21 май
Днес имахме изпит за след 3-тия учебник. Учителя ни каза да си купим 4-тия (брех какви надежди има този човек :D), но аз вече си го бях купил и от утре го почваме. В духът на този феноменален изпит, за който нямам никаква надежда да съм над 93%, се оказа, че освободените са се видели в повече зор от мен по време на изпита… което не мисля, че ще е адекватно към резултатите утре, но да, повечето от тях (т.е. 3 от 5) казаха, че ще се радват на 70%+
Иначе, днес докато обядвахме едни корейци (каква изненада!) цъфнаха и питаха кой знае >английски< и колегите ми реагираха на корейски с „Не знаем английски“ и аз бях „Аз знам английски!“ (на английски) и ме питаха за 3-4 минути някакви неща. От къде съм, как се казвам, какво ми харесва в Корея, какво бих донесъл като култура в Корея (и тука не-англоговорящите ми приятели като отвориха един английски за да ми кажат, да кажа много внимателно мнението си за корейското кисело мляко, и добре че го направиха, че както се бях засилил да им обяснявам на корейски, как това е >>>ОТВРАТИТЕЛНО<<< щеше да е малко тъпо… point taken). После ме питаха какво харесвам в Корея… и им казах „Корейските хора“ и после искаха да се снимат с мен и беше забавно като цяло. Типично по корейски преметна ръка през рамото ми, лепна се до мен заедно с двете девойки и другия кореец и щрак щрак xD
Всичко това им било някакъв проект да комуникират с чужденците. Малко по-късно ни спря още една група, и според мен имат някакво домашно по английски език, защото се движеха по групички по 3-4ма и сталкваха чужденци. Просто ме питаха как се казвам, от къде съм, на колко години съм, от колко време съм в Корея, какво преживяване много ме е впечатлило (Евърленд), какво бих донесъл от България тук (Кисело мляко, защото е "различно", както ме поправи колежката Джийн, а не "отвратително и гадно и нямащо нищо общо с истинското кисело мляко") и какво харесвам в Корея (사람들, което значи "хората"). В общи линии същите отговори дадох.
Иначе за граматиката аз намерих един много добър източник на знания, http://www.talktomeinkorean.com/curriculum/ та тоз сайт, в него има много добре и подробно обяснени на английски нещата. Не, че е лошо, че ни ги обясняват на корейски, ама има някои тънкости, които трудно ги схващам, а повечето ми колеги хептен не ги схващат. Добре е особеностите да са ясно описани.
Сега например уча една граматика за "намерение да направя нещо", но това е...3-тата такава мисля. Има за "Мисля да направя (малко вероятно), "Най-вероятно ще направя", "Ще направя", "Обещавам, че ще направя" и сега тази. Реално всички ни ги дават като "намерение да направя нещо", но има разлика в силата на израза, т.е. колко си сигурен и колко е вероятно, че ще се случи нещо и прочее. Реално всички тези неща са бъдеще време, ама ала бъдеще вероятно .
Сега, това което уча в учебника е описано като "намерение, план за нещо" а в сайта е описано като "нещо, което ще започна да правя сега веднага" или в следващия момент, т.е. пак е намерение ама вече не е от значение силата на това дали ще се случи, а това кога ще се случи.
Като странична бележка, в корейския има причастия. Това ме изненада доста. Има го в трите основни времена, което реално значи, че е по-обхватно от колкото в българския, но все пак. В други езици няма много много такава граматика (до колкото знам) и аз бях единственият, който успя да я схване от първия път. Не беше лесно, защото начина, по който я представяха, беше като за хора, които нямат такава граматика и това ме объркваше.
Също така последните дни забелязвам, че схващам корейския език вече по начина, който схващам английския, т.е. като срещна нещо ново мога да го разнищя до някаква степен или просто да го „усетя“ какво е, поне като граматика. Думите няма как, поне за сега, защото все пак не малко от думите идват от китайския принцип на сглабяне на йероглифи, т.е. думи изградени от познати „под-думи“ могат да бъдат разтълкувани. Също така вече до някаква степен не ми трябва да мисля какви окончания трябва да слагам според това как завършва корена на думата и до някаква степен някакви граматики, които въртим от повече време директно ми идват. Не си превеждам корейския докато го слушам или говоря, но нарочно го превеждам писмено, защото това ми помага да осмисля какво точно се казва, а веднъж стане ли това разбиране, нататък няма нужда от него и от превод.
Днес имахме изпит за след 3-тия учебник. Учителя ни каза да си купим 4-тия (брех какви надежди има този човек :D), но аз вече си го бях купил и от утре го почваме. В духът на този феноменален изпит, за който нямам никаква надежда да съм над 93%, се оказа, че освободените са се видели в повече зор от мен по време на изпита… което не мисля, че ще е адекватно към резултатите утре, но да, повечето от тях (т.е. 3 от 5) казаха, че ще се радват на 70%+
Иначе, днес докато обядвахме едни корейци (каква изненада!) цъфнаха и питаха кой знае >английски< и колегите ми реагираха на корейски с „Не знаем английски“ и аз бях „Аз знам английски!“ (на английски) и ме питаха за 3-4 минути някакви неща. От къде съм, как се казвам, какво ми харесва в Корея, какво бих донесъл като култура в Корея (и тука не-англоговорящите ми приятели като отвориха един английски за да ми кажат, да кажа много внимателно мнението си за корейското кисело мляко, и добре че го направиха, че както се бях засилил да им обяснявам на корейски, как това е >>>ОТВРАТИТЕЛНО<<< щеше да е малко тъпо… point taken). После ме питаха какво харесвам в Корея… и им казах „Корейските хора“ и после искаха да се снимат с мен и беше забавно като цяло. Типично по корейски преметна ръка през рамото ми, лепна се до мен заедно с двете девойки и другия кореец и щрак щрак xD
Всичко това им било някакъв проект да комуникират с чужденците. Малко по-късно ни спря още една група, и според мен имат някакво домашно по английски език, защото се движеха по групички по 3-4ма и сталкваха чужденци. Просто ме питаха как се казвам, от къде съм, на колко години съм, от колко време съм в Корея, какво преживяване много ме е впечатлило (Евърленд), какво бих донесъл от България тук (Кисело мляко, защото е "различно", както ме поправи колежката Джийн, а не "отвратително и гадно и нямащо нищо общо с истинското кисело мляко") и какво харесвам в Корея (사람들, което значи "хората"). В общи линии същите отговори дадох.
Иначе за граматиката аз намерих един много добър източник на знания, http://www.talktomeinkorean.com/curriculum/ та тоз сайт, в него има много добре и подробно обяснени на английски нещата. Не, че е лошо, че ни ги обясняват на корейски, ама има някои тънкости, които трудно ги схващам, а повечето ми колеги хептен не ги схващат. Добре е особеностите да са ясно описани.
Сега например уча една граматика за "намерение да направя нещо", но това е...3-тата такава мисля. Има за "Мисля да направя (малко вероятно), "Най-вероятно ще направя", "Ще направя", "Обещавам, че ще направя" и сега тази. Реално всички ни ги дават като "намерение да направя нещо", но има разлика в силата на израза, т.е. колко си сигурен и колко е вероятно, че ще се случи нещо и прочее. Реално всички тези неща са бъдеще време, ама ала бъдеще вероятно .
Сега, това което уча в учебника е описано като "намерение, план за нещо" а в сайта е описано като "нещо, което ще започна да правя сега веднага" или в следващия момент, т.е. пак е намерение ама вече не е от значение силата на това дали ще се случи, а това кога ще се случи.
Като странична бележка, в корейския има причастия. Това ме изненада доста. Има го в трите основни времена, което реално значи, че е по-обхватно от колкото в българския, но все пак. В други езици няма много много такава граматика (до колкото знам) и аз бях единственият, който успя да я схване от първия път. Не беше лесно, защото начина, по който я представяха, беше като за хора, които нямат такава граматика и това ме объркваше.
