Вече мина една година, откакто дойдох в Корея, и най-накрая реших да споделя моите „очаквания-реалност“ преживявания в страната, която плени сърцето ми преди 5 години. Знам, че със сигурност 1 година не е достатъчна да опозная дълбоко културата, но определено ми помогна да разширя възгледите си и да науча много неща. Следователно, исках да споделя мислите си, надявайки се, че ще бъдат в помощ на всички да се докоснат дори и малко до Корея, макар и през моите очи.
Първо, как се заформи интересът ми към Корея? Защо точно Корея? Често са ми задавали тези или сходи въпроси и задавайки ги, хората обикновено ме гледат озадачено или се чудят какво ми е повлияло да взема решението да дойда тук. Мисля, че цялата история започва от това, че от малка се влека от непознати за мен неща. В продължение на много години хората са били по-склонни да посетят страни в Западна Европа или САЩ - дали с цел туризъм или следвайки образованието си в тях. Признавам си, че и аз исках да направя същото по едно време, но никога не съм „следвала тълпата“ или правила неща, които просто обществото, семейството ми, или просто „другите“ считат, че са най-добре да се правят. Връщайки се назад към решенията, които съм взимала досега в живота си, осъзнавам, че накрая винаги съм избирала непознатото – може би заради мистериозността, която носи, или пък заради сърцето ми, което обича да опознава нови неща. Подозирам, че това е причината да заформя интереса си към Източна Азия като цяло. Но защо Корея? Тъй като музиката заема 90% от мен, аз я приемам не само като универсален език, но и като ключ, който ми помага да научавам повече за различни култури и да обогатявам душата си. Признавам, че първото нещо, което насочи погледа ми към Корея беше кей-поп музиката. През 2012 година, когато тя все още не беше толкова повлияна от западните тенденции, които идваха и си отиваха, някак си естествено започнах да следвам този „нов“ за мен музикален стил. И помня как не само бях впечатлена от песните с приповдигнато настроение, но и от текстовете, които след това проверявах в Интернет, разнообразието от мелодии и разбира се – танците. Беше нещо различно и определено винаги ще помня момента, в който видях първото кей-поп видео. След това, продължавах да търся още песни и лека-полека започнах да чета статии и различни видове информация за Корея, докато не ми изтекат очите. И разбира се, тъй като съм човек на природата, любител на храмове и древна архитектура, някак си всички тези неща се комбинираха и ме накараха да се влюбя толкова много в Корея, че промених изцяло курса на живота си до този момент, за да преследвам мечтата си и да дойда тук и така на живо да се насладя на всичко изчетено или чуто за страната.
Първо, как се заформи интересът ми към Корея? Защо точно Корея? Често са ми задавали тези или сходи въпроси и задавайки ги, хората обикновено ме гледат озадачено или се чудят какво ми е повлияло да взема решението да дойда тук. Мисля, че цялата история започва от това, че от малка се влека от непознати за мен неща. В продължение на много години хората са били по-склонни да посетят страни в Западна Европа или САЩ - дали с цел туризъм или следвайки образованието си в тях. Признавам си, че и аз исках да направя същото по едно време, но никога не съм „следвала тълпата“ или правила неща, които просто обществото, семейството ми, или просто „другите“ считат, че са най-добре да се правят. Връщайки се назад към решенията, които съм взимала досега в живота си, осъзнавам, че накрая винаги съм избирала непознатото – може би заради мистериозността, която носи, или пък заради сърцето ми, което обича да опознава нови неща. Подозирам, че това е причината да заформя интереса си към Източна Азия като цяло. Но защо Корея? Тъй като музиката заема 90% от мен, аз я приемам не само като универсален език, но и като ключ, който ми помага да научавам повече за различни култури и да обогатявам душата си. Признавам, че първото нещо, което насочи погледа ми към Корея беше кей-поп музиката. През 2012 година, когато тя все още не беше толкова повлияна от западните тенденции, които идваха и си отиваха, някак си естествено започнах да следвам този „нов“ за мен музикален стил. И помня как не само бях впечатлена от песните с приповдигнато настроение, но и от текстовете, които след това проверявах в Интернет, разнообразието от мелодии и разбира се – танците. Беше нещо различно и определено винаги ще помня момента, в който видях първото кей-поп видео. След това, продължавах да търся още песни и лека-полека започнах да чета статии и различни видове информация за Корея, докато не ми изтекат очите. И разбира се, тъй като съм човек на природата, любител на храмове и древна архитектура, някак си всички тези неща се комбинираха и ме накараха да се влюбя толкова много в Корея, че промених изцяло курса на живота си до този момент, за да преследвам мечтата си и да дойда тук и така на живо да се насладя на всичко изчетено или чуто за страната.
Корейците, както очаквах, са по-срамежливи от западняците и са засмукани в динамичното ежедневие. Като жители на азиатска държава, си представях, че са мили, много възпитани и уважителни. За щастие, не съм се сблъсквала с много неприятни ситуации, но видях неща, които наистина ме учудиха. Започвайки от корейските жени на средна възраст, наречени „Аджума“, които въобще нищо не ги интересува и бутат всичко по пътя им, продължавайки с мъжете, които се храчат навсякъде по улиците, прекалено шумни ученици с понякога доста лоши обноски, виждащи в „една посока“ административни служители, и завършвайки с обществените норми, които причиняват голям стрес върху корейците.
Последната част наистина ме шокира. Никога не съм и смятала, че Корея, или която и да е друга държава, е най-добрата и че всичко е розово и прекрасно, но бях наистина изненадана, че обществото контролира живота на корейците до такава степен, че те приемат само неща, които са им казани от някой друг, че са добри или не, което води до развиването на много комплекси у тях, несигурност в себе си и преумора. В Корея, ако нямаш точно тази определена форма на нос (определена от обществото), тези специфични очи, форма на челюст, уши и т.н., дори ако човек е очевадно красив, той въпреки това няма да бъде считан за такъв от корейците. Това кара хората винаги да се стремят към перфекност и те никога не се чувстват достатъчно добри или доволни от себе си. Също така ги кара да се вместят в определени критетии, които един ден ще се променят, така както всички неща в света се променят. Това, което наистина ме натъжава от цялата ситуация, е, че вместо да осъзнаят собствените си красота и индивидуалност и да се гордеят с тях, те просто попадат в един безкраен цикъл на хорските очаквания. Разбира се, не всички корейци са така, но забелязвам често тази тенденция. Дори при кандидатстване за работа, когато корейците отиват във фото студия, където в сравнение с повечето страни просто седиш на едно място, снимат те и си готов, тук процесът е доста по-сложен и специален. Тук плащаш около 30$ и подготовката за снимката започва от персонал, които те гримира професионално и ти прави прическа. След това те снимат и започва обработка с Фотошоп – изчистване на кожа, а дори и в повечето случаи промяна на формата на вежди, лице и други. Да, това си е цяло изкуство и е едно доказателство колко важен е външния вид в Корея.
До скоро!
Ваша, Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
До скоро!
Ваша, Клауди
Още истори от Клаудия можете да намерите и в личния й блог на адрес: www.claudiapetzova.wordpress.com
