смятат, че като си чужденец не знаеш корейски. Или мислят, че знаеш идеално и че като ти говорят като испанец испански ще разбереш всичко. И в двата случая се държат абсолютно дебилно и „идиот“ е меко определително. НЕ всички са така, но има някои, които лъщят бая…

Що се отнася до него, само него го спираха да го питат дали може да снима някой или да СЕ снима с някой и нещо да направи. Което е наистина странно, имайки предвид, че косата ми е тъмно-синя с ярко (почти неоново) зелен бретон. Смисъл… доста често чувах „Я, красиво е!„ или „Я, готино е!“ и „Я косата на този е толкова яка!“ и тн и тн, но даже вече се чудя дали е било за мен или не.

Докато ядохме, едно китайче на ПЕТ-ШЕСТ ГОДИНИ дойде при Майк и му вика на супер идеалния и учтив английски „Извинявай, може ли да се снимаш с мен и сестра ми?“ При което ние всички онемяхме, първо защото Лудия Майк и неговата необяснима способност да привлича вниманието и второ, как това ‘лапе говореше толкова добре английски и хич не се срамуваше да дойде да ни помоли, а ученици не могат да вържат едно изречение и ги е страх даже да ни доближат? В резултат на това, заключихме, че Лудия Майк е кореец и е Анджелина Джоли.

Джийн по случайност се засече с бивши съученици (talk about RANDOM)! Поговориха си малко и после пак се разделиха. На влакчето „Атлантидата“ имаше някакви луди корейци, които бяха взели тоалетна хартия и я вееха над себе си докато се возеха и всички чакащи паднаха да се смеят и да им пляскат. Честно, картинката беше много забавна.

От гледна точка на корейския, прави ми впечатление, че макар, че не ме бива много много с корейския, докато другите си поръчват нещо с „<името на нещото>“ аз поръчвам с „Моля едно <нещо>“ с цяло изречение. И макар, че не знам много думи винаги намирам някакъв начин да намеря начин да кажа това, което искам да кажа. Но има много да се работи в тази сфера.

31 юли

Учихме пасивни глаголи и учителката ни показа разни картинки с „уловка“ с еднакви по размер предмети, но заради илюзия изглеждаха различни. Или такива с двойно изображение: едно, което виждаш директно и едно, което за да видиш трябва да се вгледаш. В общи линии всички сме виждали такива, поне в България, но по-голямата част от колегите ми бяха наистина изненадани. Това не се ли учеше по психология? Смисъл има го момента, че аз все пак рисувам и такива неща и за това съм запознат с такива картинки, но съм доста сигурен, че това се учи по психология в училище. Може би другите нямат психология? Ако не са учили, ок разбираемо е, но иначе… wat?
Comments

    Архив

    June 2018
    April 2018
    February 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2016
    February 2016
    January 2016
    November 2015
    May 2015
    April 2015
    September 2014
    March 2014
    January 2014
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
​