Също така последните дни забелязвам, че схващам корейския език вече по начина, който схващам английския, т.е. като срещна нещо ново мога да го разнищя до някаква степен или просто да го „усетя“ какво е, поне като граматика. Думите няма как, поне за сега, защото все пак не малко от думите идват от китайския принцип на сглабяне на йероглифи, т.е. думи изградени от познати „под-думи“ могат да бъдат разтълкувани. Също така вече до някаква степен не ми трябва да мисля какви окончания трябва да слагам според това как завършва корена на думата и до някаква степен някакви граматики, които въртим от повече време директно ми идват. Не си превеждам корейския докато го слушам или говоря, но нарочно го превеждам писмено, защото това ми помага да осмисля какво точно се казва, а веднъж стане ли това разбиране, нататък няма нужда от него и от превод.
24 май
Беше неучебен ден тука. Беше и спортен ден. В общи линии това означаваше, че някои играха някакви игри, а други седяхме под сянката на дърветата и половин ден си бъбрихме. Реално идеята беше, че разделиха всички на отбори и бяха общо 4 отбора, всички които учат корейски. Два начинаещи, един среден и един напреднал отбор. Игрите бяха баскетбол за момчетата, доджбол за момичетата, дърпане на въже за всички (имаше поражения естествено) и последната игра не я разбрах каква беше.
Най-забавното беше това, че ни дадоха едни… неща. Не знам как се наричат и какво са точно, но съм сигурен, че някои от вас са ги виждали, особено к-поп слушателите. Това са… нещо като дълги надуваеми балони, които обаче не са гумени, а са от някаква мека пластмаса. Като ни ги раздадоха се чудех за какво са… веднага ги разпознах, но това че ги разпознах не ми помогна да разбера за какво са, докато нашия отбор не отбеляза точка. Раздаваха ни ги по две по две и се използват за… овации и ръкопляскане, защото са по-шумни и по-ефективни да не говорим, че не те заболяват ръцете от пляскането и изглеждат забавно. Корейска мисъл в действие because clapping is too mainstream!
Иначе имаше няколко интересни неща, които ми направиха впечатление, които ако се бяха случили в България, въпросните студенти щяха да изхвърчат, най-вероятно. А именно, след игрите някой от някъде донесе вода… и един от учителите беше полян. Аз гледах със затаен дъх и се чудех какво ще стане… Той взе една кана и оля околните студенти след това започнаха да се гонят. Ние паднахме да се смеем, защото това беше толкова нелепо и в същото време беше много… добро и забавно. Малко преди това си говорехме, че тука е зверски различно от където идваме, що се отнася до преподаватели.
Та в крайна сметка ни раздадоха механични моливи и купони за бюфет и там вече имаше истински спорт. Аз и компанията с която бях се изнизахме сред първите и просто беше забавно как всички бързаха към стола, защото всички KLI (Korean Language Institute) бяха на спортния ден и всички получиха купони…
Та като тръгнахме всички ходеха спокойно, колкото повече се доближавахме до стола, толкова повече всички започнаха да се оглеждат и да осъзнават, че количеството хора нараства и успоредно с това започна да нараства скоростта на ходене на всички. В общи линии броя на хората беше право пропорционален на скоростта ни. В някакъв момент някой започна да тича и всички веднага хукнаха иииии ето го спортът ни за деня. Ударихме му един спринт и задминавахме главозамайващо другите, които още не бяха разбрали какво се случва. В крайна сметка бяхме сред първите и нямаше опашка.
Беше неучебен ден тука. Беше и спортен ден. В общи линии това означаваше, че някои играха някакви игри, а други седяхме под сянката на дърветата и половин ден си бъбрихме. Реално идеята беше, че разделиха всички на отбори и бяха общо 4 отбора, всички които учат корейски. Два начинаещи, един среден и един напреднал отбор. Игрите бяха баскетбол за момчетата, доджбол за момичетата, дърпане на въже за всички (имаше поражения естествено) и последната игра не я разбрах каква беше.
Най-забавното беше това, че ни дадоха едни… неща. Не знам как се наричат и какво са точно, но съм сигурен, че някои от вас са ги виждали, особено к-поп слушателите. Това са… нещо като дълги надуваеми балони, които обаче не са гумени, а са от някаква мека пластмаса. Като ни ги раздадоха се чудех за какво са… веднага ги разпознах, но това че ги разпознах не ми помогна да разбера за какво са, докато нашия отбор не отбеляза точка. Раздаваха ни ги по две по две и се използват за… овации и ръкопляскане, защото са по-шумни и по-ефективни да не говорим, че не те заболяват ръцете от пляскането и изглеждат забавно. Корейска мисъл в действие because clapping is too mainstream!
Иначе имаше няколко интересни неща, които ми направиха впечатление, които ако се бяха случили в България, въпросните студенти щяха да изхвърчат, най-вероятно. А именно, след игрите някой от някъде донесе вода… и един от учителите беше полян. Аз гледах със затаен дъх и се чудех какво ще стане… Той взе една кана и оля околните студенти след това започнаха да се гонят. Ние паднахме да се смеем, защото това беше толкова нелепо и в същото време беше много… добро и забавно. Малко преди това си говорехме, че тука е зверски различно от където идваме, що се отнася до преподаватели.
Та в крайна сметка ни раздадоха механични моливи и купони за бюфет и там вече имаше истински спорт. Аз и компанията с която бях се изнизахме сред първите и просто беше забавно как всички бързаха към стола, защото всички KLI (Korean Language Institute) бяха на спортния ден и всички получиха купони…
Та като тръгнахме всички ходеха спокойно, колкото повече се доближавахме до стола, толкова повече всички започнаха да се оглеждат и да осъзнават, че количеството хора нараства и успоредно с това започна да нараства скоростта на ходене на всички. В общи линии броя на хората беше право пропорционален на скоростта ни. В някакъв момент някой започна да тича и всички веднага хукнаха иииии ето го спортът ни за деня. Ударихме му един спринт и задминавахме главозамайващо другите, които още не бяха разбрали какво се случва. В крайна сметка бяхме сред първите и нямаше опашка.
25 до 28 май
Имахме да пишем есе за това къде искаме да живеем. Това се оказа умопомрачително сложна тема, защото колкото и да го мисля, няма как да кажа къде искам да живея, без да обясня защо и да дам причина. А за да обясня трябва да сравня с нещо, т.е. с България, а каквото и да се опитвах да захвана, някак… все задънена улица. Как да им обясня на учителите колко е трагично в България за сравнение с Корея? Смисъл, сигурно ви звучи пресилено, но наистина… разликата е космическа. И в хората, и в страната, и в услугите и във 99% от всичко. В България си имаме неща, които тук ги няма, но това са повече екзотични екстри, които за да оценим, трябва да имаме времето и парите за това. А повечето хора нямат нито едното, нито другото.
И аз трябваше да предам есето на следващия ден (не помня точно кой беше) и вечерта аз още нямам нищо. По случайност се засякох с Куангмьон в коридорите и си полафихме и той ми каза, че мога да пиша за измислен свят. Той се бъзикаше, обаче тази идея като се заби в главата ми…
Същата вечер имаше много ожесточена битка в коридора и като излязох да се измия, за да си лягам, бях стъписан от локвите вода и „неща“, които даже не искам да знам какво бяха, по земята. Terrible terrible damage!
На следващия ден станах в 5:30 и започнах да пиша за… Средната земя и Мраколес. Изписах един лист от двете страни плътно със супер сложната история и обяснения и какво ли не. Буквално впрегнах цялата граматика, която знам за да стане, даже научих 5 нови граматики за да мога да опиша добре текста. Намерих имената на всички местности и персонажи, които ми трябваха, на корейски и го предадох на време. Като върнаха есетата на следващия ден учителката ме пита коя е тази история. И аз потънах в земята. Предполагах, че имена като Леголас и Галадриел ще са много показателни, но в крайна сметка, се оказа, че тя не е чела книгите и не е гледала филмите… и изобщо не е чувала за „Властелина на пръстените“ и за това беше поправила всички имена, защото на пример „Мраколес“ на корейски е „Тъмна гора“, но като име се пише слято… и да… Аз бях стъписан.
Също така ни раздадоха едни листа с един текст, който трябваше да наизустим. За да го рецитираме. Не знам кога за последно се смях толкова много. Студентите от средното ниво не можеха да го разберат изцяло, а ние се очаква, че трябва да го рецитираме. Като знам колко много усилия ми коства да науча обикновените тексчета от учебника, даже и не си дадох зор. След 3-4 прочитания обаче го разбрах целия текст, защото… знам граматиката в него. Това ме накара да се зачудя как студентите от средното ниво не го разбират изцяло. Но от друга страна, количеството граматика, което знам, е значително по-голямо от това, което колегите ми знаят. За сметка на количество думи, но това е защото не мога да уча думи с писане по 1001 пъти.
Имахме да пишем есе за това къде искаме да живеем. Това се оказа умопомрачително сложна тема, защото колкото и да го мисля, няма как да кажа къде искам да живея, без да обясня защо и да дам причина. А за да обясня трябва да сравня с нещо, т.е. с България, а каквото и да се опитвах да захвана, някак… все задънена улица. Как да им обясня на учителите колко е трагично в България за сравнение с Корея? Смисъл, сигурно ви звучи пресилено, но наистина… разликата е космическа. И в хората, и в страната, и в услугите и във 99% от всичко. В България си имаме неща, които тук ги няма, но това са повече екзотични екстри, които за да оценим, трябва да имаме времето и парите за това. А повечето хора нямат нито едното, нито другото.
И аз трябваше да предам есето на следващия ден (не помня точно кой беше) и вечерта аз още нямам нищо. По случайност се засякох с Куангмьон в коридорите и си полафихме и той ми каза, че мога да пиша за измислен свят. Той се бъзикаше, обаче тази идея като се заби в главата ми…
Същата вечер имаше много ожесточена битка в коридора и като излязох да се измия, за да си лягам, бях стъписан от локвите вода и „неща“, които даже не искам да знам какво бяха, по земята. Terrible terrible damage!
На следващия ден станах в 5:30 и започнах да пиша за… Средната земя и Мраколес. Изписах един лист от двете страни плътно със супер сложната история и обяснения и какво ли не. Буквално впрегнах цялата граматика, която знам за да стане, даже научих 5 нови граматики за да мога да опиша добре текста. Намерих имената на всички местности и персонажи, които ми трябваха, на корейски и го предадох на време. Като върнаха есетата на следващия ден учителката ме пита коя е тази история. И аз потънах в земята. Предполагах, че имена като Леголас и Галадриел ще са много показателни, но в крайна сметка, се оказа, че тя не е чела книгите и не е гледала филмите… и изобщо не е чувала за „Властелина на пръстените“ и за това беше поправила всички имена, защото на пример „Мраколес“ на корейски е „Тъмна гора“, но като име се пише слято… и да… Аз бях стъписан.
Също така ни раздадоха едни листа с един текст, който трябваше да наизустим. За да го рецитираме. Не знам кога за последно се смях толкова много. Студентите от средното ниво не можеха да го разберат изцяло, а ние се очаква, че трябва да го рецитираме. Като знам колко много усилия ми коства да науча обикновените тексчета от учебника, даже и не си дадох зор. След 3-4 прочитания обаче го разбрах целия текст, защото… знам граматиката в него. Това ме накара да се зачудя как студентите от средното ниво не го разбират изцяло. Но от друга страна, количеството граматика, което знам, е значително по-голямо от това, което колегите ми знаят. За сметка на количество думи, но това е защото не мога да уча думи с писане по 1001 пъти.
29 май
Този ден се намери и изгубената ми флашка. Предишния ден видях, че съм я загубил и се сетих, че най-вероятно е станало през спортния ден. Беше ми тъпо, меко казано, защото беше много полезна. Та как се намери? Лудия Майк! Някакъв кореец я е намерил и е видял снимките вътре, които бяха от царския дворец, и на тези снимки го има и Майк и корееца го е познал и му я е дал. Майк после е видял, че нещата вътре са мои и флашката стигна до мен.
Иначе, след спортния ден, в който заради китайците, които са ВИСОКИ, спечелихме баскетболната игра, реших, че тъй и тъй съм на един етаж с тях и се засичаме и сутрин и вечер като се мием, може да ги поздравявам с едно „Анньонг“ ииии започнах. Единия реагира много ведро и дружелюбно, но повечето бяха изненадани име гледаха много недоумяващо ала „Тоя пъ какво иска? На мен ли говори?“ Единия го поздравих в магазина и той първоначално не стопли, че някой му говори, беше се отнесъл на някъде и минаха 2-3 секунди докато разбере какво става. Беше забавно.
30 май
Успях да проведа един цялостен диалог на корейски с една от японките и само два пъти погледнах телефона си за речник. It‘s something!
Същия ден учихме за взаимоотношенията, между корейците и че е нормално за две момичета и момиче и момче да се държат за ръка, но… не е прието за момчета. Което влезе в голям разрез, с това което виждам всеки ден. Не става дума за корейци, които ходят и се държат за ръка, но много често докато седят или си говорят единия е преметнал ръка през другия и другия го държи за ръката. Толкова често срещано е, че някак след първите няколко дена спря да ми прави впечатление изобщо. Оказва се обаче, че това по презумцая не е прието. Но, както казах преди, новото поколение корейци са доста светски и очаквам да станат промени в не малко сфери скоро. По принцип говоря, не само за взаимоотношения.
Този ден се намери и изгубената ми флашка. Предишния ден видях, че съм я загубил и се сетих, че най-вероятно е станало през спортния ден. Беше ми тъпо, меко казано, защото беше много полезна. Та как се намери? Лудия Майк! Някакъв кореец я е намерил и е видял снимките вътре, които бяха от царския дворец, и на тези снимки го има и Майк и корееца го е познал и му я е дал. Майк после е видял, че нещата вътре са мои и флашката стигна до мен.
Иначе, след спортния ден, в който заради китайците, които са ВИСОКИ, спечелихме баскетболната игра, реших, че тъй и тъй съм на един етаж с тях и се засичаме и сутрин и вечер като се мием, може да ги поздравявам с едно „Анньонг“ ииии започнах. Единия реагира много ведро и дружелюбно, но повечето бяха изненадани име гледаха много недоумяващо ала „Тоя пъ какво иска? На мен ли говори?“ Единия го поздравих в магазина и той първоначално не стопли, че някой му говори, беше се отнесъл на някъде и минаха 2-3 секунди докато разбере какво става. Беше забавно.
30 май
Успях да проведа един цялостен диалог на корейски с една от японките и само два пъти погледнах телефона си за речник. It‘s something!
Същия ден учихме за взаимоотношенията, между корейците и че е нормално за две момичета и момиче и момче да се държат за ръка, но… не е прието за момчета. Което влезе в голям разрез, с това което виждам всеки ден. Не става дума за корейци, които ходят и се държат за ръка, но много често докато седят или си говорят единия е преметнал ръка през другия и другия го държи за ръката. Толкова често срещано е, че някак след първите няколко дена спря да ми прави впечатление изобщо. Оказва се обаче, че това по презумцая не е прието. Но, както казах преди, новото поколение корейци са доста светски и очаквам да станат промени в не малко сфери скоро. По принцип говоря, не само за взаимоотношения.
2 юни
След разговор с Цвети, стигнах до извода, че китайците, японците и корейците са много по-дружелюбни към нас (българите) от колкото другите чужденци. Като цяло не мога да разчитам на другите от групата, но Хумика, Рейна и Цуруми (Рейна и Хумика основно) винаги подсигуряват, че аз и другите са информирани. (Бележка: Сигурно толкова много имена Ви объркват, но повечето имена ги оставям само за да няма объркване в самия текст. С времето ще свикнете на малкото повтарящи се персонажи, а именно Лудия Майк (Бразилия), Родриго (Гватемала), Джийн (китайка от Малайзия), Сундарья (Монголия) и Куангмьон/Стоун/Камен (Австралия), Маркос (Панама))
Що се отнася до ученето… някак винаги съм една крачка напред с граматиката и с усещането какво трябва да учим сега. Не знам как и защо, но да… Също така, има една дума в корейския, 하숙집 която сумата и време не можах да я разбера какво е. Има я в речника, като boarding house, но това не ми помага, защото си нямам на идея какво в името на Тортата, какво е boarding house. Примерните изречения не ми помагаха особено. От тях разбрах, че е нещо като хотел… най-накрая, след около 2 седмици разбрах, че това е… къща за гости.
3 юни
Идваше представление, на което всички които искат да участват могат да се запишат в групи по минимум 3-ма. Моя целия клас се записа без мен и Камен, защото само като стана дума, че трябва да се крафтят маски и да се репетират танци аз бях „Никога не съм косплейвал, не знам какво е това, не съм крафтил нищо никога, имам да уча, късмет и чао!“. И не съжалявам. Това, че е лъжа, лъжа е, но някак грам не ми се занимаваше да организирам целия парад, защото всеки път когато съм косплейвал (или имал намерението да косплейвам) все аз имам достатъчно далновидство за да впрегна всички както трябва.
Спечелиха 2-ро място в крайна сметка, справиха се добре и с маските и с репетициите. Може би факта, че все пак сме подбрани има нещо общо с това, че сме по-отговорни от повечето косплеъри, които познавам, от които едва 5% можеш да разчиташ да са АДЕКВАТНИ и да можеш да разчиташ на тях! (Бележка: Мммм всъщност не. С времето видях, че на колегите ми не мога да разчитам и за най-дребните неща.) Та в крайна сметка в деня на представлението, който не помня кога беше, се успах МНОГО и като се събудих всичко беше свършило вече.
5 юни
ДОМАТЕН СОК! Продават такъв в магазините и реално Е от домати. И е много вкусен! Камен не беше впечатлен, но аз го харесах.
След разговор с Цвети, стигнах до извода, че китайците, японците и корейците са много по-дружелюбни към нас (българите) от колкото другите чужденци. Като цяло не мога да разчитам на другите от групата, но Хумика, Рейна и Цуруми (Рейна и Хумика основно) винаги подсигуряват, че аз и другите са информирани. (Бележка: Сигурно толкова много имена Ви объркват, но повечето имена ги оставям само за да няма объркване в самия текст. С времето ще свикнете на малкото повтарящи се персонажи, а именно Лудия Майк (Бразилия), Родриго (Гватемала), Джийн (китайка от Малайзия), Сундарья (Монголия) и Куангмьон/Стоун/Камен (Австралия), Маркос (Панама))
Що се отнася до ученето… някак винаги съм една крачка напред с граматиката и с усещането какво трябва да учим сега. Не знам как и защо, но да… Също така, има една дума в корейския, 하숙집 която сумата и време не можах да я разбера какво е. Има я в речника, като boarding house, но това не ми помага, защото си нямам на идея какво в името на Тортата, какво е boarding house. Примерните изречения не ми помагаха особено. От тях разбрах, че е нещо като хотел… най-накрая, след около 2 седмици разбрах, че това е… къща за гости.
3 юни
Идваше представление, на което всички които искат да участват могат да се запишат в групи по минимум 3-ма. Моя целия клас се записа без мен и Камен, защото само като стана дума, че трябва да се крафтят маски и да се репетират танци аз бях „Никога не съм косплейвал, не знам какво е това, не съм крафтил нищо никога, имам да уча, късмет и чао!“. И не съжалявам. Това, че е лъжа, лъжа е, но някак грам не ми се занимаваше да организирам целия парад, защото всеки път когато съм косплейвал (или имал намерението да косплейвам) все аз имам достатъчно далновидство за да впрегна всички както трябва.
Спечелиха 2-ро място в крайна сметка, справиха се добре и с маските и с репетициите. Може би факта, че все пак сме подбрани има нещо общо с това, че сме по-отговорни от повечето косплеъри, които познавам, от които едва 5% можеш да разчиташ да са АДЕКВАТНИ и да можеш да разчиташ на тях! (Бележка: Мммм всъщност не. С времето видях, че на колегите ми не мога да разчитам и за най-дребните неща.) Та в крайна сметка в деня на представлението, който не помня кога беше, се успах МНОГО и като се събудих всичко беше свършило вече.
5 юни
ДОМАТЕН СОК! Продават такъв в магазините и реално Е от домати. И е много вкусен! Камен не беше впечатлен, но аз го харесах.
9 юни
Търсих си телбод и не намирах и не намирах… за това, инженерна мисъл в действие! Безопасни игли xD Мисля, че тогава беше някъде в началото на едноседмичен период, през който бях освободен от *драматичен зъл глас* СЛЕДОБЕДНИТЕ ЧАСОВЕ! *край на драматичния зъл глас* и имах време да уча. Резултатът беше, че изписах 50 страници изречения за 3 от 7те дена, през останалите оправях други неща. Важно е да се отбележи, че от началото на следобедните часове нямам и 5 страници с изречения. 3 дена работа срещу няколко месеца… The more you know…
Тааа… учих думи и писах изречения, които исках да бъдат проверени… но това не се случи. За сметка на това си направих бъзик с “spon” и “always”.
Интересно е, че в кампуса имаме спящи дървета. Не знам какви са точно, но през нощта си свиват листата. Много са интересни. Това е едно от онези impossibru неща, които могат да се случат само в Източна Азия (Бележка: Не знам реално колко от вас схващат меме бъзиците, които пускам о_о). Още едно подобно имаше наскоро. Като излязох не бях сигурен дали валеше сняг… или дъжд. Беше топло… но дъждът се държеше като сняг и капките се носеха насам-натам. И това се случва редовно. Явно това е така наречения „drizzle rain” (което се превежда като ръмеж… ама като ръми капките не се реят а падат).
В часовете учихме за това как корейците са яли в миналото, от една обща каца. За тези, които не знаят, това е било характерно и за нас в нашата култура (поне до периода на Освобождението) и е поредното от серия неща, които намирам като общи културни черти. Маските и кукероподобни танци също се включват. Корейците имат и нещо като баница с късмети, което се яде на първи януари, имат като традиция да дават на децата си пари за Нова Година (да, знам, че при нас това се е заформило от сурвакането, но в общи линии идеята е същата: пожелание за здраве, живот и просперитет и наградата от това). Важно е да отбележа, че не е баница, а е супа.
11 юни
Обличахме Ханбок (корейски традиционни дрехи), но това вече го видяхте, защото качих снимка. Освен това учихме и за 파리, което е името на Париж на корейски… и освен това означава „муха“. След това играхме на една традиционна корейска игра, Ютнори, която е малко като дамата… идеята е да стигнеш първи до края с трите пионки. 3 игри по-късно някои не разбираха правилата на играта още. А е наистина елементарно. Няма да изпадам в детайли.
Търсих си телбод и не намирах и не намирах… за това, инженерна мисъл в действие! Безопасни игли xD Мисля, че тогава беше някъде в началото на едноседмичен период, през който бях освободен от *драматичен зъл глас* СЛЕДОБЕДНИТЕ ЧАСОВЕ! *край на драматичния зъл глас* и имах време да уча. Резултатът беше, че изписах 50 страници изречения за 3 от 7те дена, през останалите оправях други неща. Важно е да се отбележи, че от началото на следобедните часове нямам и 5 страници с изречения. 3 дена работа срещу няколко месеца… The more you know…
Тааа… учих думи и писах изречения, които исках да бъдат проверени… но това не се случи. За сметка на това си направих бъзик с “spon” и “always”.
Интересно е, че в кампуса имаме спящи дървета. Не знам какви са точно, но през нощта си свиват листата. Много са интересни. Това е едно от онези impossibru неща, които могат да се случат само в Източна Азия (Бележка: Не знам реално колко от вас схващат меме бъзиците, които пускам о_о). Още едно подобно имаше наскоро. Като излязох не бях сигурен дали валеше сняг… или дъжд. Беше топло… но дъждът се държеше като сняг и капките се носеха насам-натам. И това се случва редовно. Явно това е така наречения „drizzle rain” (което се превежда като ръмеж… ама като ръми капките не се реят а падат).
В часовете учихме за това как корейците са яли в миналото, от една обща каца. За тези, които не знаят, това е било характерно и за нас в нашата култура (поне до периода на Освобождението) и е поредното от серия неща, които намирам като общи културни черти. Маските и кукероподобни танци също се включват. Корейците имат и нещо като баница с късмети, което се яде на първи януари, имат като традиция да дават на децата си пари за Нова Година (да, знам, че при нас това се е заформило от сурвакането, но в общи линии идеята е същата: пожелание за здраве, живот и просперитет и наградата от това). Важно е да отбележа, че не е баница, а е супа.
11 юни
Обличахме Ханбок (корейски традиционни дрехи), но това вече го видяхте, защото качих снимка. Освен това учихме и за 파리, което е името на Париж на корейски… и освен това означава „муха“. След това играхме на една традиционна корейска игра, Ютнори, която е малко като дамата… идеята е да стигнеш първи до края с трите пионки. 3 игри по-късно някои не разбираха правилата на играта още. А е наистина елементарно. Няма да изпадам в детайли.
12 юни
Особено… вълнуващ ден. Стигнах до извода, че съм стигнал до нова степен на разбиране и усещане на корейския език. Реално съм, но огромното количество думи… .които не знам усложняват нещата.
Освен това разбрах каква е цялата работа със *драматичен зъл глас* СЛЕДОБЕДНИТЕ ЧАСОВЕ *край на драматичния зъл глас*. Явно, корейците смятат, че никой няма да учи, ако не ни карат да ходим на тези часове. Честно, това не ми беше и минало като идея през главата докато не ми го казаха в прав текст. НАИСТИНА ЛИ?!?!?!?! Вярно, че има не малко индивиди, които биха направили точно това (да не учат) но… аааах… дам… ок…
14 юни
Имахме вътрешен изпит, на който слушането беше съпроводено от класическа музика.
15 юни
Разликата в зеленината между Корея и България. Знам, че вече съм коментирал това, но имам нови наблюдения. Тука, не просто им пука за дърветата и тревите, но се грижат и за най-малките детайли. Един жилищен комплекс е като парк направо. На много места блоковете излизат все едно от сред гора. В комбинация зад шумоизолиращите стени мога да си представя колко тихо и спокойно е в жилищните комплекси. Имат и много табели, забраняващи пушенето на обществени (или около табелите) места.
Не се чувствам носталгично, но мисля, че в България се пропилява… да не кажа абсолютно всичкия потенциал, но 99.99999% от потенциала за изграждане на какво и да било.
На тема корейци… трябва ти един ден, спокойно да ги наблюдаваш за да видиш колко земни са. Много хора ги възхваляват за какво ли не… но реално (не че е незаслужено като цяло) не е така. И те са хора, сутрин не са много адекватни, карат коли, ходят на работа, играят игри, излизат навън, говорят си, вълнуват се от филми, слушат музика, влюбват се, скарват се… Нищо ама НИЩО различно не съм видял за цялото това време. Да не говорим, че още не съм срещнал кореец, който да ми каже „Аз обичам да уча!“.
Също така имах дълбоко прозрение, защо корейските мъже носят чисто бели дрехи (не става дума за униформи). Реално, белите дрехи много трудно се пазят чисти, което значи, че този, който може да си позволи да носи бяло и да го опази бяло поне за един ден, е доста свестен и отговорен (като се преместих в новото общежитие това схващане рухна като пясъчен замък пред цунами).
Имах и малко размисли върху корейската граматика. Реално, че е много голяма: така е. Обаче е изградена систематично повтарящи се елементи и ако ги познаваш, можеш да разтълкуваш почти всичко. Това не ни го преподаваха, но аз започнах да го забелязвал още по времето когато учехме втория учебник. И това много ми помага. Малко като йероглифите е. Те са изградени от 130, или там колко бяха, повтарящи се елемента, които имат някакво значение. Много малко са йероглифите, които имат уникални градивни елементи.
Идеята ми в случая, е в това, че реално корейската граматика е много раздробена. Реално не е по-различна като значение, просто ние, на запад, използваме думи, за да подсилим значението или да му дадем някакъв допълнителен смисъл или наклонение, докато тука използват граматически структури за да го направят ЗАЕДНО С думи. Реално, на корейски можеш да изразиш супер мега точно и конкретно някаква идея или чувство.
Интересно е, че в Корея Централна Азия е доста… значима. Става дума за държави като Монголия, Казахстан, Азербайджан и всичко до Каспийско море. Не знам защо, но като цяло са доста популярни. Този ден се возих за първи път в такси. Беше скъпичко, но нямаше как да се прибера иначе, а и беше интересно изживяване. Доста удобно е и тарифния план е… различен. Няма „престой“, „дневна“ и „нощна“ тарифа. Има тарифа, която се определя от цвета на таксито и е като цяло, някаква начална сума, която е статична и НЕ нараства докато не се покрие като сума за изминато разстояние, после нараства по километри (престоя не се отчита, важното е изминатото разстояние) и след някаква сума, скоростта на натрупване спада драстично… поне беше така в таксито, в което се возих. По-късно през месеца се возих пак и беше обратното: сумата започна да нараства много след една определена сума.
Особено… вълнуващ ден. Стигнах до извода, че съм стигнал до нова степен на разбиране и усещане на корейския език. Реално съм, но огромното количество думи… .които не знам усложняват нещата.
Освен това разбрах каква е цялата работа със *драматичен зъл глас* СЛЕДОБЕДНИТЕ ЧАСОВЕ *край на драматичния зъл глас*. Явно, корейците смятат, че никой няма да учи, ако не ни карат да ходим на тези часове. Честно, това не ми беше и минало като идея през главата докато не ми го казаха в прав текст. НАИСТИНА ЛИ?!?!?!?! Вярно, че има не малко индивиди, които биха направили точно това (да не учат) но… аааах… дам… ок…
14 юни
Имахме вътрешен изпит, на който слушането беше съпроводено от класическа музика.
15 юни
Разликата в зеленината между Корея и България. Знам, че вече съм коментирал това, но имам нови наблюдения. Тука, не просто им пука за дърветата и тревите, но се грижат и за най-малките детайли. Един жилищен комплекс е като парк направо. На много места блоковете излизат все едно от сред гора. В комбинация зад шумоизолиращите стени мога да си представя колко тихо и спокойно е в жилищните комплекси. Имат и много табели, забраняващи пушенето на обществени (или около табелите) места.
Не се чувствам носталгично, но мисля, че в България се пропилява… да не кажа абсолютно всичкия потенциал, но 99.99999% от потенциала за изграждане на какво и да било.
На тема корейци… трябва ти един ден, спокойно да ги наблюдаваш за да видиш колко земни са. Много хора ги възхваляват за какво ли не… но реално (не че е незаслужено като цяло) не е така. И те са хора, сутрин не са много адекватни, карат коли, ходят на работа, играят игри, излизат навън, говорят си, вълнуват се от филми, слушат музика, влюбват се, скарват се… Нищо ама НИЩО различно не съм видял за цялото това време. Да не говорим, че още не съм срещнал кореец, който да ми каже „Аз обичам да уча!“.
Също така имах дълбоко прозрение, защо корейските мъже носят чисто бели дрехи (не става дума за униформи). Реално, белите дрехи много трудно се пазят чисти, което значи, че този, който може да си позволи да носи бяло и да го опази бяло поне за един ден, е доста свестен и отговорен (като се преместих в новото общежитие това схващане рухна като пясъчен замък пред цунами).
Имах и малко размисли върху корейската граматика. Реално, че е много голяма: така е. Обаче е изградена систематично повтарящи се елементи и ако ги познаваш, можеш да разтълкуваш почти всичко. Това не ни го преподаваха, но аз започнах да го забелязвал още по времето когато учехме втория учебник. И това много ми помага. Малко като йероглифите е. Те са изградени от 130, или там колко бяха, повтарящи се елемента, които имат някакво значение. Много малко са йероглифите, които имат уникални градивни елементи.
Идеята ми в случая, е в това, че реално корейската граматика е много раздробена. Реално не е по-различна като значение, просто ние, на запад, използваме думи, за да подсилим значението или да му дадем някакъв допълнителен смисъл или наклонение, докато тука използват граматически структури за да го направят ЗАЕДНО С думи. Реално, на корейски можеш да изразиш супер мега точно и конкретно някаква идея или чувство.
Интересно е, че в Корея Централна Азия е доста… значима. Става дума за държави като Монголия, Казахстан, Азербайджан и всичко до Каспийско море. Не знам защо, но като цяло са доста популярни. Този ден се возих за първи път в такси. Беше скъпичко, но нямаше как да се прибера иначе, а и беше интересно изживяване. Доста удобно е и тарифния план е… различен. Няма „престой“, „дневна“ и „нощна“ тарифа. Има тарифа, която се определя от цвета на таксито и е като цяло, някаква начална сума, която е статична и НЕ нараства докато не се покрие като сума за изминато разстояние, после нараства по километри (престоя не се отчита, важното е изминатото разстояние) и след някаква сума, скоростта на натрупване спада драстично… поне беше така в таксито, в което се возих. По-късно през месеца се возих пак и беше обратното: сумата започна да нараства много след една определена сума.
17 юни
Натебеширих си косата. Буквално. Нарича се “hair chalking” и се използва, за да си боядисаш косата в какъвто цвят искаш без да я увреждаш и без да е вредно. Временно. Реално работи на всякакъв цвят, слага се бързо и се измива с вода и шампоан но… е много цапащо, трябва да се запечата с преса или с лак за коса и или аз не използвах пресата си добре или нещо не съм направил, защото реално се боядиса… не както исках, но се боядиса и беше синьо-лилаво-белееща със страничен ефект. Имах временно специално умение: магически облак, който кара околните да отстъпят от мен! Беше много забавно. Всеки път като си разтривах косата силно около мен се вдигаше голям облак тебеширен прах и всички бяха „Уау… “ xD Голяма глупост успях да сътворя с тая работа xD
Както и да е, измих го вечерта, защото много цапаше… и като си духам носът 2 дена по-късно всичко още беше синьо.
Освен това 7 българи са приети по същата програма за магистратура.
Натебеширих си косата. Буквално. Нарича се “hair chalking” и се използва, за да си боядисаш косата в какъвто цвят искаш без да я увреждаш и без да е вредно. Временно. Реално работи на всякакъв цвят, слага се бързо и се измива с вода и шампоан но… е много цапащо, трябва да се запечата с преса или с лак за коса и или аз не използвах пресата си добре или нещо не съм направил, защото реално се боядиса… не както исках, но се боядиса и беше синьо-лилаво-белееща със страничен ефект. Имах временно специално умение: магически облак, който кара околните да отстъпят от мен! Беше много забавно. Всеки път като си разтривах косата силно около мен се вдигаше голям облак тебеширен прах и всички бяха „Уау… “ xD Голяма глупост успях да сътворя с тая работа xD
Както и да е, измих го вечерта, защото много цапаше… и като си духам носът 2 дена по-късно всичко още беше синьо.
Освен това 7 българи са приети по същата програма за магистратура.
19 юни
Имахме изпит. ИзпитЪТ. Вторите две части и Теменужка забрави да (вземе и да) ни раздаде листата, на които трябва да отбелязваме отговорите. Сети се към средата на изпита и ни го удължи с 5 минути. Самия изпит беше голяма трагедия… имах някъде 2-3 цели упражнения, в които си нямах на идея какво трябва да напиша, защото нямах и идея какво се иска от мен и какво пише в самото упражнение.
На първите две части не беше много по-добре, но (шокиращо) слушането и говоренето ми бяха най-силни (съответно 79% и 87%), а четенето и писането бяха зле (67% и 62%), както очаквах. Средно ми е 73,8%, но мисля, че са ми дали малко точки, на говоренето поне, за да мина. На мен и на Маркос, той е с 70,3%. Не съм доволен, но реално нямаше какво да направя повече за да уча. Повече от един месец не излизах през уикендите за да уча (оползотворявах средно по половин ден защото все пак имах да правя и други неща като пране, чистене, все пак малко време за мене да отделя). Но като за не учене в продължение на повече от два месеца… мисля, че се справих на фона на това, че другите учат… повече или по-малко. Все пак е тъжно, че изгубих толкова много време. Реално това излиза на грубо 165 загубени часа, само в следобедни часове, а ако смятам целите загубени дни, това са грубо 550 часа (което е 23 дена време). Заради часовете губих по около 10 часа на ден всеки делничен ден. (Бележка: Реално сега имам много повече да уча и доста често не си лягам вечерта, но въпреки, че уча материал, правя задания, уча корейски и излизаме с колегите, корейския го научавам в пъти по-бързо и качествено от колкото до сега. Основно защото никой не се държи с мен като с 10 годишен и ме оставят сам да се оправям с времето си и с това какво трябва да уча.)
По-забавното е че говорих с учителя и той каза, че може би ще имаме следобедни часове дори и в СРЕДНО ниво и ОСВЕН това, долните 30% от учещите (т.е. аз съм очевидно в тях, само 4-ма са реално по-зле от мен и Маркос като оценки) ще трябва да ходят и ДА ПЛАТЯТ за тези часове. Ако ме накарат просто няма да го бъде и отивам при отговорника ни. Писна ми да ми губят времето. Аз съм дошъл да уча а не да пилея по 10 часа на ден в ядосване и губене на време. Просто ако си мислят, че аз съм поредния нескопосан мързел, който са довлекли they have another thing coming! Корейския ми е 5-ти език, мисля, че знам МНОГО добре как да се справя с ученето и с оправянето. Това че другите не учат е техен проблем и мен не ме засяга това, че тях ги мързи да си мръднат пръста и че не могат да оценят колко добри преподаватели имаме и каква възможност е това! I just want to study. (Бележка: Дори и сега като чета се дразня и се ядосвам на целия този цирк…)
На по-ведра вълна с класа излязохме вечерта и ходихме на… нещо… Не знам как се нарича, но е нещо като въртележка, на която сядаш и те подмята и такива неща ПОЛОВИН ЧАС! Естествено Лудия Майк ни заведе там и беше много забавно. Диджеят много ни тролваше и само аз май стоплих. Голямо подмятане беше и само аз само се сетих как да се хвана така, че да не ми е трудно да се държа… да живеят триъгълниците и тяхната здрава структура.
Там имаше един кореец… до който АЗ изглеждах ДЕБЕЛ! Без бъзик. Тоя беше… не знам… ако има истинско биши, то това беше той. Явно работеше там, защото докато ние се държахме за живота си, той лежеше и пишеше на телефона си, подскачаше наляво-надясно, тичаше. По едно време се „спъна“ и падна и всички бяха „Омг той се удари! Да не умря?!“ и само аз бях „Пффф, моля ви се. Той ако се е ударил аз съм летяща къща. Изиграва го.“ Но трябва да призная, в крайна сметка се зачудих дали наистина не се е ударил. Имайки предвид колко обезопасено е всичко и меко и прочее… не е много вероятно. Според мен го изигра за да „видим“ как лесно може да се нараним и да ни вдигне адреналина. Не че не можеш да се нараниш или да паднеш лошо ама нищо трагично не може да се случи. Ако можеше, нямаше да има такива атракции.
Имаше и втори кореец, който също подскачаше наляво-надясно, но той беше впечатляващ с това, че скочи когато платформата ни подметна нагоре и стигна почти тавана, някъде 3 метра нагоре. Честно, клечавия ме впечатли и беше наистина добър, но на това всички бяхме шашнати.
На самото въртене имаше няколко гимназиални ученички и диджеят, много ги тролваше. Тъкмо да седнат и ХОП подскок. Тъкмо да седнат и ХОП завъртане бясно! Имаше една мацка, не от ученичките, която се беше хванала за парапета с гръб към нас и той подскачаше кръглото въртящо се нещо около 30 секунди, и задника ѝ съответно към нас, подскачаше в ритъм. А и тя беше готина. Определено той си знаеше работата xD
После ходихме на бюфет и… изненада изненада, все едно никой не знае, че корейците ядат много СВИНСКО. Мюсюлманите се видяха в чудо и вегатерианстваха… с риба и скариди. Защото нали, рибешкото месо не е месо, по същата логика, по която и патешкото месо може да се яде по време на християнските пости, защото патките живеят във водата и за това не са птици (това е исторически факт, между другото). Интересно, е че в корейския и китайския патиците се броят с бройно за морски неща… ако не се бъркам.
В реда на гениалностите, които се случват, едно от момичетата (това, което обича да натиска копчета, защото е забавно и не знае какво правят) ни разказа, че може да яде през носът си… и че веднъж си завряла ядка и не е могла да я „глътне“ и е отишла на лекар. Аз толкова силно се face-palmn-нах, че ме заболя носът. Също така някакъв кореец ѝ предложил да се оженят, докато ѝ връзвал обувките, които е искала да си купи. Тя му се вързала на бъзика… Смешното, е че АЗ по принцип съм този, който се връзва на някакви глупости… и ако аз не съм се променил, то смятайте за какво иде реч.
Имахме изпит. ИзпитЪТ. Вторите две части и Теменужка забрави да (вземе и да) ни раздаде листата, на които трябва да отбелязваме отговорите. Сети се към средата на изпита и ни го удължи с 5 минути. Самия изпит беше голяма трагедия… имах някъде 2-3 цели упражнения, в които си нямах на идея какво трябва да напиша, защото нямах и идея какво се иска от мен и какво пише в самото упражнение.
На първите две части не беше много по-добре, но (шокиращо) слушането и говоренето ми бяха най-силни (съответно 79% и 87%), а четенето и писането бяха зле (67% и 62%), както очаквах. Средно ми е 73,8%, но мисля, че са ми дали малко точки, на говоренето поне, за да мина. На мен и на Маркос, той е с 70,3%. Не съм доволен, но реално нямаше какво да направя повече за да уча. Повече от един месец не излизах през уикендите за да уча (оползотворявах средно по половин ден защото все пак имах да правя и други неща като пране, чистене, все пак малко време за мене да отделя). Но като за не учене в продължение на повече от два месеца… мисля, че се справих на фона на това, че другите учат… повече или по-малко. Все пак е тъжно, че изгубих толкова много време. Реално това излиза на грубо 165 загубени часа, само в следобедни часове, а ако смятам целите загубени дни, това са грубо 550 часа (което е 23 дена време). Заради часовете губих по около 10 часа на ден всеки делничен ден. (Бележка: Реално сега имам много повече да уча и доста често не си лягам вечерта, но въпреки, че уча материал, правя задания, уча корейски и излизаме с колегите, корейския го научавам в пъти по-бързо и качествено от колкото до сега. Основно защото никой не се държи с мен като с 10 годишен и ме оставят сам да се оправям с времето си и с това какво трябва да уча.)
По-забавното е че говорих с учителя и той каза, че може би ще имаме следобедни часове дори и в СРЕДНО ниво и ОСВЕН това, долните 30% от учещите (т.е. аз съм очевидно в тях, само 4-ма са реално по-зле от мен и Маркос като оценки) ще трябва да ходят и ДА ПЛАТЯТ за тези часове. Ако ме накарат просто няма да го бъде и отивам при отговорника ни. Писна ми да ми губят времето. Аз съм дошъл да уча а не да пилея по 10 часа на ден в ядосване и губене на време. Просто ако си мислят, че аз съм поредния нескопосан мързел, който са довлекли they have another thing coming! Корейския ми е 5-ти език, мисля, че знам МНОГО добре как да се справя с ученето и с оправянето. Това че другите не учат е техен проблем и мен не ме засяга това, че тях ги мързи да си мръднат пръста и че не могат да оценят колко добри преподаватели имаме и каква възможност е това! I just want to study. (Бележка: Дори и сега като чета се дразня и се ядосвам на целия този цирк…)
На по-ведра вълна с класа излязохме вечерта и ходихме на… нещо… Не знам как се нарича, но е нещо като въртележка, на която сядаш и те подмята и такива неща ПОЛОВИН ЧАС! Естествено Лудия Майк ни заведе там и беше много забавно. Диджеят много ни тролваше и само аз май стоплих. Голямо подмятане беше и само аз само се сетих как да се хвана така, че да не ми е трудно да се държа… да живеят триъгълниците и тяхната здрава структура.
Там имаше един кореец… до който АЗ изглеждах ДЕБЕЛ! Без бъзик. Тоя беше… не знам… ако има истинско биши, то това беше той. Явно работеше там, защото докато ние се държахме за живота си, той лежеше и пишеше на телефона си, подскачаше наляво-надясно, тичаше. По едно време се „спъна“ и падна и всички бяха „Омг той се удари! Да не умря?!“ и само аз бях „Пффф, моля ви се. Той ако се е ударил аз съм летяща къща. Изиграва го.“ Но трябва да призная, в крайна сметка се зачудих дали наистина не се е ударил. Имайки предвид колко обезопасено е всичко и меко и прочее… не е много вероятно. Според мен го изигра за да „видим“ как лесно може да се нараним и да ни вдигне адреналина. Не че не можеш да се нараниш или да паднеш лошо ама нищо трагично не може да се случи. Ако можеше, нямаше да има такива атракции.
Имаше и втори кореец, който също подскачаше наляво-надясно, но той беше впечатляващ с това, че скочи когато платформата ни подметна нагоре и стигна почти тавана, някъде 3 метра нагоре. Честно, клечавия ме впечатли и беше наистина добър, но на това всички бяхме шашнати.
На самото въртене имаше няколко гимназиални ученички и диджеят, много ги тролваше. Тъкмо да седнат и ХОП подскок. Тъкмо да седнат и ХОП завъртане бясно! Имаше една мацка, не от ученичките, която се беше хванала за парапета с гръб към нас и той подскачаше кръглото въртящо се нещо около 30 секунди, и задника ѝ съответно към нас, подскачаше в ритъм. А и тя беше готина. Определено той си знаеше работата xD
После ходихме на бюфет и… изненада изненада, все едно никой не знае, че корейците ядат много СВИНСКО. Мюсюлманите се видяха в чудо и вегатерианстваха… с риба и скариди. Защото нали, рибешкото месо не е месо, по същата логика, по която и патешкото месо може да се яде по време на християнските пости, защото патките живеят във водата и за това не са птици (това е исторически факт, между другото). Интересно, е че в корейския и китайския патиците се броят с бройно за морски неща… ако не се бъркам.
В реда на гениалностите, които се случват, едно от момичетата (това, което обича да натиска копчета, защото е забавно и не знае какво правят) ни разказа, че може да яде през носът си… и че веднъж си завряла ядка и не е могла да я „глътне“ и е отишла на лекар. Аз толкова силно се face-palmn-нах, че ме заболя носът. Също така някакъв кореец ѝ предложил да се оженят, докато ѝ връзвал обувките, които е искала да си купи. Тя му се вързала на бъзика… Смешното, е че АЗ по принцип съм този, който се връзва на някакви глупости… и ако аз не съм се променил, то смятайте за какво иде реч.
20 юни – Преместването
О, пресветата Торта, Картоф, Пирони, Понита и каквото още се сетите там! 5 пъти напред назад. Направо не знам. Трябва ми още един куфар! Не защото имам много нови неща… а защото зимните ми одежди заемат ¾ от куфарът и няма къде да сложа другите неща! Поне бях достатъчно предвидлив още като дойдох да си направя сметката, че след една година ще трябва да се местя и е добре да не се затрупвам с глупости. Някои обаче не се бяха сетили и от 3 чанти (т.е. ала куфар чанти, големички) стигнаха до 9-10 чанти багаж.
Сега съм в новото общежитие, което е просто съседното и съм в стая за ДВАМА и съм с бразилеца от миналата година, който за сега е свестен xD Най-хубавото е, че е подреден и че като цяло не е в стаята много много и е тих. Лягаме си и ставаме по едно и също време.
Стаята беше в окаяно положение като дойдохме. Поне банята… май никога не е била виждала почистващ препарат. Около три часа чистихме, заминаха две гъби, един парцал, половин батерия за музика от телефона ми и цяла бутилка почистващ препарат. Но сега всичко лъщи.
Стаята е яка, лаптопа ми изглежда още по-голям от преди. По-здрава е и имаме тераса и по-як климатик и съм на осмия етаж и врата се отваря с карта… и преди 3 часа успях да се заключа навън… Заради бъг в матрицата! Но наистина, вратата се затвори въпреки застопоряващата стъпента, която я сложих и… А съквартирантът ми беше в Сеул… Останах пред вратата с купата рамен и много разочаровано изражение…
Бях забравил да пиша, че с Джейрън, докато бях в старата стая, в протежението на около един месец изгледахме Матрицата, Властелина на пръстените, Inception и още 3-4 поредици и филми. На супер HD качество, естествено. Той много се кефеше, а аз се радвах, че намерих начин да намеря нещо в него, което да ми хареса, за да спре да ми бъдат на проблем дребните неща, които прави и ме дразнят. Беше ефективно. Сприятелихме се така да се каже.
Също така, в новата стая един от двамата корейци, които са били тук не се беше изнесъл… и дойде към 10 часа вечерта да си събере нещата и телефона му звънеше с Within Temptation – Forsaken и видя, че играя ЛоЛ…
После дойде още два пъти, защото не можеше да си намери възглавницата.
21 юни
Церемонията по завършването. Имаше представление, на което таекуондо учениците на университета представяха уменията си… и повярвайте ми, едно е да го видиш на филм, друго е като летят трески на живо. И после танцуваха Гангам стайл. Какво по-традиционно корейско нещо от Гангам стайл. Със сигурност не таекуондото или пансори песните им (поне не ни караха да пеем Ариранг пак, не че е лоша песен ама на онова невероятно вълнуващо ориентироващо събиране я изпяхме към 20-на пъти, стигат ми толкова).
После отидох на фризьор да ме подстрижат и боядисат! Последното ми цялостно боядисване на косата… оригинално го пазех за косплей, но това не се случи в продължение на две години. Догодина ще си купя перука като косплейвам в Корея.
Беше много забавно в салона. Целите ШЕСТ часа там. Бях с един от миналогодишните типове, с който се разбираме добре и беше много забавно как си говорех с корейките. По едно време четири момичета ми оправяха косата. Did I feel special or what!
Таа… да. Сега съм с най-шашавата прическа, която някога съм имал до сега.
О, пресветата Торта, Картоф, Пирони, Понита и каквото още се сетите там! 5 пъти напред назад. Направо не знам. Трябва ми още един куфар! Не защото имам много нови неща… а защото зимните ми одежди заемат ¾ от куфарът и няма къде да сложа другите неща! Поне бях достатъчно предвидлив още като дойдох да си направя сметката, че след една година ще трябва да се местя и е добре да не се затрупвам с глупости. Някои обаче не се бяха сетили и от 3 чанти (т.е. ала куфар чанти, големички) стигнаха до 9-10 чанти багаж.
Сега съм в новото общежитие, което е просто съседното и съм в стая за ДВАМА и съм с бразилеца от миналата година, който за сега е свестен xD Най-хубавото е, че е подреден и че като цяло не е в стаята много много и е тих. Лягаме си и ставаме по едно и също време.
Стаята беше в окаяно положение като дойдохме. Поне банята… май никога не е била виждала почистващ препарат. Около три часа чистихме, заминаха две гъби, един парцал, половин батерия за музика от телефона ми и цяла бутилка почистващ препарат. Но сега всичко лъщи.
Стаята е яка, лаптопа ми изглежда още по-голям от преди. По-здрава е и имаме тераса и по-як климатик и съм на осмия етаж и врата се отваря с карта… и преди 3 часа успях да се заключа навън… Заради бъг в матрицата! Но наистина, вратата се затвори въпреки застопоряващата стъпента, която я сложих и… А съквартирантът ми беше в Сеул… Останах пред вратата с купата рамен и много разочаровано изражение…
Бях забравил да пиша, че с Джейрън, докато бях в старата стая, в протежението на около един месец изгледахме Матрицата, Властелина на пръстените, Inception и още 3-4 поредици и филми. На супер HD качество, естествено. Той много се кефеше, а аз се радвах, че намерих начин да намеря нещо в него, което да ми хареса, за да спре да ми бъдат на проблем дребните неща, които прави и ме дразнят. Беше ефективно. Сприятелихме се така да се каже.
Също така, в новата стая един от двамата корейци, които са били тук не се беше изнесъл… и дойде към 10 часа вечерта да си събере нещата и телефона му звънеше с Within Temptation – Forsaken и видя, че играя ЛоЛ…
После дойде още два пъти, защото не можеше да си намери възглавницата.
21 юни
Церемонията по завършването. Имаше представление, на което таекуондо учениците на университета представяха уменията си… и повярвайте ми, едно е да го видиш на филм, друго е като летят трески на живо. И после танцуваха Гангам стайл. Какво по-традиционно корейско нещо от Гангам стайл. Със сигурност не таекуондото или пансори песните им (поне не ни караха да пеем Ариранг пак, не че е лоша песен ама на онова невероятно вълнуващо ориентироващо събиране я изпяхме към 20-на пъти, стигат ми толкова).
После отидох на фризьор да ме подстрижат и боядисат! Последното ми цялостно боядисване на косата… оригинално го пазех за косплей, но това не се случи в продължение на две години. Догодина ще си купя перука като косплейвам в Корея.
Беше много забавно в салона. Целите ШЕСТ часа там. Бях с един от миналогодишните типове, с който се разбираме добре и беше много забавно как си говорех с корейките. По едно време четири момичета ми оправяха косата. Did I feel special or what!
Таа… да. Сега съм с най-шашавата прическа, която някога съм имал до сега.
